РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
22 май 2014 година
Дело F‑42/13
CU
срещу
Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)
„Публична служба — Срочно нает служител — Договор за неопределено време — Решение за прекратяване на договора“
Предмет: Иск на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която CU иска да се отмени решението на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 16 октомври 2012 г. за прекратяване на неговия договор за срочно нает служител за неопределено време и евентуално да се отменят решенията от 31 януари 2013 г. и от 24 април 2013 г., отхвърлящи жалбата му, както и да се осъди ЕИСК да го обезщети за претърпените материални вреди и му заплати сумата от 15 000 EUR за претърпените от него неимуществени вреди
Решение: Отменя решенията на Европейски икономически и социален комитет от 16 октомври 2012 г. и от 31 януари 2013 г. за прекратяване на договора на CU за срочно нает служител за неопределено време. Осъжда Европейския икономически и социален комитет да заплати на CU сумата от 25 000 EUR. Отхвърля иска в останалата му част. Осъжда Европейския икономически и социален комитет да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от CU.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Ново решение със същия предмет и на същото основание като обжалваното — Жалба срещу първото решение — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Обхват — Задължение за изслушване на заинтересованото лице, преди да се вземе решение за уволнението му
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време поради загуба на доверие — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Да се приеме, че подадена от срочно нает служител жалба е останала без предмет поради решението на органа, компетентен да сключва договори за наемане на работа, да замени първото си решение с второ, което има същото съдържание относно прекратяването на договор за срочно наемане на служителя, би означавало да се признае на администрацията правомощие да задължи съответния служител да подаде толкова жалби, колкото има взети от администрацията решения за поправяне на определени нередности, въпреки че даденият акт с неблагоприятни последици, неговият предмет и неговото основание остават същите.
(вж. точка 23)
2. Съгласно член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право да бъде изслушан преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Дадено нарушение на правото на изслушване би могло да доведе до отмяна на решение за уволнение, ако се установи, че производството е могло да приключи по различен начин, в случай че тази нередност не бе налице. Ако институцията има избор между прекратяване на договора на срочно наетия служител и неговото пенсиониране, тя има още повече основания да го изслуша, преди да вземе решение в единия или в другия смисъл. Така доводът на институцията, че срочно наетият служител е получил възможност да изрази становището си в последвал решението за уволнение разговор, лишава от съдържание основното право на изслушване, тоест лишава от съдържание предоставената на срочно наетия служител възможност да изрази становището си относно неблагоприятно засягаща го мярка и задължението на институцията да се запознае с това становище преди да приеме своето решение, което гарантира, че бъдещото решение няма да бъде опорочено от фактически грешки и ще представлява резултат от подходящото претегляне на интереса на службата и интереса на заинтересованото лице.
(вж. точки 33 и 38—41)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 юли 2013 г., Tzirani/Комисия, F‑46/11, точка 136; 12 декември 2013, CH/Парламент, F‑129/12, точки 33 и 38
3. Предвиденото в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение на администрацията да мотивира решенията си е основен принцип на правото на Съюза, от което може да има отклонения само по императивни съображения. Със задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици се цели да се осигурят на заинтересованото лице достатъчно указания, за да се установи дали актът е обоснован или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори законосъобразността му, и да се позволи на съдът на Съюза да упражни контрола си за законосъобразност на обжалваното решение. Макар всъщност самата констатация на загубата на доверие да е възможно да бъде достатъчна да обоснове решението за уволнение и макар при основано само на такава констатация подобно решение да има ограничено изискване за посочване в мотивите на решението на фактическите обстоятелства, които разкриват или обосновават загубата на доверие, въпреки това позоваването само на загубата на доверие, без никакво друго уточнение за фактическите обстоятелства, които разкриват или обосновават тази загуба, не е достатъчно, за да даде информация на срочно наетия служител доколко решението е основателно и да позволи на съда на Съюза да упражни контрола за законосъобразност. Когато мотивите на решението за прекратяване на договора на срочно наетия служител, с които се констатира загубата на доверие, представляват само обща и стереотипна формулировка и не съдържат никаква конкретни данни по случая на заинтересованото лице, те са равностойни в действителност на пълна липса на мотиви.
(вж. точки 42, 44 и 49)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, точка 31; 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, точка 74
Съд на публичната служба — 24 февруари 2010 г., P/Парламент, F‑89/08, точка 73; Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точки 137 и 139