РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
30 ноември 2009 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице — Удържане от възнаграждението — Твърдение за тежко нарушение — Право на защита — Компетентност — Липса на публикуване на делегиране на правомощия — Липса на компетентност на автора на обжалвания акт“
По дело F‑80/08
с предмет жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ,
Fritz Harald Wenig, длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, с местожителство в Woluwé-Saint-Pierre (Белгия), за когото се явяват адв. G.‑A. Dal, адв. D. Voillemot, адв. D. Bosquet и адв. S. Woog, avocats,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н D. Martin, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),
състоящ се от: г‑н S. Gervasoni (председател), г‑н H. Kreppel (докладчик) и г‑н H. Tagaras, съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 юни 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, подадена по електронната поща на 13 октомври 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът е подаден същия ден), г‑н Wenig иска отмяна на решението от 18 септември 2008 г., с което в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) Комисията на Европейските общности го отстранява от длъжност за неопределен срок и разпорежда от възнаграждението му да се удържат 1 000 EUR месечно за срок не по-дълъг от шест месеца.
Правна уредба
2 Съгласно член 86 от Правилника:
„1. Всяко неизпълнение от страна на длъжностно лице или бивше длъжностно лице на задълженията му, произтичащи от настоящия правилник, било то умишлено или по небрежност, ангажира дисциплинарната му отговорност.
[…]
3. Дисциплинарните правила, процедури и мерки, както и правилата и процедурите за административни разследвания, са изложени в приложение IХ.“
3 Член 23 от приложение IX към Правилника има следното съдържание:
„1. Ако органът по назначаване отправи твърдения към длъжностно лице за тежко нарушение, независимо дали става въпрос за неспазване на служебните му задължения или за правонарушение, той може незабавно да отстрани от длъжност това длъжностно лице за определен или неопределен срок.
2. Органът по назначаване се произнася след изслушване на съответното длъжностно лице, освен при изключителни обстоятелства.“
4 Член 24, параграфи 1 и 2 от Приложение IX към Правилника има следното съдържание:
„1. В решението за временно отстраняване от длъжност се посочва дали за неговия срок длъжностното лице продължава да получава цялата си заплата или каква част от нея ще бъде удържана. Сумата, плащана на длъжностното лице, не може в никакъв случай да бъде по-малка от жизнения минимум, определен в член 6 от приложение VIII към настоящия правилник, увеличен с полагащите се семейни надбавки.
2. Положението на временно отстраненото от длъжност лице трябва да бъде окончателно решено в срок от шест месеца от началната дата на това отстраняване. Ако в този срок не бъде взето решение, лицето има право отново да започне да получава пълния размер на заплатата си, при спазване на параграф 3.“
5 На 30 ноември 2007 г. Комисията приема Решение C (2007) 5730 относно упражняването на правомощия на орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) и на орган, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), които са предвидени в Правилника, както и в Условията за работа на другите служители [на Европейските общности] (наричани по-нататък „УРДС“). Член 1, първа алинея от това решение, което е публикувано в Informations administratives [Административни известия] № 57‑2007 от 6 декември 2007 г., гласи следното:
„Правомощията на ОН съгласно Правилника […] и на ООСД съгласно УРДС по отношение на персонала на Комисията, чието заплащане се осъществява от бюджетни кредити за оперативни разходи и персонала, чието заплащане се осъществява от кредити, отпуснати от бюджета за научни изследвания и технологично развитие, освен този на Съвместния изследователски център, се упражняват, според случая и в съответствие с предвиденото по-долу, от Комисията, члена на Комисията, отговарящ за персонала, члена на Комисията, отговарящ за единната външна служба, генералния директор за персонала и другите генерални директори, в това число ръководителите на служби и директорите [на Службата за управление и плащане по индивидуални права], на [Служба „Инфраструктура и логистика“ в Брюксел] и на [Служба „Инфраструктура и логистика“ в Люксембург], при условията на приложение І.“
6 Съгласно точка 14 от част VI „Дисциплина […]“ от „таблицата на ОН за персонала на Комисията, чието заплащане се осъществява от оперативния бюджет и от бюджета за научни изследвания (с изключение на [Съвместния изследователски център])“, към която препраща приложение I от Решение C (2007) 5730, се е предвиждало, че предоставените на ОН правомощия за временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника се упражняват от Комисията по отношение на длъжностните лица със степен AD 16 и AD 15 и длъжностните лица със степен AD 14 от висшия управленски персонал (директори или приравнени на тях), а когато става въпрос за другите длъжностни лица — от генералния директор за персонала.
7 Със съобщение от 9 септември 2008 г., в дневния ред на 1842-то заседание на Комисията като колегиален орган от 10 септември 2008 г. е включен проект на Решение C (2008) 5085 за изменение на Решение C (2007) 5730. С този проект на решение се предвижда прехвърляне на правомощието за временно отстраняване от длъжност на длъжностните лица със степен AD 16 и AD 15, както и на длъжностните лица със степен AD 14 от висшия управленски персонал (директори или приравнени на тях) на члена на Комисията, отговарящ за персонала. В хода на заседанието от 10 септември 2008 г., Комисията като колегиален орган решава да „измени Решение C (2007) 5730 […] по начина, възприет в документ C (2008) 5085“, и пояснява, че това решение „влиза в сила незабавно“ (наричано по-нататък „решението от 10 септември 2008 г.“). Това решение не е публикувано в Informations administratives.
8 На 29 април 2009 г. Комисията приема Решение C (2009) 3074 „за изменение на Решение C (2007) 5730“, в което се предвижда, че предоставените на ОН правомощия за временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице за в бъдеще ще се упражняват по отношение на длъжностните лица със степен AD 16 и AD 15 и длъжностните лица със степен AD 14 от висшия управленски персонал (директори или приравнени на тях), от члена на Комисията, отговарящ за персонала. Това решение е публикувано в Informations administratives № 33‑2009 от 8 май 2009 г.
Обстоятелства в основата на спора
9 Към момента на настъпване на обстоятелствата, свързани със спора, жалбоподателят е длъжностно лице в Комисията със степен AD 15 и изпълнява длъжността директор на дирекция G „Достъп до пазари и промишленост“, която е подчинена на генерална дирекция (ГД) „Търговия“ на Комисията и е натоварена по-специално с прилагането на антидъмпинговата политика.
10 На 7 септември 2008 г., британският седмичник „Sunday Times“ публикува в печатното си издание и на интернет страницата си статия, озаглавена „Разкрития: как еврократ разгласява търговски тайни по време на разточителни вечери“ („Revealed: how Eurocrat leaked trade secrets over lavish dinners“). В статията се посочват три вечери на жалбоподателя в ресторанти в Брюксел (Белгия) в периода март?септември 2008 г. с журналисти от „Sunday Times“, които му се представили като кореспонденти на заинтересован от изхода на някои водени от Комисията антидъмпингови процедури китайски износител. Пак според тази статия по време на тези вечери и в телефонни разговори жалбоподателят е предоставил на събеседниците си сведения във връзка с провеждани от Комисията процедури, които нямал право да разпространява. Освен това в замяна на тези сведения на заинтересованото лице било предложено да сътрудничи на мнимия китайски износител при осъществяване на дейността му срещу годишно възнаграждение от 600 000 EUR, но според статията жалбоподателят предвиждал такова сътрудничество само след пенсионирането си. Накрая, на отправеното му по време на втората вечеря предложение да му бъде заплатена сума от 100 000 EUR заинтересованото лице отговорило, че такава сума могла да му бъде преведена по блокирана банкова сметка, до която то щяло да има достъп след пенсионирането си, като пояснило обаче, че плащането могло да бъде извършено само с оглед на постигнатите от мнимия китайски износител резултати благодарение на предоставените сведения.
11 В рамките на започнато от Комисията административно разследване, жалбоподателят е изслушан на 10 септември 2008 г. от две длъжностни лица на Службата за разследвания и дисциплинарни въпроси на Комисията (IDOC). В хода на изслушването, в присъствието на адвоката си, жалбоподателят признава, че е бил поканен и е присъствал на трите описани в статията на „Sunday Times“ вечери, без да е уведомил за това ръководителите си. Той признава също, че е предал на събеседниците си някои сведения, по-специално относно имената на две китайски дружества, производители на свещи, които могли да получат в края на провеждана тогава антидъмпингова процедура статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика. При все това жалбоподателят подчертава, че тези сведения били полупублична информация и във всеки случай били лишени от каквато и да е търговска стойност. Накрая, макар жалбоподателят да указва на длъжностните лица на IDOC, че по време на втората вечеря неговите събеседници му били предложили срещу предоставянето на тези сведения да му заплатят парична сума по банкова сметка в страна с облекчен данъчен режим, той отрича да е приемал това предложение и подчертава, че по време на тези контакти само е разгледал възможността да сътрудничи на китайския износител при осъществяване на дейността му след пенсионирането си.
12 С писмо от 11 септември 2008 г., като се позовава на качеството си на ОН, членът на Комисията, отговарящ за персонала, уведомява жалбоподателя, че възнамерява в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника да му наложи мярка временно отстраняване от длъжност, както и удържане от възнаграждението му, и го призовава на изслушване, което трябва да се състои на 12 септември 2008 г.
13 С писмо от 12 септември 2008 г., съветникът на жалбоподателя иска от Комисията отлагане на изслушването и добавя, че заинтересованото лице има намерение „да използва френски език в рамките на цялото водено срещу него производство“.
14 На същият 12 септември 2008 г. членът на Комисията, отговарящ за персонала, уведомява жалбоподателя, че изслушването ще се състои на 16 септември 2008 г., и пояснява, че щяло да бъде възможно по време на това изслушване заинтересованото лице да използва френски език.
15 На 16 септември 2008 г. жалбоподателят е изслушан от члена на Комисията, отговарящ за персонала. В хода на изслушването, за което се изготвя протокол на английски език, заинтересованото лице по същество повтаря изложените пред длъжностните лица на IDOC обяснения.
16 На същия ден, 16 септември 2008 г., жалбоподателят подава тъжба и се конституира като граждански ищец по-специално срещу авторите на статията на „Sunday Times“.
17 С решение от 18 септември 2008 г., основанията за издаването на което препращат към Решение на Комисията C (2007) 5730 от 30 ноември 2007 година относно упражняването на правомощията на ОН и на ООСД, които са предвидени в Правилника, както и в УРДС, „последно изменено с Решение […] от 10 септември 2008 г.“, в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника членът на Комисията, отговарящ за персонала, отстранява временно от длъжност жалбоподателя за неопределен срок и разпорежда удържане на 1 000 EUR месечно от възнаграждението му за срок не по-дълъг от шест месеца (наричано по-нататък „спорното решение“).
18 За да мотивира спорното решение, членът на Комисията, отговарящ за персонала, се основава на обстоятелството, разкрито от публикуваната в „различни статии в пресата информация, и в частност в „Sunday Times“, и по време на изслушването на жалбоподателя пред длъжностните лица на IDOC и пред самия него, че заинтересованото лице било нарушило разпоредбите на членове 11, 12 и 17, параграф 1 от Правилника. Всъщност според спорното решение жалбоподателят бил предал поверителна информация на лица, на които тя не следвало да се предоставя, показал, че е склонен впоследствие да бъде нает от тези лица срещу значително възнаграждение в замяна на сътрудничество, което щяло да започне дори преди пенсионирането му, и не уведомил ръководителите си за факта, че към него са се обърнали подобни партньори, нито поискал разрешение от тях да поддържа тези многократни контакти. Накрая, в спорното решение се подчертава, че ако такива деяния бъдат доказани, те биха осъществили състава на „тежко нарушение по служба от страна на жалбоподателя“, като се има предвид по-специално „основното посегателство върху репутацията на Комисията“, до което са довели, и високата позиция на заинтересованото лице в Комисията.
19 На 24 септември 2008 г. на основание член 24 от Правилника жалбоподателят подава молба за съдействие с дата 23 септември 2008 г., с която се иска Комисията да предприеме всички необходими мерки с оглед възстановяването на професионалната му репутация, и в частност да предяви иск, за да се признае незаконосъобразността на деянията на авторите на статията на „Sunday Times“.
20 На 3 октомври 2008 г. жалбоподателят подава административна жалба по член 90, параграф 2 от Правилника с цел отмяна на спорното решение.
21 С докладна записка от 22 януари 2009 г., Комисията отговаря на подадената от жалбоподателя на 24 септември 2008 г. молба за съдействие, като отбелязва, че започнатото от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) разследване замества разследването, което ОН може да води съгласно член 24 от Правилника. Комисията добавя, че тази докладна записка не съставлява отхвърляне на молбата за съдействие.
22 На 29 януари 2009 г. OLAF приключва разследването и предава заключението си на белгийските правораздавателни органи на 12 февруари същата година.
23 С решение от 3 февруари 2009 г. ОН отхвърля подадената срещу спорното решение административна жалба.
24 С решение от 18 февруари 2009 г. молбата на жалбоподателя да се ползва от придобитото от него право на пенсия е уважена, считано 1 май 2009 г.
Искания на страните и производство
25 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Съда на публичната служба по електронната поща на 13 октомври 2008 г. Същия ден в Съда на публичната служба постъпва и молба за спиране на изпълнението на спорното решение.
26 С писма на секретариата от 14 октомври 2008 г. страните са уведомени за спирането на главното производство до произнасянето на изрично или мълчаливо решение за отхвърляне на подадената от жалбоподателя на 3 октомври 2008 г. административна жалба.
27 С определение от 17 декември 2008 г. председателят на Съда на публичната служба отхвърля молбата за спиране на изпълнението на спорното решение.
28 След решението за отхвърляне на административната жалба страните са уведомени с писма от секретариата от 25 февруари 2009 г. за възобновяването на производството пред Съда на публичната служба.
29 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени спорното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
30 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да понесе наред с направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Комисията.
31 В рамките на процесуално-организационно действие Съдът на публичната служба приканва Комисията да потвърди, че решението от 10 септември 2008 г., посочено в основанията за издаване на спорното решение, е било прието, и в случай на утвърдителен отговор да представи препис от това решение и да уточни дали същото е било публикувано. В отговор на това процесуално-организационно действие с писмо от 3 юни 2009 г. Комисията представя, от една страна, копие от съобщението от 9 септември 2008 г. на заместник-председателя на Комисията, в което се съдържа проектът, въз основа на който е изготвено решението от 10 септември 2008 г., и от друга страна, протокола от заседанието на Комисията като колегиален орган от 10 септември 2008 г., по време на което е бил приет проектът за решение. Впрочем, макар да признава, че решението от 10 септември 2008 г. не е било публикувано в Informations administratives, Комисията посочва, че съобщението от 9 септември 2008 г. все пак е било разпространено по вътрешната електронна мрежа на Комисията, и указва електронната връзка, която е давала възможност за достъп до него.
32 В подготвителния доклад за съдебното заседание Съдът на публичната служба приканва страните по време на устните състезания да се съсредоточат върху въпроса дали членът на Комисията, отговарящ за персонала, е бил компетентен да приеме спорното решение.
От правна страна
По допустимостта
33 След като напомня, че със спорното решение, от една страна, жалбоподателят временно е отстранен от длъжност за неопределен срок, и от друга — че е разпоредено от възнаграждението му да се удържат 1 000 EUR месечно за срок не по-дълъг от шест месеца, Комисията посочва, че жалбоподателят, който е пенсиониран на 1 май 2009 г., вече няма правен интерес да иска отмяната на спорното решение най-малкото що се отнася до частта, в която е отстранен временно от длъжност.
34 В това отношение е вярно, че доколкото със спорното решение се разпорежда временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност за неопределен срок, на 1 май 2009 г., когато заинтересованото лице е пенсионирано, същото решение мълчаливо, но по необходимост е било отменено, тъй като мярка за временно отстраняване от длъжност може да се отнася само до активно заетите длъжностни лица. Освен това спорното решение е престанало да действа дори още преди подаването на настоящата жалба, тъй като с него се разпорежда извършването на удръжка от възнаграждението на жалбоподателя, а съгласно член 24, параграф 2 от приложение IX към Правилника тази удръжка е била ограничена за срок от шест месеца.
35 Въпреки това напомнените по-горе обстоятелства нито са лишили от предмет настоящата жалба, нито са премахнали правния интерес на жалбоподателя да иска отмяната на спорното решение в неговата цялост, след като същото е имало последици не само върху имущественото му състояние, но и върху доброто му име (вж. по аналогия, що се отнася до правния интерес на пенсионирано поради трайна пълна инвалидност длъжностно лице да иска отмяна на своя атестационен доклад, Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Gordon/Комисия, C‑198/07 P, все още непубликувано в Сборника, точки 44 и 45).
36 От това следва, че възражението за липса на процесуална предпоставка трябва да бъде отхвърлено.
По съществото на спора
37 В жалбата си жалбоподателят посочва седем правни основания, изведени:
– от нарушението на член 25, втора алинея от Правилника поради липсата на мотиви,
– от нарушението на правото на защита,
– от нарушението на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“),
– от наличието на явни грешки в преценката на твърдените факти,
– от нарушението на член 23 от приложение IX към Правилника във връзка с твърдяното тежко нарушение,
– от нарушението на принципа на пропорционалност,
– от неспазването на задължението за полагане на грижа.
38 Освен това в съдебното заседание жалбоподателят посочва осмо правно основание, изведено от факта, че спорното решение било прието от лице, което не e компетентно.
По първото правно основание, изведено от нарушението на член 25, втора алинея от Правилника поради липсата на мотиви
– Доводи на страните
39 Жалбоподателят поддържа, че спорното решение не било достатъчно, нито надлежно мотивирано, доколкото не излагало подробно причините, поради които твърдените по отношение на него факти съставлявали нарушение и още повече —тежко нарушение.
40 В защита Комисията иска отхвърляне на правното основание, като посочва, че спорното решение е достатъчно мотивирано.
– Съображения на Съда на публичната служба
41 Според постоянната съдебна практика задължението да се мотивира увреждащо решение има за цел да позволи на общностния съд да упражни контрол за законосъобразността на решението и да осигури на заинтересованото лице достатъчно указания, за да установи дали решението е обосновано или страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му. Това задължение е спазено, когато актът, предмет на жалбата, е издаден в познат за съответното длъжностно лице контекст, който му дава възможност да разбере значението на предприетата спрямо него мярка (решения на Първоинстанционния съд от 16 декември 1993 г. по дело Turner/Комисия, T‑80/92, Recueil, стр. II‑1465, точка 62 и от 27 ноември 1997 г. по дело Pascall/Комисия, T‑20/96, Recueil FP стр. I‑A‑361 и II‑977, точка 44).
42 В случая от доказателствата по преписката е видно, че в спорното решение, чието съдържание се напомня в точка 18 от настоящото решение, Комисията е описала подробно естеството на твърденията за тежко нарушение, в което жалбоподателят е обвинен. Тя посочва също, че в основата на тези твърдения са разкритите в „различни статии в печатни издания, и в частност [в статията на] „Sunday Times“ сведения, и подчертава, че ако бъдат доказани, такива действия биха представлявали „тежко нарушение по служба от страна на жалбоподателя“, като се има предвид по-специално „сериозното накърняване на репутацията на Комисията“, до което са довели“, и високата позиция на заинтересованото лице в Комисията.
43 От това следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че спорното решение не е достатъчно мотивирано.
44 При това положение първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушението на правото на защита
– Доводи на страните
45 Жалбоподателят посочва, че за да приеме спорното решение, Комисията се основава на информация, публикувана „в различни статии в печатни издания, в частност в „Sunday Times“ от 7 септември 2008 г.“ Според жалбоподателя обач на него е било съобщено само за статията на „Sunday Times“, но не и за другите статии в печатни издания. Ето защо бил нарушен принципът за спазване на правото на защита.
46 В защита Комисията възразява, че е спазила принципа на правото на защита, като е изслушала жалбоподателя преди приемането на спорното решение.
47 Комисията добавя, че във всеки случай, ако впоследствие бъде започнато евентуално наказателно и дисциплинарно производство, на жалбоподателя отново ще бъде предоставена възможност да изложи становището си.
– Съображения на Съда на публичната служба
48 Според постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ го акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде съблюдаван дори при липсата на предвидена за тази цел от правната уредба изрична разпоредба относно съответната процедура (Вж. решения на Първоинстанционния съд от 6 май 1997 г. по дело Quijano/Комисия, T‑169/95, Recueil FP стр. I‑A‑91 и II‑273, точка 44 и от 10 юли 1997 г. по дело Gaspari/Парламент, T‑36/96, Recueil FP стр. I‑A‑201 и II‑595, точка 32).
49 Този принцип, отговарящ на изискванията за добра администрация, налага всяко лице, срещу което може да бъде прието увреждащо го решение, да бъде в състояние да изложи надлежно становището си относно обстоятелствата, установени срещу него, за да бъде това решение обосновано (Решение на Първоинстанционния съд от 6 декември 1994 г. по дело Lisrestal и др./Комисия, T‑450/93, Recueil, стр. II‑1177, точка 42, потвърдено с Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C‑32/95 P, Recueil, стр. I‑5373, точка 21).
50 Важно е също да се напомни, че разпоредбите на член 23, параграф 2 от приложение IX към Правилника, чиято цел е да гарантират спазването на правото на защита в производствата за временно отстраняване от длъжност на длъжностните лица, предвиждат, че освен при изключителни обстоятелства ОН може да се произнесе за временно отстраняване от длъжност само след изслушване на съответното длъжностно лице.
51 В конкретния случай от доказателствата по преписката е видно, че в приложение на посочените по-горе разпоредби на член 23, параграф 2 от приложение IX към Правилника жалбоподателят е бил изслушан на 16 септември 2008 г., т.е. преди приемането на спорното решение от заместник-председателя на Комисията, отговарящ за персонала, който го е уведомил за отправените срещу него твърдения за тежко нарушение и му е дал възможност да изложи становището си относно тези твърдения.
52 Освен това, макар жалбоподателят да отбелязва, че преди изслушването на 16 септември 2008 г. Комисията му е предоставила само статията на „Sunday Times“, а в спорното решение самата тя е посочила, че се основава на „различни статии в печатни издания, и в частност на [статията на] „Sunday Times“, от данните по преписката е видно, че разпространените след публикацията на статията на „Sunday Times“ статии всъщност са се ограничили, както впрочем признава и заинтересованото лице в съдебното заседание, да възпроизведат съдържанието на разкритата от журналистите на „Sunday Times“ информация.
53 Поради това жалбоподателят няма основание да твърди, че Комисията е нарушила принципа за спазване на правото на защита.
54 От това следва, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По третото правно основание, изведено от нарушението на член 6 от ЕКПЧ
– Доводи на страните
55 Жалбоподателят твърди, че спорното решение е било прието в нарушение на гарантирания в член 6 от ЕКПЧ принцип на справедлив съдебен процес, тъй като сведенията, на които се основава ОН, за да се произнесе относно отстраняването от длъжност, са били получени без негово знание във връзка със заложен от журналистите на „Sunday Times“ капан.
56 В защита Комисията подчертава, че общностната съдебна практика, според която член 6 от ЕКПЧ не се прилага за дисциплинарните производства, важи в още по-голяма степен, когато става въпрос за временно отстраняване от длъжност.
– Съображения на Съда на публичната служба
57 Според постоянната съдебна практика основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд. В това отношение Съдът се вдъхновява от общите конституционни традиции на държавите членки, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите членки са се присъединили или в чието изготвяне са участвали. В това отношение ЕКПЧ има особено значение (Решение на Съда от 12 юни 2003 г. по дело Schmidberger, C‑112/00, Recueil, стр. I‑5659, точка 71, Решение на Съда от 27 юни 2006 г. по дело Парламент/Съвет, C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точка 35, Решение на Съда от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 76).
58 Съгласно член 6, параграф 1 от ЕКПЧ всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
59 При все това следва да се напомни, че производството за временно отстраняване от длъжност и удържане от възнаграждението не е съдебно, а административно, поради което Комисията не може да се квалифицира като „съд“ по смисъла на член 6 от ЕКПЧ (вж. по аналогия Определение на Съда от 16 юли 1998 г. по дело N/Комисия, C‑252/97 P, Recueil, стр. I‑4871, точка 52, Решение на Първоинстанционния съд от 17 октомври 1991 г. по дело de Compte/Парламент, T‑26/89, Recueil, стр. II‑781, точка 94 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2000 г. по дело A/Комисия, T‑23/00, Recueil FP стр. I‑A‑263 и II‑1211, точка 24). Ето защо от Комисията не може да се изисква да спазва наложените с този член задължения на „съда“, когато временно отстранява от длъжност дадено длъжностно лице и разпорежда удържане от възнаграждението му.
60 От това следва, че жалбоподателят не би могъл надлежно да се позове на нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ от страна на Комисията.
61 Поради това третото правно основание не може да бъде уважено.
По четвъртото и петото правно основание, изведени съответно от наличието на явни грешки в преценката на твърдяните факти и от нарушението на член 23 от приложение IX към Правилника във връзка с твърдяното тежко нарушение
– Доводи на страните
62 Жалбоподателят посочва, че отправените срещу него от Комисията твърдения за тежко нарушение, свързани по-специално с факта, че е нарушил разпоредбите на член 11, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Правилника, са явно лишени от всякакво основание, тъй като източникът им е съобщената в статията на „Sunday Times“ невярна информация.
63 В това отношение жалбоподателят твърди, че е предоставил само „полупублична“ информация, лишена от каквато и да е търговска стойност, свързана с антидъмпинговите процедури, и по-специално с предвидимата продължителност на тези процедури, критериите за получаване на статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, или необходимостта от ангажирането на адвокат или консултант в тази област.
64 Освен това, макар жалбоподателят да признава, че е приел три покани за вечеря с журналисти на „Sunday Times“, твърдящи, че са представители на китайски износител, той подчертава, че участието във вечери, което е обичайна практика в Комисията, не може да се разглежда като противоречащо на служебните задължения на длъжностните лица и не налага получаването на предвиденото в член 11, параграф 2 от Правилника предварително разрешение.
65 Накрая, жалбоподателят изтъква, че никога не е получавал каквато и да е парична сума и не е поставял предаването на допълнителна информация в зависимост от наемането на работа от въпросния китайски износител след пенсионирането си.
66 В защита Комисията първо напомня, че въпросът дали жалбоподателят действително е извършил тежкото нарушение, в което се упреква, може да се разглежда само в рамките на евентуално дисциплинарно производство. Във всеки случай изложените срещу жалбоподателя твърдения явно не са съвсем неоснователни, тъй като статията на „Sunday Times“, на която почиват тези твърдения, е много подробна и жалбоподателят отчасти признава точността на съдържащата се в нея информация.
– Съображения на Съда на публичната служба
67 Важно е да се подчертае в самото начало, че основателността на мярка за временно отстраняване от длъжност може да бъде предмет само на много ограничен съдебен контрол предвид временния характер на такава мярка. В този смисъл съдът трябва да се ограничи да провери дали твърденията за тежко нарушение са достатъчно правдоподобни и дали не са явно лишени от каквото и да е основание (вж. по аналогия за случай, при който с определение се отхвърля молба за допускане на обезпечение срещу мярка за временно отстраняване от длъжност, Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 10 февруари 1999 г. по дело Willeme/Комисия, T‑211/98 R, Recueil FP стр. I‑A‑15 и II‑57, точка 30).
68 В настоящия случай следва да се посочи, на първо място, че статията на „Sunday Times“, информацията от която заедно с обясненията на жалбоподателя по време на изслушванията му е в основата на спорното решение, е много подробна и многократно предава в кавички отговорите на заинтересованото лице на поставените му от журналистите въпроси.
69 На второ място, от доказателствата по преписката е видно, че по време на изслушванията си от длъжностните лица от IDOC и от члена на Комисията, отговарящ за персонала, жалбоподателят в присъствието на адвоката си е признал част от изложените в статията на „Sunday Times“ факти. В този смисъл той е признал, че по време на вечерите, на които е бил поканен, или в телефонни разговори е предал на събеседниците си някои сведения, в частност имената на две китайски дружества, производители на свещи, които след приключването на висяща тогава антидъмпингова процедура са могли да получат статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика. В това отношение жалбоподателят не може сериозно да оспорва поверителния характер на тези сведения или да поддържа, че те са „полупублична“ информация, след като последните са могли да предоставят сигурно предимство на оператор, желаещ преди края на антидъмпинговата процедура да сключи договори с тези дружества. Впрочем важно е да се посочи, че въпросните две дружества действително са получили статут за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и не са били обложени с никакво антидъмпингово мито по Регламент (ЕО) № 1130/2008 на Комисията от 14 ноември 2008 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои свещи, вощеници и подобни артикули с произход от Китайската народна република (ОВ L 306, стр. 22).
70 На трето място, макар жалбоподателят да е указал на длъжностните лица от IDOC, че по време на втората вечеря му е отправено предложение да му бъде заплатена парична сума по открита на негово име сметка в страна с облекчен данъчен режим в замяна на предаването на сведения, безспорно е, че заинтересованото лице не е уведомило ръководителите си за тези факти, нито е преустановило контактите със събеседниците си, а дори е приело нова покана за вечеря с тях.
71 На четвърто място, макар да е вярно, че съдържащата се в статията на „Sunday Times“ информация е получена посредством „капан“, предназначен да подтикне жалбоподателя да извърши нарушение, важно е все пак да се посочи, че този капан е дело не на Комисията, а на трети лица, в конкретния случай на журналистите от „Sunday Times“, за чиито действия изобщо не е доказано, нито дори се твърди, че са били по поръчение на администрацията. В този смисъл жалбоподателят не може да упреква Комисията, че се е основала на изложена в статията на вестник „Sunday Times“ информация.
72 Впрочем следва да се добави, че спорното решение не се ограничава с възпроизвеждането на съдържащата се в [статията на] „Sunday Times“ информация, а се позовава изрично и на направените от жалбоподателя изявления по време на изслушването пред длъжностните лица от IDOC и заместник-председателя на Комисията, отговарящ за персонала.
73 Поради това и само въз основа на изложените по-горе съображения жалбоподателят няма основание да поддържа, че отправените от Комисията твърдения за тежко нарушение са явно лишени от каквото и да е основание.
74 При това положение четвъртото и петото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.
По шестото и седмото правно основание, изведени от нарушението на принципа на пропорционалност и на задължението за полагане на грижа
– Доводи на страните
75 Жалбоподателят посочва, че тъй като е бил в отпуск по време на изслушването си от заместник-председателя на Комисията, отговарящ за персонала, е предложил на последния да продължи този отпуск с осем седмици. Вместо обаче да приеме това разрешение, което щяло да позволи да се избегне публичното оспорване и същевременно да предостави на администрацията достатъчен срок, за да разследва случая, Комисията е предпочела да приеме спорното решение. Освен това Комисията е нарушила както принципа на пропорционалност, така и задължението за полагане на грижа.
76 Жалбоподателят добавя, че Комисията не е спазила задължението за полагане на грижа и като е контактувала с него на английски език и е изготвила спорното решение на същия език, въпреки многократните му искания за използване на френски език в производството, което щяло да позволи по-специално „отлично разбиране“ на последното от неговите адвокати.
77 В защита Комисията оспорва твърдението, че е нарушила принципа на пропорционалност или задължението за полагане на грижа, като отбелязва, че правото на отпуск е напълно различно от правомощието на ОН за временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице в приложение на член 23 от приложение IX към Правилника. Освен това интересите на жалбоподателя са били взети под внимание, тъй като удръжката от възнаграждението му е била ограничена до 1 000 EUR месечно.
– Съображения на Съда на публичната служба
78 Като се има предвид, на първо място, сериозността на твърденията, направени по отношение на жалбоподателя, висше длъжностно лице в ГД „Търговия“, отговарящо за дирекция G „Достъп до пазари и промишленост“, на второ място, накърняването на репутацията на Комисията поради огласяването на този случай, на трето място, необходимостта, пред която е била изправена Комисията, да поиска от OLAF да започне административно разследване в спокойна обстановка, следва да се приеме, че ОН не е нарушил принципа на пропорционалност, нито задължението за полагане на грижа, като е приел спорното решение въз основа на временна обща оценка с оглед на конкретния случай. В това отношение фактът, че жалбоподателят е подал тъжба и се е конституирал като граждански ищец срещу авторите на статията на „Sunday Times“, не може да обори това заключение, тъй като това обстоятелство не е свързано с действителността или тежестта на нарушенията, които се твърдят по отношение на заинтересованото лице.
79 Що се отнася до довода, че задължението за полагане на грижа е нарушено поради факта, че Комисията е контактувала с жалбоподателя на английски език и спорното решение е изготвено на този език, той не може да бъде възприет. Всъщност, макар жалбоподателят да е направил искане чрез писмо на своя адвокат от 12 септември 2008 г. „да ползва френски език в рамките на цялата водена срещу него процедура“, сигурно е, че заинтересованото лице е могло да се изразява на френски език по време на изслушването на 16 септември 2008 г. Освен това, макар да е вярно, че протоколът от това изслушване и спорното решение са били изготвени на английски език, жалбоподателят не доказва, нито дори твърди, че той или неговите адвокати не са могли да разберат тези документи. Впрочем обратно на това данните по делото доказват задълбочено владеене на английски език от заинтересованото лице (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 23 март 2000 г. по дело Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 46 и Решение на Първоинстанционния съд от 17 май 2006 г. по дело Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, Recueil FP стр. I‑A‑2‑121 и II‑A‑2‑569, точка 48).
80 От това следва, че шестото и седмото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.
По осмото правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на акта
– Доводи на страните
81 Жалбоподателят твърди, че спорното решение е издадено от некомпетентен орган. Той посочва, че съгласно решението на Комисията C (2007) 5730 от 30 ноември 2007 г. това решение е трябвало да бъде прието от Комисията като колегиален орган, а не както в случая от члена на Комисията, отговарящ за персонала. Жалбоподателят добавя, че дори да е вярно, че на 10 септември 2008 г. Комисията е приела решение, с което на члена на Комисията, отговарящ за персонала, се прехвърля правомощието да се произнася относно временното отстраняване от длъжност на длъжностните лица със степен AD 15, това решение не може да му бъде противопоставено, тъй като не е било публикувано или разпространено преди приемането на спорното решение.
82 В защита Комисията иска това правно основание да бъде отхвърлено. Тя обръща внимание на това, че публикуването на решението от 10 септември 2008 г. не е задължително и че непубликуването на същото по никакъв начин не е попречило на влизането му в сила и впоследствие на неговата противопоставимост. Във всеки случай това решение било достъпно в базата данни във вътрешната електронна мрежа на Комисията, която съдържа изпратените до Комисията като колегиален орган съобщения, както и протоколите от нейните заседания.
– Съображения на Съда на публичната служба
83 В самото начало следва да се напомни, че правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на даден акт с неблагоприятни последици, е правно основание, свързано с обществения ред, което във всички случаи следва да бъде разгледано служебно от Съда на публичната служба (Решение на Съда от 13 юли 2000 г. по дело Salzgitter/Комисия, C‑210/98 P, Recueil, стр. I‑5843, точка 56, Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2006 г. по дело Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 30, Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2006 г. по дело de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑17/05, Recueil FP стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑577, точка 51 и Решение на Съда на публичната служба от 18 септември 2007 г. по дело Botos/Комисия, F‑10/07, все още непубликувано в Сборника, точка 78).
84 В настоящия случай, тъй като спорното решение препраща към решението от 10 септември 2008 г., с което се изменя „решението от 30 ноември 2007 г. относно упражняването на правомощията на [ОН] […] и на [ООСД], които са предвидени в Правилника, както и в [УРДС]“, и решението от 10 септември 2008 г. не се съдържа в преписката, по силата на напомнената по-горе съдебна практика Съдът на публичната служба е бил длъжен да поиска посредством процесуално-организационно действие представянето на препис от това решение, както и предаването на всякаква информация, свързана с огласяването му.
85 Както беше посочено в точка 31 от настоящото решение, в отговор на това процесуално-организационно действие, Комисията е представила, от една страна, копие от съобщението от 9 септември 2008 г. на заместник-председателя на Комисията, в което се съдържа намиращият се в основата на решението от 10 септември 2008 г. проект, и от друга страна, протокола от заседанието на Комисията като колегиален орган от 10 септември 2008 г., по време на което е бил приет проектът на решение.
86 Жалбоподателят обаче твърди, че тъй като решението от 10 септември 2008 г. не е било публикувано преди приемането на спорното решение, то не може да му бъде противопоставено. Оттук той стига до заключението, че съгласно решението на Комисията C (2007) 5730 от 30 ноември 2007 г. спорното решение трябвало да бъде прието от Комисията като колегиален орган, а не както в случая — от члена на Комисията, отговарящ за персонала.
87 Съдът на публичната служба смята, че макар да не са били изложени в съдебното заседание, тези доводи на жалбоподателя са допустими, което впрочем не е било оспорено от Комисията. Всъщност, от една страна, отговорът на въпроса дали членът на Комисията, отговарящ за персонала, е бил надлежно оправомощен да приеме спорното решение, предполага да се реши въпросът за противопоставимостта на решението от 10 септември 2008 г. Последният въпрос е неразривно свързан с предходния и като него представлява въпрос с императивен характер, който Съдът на публичната служба следва да разгледа служебно във всеки момент на производството (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 февруари 1964 г. по дело Rotterdam и Putterskoek, 73/63 и 74/63, Recueil, стр. 1 и 28). От друга страна, дори да предположим, че въпросът за противопоставимостта на решението от 10 септември 2008 г. е отделен от този за компетентността, който е единственият въпрос, който Съдът може да разгледа служебно, доводите на жалбоподателя би трябвало да бъдат преценени като правно основание, почиващо върху данни от фактическа или правна страна, установени в хода на производството по смисъла на член 43, параграф 1 от Процедурния правилник, във връзка със служебната проверка от Съда на публичната служба на въпроса за компетентността на автора на спорното решение. Освен това Съдът на публичната служба подчертава, че Комисията е била уведомена преди съдебното заседание посредством взетото от Съда на публичната служба решение относно процесуално-организационно действие, че публикуването на решението от 10 септември 2008 г. ще бъде предмет на обсъждане. По този начин Комисията е била в състояние да подготви защитата си по този въпрос, както впрочем е видно от писмения ѝ отговор на това процесулно-организационно действие, а и от становището на представителя ѝ в хода на съдебното заседание.
88 Доводите на жалбоподателя, изведени от това, че решението от 10 септември 2008 г. не му е противопоставимо, тъй като не е било публикувано, също са обосновани.
89 В това отношение е важно да се напомни, че решенията, с които се определя разпределението на правомощията на ОН, представляват правила за вътрешна организация на институцията (Решение на Съда от 30 май 1973 г. по дело De Greef/Комисия, 46/72, Recueil, стр. 543, точка 18) и че както е припомнил Първоиностанционният съд в Решение от 25 март 1999 г. по дело Hamptaux/Комисия (T‑76/98, Recueil FP стр. I‑A‑59 и II‑303, точка 23), нито разпоредбите на Договора ЕО, нито тези на Правилника, и в частност член 2 от същия, не предвиждат, че публикуването на такива решения е условие за тяхното влизане в сила и оттам за тяхната противопоставимост.
90 При все това, на първо място, макар никаква писмена разпоредба да не предвижда изрично това, спазването на принципа на правната сигурност, който поставя изискването акт, издаден от орган на публична власт, да не може да се противопоставя на правните субекти преди последните да имат възможност да се запознаят с него (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 15, Решение на Съда по дело Weingut Decker, 99/78, Recueil, стр. 101, точка 3 и Решение на Съда от 11 декември 2007 г. по дело Skoma-Lux, C‑161/06, Сборник, стр. I‑10841, точка 37), налага решенията, свързани с упражняването на правомощия, които Правилникът предоставя на ОН, а УРДС —на ООСД, да бъдат оповестявани по подходящ начин при определени от администрацията условия и форма.
91 На второ място е важно да се посочи, че по принцип самата Комисия се стреми да осигури оповестяването на решенията, свързани с упражняването на правомощия, които Правилникът предоставя на ОН, а УРДС — на ООСД, тъй като те обикновено са публикувани в Informations administratives. По-специално Решение C (2007) 5730, което е изменено с решението от 10 септември 2008 г., е било публикувано в Informations administratives № 57‑2007 от 6 декември 2007 г. Освен това следва да се отбележи, че в член 5 от същото това Решение C (2007) 5730, с който на генералните директори се признава възможността за делегиране на правомощия на подчинени на тях органи като заместник-главните директори, директорите, началниците на отдел или началниците на сектор, дори се предвижда, че делегирането на правомощия „[ще бъде] съответно публикувано и доведено до знанието на персонала“.
92 На трето място, Съдът вече е напомнял необходимостта от осигуряване на известна публичност на решенията, свързани с определянето на компетентните в областта на управлението на персонала органи. В този смисъл в случай, при който жалбоподател оспорва решението на Европейския парламент за назначаване на длъжностно лице на поста ръководител на структурна единица след провеждане на вътрешен конкурс и в подкрепа на твърдението си, че генералният секретар на Парламента незаконно е определил членовете на конкурсната комисия, изтъква, че извършеното с тази цел от бюрото на институцията делегиране на правомощия на генералния секретар не е било доведено до знанието на персонала, Съдът е установил, че това делегиране на правомощия е било „юридически ефикасно“, тъй като освен че включва общоприето разпределение на вътрешна компетентност в институцията, за него са били уведомени генералните директори на институцията, председателите на групи, секретариатът и бюрото за контрол, както и създаденият въз основа на член 9 от Правилника комитет на персонала, между чиито задачи съгласно тази разпоредба е била и тази да представлява интересите на персонала в институцията и да осигурява постоянен контакт между нея и персонала (Решение на Съда от 25 ноември 1976 г. по дело Küster/Парламент, 123/75, Recueil, стр. 1701, точки 6?8).
93 Макар тези решения да не са произнесени по дела за оспорване на решения, свързани с упражняването на правомощията, които Правилникът предоставя на ОН, а УРДС — на ООСД, Съдът също е приел, че изискването за правна сигурност налага общностната правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, доколкото правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (Решение от 21 юни 2007 г. по дело ROM-projecten, C‑158/06, Сборник, стр. I‑5103, точка 25, Решение по дело Skoma-Lux, посочено по-горе, точка 38). В Решение по дело Skoma-Lux, посочено по-горе (точки 33, 34, 36 и 38), Съдът приема в този смисъл, че изискването за редовно публикуване на общностен регламент на официалния език на адресата се основава не само на писани разпоредби като член 254, параграф 2 ЕО или на членове 4, 5 и 8 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), но следва и от изискването за правна сигурност (вж. и Решение на Съда от 10 март 2009 г. по дело Heinrich, C‑345/06, все още непубликувано в Сборника, точка 44).
94 На четвърто място, необходимостта от осигуряване на подходяща публичност на решенията за определяне на разпределението на правомощията, които Правилникът предоставя на ОН, а УРДС — на ООСД, следва и от правилата на добрата администрация в областта на управление на персонала, както Съдът на публичната служба изрично е напомнил в Решение от 9 юли 2008 г. по дело Kuchta/ЕЦБ (F‑89/07, все още непубликувано в Сборника, точка 62).
95 В случая е сигурно, от една страна, че решението от 10 септември 2008 г. не е било публикувано в Informations administratives, от друга страна, че то не е било оповестено по никакъв начин към датата, на която е било прието спорното решение. Макар в отговора си на разпореденото от Съда на публичната служба процесуално-организационно действие Комисията да твърди, че съобщението от 9 септември 2008 г., в което се съдържа проектът на решение за изменение на Решение C (2007) 5730, е било разпространено чрез вътрешната електронна мрежа на институцията, тя не внася никаква яснота относно датата на това разпространение. Във всеки случай Комисията също така не доказва, че протоколът от заседанието на 10 септември 2008 г., по време на което този проект е бил приет, е бил разпространен чрез вътрешната електронна мрежа преди приемането на спорното решение. В този смисъл към датата, на която спорното решение е било прието и заинтересованото лице е било уведомено за него, то не е било в състояние да се запознае надлежно със съдържанието на решението от 10 септември 2008 г.
96 С оглед изчерпателност следва да се добави, че задължението на Комисията да осигури подходяща публичност на решението от 10 септември 2008 г. се е налагало с особена строгост в конкретния случай. Всъщност, докато при действието на Решение C (2007) 5730 временното отстраняване от длъжност на длъжностно лице е било от компетентността на най-висшия орган на Комисията, в случая Комисията като колегиален орган, сигурно е, че с решението от 10 септември 2008 г. това правомощие е прехвърлено на едно-единствено лице, а именно члена на Комисията, отговарящ за персонала. Еднолично приетата мярка обаче предоставя на длъжностното лице, неин адресат, по-ниска степен на защита, отколкото тази, гарантирана при произнасянето на мярка от колегиален орган, тъй като благодарение на разискванията на своите членове последният е в състояние да вземе предвид по-голяма по обем относима информация. В този смисъл, след като действието на решението от 10 септември 2008 г. се е изразявало в намаляване на гарантираното на длъжностните лица равнище на защита и оттам — в засягане на техните права, то е трябвало a fortiori да бъде оповестено по подходящ начин.
97 Накрая, липсата на публикация на решението от 10 септември 2008 г. изглежда е била пречка и за самата администрация да се запознае по подходящ начин със собственото си решение. Всъщност, както е видно от обсъждането в съдебното заседание, на 29 април 2009 г. Комисията е приела ново решение, свързано с упражняването на правомощията, които Правилникът предоставя на ОН, а УРДС —на ООСД, в случая Решение C (2009) 3074 „за изменение на Решение C (2007) 5730“. С това решение, което е публикувано в Informations administratives от 8 май същата година, Комисията, действайки все едно решението от 10 септември 2008 г. никога не е съществувало, решава, че правомощията на ОН за временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице за в бъдеще ще се упражняват — що се отнася до длъжностните лица със степен AD 16 и AD 15 и длъжностните лица със степен AD 14 от висшия управленски персонал (директори или приравнени на тях) — от члена на Комисията, отговарящ за персонала, а не от Комисията като колегиален орган.
98 Тъй като решението от 10 септември 2008 г. не е противопоставимо на жалбоподателя, последният има основание да твърди, че членът на Комисията, отговарящ за персонала, не е бил компетентен да приеме спорното решение и това решение е трябвало да бъде прието от посочения в Решение C (2007) 5730 орган, в случая Комисията като колегиален орган.
99 Тъй като правното основание, изведено от липсата на компетентност на члена на Комисията, отговарящ за персонала, да приеме спорното решение, е основателно, спорното решение трябва да бъде отменено.
По съдебните разноски
100 По силата на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби в глава осма от дял ІІ, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член Съдът на публичната служба може да реши, когато справедливостта изисква това, дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
101 От изложените по-горе съображения следва, че Комисията е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателят изрично е направил искане тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в главното производство.
102 По отношение на съдебните разноски в обезпечителното производство е безспорно, че жалбоподателят е изгубилата делото страна в това производство. Въпреки това при липсата на каквото и да е искане от страна на Комисията заинтересованото лице да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в това производство, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в обезпечителното производство.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
реши:
1) Отменя решението от 18 септември 2008 г., с което в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника на длъжностните лица на Европейските общности Комисията на Европейските общности временно отстранява от длъжност г‑н Wenig за неопределен срок и разпорежда от възнаграждението му да се удържат 1 000 EUR месечно за срок не по-дълъг от шест месеца.
2) Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски в главното производство.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в обезпечителното производство.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 ноември 2009 година
W. Hakenberg | | S. Gervasoni |
Текстовете на настоящото решение заедно с решенията на съдилищата на Общността, цитирани в него и все още непубликувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда www.curia.europa.eu