ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

19 февруари 2013 г.

Дело F‑160/12 R

Bernat Montagut Viladot

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Обезпечително производство — Допустимост на молбата за постановяване на временни мерки — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви“

Предмет: Молба по член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която г‑н Montagut Viladot иска в негова полза да се „запази открит списъкът с резерви“ от конкурса на общо основание EPSO/AD/206/11, проведен с цел съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения на администратори (AD 5) в областта на икономиката (наричан по-нататък „спорният конкурс“), или за продължаване на срока на валидност на този списък

Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

Обезпечително производство — Условия за допустимост — Молба — Изисквания за форма — Излагане на основанията, които на пръв поглед обосновават необходимостта от постановяване на поисканите мерки

(член 278 ДФЕС; член 102, параграфи 2 и 3 и член 104, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

От член 102, параграф 2 във връзка с параграф 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, чието неспазване представлява липса на абсолютна процесуална предпоставка, както и от член 104, параграфи 2 и 3 от посочения правилник следва, че молбата за обезпечение трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе, евентуално без да разполага с други данни, като основните правни и фактически обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от самия ѝ текст. Следователно, с цел гарантирането на правна сигурност и добро правораздаване, е необходимо, за да бъде допустима молбата за обезпечение, съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват логично и разбираемо от самия ѝ текст.

Поради това следва да се отхвърли като недопустима молба за обезпечение, която не съдържа никакво изложение на съществени правни обстоятелства, които разбираемо да я обосновават и да позволяват на съдията по обезпечителното производство да схване правната позиция на молителя и да се произнесе, без да разполага с други данни.

(вж. точки 11—14)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 юни 2003 г., Schmitt/АЕР, T‑175/03 R, точки 15 и 20

Общ съд — 27 април 2010 г., Парламент/U, T‑103/10 P(R), точка 40