РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

20 юни 2019 година(*)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2003/87/EО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Инсталация за пречистване на природен газ — Улавяне на сяра — „Процес на Клаус“ — Производство на електроенергия в помощно съоръжение — Производство на топлоенергия — Отделяне на съдържащ се в горивото въглероден диоксид (CO2) — Член 2, параграф 1 — Приложно поле — Приложение I — Дейност по „изгаряне на горива“ — Член 3, буква ф) — Понятие „генератор на електроенергия“ — Член 10а, параграфи 3 и 4 — Преходен режим за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии — Решение 2011/278/EС — Приложно поле — Член 3, буква в) — Понятие „подинсталация с топлинен показател“

По дело C‑682/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Берлин (Административен съд Берлин, Германия) с акт от 28 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 6 декември 2017 г., в рамките на производство по дело

ExxonMobil Production Deutschland GmbH

срещу

Bundesrepublik Deutschland,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функциите на съдия от пети състав, C. Lycourgos, E. Juhász и I. Jarukaitis, съдии,

генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: D. Dittert, началник-отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 ноември 2018 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за ExxonMobil Production Deutschland GmbH, от S. Altenschmidt, Rechtsanwalt,

–        за Bundesrepublik Deutschland, от M. Fleckner, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от A. C. Becker и J.‑F. Brakeland, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 февруари 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 3, буква ф), на член 10а и на приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, 2009 г., стр. 63) (наричана по-нататък „Директива 2003/87“), и на член 3, букви в) и з) от Решение 2011/278/EС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 (ОВ L 130, 2011 г., стр. 1).

2        Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между ExxonMobil Production Deutschland GmbH (наричано по-нататък „ExxonMobil“) и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия), по повод на заявлението му за безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове (наричани по-нататък „квоти за емисии“) за инсталация за пречистване на природен газ, която осъществява по-специално дейност по улавяне на сяра, при която чрез изгаряне на горива произвежда електроенергия и топлоенергия, като в атмосферата се отделя въглероден диоксид (CO2).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 2003/87

3        Съображение 8 от Директива 2003/87 има следното съдържание:

„При разпределянето на квотите държавите членки трябва да вземат предвид възможностите за намаляване на емисиите чрез дейности, насочени към промишлените процеси“.

4        Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, гласи:

„С настоящата директива се въвежда схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността […], за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин.

[…]“.

5        Член 2 от същата директива, озаглавен „Обхват“, в параграф 1 гласи следното:

„Настоящата директива следва да се прилага спрямо емисии от дейностите, изброени в приложение I, и парниковите газове, изброени в приложение II“.

6        Член 3 от същата директива, озаглавен „Определения“, предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

б)      „емисии“ означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация;

[…]

у)      „изгаряне“ означава всяко окисление на горива, независимо от начина, по който се използва топлинната, електрическата или механичната енергия, произведена чрез този процес, и всички други пряко свързани с това дейности, включително и пречистване на отпадъчните газове;

ф)      „генератор на електроенергия“ означава инсталация, която към 1 януари 2005 г. или след това е произвела електроенергия, предназначена за продажба на трети лица, и в която не се извършва друга дейност, посочена в приложение I, освен „изгарянето на горива“.

7        Член 10 от Директива 2003/87, озаглавен „Търг на квоти“, в параграф 1 предвижда следното:

„От 2013 г. нататък държавите членки провеждат търг за всички квоти, които не са разпределени безплатно в съответствие с членове 10а и 10в. […]“.

8        Член 10а от тази директива, озаглавен „Преходни общностни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти“, предвижда:

„1.      До 31 декември 2010 г. Комисията приема напълно хармонизирани мерки по изпълнението на общностно равнище за разпределението на квоти […]

[…]

Доколкото е възможно, посочените в първа алинея мерки определят ex ante параметри, валидни за цялата Общност, за да се осигури провеждането на разпределението по начин, който да насърчи намаляването на емисиите на парникови газове и енергийноефективните техники, като се вземат предвид най-ефективните техники, заместителите, алтернативните производствени процеси, високоефективното комбинирано производство на енергия, ефикасното в енергийно отношение използване на отпадни газове, използването на биомаса и улавянето и съхранението на CO2, когато са налице съответни съоръжения, и не предвижда стимули за повишаване на емисиите. Не се допуска безплатно разпределение на квоти за производство на електроенергия, освен в случаите по член 10в и за електроенергия, произведена от отпадни газове.

[…]

3.      При спазване на разпоредбите на параграфи 4 и 8 и независимо от член 10в, генераторите на електроенергия, инсталациите за улавяне на CO2, тръбопроводите за пренос на CO2 или местата за съхранение на CO2 не могат да се ползват от безплатно разпределение на квоти.

4.      От безплатно разпределение на квоти се ползват топлофикационните мрежи, както и високоефективното комбинирано производство на енергия, както това е посочено в Директива 2004/8/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО (ОВ L 52, 2004 г., стр. 50; Специално издание на български език 2007 г., глава 12, том 2, стр. 107)], за икономически оправдано търсене, по отношение на производството на топлоенергия или енергия за охлаждане. Всяка година след 2013 г. общото количество, разпределено на подобни инсталации по отношение на производството на такава топлинна енергия, се коригира с линейния коефициент, посочен в член 9.

5.      Максималното годишно количество квоти, което служи за основа за изчислението на квотите за инсталациите, които не са обхванати от параграф 3 и не са нови участници, не надвишава сбора от:

а)      общото годишно количество за Общността, определено съгласно член 9, умножено по дела на емисиите от инсталации, които не са обхванати от параграф 3, в общите средни проверени емисии за периода 2005—2007 г. от инсталации, обхванати от схемата на Общността за периода 2008—2012 г. и

б)      общите средни годишни проверени емисии за периода 2005—2007 г. от инсталации, които са включени в схемата на Общността не по-рано от 2013 г. нататък и не са обхванати от параграф 3, коригирани с линейния коефициент, посочен в член 9.

При необходимост се прилага единен междуотраслов корекционен коефициент.

[…]

7.      […]

Не се допуска безплатно разпределение на квоти за произведена от нови участници електроенергия.

[…]

8.      До 31 декември 2015 г. се предоставят не повече от 300 милиона квоти от резерва на новите участници с цел да се насърчат изграждането и експлоатацията на 12 демонстрационни проекта с търговска цел, целящи безопасно за околната среда улавяне и геоложко съхранение на CO2 в геоложки формации, както и демонстрационни проекти за иновативни технологии, свързани с енергия от възобновяеми източници на територията на Съюза.

Квотите се предоставят за подкрепа на демонстрационни проекти, които предвиждат разработване, при балансирано географско разпределение, на широка гама технологии за улавяне и съхранение на въглерод и новаторски технологии, свързани с енергия от възобновяеми източници, които все още не са икономически изгодни. Отпускането на тези квоти зависи от наличието на проверено избягване емисии на CO2.

[…].

11.      При спазване на член 10б, през 2013 г. количеството безплатно разпределени в съответствие с параграфи 4—7 от настоящия член квоти представлява 80 % от количеството, определено в съответствие с мерките, посочени в параграф 1. След това количеството безплатно разпределени квоти започва ежегодно да намалява с еднаква стойност до достигане на 30 % безплатно разпределени квоти през 2020 г., с цел през 2027 г. да се постигне прекратяване на безплатното разпределение на квоти.

12.      При условията на член 10б през 2013 г. и всяка следваща година до 2020 г. на инсталациите в отрасли или подотрасли, изложени на съществен риск от „изтичане на въглерод“, съгласно параграф 1 се разпределят безплатно квоти в размер на 100 % от количеството, определено в съответствие с мерките, посочени в параграф 1.

[…]

14.      С цел определяне на отраслите или подотраслите, посочени в параграф 12, Комисията прави оценка на общностно равнище до каква степен съответният отрасъл или подотрасъл, на подходящо по-ниско ниво, е в състояние да отрази в цената на продукта преките разходи за необходимите квоти и непреките разходи от повишените цени на електроенергията, произтичащи от прилагането на настоящата директива, без да понесе значителна загуба на пазарни дялове, в полза на инсталации извън Общността, които са по-малко ефективни от гледна точка на емисиите на въглерод […]

[…]“.

9        Член 10в от Директива 2003/87 предвижда възможност за държавите членки с молба до Комисията да поискат преходно безплатно разпределение на квоти за емисии за модернизиране на производството на електроенергия.

10      Както личи от заглавието му, в приложение I към тази директива има таблица, в която са изброени категориите дейности, към които се прилага Директивата. Сред тези дейности фигурира по-специално „[и]згаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 [мегавата] MW (с изключение на изгарянето в инсталации за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци)“.

11      В приложение II към посочената директива, озаглавено „Парникови газове, упоменати в членове 3 и 30“, се посочва именно CO2.

 Директива 2009/29

12      Съображения 15 и 19 от Директива 2009/29 имат следното съдържание:

„(15)      Допълнителното усилие от страна на икономиката на Общността изисква inter alia преразгледаната схема на Общността да действа с най-високата възможна степен на икономическа ефективност и въз основа на напълно хармонизирани условия на разпределение в рамките на Общността. Следователно основният принцип при разпределение на квотите следва да бъде провеждането на търг, тъй като това е най-простата и като цяло считана за най-ефикасна от икономическа гледна точка система. Това следва да сложи край на неочакваните печалби и да постави новите участници и икономиките с по-висок от средния растеж в същите конкурентни условия като съществуващите инсталации.

[…]

(19)      Следователно от 2013 г. нататък следва да се премине изцяло към отдаване на търг в отрасъла на енергетиката, предвид способността му за прехвърляне на клиентите повишената стойност на CO2, и следва да не се допуска никакво безплатно разпределение на квоти за улавянето и съхранението на CO2, тъй като то се насърчава от липсата на задължение за връщане на квоти за вече складирани емисии. С оглед предотвратяване нарушаването на конкуренцията електрическите генератори могат да получават безплатно квоти за топлофикационни и мрежови охладителни системи и за топлоенергия и енергия за охлаждане, произведена посредством високоефективно комбинирано производство на енергия, както е посочено в Директива [2004/8], в случай че произведената от инсталации в други отрасли такава топлинна енергия би довела до безплатно разпределение на квоти“.

 Решение 2011/278

13      Съгласно съображение 31 от Решение 2011/278:

„Тъй като от 2013 г. нататък по правило всички квоти за емисии от енергийния сектор ще се разпределят чрез тръжна продажба, имайки предвид възможностите на този отрасъл да прехвърля и на свои клиенти увеличените разходи за емисиите на [СО2], и че няма да има безплатно разпределяне на квоти за емисии за каквото и да е електропроизводство (с изключение на преходното безплатно разпределение в случаите на модернизация на генерирането на електроенергия и на електропроизводство от отпадни газове), в настоящото решение не следва да се разглежда безплатно разпределяне на квоти за емисии във връзка с производството или потреблението на електроенергия […]“.

14      Член 3 от това решение предвижда:

„За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

[…]

в)      „подинсталация с топлинен показател“ („heat benchmark sub- installation“) се определя от входящите и изходящите потоци и съответните емисии, които не са обхванати от подинсталация с продуктов показател и са свързани с производство или получаване от друга инсталация или обект, попадаща/попадащ в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии (или и производство, и получаване) на измерима топлинна енергия в границите на инсталацията, ако тази измерима топлинна енергия:

–        се използва за производството на продукти, за получаване на механична енергия (но не и механична енергия, използвана за електропроизводство), за отопление или охлаждане (но не и за електропроизводство), или

–        се подава на друга инсталация или обект, която/който е извън рамките на Европейската схема за търговия с емисии, но не и ако топлинната енергия се подава за производство на електроенергия;

[…]

з)      „подинсталация с технологични емисии“ […] емисиите на [CO2], отделяни извън системните граници на съответния продуктов показател по приложение I в резултат на някоя от посочените по-долу дейности […]:

[…]

v)      използване на въглеродосъдържащи добавки или суровини, чиято основна цел не е производство на топлинна енергия;

[…]“.

15      Член 6 от посоченото решение, озаглавен „Разделяне на подинсталации“, предвижда:

„1.      За целите на настоящото решение държавите членки трябва да разделят условно всяка инсталация, отговаряща на условията за безплатно разпределяне на квоти за емисии по член 10а от Директива [2003/87], на една или повече от следните видове подинсталации, както е необходимо в съответния случай:

а)      подинсталация с продуктов показател;

б)      подинсталация с топлинен показател;

в)      подинсталация с горивен показател;

г)      подинсталация с технологични емисии.

[…]“.

16      Член 10 от същото решение, озаглавен „Разпределяне на квоти за емисии на ниво инсталация“, гласи:

„1.      Въз основа на данните, събрани съгласно член 7, държавите членки трябва да изчисляват за всяка година броя на квотите за емисии, разпределяни безплатно в периода от 2013 г. нататък на всяка работеща инсталация на тяхна територия, в съответствие с посоченото в параграфи 2—8.

2.      За целите на това изчисляване държавите членки трябва първо да определят предварителния годишен брой на безплатните квоти за емисии поотделно за всяка подинсталация, както следва:

[…]

б)      съответно за останалите видове подинсталации:

i)      за подинсталация с топлинен показател — предварителният годишен брой на безплатните квоти за емисии за дадена година се определя от стойността на топлинния показател за измерима топлинна енергия, посочена в приложение I, умножена по съответното историческо равнище на активност на консумацията на измерима топлинна енергия;

[…]“.

 Регламент № 601/2012

17      Регламент (EС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87 (ОВ L 181, 2012 г., стр. 30) в член 3, точка 40 определя „съдържащ се в горивото CO2“ като „CO2, който е част от състава на дадено гориво“.

18      Съгласно член 48, параграф 1 от този регламент:

„Съдържащият се в горивото CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ или на технологичен газ, като например доменен газ или коксов газ, следва да бъде отчетен в емисионния фактор на съответното гориво“.

 Германското право

19      Член 9 от Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz (Закон за търговията с квоти за емисии на парникови газове) от 21 юли 2011 г. (BGBl. 2011 I, стр. 1475, наричан по-нататък „TEHG“) гласи следното:

„(1)      На операторите на инсталации се разпределят безплатни квоти в съответствие с принципите, съдържащи се в член 10а […] от Директива 2003/87 […] съгласно текста ѝ към релевантния момент и Решение 2011/278 […]

[…]

(6)      Окончателното количество квоти, което се разпределя на инсталацията, е равно на произведението на предварителното количество квоти, разпределено на инсталацията, изчислено съгласно параграфи 1—5, по коефициента за междусекторна корекция, определен от Европейската комисията съгласно член 15, параграф 3 от правилата за хармонизирано разпределяне на Европейския съюз. В контекста на разпределението за топлинната енергия, произведена от генераторите на електроенергия, линейният коефициент по член 10а, параграф 4 от Директива [2003/87] заменя корекционния коефициент, посочен в първото изречение, като изчислението се извършва въз основа на предварителния годишен брой квоти, които трябва да бъдат разпределени безплатно на съответния генератор на електроенергия за 2013 г.“.

20      Част 2, точка 1 от приложение 1 към TEHG, озаглавено „Дейности“, нарежда сред инсталациите, чиито емисии попадат в приложното поле на този закон, „[г]оривни[те] уредби за изгаряне на горива с обща номинална топлинна мощност от 20 [мегавата] MW или повече в дадена инсталация, доколкото не се обхващат от някоя от по-долу посочените точки“. От друга страна, в част 2, точки 2—4 от приложение 1 към TEHG са изброени различни видове „[и]нсталации за производство на електрическа енергия, пара, топла вода, технологична отпадна топлинна енергия или на топлинна енергия от горещи отработени газове“, чиито емисии също попадат в приложното поле на TEHG.

21      Член 2, точка 21 от Verordnung über die Zuteilung von Treibhausgas-Emissionsberechtigungen in der Handelsperiode 2013 bis 2020 (Наредба за разпределянето на квоти за емисии на парникови газове през периода 2013—2020 г.) от 26 септември 2011 г. (BGBl. 2011 I, стр. 1921, наричана по-нататък „ZuV 2020“) определя „генератор[а] на електроенергия“ като „[и]нсталация, която е произвела и продала електроенергия на трети лица след 31 декември 2004 г. и в която се извършва ексклузивно една от дейностите, посочени в част 2, точки 1—4 от приложение 1 [към TEHG]“.

22      В член 2, точки 29 и 30 от ZuV 2020 понятията „подинсталация с технологични емисии“ и „подинсталация с топлинен показател“ са определени по начин, аналогичен на използвания в член 3, букви з) и в) от Решение 2011/278. Член 2, точка 29, буква b), подточка ee) от ZuV 2020 съответства на член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/278.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

23      До края на 2013 г. ExxonMobil експлоатира инсталация за пречистване на природен газ в Щайерберг (Германия) (наричана по-нататък „инсталацията, предмет на главното производство“). Инсталацията включва подинсталации за десулфуризация и сушене на природен газ, подинсталации за улавяне на сяра (т.нар. „Клаус инсталации“), подинсталации за пречистване на отработени газове и помощни съоръжения. Последните включват парен котел, уредба с газови двигатели, аварийни запалителни устройства и кондензационна топлоцентрала.

24      Тази топлоцентрала е свързана с обществената електроснабдителна мрежа и постоянно подава в нея незначителни количества електроенергия, за да се гарантира непрекъснатото захранване на инсталацията с електрическа енергия при евентуална повреда на Клаус-инсталациите, която би довела до загуба на известни количества пара. От електроенергийния баланс, в който са възпроизведени данните относно производството, вноса, износа и потреблението на електроенергия в посочената инсталация за периода между 2005 г. и 2010 г., се установява, че през някои от тези години инсталацията е консумирала повече електроенергия отколкото е произвела.

25      С решение от 24 февруари 2014 г. Deutsche Emissionshandelsstelle (Германска служба за търговия с квоти за емисии, наричана по-нататък „DEHSt“) разпределя на ExxonMobil за периода на търговия от 2013 г. до 2020 г. 1 179 523 безплатни квоти за емисии. Това разпределяне се основава на прилагането, за една част, на топлинния показател и за друга част, на горивния показател. При изчисляването на това разпределяне е взет предвид и рискът от изместване на въглеродни емисии в съответния отрасъл. DEHSt обаче отказва да разпредели на ExxonMobil допълнителните безплатни квоти за емисии, поискани от него за технологичните емисии. С решение от същата дата DEHSt оттегля решението си за разпределяне, считано от 1 януари 2014 г., поради преустановяване на дейността на ExxonMobil, считано от тази дата. Това оттегляне не се оспорва.

26      С решение от 12 февруари 2016 г. DEHSt отхвърля подадената от ExxonMobil жалба по административен ред срещу отказа да му бъдат разпределени допълнителни безплатни квоти за технологичните емисии за 2013 г.

27      От изложените от DEHSt мотиви в подкрепа на това решение се установява, че това искане за разпределяне за технологични емисии е за емисиите на естествено съдържащия се в природния газ CO2, тоест съдържащ се в горивото CO2 по смисъла на член 3, точка 40 от Регламент № 601/2012, който се получава в края на протичащия в съоръженията „Клаус“ процес (наричан по-нататък „процесът на Клаус“). Процесът на Клаус е екзотермична химична реакция, при която сероводородът (H2S) се преобразува в сяра. Топлинната енергия, която се генерира при тази реакция, се улавя в котли утилизатори, като впоследствие се използва в инсталацията. Използването на тази топлинна енергия било основание за разпределяне на безплатни квоти за емисии чрез прилагане на топлинния показател. В края на процеса на Клаус съдържащият се в горивото CO2 се отделя в атмосферата през комин. При този процес не се отделя друг CO2 освен естествено съдържащия се в природния газ CO2.

28      DEHSt приема, че при такива обстоятелства безплатни квоти за емисии не могат да бъдат разпределени за подинсталация с технологични емисии по смисъла на член 2, точка 29, буква b), подточка ee) от ZuV 2020, с който в германското право е транспониран член 3, буква з), подточка v) от Решение 2011/78. Становището на DEHSt е, че предвиденото в тези разпоредби условие емисиите да възникват в резултат на използването на въглеродосъдържаща суровина, не е изпълнено. Наистина, емисиите съдържащ се в горивото СО2 не били следствие от процеса на Клаус, при положение че този CO2 не само не участвал, а и не бил необходим за химичната реакция, характеризираща този процес. Според DEHSt суровината, използвана за производството на сяра, е само H2S, а CO2 трябва да се разглежда просто като „съпътстващ“ H2S газ.

29      На 10 март 2016 г. ExxonMobil сезира запитващата юрисдикция, Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), с жалба срещу решението на DEHSt от 12 февруари 2016 г.

30      С жалбата ExxonMobil претендира право на разпределяне на безплатни квоти за емисии за подинсталация с технологични емисии за 2013 г., тъй като емисиите CO2, получени при производството на сяра, били следствие от използването на суровина, съдържаща въглерод под формата на CO2. Според ExxonMobil не H2S, взет отделно, а точно киселият газ, който освен H2S съдържа метан (CH4), CO2 и водна пара, представлява използваната за производството на сяра суровина. Ако този кисел газ не се използвал при процеса на Клаус, CO2, който се съдържа естествено в природния газ, нямало да бъде отделян в атмосферата. Освен това извличането на CO2 от киселия газ чрез този процес било необходимо за добива на чиста сяра от този газ. Обстоятелството, че CO2 е наличен в суровината от самото начало и не участва в описаната по-горе химична реакция, било без значение. Освен това посочените емисии на CO2 не можело да бъдат избегнати нито чрез смяна на горивото, нито чрез по-ефективни технологии.

31      От друга страна, ExxonMobil твърди, че фактът, че са разпределени безплатни квоти за емисии на база на прилагане на топлинния показател за измеримата топлинна енергия, произведена в инсталацията, предмет на главното производство, като страничен ефект на химичната реакция, характеризираща процеса на Клаус, не е пречка за поисканото допълнително разпределение. Макар в решение от 8 септември 2016 г. Borealis и др. (C‑180/15, EU:C:2016:647), Съдът да постановява, че разпределението по продуктов показател се ползва с предимство пред трите вида непряк подход, каквито са разпределението по топлинен показател, по горивен показател и по технологични емисии, между тези три вида непряк подход нямало йерархична последователност.

32      За първи път пред запитващата юрисдикция DEHSt изтъква, че производството на сяра не е дейност, за която се прилага задължението за търговия с квоти за емисии, и разглежданата инсталация трябва да се квалифицира като „генератор на електроенергия“, тъй като, от една страна, в нея е произведен ток, продаден на трети лица след 31 декември 2004 г., и от друга страна, в нея е осъществявана само дейността „изгаряне на горива“, посочена във втора част, точки 1—4 от приложение 1 към TEHG. Според DEHSt ExxonMobil е поискало и е получило предназначеното за генераторите на електроенергия разпределение на квоти за емисии, което е било намалено чрез прилагане на отнасящия се до тях линеен коефициент в съответствие с член 9, параграф 6 от TEHG. Впрочем безплатно разпределяне на квоти за емисии за генераторите на електроенергия било разрешено само при спазване на условията по член 10а от Директива 2003/87.

33      Според DEHSt вещество като сярата, за което няма задължение за търговия с квоти за емисии, не може да се вземе предвид във връзка с това, без да бъде незаконосъобразно разширено приложното поле на схемата за търговия. Разпределяне в зависимост от технологичните емисии в съответствие с член 2, точка 29, буква b) от ZuV 2020 било възможно само ако правилата за разпределяне на топлинна енергия предвиждаха разпределяне и за технологичните емисии. В случая обаче това не било така. От искането за разпределяне на ExxonMobil освен това се установявало, че от химичната реакция в резултат на процеса на Клаус не се отделят емисии CO2. При този процес не се използвала суровина, съдържаща въглерод, щом въглеродът не участва нито в прилаганите процеси, нито в реакцията.

34      За останалото DEHSt оспорва твърдението на ExxonMobil, че тези емисии били неизбежни. DEHSt твърди освен това, че има йерархична последователност между разпределението по топлинен показател, по горивен показател и по технологични емисии.

35      Запитващата юрисдикция се пита на първо място дали инсталацията, предмет на главното производство, трябва да се квалифицира като „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87. Наистина, ако това беше така, разпределянето на безплатни квоти за емисии на ExxonMobil по топлинен и по горивен показател по принцип би било незаконосъобразно. Това би било така, тъй като генераторите на електроенергия биха могли да получават безплатни квоти за емисии само в случаите, посочени в член 10а, параграф 1, трета алинея и в член 10а, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87, отнасящи се по същество до изгарянето на остатъчни газове, до градското отопление и до високоефективното комбинирано производство на енергия. Процесът на Клаус обаче не попадал в нито една от тези категории.

36      Запитващата юрисдикция счита, че понятието „генератор на електроенергия“ би трябвало да се тълкува ограничително, тъй като текстът на член 3, буква ф) от Директива 2003/87 имал по-широк обхват от този, съответстващ на духа и на целта на тази директива. В случая освен това не било сигурно, че произведената от инсталацията, предмет на главното производство, електроенергия е предназначена за „продажба на трети лица“ по смисъла на тази разпоредба. Всъщност тази електроенергия била предназначена главно да бъде консумирана от тази инсталация и тя била свързана с обществената мрежа единствено за да се гарантира снабдяването с електроенергия в случай на повреда на посочената инсталация.

37      Според тази юрисдикция възприемане на понятието „генератор на електроенергия“ в широк смисъл би довело до различно третиране на инсталация като тази, предмет на главното производство, която би била квалифицирана като „генератор на електроенергия“ в сравнение с инсталация, която също произвежда електроенергия, но в която освен дейността „изгаряне на горива“, посочени във втора част, точки 1—4 от приложение 1 към TEHG, се извършва и друга дейност, за която се прилага задължението за търговия с квоти за емисии, тъй като последната посочена инсталация не е квалифицирана като „генератор на електроенергия“. Такава разлика в третирането би била нелогична, тъй като нито един от тези два вида инсталации не спадал към „класическия сектор на електроенергията“ така, както е посочен в съображение 31 от Решение 2011/278.

38      Поради това тази юрисдикция смята, че понятието „генератор на електроенергия“ трябва да се запази само за инсталациите, които произвеждат и продават електроенергия на трети лица и осъществяват единствено дейността „изгаряне на горива“ с изключение на всяка друга дейност, независимо дали е включена в приложение 1 към TEHG.

39      По-нататък, ако това тълкуване не може да се възприеме, запитващата юрисдикция си задава въпроса за възможността да се преодолеят тези произтичащи от Директива 2003/87 ограничения във връзка с разпределянето на безплатни квоти за емисии на генераторите на електроенергия въз основа на определението на понятието „подинсталация с топлинен показател“ по член 3, буква в) от Решение 2011/278, в което няма такива ограничения.

40      Накрая, посочената юрисдикция иска да се установи дали емисиите от процеса на Клаус могат да дадат право на разпределение на безплатни квоти за емисии за „подинсталация с технологични емисии“ по смисъла на член 3, буква з) от това решение. При положение че за генерираната при този процес топлинна енергия може да се получи разпределение на квоти и на база прилагане на топлинен показател, тя се пита дали единият от тези два вида разпределение има предимство пред другия.

41      При това положение Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Представлява ли инсталация, която произвежда продукт, чието производство не попада сред дейностите, посочени в приложение I към Директива [2003/87] (както в случая: производство на сяра) и в която същевременно се извършва включена в схемата за търговия с емисии съгласно приложение I към Директива [2003/87] дейност по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], когато в помощно съоръжение към тази инсталация се произвежда и електрическа енергия за инсталацията и една (малка) част от тази електрическа енергия се подава в обществената мрежа срещу възнаграждение?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Ако описаната в първия въпрос инсталация е генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от Директива [2003/87], може ли тази инсталация да получи разпределение на квоти за топлинна енергия съгласно Решение [2011/278] и в случаите, при които топлинната енергия отговаря на условията на член 3, буква в) от Решение [2011/278], но не попада в посочените в член 10a, параграф 1, трета алинея и [в член 10а,] параграфи 3 и 4 от Директива [2003/87] категории — топлинна енергия от изгаряне на отпадни газове за производство на електроенергия, топлофикационни мрежи и високоефективно комбинирано производство на енергия?

3)      Ако се приеме, че е възможно разпределение на квоти за произвежданата в инсталацията на жалбоподателя [в главното производство] топлинна енергия след отговор на първите два преюдициални въпроса:

Става ли въпрос при отделения от газовата смес в атмосферата CO2 при пречистването на природен газ (под формата на киселинен газ) в т.нар. процес на Клаус чрез отделяне на съдържащия се в природния газ CO2, за такива емисии, които по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] са резултат от посочения в член 3, буква з), подточка v) процес?

a)      Могат ли по смисъла на член 3, буква з), първо изречение от Решение [2011/278] CO2-емисии да бъдат „резултат“ от процес, при който съдържащият се в суровината CO2 се разделя физически от газовата смес и се отделя в атмосферата, без поради протичащия при това процес да възниква допълнително въглероден диоксид, или тази разпоредба императивно изисква отделеният в атмосферата CO2 да се образува за първи път като резултат от процеса?

б)      Използва“ ли се по смисъла на член 3, буква з), подточка v) от Решение [2011/278] съдържаща въглерод суровина, когато при т.нар. процес на Клаус съществуващият в природата природен газ се използва за производството на сяра и при това съдържащият се в природния газ въглероден диоксид се отделя в атмосферата, без съдържащият се в природния газ въглероден диоксид да участва в протичащата в рамките на процеса химична реакция, или понятието „използване“ императивно изисква въглеродът да участва в протичащата химична реакция, респективно дори да е необходим за нея?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: ако инсталация, за която важи задължението за търговия с квоти за емисии, изпълнява както условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с топлинен показател, така и условията на фактическия състав за формиране на подинсталация с технологични емисии, по кой показател се извършва разпределението на безплатни квоти за емисии? Има ли предимство правото на разпределение по топлинен показател пред правото на разпределение по технологични емисии, или правото на разпределение по технологични емисии поради специфичност има приоритет пред топлинния и горивния показател?“.

 По преюдициалните въпроси

 Предварителни бележки

42      С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да определи дали евентуално и в каква степен инсталация като инсталацията, предмет на главното производство, която осъществява дейности по десулфуризация на природния газ и улавяне на сярата чрез процеса на Клаус, има право да ѝ бъдат разпределени безплатни квоти за емисии за CO2, отделен в рамките на нейните дейности за периода на търговия между 2013 г. и 2020 г.

43      Тези въпроси се основават на установената от тази юрисдикция в акта за преюдициално запитване предпоставка, че такава инсталация попада в схемата за търговия с квоти за емисии, установена с Директива 2003/87.

44      В съдебното заседание пред Съда ExxonMobil и Комисията оспорват тази предпоставка, като твърдят, че инсталация като тази, предмет на главното производство, не попада в тази схема за търговия, при положение че отделяният от нея CO2 се съдържа в горивото, тъй като този парников газ се съдържа естествено в суровината, в случая киселият газ, обработван от тази инсталация.

45      Както отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, ако това беше така, отговорите на преюдициалните въпроси не биха имали значение за решаването на делото в главното производство и следователно настоящото преюдициално запитване би имало хипотетичен характер. Наистина само инсталациите, чиито дейности в съответствие с член 2 от Директива 2003/87 са включени в схемата за търговия с квоти за емисии, могат да получат безплатно разпределяне на такива квоти (решение от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 68).

46      При това положение следва да се провери дали инсталация като тази, предмет на главното производство, попада в приложното поле на Директива 2003/87, а следователно и в установената с тази директива схема за търговия с квоти за емисии.

47      Във връзка с това следва да се припомни, че по силата на член 2, параграф 1 от Директива 2003/87, който определя приложното ѝ поле, тя се прилага спрямо „емисиите“ парникови газове, изброени в приложение II към тази директива, сред които е CO2, „получен от дейностите, посочени в приложение I“ към същата директива (вж. в този смисъл решения от 28 юли 2016 г., Vattenfall Europe Generation, C‑457/15, EU:C:2016:613, т. 28, от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 42, 45 и 46 и от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C‑229/17, EU:C:2018:323, т. 31), което приложение I включва именно като източник на емисии CO2 дейността по изгаряне на горива в инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW.

48      Според член 3, буква б) от Директива 2003/87 „емисиите“ за целите на тази директива означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация.

49      В случая е безспорно, че инсталация като тази, предмет на главното производство, осъществява дейност по „изгаряне на горива в инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“ по смисъла на приложение I към Директива 2003/87, след като както окислителната реакция, отделяща топлинна енергия, на която е подложен H2S при процеса на Клаус, така и последващият процес на доизгаряне на напускащите Клаус-инсталациите газове, посочен от германското правителство в писменото му становище и в съдебното заседание, от гледна точка на член 3, буква у) от тази директива, представляват такава дейност.

50      Освен това от информацията, с която разполага Съдът, която не е оспорена от никое от заинтересованите лица, представили писмено становище или участвали в съдебното заседание, се установява, че при дейността „изгаряне на горива“, осъществявана в инсталацията, предмет на главното производство, се отделят „емисии“ — в случая CO2, по смисъла на член 2, параграф 1 и на член 3, буква б) от Директива 2003/87, тъй като тази инсталация отделя този парников газ в атмосферата от разположени в нея съоръжения.

51      Безспорно, както изтъкват ExxonMobil и Комисията, така отделеният от тази дейност по „изгаряне на горива“ CO2 е „съдържащ се в горивото СО2“ по смисъла на член 3, точка 40 от Регламент № 601/2012, след като този парников газ се намира естествено в състава на киселия газ, преработван в разглежданата в главното производство инсталация.

52      Това обстоятелство все пак не може да изключи такава инсталация от приложното поле на Директива 2003/87.

53      Наистина, както следва от точка 47 от настоящото решение и както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2003/87, чийто текст не е неясен в това отношение, тя се прилага спрямо емисиите, получени от дейностите, посочени в приложение I към тази директива, без изобщо да поставя изискване самият отделен парников газ да е получен при тези дейности. Също и член 3, буква у) от посочената директива не ограничава понятието „изгаряне“ само до окислителните реакции, при които се получава парников газ.

54      Това тълкуване се потвърждава от предвидените в Регламент № 601/2012 правила за мониторинг. Наистина в член 48, параграф 1 от този регламент изрично се предвижда, че съдържащият се в горивото CO2, така както е дефиниран в член 3, точка 40, когато се съдържа в природния газ, следва да бъде отчетен в емисионния фактор на това гориво.

55      Това тълкуване съответства и на целта на Директива 2003/87, която според член 1 е да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин (вж. по-специално решения от 12 април 2018 г., PPC Power, C‑302/17, EU:C:2018:245, т. 18 и от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C‑229/17, EU:C:2018:323, т. 41).

56      Наистина, както се установява по-конкретно от съображение 8 от тази директива, постигането на тази цел предполага включването в схемата на дейности, които разкриват определен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове (решение от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C‑229/17, EU:C:2018:323, т. 42).

57      От проведените в съдебното заседание пред Съда дебати се установява, че дори ако CO2 влиза в състава на киселия газ, дейността по „изгаряне на горива“, осъществявана в инсталация като тази, предмет на главното производство, за десулфуризация, на природния газ и за улавяне на сярата чрез процеса на Клаус, разкрива определен потенциал за намаляване на емисиите на CO2, при положение че съдържанието на CO2 в киселия газ може да варира в зависимост от залежите. Обратно на твърденията на ExxonMobil, в това отношение е без значение, че невинаги това съдържание е предвидимо.

58      От това следва, че инсталация като тази, предмет на главното производство, попада в приложното поле на Директива 2003/87 и поради това и на установената с нея схема за търговия с квоти за емисии, независимо дали CO2, получен от дейността на тази инсталация, присъства естествено в обработваната от нея суровина.

59      При това положение следва да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

 По първия въпрос

60      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, буква ф) от Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, която при дейността си по „изгаряне на горива в инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“ по смисъла на приложение I към тази директива, произвежда електроенергия, предназначена главно за нейните собствени нужди, може да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че тази инсталация, от една страна, извършва същевременно дейност по производство на продукт, който не е включен в това приложение, и от друга страна, непрекъснато подава срещу заплащане минимална част от произведената електроенергия към обществената електроразпределителна мрежа, към която тази инсталация по технически причини трябва да бъде свързана постоянно.

61      От акта за преюдициално запитване се установява, че този въпрос се поставя, за да се определи дали в случая инсталацията, предмет на главното производство, има право да ѝ бъдат разпределени безплатни квоти за емисиите CO2, получени от тази дейност по „изгаряне на горива“, която се осъществява за десулфуризацията на природния газ и улавянето на сярата чрез процеса на Клаус.

62      Във връзка с това следва да се припомни, че предмет на Директива 2003/87 е въвеждането на схемата за търговия с квоти за емисии, за да се намалят емисиите на парникови газове в атмосферата до равнище, което да предотврати всяка опасна антропогенна намеса в климатичната система и чиято крайна цел е опазването на околната среда (вж. по-конкретно решения от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange et Schifflange, C‑321/15, EU:C:2017:179, т. 24, от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C‑572/16, EU:C:2018:100, т. 26 и от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 39).

63      Тази схема се основава на икономическа логика, която мотивира всеки участник в тази схема да изпуска количество парникови газове, по-малко от квотите, които първоначално са му били отпуснати, за да прехвърли остатъка от тях на друг участник, изпуснал количество емисии, по-голямо от отпуснатите му квоти (вж. по-конкретно решения от 8 март 2017 г., ArcelorMittal Rodange et Schifflange, C‑321/15, EU:C:2017:179, т. 22, от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C‑572/16, EU:C:2018:100, т. 27 и от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 40).

64      По този начин Директива 2003/87 цели до 2020 г. емисиите на парникови газове на Съюза да се намалят най-малко с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. по икономически ефективен начин. (решения от 8 септември 2016 г., E.ON Kraftwerke, C‑461/15, EU:C:2016:648, т. 23, от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C‑572/16, EU:C:2018:100, т. 28 и от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 41)

65      За тази цел с член 10а от Директива 2003/87 е въведена преходна мярка, която, за да се предотврати загубата на конкурентоспособност на предприятията поради факта на установяване на схема за търговия с квоти за емисии (вж. в този смисъл по-специално решения от 26 февруари 2015 г., г. ŠKO-Energo, C‑43/14, EU:C:2015:120, т. 28 и от 12 април 2018 г., PPC Power, C‑302/17, EU:C:2018:245, т. 20), предвижда за инсталациите от определени сектори на дейност постепенно намаляване на безплатното разпределяне на квоти за емисии съгласно параграф 11 от тази разпоредба в периода между 2013 г. и 2020 г., с цел до 2027 г. да се постигне пълното премахване на тези безплатни квоти (решения от 8 септември 2016 г., E.ON Kraftwerke, C‑461/15, EU:C:2016:648, т. 24, от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др., C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 46, от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C‑572/16, EU:C:2018:100, т. 29 и от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 67).

66      Както следва по-конкретно от член 10, параграф 1 от Директива 2003/87 и от съображение 15 от Директива 2009/29, за да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове, при разпределянето на квоти за емисии постепенно трябва да се прилага единствено принципът на провеждането на търг, който според законодателя на Съюза обикновено се смята за най-ефикасната от икономическа гледна точка система.

67      По силата на член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87 „[г]енераторите на електроенергия“ не могат да се ползват от безплатно разпределение на квоти, освен ако отговарят на условията по параграфи 4 и 8 от същата разпоредба, първият от които се отнася до производството на топлоенергия или енергия за охлаждане за градските топлофикационни мрежи или получена чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, според определението в Директива 2004/8, а вторият до новите участници. От друга страна, член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87 е приложим, без да се засяга прилагането на член 10в от същата директива, който дава възможност на държавите членки за безплатно разпределение на квоти за модернизиране на производството на електроенергия.

68      Поради това от 2013 г. отдаването на търг на квотите, както се установява от изразената в съображения 15 и 19 от Директива 2009/29 воля на законодателя на Съюза, става правило за генераторите на електроенергия (вж. в този смисъл решения от 17 октомври 2013 г., Iberdrola и др., C‑566/11, C‑567/11, C‑580/11, C‑591/11, C‑620/11 и C‑640/11, EU:C:2013:660, т. 40 и от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 82).

69      При това положение, за да се определи в каква степен за инсталация като тази, предмет на главното производство, е изключено правото на разпределяне на безплатни квоти за емисии по силата на член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87, следва да се провери дали трябва да се счита, че тази инсталация е „генератор на електроенергия“ по смисъла на тази директива.

70      Във връзка с това следва да се отбележи, че определение на понятието „генератор на електроенергия“, посочено в член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87, е дадено в член 3, буква ф) от тази директива.

71      Следва да се припомни, че съгласно трайната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално решение от 31 май 2018 г., Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., C‑542/16, EU:C:2018:369, т. 39).

72      От член 3, буква ф) от Директива 2003/87 се установява, че инсталация, която, от една страна, към 1 януари 2005 г. или след това е произвела електроенергия, предназначена за продажба на трети лица, и в която, от друга страна, не се извършва друга дейност, посочена в приложение I към същата директива, освен „изгаряне на горива“ в инсталация с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, трябва да се квалифицира като „генератор на електроенергия“ (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 33 и от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др., C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 23).

73      Безспорно е, че инсталация като тази, предмет на главното производство, отговаря на второто посочено условие. Наистина, както вече беше посочено в точка 49 от настоящото решение, тази инсталация извършва дейност по „изгаряне на горива“ по смисъла на това приложение. Освен това, както се установява от самия текст на първия въпрос, тя не извършва друга дейност, посочена в това приложение. Наистина нито производството на сяра, нито впрочем преработването на природния газ са в списъка на дейностите, посочени в него.

74      Колкото до първото от посочените в член 3, буква ф) от Директива 2003/87 условия, а именно производството на електроенергия, „предназначена за продажба на трети лица“, следва да се отбележи, че също от текста на първия въпрос се установява, че инсталацията, предмет на главното производство, отговаря и на това условие, тъй като редовно подава в обществената мрежа срещу заплащане част от електроенергията, която произвежда за собствени нужди.

75      Разбира се, в случая само малка част от тази произведена електроенергия се продава на трети лица, след като подаването ѝ в обществената мрежа е оправдано поради технически причини, за да се осигури непрекъснатото захранване с електроенергия на инсталацията, предмет на главното производство, при евентуална повреда на съоръженията Клаус.

76      Все пак от текста на член 3, буква ф) от Директива 2003/87 не следва, че за да се счита дадена инсталация за „генератор на електроенергия“, произведената от нея електроенергия би трябвало да се използва единствено, дори главно, за снабдяването на трети лица.

77      Трябва по-конкретно да се отбележи, че тази разпоредба не поставя качеството на генератор на електроенергия в зависимост от някакъв праг на производство на електроенергия, тъй като това определение се дава освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, независимо от всякакво колебание във времето на съотношението между количеството продадена електроенергия и това на произведената за собствените нужди на съответния генератор.

78      Поради това инсталация като тази, предмет на главното производство, независимо че основната част от произвежданата от нея електроенергия е предназначена за собствените ѝ нужди, трябва да се счита, че отговаря и на първото изложено в член 3, буква ф) от Директива 2003/87 условие, след като е продала част от произведената от нея електроенергия, дори и малка, на трети лица чрез непрекъснато подаване срещу заплащане на тази част от електроенергията в обществената електроразпределителна мрежа.

79      Така от самия текст на член 3, буква ф) от Директива 2003/87 следва, че инсталация като тази, предмет на главното производство, трябва да се квалифицира като „генератор на електроенергия“ по смисъла на тази разпоредба, след като единствената дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87, която тя осъществява, е „изгаряне на горива в инсталация с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“ и продава част от произведената от нея електроенергия на трети лица.

80      Това тълкуване се потвърждава от преследваната с Директива 2003/87 цел, както и от нейната обща структура.

81      Вярно е наистина, както подчертава ExxonMobil в писменото си становище, че както се установява от съображения 15 и 19 от Директива 2009/29, принципната забрана по член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87 държавите членки да разпределят безплатни квоти за емисии, е въведена, за да се премахне използваната до 2013 г. от генераторите на електроенергия възможност за реализиране на изключителни печалби, като отразява, при липсата на достатъчен конкурентен натиск, стойността на безплатните квоти за емисии в заплащаната от потребителите цена на електроенергията (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2013 г., Iberdrola и др., C‑566/11, C‑567/11, C‑580/11, C‑591/11, C‑620/11 и C‑640/11, EU:C:2013:660, т. 40).

82      Все пак следва първо да се припомни, както вече беше установено в точки 65 и 66 от настоящото решение, че предвиденото в член 10а от Директива 2003/87 разпределяне на безплатни квоти за емисии е част от специален преходен режим, който се отклонява от принципа квотите за емисии да се отпускат, като се използва механизмът на търга, установен в член 10 от тази директива (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2018 г., INEOS, C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 36).

83      Следователно въведеното с член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87 правило, което налага квотите за емисии за „генераторите на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от тази директива по принцип да се разпределят чрез механизъм на търг, като се изключват всякакви безплатни квоти за емисии, не може да се тълкува стеснително. При това положение понятието „генератор на електроенергия“ в член 3, буква ф) от тази директива трябва да се възприема в широк смисъл.

84      Следва освен това да се отбележи, че член 10а, параграфи 1, 3 и 5, от Директива 2003/87 закрепва двойствения характер в основата на нейните разпоредби, изразяващ се в разграничението между инсталациите по параграф 3 от този член, сред които именно са „генераторите на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от тази директива, и другите инсталации, които отделят емисии на парникови газове, наричани общо „промишлени инсталации“ (вж. в този смисъл решения от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 70 и от 28 юли 2016 г., Vattenfall Europe Generation, C‑457/15, EU:C:2016:613, т. 40 и 41).

85      Това разграничение между инсталации, включени в понятието „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, и другите инсталации, които отделят емисии на парникови газове, има непосредствено отражение върху изчисляването на предвидения в член 10а, параграф 5 от тази директива единен междуотраслов корекционен коефициент, при прилагането на който по отношение на годишното временно количество безплатни квоти за емисии, изчислено от държавите членки, определя окончателното годишно количество на тези квоти за разпределяне от тях на отговарящите на критериите за получаване на тези квоти промишлени инсталации (вж. в този смисъл решение от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 71).

86      Наистина, по силата на член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87, щом временното количество безплатни квоти за емисии, разпределени на инсталациите, които не са обхванати от член 10а, параграф 3 от тази директива, превиши наложения на промишлеността таван, съответстващ на максималното годишно количество квоти, посочено в параграф 5 от същия член, държавите членки трябва да намалят пропорционално това временно количество, като приложат предвидения в тази разпоредба „единен междуотраслов корекционен коефициент“, който съответства на съотношението между посоченото временно количество и този таван (вж. в този смисъл решения от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 62 и 63 и от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C‑572/16, EU:C:2018:100, т. 37).

87      Както следва от недвусмисления текст на член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87, емисиите, отделени от генератори на електроенергия, не се вземат предвид за изчисляването на този коефициент, при положение че тези емисии са изключени от максималното годишно количество на квоти, определено в тази разпоредба, което се ограничава до емисиите на „инсталациите които не са обхванати от параграф 3 [от този член]“ (вж. в този смисъл решения от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 64, 68, 72, 74, 75 и 83 и от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др., C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 24, 26 и 32).

88      При това положение, ако качеството „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, трябва да зависи от това дали осъществените от дадена инсталация продажби на електроенергия спадат към нейна основна или акцесорна дейност, определянето на окончателното количество на безплатните квоти за емисии за разпределяне на инсталациите, които отговарят на условията, при липсата на всякакъв праг, предвиден от законодателя на Съюза, ще се основава на критерии, чието съдържание няма да е достатъчно ясно и предвидимо, и които поради това биха могли да засегнат правната сигурност, след като би имало опасност да доведат до последващо оспорване на разпределените квоти за емисии.

89      ExxonMobil обаче изтъква, че това тълкуване противоречи на общия принцип на равно третиране, тъй като води до различно третиране на инсталация, която като инсталацията, предмет на главното производство, осъществява като единствена дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87, дейността по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, и инсталация, осъществяваща едновременно тази дейност и друга дейност, посочена в това приложение.

90      Съгласно постоянната практика на Съда като общ принцип на правото на Съюза принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. по-специално решения от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 23 и от 29 март 2012 г., Комисия/Eстония, C‑505/09 P, EU:C:2012:179, т. 64).

91      Следва да се отбележи, че инсталациите, произвеждащи електроенергия, които осъществяват като единствена дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87, дейност по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, с оглед на схемата за търговия с квоти за емисии, не са в положение, сходно с това на инсталациите, произвеждащи електроенергия, които освен тази дейност по „изгаряне на горива“ осъществяват една или повече други дейности, посочени в това приложение.

92      Наистина, както се установява от точка 58 от настоящото решение, инсталация като тази, предмет на главното производство, попада в приложното поле на посочената директива само за емисиите CO2, получени от такава дейност по „изгаряне на горива“. Поради това схемата за търговия с квоти за емисии е задължителна за нея само за тази дейност, като се изключват други дейности, които не са включени в приложение I към същата директива. Обратно, инсталация, осъществяваща едновременно дейност по „изгаряне на горива“ и една или повече други дейности, посочени в това приложение, е подчинена на тази схема за търговия за всичките си дейности, отделящи емисии CO2. Поради това, дори тези два вида инсталации да произвеждат електроенергия, инсталация от втория вид, която е включена в посочената схема за всичките си емисии CO2, получени от такива дейности, има право да получи безплатни квоти за тези емисии, за разлика от инсталация от първия вид, която, тъй като е подчинена на същата схема само за емисии CO2, получени от дейността по „изгаряне на горива“, не може да се ползва от такива квоти.

93      Накрая, обратно на твърденията на ExxonMobil, такова тълкуване на член 3, буква ф) от Директива 2003/87 не е несъвместимо с добавянето в точка 1.4 от приложението към Решение 2010/2/EС на Комисията от 24 декември 2009 година за определяне, съгласно Директива 2003/87 на списък с отрасли и подотрасли, за които сe смята, че са изложени на съществен риск от изтичане на въглерод (ОВ L 1, 2010 г. стр. 10), на добива на природен газ в този списък.

94      Наистина, от една страна, както се установява от член 10а, параграф 12 от Директива 2003/87, включването на отрасъл или подотрасъл в този списък изобщо не цели дерогация от параграф 3 от този член, а единствената му последица е, че за периода на търговия 2013—2020 г. на инсталациите в отрасли или подотрасли, изложени на съществен риск от „изтичане на въглерод“, съгласно параграф 1 се разпределят безплатно квоти в размер на 100 % от количеството, определено в съответствие с мерките, посочени в параграф 1 от този член (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., Yara Suomi и др., C‑506/14, EU:C:2016:799, т. 47).

95      От друга страна, следва да се подчертае, както прави това генералният адвокат в точка 83 от заключението си, че включването на даден отрасъл или подотрасъл в този списък, както следва от член 10а, параграф 14 от Директива 2003/87, предполага невъзможността да се отрази стойността на квотите в цените да се докаже, не както предлага ExxonMobil за всяка от инсталациите, спадащи към съответния отрасъл или подотрасъл, а въз основа на обща преценка от Комисията на всички дейности на спадащите към него инсталации на равнище на Съюза.

96      Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, буква ф) от Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, която в рамките на дейността си по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, произвежда електроенергия, предназначена главно за задоволяване на собствените ѝ нужди, трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на тази разпоредба, след като тази инсталация, от една страна, извършва едновременно дейност по производството на продукт, който не е включен в това приложение, и от друга страна, подава непрекъснато срещу заплащане част, макар и малка, от произведената електроенергия в обществената електроразпределителна мрежа, към която по технически причини тази инсталация трябва да бъде свързана постоянно.

 По втория въпрос

97      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, буква в) от Решение 2011/278 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, доколкото тя трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, има право на разпределение на безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, произвеждана в рамките на дейността ѝ по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, когато тази топлинна енергия се използва за цели, различни от производството на електроенергия.

98      В началото следва да се отбележи, че този въпрос се поставя в резултат на служебно направена от запитващата юрисдикция преценка, тъй като страните в главното производство не са оспорили обосноваността на разпределянето на ExxonMobil на безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, произвеждана в рамките на дейността му по „изгаряне на горива“.

99      От акта за преюдициално запитване, изглежда, следва да се разбира, че по силата на националното право и в рамките на тази преценка запитващата юрисдикция може да установи незаконосъобразността на всички разпределени на ExxonMobil безплатни квоти.

100    При тези обстоятелства и както се установява от акта за преюдициално запитване, с този въпрос се цели да се определи дали в случая инсталацията, предмет на главното производство, може да получи безплатни квоти за емисии, след като дейността ѝ по „изгаряне на горива“ води до получаване не само на електроенергия, но също и главно на топлинна енергия в резултат на химичната реакция, характеризираща процеса на Клаус, топлинна енергия, която се улавя от тази инсталация за нуждите на дейностите ѝ по десулфуризацията на природния газ и по улавяне на сярата при този процес.

101    Следва да се припомни, че съгласно член 10а, параграф 1 от Директива 2003/87 с Решение 2011/278 Комисията изготвя хармонизирани правила в рамките на Съюза за безплатно разпределение на квоти за емисии. Тези хармонизирани правила конкретизират основното изискване, което се състои в свеждането до минимум на нарушенията на конкуренцията на вътрешния пазар (решения от 22 юни 2016 г., DK Recycling и Roheisen/Комисия, C‑540/14 P, EU:C:2016:469, т. 53, от 18 януари 2018 г., INEOS, C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 26, от 22 февруари 2018 г., INEOS Köln, C‑572/16, EU:C:2018:100, т. 30).

102    Така по силата на член 10а, параграф 2 от Директива 2003/87 Комисията определя в тези рамки параметри по отрасли и подотрасли (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 60 и от 18 януари 2018 г., INEOS, C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 27).

103    В този контекст в член 10, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/278 е предвидено, че държавите членки изчисляват предварителния годишен брой на безплатни квоти чрез умножаването на тези параметри по историческото равнище на дейност на всяка подинсталация. За тази цел съгласно член 6 от това решение те са длъжни да разграничават подинсталациите в зависимост от тяхната дейност, за да могат да определят дали следва да се приложи „продуктов“, „топлинен“ или „горивен показател“ или специфичен фактор за „подинсталациите с технологични емисии“(решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 61 и от 18 януари 2018 г., INEOS, C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 28).

104    Във връзка с това Съдът вече е посочил, че определенията в член 3 от Решение 2011/278 на подинсталациите с „продуктов“, „топлинен“ или „горивен показател“ или специфичен фактор за „подинсталациите с технологични емисии“ се изключват взаимно (решения от 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 62 и от 18 януари 2018 г., INEOS, C‑58/17, EU:C:2018:19, т. 29).

105    В член 3, буква в) от Решение 2011/278 подинсталациите с топлинен показател се определят от входящите и изходящите потоци и съответните емисии, които не са обхванати от подинсталация с продуктов показател и са свързани с производство или получаване от друга инсталация или обект, попадаща/попадащ в обхвата на схемата на Съюза за търговия с емисии (или и производство и получаване). В същата разпоредба се уточнява, че тази топлинна енергия трябва да се използва по-специално за получаване на продукти или да се изнася към инсталация или друг обект, която/който не попада в обхвата на схемата на Съюза, с изключение на износа за целите на производството на електроенергия (решение 8 септември 2016 г., Borealis и др., C‑180/15, EU:C:2016:647, т. 64 и 116).

106    Така от изричната разпоредба на член 3, буква в) от Решение 2011/278 се установява, че тя забранява разпределянето на безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, получена за нуждите на производството на електроенергия.

107    Както с основание отбелязва в писменото си становище ExxonMobil, по този начин с посочената разпоредба се прилагат член 10а, параграф 1, трета алинея, второ изречение и член 10а, параграф 7, трета алинея от Директива 2003/87, които изключват разпределянето на безплатни квоти за емисии за производството на електроенергия, с изключение, от една страна, на случаите по член 10в от тази директива, който дава на държавите членки възможност да решат да разпределят безплатни квоти за модернизирането на производството на електроенергия, и от друга страна, за произведената от остатъчни газове електроенергия (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., ArcelorMittal Atlantique et Lorraine, C‑80/16, EU:C:2017:588, т. 20).

108    Както обаче се установява от самия текст на втория въпрос, инсталацията, предмет на главното производство, иска да получи, безплатни квоти за емисии не за производството на електроенергия, а за производството на измерима топлинна енергия.

109    Впрочем във връзка с това следва да се отбележи, че член 3, буква в) от Решение 2011/278 не изключва изрично разпределянето на безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, получена от генератори на електроенергия за цели, различни от производството на електроенергия.

110    Следва обаче да се припомни, че от отговора, даден на първия въпрос, следва, че член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87 във връзка с член 3, буква ф) от тази директива изключва разпределянето на безплатни квоти за емисии на генераторите на електроенергия, освен ако не отговарят на посочените в параграфи 4 и 8 от посочения член условия, които се отнасят до производството на топлоенергия или енергия за охлаждане, предназначена за градските отоплителни мрежи, или получена чрез високоефективното комбинирано производство на енергия, както това е посочено в Директива 2004/8/ЕО, както и до новите участници, без това да изключва посочените в член 10в от същата директива случаи. Безспорно е обаче, че инсталацията, предмет на главното производство, не отговаря на посочените в член 10а, параграфи 4 и 8 от Директива 2003/87 условия и че дадената в член 10в от тази директива възможност за избор не е използвана от Федерална република Германия.

111    По този начин член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87, като предвижда забрана за разпределяне на безплатни квоти за емисии на генераторите на електроенергия, при спазване на предвидените в други разпоредби правила, установява принципно правило (вж. в този смисъл решение от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 66).

112    Както се установява от постоянната практика на Съда, Решение 2011/278 трябва да се тълкува в съответствие с разпоредбите на тази директива (вж. в този смисъл решения от 19 януари 2017 г., Schaefer Kalk, C‑460/15, EU:C:2017:29, т. 40—42, от 28 февруари 2018 г., Trinseo Deutschland, C‑577/16, EU:C:2018:127, т. 68 и от 17 май 2018 г., Evonik Degussa, C‑229/17, EU:C:2018:323, т. 29).

113    От това следва, че инсталация, която трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, може да получи безплатни квоти за емисии за произведената в тази инсталация топлинна енергия за „подинсталация с топлинен показател“ по смисъла на член 3, буква в) от Решение 2011/278 само при спазване на предвидените в член 10а, параграф 1, трета алинея, параграф 4 и параграф 8 от тази директива условия.

114    Във връзка с това не може да се твърди, че член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87, освен когато предвидените в параграфи 4 и 8 от този член условия са спазени, забранява разпределянето на безплатни квоти за емисии на генератор на електроенергия само за производството на електроенергия.

115    Наистина, както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, такова тълкуване би лишило от полезно действие член 10а, параграф 3 от тази директива, след като член 10а, параграф 1, трета алинея, второ изречение от същата директива вече изрично забранява, поне по принцип, разпределението на безплатни квоти за емисии за производството на електроенергия.

116    Следва освен това да се отбележи, че забраната за разпределяне на безплатни квоти за емисии на генераторите на електроенергия за произведената топлинна енергия съответства напълно на целта на член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87, припомнена в точка 68 от настоящото решение, състояща се в разпределянето по принцип на квоти за емисии на тези генератори чрез механизма на търга.

117    От това следва, че инсталация като тази, предмет на главното производство, след като е безспорно в случая, както се установява от самия текст на втория въпрос, че не отговаря на установените в член 10а, параграфи 4 и 8 от Директива 2003/87 условия, не би могла да черпи от разпоредбите на Решение 2011/278 никакво право на разпределяне на безплатни квоти за емисии за дейността си по производство на топлинна енергия.

118    Всяко друго тълкуване би било в противоречие с целите, които преследва Директива 2003/87, тъй като би означавало да се предоставят на Комисията правомощия, лишени от всякаква правна основа (вж. по аналогия решение от 29 март 2012 г., Комисия/Естония, C‑505/09 P, EU:C:2012:179, т. 82).

119    Германското правителство обаче изтъква, че тълкуването в точка 113 от настоящото решение противоречи на принципа на равно третиране и на целта на Директива 2003/87 да не се допускат нарушения на конкуренцията, доколкото безплатни квоти за емисии се отпускат за топлинната енергия, произведена от спадащи към други отрасли сходни инсталации. По-конкретно съществували различни форми на комбинирано производство, които, макар да не отговарят на условията за висока производителност, определени в Директива 2004/8, се оказвали много по-ефективни от инсталации, произвеждащи единствено топлинна енергия.

120    При все това, както вече беше установено в точки 91 и 92 от настоящото решение, инсталациите, които както инсталацията, предмет на главното производство, произвеждат топлинна енергия, като осъществяват като единствена дейност, включена в приложение I към Директива 2003/87, само дейността по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, не се намират в положение, сходно на това на инсталациите, които произвеждат топлинна енергия, като осъществяват освен това друга дейност, включена в това приложение. Следователно в схемата за търговия с квоти за емисии не би могло да се счита, че такава разлика в третирането нарушава конкуренцията между тези инсталации (вж. по аналогия решение от 19 януари 2017 г., Schaefer Kalk, C‑460/15, EU:C:2017:29, т. 47).

121    Същото се отнася и за твърдяната разлика в третирането на инсталациите, които произвеждат топлинна енергия, получена от високоефективно комбинирано производство, съгласно определението в Директива 2004/8, и другите инсталации, произвеждащи електроенергия и топлинна енергия. Всъщност, тъй като последните посочени инсталации не отговарят на установените с тази директива условия, те също не са в сходно положение с посочените първо инсталации.

122    ExxonMobil не би могло да поддържа и че тълкуването на член 3, буква в) от Решение 2011/278, изложено в точка 113 от настоящото решение, води до дискриминационно третиране на инсталациите, които произвеждат сами собствената си електроенергия, в сравнение с тези, които си я набавят от трети инсталации, като инсталациите с високоефективно комбинирано производство.

123    Наистина, от една страна, за инсталация, произвеждаща собствената си електроенергия, възможността да се ползва от безплатни квоти за емисии за производството на топлинна енергия е изключена само ако освен това има качеството на „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87. Както следва от точки 91, 92 и 120 от настоящото решение, инсталация, която има това качество, не се намира в положение, сходно на това на промишлените инсталации. От друга страна, за инсталация, която се снабдява с електроенергия от трети инсталации, по същия начин е изключена възможността да се ползва от такива квоти, когато има качеството на генератор на електроенергия.

124    От всичко изложено дотук следва, че на инсталация като тази, предмет на главното производство, при положение че трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, не могат да бъдат разпределени безплатни квоти за емисии на основание член 10а от тази директива и на разпоредбите на Решение 2011/278.

125    Следователно такава инсталация, която по силата на член 2, параграф 1, от Директива 2003/87 спада към въведената с нея схема за търговия с квоти за емисии, доколкото осъществява дейност по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към Директива 2003/87, която отделя емисии CO2, трябва да получи квоти за емисии чрез прилагане на механизма на търга.

126    Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, буква в) от Решение 2011/278 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, доколкото тя трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, няма право да ѝ бъдат разпределени безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, произведена в рамките на дейността ѝ по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, когато тази топлинна енергия се използва за цели, различни от производството на електроенергия, щом такава инсталация не отговаря на условията, предвидени в член 10а, параграфи 4 и 8 от посочената директива.

 По третия и четвъртия въпрос

127    С оглед на отговора на първите два въпроса не е необходимо да се отговаря на третия и четвъртия въпрос.

 По ограничаването във времето на последиците от съдебното решение

128    ExxonMobil иска от Съда, ако даде отрицателен отговор на втория въпрос, да ограничи във времето последиците от настоящото решение.

129    Във връзка с това следва да се припомни, че единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правната сигурност, присъщ на правния ред на Съюза, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите лица и риск от сериозни смущения. (вж. по-специално решения от 27 февруари 2014 г., Transportes Jordi Besora, C‑82/12, EU:C:2014:108, т. 41 и от 19 април 2018 г., Oftalma Hospital, C‑65/17, EU:C:2018:263, т. 57).

130    Следва да се отбележи, че ExxonMobil не представя никакво конкретно доказателство, което да може да обоснове основателността на искането му, като се задоволява само да изтъкне общо, че от 2013 г. били разпределяли безплатно квоти за емисии на множество инсталации, производители на електроенергия, за производството им на топлинна енергия.

131    При тези условия не следва да се ограничава действието на настоящото решение във времето.

 По съдебните разноски

132    С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)      Член 3, буква ф) от Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, която в рамките на дейността си по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, произвежда електроенергия, предназначена главно за задоволяване на собствените ѝ нужди, трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на тази разпоредба, след като тази инсталация, от една страна, извършва едновременно дейност по производството на продукт, който не е включен в това приложение, и от друга страна, подава непрекъснато срещу заплащане част, макар и малка, от произведената електроенергия в обществената електроразпределителна мрежа, към която по технически причини тази инсталация трябва да бъде свързана постоянно.

2)      Член 3, буква в) от Решение 2011/278/EС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, доколкото тя трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, няма право да ѝ бъдат разпределени безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, произведена в рамките на дейността ѝ по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, когато тази топлинна енергия се използва за цели, различни от производството на електроенергия, щом такава инсталация не отговаря на условията, предвидени в член 10а, параграфи 4 и 8 от посочената директива.

Подписи

*      Език на производството: немски.