ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 29 юли 2019 година(1)

Дело C‑435/18

Otis Gesellschaft m.b.H. и др.

срещу

Land Oberösterreich и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Картелно право — Привеждане в действие от частноправни субекти — Иск за обезщетение, предявен от държавен заемодател — Преференциални заеми за субсидиране на жилищното строителство — Картел в сектора на асансьорите — Обусловени от картела завишени разходи за строителство — Искане за обезщетяване на причинените вреди от загуба на лихви“

Съдържание

I. Въведение

II. Правна уредба

III. Фактите и спорът по главното производство

А. Картелът в сектора на асансьорите

Б. Искът за обезщетение на Land Oberösterreich

IV. Преюдициалното запитване и производството пред Съда

V. Анализ

А. Допустимост на преюдициалното запитване

1. По компетентността на Съда да отговори на поставения въпрос по отношение на периода преди присъединяването на Австрия към ЕС

2. По релевантността на преюдициалния въпрос за решаването на спора

Б. Анализ на преюдициалния въпрос по същество

1. Правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел: проблем, предмет на правото на Съюза

а) Разграничителната линия между правото на Съюза и правото на държавите членки в областта на обезщетенията за вреди, причинени от картел

б) Причинно-следствената връзка — между определянето от правото на Съюза на правото да се иска обезщетение и привеждането му в действие от държавите членки

2. По правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел

а) По защитната цел на член 101 ДФЕС

1) По несъвместимостта на категорично ограничаване на правото на обезщетение с член 101 ДФЕС

2) По особените характеристики на Land Oberösterreich като държавен заемодател

3) По разпоредбите на Директива 2014/104

4) Междинно заключение

б) По действителното наличие и възможността за обезщетяване на вредите, претърпени от Land Oberösterreich

1) По възможността за обезщетяване на загубата на лихви, която Land Oberösterreich твърди в главното производство

2) По вредата за широката общественост поради недостатъчното финансиране за жилищно строителство в резултат от картела

3) Междинно заключение

в) По наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата

1) По конкретната причинно-следствена връзка между цената на асансьорите и размера на заемите

2) По предвидимостта на вредите, понесени от Land Oberösterreich, за участниците в картела в сектора на асансьорите

3) Междинно заключение

VI. Заключение

I.      Въведение

1.        Изисква ли правото на Съюза държавен заемодател, който е претърпял вреда в резултат от предоставянето на субсидирани насърчителни заеми в размер, по-голям отколкото би бил в отсъствието на антиконкурентно споразумение, да има възможността да предяви иск за обезщетение от дружествата, участвали в споразумението?

2.        С този въпрос производството по настоящото преюдициално запитване дава на Съда повод да уточни допълнително изискванията на правото на Съюза за приложимостта към частноправни субекти на европейското право в областта на конкуренцията. Той се поставя на фона на картела в сектора на асансьорите, вече многократно разглеждан от Съда(2).

3.        Ответникът Land Oberösterreich (провинция Горна Австрия) е бил засегнат от този картел, доколкото предоставял на клиентите на участниците в картела заеми с изгодна лихва за изпълнението на проекти за социални жилища — т.нар. насърчителни заеми. В резултат на обусловеното от тайното споразумение оскъпяване на асансьорите, инсталирани в субсидираните жилищни сгради, стойността на заема е била значително по-висока, отколкото би била при ценообразуване в условията на свободна конкуренция. За причинените от това вреди в главното производство Land Oberösterreich иска обезщетение за вреди.

4.        Инстанциите, които са се произнесли в главното производство, не са на едно мнение дали при косвено увреждане от този вид австрийското право допуска обезщетение за вреди. Според запитващия Oberster Gerichtshof (Австрия) това не е така, понеже лицата, които не са нито доставчик, нито потребител на съответния пазар, не са обхванати от защитната цел на забраната за картели.

5.        Съдът трябва да прецени дали това ограничително определяне на кръга лица, имащи право на иск за обезщетение за вреди, е съвместимо с принципите на европейското конкурентно право. Преди това обаче е необходимо да се изясни дали на въпроса за правото на обезщетение на Land Oberösterreich трябва да се отговори, изхождайки от австрийското право — във връзка с принципите на равностойност и ефективност — или по-скоро пряко въз основа на правото на Съюза.

II.    Правна уредба

6.        Запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 85 ЕО, член 81 ЕО и член 101 ДФЕС. Тъй като тези разпоредби са до голяма степен идентични по съдържание, по-долу ще се прави позоваване само на действащия понастоящем член 101 ДФЕС(3).

7.        Фактите, разглеждани в настоящото дело, са възникнали преди влизането в сила на Директива 2014/104/ЕС(4) относно обезщетенията за вреди, причинени от картел, а искът на Land Oberösterreich пред първата инстанция също е предявен преди влизането в сила на Директива 2014/104(5). Оттук Директива 2014/104 не е приложима ratione temporis в настоящото производство, без да е необходимо да се изяснява дали евентуално засегнатите разпоредби на австрийското право са материалноправни или процесуални. Съгласно член 22 от Директива 2014/104 по отношение на материалноправните разпоредби за нейното транспониране важи обща забрана за прилагане с обратно действие, докато всички други национални транспониращи разпоредби — по-конкретно процесуалноправните разпоредби — всъщност следва да се прилагат по отношение на фактите, които са настъпили преди Директивата да е влязла в сила, но само в рамките на искове, които от своя страна са предявени след влизането ѝ в сила(6).

8.        Ето защо, както правилно отбелязва италианското правителство, в рамките на настоящото производство на Директива 2014/104 евентуално може да се прави позоваване само доколкото тя отразява развитите от съдебната практика принципи за обезщетение за вреди, причинени от картел(7).

III. Фактите и спорът по главното производство

1.      Картелът в сектора на асансьорите

9.        В продължение на много години в няколко държави — членки на Европейския съюз, действа т.нар. „картел в сектора на асансьорите“, в рамките на който големи европейски производители на асансьори и ескалатори, а именно Kone, Otis, Schindler и ThyssenKrupp, сключват антиконкурентни споразумения. Европейската комисия разкрива този картел през 2003 г. и през 2007 г. налага глоби за деянията, извършени от картела в сектора на асансьорите на белгийския, германския, нидерландския и люксембургския пазар(8).

10.      В Австрия Bundeswettbewerbsbehörde (Федерален орган за защита на конкуренцията) и Kartellgericht (Съд по спорове в областта на картелното право) предприемат действия срещу картела в сектора на асансьорите. През 2008 г. наложените през 2007 г. от Kartellgericht глоби(9) са потвърдени от Oberster Gerichtshof (Върховен съд) в качеството му на върховна инстанция по дела за картели(10). ThyssenKrupp се явява в качеството на лице, подало заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

11.      Според констатациите в националното австрийско картелно производство от 80-те години до началото на 2004 г. между участниците в картела съществува трайно установено споразумение за подялба на пазара на асансьори и ескалатори, което те прилагат в широк, макар и непълен обхват. Съгласуването е преустановено окончателно едва в края на 2005 г. Целта на картела е на всяко едно от облагодетелстваните предприятия да се осигури по-висока цена от тази, която би могла да се постигне при условия на конкуренция. В резултат на картела, който контролира поне една трета от обема на пазара, са нарушени конкуренцията и очакваното при условията на конкуренция движение на цените(11).

2.      Искът за обезщетение на Land Oberösterreich

12.      През периода, засегнат от картела в сектора на асансьорите, Land Oberösterreich предоставя различни подпомагания за изпълнението на строителни проекти въз основа на законовите разпоредби относно подпомагането на строителството на социални жилищни сгради. Първо, тези подпомагания са под формата на преки субсидии, при които получателят получава част от разходите за строителство като субсидия, която не е длъжен да връща, на второ място, лихвени субсидии, при които Land замества получателя за част от кредитните вноски, и трето, насърчителни заеми, т.е. заеми с ниски лихви, които дават на получателите възможност за външно финансиране на по-изгодни от пазарните лихвени проценти(12).

13.      Всяко от тези подпомагания е представлявало определен процент от общите разходи за строителство. Тъй като тези разходи за строителство са били по-високи поради завишените цени на асансьорите, отколкото би било без картела в сектора на асансьорите, понастоящем Land Oberösterreich(13) търси обезщетение от участващите в този картел производители на асансьори Otis, Schindler, Kone и ThyssenKrupp.

14.      Настоящото преюдициално запитване се отнася само до искове на Land Oberösterreich, които се основават на завишените насърчителни заеми в резултат на картела.

15.      Тези вземания за обезщетение на Land Oberösterreich съответстват на загуба от лихви, която се изчислява, както следва: поради обусловеното от картела нарастване на цената на асансьорите, инсталирани в субсидираните жилищни сгради, насърчителните заеми за подпомагане с изгодни лихви са по-високи, отколкото биха били в отсъствието на картела. Ако разликата между сумата, която е предоставила на получателите на въпросните заеми, и по-ниската сума, която е щяла да плати на тези получатели без допълнителните разходи, причинени от картела, е била инвестирана по средния лихвен процент по държавните облигации Land Oberösterreich е щяла да получи значително по-висок размер на лихва от този, който е получила от обратно изплатените от получателите преференциални лихви. Така вредата, за която Land Oberösterreich иска обезщетение в главното производство, е равна на разликата между прихода от лихви, изплатени обратно от получателите, и прихода от лихви, който би бил резултат от инвестирането на прекомерно високата сума на подпомагането, обусловена от картела, при средния лихвен процент на германските държавни облигации.

16.      Първоинстанционният съд отхвърля иска на Land Oberösterreich, на основание че Land Oberösterreich като финансираща организация не е участник на пазара на асансьори и ескалатори. Този съд признава само косвена вреда, която като такава не подлежи на обезщетяване(14).

17.      Въззивната инстанция отменя първоинстанционното решение(15). Според нея всъщност забраната за ценови споразумения защитава и финансовите интереси на лицата, за които в резултат на ценовото споразумение възникват допълнителни финансови разходи. Освен това с предоставянето на субсидии Land Oberösterreich дава възможност да се извършват строителни проекти, като така гарантира, че е налице търсене на предлагането от членовете на картела. Ето защо тя е на мнение, че защитата, която предоставят забранителните норми на картелното право, трябва да обхване и Land Oberösterreich.

18.      Производителите на асансьори обжалват това решение пред запитващия Oberster Gerichtshof. Той споделя възгледа на първоинстанционния съд за прилагането на националното право, че обезщетението за имуществени вреди предполага нарушение на защитна норма, която защитава членовете на определена група лица срещу засягане на правно закриляни блага. Land Oberösterreich обаче не е претърпяла вреди като доставчик или купувач на пазара, засегнат от ценовото споразумение. Съгласно австрийското право тази вреда следователно вече не е достатъчно свързана с целта на забраната на картелни споразумения, а именно запазването на конкуренцията на засегнатия от картела пазар.

19.      В контекста на практиката на Съда относно обезщетението за вреди, причинени от картел, и по-специално на решение Kone(16) и на заключението ми по това дело(17), Oberster Gerichtshof обаче има съмнения за съвместимостта на този подход с правото на Съюза.

IV.    Преюдициалното запитване и производството пред Съда

20.      С определение от 17 май 2018 г.(18) запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 85 от Договора за ЕО, член 81 ЕО, съответно член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за запазване на пълната ефективност на тези разпоредби и на полезното действие на произтичащата от тези разпоредби забрана е необходимо обезщетение за вреди от участниците в картела да могат да искат и лицата, които не действат като доставчици или потребители на съответния материално и географски засегнат от картела пазар, но като лица, които предоставят подпомагане, осигуряват съгласно действащото законодателство заеми при изгодни условия на купувачите на предлаганите на засегнатия от картела пазар продукти, и чиито вреди се изразяват в това, че отпуснатите от тях заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били без картелно споразумение, вследствие на което те не могат да инвестират тези суми така, че да им носят печалба?“.

21.      В писмената фаза на производството по преюдициално запитване участват, от една страна, Land Oberösterreich, и от друга, Otis, Schindler, Kone и ThyssenKrupp, както и Италианската република и Европейската комисия. Тези страни, с изключение на Италия, както и Република Австрия са изслушани на съдебното заседание на 16 май 2019 г.

V.      Анализ

1.      Допустимост на преюдициалното запитване

1.      По компетентността на Съда да отговори на поставения въпрос по отношение на периода преди присъединяването на Австрия към ЕС

22.      Фактът, че някои от спорните факти са се случили преди присъединяването на Австрия към Европейския съюз на 1 януари 1995 г.(19), не представлява проблем за запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof. За разлика от това, в писменото си становище Land Oberösterreich се изразява подробно по въпроса за компетентността на Съда да тълкува националните правни норми, които уреждат забраната на картелите преди присъединяването на Австрия към Европейския съюз.

23.      Според Land Oberösterreich Съдът е компетентен да тълкува тези национални правни норми, тъй като те са съставени въз основа на предхождащите член 101 ДФЕС разпоредби и са предназначени да приведат националното право в областта на конкуренцията в съответствие с това на Европейските общности. Това важи с още по-голяма сила за периода след влизането в сила на Договора за ЕИП на 1 януари 1994 г., към който Австрия се е присъединила и който до голяма степен е приел правото на ЕО относно забраната на картелите.

24.      Във връзка с това Land Oberösterreich се позовава на съдебната практика, според която Съдът е компетентен да тълкува разпоредби на правото на Съюза дори в случаите, когато фактите по главното производство не попадат пряко в приложното поле на правото на Съюза, когато тези разпоредби са били обявени за приложими за чисто вътрешни положения по силата на националното право или националният законодател е имал за цел да хармонизира приложимото национално право с правото на Съюза(20).

25.      Обратно на твърденията на Land Oberösterreich обаче, в тези решения Съдът не се обявява за компетентен да тълкува национални правни норми, които се позовават на или възпроизвеждат правото на Съюза. Всъщност тълкуването на националните правни норми е от изключителна компетентност на националните съдилища(21). Напротив, в цитираните от Land Oberösterreich съдебни решения Съдът е обявил, че единствено има компетентност да тълкува правилата на правото на Съюза в случаите, когато тези правила не са пряко приложими, но националното право се позовава на тях или е приведено в съответствие с тях.

26.      Тази компетентност обаче съществува само ако въпросните факти, макар да не се уреждат пряко от правото на Съюза, са настъпили в момент, когато съответната държава членка вече е била част от Европейския съюз. Съдът е обявил, че няма компетентност да отговори на преюдициално запитване, в което фактите по главното производство са настъпили преди присъединяването на съответната държава към Европейския съюз. Съдът е компетентен да тълкува правилата на правото на Съюза единствено що се отнася до прилагането на тези правила в нова държава членка от датата на присъединяването на тази държава членка към Европейския съюз(22). Това се отнася и за случаите, когато националните норми, приложими към въпросните факти преди присъединяването на съответната държава членка към ЕС, вече са били приведени в съответствие със съответните норми на правото на Съюза. Дори в този случай прилагането и тълкуването на съответните национални норми преди присъединяването на съответната държава членка към ЕС е отговорност само на националните органи и юрисдикции(23).

27.      Тъй като материалноправните норми по принцип не могат да се прилагат с обратна сила, установената в правото на Съюза забрана на картелите по отношение на картел, който е действал под формата на непрекъснато нарушение както преди, така и след датата на присъединяване на съответната държава към Европейския съюз, може да се прилага само доколкото възможните антиконкурентни последици на този картел се наказват през периода от въпросната дата на присъединяване. От друга страна, установената в правото на Съюза забрана на картелите не се прилага за такъв картел, който е оказал или би могъл да окаже влияние върху територията на държава членка само през периода преди присъединяването на тази държава към Европейския съюз(24).

28.      Както бе посочено по-горе, деянията на австрийския картел в сектора на асансьорите по главното производство са извършени и преди, и след присъединяването на Австрия към Европейския съюз(25). Все пак, що се отнася до компетентността на Съда да отговори на настоящото преюдициално запитване, не е необходимо да се преценява до каква степен вземанията за обезщетение на Land Oberösterreich, разглеждани в главното производство, се основават на последиците от картела в сектора на асансьорите, развили се преди или след присъединяването на Австрия към ЕС(26).

29.      Тъй като във всички случаи поне част от спорните факти са настъпили след присъединяването на Австрия към ЕС и следователно при действието на правото на Съюза, не се оспорва, че в рамките на настоящото преюдициално запитване Съдът е компетентен да отговори на въпроса на запитващата юрисдикция за тълкуването на член 101 ДФЕС и предхождащите го разпоредби.

30.      Ако в рамките на това тълкуване Съдът стигне до извода, че член 101 ДФЕС и предхождащите го разпоредби изискват Land Oberösterreich да може да предяви искове за обезщетение за вреди срещу участниците в картела в сектора на асансьорите, запитващата юрисдикция ще следва да прецени дали националните разпоредби, приложими преди присъединяването на Австрия към ЕС, са в съответствие с практиката на Съда и дали могат да се тълкуват в смисъл, че за времето преди присъединяването на Австрия към ЕС те също обосновават право на Land Oberösterreich на обезщетение за вредите, понесени през този период.

2.      По релевантността на преюдициалния въпрос за решаването на спора

31.      В писмените си становища производителите на асансьори и Комисията са се усъмнили, че загуба на лихва като тази, предявена от Land Oberösterreich, подлежи на обезщетяване. В отговор на писмен въпрос на Съда дали Land Oberösterreich би могла да претендира обезщетение на вреди, причинени от факта, че за да изпълни правните си задължения на финансовия пазар, е трябвало да заеме повече пари, отколкото ако не е имало картел, различни страни изтъкнаха в съдебното заседание, че такава обосновка на нанесените вреди не е била представена навреме в главното производство и че на настоящия етап от производството не може повече да бъде представена.

32.      Следователно в главното производство нямало никаква вреда, за чието възстановяване да се взима решение. По този начин преюдициалният въпрос, поставен от Oberster Gerichtshof бил ирелевантен за главното производство и следователно хипотетичен, така че преюдициалното запитване трябвало да бъде отхвърлено като недопустимо.

33.      Този довод не би могъл да се приеме. Той пренебрегва разграничението между допустимостта и преценката по същество на настоящото преюдициално запитване.

34.      В този смисъл Oberster Gerichtshof, чийто въпрос съгласно практиката на Съда се ползва с презумпция за релевантност(27), не изразява в преюдициалното си запитване нито съмнения за наличието на нанесена вреда на Land Oberösterreich, нито за това, че вредата е причинена от картела в сектора на асансьорите. Напротив, Oberster Gerichtshof се пита дали тази вреда е достатъчно свързана с целта на забраната на картелни споразумения и следователно на тази основа подлежи на обезщетяване.

35.      Този въпрос, подобно на повдигнатите от производителите на асансьори и Комисията въпроси дали вредата, причинена на Land Oberösterreich в резултат на картела в сектора на асансьорите, представлява реална и подлежаща на обезщетяване вреда, е от значение за преценката дали са изпълнени условията за носене на отговорност от участниците в картела. Ето защо тези въпроси следва да бъдат разгледани при преценката на преюдициалния въпрос по същество, а не при преценката на неговата релевантност и съответно допустимост.

2.      Анализ на преюдициалния въпрос по същество

36.      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101 ДФЕС и предхождащите го разпоредби изискват държавен заемодател, който не действа нито като доставчик, нито като потребител на засегнатия от картела пазар, да има възможността да иска обезщетение за вредите, които е претърпял, поради това че не е могъл да инвестира по друг начин с печалба обусловен от картела прекомерно висок размер на заема с преференциална лихва.

37.      Страните по настоящото производство са в противоречие относно критерия, който трябва да се използва за отговор на този въпрос. Докато Land Oberösterreich счита, че на преюдициалния въпрос трябва да се отговори пряко въз основа на правото на Съюза, производителите на асансьори и Комисията считат, че отговорът на преюдициалния въпрос трябва да почива на националното законодателство, което следва да бъде съобразено само през призмата на принципите на равностойност и ефективност.

38.      Както посочва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Skanska, разликата между преценката, основана на принципите на равностойност и ефективност, от една страна, и пряката преценка въз основа на член 101 ДФЕС, от друга, е от основно значение за определянето на разграничителната линия между въпросите, които се уреждат съответно от правото на Съюза и от националните правни системи на държавите членки(28).

39.      Следователно е необходимо най-напред да се изясни кой критерий — пряко тълкуване на правото на Съюза или пък изискванията на националното право от гледна точка на равностойност и ефективност — трябва да се прилага, за да се отговори на преюдициалния въпрос (вж. по-долу точка 1). След това този въпрос ще бъде обсъден въз основа на установения критерий (вж. по-долу точка 2).

1.      Правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел: проблем, предмет на правото на Съюза

40.      Прилагането на забраната на картелите в правото на Съюза чрез предявени от частноправни субекти искове за обезщетение за вреди пред националните съдилища, наред с публичното прилагане от органите по конкуренция, е вторият стълб на европейското право на конкуренция. В съответствие с това Съдът вече е постановил, че правото на всяко лице да иска обезщетение за вреди, причинени от нарушения на установената в правото на Съюза забрана на картелите, произтича пряко от член 101ДФЕС. Това означава, че всеки може да иска обезщетение за претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и нарушението на правилата на конкуренцията, без съществуването на това право да е обвързано по какъвто и да е начин с националното право на държавите членки(29).

41.      В отсъствието на правна уредба на Съюза в тази област правилата за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите пред националните съдилища обаче трябва да се уредят от националната правна система на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност(30). Директива 2014/104 потвърждава това разпределение на компетентността(31).

42.      Във всеки случай на прилагане обаче възниква отново въпросът кои компоненти на иска за обезщетение за вреди, който се основава на правото на Съюза в областта на картелите, конкретно се уреждат от правото на Съюза и кои компоненти на такъв иск се уреждат от националните закони на държавите членки(32).

43.      В своята практика Съдът вече е определил къде в областта на правото на обезщетение за вреди от картел преминава разграничителната линия между правото на Съюза и правото на държавите членки (а). В настоящия случай е необходимо да се класифицира регулаторната компетентност за различните компоненти на понятието „причинно-следствена връзка“ въз основа на тази разграничителна линия (б).

1)      Разграничителната линия между правото на Съюза и правото на държавите членки в областта на обезщетенията за вреди, причинени от картел

44.      Както вече посочих в заключението си по дело Kone, от практиката на Съда следва, че разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки в областта на обезщетенията за вреди, причинени от картел, протича по разграничителна линия между материалното вземане и процесуалното прилагане: на въпроса за наличието на претенции за обезщетение за вреди (т.е. въпросът дали следва да се предостави обезщетение) трябва да се отговори чрез правото на Съюза. Редът и условията за прилагане и начините за конкретното реализиране на такива претенции (т.е. въпросът как следва да се предостави обезщетение за вреди), което означава по-специално правилата относно компетентност, производства, срокове и представяне на доказателства, пък се уреждат от националното право(33).

45.      Както отбелязва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Skanska, само разпоредбите относно упражняването на правото на обезщетение за вреди се уреждат от националното право, докато условията, които съставляват съставните елементи, и следователно самата основа на това право, са пряко определени в член 101 ДФЕС(34).

46.      В решение Skanska Съдът потвърждава това, като установява, че въпросът относно определянето на субекта, задължен да поправи вредите, причинени от нарушение на член 101 ДФЕС, се урежда пряко от правото на Съюза(35). Това е в съответствие с предходни решения, в които Съдът е постановил, че не само кръгът на лицата, които могат да искат обезщетение от участниците в картела за вреди („всяко лице“)(36), но и видовете вреди, които участниците в картела са длъжни да обезщетят (както имуществени вреди [damnum emergens], така и пропуснати ползи [lucrum cessans] и лихви), са определени от правото на Съюза(37).

2)      Причинно-следствената връзка — между определянето от правото на Съюза на правото да се иска обезщетение и привеждането му в действие от държавите членки 

47.      Въпросът, предмет на настоящото производство, за подлежащите на обезщетяване вреди на Land Oberösterreich, както и въпросът за подлежащите на обезщетяване вреди по дело Kone, от правна гледна точка е проблем, свързан с причинно-следствената връзка(38): възниква въпросът дали между картела в сектора на асансьорите и понесените от Land Oberösterreich вреди, настъпили в резултат на отпускането на твърде високи заеми за подпомагане поради прекомерно високите цени на асансьорите, съществува достатъчно тясна връзка, или става въпрос за твърде отдалечени вреди, обезщетяването на които от логична гледна точка не може да се постави в тежест на участниците в картела.

48.      Според производителите на асансьори и Комисията на въпроса за наличието на „причинно-следствена връзка“ между нарушението и вредата следва да се отговори не пряко въз основа на правото на Съюза, а на основата на националното право във връзка с принципите на равностойност и ефективност.

49.      Заинтересованите страни подкрепят това становище в светлината на решение Manfredi, според което „националната правна система на всяка държава членка е тази, която трябва да определя условията за упражняване на правото [на обезщетение за вреди], включително за прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“(39). Това твърдение вече е включено в съображение 11 от Директива 2014/104, което иначе не разглежда понятието за причинно-следствената връзка между нарушението и вредата. Напротив, съображение 11 предлага на държавите членки да се позволи да запазят в националното си законодателство, където е приложимо, други съществуващи условия за обезщетение, като отговорност, адекватност или вина, доколкото те са в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС, принципите на ефективност и равностойност и тази директива.

50.      При по-задълбочен анализ обаче се оказва, че при понятието „причинно-следствена връзка“ между вредоносното събитие и вредата при обезщетяването на вреди се касае за многопластов правен институт: следователно при изследването на причинно-следствената връзка не става въпрос само да се установи дали конкретна вреда действително се дължи от фактическа страна на конкретно събитие. Напротив, изследването на причинната връзка може да включва присъщи на проверката нормативни елементи, които се отнасят до въпроса дали твърдяната вреда е достатъчно обвързана с целта на нарушената правна норма(40).

51.      Този нормативен аспект на причинно-следствената връзка е илюстриран в настоящото производство от участниците в производството с обсъждането по въпроса дали в случая на Land Oberösterreich е налице изискваната от австрийското право за правото на обезщетение „връзка на противоправност“ между правонарушението и вредата. Съгласно австрийското право такава връзка е налице само ако правната норма, която причинителят на вредите е нарушил, има също конкретно за цел да защити увреденото лице. Според запитващата юрисдикция в случая това не е така в австрийското право. Тя смята, че всъщност персоналният обхват на закрила от забраната на картели се разпростира върху лицата, които действат като доставчици или потребители на съответния засегнат от картела пазар, но не и върху публичните заемодатели, които чрез финансово подпомагане дават възможност на определени групи купувачи да получават по-лесно предлагания от картела продукт. Така на тези заемодатели съгласно австрийското право ще бъде отказано да предявят иск за обезщетение на вреда, тъй като вредата им не е достатъчно свързана с целта на забраната на картелни споразумения, а именно запазването на конкуренцията на засегнатия от картела пазар.

52.      Само по себе си това разискване показва, че разглежданият в производството въпрос касае аспект на изследването на причинно-следствена връзка, който се отнася не до процесуалните правила за прилагане, а по-скоро до материалноправните изисквания за допустимост на правото на обезщетение за вреди от картел. Всъщност въпросът е дали член 101 ДФЕС предоставя и на лице, което не е действало като доставчик или потребител на пазара, засегнат от картел, правото на обезщетение за вредите, претърпени в резултат на този картел. Касае се до въпроса за обхвата на закрила от член 101 ДФЕС и следователно за въпроса за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, на която трябва да се отговори само въз основа на правото на Съюза.

53.      На практика не би било целесъобразно отговорът на този въпрос за тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, както предлага Комисията, да бъде предоставен на правните системи на държавите членки, за да се оценят след това техните отговори въз основа на принципа на ефективност на правото на Съюза.

54.      Съгласно постоянната практика на Съда, както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба(41). В настоящия контекст това означава, че теоретичните концепции от националното право за ограничаване на неочертаната отговорност, като доктрината за защитната цел на нормата или адекватността на причинно-следствената връзка между нарушението и вредата, не могат да бъдат решаващи при определянето на приложното поле на член 101 ДФЕС.

55.      По-скоро е необходимо еднакво за целия Съюз тълкуване на забраната за ценови споразумения като обуславящ вредите стандарт, за да може да се постигне пълна ефективност на член 101 ДФЕС. Тази разпоредба служи на основната цел на европейското право в областта на конкуренцията, а именно за създаване на възможно най-уеднаквени рамкови условия за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар („level playing field“). Постигането на тази цел би било застрашено, ако правните критерии, въз основа на които националните юрисдикции преценяват гражданската отговорност на участниците в картел по смисъла на член 101 ДФЕС за определени видове вреди и по отношение на определени лица, съществено се различаваха в различните държави членки(42).

56.      Според разграничителната линия между материалната претенция и процесуалното ѝ привеждане в действие „условията за прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“, чието определяне според решение на Съда по дело Manfredi и съображение 11 от Директива 2014/104 е запазено за вътрешното право на всяка държава членка, могат да касаят само реда и условията за фактическото установяване на причинно-следствена връзка между вредоносното събитие и вредата в конкретния случай. Това е в съответствие с факта, че Съдът добавя „условията за прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“ в решение Manfredi към „правилата за упражняване [на правото на обезщетение за вреди]“: става въпрос за реализирането на искове за обезщетение за вреди, а не за наличието на такива искове.

57.      Условията за фактическото установяване на причинно-следствена връзка между вредоносното събитие и вредата в конкретен случай засягат например въпроса колко експертизи от какъв вид, съответно какво ниво на научни доказателства са необходими като доказателство, че болки на пострадалия от злополука или заболяване вследствие на определени условия на труд (напр. излагането на вредни вещества) действително се дължат на този инцидент или на тези условия на труд, а не например на предшестващи заболявания. По същия начин въпросът какви доказателства ще се изискват например от строител, който иска да докаже, че щета по сграда всъщност е причинена поради строителен недостатък, а не поради метеорологични условия извън контрола на строителната фирма, се отнася до конкретните условия за реализиране на претенциите за обезщетение за вреди.

58.      Пренесени към главното производство, условията за фактическото установяване на причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и финансовата вреда, предявена от Land Oberösterreich, може да касаят например видовете доказателства, необходими за доказване, че финансовото подпомагане действително е било отпуснато в посочения размер, че претендираните допълнителни разходи действително се основават на разходите за асансьорите, инсталирани в субсидираните сгради, или че средният лихвен процент на федералните облигации през съответния период действително съответства на този, на базата на който Land Oberösterreich основава изчисленията на нанесената ѝ вреда.

59.      При тези аспекти действително се касае за правилата за процесуално реализиране на залегналото в правото на Съюза право на обезщетение за вреди от картел, чието регулиране се урежда от националното право, което след това следва да се разгледа през призмата на принципите на равностойност и ефективност. От друга страна, въпросът дали вреда като тази на Land Oberösterreich е достатъчно свързана със защитната цел на член 101 ДФЕС и предхождащите го разпоредби, се отнася, както е посочено по-горе, до материалноправните изисквания на уреденото от правото на Съюза право на обезщетение за вреди от картел и следователно трябва да му се даде отговор пряко въз основа правото на Съюза.

60.      В крайна сметка тук се поставят въпросите кой има право въз основа на член 101 ДФЕС да иска обезщетение и за какви вреди, а оттам и за условията на правото на иск, предвидено в правото на Съюза, за обезщетение за вреди от картел. Подобно на спорния въпрос по дело Skanska кой въз основа на член 101 ДФЕС е длъжен да предостави обезщетение за вредите от картел, това са въпроси от правото на Съюза(43).

61.      Обратно на твърдяното от Kone в настоящото производство, решението на Съда по предишното дело Kone не предполага друг извод. В това решение Съдът най-напред припомня общия принцип, че правилата за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите от картел, включително относно прилагането на понятието „причинно-следствена връзка“, трябва да се уредят от националната правна система на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност(44). Както посочва генералният адвокат Wahl в заключението си по дело Skanska, Съдът е извършил последваща преценка на въпроса дали гражданската отговорност на участниците в картел за обезщетение за вреди се разпростира и върху ефектите на ценовия чадър, но само от гледна точка на пълната ефективност на член 101 ДФЕС(45).

62.      Ето защо, в съответствие с гореизложеното преюдициалният въпрос по настоящото дело по-нататък трябва да бъде разгледан направо въз основа на член 101 ДФЕС, а не на принципите на равностойност и ефективност.

2.      По правото на обезщетение на държавни заемодатели за вреди от картел

63.      Запитващата юрисдикция иска да се установи дали държавен заемодател, който не действа нито като доставчик, нито като потребител на засегнатия от картела пазар, може да иска съгласно член 101 ДФЕС и предхождащите го разпоредби обезщетение за вредите, които е претърпял, поради това че не е могъл да инвестира по друг начин с печалба обусловен от картела прекомерно висок размер на заема с преференциална лихва(46).

64.      В тази насока Land Oberösterreich твърди, че от решение Kone(47) следва, че не е съвместимо с член 101 ДФЕС категоричното и общо изключване на отговорността на участниците в картела за определени видове вреди по правни съображения и независимо от обстоятелствата по конкретния случай.

65.      Производителите на асансьори и Комисията възразяват, че защитната цел на член 101 ДФЕС е конкуренцията и следователно само лица, участващи в конкуренцията, биха могли съгласно тази разпоредба да предявят иск за обезщетение за вреди, възникнали в процеса на участие в конкуренцията. Само такива вреди били предмет на решение Kone. За разлика от това, претендираната от Land Oberösterreich вреда не била достатъчно свързана със защитната цел на член 101 ДФЕС и следователно не подлежи на обезщетяване.

66.      В решение Kone Съдът проверява не само дали защитната цел на член 101 ДФЕС допуска категорично изключване на отговорността на участниците в картел за определени вреди, но и дали вредите от ефектите на ценовия чадър имат достатъчно пряка причинно-следствена връзка с картел, който успява да поддържа изкуствено завишена цена за някои продукти(48).

67.      Оттук следва, че за отговорността на участниците в картела за вреди, причинени от картела, в крайна сметка се прилагат подобни условия на тези за извъндоговорната отговорност на институциите на ЕС и отговорността на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза(49). Тези условия по същество изискват нарушената правна норма да предоставя права на увреденото лице, да е настъпила действителна вреда и да е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между увреждащите действия и претендираните вреди(50).

68.      От решение Kone следва, че в рамките на преюдициалното производство Съдът разглежда абстрактно и общо дали тези условия за обезщетение на спорните вреди, разглеждани в главното производство, са изпълнени. Ако е така, впоследствие запитващият национален съд трябва да провери дали тези условия действително са налице във всеки отделен случай(51). Това разделение на правомощията е в съответствие с факта, че макар в крайна сметка националният съд да преценява дали са налице условията за обезщетение в отделния случай, Съдът е компетентен да даде указания, изведени от преписката по делото в главното производство, както и от представените му писмени и устни становища, които да позволят на същия съд да се произнесе по конкретния спор, с който е сезиран(52).

69.      Пренесено към настоящото преюдициално запитване това означава, че първо трябва да се провери дали защитната цел на член 101 ДФЕС, както твърдят Комисията и производителите на асансьори, не допуска компенсация за вреда като тази, която претендира Land Oberösterreich в главното производство (а). По-нататък следва да се обсъдят изтъкнатите от тези страни доводи, че при вредата, за която Land Oberösterreich иска обезщетение, не се касае за реална и подлежаща на обезщетяване вреда (б). Накрая е необходимо да се разгледа дали претърпяната от Land Oberösterreich вреда има достатъчно пряка причинно-следствена връзка с нарушението на член 101 ДФЕС и предхождащите го разпоредби от страна на участниците в картела в сектора на асансьорите (в).

1)      По защитната цел на член 101 ДФЕС 

70.      Производителите на асансьори и Комисията считат, че в качеството си на държавен заемодател Land Oberösterreich не попада в обхвата на защитната цел на член 101 ДФЕС, тъй като в това качество не е действала като участник на пазара.

71.      Наистина, твърде ограничително би било да се приеме, че само участници на съответния пряко засегнат от картела продуктов пазар — в случая пазарът за асансьори — биха могли да искат обезщетение за вредите, причинени от картела в сектора на асансьорите. Напротив, преки и непреки доставчици и потребители на пазари нагоре или надолу по веригата на този пазар — например лица, които са доставили части за картеловия продукт или са го закупили като част от друг продукт, били обхванати от защитната цел на член 101 ДФЕС.

72.      Въпреки това, за да подлежи една вреда на обезщетение въз основа на член 101 ДФЕС, тя би трябвало да е възникнала чрез участие в пазарните събития, т.е. чрез предлагане или търсене на продукти или услуги. Това обаче не било така за вредите на Land Oberösterreich, защото Land Oberösterreich действала като държавен заемодател в контекста на своите политически правомощия за насърчаване на строителството на социални жилища, а не за печалба. Европейското право просто не било предвидило такива държавни заемодатели като ищци на основаното на член 101 ДФЕС право на иск за обезщетение за вреди, причинени от картел.

73.      Всъщност публичните органи не били per se изключени от защитната цел на член 101 ДФЕС, както показват Директива 2014/104, която посочва и органите като имащи право на обезщетение(53), и решение Otis, което се отнася до искове за обезщетение на вреди на самия Европейски съюз(54). При обстоятелствата, които са в основата на това решение обаче, Комисията действала не при упражняване на правомощията си на орган на власт, а като купувач на пазара, така че в този случай спорните имуществени вреди били възникнали чрез участие в пазарните събития.

74.      Този довод има за цел да отхвърли правото на обезщетение на Land Oberösterreich за вредите, които е предявила в главното производство, по същество поради това че Land Oberösterreich е претърпяла тези вреди в хода на извършване на дейност, която е била предназначена за изпълнение на нейните политически правомощия и която не се основава на печалба. Той се основава на предположението, че от факта, че целта на член 101 ДФЕС е запазването на конкуренцията, само лицата, които участват като доставчици или потребители в конкуренцията, са защитени от член 101 ДФЕС, и по този начин въз основа на тази разпоредба се възстановяват само вредите, които са възникнали в процеса на участие в конкуренцията.

75.      Този извод обаче трябва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се преценява дали разглежданата в главното производство дейност на Land Oberösterreich трябва да се квалифицира като участие на пазара. Както правилно изтъква Land Oberösterreich, от досегашната практика на Съда следва, че категоричното ограничаване на правото на обезщетение за вреди от картел е несъвместимо със защитната цел на член 101 ДФЕС (1). Нито особените характеристики на Land Oberösterreich като държавен заемодател (2), нито разпоредбите на Директива 2014/104 (3) могат да поставят под съмнение тази констатация.

1)      По несъвместимостта на категорично ограничаване на правото на обезщетение с член 101 ДФЕС

76.      Вярно е, че целта на член 101 ДФЕС е да гарантира поддържането на ненарушена конкуренция в общия пазар(55). Това обаче съвсем не означава, че правото да се иска обезщетение за вредите, причинени от картел, се предоставя само на лицата, които понасят такива вреди в процеса на тяхното участие на засегнатия от картела пазар, или на пазар нагоре или надолу по веригата или съседен с този пазар, или като цяло в контекста на участие в пазара.

77.      Съгласно практиката на Съда възможността за предявяване на иск за поправяне на вредите, причинени от картел, служи, от една страна, за гарантиране на пълната и практическа ефективност на член 101 ДФЕС и на забраната за картели в него(56). Правото да се предяви иск за обезщетение за такива вреди по-специално може да възпре сключването на споразумения или следването на практики, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията(57). От друга страна, това право представлява ефикасна защита срещу вредоносните последици, които всяко нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС може да произведе спрямо частноправните субекти, доколкото позволява на лицата, претърпели вреда поради посоченото нарушение, да искат пълна компенсация(58).

78.      Гаранцията за пълната ефективност и полезното действие на член 101 ДФЕС, както и защитата срещу неблагоприятните последици от нарушение на конкуренцията биха били засегнати в значителна степен, ако възможността за предявяване на иск за обезщетение за вреди, причинени от картел, бъде ограничена до участниците на пазара. Това изначално би изключило за голям брой потенциални ищци възможността да предявят иск за обезщетение за вреди от участниците в картела, независимо дали е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела и претърпените вреди.

79.      Вярно е, че забраненото съгласно член 101 ДФЕС предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията чрез картел обикновено се осъществява на пазара. Това обаче не означава, че вредите, причинени от картела, може да настъпят само на пазара, засегнат от картела, или на пазар нагоре или надолу по веригата или съседен с този пазар(59), нито че причинени от картел вреди могат да възникнат само в контекста на предлагането или търсенето на продукти или услуги на пазара. Напротив, настоящото дело показва разнообразието на видовете вреди, които могат да бъдат причинени от антиконкурентно поведение и не се ограничават нито до вреди, причинени от преки или непреки доставчици или клиенти на засегнатия от картела пазар или на съседен пазар, нито до вреди, които настъпват в хода на осъществяване на стопанска дейност.

80.      Именно това разнообразие Съдът е взел предвид, като определя правото на обезщетение за вреди от картел съвсем общо с формулировката, че „всеки“ може да претендира обезщетение за вредите, претърпени в резултат на картел, ако съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и картела(60), и като постановява, че е несъвместимо с член 101 ДФЕС да се изключи категорично това право на обезщетение за определени видове вреди по правни съображения и независимо от обстоятелствата в конкретния случай(61). Свеждането на правото за предявяване на иск за обезщетение на вреди до участниците на пазара обаче би довело до категорично и общо изключване на отговорността на предприятията, участвали в картела, за определени видове вреди по правни съображения и независимо от обстоятелствата по конкретния случай.

81.      От практиката на Съда в крайна сметка следва заключението, че целта на член 101 ДФЕС, а именно да гарантира поддържането на ненарушена конкуренция в общия пазар, не съдържа никакво ограничение на правото на обезщетение за вреди от картел. Напротив, член 101 ДФЕС предоставя на всеки правото да иска обезщетение за всяка вреда, причинена от картел.

82.      Обратно на опасенията на производителите на асансьори обаче, това не трябва да се приравнява на неограничено разширяване на правото на обезщетение, което би довело до неограничено задължение за участниците в картела, независимо от конкретните обстоятелства по случая, да поправят всички възможни, колкото и да са далечни вреди, за които тяхното антиконкурентно поведение може и да е било причината по смисъла на „conditio sine qua non“ (тази връзка е наричана още еквивалентна причинно-следствена връзка или причинно-следствена връзка „but for“)(62).

83.      Напротив, правото на участниците в картела на правна сигурност и необходимостта от ограничаване на неочертаната отговорност се отчитат от факта, че участниците в картела трябва да носят отговорност само за вреди, които имат достатъчно пряка причинно-следствена връзка с тяхното антиконкурентно поведение и следователно са предвидими за тях(63).

84.      Следователно в настоящия случай решаващият въпрос за подлежащите на обезщетяване вреди на Land Oberösterreich не е, както твърдят Комисията и производителите на асансьори, дали тази вреда е в достатъчна степен свързана със защитната цел на член 101 ДФЕС. Както току-що посочих, всъщност защитната цел на член 101 ДФЕС трябва именно да гарантира, че на обезщетяване подлежи всяка вреда, която има причинно-следствена връзка с нарушението на тази разпоредба. Ето защо в настоящото производство решаващият въпрос е по-скоро дали между картела в сектора на асансьорите и вредата, за която Land Oberösterreich иска обезщетение, съществува достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

2)      По особените характеристики на Land Oberösterreich като държавен заемодател

85.      От гореизложеното следва, че доводите на Комисията и на производителите на асансьори, а именно, че вредите, претърпени от Land Oberösterreich, не са обхванати от защитната цел на член 101 ДФЕС, тъй като са възникнали в контекста на изпълнението на политическите задачи на този местен публичноправен субект, не биха могли да бъдат приети.

86.      Да се откаже обезщетение за вредите на Land Oberösterreich, защото при отпускането на насърчителните заеми е действала в контекста на изпълнението на своите политически задачи, а не за да се снабди, както например при закупуването на асансьори за своите сгради, със средства за изпълнението на тези задачи, би означавало да се изключат публичните органи от защитната цел на член 101 ДФЕС, когато те не действат в рамките на своите функции по снабдяване, и следователно като купувачи на пазара.

87.      Това в крайна сметка би довело до категорично и цялостно изключване на определен вид вреди по правни причини, независимо от обстоятелствата по конкретния случай. Според решение Kone обаче такова общо изключване не е съвместимо с член 101 ДФЕС(64). Всъщност ефективното прилагане на член 101 ДФЕС изисква именно всеки да може да претендира обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на нарушение на конкуренцията.

88.      В тази насока признаването на държавните заемодатели на право на обезщетение обещава особено важен принос за прилагането на забраната на картели. За разлика от привеждането в действие на конкурентното право в публичноправната сфера, привеждането в действие на конкурентното право от страна на частноправни субекти зависи от инициативата на увредените лица. Тази инициатива липсва, ако увредените лица нямат икономически стимул за предявяване на вредите си, например защото частноправният субект е претърпял вреда в нисък размер. Това обикновено е случаят, когато частните крайни потребители закупуват продукт с лека надценка и са засегнати от ценово споразумение само под формата на ниски маргинални вреди. За такива частни крайни потребители обикновено не си струват усилията да се предяви иск за обезщетение за вреди.

89.      От друга страна, държавните заемодатели, които разпределят средства в значителен размер, имат интерес да предявяват чрез правни действия искове за техните вреди и следователно са надеждни участници в ефективното прилагане на европейското право на конкуренция.

90.      Впрочем нито Комисията, нито производителите на асансьори са изложили основания, които биха обосновали цялостно изключване на обезщетяването на вреди, понесени от публичните органи в контекста на изпълнението на политическите им задачи с нестопанска цел. За такова изключване очевидно няма правна обосновка. По-специално няма основание да се счита, че правото да се иска обезщетение за вреди, причинени от картел, следва да се предоставя само на частни субекти, които действат в изпълнение на своите предприемачески задачи с цел печалба, но не и на държавни субекти, които изпълняват задълженията си в обществен интерес и действат без намерение за печалба.

91.      Напротив, както бе посочено по-горе, ограничаването на обезщетяването на вреди, произтичащи от участието с цел печалба в конкуренцията, не отговаря на сложността на пазарните събития и на намесите на държавните участници, свързани с пазарните събития(65). В настоящия случай тази сложност на взаимозависимостта на икономическите факти и причинно-следствените връзки се илюстрира с това, че Land Oberösterreich като заемодател е създала възможност за финансиране за купувачите на асансьори и по този начин въобще е направила възможна голяма част от търсенето на пазара, засегнат от картела в сектора на асансьорите. Няма причина да се смята, че такъв участник, който е опорен стълб на пазара на продажбите, засегнат от картела, не трябва изначално да бъде обхванат от обхвата на закрила на член 101 ДФЕС.

92.      Това важи в още по-голяма степен за Land Oberösterreich, която в контекста на предоставянето на финансиране не е била ориентирана към печалба и не е конкурент, но все пак е участвала в икономическия живот като независим субект и в това си качество е претърпяла претендираните в главното производство вреди.

93.      Ето защо правото на обезщетение за вреди на Land Oberösterreich не противоречи на посочената от запитващата юрисдикция и някои страни в производството гледна точка в германската доктрина в контекста на германските правни норми(66), че по принцип единствено участниците на пазара имат право да искат обезщетение за вредите, причинени от картел, но не и съдружниците, ръководителите, работниците или също инвеститорите на засегнатото предприятие(67).

94.      Без да е необходимо в настоящия случай да се коментира тази дискусия, достатъчно е да се отбележи, че положението на Land Oberösterreich като държавен заемодател във всички случаи не може да се сравни с това на съдружниците, ръководителите, работниците или инвеститорите на едно увредено от картел предприятие. Съдружниците, ръководителите, работниците, но също така и инвеститорите в капиталовите дружества не представляват в тази си функция независими субекти в икономическия живот и тяхната вреда обикновено е, че участващото в икономическия живот дружество намалява стойността си или понася други вреди. От друга страна, държавните заемодатели като Land Oberösterreich без съмнение са независими субекти в икономическия живот и тяхната вреда не се състои в това, че друго дружество е загубило стойност или е претърпяло вреда в резултат на ценово споразумение. Напротив, в настоящия случай Land Oberösterreich е понесла собствена вреда в качеството си на държавен заемодател.

3)      По разпоредбите на Директива 2014/104

95.      Накрая, обратно на мнението на ThyssenKrupp, и от специалните разпоредби на Директива 2014/104 относно правото на иск за обезщетение на доставчици и непреки купувачи на участниците в картел(68) не следва, че държавните заемодатели като Land Oberösterreich са изключени от правото на обезщетение за вреди от картел. По-скоро тези разпоредби се обясняват с това, че щетите на доставчици и непреки купувачи по веригата за доставки и продажби на картел са особено често срещано и следователно достъпно за регламентиране чрез общи разпоредби явление.

96.      От тези отделни разпоредби обаче не може да се изведе по аргумент на противното, че законодателят е искал да ограничи кръга лица, имащи право на иск за обезщетение за вреди, причинени от картел, до преките и непреките участници на засегнатия от картела пазар или общо до участниците на пазара, и да изключи други увредени лица от произтичащото пряко от член 101 ДФЕС и поради това прогласено от първичното право право на обезщетение за вреди. Напротив, в член 3 от Директива 2014/104 законодателят изрично и без никакво ограничение е установил задължението на държавите членки да гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда, причинена от нарушение на конкурентното право, може да претендира и да получи обезщетение в пълен размер за тази вреда(69).

4)      Междинно заключение

97.      От изложеното дотук следва, че държавни заемодатели като Land Oberösterreich са обхванати от защитната цел на забраната за ценови споразумения в член 101 ДФЕС. Ето защо те могат да предявят иск за обезщетение, ако им е била причинена действителна вреда с ценово споразумение и между тази вреда и съответното ценово споразумение е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

2)      По действителното наличие и възможността за обезщетяване на вредите, претърпени от Land Oberösterreich

98.      Производителите на асансьори и Комисията считат, че дори държавни заемодатели като Land Oberösterreich да са обхванати от защитната цел на член 101 ДФЕС, във всеки случай претендираната от Land вреда не подлежи на обезщетяване.

99.      Използваните от Land Oberösterreich средства за предоставяне на изгодни заеми били обвързани с целта за насърчаване на жилищното строителство и не можели да бъдат използвани за други цели. Освен това общият размер на годишно наличното финансиране бил определян предварително и така бил независим от разходите за отделните финансирани строителни проекти, включително от предполагаемото увеличение на разходите поради картела за инсталираните в тях асансьори. И накрая, досегашната практика на Land Oberösterreich показвала, че наличните средства за финансиране се изразходват напълно всяка година. Но дори да не било така, останалите средства щели да се използват така или иначе през следващата година пак за целта за финансиране на жилищното строителство.

100. Така вредата, причинена от това, че отделните обвързани от размера на съответните разходи за строителство заеми, за които се твърди, че са били по-високи поради обусловеното от картела нарастване на цената на асансьорите, отколкото биха били без картела в сектора на асансьорите(70), можела най-много да се изразява в това, че Land Oberösterreich е предоставила по-малък брой преференциални заеми, отколкото би било в отсъствието на посочения картел. Всъщност, ако всеки отделен заем бил по-нисък, общо щели да бъдат отпуснати повече заеми и по този начин биха могли да се насърчат повече проекти за жилищно строителство.

101. Въз основа на този довод производителите на асансьори твърдят, от една страна, че от картела в сектора на асансьорите за Land Oberösterreich не е възникнала никаква или във всеки случай никаква изчислима финансова вреда, а най-много политическа вреда. Тя се състояла в това, че Land Oberösterreich е успяла да приложи политиката си за насърчаване на жилищното строителство поради картела в сектора на асансьорите в по-малка степен, отколкото при нормални обстоятелства. Касаело се обаче не за вреда, претърпяна от самата Land Oberösterreich, а за вреда, причинени на широката общественост, ако въобще се касае за вреда.

102. От друга страна, Комисията и производителите на асансьори твърдят, че претендираната от Land Oberösterreich загуба на лихва също е чисто спекулативна и хипотетична. Всъщност целевите средства за жилищно насърчаване не можели да бъдат инвестирани изгодно по друг начин.

103. На първо място, следва да се отбележи, че производителите на асансьори очевидно искат да породят подсъзнателно съмнение относно обстоятелството, че отпусканите от Land Oberösterreich насърчителни заеми действително са по-високи поради прекомерно високите цени на асансьорите в резултат на картела, отколкото би било без картела в сектора на асансьорите. Такъв довод обаче трябва да бъде отхвърлен. Всъщност както фактът, че цените на асансьорите на австрийския пазар са били по-високи през съответния период в резултат на картела в сектора на асансьорите, отколкото би било при нормални условия на конкуренция, така и фактът, че насърчителните заеми са били обвързани с размера на строителните разходи, в това число и разходите за асансьори, се считат за доказани от националната юрисдикция и реално не са оспорени от никоя от страните в производството. Следователно на тези факти трябва да се основава и отговорът по настоящото преюдициално производство.

104. При това положение нито доводът, че претендираната загуба на лихва е хипотетична (1), нито доводът, че спорната вреда е чисто политическа (2), подпомагат твърденията на производителите на асансьори и на Комисията.

1)      По възможността за обезщетяване на загубата на лихви, която Land Oberösterreich твърди в главното производство

105. Производителите на асансьори са прави, когато признават, че в случая широката общественост е претърпяла вреда, изразяваща се в това, че в резултат на прекомерно високите цени на асансьорите, дължащи се на картела, е могло да бъдат отпуснати по-малко насърчителни заеми, отколкото би било в отсъствието на посочения картел. В резултат на това са могли да бъдат финансирани по-малко строителни проекти, а насърчителната политика за жилищно строителство на Land Oberösterreich да бъде приложена в по-малка степен, отколкото без картела. Доводът на производителите на асансьори по време на съдебното заседание, че никога не е имало достатъчно пари в насърчителните фондове и винаги е имало периоди на изчакване за получателите, илюстрира реалността на произтичащите от това вреди.

106. Доводът, който производителите на асансьори развиват въз основа на този факт, обаче е неправилен в две насоки: от една страна, защото те изглежда приравняват посочената по-горе нанесена на широката общественост вреда с вредата, за която Land Oberösterreich иска обезщетение в главното производство. И от друга, защото те изглежда предполагат, че такава нанесена на широката общественост вреда сама по себе си не подлежи на обезщетяване.

107. На първо място, трябва да се уточни, че вредата, възникнала за широката общественост от факта, че са могли да бъдат финансирани по-малко проекти за социално строителство, отколкото в отсъствието на картела, не съответства на претендираната от Land Oberösterreich в главното производство загуба на лихви.

108. Наистина тези две вреди се дължат на едно и също обстоятелство, а именно, че Land Oberösterreich е изплащала по-високи заеми поради прекомерно високите цени на асансьорите, отколкото е щяло да бъде в отсъствието на картела. Фактът, че без картела Land Oberösterreich — казано по-просто — е щяла да разполага с повече налични пари, може да бъде представен по различни начини като вреда.

109. Така, на първо място, е възможно да се поддържа, че с тези пари са щели да бъдат насърчени повече жилищни проекти и че следователно вредата се състои в липсата на тези жилища — това е политическата вреда за широката общественост, чието съществуване се признава от производителите на асансьори.

110. Второ, възможно е да се твърди, че Land Oberösterreich не е могла да мобилизира надплатените средства на финансовия пазар или да ги използва за погасяване на текущи кредити.

111. На трето и последно място, вредата може да се изразява във факта, че надплатените средства, преведени обратно на Land Oberösterreich от получателите на заемите само плюс намален лихвен процент, са могли да бъдат инвестирани на по-висок лихвен процент.

112. Само последните две описания на вредите съответстват на претендираната от Land Oberösterreich в главното производство вреда. Те отчитат понесената вреда като загуба на лихви, която се дължи на факта, че надплатените от Land Oberösterreich поради картела средства са били преведени обратно от получателите само с намален лихвен процент.

113. Така вредата в двата случая се състои в разликата между лихвите, преведени обратно от получателите на помощта, и лихвите, които биха били дължими за надплатената сума при използване на обичайния лихвен процент — в случая с Land Oberösterreich, на средния лихвен процент на федералните облигации. Дали тази разлика се разбира като пропусната полза, тъй като Land Oberösterreich можеше да инвестира надплатените средства по средния лихвен процент на федералните облигации, или като претърпяна загуба, тъй като самата Land Oberösterreich е трябвало да придобие тези средства при средния лихвен процент на германските държавни облигации, в крайна сметка е едно и също. Всъщност пропуснатият доход от лихва и претърпяната загуба на лихва, дължащи се на липсата на дадена сума за даден период, в крайна сметка са двете страни на една и съща монета, а именно, че тази сума не може да бъде нито инвестирана, нито управлявана.

114. Неблагоприятното положение, което се дължи на липсата на дадена сума за даден период, както и предимството, произтичащо от наличието на дадена сума за даден период, обикновено се компенсират от това, че се възстановяват сумите за връщане плюс сумата на натрупаната от датата на падежа им при използването на обичайния лихвен процент лихва. Така например е предвидено, че суми, които следва да бъдат възстановени от институциите на Европейския съюз вследствие на решение на Съда или по взаимно съгласие, се възстановяват с лихва(71). Аналогично помощите, които трябва да бъдат възстановени въз основа на решение за възстановяване на Комисията, се връщат с лихва(72).

115. Ако неправомерна помощ бъде обявена с последващо решение на Комисията за съвместима с общия пазар, неоправданото предимство, което е било предоставено по този начин на получателя, тъй като е имал на разположение помощта още преди решението за съвместимост на Комисията, се премахва поради факта, че макар да не е необходимо да възстановява самата помощ, той трябва да плати лихвите, които са щели да бъдат дължими, ако беше получил въпросната сума като кредит, докато бъде взето решението на Комисията(73). Освен това, когато неправомерната помощ се състои в безлихвен или нисколихвен заем, сумата, която трябва да бъде възстановена, би била разликата между дължимата лихва по пазарния лихвен процент и действително платените лихви(74).

116. Последното положение е сходно с настоящото дело, доколкото претендираната от Land Oberösterreich вреда не води до възстановяване на надплатената поради картела сума, а само на лихвите, които биха били дължими от получателите за надплатената поради картела сума по обичайния лихвен процент, минус намалената лихва, платена вече на Land Oberösterreich от самите получатели. От друга страна, Land Oberösterreich не изисква надплатената поради картела сума, тъй като обусловената от картела надценка не е била платена от Land Oberösterreich, а от съответните получатели чрез предоставените от Land Oberösterreich заеми с ниски лихви.

117. Настоящият случай се различава от случая, когато строителните проекти се финансират при пазарни условия: в подобен случай заемодателят няма да бъде увреден, тъй като ще получи обратно отпуснатите заеми по пазарните лихвени проценти, но загубата на лихви на строителя би била сравнително по-висока и несъмнено би трябвало да бъде възстановена от участниците в картела. Фактът, че вместо това публичен заемодател е отпуснал насърчителен заем при по-изгодни условия, не оправдава намаляването на отговорността на участниците в картела.

118. В настоящия случай поради една и съща причина — обусловената от картела надценка — са причинени два вида вреди: от една страна, претърпяната от получателите вреда, състояща се в обусловената от картела надценка плюс платените на Land Oberösterreich преференциални лихви за предоставянето на тази сума, и от друга, вредата, претърпяна от Land Oberösterreich, състояща се в прихода от лихви, който би бил дължим върху надплатената в резултат на картела част от нисколихвените заеми при прилагане на обичайния лихвен процент минус платената от получателите, намалена чрез прилагане на нисък лихвен процент, сума на лихвите(75).

119. Оттук следва, от една страна, че доводът на производителите на асансьори, че вредата реално е за получателите, а не за Land Oberösterreich, трябва да бъде отхвърлен. Същото важи за довода на Комисията, че загубата на лихви, понесена в конкретния случай, се компенсира от факта, че сумата, съответстваща на претърпените от получателите вреди (надценка плюс платената при това преференциална лихва), се изплаща в замяна с лихви. Всъщност двата довода се основават на погрешното приравняване на вредата на получателите с вредата на Land Oberösterreich. Освен това доводът на Комисията почива на объркване между обстоятелството, че претендираната от Land Oberösterreich вреда представлява загуба на лихви, и обстоятелството, че всички вреди от картела от какъвто и да е характер — т.е. независимо дали става въпрос за загуби от лихви, вреди, причинени от прекомерно високи цени, или други вреди — плюс натрупаната лихва за тези суми трябва да бъдат възстановени, от датата на падежа им(76).

120. От друга страна, от естеството на твърдяната от Land Oberösterreich вреда е видно, че доводът на производителите на асансьори и Комисията, че такава вреда е само хипотетична, тъй като Land Oberösterreich така или иначе не е могла да инвестира по-изгодно сумите по заемите, предоставени в повече поради картела, е неправилен. Както бе посочено в точки 114 и 115 от настоящото заключение, в съответствие с нормалното правно положение и практика е да се счита, че самата неправомерна липса на дадена сума за даден период е материална осезаема вреда, без да се изисква по-нататъшна обосновка. Аналогично, в съответствие с нормалното правно положение и практика е тази вреда да се отрази като прихода от лихва, който щеше да бъде реализиран при прилагането на релевантен лихвен процент върху съответната сума през съответния период.

121. Ето защо най-напред трябва да се отхвърли доводът на Комисията и на производителите на асансьори, че претендираната от Land Oberösterreich вреда представлява допълнителен лихвен доход и следователно lucrum cessans, която Land Oberösterreich могла да реализира само ако била използвала нецелево и неправомерно въпросните суми не за предоставяне на нисколихвени заеми за жилищно насърчаване, а за спекулативни сделки на финансовия пазар. Всъщност вредата, за която Land Oberösterreich иска обезщетение, по-скоро представлява имуществена вреда, и следователно е damnum emergens, която, както бе посочено в точки 114, 115 и 120 от настоящото заключение, се състои в това, че през разглеждания период Land Oberösterreich не е могла да се разпорежда с надплатените суми по заемите.

122. Оттук следва, че е неправилен и доводът, че Land Oberösterreich не е доказала в достатъчна степен, че е могла да инвестира въпросните суми по средния лихвен процент на федералните облигации или че не е изтъкнала достатъчно, респ. навременно, че е можела да мобилизира тези суми по този лихвен процент или да ги използва за погасяването на текущи кредити. Всъщност целта на искането за законна лихва е именно да направи ненужни доказателствата относно конкретни печалби чрез инвестиционна възможност.

123. Както посочва Land Oberösterreich в съдебното заседание, самата австрийска съдебна практика e установила принципа, че средствата на разположение на публични органи трябва да бъдат инвестирани във федерални облигации с фиксиран лихвен процент и относимият лихвен процент служи като насока за изчисляване на загубите, които произтичат от временното отсъствие на такива средства. Според Land Oberösterreich тази съдебна практика е била изрично приложена към нейната въпросна вреда.

124. Това означава, че в случай като по настоящото дело държавен заемодател като Land Oberösterreich не е необходимо да обяснява и доказва, че е могла да инвестира въпросната сума по-доходоносно или да я използва за погасяване на текущи кредити. Напротив, достатъчно е такъв заемодател да изложи пред националния съдия каква сума за какъв период е липсвала и евентуално какъв би бил относимият лихвен процент. Както правилно посочва Land Oberösterreich, по-широкото задължение, по-специално за публичните заемодатели, да докажат, че разполагат с компетентност да инвестират по подходящ начин въпросните сумите или да ги използват за погасяване на собствените си кредити, би довело до неоправдана дискриминация на държавните субекти спрямо частните субекти, за които не се прилага такава тежест на доказване.

125. Ето защо само за пълнота трябва да се приеме, че в настоящото производство Land Oberösterreich убедително е доказала, че не само има компетентност да инвестира краткосрочни средства, предназначени за насърчаване на жилищното строителство, до по-нататъшното им целесъобразно използване (плащане към получателите) или да ги инвестира във федерални облигации с фиксиран лихвен процент, или да ги използва за погасяване на текущи кредити, но и че дори е била длъжна да го направи като част от управлението на активите си. Също така Land Oberösterreich е обяснила, че вече е обосновала вредата си в първоначалното си изявление по главното производство, както относно възможността за инвестиране на въпросните суми при пазарни условия, така и относно възможността за използване на тези суми за погасяване на собствени кредити. Това изглежда се потвърждава и от определението на второинстанционния съд в главното производство(77).

126. От изложеното дотук следва, че вреда като предявената от Land Oberösterreich в главното производство трябва да бъде обезщетена въз основа на член 101 ДФЕС, който пряко предоставя правото на всяко лице на обезщетение за вредите, причинени му вследствие на нарушение на правилата на конкуренция. Съгласно разделението на правомощията между националните съдилища и Съда националният съд е този, който следва да определи точния размер на вредите, подлежащи на обезщетяване(78).

2)      По вредата за широката общественост поради недостатъчното финансиране за жилищно строителство в резултат от картела

127. Както бе посочено по-горе, доводът, че чисто политическата вреда, причинена на широката общественост в настоящия случай в резултат на картела в сектора на асансьорите, не подлежи на обезщетение, изобщо не се отнася до разглежданата в главното производство вреда и следователно е неправилен(79). За пълнота следва да се констатира, че този довод впрочем е ирелевантен.

128. Независимо от въпроса, на който трябва да се отговори на втория етап, а именно за конкретното изчисляване на нанесените вреди, би било неприемлив израз на принципа „приватизация на печалбите, социализация на загубите“, ако вреда, нанесена на широката общественост в резултат на недостатъчно изпълнение на задължение за обществени услуги поради картела, се счита за неподлежаща на обезщетение или дори за несъществуваща.

129. Макар да е трудно конкретно да се определи една такава вреда, нанесена на широката общественост, от гледна точка на същността и конкретното ѝ проявление, както и от финансовия характер и измеримостта на такава вреда, в такива случаи обаче биха могли да бъдат използвани или да се вземат предвид икономически модели за изчисление, за да се осмисли въпросната вреда като неимуществена вреда.

130. Също така със сигурност е възможно да има случаи, когато е трудно да се идентифицира юридическото лице, по отношение на което конкретно трябва да бъде поправена вредата „за широката общественост“. В такива случаи обаче може да се приеме, че представител на обществения интерес като представител на обществеността може да търси обезщетение за нанесената вреда и обезщетенията, изплатени от извършителите на нарушението, се вливат във фонд, приходите от който ползват широката общественост(80).

3)      Междинно заключение

131. От горните съображения следва, че понесената от Land Oberösterreich вреда, която се изразява в това, че отпуснатите заеми, представляващи процент от разходите за продукта, са били по-големи, отколкото биха били в отсъствието на картелното споразумение, вследствие на което тя не е могла да инвестира тези суми по пазарния лихвен процент или да ги използва за погасяване на текущи кредити, представляват вреда, която въз основа на член 101 ДФЕС подлежи на обезщетяване, ако между тази вреда и съответното ценово споразумение е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

3)      По наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата

132. От гореизложеното следва, че две от трите условия за обезщетяване на вредите на Land Oberösterreich, а именно обхващането на увреденото лице и вредата от защитната цел на член 101 ДФЕС и наличието на реална и подлежаща на обезщетяване вреда, са изпълнени. Ето защо решаващият въпрос сега е да се определи дали между картела в сектора на асансьорите и вредата на Land Oberösterreich има достатъчно пряка причинно-следствена връзка.

133. Производителите на асансьори и Комисията отричат това. От една страна, нямало достатъчно конкретна причинно-следствена връзка между обусловеното от картела увеличение на цените на асансьорите и мерките за подпомагане на Land Oberösterreich (1). От друга, вредата на Land Oberösterreich била напълно непредвидима за участващите в картела производители на асансьори (2).

1)      По конкретната причинно-следствена връзка между цената на асансьорите и размера на заемите

134. Производителите на асансьори не поставят сериозно под съмнение обстоятелството, че наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между завишената в резултат на картела цена на асансьорите и претърпяната от Land Oberösterreich вреда не може да бъде оспорена с мотива, че самата Land Oberösterreich не е имала преки договорни правоотношения с участващите в картела производители на асансьори. Освен това такъв довод бил обречен на неуспех, тъй като най-малко след решение Kone е изяснено, че този елемент не е определящ(81).

135. Производителите на асансьори обаче поддържат, че признаването на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и претърпяната от Land Oberösterreich вреда, свързана с отпуснатите субсидии, ще доведе до неограничено разширяване на отговорността на участниците в картела за всички вреди, произтичащи от преките вреди от картела, които нямали нищо общо със съответния свързан с картела пазар.

136. Така те твърдят, че макар да е вярно, че публичните субсидии по принцип могат да окажат влияние върху строителната дейност, същото важи и за лихвената политика на банките, структурата на данъчната система или други регулаторни дейности на държавата. Да се признае в настоящия случай достатъчно пряка причинно-следствена връзка между картела в сектора на асансьорите и вредата на Land Oberösterreich щяло да означава да се приеме възможността за обезщетяване на всяка вреда, нанесена на публичния сектор в контекста на прилагането на общи данъчни, регулаторни или други мерки, само защото те биха могли да окажат някакво въздействие върху засегнатия от картела пазар.

137. Този довод трябва да се отхвърли.

138. Всъщност приетата от Land Oberösterreich мярка, предмет на главното производство, не е обща мярка, сравнима с данъчна или друга уредба. Наистина, политиката за насърчаване на строителството на жилища в страната е обща мярка за социална политика, която има за цел да подкрепи не само отделните получатели, но и общия интерес на общественото благосъстояние в страната. Отпускането на насърчителни заеми, което се осъществява в рамките на тази обща политика за насърчаване на жилищното строителство и при изпълнението на което е причинена спорната вреда, обаче е набор от много конкретни индивидуални мерки, предприети спрямо отделните получатели.

139. Както посочва Land Oberösterreich, размерът на отделните заеми не съответства само на определен процент от разходите за строителство, а точният състав на тези разходи е описан подробно в документацията за заема, която също така посочва точната цена на всеки инсталиран асансьор.

140. Не е необходимо да се изяснява дали Land Oberösterreich е оказала влияние върху състава на тези разходи, и по-специално върху избора на съответно избраните асансьори — нещо, което се отрича от производителите на асансьори. Достатъчно е да се отбележи, че отделните финансирани проекти, включително инсталираните асансьори и разходите за това, са изброени подробно в документите за финансиране. Това впрочем също е послужило на Land Oberösterreich като основание за изчисляване на точния размер на вредата по главното производство(82).

141. Следователно при претендираната вреда изобщо не се касае за някакви мъгляви последици на обща регулаторна мярка, които случайно са оказали въздействие върху засегнат от картел пазар. Напротив, причинно-следствената връзка между повишената цена на инсталираните асансьори и размера на насърчителните заеми, изчислен като процент от нея, може да се докаже конкретно във всеки отделен случай. Така вредата, претърпяна от Land Oberösterreich, има достатъчно пряка причинно-следствена връзка с увеличенията на цените в резултат на картела на австрийския пазар за асансьори и в настоящия случай признаването на тази причинно-следствена връзка по никакъв начин не е равнозначно на неограничено разширяване на отговорността на участниците в картела.

2)      По предвидимостта на вредите, понесени от Land Oberösterreich, за участниците в картела в сектора на асансьорите

142. Както вече бе посочено по-горе, проверката на наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредата служи и за да се гарантира, че като последица от неправомерното му поведение дадено лице трябва да носи отговорност само за вредите, чието настъпване е могло да предвиди в разумна степен(83).

143. Обратно на твърдението на Комисията, въпросът за предвидимостта на определен вид вреди за лицата, участващи в нарушение на правилата на конкуренция, не е въпрос на факти, чието разглеждане е отговорност единствено на националния съд. Напротив, както вече бе посочено, от решение Kone следва, че в рамките на преюдициалното производство Съдът разглежда абстрактно и общо дали са изпълнени предвидените в правото на Съюза условия за обезщетение на спорните вреди, разглеждани в главното производство, докато впоследствие запитващият национален съд трябва да провери дали тези условия действително са налице във всеки отделен случай(84).

144. Така в решение Kone Съдът изрично е проверил дали „ефектът на ценовия чадър“ („umbrella pricing“), когато трето лице, неучастващо в картела, повишава цените си поради прекомерно завишените от картела пазарни цени повече, отколкото това би било възможно при нормални условия на конкуренция, е абстрактно предвидима възможна последица от картелите, за която участниците в посочения картел няма как да не са знаели. Тъй като случаят е такъв, запитващата юрисдикция впоследствие трябва да изследва с оглед на обстоятелствата по случая и спецификите на съответния пазар дали въпросният картел е могъл да доведе до прилагането на ценови чадър („umbrella pricing“) от трети, действащи самостоятелно лица, както и дали участниците в посочения картел няма как да не са знаели за тези обстоятелства и специфики(85).

145. Ето защо в настоящия случай следва да се провери дали вреда като тази, за която Land Oberösterreich иска обезщетение в главното производство, разглеждано абстрактно, по принцип представлява възможна предвидима последица от даден картел, който е имал за цел да осигури на участниците в картела по-високи цени от тези, които биха могли да приложат при обичайни пазарни условия.

146. Производителите на асансьори и Комисията твърдят, че не може да се изхожда от тази постановка. Напротив, опитът да се представят твърденията за вреди на Land Oberösterreich кратко и разбираемо показвал колко те са изкуствени и пресилени. Никой предпазлив производител на асансьори не можел и не бивало да очаква, че публичноправен субект, действащ с нестопанска цел, ще използва публични средства вместо за изпълнение на неговите задачи в областта на обществената политика неправомерно и незаконно за спекулации на финансовия пазар и в резултат на това да злоупотребява. Подобен подход противоречал на всеки общ практически опит и по този начин една вреда, произтичаща от загубата на такава спекулативна възможност, била напълно непредвидима за икономически оператори като производителите на асансьори.

147. Тези доводи са необосновани.

148. Първо, в строителната индустрия е съвсем обичайно строителите да осъществяват своите проекти с кредитно финансиране. Следователно за участниците в картел, чиято цел е да получат по-високи цени от постижимите при нормални пазарни условия, е предвидимо, че вредата, причинена от завишени цени, ще се предаде на финансите на строителите.

149. По-нататък, както самите производители на асансьори посочиха по време на съдебното заседание, въпросните мерки за насърчаване, предмет на настоящото производство, приложени в законова рамка, са били добре познати на икономическите оператори, които работят в строителната индустрия или произвеждат строителни компоненти като асансьори. Следователно производителите на асансьори е трябвало да очакват, че техните прекомерно високи цени ще бъдат поне частично финансирани чрез нисколихвени насърчителни заеми.

150. И накрая, за да може да предвиди, че държавен заемодател като Land Oberösterreich е възможно да понесе загуба на лихви с прекаленото изплащане на насърчителни средства поради картела, икономическият оператор не трябва по никакъв начин да предпоставя, че този държавен субект действа в разрез с целта, закона и конкуренцията, като използва намиращите се на негово разположение предвидени за обществени интереси средства не за първоначалната си цел, а за да участва в спекулации и печалби на финансовия пазар. Напротив, както бе посочено в точки 114, 115 и 120 от настоящото заключение, в съответствие с нормалното правно положение и практика е неправомерната липса на дадена сума през даден период да се третира като загуба на лихви.

3)      Междинно заключение

151. С оглед на изложеното дотук вреда като тази на Land Oberösterreich, която се дължи на факта, че отпуснатите заеми в процент от разходите за продукта са по-големи, отколкото биха били в отсъствието на картелното споразумение, вследствие на което Land Oberösterreich не е могла да инвестира тези суми по пазарния лихвен процент или да ги използва за погасяване на текущи кредити, има достатъчно пряка причинно-следствена връзка с картелното споразумение и е предвидима за участниците в картела.

VI.    Заключение

152. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на отправеното от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) преюдициално запитване по следния начин:

„Член 101 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетение за вреди от участниците в картела могат да искат и лицата, които не действат като доставчик или потребител на засегнатия от картела пазар. Това включва държавните заемодатели, които предоставят заеми при преференциални условия на клиенти на участниците в картела и вредите за които се изразяват в това, че размерът на заема, отпуснат като процент от разходите за продукта, е бил по-голям, отколкото би бил в отсъствието на посочения картел, поради което те не са могли да инвестират тези суми по пазарния лихвен процент или да ги използват за погасяване на текущи кредити“.

1 Език на оригиналния текст: немски.

2      Вж. решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU: C: 2012: 684), от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11P, EU: C: 2013: 522) и от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU: C: 2014: 1317).

3      Вж. и решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 18); вж. и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 17).

4      Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).

5      Искът на Land Oberösterreich пред първата инстанция е предявен на 2 февруари 2010 г. в Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена); в съответствие с член 23 от Директива 2014/104 тя влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник, т.е. на 25 декември 2014 г.

6      Вж. в тази насока заключението ми по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 60).

7      Съгласно съображение 12 от Директива 2014/104 с нея „се утвърждават достиженията на правото на Съюза относно правото на обезщетение за вреди, причинени вследствие на нарушения на конкурентното право на Съюза, по-специално относно активната процесуална легитимация и определението за вреда, както е посочено в практиката на Съда на ЕС, без да се предопределя по-нататъшното развитие на това право“.

8      Във връзка с това вж. и решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 18 и сл.), от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия (C‑501/11P, EU:C:2013:522, т. 10 и сл.) и от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 5 и 6), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 5).

9      Определение на Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена) от 14 декември 2007 г. в качеството му на юрисдикция с компетентност в областта на картелите (№ 25 Kt 12/07).

10      Определение на Oberster Gerichtshof от 8 октомври 2008 г. в качеството му на върховна инстанция по дела за картели (№ 16 Ok 5/08).

11      Вж. във връзка с това решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 7 и сл.) и заключението ми по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 6 и сл.).

12      Това е видно от възпроизведеното изложение на Land Oberösterreich в частичното решение на Handelsgericht Wien (първоинстанционен съд по главното производство) от 21 септември 2016 г. (№ 40 Cg 65/10z-66, стр. 5 и 6) и в определението на Oberlandesgericht Wien в качеството му на въззивна инстанция (второинстанционен съд по главното производство) от 27 април 2017 г. (№ 5 R 193/16p-73, стр. 6 и 7).

13      Land Oberösterreich участва в главното производство като първи ищец. Другите ищци, участващи в това производство, са жилищни асоциации. Настоящото преюдициално запитване се отнася в резултат на частичното решение на Handelsgericht Wien (първоинстанционен съд по главното производство) от 21 септември 2016 г. (№ 40 Cg 65/10z-66) само до иска на Land Oberösterreich.

14      Частично решение на Handelsgericht Wien от 21 септември 2016 г. (№ 40 Cg 65/10z-66).

15      Определение на Oberlandesgericht Wien като въззивна инстанция от 27 април 2017 г. (№ 5 R 193/16p-73).

16      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317).

17      Заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 27 и сл.).

18      № 9 Ob 44/17m.

19      Вж. точка 11 по-горе от настоящото заключение.

20      Решения от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др. (C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 17 и сл.), от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija (C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 11 и сл.), от 21 юли 2016 г., VM Remonts и др. (C‑542/14, EU:C:2016:578, т. 16 и сл.) и от 31 май 2018 г., Ernst & Young (C‑633/16, EU:C:2018:371, т. 28 и сл.).

21      Вж. напр. определение от 21 декември 1995 г., Max Mara (C‑307/95, EU:C:1995:465, т. 5), както и решения от 13 декември 2012 г., Caves Krier Frères (C‑379/11, EU:C:2012:798, т. 35 и 36) и от 10 януари 2019 г., ET (C‑97/18, EU:C:2019:7, т. 24).

22      Решения от 15 юни 1999 г., Andersson и Wåkerås-Andersson (C‑321/97, EU:C:1999:307, т. 31 и сл.), от 10 януари 2006 г., Ynos (C‑302/04, EU:C:2006:9, т. 30, 34 и сл.), както и от 27 юни 2018 г., Варна холидейс (C‑364/17, EU:C:2018:500, т. 17).

23      Вж. решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 61 и 62) и моето заключение по дело Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2011:552, т. 49 и сл.).

24      Вж. решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 44 и сл.) и моето заключение по дело Toshiba Corporation и др. (C‑17/10, EU:C:2011:552, т. 37 и сл.).

25      Вж. точка 11 по-горе от настоящото заключение.

26      Вж. за оценката на бъдещите последици от положение, което е възникнало още преди присъединяването на дадена държава членка съгласно действащата впоследствие правна уредба, решение от 3 септември 2014 г., X (C‑318/13, EU:C:2014:2133, т. 21 и сл.) и моето заключение по дело X (C‑318/13, EU:C:2014:333, т. 18 и сл.).

27      Решения от 7 септември 1999 г., Beck и Bergdorf (C‑355/97, EU:C:1999:391, т. 22), от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др. (C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 45), от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. (C‑426/16, EU:C:2018:335, т. 31) и от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:583, т. 73).

28      Заключение на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 39).

29      Вж. в този смисъл решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 23—26), от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 58—61 и 63), от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 20—22) и от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 24—26), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 26).

30      Вж. решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 29), от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 62 и 64), от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 24—26), както и от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 27).

31      Вж. по-специално съображения 3, 4, 11, 12 и 13 и членове 1, 3 и 4 от Директива 2014/104.

32      Така в заключението на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 33): „[к]ои въпроси обаче във връзка с исковете за обезщетение се уреждат от правото на ЕС и съответно кои се уреждат от националните закони на държавите членки?“.

33      Вж. моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 23) и като пример за такива условия за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите, произтичащи от картел, решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 42 и сл. и т. 56 и сл.) и моето заключение по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 75 и сл. и т. 87 и сл.).

34      Заключение на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 40 и 41).

35      Решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 28, във връзка с точки 60—62 от заключението на генералния адвокат Wahl по това дело (EU:C:2019:100).

36      Вж. точка 40 и бележка под линия 29 от настоящото заключение и цитираната там съдебна практика.

37      Вж. Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 95—97), както и моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 27).

38      Вж. хипотезата в дело Kone и моето заключение по това дело (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 19): въпросът в случая бе дали е налице достатъчно тясна връзка между картела и вредите, които са настъпили в резултат на ефектите на ценовия чадър на картела. Ефектът на ценовия чадър („umbrella pricing“) се характеризира с това, че поради прекомерно завишените от картела пазарни цени несвързано с картела трето лице повишава цените си повече, отколкото това би било възможно при нормални условия на конкуренция.

39      Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 64) (Курсивът е мой).

40      Вж. в това отношение заключението ми по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 35 и т. 53 и сл.)

41      Решения от 18 януари 1984 г., Ekro (327/82, EU:C:1984:11, т. 11), от 11 юли 2006 г., Chacón Navas (C‑13/05, EU:C:2006:456, т. 40) и от 21 декември 2016 г., Associazione Italia Nostra Onlus (C‑444/15, EU:C:2016:978, т. 66).

42      Вж. в този смисъл моето заключение по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 29). Особеното значение на хармонизираните разпоредби за обезщетение на вреди в правото в областта на картелите вече се подкрепя от съображения 8 и 9 от Директива 2014/104.

43      Вж. решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 28, във връзка с точки 60—62 от заключението на генералния адвокат Wahl по това дело (EU:C:2019:100).

44      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 24 и 32).

45      Вж. заключението на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:100, т. 37 и бележка под линия 20), както и решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 27 и сл. и по-специално т. 34 и 37). За сравнение генералният адвокат Wahl цитира като примери за преценка въз основа на принципите на равностойност и ефективност решения от 14 юни 2011г., Pfleiderer (C‑360/09, EU:C:2011:389, т. 30—32) и от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др. (C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 32—34), към които може вече да се добави решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 43—55).

46      Вж. точки 1 и 36 по-горе от настоящото заключение.

47      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317).

48      Вж. решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 27 и сл.).

49      Вж. в тази насока решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 65).

50      Вж. за условията за извъндоговорната отговорност на институциите на ЕС решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО (26/81, EU:C:1982:318, т. 16) и от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия (C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 40); относно претенции за обезщетение от частноправни субекти срещу държави членки за нарушения на правото на Съюза вж. решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428, т. 40), от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51) и от 14 март 2013 г., Leth (C‑420/11, EU:C:2013:166, т. 41).

51      Вж. решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 34). Вж. в този смисъл и решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 66).

52      Вж. в този смисъл решение от 11 септември 2018 г., IR (C‑68/17, EU:C:2018:696, т. 56).

53      Вж. съображения 3 и 13 от Директива 2014/104.

54      Решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др. (C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 43 и 44).

55      Вж.в този смисъл решения от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 32) и от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 36).

56      Вж. в този смисъл решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan (C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 26), от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 60) и от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 21).

57      Вж. решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 23 и цитираната съдебна практика).

58      Решение от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др. (C‑536/11, EU:C:2013:366, т. 24). За двете функции на правото на обезщетение за вреди от картел вж. и заключението ми по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 59, 60 и 71), както и заключението на генералния адвокат Wahl по дело Skanska Industrial Solutions и др. (С‑724/17, ЕС:С:2019:100, т. 28).

59      Също така дружество, което не действа като доставчик или потребител на засегнатия от картела пазар, може да допринесе за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията на този пазар, като така наруши член 101 ДФЕС; вж. решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия (C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 26, 33 и сл.).

60      Вж. точка 40 по-горе от настоящото заключение и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 29.

61      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 19, 33 и 37).

62      Вж. в тази насока заключението ми по дело Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:45, т. 33).

63      Вж. в тази насока т. 66 и 67 по-горе, както и по-долу т. 132 и сл. от настоящото заключение.

64      Вж. точка 80 по-горе от настоящото заключение.

65      Вж. точка 79 по-горе от настоящото заключение.

66      Член 33, параграф 3 от германския Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (GWB) (Закон срещу ограниченията на конкуренцията) предвижда, че е засегнат от нарушение на конкурентното право и следователно право на обезщетение има всеки „който като конкурент или друг участник на пазара е засегнат от нарушението“ (курсивът е мой).

67      Вж. Logemann, H. P. Der kartellrechtliche Schadensersatz, Duncker & Humblot, Berlin, 2009, р. 243 sq.; Emmerich, V. —In: Immenga, U./Mestmäcker, E.‑J., Wettbewerbsrecht, V ed., Vol. 2, Beck, München, 2014, чл. 33 GWB, т. 14; Heinze, C. Schadensersatz im Unionsprivatrecht, Mohr Siebeck, Tübingen, 2017, р. 191 sq. За активната легитимация на акционерите, които могат да предявят собствени вреди, несъвпадащи с вредите на дружеството, обратно чрез позоваване на практиката на Съда Engelhoven, P./Müller, B., Kartellschadensersatz für Aktionäre einer kartellgeschädigten AG?, Wirtschaft und Wettbewerb (WuW) 2018, р. 602 sq.

68      Вж. съображения 38—44 и глава IV, озаглавена „Прехвърляне на надценки“, (член 12 и сл.) от Директива 2014/104.

69      Вж. в този смисъл съображения 11, 12 и 13 и членове 2 и 6 от Директива 2014/104.

70      Вж. за изчисляването на размера на насърчителните заеми и вредите на Land Oberösterreich точки 13—15 по-горе от настоящото заключение.

71      Вж. член 108, параграф 4 и член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 2018г., стр. 1).

72      Вж. съображение 25 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

73      Вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, EU:C:2008:79, т. 51 и сл.).

74      Вж. решения на Общия съд от 30 април 1998 г., Cityflyer Express/Комисия (T‑16/96, EU:T:1998:78, т. 8, 43 и т. 50 и сл.), от 27 септември 2012 г., Италия/Комисия (T‑257/10, непубликувано, EU:T:2012:504, т. 3, 4 и т. 146 и сл.) и от 27 септември 2012 г., Wam Industriale/Комисия (T‑303/10, непубликувано, EU:T:2012:505, т. 3, 4 и т. 154 и сл.).

75      Следователно насърчителните заеми с ниски лихвени проценти се различават от загубените субсидии, за които Land Oberösterreich замества получателите чрез преки или лихвени субсидии за част от разходите за строителство или за вноски по кредити и които не са предмет на настоящото преюдициално запитване (вж. т. 12—14 по-горе от настоящото заключение). При тези загубени субсидии в резултат на обусловената от картела надценка се припокриват претърпяната от Land Oberösterreich вреда и претърпяната от получателите вреда, доколкото вредата на Land Oberösterreich в размер на дела на загубените субсидии, който съответства на завишените поради картела разходи за асансьори, е включена в платената от получателите обусловена от картела надценка. Ето защо получателите на преки субсидии в главното производство прехвърлят частта от техните претенции срещу участниците в картела поради платената надценка, която съответства на загубените от Land Oberösterreich субсидии, на последната, която понастоящем предявява тези претенции срещу участниците в картела; вж. доказателствата в първоинстанционното и второинстанционното решение по главното производство, посочени по-горе в бележка под линия 12 от настоящото заключение.

76      Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 97).

77      Това следва от възпроизвеждането на изложението на страната, въпреки че в крайна сметка второинстанционният съд постановява, че Land Oberösterreich основава изчислението на вредите си на загубата на инвестиционни възможности; вж. определението на Oberlandesgericht Wien в качеството му на въззивна инстанция (второинстанционен съд по главното производство) от 27 април 2017 (Az. 5 R 193/16p-73, стр. 10, 13, 48).

78      Вж. в този смисъл точка 46 по-горе от настоящото заключение и решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 95—98).

79      Вж. точки 105—112 по-горе от настоящото заключение.

80      Подобна конструкция например е в основата на съществуващото в правото на Съединените американски щати „paritrias antitrust parens patriae“, което позволява на state Attorneys General [генералните прокурори на щатите] да предявяват колективно искане за обезщетение от името на своите граждани за разпръснати щети, причинени на населението от прекомерно високи цени в резултат на картел, и да прехвърлят приходите от тези искове за проекти от общ интерес; вж. Farmer, S.B. More lessons from the laboratories: Cy pres distributions in parens patriae antitrust actions brought by state Attorneys General .— 68 Fordham L. Rev. 1999, р. 361 sq.

81      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 33).

82      Вж. определението на Oberlandesgericht Wien в качеството му на въззивна инстанция (второинстанционен съд по главното производство) от 27 април 2017 г. (Az. 5 R 193/16p-73, стр. 30 и сл.).

83      Вж. точка 83 по-горе от настоящото заключение.

84      Вж. точки 66—68 по-горе от настоящото заключение.

85      Решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 30 и 34).