РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

22 ноември 2007 година

Дело F‑110/06

José María Carpi Badía

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Точки за предимство — Непълно лично досие — Пропускане на точки за предимство от електронното досие за повишаване, наречено „Sysper 2“ — Технически инцидент — Комитет по повишаване A* — Присъждане на брой точки, по-нисък от съдържащия се в предложението на йерархически горестоящия орган“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 ЕА, с която г‑н Carpi Badía иска отмяна на решението на Комисията да му бъдат присъдени брой точки, който е недостатъчен, за да позволи неговото повишаване в процедурата за повишаване за 2005 г. и на решението той да не бъде повишен в посочената процедура за повишаване, както и на органа по назначаването от 6 юни 2006 г., с което неговата жалба се отхвърля

Решение: Решението на Комисията, с което на жалбоподателя се присъжда брой точки, който е недостатъчен за неговото повишаване в процедурата по повишаване за 2005 г., се отменя. Решението на Комисията за установяване на списъка на повишените длъжностни лица в процедурата за повишаване за 2005 г., публикуван в Informations administratives № 85‑2005, от 23 ноември 2005 г., се отменя, доколкото в него не се съдържа името на жалбоподателя. Комисията понася съдебните разноски на жалбоподателя, както и направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Приключване на процедурата по повишаване с акт, който съдържа решение за установяване на списъка на повишените длъжностни лица и решение за определяне на точките, присъдени на длъжностните лица — Самостоятелни решения, които могат да се обжалват поотделно или заедно

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      В рамките на системата за повишаване, въведена с вътрешни правила на Комисията, в която окончателният акт, с който приключва процедурата за повишаване, има комплексен характер в смисъл, че той включва две отделни решения, а именно решението на органа по назначаването, с което се установява списъкът на повишените лица, и решението на посочения орган, с което се определя общият брой точки на длъжностните лица, на което се основава първото решение, като решението, определящо общия брой точки съставлява отделен акт, който като такъв може да бъде обжалван по административен ред, и ако е необходимо, по съдебен ред в рамките на предвидените в Правилника способи за защита.

Същевременно длъжностно лице, което не е повишено поради присъждането, за което се твърди, че е неоснователно, на брой точки, недостатъчен за достигане на прага на повишаване, може да насочи своята жалба едновременно срещу решението на органа по назначаването относно определянето на общия брой точки и срещу решението за установяване на списъка на повишените длъжностни лица. Макар и тези два акта да могат действително да бъдат разграничени от правна гледна точка, и да представляват предмет на искания за различни цели за отмяна, ясно е, че в действителност те са тясно свързани в случай на отказ на повишаване, като последният задължително е свързан с общия брой на точките, присъдени на длъжностното лице по отношение на прага на повишаване.

(вж. точки 32 и 33)

2.      В рамките на въведената от Комисията система за повишаване невключването в резултат на технически инцидент на името на длъжностното лице в списъка за повишаване, изготвен в електронен вид от генералната дирекция, към която то принадлежи, и използван от генералния директор за целите на присъждането на точки за предимство от генералната дирекция на длъжностните лица в нея, съставлява порок на процедурата, опорочаващ редовното протичане на една процедура за повишаване. За да може обаче този порок на процедурата да доведе до отмяна на решението, взето впоследствие за неговото поправяне, за присъждане на заинтересованото лице на точки за предимство, но недостатъчни на брой, за да осигурят неговото повишаване, и на решението за установяване на списъка на повишените длъжностни лица, е необходимо да се установи, че ако тази нередовност в протичането на процедурата не е била допусната, посочените решения биха били с различно съдържание.

Това е така, когато случаят на заинтересованото лице не се взема под внимание при установяването на формалните намерения на генералния директор на неговата генерална дирекция по въпроса за присъждане на точките за предимство, установяване, което съставлява основен етап в процедурата за повишаване, без тази нередовност да е поправена в достатъчна степен в правно отношение, макар и това да е било възможно чрез последващо присъждане на подходящ брой точки от комитета по повишаване. Такава нередовност всъщност е в състояние да увреди интересите на съответното длъжностно лице и да опорочи процедурата за повишаване.

(вж. точки 91—95 и 102)

Позоваване на:

Съд — 23 април 1986 г., Bernardi/Парламент, 150/84, Recueil, стр. 1375, точка 28

Първоинстанционен съд — 23 ноември 1995 г. по дело Benecos/Комисия, T‑64/94, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑769, точка 80; 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑185, точка 53; 13 юли 2000 г., Hendrickx/Cedefop, T‑87/99, Recueil FP, стр.I‑A‑147 и II‑679, точка 64