Language of document :

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Banco Santander, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 ноември 2018 г. по дело T-227/10, Banco Santander, S.A./Европейска комисия

(Дело C-52/19 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco Santander, S.A. (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да бъде отменено решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г.,

да бъде уважена жалбата за отмяна и да бъде отменено окончателно обжалваното решение, и

да бъде осъдена Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

На 15 ноември 2018 г. Общият съд приема решение по дело T-227/10, Banco Santander, S.A. срещу Европейската комисия1 , срещу което е насочена настоящата жалба за отмяна. С това решение се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решение на Европейската комисия от 28 октомври 2009 г.2 относно „финансовата репутация“, регулирана в член 12.5 от испанския Ley de Impuesto sobre Sociedades [Закон за корпоративното облагане].

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание за отмяна, изведено от грешки при прилагането на правото, които са допуснати в обжалваното решение при тълкуването на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с понятието „селективен характер“.

По-специално в жалбата се изтъква, че в решението са допуснати следните грешки:

При определяне на референтната система в първия етап от анализа на селективния характер;

При определяне на целта, от която да бъдат сравнявани различните правни и фактически положения във втория етап от анализа на селективния характер;

Вследствие на това, грешка и при разпределяне на доказателствената тежест и прилагане на принципа на пропорционалност;

При условията на евентуалност, в анализа си на твърдяната липса на доказателство за причинно-следствена връзка между невъзможността на предприятията да се слеят в чужбина и придобиването на дяловото участие в чужбина; и

При условията на евентуалност, като отхвърля отделимостта на мярката за сливане според процента на контрол.

Освен че поддържа юридически неправилно съображение, съдебното решение замества в няколко от посочените точки съображенията на решението с разминаващи се собствени съображения, като по този начин допуска допълнителни грешки при прилагането на правото.

____________

1 Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander/Комисия (T-227/10, непубликувано, EU:T:2018:785).

2 Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48).