ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
19 април 2012 година
Дело F‑16/12 R
Eugène Émile Marie Kimman
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Преназначаване — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“
Предмет: Молба на основание членове 278 ДФЕС и 157 АE, както и на основание член 279 ДФЕС, приложим в областта на Договора за Евратом съгласно член 106а от него, с която г‑н Kimman иска да се спре изпълнението на решението, с което генералният директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) го преназначава, считано от 1 февруари 2012 г.
Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Длъжностни лица — Преместване — Преназначаване — Критерий за разграничаване
(членове 4 и 29 от Правилника за длъжностните лица)
4. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Спиране на изпълнението на решение за преназначаване — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Понятие
(член 278 ДФЕС)
1. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.
Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на искането (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. Освен това съдията по обезпечителното производство следва да претегли засегнатите интереси.
При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 14—16)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точки 21 и 22, както и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16
2. Целта на обезпечителното производство не е да осигури поправянето на вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на ищеца или жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решението по главното производство. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да представи доказателства, че ако изчака приключването на главното производство, ще понесе подобна вреда.
(вж. точка 18)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27
3. От системата на Правилника е видно, че преместване в същинския смисъл на това понятие може да се извърши единствено при преместване на длъжностно лице на свободна длъжност. В този случай преместването се извършва по реда на членове 4 и 29 от Правилника. От друга страна, този ред не се прилага в случай на преназначаване на длъжностното лице, тъй като подобно преместване не води до освобождаване на длъжност.
(вж. точка 20)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 февруари 2007 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03, точка 31
4. Предвид широкото право на преценка, с което разполагат институциите във връзка с организацията на техните служби според възложените им задачи и същевременно при назначаването на персонала на тези служби, решението за преназначаване, дори да причинява неудобства на заинтересованите длъжностни лица, не представлява необичайно и непредвидимо събитие в тяхната кариера. При тези условия спирането на изпълнението може да бъде оправдано само с императивни и изключителни обстоятелства, от които за заинтересованото длъжностно лице може да произтече значителна и непоправима вреда.
(вж. точка 23)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юли 1996 г., Presle/Cedefop, T‑93/96 R, точка 45 и цитираната съдебна практика