РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

26 юни 2013 година

Дело F‑12/12

Rita Di Prospero

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Назначаване — Успешно издържан конкурс след покана до жалбоподателя да се яви на конкурс с оглед на изпълнение на съдебно решение — Назначаване в степен с обратно действие“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Di Prospero иска да бъде отменен мълчаливият отказ на Европейската комисия да я класира в степен AD 11 с обратно действие, считано от 1 януари 2010 г., както и поправяне на имуществените и неимуществени вреди

Решение:      Отменя решение на Европейската комисия от 18 октомври 2011 г., с което се отхвърля искането за класиране на г‑жа Di Prospero в степен AD 11, считано от 1 януари 2010 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на г‑жа Di Prospero.

Резюме

Длъжностни лица — Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не позволи на жалбоподател да се кандидатира в конкурс — Жалбоподател, успешно издържал друг конкурс за назначаване в по-ниска степен — Задължение на администрацията да го назначи в по-висока степен с обратно действие

(член 266 ДФЕС, член 3 и член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

При отмяна от съда на Съюза на решение на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), с което не се позволява на кандидата да подаде кандидатурата си в конкурс, правилното изпълнение от администрацията на това решение изисква той да бъде поставен в точно същото положение, в което е трябвало да бъде, ако бе могъл да се запише за участие в конкурс. В това отношение не може се счита за достатъчно изпълнение на задължението, което произтича от член 266 ДФЕС, ако само се позволи на заинтересованото лице да подаде кандидатурата си, в случай че след като е успешно издържал друг, организиран паралелно конкурс за назначаване в по-ниска степен, този кандидат не е могъл да се възползва от назначаване в по-високата степен от първия конкурс, считано от датата, на която са били назначени другите кандидати от този конкурс.

Всъщност вследствие на посоченото отменително решение, при упражняване на предоставеното ѝ с член 266 ДФЕС право на преценка, институцията е трябвало да избере сред различните възможни мерки онази, която съвместява интереса на службата и необходимостта да се поправи причинената на жалбоподателя вреда. Предвид обаче задължението ѝ да приеме конкретни мерки, за да отстрани последиците от допуснатата по отношение на кандидата незаконосъобразност, институцията е трябвало, в приложение на член 3 от Правилника, да вземе предвид съществената промяна в положението на кандидата, настъпила след отменителното решение, а именно встъпването му в длъжност. Следователно институцията е можела да назначи кандидата в по-високата степен, в приложение на член 31, параграф 1 от Правилника, с обратно действие.

Всъщност именно обратното действие на административен акт, при положение че са надлежно отчетени оправданите правни очаквания на адресата, може да представлява мярка, необходима за да гарантира спазването на основен принцип, в случая принципа на ефективна съдебна защита.

(вж. точки 31—36)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 октомври 1992 г., Meskens/Парламент, T‑84/91, точка 78; 29 юни 2005, Pappas/Комитет на регионите, T‑254/04, точка 44

Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Smajda/Комисия, F‑135/07, точка 48