РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
28 февруари 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Последователни срочни трудови договори — Клауза 5, точка 1 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата със срочни трудови договори — Директива 2000/78/ЕО — Член 6, параграф 1 — Забрана на дискриминацията, основана на възраст — Национална правна уредба, която допуска да се отложи прекратяването на трудовия договор, обвързано с навършването на общата пенсионна възраст, само защото работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“
По дело C‑46/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesarbeitsgericht Bremen (Областен трудов съд Бремен, Германия) с акт от 23 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 30 януари 2017 г., в рамките на производство по дело
Hubertus John
срещу
Freie Hansestadt Bremen
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: C.G. Fernlund, председател на състава, Aл. Арабаджиев (докладчик) и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н John, от H. Buroh и J. Steinhauer, Rechtsanwälte,
– за Freie Hansestadt Bremen, от C. Darge, Rechtsanwalt,
– за германското правителство, от T. Henze и K. Stranz, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. van Beek и M. Kellerbauer, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“) и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), и на член 1, член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
2 Запитването е отправено във връзка със спор между г‑н Hubertus John и бившия му работодател, Freie Hansestadt Bremen (Свободен ханзейски град Бремен, Германия), поради прекратяването на трудовия му договор с изтичането на уговорения срок, а именно навършването на общата пенсионна възраст, и поради отхвърлянето на искането му да продължи да работи и след навършването на тази възраст.
Правна уредба
Правото на Съюза
Рамковото споразумение
3 Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение негова цел е, от една страна, да подобри качеството на срочната работа, като гарантира прилагането на принципа на недискриминация, и от друга страна, да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.
4 Клауза 2 от Рамковото споразумение, озаглавена „Приложно поле“, предвижда в точка 1 следното:
„Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение[,] определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“.
5 Клауза 3 от Рамковото споразумение е озаглавена „Определения“ и гласи:
„1. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен[о събитие].
[…]“.
6 Клауза 4 от Рамковото споразумение, озаглавена „Принцип на недискриминация“, предвижда в точка 1 следното:
„По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор за сравнение, само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.
7 Клауза 5 от Рамковото споразумение, озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, гласи:
„1. За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат по начин, който отчита специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:
а) обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори или правоотношения;
б) максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори или правоотношения;
в) броя на подновяванията на такива договори или правоотношения“.
2. Държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, когато е подходящо, определят при какви условия срочните трудови договори или правоотношения:
а) се приемат за „последователни“;
б) се приемат за договори или правоотношения с неопределена продължителност“.
Директива 2000/78
8 Съгласно съображение 14 от Директива 2000/78 тя не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.
9 Съгласно член 1 от нея Директива 2000/78 има за цел „да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация[,] по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
10 Член 2 от тази директива предвижда:
„1. За целите на настоящата директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация[,] въз основа[…] на който и да е от признаците, посочени в член 1.
2. За целите на параграф 1:
а) проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа [на] един от признаците, упоменати в член 1;
б) проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата [с] определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, о[с]вен ако:
i) тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законна[…] цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими […]
[…]“.
11 Член 6 от посочената директива, озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“, гласи в параграф 1 следното:
„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразн[и цели на] политика[та] по заетостта, трудов[ия] пазар и […] професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:
а) създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;
[…]“.
Германското право
12 Член 41 („Пенсия за осигурителен стаж и възраст и защита срещу уволнение“) от книга VI от Sozialgesetzbuch (Социален кодекс), в редакцията му в сила от 23 юни 2014 г., гласи в третото изречение (наричан по-нататък „спорната в главното производство разпоредба“) следното:
„Когато със споразумение се предвижда, че трудовото правоотношение се прекратява с навършването на общата пенсионна възраст, страните по трудовия договор могат със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение, да отлагат, включително многократно, момента на прекратяването му“.
13 Член 44 („Особени правила за учителите“) от колективния договор на лицата на публична служба в провинцията, предвижда в точка 4, отнасяща се за част V („Срок и прекратяване на трудовото правоотношение“), следното:
„Трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо предизвестие, с изтичането на съответния учебен срок (31 януари или 31 юли), през който учителят е навършил определената в закона обща възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
14 На 25 септември 2001 г. г‑н John, роден на 8 юли 1949 г., е нает на работа като учител от свободния ханзейски град Бремен. По отношение на трудовото правоотношение първоначално е приложим колективният договор на германските федерални служители, а впоследствие — колективният договор на лицата на публична служба в провинцията (наричан по-нататък „колективният договор“).
15 Съгласно колективния договор въпросното трудово правоотношение е трябвало да бъде прекратено, когато учителят навърши определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмо от 5 февруари 2014 г. г‑н John заявява желанието си да продължи да работи и след навършването на тази възраст, до края на учебната 2014/2015 година. На 24 октомври 2014 г. страните сключват споразумение, което предвижда, че „автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение […] се отлага до 31 юли 2015 г. в съответствие с член 44, точка 4 от колективния договор“.
16 На 4 февруари 2015 г. г‑н John иска от работодателя си да запази трудовото правоотношение до края на първия срок на учебната 2015/2016 година, тоест до 31 януари 2016 г. След като получава отказ, той сезира съда, като твърди, че основаната на спорната разпоредба срочност на договора е в противоречие с европейското право.
17 Landesarbeitsgericht Bremen (Областен трудов съд Бремен, Германия), сезиран с жалба срещу решението на Arbeitsgericht Bremen (Трудов съд Бремен, Германия), се пита дали спорната в главното производство разпоредба е в съответствие с клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение и с член 1, член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Запитващата юрисдикция приема, че процесният трудов договор попада в приложното поле на Рамковото споразумение, тъй като съгласно колективния договор срокът му изтича с навършването от учителя на възрастта, определена от закона за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съответно според нея продължаването на договора след този момент представлява подновяване на срочен договор. Тя се пита дали разпоредбите на националното право, доколкото по никакъв начин не ограничават възможността на страните да отлагат момента на прекратяване на договора, са в съответствие с клаузите на Рамковото споразумение, с които се цели да се избегне неправомерното използване на последователни срочни договори, и дали не са в противоречие с разпоредбите на Директива 2000/78 или с общите принципи на правото на Съюза.
18 При тези обстоятелства Landesarbeitsgericht Bremen (Областен трудов съд Бремен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Налице ли е несъвместимост на посочената във въпрос 1 национална правна уредба с клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение и при първото отлагане на прекратяването?
3) Трябва ли член 1, член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива [2000/78] и/или общите принципи на [правото на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?“.
По преюдициалните въпроси
По третия въпрос
19 С третия си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество пита дали член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл че не допускат национална разпоредба като спорната в главното производство, която обвързва отлагането на момента на прекратяване на трудовото правоотношение на работниците, навършили определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съгласието на съответния работодател, дадено за определен срок.
20 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 за целите на последната „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация, въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива, сред които е и възрастта.
21 Съгласно член 2, параграф 2, буква а) от посочената директива пряка дискриминация има, когато поради възрастта си едно лице е, било е или би било третирано по-неблагоприятно от друго в сравнима ситуация. Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика би поставил(а) лицата на определена възраст в неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан(а) от законна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими.
22 Ето защо следва да се прецени дали по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 е налице хипотеза, в която служител — какъвто е г‑н John — е третиран поради възрастта си по-неблагоприятно от друг служител в сравнима ситуация, или дали по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива спорната в главното производство разпоредба може да постави в неблагоприятно положение лицата от възрастовата група, към която той принадлежи.
23 Като начало следва да се припомни, от една страна, че както се посочва в съображение 14 от Директива 2000/78, същата не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия. Освен това, както отбелязва Европейската комисия, при определянето на общата пенсионна възраст трябва да се отчитат обстоятелството, че производителността на работниците по правило намалява с напредването на възрастта, и желанието и нуждата на възрастните работници да разполагат по свое усмотрение със свободното си време.
24 От друга страна, Съдът приема, че автоматичното прекратяване на трудовите договори на работниците, които отговарят на условията за възраст и осигурителен стаж за придобиване на пенсионни права, отдавна е част от трудовото право в редица държави членки и широко се използва в трудовите правоотношения. Този механизъм осигурява равновесие между различни политически, икономически, социални, демографски и/или бюджетни съображения и зависи от избора между възможността за удължаване на активния трудов живот на работниците и обратно, за по-ранното им пенсиониране (решение от 12 октомври 2010 г., Rosenbladt, C‑45/09, EU:C:2010:601, т. 44 и цитираната съдебна практика).
25 В решение от 12 октомври 2010 г., Rosenbladt (C‑45/09, EU:C:2010:601), Съдът постановява, че разпоредба, аналогична на член 44 от колективния договор, не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели, като се има предвид широката свобода на преценка на държавите членки и на социалните партньори в областта на социалната политика и политиката по заетостта.
26 Предмет на спора в главното производство обаче не е член 44 от колективния договор, закрепващ принципа за автоматично прекратяване на трудовото правоотношение в края на учебния срок, през който работникът навърши общата пенсионна възраст, а разпоредба, която, напротив, допуска страните по трудов договор да отложат така определения момент за прекратяване на трудовото правоотношение. Всъщност тя им позволява, видно от самия текст на третия въпрос, да отлагат този момент безусловно и неограничено във времето, включително многократно.
27 Що се отнася до евентуалните неблагоприятни или неизгодни последици на спорната в главното производство разпоредба, германското правителство твърди, че тя се отнася не до самата възрастова граница, предвидена за прекратяването на трудовото правоотношение, а до възможността да се отложи по общо съгласие прекратяването на трудовото правоотношение, която осигурява на работниците, навършили общата пенсионна възраст, допълнителна възможност да участват в организацията на процеса на прекратяване на трудовото им правоотношение.
28 Според германското правителство националният законодател е приел спорната в главното производство разпоредба, за да въведе, в съответствие с желанието на социалните партньори, гъвкава и правно гарантирана възможност за запазване, в случай на нужда и при определени условия, на трудовото правоотношение и след навършване на общата пенсионна възраст.
29 Това тълкуване не се опровергава от запитващата юрисдикция, според която спорната в главното производство разпоредба може да се разбира като допускаща изключение от принципа, че трудовият договор се прекратява автоматично, когато работникът навърши общата пенсионна възраст. Всъщност, за разлика от по-младите работници, навършилите общата пенсионна възраст работници са поставени пред избора да продължат трудовото правоотношение или окончателно да приключат професионалната си кариера.
30 Този извод не се опровергава от факта, че страните по процесния трудов договор могат да отлагат момента на прекратяване на трудовото правоотношение многократно, безусловно и неограничено във времето. Напротив, това потвърждава благоприятния или облагодетелстващ характер на тази разпоредба, доколкото представлява начин за продължаване на трудово правоотношение, което във всеки случай не може да настъпи без съгласието на двете страни по договора, дадено при действието на трудовото правоотношение.
31 Следва да се констатира, че при подобни условия работникът и неговият работодател по принцип продължават трудовото правоотношение единствено ако смятат за изгодно работникът да продължи да работи и след като навърши общата пенсионна възраст. От преписката, с която разполага Съдът, се вижда впрочем, че г‑н John оспорва пред запитващата юрисдикция отказа на работодателя му да допусне повторно продължаване на трудовото правоотношение.
32 При това положение не може да се счита, че подобна разпоредба поставя в неблагоприятно положение по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 лицата, навършили пенсионна възраст, спрямо лицата под тази възраст.
33 Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която обвързва отлагането на момента на прекратяване на трудовото правоотношение на работниците, навършили определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съгласието на съответния работодател, дадено за определен срок.
По първия и втория въпрос
34 С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция пита дали клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
35 Германското правителство твърди като начало, че спорът в главното производство не попада в приложното поле на Рамковото споразумение. Всъщност според това правителство прекратяването на трудовия договор в момента, в който работникът навърши пенсионна възраст, не дава основание трудовото правоотношение да се квалифицира като срочно. Всъщност не можело да се смята, че подобен договор създава краткосрочно трудово правоотношение, тъй като между сключването на трудовия договор и навършването на общата пенсионна възраст може да изминат десетилетия. Освен това отлагането от страните на момента на прекратяване на трудовия договор предполагало продължаване без прекъсване на съществуващия трудов договор и следователно не можело да се разглежда като сключване на нов срочен договор.
36 В това отношение запитващата юрисдикция счита, че доколкото към процесния трудов договор се прилага член 44, точка 4 от колективния договор, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на учебния срок, през който работникът навърши определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, става въпрос за предвиждането на срок, тоест определена продължителност.
37 Следва да се припомни, че Рамковото споразумение действително има, видно от текста на клауза 2, точка 1 от него, широко приложно поле, доколкото се отнася общо до „работниците на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от действащ закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“, но не това споразумение, нито пък правото на Съюза, определя договорите и трудовите правоотношения, за които се прилага споразумението, а националното законодателство и/или практика (решение от 15 март 2012 г., Sibilio, C‑157/11, непубликувано, EU:C:2012:148, т. 42).
38 Съдът все пак може в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество, въз основа на материалите по делото да предостави на националната юрисдикция насоки за тълкуването на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на неговите разпоредби (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2017 г., W и др., C‑621/15, EU:C:2017:484, т. 40 и цитираната съдебна практика).
39 Следва да се припомни, че Рамковото споразумение изхожда от предпоставката, че трудовите договори с неопределена продължителност са общата форма на трудовите правоотношения, като същевременно признава, че срочните трудови договори са характерни за заетостта в определени отрасли, занятия и дейности.
40 Една от целите на Рамковото споразумение е да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения, считано за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците, като се предвидят известен брой разпоредби за минимална закрила, чието предназначение е да предотвратят поставянето на работниците в несигурно положение (решение от 14 септември 2016 г., Pérez López, C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 26 и цитираната съдебна практика).
41 В този смисъл стабилната заетост е предвидена в полза на работниците като основен елемент от тяхната закрила, докато само при наличието на определени обстоятелства срочните трудови договори могат да отговарят на нуждите както на работодателите, така и на работниците (решение от 14 септември 2016 г., Pérez López, C‑16/15, EU:C:2016:679, т. 27 и цитираната съдебна практика).
42 Както обаче бе припомнено в точка 24 от настоящото решение, автоматичното прекратяване на трудовите договори на работниците, които отговарят на условията за възраст и осигурителен стаж за придобиване на пенсионни права, отдавна е част от трудовото право в редица държави членки и широко се използва в трудовите правоотношения.
43 От друга страна, както отбелязва германското правителство, продължителността на трудов договор като процесния, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява само когато работникът навърши общата пенсионна възраст, може да бъде от порядъка на няколко десетилетия.
44 Освен това автоматичното прекратяване на трудовите договори на работниците, навършили общата пенсионна възраст, по същество осигурява на работника стабилна заетост. Всъщност, както отбелязва запитващата юрисдикция, служителят, който навършва общата възраст за придобиване на право на законоустановената пенсия за осигурителен стаж и възраст, по правило се намира в края на професионалната си кариера.
45 Освен това изглежда възможно предвиденото със спорната в главното производство разпоредба отлагане да се счита просто за договорно увеличаване на първоначално уговорената пенсионна възраст.
46 Следователно от представените на Съда данни не може да се направи извод, че подобна разпоредба може да благоприятства последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения или че представлява възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците. При всяко положение не следва да се счита, че общата пенсионна възраст систематично поставя съответните работници в несигурно положение по смисъла на Рамковото споразумение, ако те имат право на пълна пенсия, и в частност ако работодателят може да поднови трудовия договор.
47 За да се обхване и хипотезата, в която въпреки съображенията в точки 42—46 от настоящото решение, запитващата юрисдикция приеме, че сключването на споразумение като това от 24 октомври 2014 г., което предвижда отлагане на момента на прекратяване на трудов договор като сключения на 25 септември 2001 г., съдържащ клауза за автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът навърши определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява използване на последователни срочни трудови договори или правоотношения по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, трябва да се прецени дали тази разпоредба допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
48 Следва да се припомни, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение задължава държавите членки, когато във вътрешното им право няма еквивалентни правни мерки, да приемат най-малко една от изброените в нея мерки. Изброените в точка 1, букви а)—в) от посочената клауза мерки, три на брой, се свеждат до посочването съответно на обективни причини, които оправдават подновяването на срочни трудови договори или правоотношения, на максимална обща продължителност на тези последователни срочни трудови договори или правоотношения и на допустимия брой на подновяванията им (вж. решение от 14 септември 2016 г., дело Martínez Andrés и Castrejana López, C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 35 и цитираната съдебна практика).
49 Макар правото на Съюза да предвижда задължение за държавите членки да приемат превантивни мерки, то не посочва конкретни санкции, когато се установят злоупотреби. В този случай националните органи следва да приемат мерки, които трябва да бъдат не само пропорционални, но и достатъчно ефикасни и възпиращи, за да гарантират пълната ефективност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение (решение от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 36 и цитираната съдебна практика).
50 Съдът не следва да се произнася по тълкуването на разпоредби от националното право, тъй като тази задача е поверена на компетентните национални юрисдикции, които трябва да определят дали изискванията на клауза 5 от Рамковото споразумение са изпълнени с разпоредбите на приложимата национална правна уредба (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 66 и определение от 11 декември 2014 г., León Medialdea, C‑86/14, непубликувано, EU:C:2014:2447, т. 48).
51 Следователно запитващата юрисдикция трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, ги превръщат в адекватна мярка за предотвратяване и евентуално санкциониране на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения (решения от 7 септември 2006 г., Sardino, C‑53/04, EU:C:2006:517, т. 56 и от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 67 и цитираната съдебна практика).
52 Все пак, когато се произнася по преюдициалното запитване, Съдът може да направи уточнения, от които да се ръководи посочената юрисдикция при осъществяваната от нея преценка (решения от 3 юли 2014 г., Fiamingo и др., C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13, EU:C:2014:2044, т. 68 и цитираната съдебна практика и от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13, C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 83).
53 В случая следва да се посочи, че понятието „обективни причини“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква a) от Рамковото споразумение се отнася до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да обосноват в този особен контекст използването на последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени такива договори, и от присъщите характеристики на задачите или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка (решение от 26 януари 2012 г., Kücük, C‑586/10, EU:C:2012:39, т. 27).
54 В това отношение следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция служителят, който навършва общата възраст за придобиване на право на законоустановената пенсия за осигурителен стаж и възраст, се отличава от останалите служители не само по социалната си осигуреност, а и по това, че по правило се намира в края на професионалната си кариера и следователно няма, предвид ограничената продължителност на договора си, перспектива за безсрочно правоотношение.
55 Освен това, както бе отбелязано в точка 29 от настоящото решение, спорната в главното производство разпоредба може да се разбира като допускаща изключение от принципа, че трудовият договор се прекратява автоматично, когато работникът навърши общата пенсионна възраст.
56 От друга страна, от преписката, с която разполага Съдът, се вижда, че съгласно тази разпоредба, за да се отложи моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, трябва, докато същото действа, да се сключи споразумение, по силата на което трудовото правоотношение продължава да съществува без никакво прекъсване във времето, а останалите договорни условия остават непроменени. Подобни ограничения гарантират на съответния работник, че наред с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще бъдат запазени и първоначалните договорни условия.
57 С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
1) Член 2, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която обвързва отлагането на момента на прекратяване на трудовото правоотношение на работниците, навършили определената от закона възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със съгласието на съответния работодател, дадено за определен срок.
2) Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като спорната в главното производство, която дава възможност на страните по трудов договор — със споразумение, сключено в периода на действие на трудовото правоотношение — без ограничение във времето и други условия да отлагат, включително многократно, уговореното прекратяване на трудовото правоотношение с навършването на общата пенсионна възраст само защото с навършване на общата пенсионна възраст работникът има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Подписи