ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 6 декември 2018 година(1)
Дело C‑396/17
Martin Leitner
срещу
Landespolizeidirektion Tirol
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминацията въз основа на възрастта — Национална система на възнагражденията и повишенията на държавните служители — Обявена за дискриминационна правна уредба на държава членка — Приемане на нова правна уредба с цел отстраняване на дискриминацията — Правила за прекласиране на съответните лица по новата система — Запазване на разликата в третирането — Обосновки — Право на ефективна съдебна защита — Право на обезщетение — Принцип на предимството“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), се отнася до тълкуването на членове 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на членове 1, 2, 6, 9, 16 и 17 от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2).
2. Запитването е отправено в рамките на спор, който държавен служител води с австрийската администрация, към която работи, по повод на взето от нея решение въз основа на федералния режим на възнагражденията и повишенията на държавните служители, въведен в Австрия в началото на 2015 г. вследствие от решение Schmitzer(3) с цел да се сложи край на установената дискриминация въз основа на възрастта.
3. По същество запитващата юрисдикция иска от Съда най-напред да определи дали правилата, по които заварените държавни служители се прекласират от стария към новия режим на възнагражденията и повишенията, водят до запазване на дискриминацията въз основа на възрастта, забранена от правото на Съюза, особено с оглед на членове 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата. По причините, които ще изложа по-нататък в това заключение, смятам, че е така.
4. По-нататък, като посочва същите разпоредби и наред с тях член 47 от Хартата, запитващата юрисдикция изразява съмнения дали е съвместима с правото на Съюза спорната национална правна уредба, която според нея премахва въпросната дискриминация само декларативно, но не и реално, а и не гарантира правото на ефективни правни средства за защита. Смятам, че тези съображения би следвало да са без значение за спора.
5. Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на Съюза, и по-конкретно член 17 от Директива 2000/78 и член 47 от Хартата, е пречка за разглежданата правна уредба. При утвърдителен отговор тя иска да се установи дали принципът за предимството на правото на Съюза налага отменените с обратна сила норми от старата правна уредба все пак да продължат да се прилагат, за да се отстранят недостатъците на новата уредба. Според мен отговорът на тези два въпроса трябва да е нюансиран и да се опре по-скоро на член 16 от Директивата.
6. Бих искал да подчертая, че настоящото дело е тясно свързано с дело C‑24/17, Österreichischer Gewerkschaftsbund, по което днес представям отделно заключение(4).
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
7. Член 1 от Директива 2000/78 гласи, че целта ѝ е „да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на […] възраст […] по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
8. Член 2 от Директивата е озаглавен „Понятие за дискриминация“, като съгласно дефиницията в параграф 1 „принципът за равно третиране“ означава, че „няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа[…] на който и да е от признаците, посочени в член 1“. Съгласно член 2, параграф 2, буква а) „проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1“.
9. Член 6 от Директивата е озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“ и параграф 1, първа алинея от него предвижда, че „[н]езависимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“. Съгласно член 6, параграф 1, втора алинея „[т]акива разлики в третирането могат да включват освен другото […] определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта“.
10. Член 9 от Директивата е озаглавен „Защита на права“ и параграф 1 от него предвижда, че „[д]ържавите членки осигуряват, че съдебните и/или административни процедури, включително, когато те считат за подходящо, и помирителни процедури, за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива са достъпни за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране, дори след като връзката, в която е извършена предявената дискриминация е прекъсната“.
11. Член 16 от Директива 2000/78 е озаглавен „Спазване“ и буква а) от него предвижда, че „[д]ържавите членки вземат необходими мерки, за да гарантират, че […] всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени“.
12. Член 17 от Директивата е озаглавен „Санкции“ и гласи, че „[д]ържавите членки регламентират правилата за санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и предприемат всички необходими мерки да гарантират тяхното прилагане. Санкциите, които могат да включат изплащане на обезщетение на жертвата, следва да бъдат ефективни, пропорционални и [възпиращи] […]“.
2. Австрийското право
1. GehG 2010
13. Класирането на държавните служители в системата на възнагражденията и повишаването им, по принцип на всеки две години, се уреждат от Gehaltsgesetz 1956(5) (Закон за заплащането от 1956 г., наричан по-нататък „GehG 1956“), който многократно е изменян в частност за да се съобразят някои решения на Съда във връзка със спорове относно разпоредбите на австрийското право в тази област.
14. Вследствие от решение Hütter(6) GehG 1956 е изменен с федерален закон, обнародван на 30 август 2010 г.(7) (GehG 1956 в редакцията му съгласно този закон, наричан по-нататък „GehG 2010“).
15. Член 8, параграф 1 от GehG 2010 е гласял, че „[п]овишаването се определя в зависимост от референтна дата“ и че „[д]околкото настоящият член не предвижда друго, необходимият период за повишаване във втори ранг за всяка категория труд е пет години, а за останалите рангове — две години“.
16. Член 12, параграф 1 от GehG 2010 е предвиждал, че „[п]ри спазване на ограниченията съгласно параграфи 4—8 референтната дата за целите на повишаването в ранг се изчислява назад във времето от деня на назначаването на база на следните периоди след 30 юни на годината, в която са или биха били налице девет приключени учебни години след постъпване в началната степен на обучение […]“.
2. Измененият GehG
17. Вследствие от решение Schmitzer(8) текстът на членове 8 и 12 от GehG 1956 отново е изменен, с обратна сила, с федерален закон, обнародван на 11 февруари 2015 г.(9) (GehG 1956 в редакцията му съгласно този закон, наричан по-нататък „GehG 2015“).
18. Освен това, за да се съобрази решение на Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия)(10), с федерален закон, обнародван на 6 декември 2016 г.(11), за пореден път е изменен GehG 1956 (наричан по-нататък в редакцията му съгласно посочения закон „GehG 2016“, а заедно с GehG 2015 — „измененият GehG“), като изменението се отнася до датата на влизане в сила на членове 8 и 12 от GehG 2015.
19. Член 8 от GehG 2015 е озаглавен „Класиране и повишаване“ и параграф 1 от него предвижда, че „[к]ласирането и последващото повишаване в категория на заплащане се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията“.
20. Член 12 от GehG 2015 е озаглавен „Клас прослужено време“ и гласи:
„1. Класът „прослужено време“ в системата на възнагражденията включва прослужените периоди, релевантни за повишаването в по-горен ранг на заплащане, в това число и подлежащите на зачитане предходни периоди на заетост.
2. За „прослужено време“ в системата на възнагражденията се зачитат прослужените предходни периоди на заетост:
1) по служебно или трудово правоотношение с орган на местното самоуправление или със сдружение на общини от държава — членка на Европейското икономическо пространство, Република Турция или Конфедерация Швейцария;
2) по служебно или трудово правоотношение с орган на Европейския съюз или международна организация, на която [Република] Австрия е членка;
3) по време на които държавните служители са имали право на пенсия за инвалидност […] по Heeresversorgungsgesetz (Закон за осигуряването на военнослужещите), както и
4) периодите […] на военна служба […], военно обучение […], гражданска служба […], задължителна военна служба […].
3. Извън посочените в параграф 2 периоди, периодите на съответна професионална дейност или на съответно практическо обучение в администрация се зачитат за предходни периоди на заетост с максимална обща продължителност до десет години. […]“.
21. Член 169с от изменения GehG е озаглавен „Прекласиране на заварените служебни правоотношения“ и параграфи 1—9 от него гласят:
„1. Всички държавни служители от посочените в член 169d категории на труд и категории на заплащане, които са били на служба към 11 февруари 2015 г., се прекласират по създадената с този федерален закон нова система на възнагражденията единствено на базата на досегашната им заплата, по реда и при условията на следващите разпоредби. В зависимост от досегашната им заплата държавните служители първоначално се класират в такъв ранг на заплащане по новата система на възнагражденията, при който се запазва досегашният размер на заплатата. […]
2. Държавните служители се прекласират в новата система на възнагражденията чрез общо определяне на класа им „прослужено време“. Меродавна за общото му определяне е референтната за прекласирането сума на заплатата. Референтната сума е равна на пълния размер на заплатата без евентуалните извънредни повишения, на базата на който е изчислена индивидуалната заплата на съответния държавен служител за февруари 2015 г. (референтен месец). […]
2а. Меродавен за определянето на референтната сума е размерът на заплатата за ранга, който е бил реално определящ за изплатеното възнаграждение за референтния месец (класиране според фиша за заплатата). Това възнаграждение не подлежи на преразглеждане нито по основание, нито по размер. Последващи корекции на изплатените суми се вземат предвид при изчисляването на референтната сума само ако:
1) с тях се коригира грешка от фактически характер, допусната при въвеждането на информацията в автоматизирана система за обработка на данни, и
2) погрешно въведените данни очевидно се отклоняват от тези, които е трябвало да бъдат въведени, което се доказва с документи, съставени преди въвеждането.
[…]
2c. С параграфи 2a и 2b в австрийското законодателство, което урежда статута на федералните служители и на учителите във федералните провинции, се транспонират разпоредбите на членове 2 и 6 от Директива 2000/78 […] съобразно тълкуването им в решение [Specht и др.(12)]. Правилата за прекласирането на държавните служители, назначени преди влизането в сила на федералната реформа на заплащането от 2015 г., се уреждат от новата система на възнагражденията, като, от една страна, новият ранг на служителите се определя единствено въз основа на заварената заплата по старата система на възнагражденията, въпреки че тя съдържа дискриминация въз основа на възрастта на служителя, и от друга страна, последващото повишаване в по-горен ранг на заплащане занапред зависи единствено от професионалния опит, придобит след влизането в сила на реформата на системата на възнагражденията от 2015 г.
3. Класът „прослужено време“ на прекласираните държавни служители се определя от периода, който се изисква за повишаване от първи ранг на заплащане (от първия ден) до онзи ранг на заплащане за същата категория труд, за който предвидената заплата съгласно действащата към 12 февруари 2015 г. редакция е най-близка по размер до референтната сума, но по-ниска от нея. Ако референтната сума е равна на най-ниската сума за даден ранг от същата категория труд, определящ е този ранг. Всички съответни суми се закръглят до най-близкото цяло евро.
[…]
6. […] Ако новото заплащане на държавния служител е по-ниско от референтната сума, до достигането на по-висок от тази сума ранг на заплащане на служителя се заплаща допълнително възнаграждение […] под формата на изравнителна добавка в размер на разликата, като добавката се отчита за целите на изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст. При сравняването на сумите се вземат предвид евентуалните добавки за клас прослужено време и извънредните повишения.
[…]
9. За да се зачетат очакванията във връзка със следващото повишаване, извънредното повишаване или добавката за клас прослужено време по старата система на възнагражденията, на служителя се заплаща допълнително възнаграждение […] под формата на изравнителна добавка, отчитана за целите на изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст, от момента на достигането на преходния ранг […]“.
22. Съгласно член 175, параграф 79, точка 3 от GehG 2016 „[ч]ленове 8 и 12, в това число заглавията им, в редакцията им съгласно федералния закон, обнародван в BGBl. I, 32/2015 […], пораждат действие от 1 февруари 1956 г.; всички редакции на тези разпоредби, обнародвани преди 11 февруари 2015 г., не се прилагат към висящи и бъдещи производства […]“.
III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
23. Старият австрийски режим на възнагражденията и повишенията на държавните служители се е прилагал за г‑н Martin Leitner до февруари 2015 г., след което той е прекласиран по новия режим, приет тогава от австрийския законодател.
24. На 27 януари 2015 г. г‑н Leitner подава заявление до Landespolizeidirektion Tirol (Дирекция на полицията за провинция Тирол, Австрия, наричана по-нататък „полицейската дирекция“) за преизчисляване на референтната дата за целите на повишаването му и класирането му в системата на възнагражденията с отчитане на опита, който е придобил преди навършването на 18-годишна възраст, както и евентуално за изплащане със задна дата на дължимите разлики във възнаграждението.
25. На 30 април 2015 г. полицейската дирекция отхвърля заявлението на г‑н Leitner като недопустимо, по съображение че с реформата на GehG 1956 от началото на 2015 г.(13) законодателят отменя всички разпоредби относно старата референтна дата за целите на повишаването и предвижда, че действалите дотогава разпоредби престават да се прилагат с обратна сила, включително по висящи и бъдещи производства.
26. Г‑н Leitner подава жалба до Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), като изтъква, че това решение за отказ е в противоречие с разпоредбите на правото на Съюза относно недопускането на дискриминация съгласно тълкуването им от Съда(14). На 7 ноември 2016 г. посоченият съд отменя обжалваното решение и задължава полицейската дирекция да се произнесе по съществото на заявлението.
27. На 9 януари 2017 г. полицейската дирекция издава ново решение, с което отхвърля заявлението по същество, като приема, че г‑н Leitner не може да черпи права от стария режим на възнагражденията и повишенията, тъй като вследствие от упоменатата реформа този режим не може да се прилага в нито едно производство.
28. На 8 февруари 2017 г. г‑н Leitner обжалва това решение пред същия съд, като моли класирането и възнаграждението му да бъдат определени в съответствие със заявлението му от 27 януари 2015 г.
29. В този контекст с определение от 30 юни 2017 г., постъпило в Съда на 3 юли 2017 г., Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78[…] във връзка с член 21 от Хартата […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която с цел да премахне дискриминация спрямо държавните служители, които вече са на служба, предвижда режим на прекласиране, при който въз основа на „референтна за прекласирането сума на заплатата“ — която, макар и изчислена като парична сума, все пак отговаря на определен конкретно отреден ранг — се преминава от класирането по досегашната двегодишна система към нова (сама по себе си затворена и недискриминационна за новопостъпили служители) двегодишна система и по този начин по отношение на държавните служители, които вече са на служба, не намалява дискриминацията, основана на възраст?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78 и член 47 от Хартата […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която възпрепятства възможността държавни служители, които вече са на служба, в съответствие с тълкуването на членове 9 и 16 от [тази директива], дадено в решение [Schmitzer(15)], да поискат правното им положение във връзка със заплащането да бъде определено предвид член 2 от Директива 2000/78 към датата на прекласирането по новата система за определяне на възнагражденията, като обявява съответните правни основания за неприложими с обратно действие, считано от датата на влизане в сила на закона в първоначалната му редакция, и по-специално като изключва зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст?
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос]: изисква ли изведеният в решение [Mangold(16)] и в други решения принцип на предимството на правото на Съюза отменените с обратно действие разпоредби да продължат да се прилагат за държавни служители, които са на служба отпреди прекласирането, така че тези държавни служители да могат да бъдат класирани по недискриминационен начин с обратно действие по старата система и така да преминат по недискриминационен начин в новата система за определяне на възнагражденията?
4) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 47 от Хартата […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която премахва само декларативно съществуваща дискриминация, основана на възраст (с оглед на зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст), като определя, че периодите, приключили реално при условия на дискриминация, вече не следва, с обратно действие, да се разглеждат като дискриминационни, въпреки че дискриминацията на практика продължава да съществува без промяна?“.
30. Писмени становища пред Съда представят г‑н Leitner, австрийското правителство и Комисията.
31. С писма, изпратени на 14 юни 2018 г., Съдът отправя искане за разяснения до запитващата юрисдикция, която съответно му отговаря, и поставя въпрос за писмен отговор, по който вземат отношение г‑н Leitner, австрийското правителство и Комисията.
32. В съдебното заседание от 12 септември 2018 г. устни становища представят същите страни и заинтересовани субекти.
IV. Анализ
1. Предварителни бележки
33. Настоящото дело се отнася до новата австрийска правна уредба на условията, при които опитът отпреди постъпването на служба се зачита за целите на класирането и повишаването на държавните служители. Тази система на възнагражденията произтича от реформата на GehG 1956 от началото на 2015 г. и е аналогична на въведената по същото време система за договорно наетите служители в публичната администрация(17).
34. Съгласно новата система класирането на държавния служител в даден ранг на заплащане и последващото му повишаване в ранг вече зависят не от някаква „референтна дата“, фиктивно определен начален момент, а от класа „прослужено време“ в системата(18). За да се определи класът „прослужено време“, наред със стажа от текущото служебно правоотношение се взема предвид и натрупаният стаж отпреди постъпването на служба, стига той изрично да е приет за релевантен, което пък зависи от вида на работодателя: когато лицето е работило за определени публични субекти, стажът му се зачита изцяло, а в останалите случаи от стажа му се зачитат не повече от десет години(19).
35. Държавните служители, които вече са били на служба при влизането в сила на реформата(20), която се прилага с обратно действие(21), преминават към новата система на възнагражденията чрез прекласиране, което, най-просто казано, се извършва по следния начин(22). Най-напред всички съответни държавни служители се класират в ранг по новата система на базата на дотогавашното им възнаграждение. След това се определя общо класът им „прослужено време“ в зависимост от „референтна сума“, която съответства на заплащането за ранга, който реално е определил изплатеното им възнаграждение от работодателя за февруари 2015 г., наричан „референтен месец“, като това възнаграждение не подлежи на преразглеждане освен в случай на явна техническа грешка(23).
36. Въпросите, отправени от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), по същество предполагат Съдът да определи дали спорната нова правна уредба запазва противоречащата на правото на Съюза дискриминация въз основа на възрастта, констатирана в решение Schmitzer(24), както твърди г‑н Leitner, или все пак не я запазва, както поддържа ответникът в главното производство. В мотивите към преюдициалното си запитване посоченият съд пояснява, че по този въпрос има противоречива практика на върховните австрийски съдилища(25).
37. Запитващата юрисдикция иска най-напред да установи съвместими ли са с правото на Съюза правилата, по които държавните служители се прекласират от стария към новия режим на възнагражденията и повишенията, от една страна, що се отнася по-конкретно до избрания критерий на „референтната сума“, и от друга, що се отнася до чисто декларативното премахване на дискриминацията (раздел Б). По-нататък тя иска да установи, от една страна, дали не е в противоречие с правото на Съюза, и конкретно с член 17 от Директива 2000/78 и с член 47 от Хартата, че държавните служители нямат възможност да се позовават на тази директива за целите на определянето на „референтната сума“, и от друга, ако е налице такова противоречие, дали принципът на предимството на правото на Съюза не налага да се приложи отмененият режим, за да се осигури недискриминационно прекласиране по новата система (раздел В).
2. По правилата за прекласирането на държавните служители от стария към новия режим на възнагражденията и повишенията (първи и четвърти въпрос)
38. Предвид общите моменти между първия и четвъртия от въпросите на запитващата юрисдикция смятам, че тези въпроси следва да бъдат обсъдени заедно, но все пак да получат отделни отговори.
1. По запазването на дискриминацията вследствие от възприетата система за прекласиране (първи въпрос)
39. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза, и в частност членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която дискриминационен режим на заплащане се заменя с нов, но прекласирането на всички заварени държавни служители(26) по новия режим се извършва по такъв начин, че рангът им при първото класиране по новия режим зависи от изплатената им за конкретен месец заплата, която е била определена в съответствие със стария режим(27). Най-напред бих искал да отбележа, че така както е формулирала края на въпроса си(28), запитващата юрисдикция изрично дава да се разбере, че според нея априори обсъжданата правна уредба запазва предишната дискриминация(29).
40. По този въпрос г‑н Leitner изтъква, че доколкото оспорваната в главното производство правна уредба предвижда, че прекласирането на заварените държавни служители се извършва според изплатеното възнаграждение за февруари 2015 г., което пък е било определено дискриминационно, тази обвързаност води до запазване на произтичащата от стария режим дискриминация въз основа на възрастта(30), а изтъкнатите за обосноваване на тази уредба съображения не са в съответствие с правото на Съюза. Австрийското правителство не отрича, че по този начин може би се запазват последиците от създаваната от стария режим дискриминация, но твърди, че възприетите правила за прекласирането на служителите по новия режим на възнагражденията не само са оправдани от законосъобразни цели, но и са подходящи и необходими за постигането на тези цели. За сметка на това Комисията смята, че подобна правна уредба не е съвместима с изискванията на членове 2 и 6 от Директива 2000/78, доколкото запазва основана на възрастта разлика в третирането, която не е надлежно оправдана. И аз мисля така по причините, които ще изложа по-нататък.
41. Що се отнася най-напред до разпоредбите, за които става дума в разглеждания тук преюдициален въпрос, ще отбележа, че принципът за недопускане на дискриминация въз основа на възрастта е закрепен в член 21 от Хартата и същевременно конкретизиран в Директива 2000/78, но в спор като обсъждания в главното производство въпросът следва да се анализира от гледна точка на Директивата, тъй като разглежданите национални мерки попадат в приложното ѝ поле(31). Освен това, при положение че по настоящото дело не става пряко въпрос нито за целта на Директива 2000/78, нито за забранените от нея дискриминационни признаци, дефинирани в член 1, струва ми се ненужно Съдът да дава тълкуване на тази разпоредба.
42. По-нататък, що се отнася до оплакванията по отношение на приложимата в главното производство национална правна уредба, според мен възраженията срещу нея са свързани с правилата, по които заварените служители към момента на приемането на реформата от 2015 г. се прекласират от стария, обявен за дискриминационен(32) режим на възнагражденията към новия режим. С други думи, първо следва да се определи дали въпросните разпоредби биха могли да запазят произтичащата от стария режим дискриминация въз основа на възрастта, а след това да се прецени дали тези разпоредби са обективно и обосновано оправдани, поради което да не попадат под действието на предвидената в Директива 2000/78 забрана.
43. Първо, що се отнася до наличието на дискриминация въз основа на възрастта, ще отбележа, че съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация в частност въз основа на възрастта.
44. Освен това ще припомня, че в решение Schmitzer(33), което е причината за обсъжданата тук реформа(34), Съдът приема, че австрийската правна уредба отпреди реформата въвежда разлика в третирането, пряко основана на възрастта по смисъла на тази разпоредба, и че тази разлика не е надлежно оправдана от законосъобразни цели, поради което попада в обхвата на забраната по член 2, параграф 2, буква а).
45. Освен това Съдът многократно е постановявал, че когато прекласирането на категория лица по нова система на заплащане се извършва единствено в зависимост от свързан с възрастта параметър, произтичащ от старата система, съответните национални разпоредби е възможно да запазят разликата в третирането въз основа на възрастта и в новата система(35).
46. В настоящия случай член 169с от изменения GehG предвижда, че прекласирането на заварените държавни служители се извършва „единствено на базата на досегашната им заплата“(36), която пък е била определена според възрастта. По този начин въпросните разпоредби запазват дискриминационното положение, при което ощетените при стария режим служители получават по-ниско възнаграждение от други служители, макар да са в сравнима ситуация, като единствената причина за това е възрастта, на която са натрупали подлежащия на зачитане предходен стаж.
47. Запитващата юрисдикция се произнася в същия смисъл. Като се позовава на упоменатата по-горе практика на Съда, австрийското правителство впрочем признава, че тези разпоредби на новата система на възнагражденията са годни да продължат дискриминационните последици на старата система(37). Освен това Комисията изтъква, че видно от подготвителните работи по приемането на съответните национални законодателни актове, австрийският законодател съвсем съзнателно е избрал метод, който да има такива последици(38).
48. Ето защо според мен е неоспоримо, че правна уредба като обсъжданата в случая запазва дискриминационното положение, а именно пряко основаната на възрастта разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78, констатирана от Съда в решение Schmitzer(39). Така съществуващата отпреди обсъжданата реформа дискриминация неизбежно се запазва, и то не само временно, а трайно и дори окончателно(40).
49. Второ, що се отнася до евентуалната оправданост на запазената по този начин разлика в третирането, следва да се припомни, че член 6 от Директива 2000/78 позволява да не се квалифицират като пряка дискриминация по смисъла на член 2 и съответно да не се считат за забранени разликите в третирането въз основа на възрастта, които са „обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел“ от вида на изброените в член 6(41), ако „средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.
50. Съгласно постоянната съдебна практика, макар в производствата по преюдициални запитвания националният съд единствен да е компетентен да прецени фактите и в крайна сметка да трябва да определи дали и в каква степен вътрешната правна уредба отговаря на тези изисквания, Съдът, който трябва да бъде полезен с отговора си на националния съд, все пак е компетентен да даде насоки въз основа на преписката по главното производство и представените пред него становища, за да позволи на националния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран(42).
51. По въпроса за целите, които биха могли да оправдаят съдържанието на разглежданата правна уредба, запитващата юрисдикция(43) и австрийското правителство посочват, че целта на правилата за прекласиране, възприети с реформата от 2015 г., е, първо, да се избегнат прекомерните трудности, които би създало индивидуалното определяне на заплащането за многобройните засегнати служители(44), второ, цялата операция да остане неутрална от гледна точка на държавните разходи, и последно, да се избегне значително намаляване на размера на възнаграждението на тези служители.
52. От практиката на Съда следва, че съображения, свързани с евентуални административни трудности и повишаване на финансовите разходи, по принцип не могат да са основание за неспазването на задълженията, произтичащи от предвидената в Директива 2000/78 забрана на дискриминацията по възраст. Съдът обаче е признал, че въпреки това не бива да се изисква да се пристъпва към индивидуална преценка за всеки отделен случай, така че да се определи с оглед на конкретиката на случая продължителността на предходния опит, доколкото администрирането на съответния режим трябва да остане практически възможно от техническа и икономическа гледна точка(45).
53. Освен това е безспорно, че изрично изразената от австрийския законодател воля(46) да предостави на дадена категория лица гаранция за прекласиране по новата система на възнагражденията без финансова загуба, тоест при спазване на придобитите права и защита на оправданите им правни очаквания, е законосъобразна цел на политиката по заетостта и пазара на труда(47), която може да оправдае за определен преходен период запазването на предходните възнаграждения и съответно на възрастово дискриминационния режим(48).
54. Щом приложимата в главното производство национална правна уредба действително има законосъобразна цел по смисъла на член 6 от Директива 2000/78, следва по-нататък да се провери дали използваните за тази цел средства са подходящи и необходими за постигането ѝ в съответствие с посочената разпоредба.
55. Що се отнася до това подходящи ли са такива разпоредби, подобно на запитващата юрисдикция и Комисията, силно се съмнявам, че спорният аспект на реформата от 2015 г., а именно прекласирането на всички заварени държавни служители „единствено на базата на досегашната им заплата“(49), може да се смята за годен да осигури постигането на целта за защита както на придобитите права, така и на оправданите правни очаквания на всички засегнати от механизма лица.
56. Всъщност от представените от запитващата юрисдикция данни личи, че австрийският законодател приема различни мерки с цел реформата да не предизвика значителна загуба на доход за всички тези лица, независимо дали са били облагодетелствани при стария режим, или не(50). Самият факт обаче, че подобни преходни мерки е трябвало да бъдат приети в допълнение към спорния механизъм, базиран на предходното възнаграждение, позволява да се допусне, че механизмът не е годен единствен, тоест сам по себе си, да защити придобитите права и оправданите правни очаквания на заинтересованите лица.
57. Освен това, що се отнася до необходимостта от разпоредби като обсъжданите в главното производство, смятам, че приетият през 2015 г. механизъм надхвърля необходимото за постигането на упоменатата цел. Както посочва Комисията(51) и въпреки противоположното становище на австрийското правителство, има други видове мерки, не толкова неблагоприятни за ощетените при стария режим лица(52), които е можело да бъдат приложени за защита на придобитите права и оправданите правни очаквания на всички съответни служители(53) и които според мен е нямало да доведат до невъзможност за администриране на новия режим от техническа и икономическа гледна точка(54).
58. Според мен тази констатация се налага най-вече предвид неограничения срок на действие на новия механизъм, който не позволява прогресивно да се изравни заплащането на ощетените при стария режим служители със заплащането на облагодетелстваните служители, така че в средносрочен и дори краткосрочен план, но при всички случаи в рамките на предвидим период от време, първите да се сдобият с всички предимства, с които се ползват вторите(55).
59. В това отношение ще припомня, че Съдът вече е постановил, че въпросната цел не може да оправдае мярка, която, както в случая, окончателно запазва разликата в третирането в зависимост от възрастта, която реформата на съответния дискриминационен режим би следвало да премахне. Макар да е в състояние да осигури защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания за облагодетелстваните при предходния режим държавни служители, подобна мярка не е годна да въведе недискриминационен режим за ощетените от посочения предходен режим държавни служители(56).
60. Накрая ще поясня, че изложеният по-горе анализ не може да бъде оборен с изтъкнатия от австрийското правителство довод, че Gewerkschaft Öffentlicher Dienst (Синдикат на служителите в публичната администрация, Австрия) е дал съгласието си за правилата на въпросната реформа. Всъщност, точно както държавите членки, и социалните партньори трябва да действат съобразно задълженията, произтичащи от Директива 2000/78(57), макар че ролята на социалните партньори може да е водеща при изготвянето на определени норми(58).
61. Ето защо смятам, че въпреки широката свобода на преценка, призната на държавите членки и социалните партньори не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят(59), австрийският законодател не е имал основание да счита за подходящо и необходимо да приеме национални разпоредби като член 169с от изменения GehG.
62. По всички тези съображения смятам, че членове 2 и 6 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правила за прекласирането на заварените държавни служители от стария, дискриминационен режим на възнагражденията към нов режим като предвидените в приложимата в главното производство национална правна уредба.
2. По значението на декларациите на националния законодател и правото на ефективна съдебна защита (четвърти въпрос)
63. С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция моли Съда да определи дали членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, разпоредби, вече посочени в първия въпрос, както и във връзка с член 47 от Хартата, също вече посочен на други места в запитването(60), са пречка да се вземат предвид категоричните декларации на националния законодател в смисъл, че с въпросната реформа надлежно се слага край на дискриминацията, създадена от действалия преди това режим. От мотивите на акта за преюдициално запитване личи, че член 47 е споменат с цел Съдът също така да определи дали с приемането на реформата законодателят не е нарушил закрепеното в тази разпоредба право на ефективна съдебна защита.
64. В самото начало ще уточня, че тук ще се съсредоточа върху тълкуването на член 47 от Хартата поради съображенията, които изложих по-горе(61) по отношение на останалите разпоредби, посочени в разглеждания въпрос с цел да бъдат обсъдени в тяхната взаимовръзка с този член.
65. Преди това, що се отнася до правното значение на обстоятелството, че австрийският законодател заявява, че е премахнал дискриминацията въз основа на възрастта, „декларативно“, ще отбележа, че според посоченото от запитващата юрисдикция избраният модел за премахване на тази дискриминация не включва мерки, които да позволяват тя конкретно да бъде отстранена, а по-скоро съдържа опит за елиминирането ѝ с обратна сила просто чрез декларации(62), които обаче намират опровержение в съпоставката между стария и новия режим, показваща, че с прекласирането въпросната дискриминация „паралелно се измества“ от стария към новия режим.
66. Г‑н Leitner не представя становище конкретно по въпроса дали от гледна точка на упоменатите разпоредби на правото на Съюза е допустимо в националната правна уредба просто да се декларира премахването на забранената дискриминация, а същевременно тя да се запази на практика.
67. Австрийското правителство отбелязва, че решаващият въпрос е не дали дискриминацията е отстранена — както се твърди — просто декларативно, а дали приложимите национални разпоредби са в съответствие с правото на Съюза, така както е обсъждано в рамките на предходните преюдициални въпроси. В същия дух Комисията смята, че включените в националното законодателство изявления от типа на посочените от запитващата юрисдикция с нищо не променят факта, че е необходимо да се провери дали реалното прилагане на това законодателство е в съответствие с правото на Съюза.
68. По същество споделям това становище, като ще припомня, че задачата на Съда в преюдициалните производства е да даде всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които биха позволили на запитващата юрисдикция сама да прецени съответствието на националната уредба с правото на Съюза, в това число с разпоредбите на Хартата(63), и то по мое мнение независимо от всякакви евентуални декларации на националния законодател по въпроса за това съответствие.
69. Що се отнася до евентуалната несъвместимост с член 47 от Хартата(64), запитващата юрисдикция посочва, че съгласно новия режим на възнагражденията и повишенията на държавните служители „референтната сума“, определяна въз основа на стария режим, подлежи само на ограничен контрол(65). Тя иска да установи дали тези национални разпоредби не лишават от ефективност всяко средство за правна защита в случай на неправилно класиране, когато това неправилно класиране не се дължи просто на грешка при въвеждането на данните(66).
70. Г‑н Leitner твърди, че член 47 от Хартата забранява разпоредби като тези на обсъжданата реформа, които предвиждат, че обявената за дискриминационна стара система на възнагражденията и повишенията вече не може да се прилага по нито едно производство, висящо или бъдещо(67). Комисията не взема отношение по този въпрос. Австрийското правителство пък поддържа, че такива национални разпоредби отговарят на изискванията на член 47. И аз мисля така, по причините, които ще изложа по-нататък.
71. Най-напред смятам, че безспорно настоящото дело се отнася до случай, в който държава членка прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, така че федералният законодател е бил длъжен да съобрази основните права по член 47 от нея, и по-конкретно правото на лицата на ефективна съдебна защита на предоставените им от правото на Съюза възможности(68). Ще отбележа, че такава защита е освен това изрично предвидена от Директива 2000/78(69), чието транспониране е експлицитната цел на обсъжданата тук правна уредба(70).
72. Освен това ще припомня, че всяка държава членка разполага с известна автономия в тази област, която ѝ позволява да определя процесуалните правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза, при условие че тези правила са съобразени с двете ограничения, определени в постоянната практика на Съда, а именно с принципа на равностойност и принципа на ефективност(71). Както вече е изяснено, множество фактори ограничават и обуславят произтичащите от член 47 от Хартата изисквания, които Съдът е имал възможност да изведе, и по-конкретно може да се каже, че правото на ефективни правни средства за защита не предполага компетентните национални съдилища да са непременно оправомощени при всякакви обстоятелства да изменят обжалваните решения по всички съобразени в тях въпроси(72).
73. Освен това поради връзките между член 47, първа алинея от Хартата и член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи(73) следва да се вземе предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека относно последно посочената разпоредба(74). От тази практика обаче следва, че правото на ефективни правни средства за защита пред съд трябва да позволява на правните субекти да се позовават пред съда на правата и свободите, закрепени в тази конвенция, като се има предвид, че съответстващото на това право задължение на държавите членки варира по обхват според вида на оплакванията на ищеца или жалбоподателя и че ефективността на средствата за правна защита не означава да е сигурно, че изходът ще е благоприятен за заинтересованото лице(75).
74. За настоящия случай ще отбележа, че в рамките на новия австрийски режим на възнагражденията и повишенията обхватът на материалния контрол, който компетентните национални съдилища могат да упражняват по отношение на „референтната сума“, определяща прекласирането на съответните държавни служители(76), е съвсем малък(77). Всъщност този контрол може да се отнася единствено до неточности, резултат от грешки при въвеждането на съответните данни(78), но не и до евентуалните нарушения при определянето на заплатата, на базата на която се изчислява тази сума и която е определена по стария режим на възнагражденията.
75. Както обаче посочва австрийското правителство, всички засегнати от спорната реформа лица — а именно заварените държавни служители, независимо дали са били ощетени или облагодетелствани от стария режим — разполагат със способи за защита, които им позволяват да изискат контрол за законосъобразността на системата, по която са прекласирани към новия режим на възнагражденията и повишенията(79). Този съдебен контрол на валидността на съответните норми може да се упражни по-конкретно от гледна точка на изискванията на правото на Съюза, така че е възможно да се открие евентуалната несъвместимост на реформата с тези изисквания. Разглежданата в главното производство жалба, във връзка с която е отправено обсъжданото тук преюдициално запитване, впрочем е доказателство за наличието и ефективността на тези способи за защита. Следователно заинтересованите лица разполагат с възможността да сезират австрийските съдилища, за да потърсят защита на правата, които черпят от правото на Съюза, при условия, които според мен са съвместими с упоменатото съдържание на основното право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата, и по-конкретно позволяват да се изиска изпълнение на задълженията по Директива 2000/78.
76. Ето защо предлагам на четвъртия въпрос да се отговори, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални разпоредби като визираните в този въпрос.
3. По евентуалната несъвместимост с член 17 от Директива 2000/78 и потенциалните последици от това от гледна точка на принципа за предимството на правото на Съюза (втори и трети въпрос)
77. Предвид връзката, която самата запитваща юрисдикция установява между втория и третия от въпросите, които отправя до Съда, смятам, че те трябва да получат общ отговор.
1. По значението на член 17 от Директива 2000/78 (втори въпрос)
78. Вторият въпрос цели Съдът да определи най-вече дали „член 17 от Директива 2000/78 и член 47 от Хартата“(80) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като приложимата в главното производство.
79. По-конкретно, запитващата юрисдикция моли Съда да изясни дали от гледна точка на двете упоменати разпоредби е допустимо националната правна уредба да възпрепятства заварените държавни служители да се позовават на член 2 от Директивата във връзка с членове 9 и 16 от нея в съответствие с решение Schmitzer(81), за да „поискат правното им положение във връзка със заплащането да бъде определено предвид член 2 от Директива 2000/78 към датата на прекласирането по новата система за определяне на възнагражденията“, доколкото тази правна уредба предвижда, че разпоредбите на стария режим стават неприложими с обратна сила.
80. Макар да не е споменато изрично от запитващата юрисдикция, на мен ми се струва логично, че повдигнатият с въпроса проблем се нуждае от отговор единствено ако по първия преюдициален въпрос Съдът постанови, както предлагам аз, че спорната правна уредба не отговаря на изискванията на членове 2 и 6 от Директива 2000/78.
81. Що се отнася до поисканото тук тълкуване на член 47 от Хартата, ще препратя към изложеното по този проблем в анализа ми в отговор на четвъртия въпрос(82), който също се отнася до член 47, но се основава на по-ясни и според мен по-уместни съображения от тези по разглеждания тук въпрос, който се отнася главно до упоменатите по-горе разпоредби на Директива 2000/78.
82. Що се отнася до тълкуването на член 17 от Директива 2000/78, според мен от мотивите на акта за преюдициално запитване личи, че запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали този член изисква да се предостави финансова компенсация(83) на заварените служители, които са били възрастово дискриминирани вследствие от стария режим на възнагражденията и повишенията, предвид някои предходни решения на Съда(84). В отговора си по искането за разяснения тази юрисдикция уточнява, че въз основа на решение Schmitzer(85) стига до извода, че такъв държавен служител „трябва да разполага с възможността да оспори на основание член 2 от Директивата дискриминационните последици на правната уредба, за да изиска отстраняването им, независимо дали заради дискриминацията за предишните периоди му се дължи финансова компенсация“. Тя добавя, че според нея австрийският законодател не е отчел в достатъчна степен изискванията на член 17, доколкото е избрал мерки, които само осигуряват разходонеутралност, но не са годни ефикасно да отстранят дискриминацията въз основа на възрастта.
83. Без да посочва изрично член 17 от Директива 2000/78, г‑н Leitner поддържа, че докато правото на Съюза не бъде приложено правилно, ощетените лица би трябвало да получат същите предимства като облагодетелстваните. За сметка на това австрийското правителство твърди, че при приемането на обсъжданата в главното производство реформа австрийският законодател не се отклонява от задълженията си по член 16 от Директива 2000/78. Комисията, която в становището си изрично се позовава на член 17 и приема, че в случая би могло да се дължи финансова компенсация, в крайна сметка предлага да се отговори, че при липсата на съответстваща на Директивата система ощетените при предходния режим служители трябва да получат същите предимства като тези, с които са се ползвали облагодетелстваните от този режим служители, що се отнася до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, но и що се отнася до повишаването в системата на възнагражденията.
84. По същество мнението ми е аналогично на крайното предложение на Комисията, но все пак смятам, че член 17 от Директива 2000/78, упоменат в разглеждания тук преюдициален въпрос във връзка с други разпоредби на Директивата, не е подходящото правно основание за преценката на евентуалната необходимост от предоставяне на финансова компенсация на дискриминираните лица при такива обстоятелства(86).
85. Всъщност забелязвам, че член 17, който се отнася до санкциите, които държавите членки трябва да налагат на извършителите на нарушения на националните разпоредби за транспонирането на Директивата(87), не обхваща разглежданата тук хипотеза, в която става дума за начина, по който държавата членка трябва евентуално да отстрани(88) дискриминация, възникнала не поради нарушение на националните разпоредби, което следва да се санкционира по подходящ начин(89), а поради несъвместимостта на самите национални разпоредби с изискванията на правото на Съюза.
86. В тази хипотеза ми се струва по-подходящо да се вземат предвид разпоредбите на член 16 от Директива 2000/78, който урежда задължението на държавите членки да изменят националните норми, за да ги приведат в съответствие с принципа за недопускане на дискриминация, както Съдът се произнася в няколко неотдавнашни решения в подобен контекст на преработка на национални правила за възнагражденията заради наличието на дискриминация(90). Ето защо предлагам на разглеждания тук въпрос да се отговори от гледна точка на член 16 от Директивата(91).
87. В това отношение Съдът вече е постановил, че член 16 наистина задължава държавите членки да приведат националните правни уредби в съответствие с правото на Съюза, но им оставя възможност измежду различните мерки, подходящи за премахване на забранената дискриминация, да изберат онази, която им се струва най-подходяща за целта. В съответствие с тази съдебна практика премахването на дискриминация въз основа на възрастта, както в случая в главното производство, не означава непременно, че дискриминираният при стария правен режим работник автоматично придобива право да му се изплати със задна дата финансова компенсация в размер на разликата между действително получената заплата и заплатата, която би получавал, ако не беше налице дискриминация, или пък право на увеличен размер на бъдещите заплати. Това е така само ако и докато националният законодател не приеме мерки за възстановяване на равното третиране. Всъщност в тази хипотеза спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория — режим, който при липсата на правилно прилагане на правото на Съюза остава единствената валидна референтна система(92).
88. Според мен обаче обсъжданата правна уредба попада в последната хипотеза, тъй като по изложените във връзка с първия преюдициален въпрос съображения(93) мисля, че приетите от австрийския законодател мерки за прекласирането на заварените държавни служители по новия режим на възнагражденията и повишенията не позволяват да се възстанови равенството в третирането в полза на ощетените от стария режим служители(94). Щом новата правна уредба запазва дискриминационните последици на старата(95), за спазването на принципа на равно третиране е необходимо на тези лица да се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват облагодетелстваните от стария режим държавни служители, що се отнася както до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, така и до повишаването в системата на възнагражденията(96). По-конкретно, разбирам упоменатата по-горе съдебна практика в смисъл, че възстановяването на равенството в третирането може да налага включително задължение за предоставяне на финансова компенсация на ощетените служители, ако в най-кратки срокове(97) системата не се уравновеси в тяхна полза с всякакво друго средство, годно да гарантира изискваното от правото на Съюза изравняване.
89. Именно в този смисъл според мен следва да се тълкува член 16 от Директива 2000/78, за да се даде полезен отговор по втория преюдициален въпрос.
2. По значението на принципа за предимството на правото на Съюза (трети въпрос)
90. Най-напред ще подчертая, че третият въпрос е поставен за случай, че Съдът даде утвърдителен отговор на втория въпрос, така както е зададен от запитващата юрисдикция.
91. С третия си въпрос запитващата юрисдикция моли Съда по същество да определи в каква степен прилагането на принципа за предимството на правото на Съюза(98) би могло да позволи да се отстрани несъвместимостта на приложимата в главното производство правна уредба с правото на Съюза, произтичаща в частност от противоречие с разпоредбите на упоменатия в предходния въпрос член 17 от Директива 2000/78. Ще припомня обаче, че предлагам преформулиране на втория въпрос, за да може да получи полезен отговор въз основа на член 16 от Директивата(99).
92. По-конкретно, тази юрисдикция иска да се установи дали по силата на предимството на правото на Съюза отменените с обратна сила разпоредби на стария режим на възнагражденията(100) не би трябвало все пак да продължат да се прилагат за заварените при приемането на реформата държавни служители, така че те да бъдат класирани недискриминационно със задна дата по стария режим и така да могат също недискриминационно да преминат към новия режим на възнагражденията.
93. Г‑н Leitner не изразява становище по третия преюдициален въпрос. Австрийското правителство смята, че не е необходимо да бъде разглеждан, тъй като отговорът на втория въпрос би трябвало да е отрицателен, доколкото е налице съвместимост с правото на Съюза, но при условията на евентуалност излага някои съображения, като се позовава на практиката на Съда относно принципа на предимството(101). Според Комисията на втория и третия въпрос следва да се даде общ отговор, доколкото те предполагат по същество да се определи дали на държавните служители, ощетени от стария, обявен за дискриминационен режим, трябва да се предостави финансова компенсация било поради предимството на правото на Съюза, било на основание член 17 от Директива 2000/78.
94. Аз смятам, че доколкото става дума за премахването на забранена от правото на Съюза дискриминация, предимството на това право би било осигурено със самото прилагане на съдебната практика относно тълкуването на член 16 от Директива 2000/78, която споменах в отговора на втория преюдициален въпрос и от която следва, че ощетените от дискриминационния режим лица трябва да получат същите предимства като предоставените на облагодетелстваните от режима лица(102). Всъщност според мен принципът за предимството на правото на Съюза намира конкретно изражение — в урежданата от Директивата област — в разпоредбите на самата Директива 2000/78, и особено в предвидените в член 16 задължения. Ето защо не мисля, че е необходим специален отговор на третия въпрос. За изчерпателност обаче ще отбележа следното.
95. В случай като обсъждания тук, в който се търси съдебна защита срещу действията на административен орган на държава членка, постоянната съдебна практика гласи, че ако за сезирания национален съд е невъзможно да тълкува и приложи националната правна уредба в съответствие с Директива 2000/78, без да действа contra legem, принципът за предимството на правото на Съюза изисква този съд да остави без приложение правната уредба, която противоречи на изискванията на правото на Съюза(103). В настоящия случай спазването на този принцип би означавало, за да се гарантира пълното действие на правото на Съюза, да не се приложат разпоредбите на новия режим на възнагражденията, които не съответстват на задълженията по тази директива, по-конкретно от гледна точка на забраната на дискриминацията въз основа на възрастта.
96. Според изложените при условията на евентуалност съображения на австрийското правителство това би наложило да не се приложи правилото, съгласно което прекласирането по този режим се извършва общо(104), и съответно класът „прослужено време“ да се определи индивидуално за всеки от заварените служители, като се преизчислят предходните периоди на заетост и произтичащото от тях класиране в таблицата на възнагражденията(105).
97. Според мен националният съд разполага със свобода на преценка по отношение на средствата, които следва да приложи в този контекст, стига те да позволяват действително да се отстрани обсъжданата в главното производство дискриминация въз основа на възрастта. За мен най-подходящият подход би бил да се изключи прилагането на обсъжданата правна уредба в частта, която води до запазването на тази дискриминация, а именно разпоредбите, съгласно които прекласирането се извършва на базата на заплата, определена по стария, обявен за дискриминационен режим на възнагражденията. По-нататък би трябвало да се определи кои са предимствата, които са получавали облагодетелстваните от стария режим държавни служители, за да се предостави същото третиране и на ощетените служители, както посочих по повод на тълкуването на член 16 от Директива 2000/78(106).
98. Ще уточня, че за разлика от това, което видимо внушава третият преюдициален въпрос, според мен прилагането на съдебната практика относно принципа на предимството не би трябвало да доведе до прилагането на стария режим на възнагражденията чрез своеобразно възраждане на отменените с обратна сила разпоредби(107). Всъщност спазването на предимството на правото на Съюза не изисква от националния съд чак да прилага правила, които вече са отменени по волята на националния законодател. Нещо повече, старият режим съдържа разпоредби, за които Съдът е постановил, че създават дискриминация въз основа на възрастта(108), така че не би могло този режим да бъде приложен като такъв с цел именно да се сложи край на тази дискриминация.
V. Заключение
99. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия), както следва:
„1) Членове 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за целите на зачитането на периодите на заетост отпреди навършването на 18-годишна възраст заменя обявената за възрастово дискриминационна система на възнагражденията с нова, но предвижда, че всички заварени служители се прекласират по новата система чрез първоначално определяне на ранга им по тази нова система въз основа на изплатената за конкретен месец заплата, изчислена в съответствие със старата система, поради което се запазват финансовите последици от дискриминацията въз основа на възрастта.
2) Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която ограничава материалния контрол, който компетентните национални съдилища могат да упражняват по отношение на оспорваните пред тях решения, но им позволява да упражняват контрол за законосъобразност на тези решения, а с това — и контрол за съвместимост на посочената правна уредба с правото на Съюза.
3) Член 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, когато още не е въведена система, премахваща дискриминацията въз основа на възрастта по начин, който да съответства на разпоредбите на тази директива, възстановяването на равното третиране предполага на ощетените при предходния режим лица да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните при този режим лица, що се отнася не само до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, но и до повишаването в системата на възнагражденията“.