Language of document :

Жалба, подадена на 5 декември 2018 г. от Република Кипър срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 25 септември 2018 г. по дело T-384/17 — Кипър/EUIPO

(Дело C-767/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Република Кипър (представители: S. Malynicz QC, S. Baran, Barrister, V. Marsland, Solicitor)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), M. J. Dairies EOOD

Искания на жалбоподателя

да обяви за допустима жалбата срещу решение на Общия съд по дело T-384/17, Република Кипър/EUIPO, EU:T:2018:593 и да уважи искането за отмяна;

да разпореди Службата и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят разноските на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

1.    Общият съд допуснал грешка, когато приел, че апелативният състав правилно е приложил констатациите на Общия съд от по-ранните решение HELLIM и решение XAΛΛOYMI и HALLOUMI в настоящия случай. Тези дела не се отнасяли до сертификатни марки, а до различни видове марки, а именно, до колективна и съответно обикновена марки на ЕС. Основната функция на такива марки е да служат като указание за търговския произход на стоките (множество търговци, свързани с членство в сдружение, в случая на колективната марка). За разлика от тях основната функция на сертификатните марки не е да указват произхода, а да отличават определен клас стоки, а именно сертифицирани стоки в смисъл на стоки, които фактически са съобразени със и разрешени да бъдат произвеждани съгласно стандартите за разрешена употреба на сертификатната марка „HALLOUM“. Освен това съответните потребители в посочените по-горе по-ранни решения на Общия съд се различавали от съответните потребители в настоящия случай.

2.    Общият съд неправилно приел, че по-ранна национална марка — националната сертификатна марка в този случай — изобщо няма отличителен характер, който да разграничи сертифицираните стоки от несертифицираните; неправилно приел, че марката е описателна; неправилно приел, че уврежда националната защита на националната марка; неправилно поставил под въпрос в производството по възражение пред EUIPO валидността на тази марка.

3.    Общият съд допуснал грешка при сравняването на марките и преценката на вероятността от объркване. Той разгледал неправилно тези въпроси така, сякаш по-ранната марка е марка, указваща произхода, а не сертификатна марка. Според него по-ранната марка изобщо няма отличителен характер като сертификатна марка, например като отличава стоки, който действително са съобразени със стандартите на сертификатната марка и фактически са направени от производители, получили разрешение от притежателя на сертификатната марка. Освен това той не проверил каква е типичната употреба на сертификатната марка (т.е. че винаги е с отличително име, марка или лого). Не разгледал смисъла и значението на спорната марка, и по-специално не проверил дали елементът „HALLOUMI“ има независим отличителен характер в по-късната марка като знак, който, противно на фактите, показва, че обхванатите със спорната марка стоки са сертифицирани.

4.    Общият съд не проверил националните разпоредби и съдебната практика относно обхвата и действието от националните сертификатни марки. Условията и процедурите на законодателствата на държавите членки относно сертификатните марки не били хармонизирани от Директиви относно марките 89/1041 или 2008/952 , но Регламентът за марката на ЕС предвижда, че такива национални марки могат да бъдат основание за по-ранни права, поради които се отказва регистрация на марки на ЕС. Подобни права трябвало да се разглеждат в светлината на националната съдебна практика и националните разпоредби, по аналогия с различните национални права по член 8, параграф 4 от Регламента за марката на ЕС (права, които също не са хармонизирани и се отличават съществено по своето естество, обхват и действие от една държава членка до друга).

____________

1 Първа Директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ 1989, L 40, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр.92)

2 Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ 2008, L 299, стр. 25).