РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
4 май 2010 година
Дело F-47/09
Éric Mathias Fries Guggenheim
срещу
Европейски център за развитие на професионалното обучение
„Публична служба — Срочно нает служител — Неподновяване на договора — Член 11а от Правилника — Член 1, шеста алинея от приложение ІІ към Правилника — Функции по представителство на персонала — Задължение за безпристрастност и независимост“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Fries Guggenheim иска отмяна на решението на директорката на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) от 7 юли 2008 г. да не бъде подновен договорът му като срочно нает служител, а доколкото е необходимо, и отмяна на решението от 18 юли 2008 г., което потвърждава гореспоменатото решение, както и, ако не бъде възстановен на работа, Cedefop да бъде осъден да му заплати обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията
(член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители)
2. Актове на институциите — Директиви — Пряко налагане на задължения на институциите на Съюза в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват
(член 10 ЕО)
3. Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за независимост и почтеност
(член 11а от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата
(член 4, член 7, параграф 1, член 29 и член 45 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Отхвърляне на искането за отмяна, което води до отхвърляне на искането за обезщетение
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Прекратяването на договор на срочно нает служител, сключен за неопределен срок, което е в съответствие с член 47, буква в) от Условията за работа на другите служители и зачита предвидения в договора срок за предизвестие, както и предсрочното прекратяване на сключен за определен срок договор на срочно нает служител, спадат към широкото право на преценка на компетентния орган и при това положение контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи, независимо от контрола относно спазването на задължението за мотивиране, до проверка за липсата на явна грешка или на злоупотреба с власт.
По аргумент на по-силното основание същото се отнася и до положение, при което става дума не за предсрочно прекратяване, а за неподновяването на договор на срочно нает служител, сключен за определен срок. Следователно в този контекст контролът на съда трябва да се ограничи до проверка за липсата на явна грешка или на злоупотреба с власт.
В това отношение компетентният орган е длъжен, когато се произнася по положението на служителя, да вземе предвид всички данни, които могат да определят неговото решение, и по-конкретно интереса на въпросния служител. Това всъщност следва от задължението на администрацията за полагане на грижа, което отразява равновесието на взаимните права и задължения, създадени от Правилника и по аналогия от Условията за работа на другите служители в отношенията между публичния орган и неговите служители.
Предходните съображения от общ характер важат и в хипотезата, при която служителят е упражнявал функции по представителство на персонала, тъй като Условията за работа на другите служители не предвиждат никакъв дерогиращ или особен режим, приложим при прекратяването на договора на срочно нает служител, изпълнявал такива функции. При все това, доколкото по повод на упражняването на такива функции може да се стигне до противопоставяне или открита критика от страна на съответния служител на някои решения на администрацията, компетентният орган трябва да прояви изключително внимание, за да може неговата преценка относно подновяването на договора на заинтересованото лице да не бъде отрицателно повлияна от поведението на последното при упражняване на неговите функции по представителство на персонала, при условие обаче, че това поведение не излиза извън рамките на нормалния социален диалог. Такова внимание се налага, още повече че за колективните трудови отношения понякога са характерни особено остри конфликти.
(вж. точки 64—67)
Позоваване на:
Съд — 26 февруари 1981 г., De Briey/Комисия, 25/80, Recueil, стр. 637, точка 7
Първоинстанционен съд — 28 януари 1992 г., Speybrouck/Парламент, T‑45/90, Recueil, стр. II‑33, точки 97 и 98; 17 март 1994 г., Hoyer/Комисия, T‑51/91, Recueil FP, стр. I‑A‑103 и II‑341, точка 36; 14 юли 1997 г., B/Парламент, T‑123/95, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑697, точка 70; 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точка 51; 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точка 50
Съд на публичната служба — 28 юни 2007 г., Bianchi/ETF, F‑38/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑183 и II‑A‑1‑1009, точки 92, 93 и 94 и цитираната съдебна практика
2. Вярно е, че адресати на директивите са държавите членки, а не институциите или органите на Съюза. Следователно не би могло да се приеме, че сами по себе си разпоредбите на Директива 2002/14 за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейския съюз налагат задължения на институциите в отношенията им с техния персонал.
При все това обстоятелството, че сама по себе си дадена директива не обвързва институциите, не може да изключи възможността нейните разпоредби да се наложат непряко на тези институции в отношенията им с техните длъжностни лица и служители. В частност институциите, съгласно задължението за лоялно сътрудничество, което имат на основание член 10, втора алинея ЕО, в поведението си като работодател трябва да вземат предвид законодателните разпоредби, приети на равнище на Съюза, налагащи по-конкретно минимални норми, предназначени за подобряване на условията на живот и на труд на работниците в държавите членки посредством сближаване на националните законодателства и практики. Подобно задължение имат и органите, създадени от законодателя на Съюза за да подпомогнат институциите при прилагането или управлението на предвидените в Договорите политики.
(вж. точки 70 и 71)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 2003 г., Rinke, C‑25/02, Recueil, стр. I‑8349, точка 24
Първоинстанционен съд — 21 май 2008 г., Belfass/Съвет, T‑495/04, Сборник, стp. II‑781, точка 43
Съд на публичната служба — 30 април 2009 г., Aayhan и др./Парламент, F‑65/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑105 и II‑A‑1‑567; 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑841, точка 93, което е предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, T‑325/09 P
3. Сериозните различия във възгледите между ръководството на европейска агенция и представляващите персонала в тази агенция по въпросите от сферата на социалния диалог сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват основателен и обективно оправдан страх, че директорът на агенция е могъл, извън рамките на този социален диалог, да има предубеждения към служител, изпълняващ функции по представителство на персонала, или да бъде подбуден от личен интерес да не поднови договора на последния, до степен, че да загуби своята безпристрастност при упражняване на функциите си.
Всъщност, от една страна, сами по себе си такива различия, които впрочем нямат никакво отношение към личното положение на служителя, не са толкова сериозни, че на практика да опорочат поради липса на безпристрастие всяка преценка на директора по отношение на служителя. От друга страна, чисто абстрактният риск от личен конфликт, в който би бил въвлечен директорът само поради посочените различия във възгледите, не би могъл да бъде достатъчен, за да обоснове твърдението за нарушение на член 11а от Правилника.
(вж. точки 78 и 79)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юли 2005 г., De Bry/Комисия, T‑157/04, Recueil FP, стр. I‑A‑199 и II‑901, точки 38 и 39
4. Институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и с оглед на тази организация при назначаването на персонала, с който разполагат, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите.
Предвид обхвата на правото на преценка, с което разполагат институциите при оценяване интереса на службата, контролът от страна на съда на Съюза трябва да се ограничи до въпроса дали администрацията е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и не е упражнила явно погрешно своето право на преценка.
Интересът на службата може да ограничи свободата на преценка, с която разполага органът по назначаването, като изисква назначените да упражняват определени функции лица да бъдат не само компетентни, а най-компетентните да ги извършват, и при това положение посоченият орган би трябвало да съпостави заслугите на заинтересованите лица, за да избере най подходящото лице.
(вж. точки 104—106)
Позоваване на:
Съд — 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, Recueil, стр. I‑599, точка 11
Първоинстанционен съд — 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, Recueil FP, стр. I‑A‑21 и II‑49, точка 36; 26 ноември 2002 г., Cwik/Комисия, T‑103/01, Recueil FP, стр. I‑A‑229 и II‑1137, точка 30; 25 юли 2006 г., Fries Guggenheim/Cedefop, T‑373/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑169 и II‑A‑2‑819, точка 68, точка 69 и цитираната съдебна практика и точка 71
5. Исканията в жалбите на длъжностните лица за обезщетяване на вреда трябва да бъдат отхвърлени, доколкото са в тясна връзка с исканията за отмяна, които са били отхвърлени като неоснователни.
(вж. точка 119)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑330/03, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑859, точка 69; 13 юли 2005 г., Scano/Комисия, T‑5/04, Recueil FP, стр. I‑A‑205 и II‑931, точка 77
Съд на публичната служба — Bianchi/ETF, посочено по-горе, точка 104