РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

16 януари 2014 г.

Дело F‑107/12

Philippe Guinet

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Персонал на ЕИБ — Пенсионна схема — Прехвърляне на пенсионни права — Обезщетение за неудобствата от закъснението при прехвърляне на пенсионни права — Условие за действително прехвърляне на пенсионните права, придобити съгласно схема, различна от приложимата в ЕИБ — Принцип на равно третиране“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Guinet иска да бъде отменено решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за отказ да се уважи искането му за ревалоризиране на неговите пенсионни права

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Guinet да понесе направените от него съдебни разноски и три четвърти от съдебните разноски на Европейската инвестиционна банка. Европейската инвестиционна банка понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 25 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба — Прехвърляне към схемата, приложима в банката — Невъзможност за лице от персонала да осъществи прехвърляне поради липса на споразумение между банката и съответната държава членка — Невъзможност за това лице да заплати за допълнителни години на осигуряване — Нарушение на принципа на равно третиране спрямо лицата от персонала, които разполагат с такива възможности — Липса

(член 21‑1 от Регламент относно схемата на пенсионно осигуряване на персонала в Европейската инвестиционна банка)

3.      Социална сигурност — Работници мигранти — Осигуряване за старост и смърт — Гражданин на държава членка, нает на работа от орган на Съюза — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба в органа на Съюза — Прехвърляне към схемата, приложима в органа на Съюза — Национална правна уредба, която не предвижда възможност за прехвърляне — Нарушение на правото на Съюза — Липса — Пречка пред свободното движение на хора — Липса

(членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС)

4.      Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Задължение да се вземат мерки в интерес на службата, ако не е налице правно основание — Липса

5.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Разходи — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата страна да понесе част от направените от нея съдебни разноски

(член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      За да се установи дали предвиденото в Правилника изискване за мотивиране е изпълнено, следва да се вземат предвид не само документите, с които решението е съобщено, но и обстоятелствата, при които това решение е било взето и сведено до знанието на заинтересованото лице. Затова дадено решение е достатъчно мотивирано, щом е издадено в известен на съответния служител контекст, който му позволява да разбере неговото значение. Освен това познаването от страна на заинтересованото лице на контекста, в който е прието дадено решение, може да представлява мотивация за това решение.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Общ съд — 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, точка 68; 24 октомври 2011 г., P/Парламент, T‑213/10 P, точка 30 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — 30 ноември 2010 г., Taillard/Парламент, F‑97/09, точка 33; 15 февруари 2011 г., Marcuccio/Комисия, F‑81/09, точка 40

2.      Нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато спрямо две категории лица, чиито фактически и правни положения не са съществено различни, се прилага различно третиране или когато различни положения се третират по идентичен начин.

Възползването от обратното действие, предвидено във вътрешната за Европейската инвестиционна банка правна уредба, което е част от механизма, допускащ откупуване на допълнителни годишни вноски, не е нищо друго освен средство за неутрализиране на санкциониращите последици от евентуално закъснение при прехвърляне на пенсионните му права, за което съответният служител не е отговорен, с оглед на датата на постъпването му на служба в Европейската инвестиционна банка. Подобни отрицателни последици произтичат по-специално от увеличението на възрастта на заинтересованото лице и от неговия кариерен растеж, които водят до оскъпяване на цената за откупуване на една допълнителна година на осигуряване. Поради това както правото на възползване от обратното действие, така и обемът на неговото използване са неразривно свързани с прехвърлянето на пенсионните права на заинтересованото лице. Следователно възползването от обратното действие не представлява самостоятелно преразглеждане на пенсионните права в рамките на прилаганата в банката пенсионна схема, от която би могъл да се възползва служител с придобити съгласно дадена национална схема непрехвърлени пенсионни права.

Поради това, що се отнася до възползването от обратното действие, фактическото и правно положение на лице, което не е могло да прехвърли свои пенсионни права, не е същото като това на лицата от персонала на банката, чиито пенсионни права са приведени в съответствие с приложимата в банката схема са могли да бъдат засегнати неблагоприятно от закъснения, за които тези лица не са отговорни, при прехвърлянето на пенсионни права.

(вж. точки 57, 60, 62 и 63)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 март 1994 г., La Pietra/Комисия, T‑100/92, точка 50

Съд на публичната служба — 26 септември 2011 г., Arnaldos Rosauro и др./Комисия, F‑29/06, точка 157

3.      По отношение на съгласуването на системите за социална сигурност между държавите членки нито Договорът за функционирането на ЕС, нито Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, нито последвалият го Регламент № 883/2004 относно съгласуването на системите за социална сигурност, са предвидили норми относно прехвърлянето на капитала, представляващ вече придобитите пенсионни права, а се основават на принципа на сумиране на периодите и на процентното изчисляване на вноските в съответствие с член 48 ДФЕС, приведен в изпълнение с тези регламенти.

Следователно от член 45 ДФЕС не може да се изведе задължение за държава членка да предвиди възможност за служителите на Европейската инвестиционна банка да прехвърлят капитала, представляващ придобитите по-рано пенсионни права, към пенсионната схема на тази банка, нито задължение да сключат международно споразумение за тази цел.

Ето защо липсата на такава възможност за служителите на банката не може да се приеме за пречка пред свободното движение на работници по смисъла на член 45 ДФЕС.

(вж. точки 76—78)

Позоваване на:

Съд — 4 юли 2013 г., Gardella, C‑233/12, точки 33 и 35

4.      Задължението за полагане на грижа, както и принципът на добра администрация предполагат, когато компетентен орган се произнася относно положението на длъжностно лице или служител, при това в рамките на широкото си право на преценка, той да вземе под внимание всички обстоятелства, които биха могли да определят неговото решение; по този начин той следва да вземе предвид не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице или служител. Въпреки това задължението за полагане на грижа, за добросъвестност и за добро администриране не могат да оправдаят предприемането от администрацията на мерки в интерес на служителя без наличието на каквото и да е правно основание.

Следователно при липсата на правно основание за предоставянето на свой служител на възможност за откупуване на допълнителни години на осигуряване или при липсата на каквото и да е правно задължение за обезщетяване на неблагоприятните финансови последици за него от липсата на споразумение за прехвърляне между Европейската инвестиционна банка и държавата членка, в която е придобил пенсионните си права, банката не би могла да бъде упрекната, че не е утвърдила подобна възможност за прехвърляне в нарушение на своето задължение за полагане на грижа, за добросъвестност и за добро администриране.

(вж. точки 83 и 84)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 19 февруари 2013 г., BB/Комисия, F‑17/11, точка 61

5.      Съгласно член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба спечелила делото страна може да бъде осъдена да понесе съдебните разноски частично и дори изцяло, ако нейното поведение оправдава това. Такъв е случаят, когато спечелилата делото страна е предявила за първи път в съдебното заседание доводи — без да обясни причината за това закъснение — които са могли да засегнат основно разглеждането на делото, в случай че един или друг от доводите е основателен.

(вж. точки 94 и 96)