РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

5 юни 2012 година

Дело F‑71/10

Nicola Cantisani

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно наети служители — Конферентен преводач — Членове 12а и 24 от Правилника — Психически тормоз — Конфликт на интереси — Искане за обезщетение“

Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Cantisani иска отмяна на решението на Комисията да отхвърли искането му за съдействие във връзка с психическия тормоз, на който бил подложен между 1999 г. и 2007 г., когато е бил служител на длъжност конферентен преводач. Жалбоподателят също така иска Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Изпълнение, когато става дума за психически тормоз — Подаване на молба за съдействие — Спазване на разумен срок — Начален момент на срока, който трябва да се спазва

(членове 12а и 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Задължение на администрацията за разглеждане на жалбите по повод на тормоз — Изисквания за полагане на грижа и за бързина

(членове 12а и 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд — Изискване действията да са многократни — Изискване действията да са умишлени — Обхват — Липса на изискване да е налице злонамереност от страна на упражняващото тормоза лице

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Обжалване — Иск за обезщетение — Иск въз основа на задължението на администрацията да поправи вредите, които трето лице е причинило на длъжностното лице — Допустимост — Условие — Изчерпване на националните способи за защита — Изключение — Липса на ефикасни средства за правна защита

(член 24, първа и втора алинея и член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Членове 12а и 24 от Правилника не определят изрично срок за подаването на молба за съдействие във връзка с психически тормоз. Въпреки това съгласно принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, когато иска да подаде такава молба, длъжностното лице или служителят трябва да го направи в разумен срок, като пет години трябва да се смятат за разумен срок, в който съответното лице има право да подаде оплакване пред администрацията от психически тормоз и да поиска съдействие.

Освен това срокът за подаване на молба за съдействие във връзка с психически тормоз започва да тече от момента на последното действие на лицето, за което се твърди, че е упражнило психическия тормоз, или при всички случаи от момент, от който това лице вече не е било в състояние да поднови действията си спрямо пострадалия.

(вж. точки 67 и 68)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 8 февруари 2011 г., Skareby/Комисия, F‑95/09, точки 41—44, 49 и 53

2.      Съгласно член 24 от Правилника всяка институция на Съюза е длъжна да защитава своите длъжностни лица и служители от психически тормоз и всякакво унизително отношение от страна на горестоящите. Освен това в случай на несъвместим с реда и спокойствието на служебното място инцидент администрацията трябва по силата на задължението си за съдействие да положи всички необходими усилия и да отговори с необходимата бързина и грижа предвид обстоятелствата в конкретния случай, за да установи фактите и въз основа на тях да предприеме подходящите действия. За тази цел е достатъчно длъжностното лице или служителят, което/който иска закрила от своята институция, да представи косвени доказателства за наличието на посегателствата, на които твърди, че е подложен(о). При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящи мерки, и в частност да проведе разследване в сътрудничество с подалото жалба лице, за да установи фактите, във връзка с които е подадена жалбата.

(вж. точка 78)

Позоваване на:

Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, точки 15 и 16

Първоинстанционен съд — 21 април 1993 г., Tallarico/Парламент, T‑5/92, точка 31; 5 декември 2000 г., Campogrande/Комисия, T‑136/98, точка 42

3.      Член 12а, параграф 3 от Правилника определя психическия тормоз като „непристойно поведение“, което е налице, когато са изпълнени две кумулативни условия. Първото условие е да са налице физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“; това означава, че психическият тормоз трябва да се разглежда като процес, който по необходимост протича във времето и предполага наличието на многократни или непрекъснати действия, „извършени умишлено“. Второто условие, отделено от първото със запетая, е тези физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия да накърняват честта, достойнството или физическата или психическата цялост на друго лице. Поради обстоятелството, че наречието „умишлено“ се отнася до първото, а не до второто условие, е възможно да се направи извод в две насоки. От една страна, физическите действия, писмените или устните изказвания, жестовете или другите действия, посочени в член 12а, параграф 3 от Правилника, трябва да са съзнателни, което изключва от приложното поле на тази разпоредба случайните действия. От друга страна обаче, не се изисква физическите действия, писмените или устните изказвания, жестовете или другите действия да са извършени с намерението да се накърни честта, достойнството или физическата или психическата цялост на друго лице. С други думи, психически тормоз по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника може да е налице и без упражняващото тормоз лице да е имало намерение с действията си да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е действията на упражняващото тормоз лице, стига да са извършени съзнателно, да са довели обективно до такива последици.

Накрая, доколкото тези действия трябва по силата на член 12а, параграф 3 от Правилника да са непристойни, следва да се приеме, че за да бъдат квалифицирани действията като тормоз, същият трябва да има достатъчно обективно проявление в действителността, в смисъл че безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите условия, би намерил тези действия за прекомерни и укорими.

(вж. точки 89 и 90)

Позоваване на:

Общ съд — 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P

Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, точка 135; 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, точка 135

4.      Член 24, втора алинея от Правилника урежда поправянето на вредите, които визираните в първа алинея от този член други длъжностни лица или трети лица са причинили на длъжностно лице или на служител и за които пострадалият не е успял да получи обезщетение от виновните. В този смисъл допустимостта на иска за обезщетение, предявен от длъжностно лице или служител на основание член 24, втора алинея от Правилника, предполага да са изчерпани националните способи за защита, стига те да гарантират ефикасна защита на заинтересованите лица и да са годни да осигурят поправянето на твърдените вреди.

(вж. точка 130)

Позоваване на:

Съд — 5 октомври 2006 г., Schmidt-Brown/Комисия, C‑365/05 P, точка 78

Първоинстанционен съд — 9 март 2005 г., L/Комисия, T‑254/02, точка 148

Общ съд — Комисия/Q, посочено по-горе, точка 67