РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
8 юли 2010 година
Дело F-17/08
Andrzej Wybranowski
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви — Оценяване на устния изпит — Обявление за конкурс EPSO/AD/60/06 — Мотивиране — Компетентност на конкурсната комисия — Преценка на кандидатите“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Wybranowski иска по същество отмяна на решение от 20 декември 2007 г., с което се отказва включването му в списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/60/06
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Прилагане на критериите за оценяване и тяхното претегляне
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Оценка на способностите на кандидатите
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от приложение III към него)
1. Конкурсната комисия разполага с широко право на преценка при изпълнението на своите задачи. Следователно, когато в обявлението за конкурса не са предвидени критерии за оценяване, конкурсната комисия има право да определи подобни критерии, а когато в обявлението за конкурса същите са предвидени, но без да е посочена относителната им тежест при претеглянето, комисията може да определи тази относителна тежест.
(вж. точка 32)
Позоваване на:
Съд — 26 февруари 1981 г., Authié/Комисия, 34/80, Recueil, стр. 665, точка 14
Общ съд — 13 декември 1990 г., González Holguera/Парламент, T‑115/89, Recueil, стр. II‑831, публикувано на части, точка 53; 14 юли 1995 г., Pimley-Smith/Комисия, T‑291/94, Recueil FP, стр. I‑A‑209 и II‑637, точка 48
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑295 и II‑A‑1‑1563, точка 47
2. Що се отнася до оценката на субективните качества, като „способност“, „мотивация“ и „умения“ на кандидатите, конкурсната комисия има право предвид широкото си право на преценка да вземе предвид специфичните за конкретния кандидат обстоятелства, независимо дали става въпрос за особени езикови познания или професионален опит.
Фактическото положение на кандидати, чийто професионален опит и езикови познания, надхвърлят изискваните съгласно обявлението за конкурса, не е сходно с това на останалите кандидати и доколкото първите са получили по-добра оценка не поради това че конкурсната комисия е добавила непредвиден в обявлението за конкурса критерий, а поради това че е взела предвид способността на кандидатите да изпълнят предвидените критерии, тази оценка не само е в съответствие с принципа за равно третиране, но и произтича от прилагането на този принцип. Следователно вземането предвид на опита и владеенето на други езици, различни от посочените в обявлението за конкурса, не създава дискриминация.
(вж. точки 54—56)
Позоваване на:
Съд — 16 юни 1987 г., Kolivas/Комисия, 40/86, Recueil, стр. 2643, точка 11
Общ съд — 26 януари 2005 г., Roccato/Комисия, T‑267/03, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑1, точка 41; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, Recueil FP, стр. I‑A‑75 и II‑341, точка 25
3. Задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението е правилно или не и дали е уместно да подаде жалба срещу това решение, с която да оспори законосъобразността му, и от друга страна, да даде възможност на съдилищата на Съюза да упражнят контрол.
Що се отнася до решенията на конкурсната комисия, задължението за мотивиране трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на тази комисия. С този принцип, предвиден в член 6 от приложение III към Правилника, се гарантира независимостта и обективността на конкурсните комисии, като се избягва опасността от всякаква външна намеса и натиск от страна на самите институции, на заинтересованите кандидати или на трети лица.
Решението на конкурсната комисия да не допусне даден кандидат до участие в изпитите е резултат от прилагането към кандидатурата му на обективни критерии за оценка, определени в обявлението за конкурса или от самата комисия. Що се отнася до подобни решения, макар в конкурси с много участници конкурсната комисия да може на първо време да съобщи на кандидатите само критериите и резултатите от подбора, то впоследствие тя е длъжна да изложи отделно пред всеки кандидат, който поиска това, причините, поради които не е бил допуснат до участие в конкурса.
За сметка на това решението, с което конкурсната комисия установява, че кандидатът не е положил успешно изпита, съдържа направените от тази комисия сравнителни преценки. Ето защо предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия и широкото право на преценка, с което разполага същата във връзка с резултатите от конкурсните изпити, от нея не може да се изисква при мотивирането на посоченото решение да уточнява кои отговори и защо са били преценени като незадоволителни. Следователно съобщаването на получените оценки от различните изпити по правило се счита за достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия.
Същевременно тайната на разискванията на конкурсната комисия и широкото право на преценка, с което разполага същата, не означава, че кандидатите в конкурса, които поискат това, нямат право евентуално да разберат оценките, които са получили по всеки един от посочените в обявлението за конкурса критерии за оценка на устния изпит.
Когато бъде поискана от кандидата, информацията, необходима с оглед изпълнението на задължението за мотивиране, трябва по принцип да бъде предоставена преди изтичането на срока по членове 90 и 91 от Правилника. Когато обаче, преди да подаде жалба, кандидатът е получил известна информация относно мотивите, конкурсната комисия има право да допълни в хода на производството първоначално предоставената информация и така да направи безпредметно правно основание, изведено от липсата на мотиви.
(вж. точки 94, 95 и 97—100)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 27; 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точки 24, 30 и 31; 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 39
Общ съд — González Holguera/Парламент, посочено по-горе, точка 43; 21 май 1992 г., Fascilla/Парламент, T‑55/91, Recueil, стр. II‑1757, точка 35; 6 ноември 1997 г., Berlingieri Vinzek/Комисия, T‑71/96, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑921, точка 79; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73, точка 82; 25 юни 2003 г., Pyres/Комисия, T‑72/01, Recueil FP, стр. I‑A‑169 и II‑861, точка 70; 17 септември 2003 г., Alexandratos и Panagiotou/Съвет, T‑233/02, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑989, точки 30 и 31
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Van Neyghem/Комисия, F‑73/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑441 и II‑A‑1‑2515, точка 78