ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

30 септември 2014 година

Дело F‑35/12

DM

срещу

Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (OEPEC)

„Публична служба — Договорно нает служител — Условия за назначаване — Медицински преглед при назначаването — Член 100 от УРДС — Медицинска резерва — Освобождаване от длъжност с изтичането на изпитателния срок — Искане за отмяна с отпаднал предмет — Включване на медицинска резерва при назначаването на заинтересованото лице в друга агенция на Европейския съюз — Липса на последици — Липса на основание за произнасяне“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която DM иска да се отмени решението на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) от 2 декември 2011 г. да отхвърли административната му жалба срещу решението от 6 май 2011 г. за прилагане на медицинската резерва по член 100 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз в приложимата им към спора редакция (наричани по-нататък „УРДС“), считано от датата на постъпването му на служба, и доколкото е необходимо, да се отмени посоченото решение от 6 май 2011 г.

Решение:      Няма основание за произнасяне по съществото на жалбата. Осъжда Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от DM.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост — Задължение за произнасяне по исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на административната жалба — Лишени от самостоятелен предмет искания или чисто потвърдително решение — Липса

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностните лица — Договорно наети служители — Правен интерес — Жалба на бивш служител срещу решение на агенция на Съюза, с което спрямо него е приета медицинска резерва — Прекратяване на осигуряването на служителя към Общата здравноосигурителна схема в хода на производството — Липса на основание за произнасяне — Включване на нова медицинска резерва при назначаването на служителя в друга агенция на Съюза — Липса на последици

(членове 72, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 96, параграф 5, трета алинея и член 100, първа алинея от Условията за работа на другите служители)

1.      Като се има предвид, че в системата на Правилника заинтересованото лице трябва да подаде жалба по административен ред срещу решението, което оспорва, и да обжалва по съдебен ред решението, с което се отхвърля тази административна жалба, жалбата пред съда е допустима независимо дали е насочена срещу самото обжалвано по административен ред решение, или срещу решението за отхвърляне на административната жалба, или пък едновременно срещу двете, при условие че жалбата по административен и жалбата по съдебен ред са подадени в сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника. Въпреки това съгласно принципа за процесуална икономия съдът може да реши, че няма основание да се произнася отделно по искането за отмяна на решението за отхвърляне на административната жалба, когато констатира, че това искане няма самостоятелен предмет и в действителност се припокрива с искането за отмяна на решението, срещу което е подадена административната жалба. Това може да е така по-специално когато съдът на Съюза установи, че с отхвърлянето на административната жалба, например защото е мълчаливо, просто се потвърждава оспореното с административната жалба решение и че следователно отмяната на решението за отхвърляне на административната жалба не би породила други последици в правната сфера на заинтересованото лице извън последиците, произтичащи от отмяната на първоначалното решение.

В това отношение, щом с решението за отхвърляне на административната жалба не се преразглежда случаят на заинтересованото лице с оглед на нови данни от фактическа и правна страна, а само се потвърждава обжалваното решение, контролът за законосъобразност трябва да бъде упражнен именно спрямо първоначалния неблагоприятен акт, като се вземат предвид мотивите, изложени в решението за отхвърляне на административната жалба, доколкото те се смятат за част от този акт.

(вж. точки 30 и 31)

Позоваване на:

Съд — решение Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 7 и 8

Общ съд на Европейския съюз — решения Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 58 и 59, както и цитираната съдебна практика, и Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 33

2.      Предметът на жалбата трябва да съществува към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай тя е недопустима, и все още да е налице до произнасянето на съдебното решение, тъй като в противен случай отпада основанието за произнасяне по нея, като всичко това означава, че жалбата трябва да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала.

Когато става дума за жалба на бивш договорно нает служител срещу решението на агенция на Съюза да приложи при назначаването му медицинската резерва по член 100, първа алинея от Условията за работа на другите служители, обстоятелството, че жалбоподателят е бил освободен от длъжност в хода на производството, не означава, че посочената медицинска резерва автоматично изгубва действие спрямо него. Всъщност, макар че договорното отношение на жалбоподателя с агенцията се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, това не променя факта, че след това той има право в продължение на известен период от време да получава обезщетения за безработица и да бъде осигуряван към Общата здравноосигурителна схема, без да дължи вноски. През този период прилагането на медицинската резерва е можело да доведе до отказ да му се признае осигурително покритие за инвалидност или смърт във връзка с по-нататъшното развитие или с последиците от заболяването или състоянието, което е било основание за прилагане на медицинската резерва. Това обстоятелство обаче не означава, че жалбата за отмяна запазва предмета си и след датата, на която се прекратява осигуряването на жалбоподателя към Общата здравноосигурителна схема.

Освен това този извод не намира опровержение в обстоятелството, че посоченият служител впоследствие е назначен от друга европейска агенция, която също прилага спрямо него медицинската резерва. Всъщност, тъй като решенията на Съда на публичната служба пораждат действие само спрямо страните по спора, отмяната на обжалваното решение не би могла да доведе до отмяна на решението за прилагане на член 100 от УРДС към съответния служител, взето в резултат от медицинския преглед преди назначаването му в друга агенция на Съюза, а подобна отмяна би могла да бъде издействана единствено ако жалбоподателят оспори и второто решение с жалба пред съда.

(вж. точки 33, 36—39 и 44)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Mische/Парламент, F‑93/05, EU:F:2011:168, т. 27 и цитираната съдебна практика