ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)
12 ноември 2008 година(*)
„Публична служба — Технически сътрудник — Възражение за неподсъдност — Възражение за недопустимост — Липса на компетентност на Съда на публичната служба“
По дело F‑88/07
с предмет искова молба, подадена на основание на член 236 ЕО и член 152 ЕА,
Juan Luís Domínguez González, с местожителство в Херона (Испания), за който първоначално се явява адв. R. Nicolazzi Angelats, avocat, а впоследствие адв. R. Nicolazzi Angelats и адв. M.‑C. Oller Gil, avocats,
ищец,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑жа L. Lozano Palacios, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав),
състоящ се при разискванията от г‑н P. Mahoney (докладчик), председател, г‑жа I. Boruta и г‑н H. Tagaras, съдии,
секретар: г‑жа W. Hakenberg,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2008 г.,
постанови настоящото
Определение
1 С искова молба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 29 август 2007 г., г‑н Domínguez González иска Комисията на Европейските общности да бъде осъдена да му заплати сумата от 20 310,68 EUR като обезщетение за причинените му вреди от прекратяването на неговия трудов договор вследствие на медицинския преглед при наемане на работа.
Правна уредба
2 Съгласно член 235 ЕО „Съдът [на Европейските общности] е компетентен да разглежда спорове относно обезщетения за вредите, посочени във втория параграф на член 288 ЕО“.
3 Според член 236 ЕО „Съдът е компетентен да се произнася по всеки спор между Общността и нейни служители, в границите и при условията, определени от статута на длъжностните лица [другаде в текста: „Правилника за длъжностните лица] [на Европейските общности] и условията за работа“.
4 Член 238 ЕО предвижда, че „Съдът е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Общността или от нейно име“.
5 Член 282 ЕО гласи:
„Във всяка от държавите членки, Общността притежава най-широката правоспособност, предоставена на юридическите лица в съответствие с националните им законодателствам тя може, в частност, да придобива и да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна по дела. За тази цел Общността е представлявана от Комисията“.
6 Член 288, втора алинея ЕО, гласи следното:
„В случай на извъндоговорна отговорност, Общността, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжна да поправи вредите, причинени от нейни институции или служители, при изпълнението на техните задължения“.
7 Съгласно член 46 от Статута на Съда:
„Исковете срещу Общностите по дела на база извъндоговорна отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. […]“
8 Член 1 от приложението към Статута на Съда гласи:
„Съдът на публичната служба на Европейския съюз […] е компетентен да разглежда като първа инстанция споровете между Европейските общности и техните служители, по силата на член 236 […] ЕО и член 152 от […] Евратом, както и споровете между всички органи и учреждения и техни служители, относно които е предоставена компетентност на Съда на Европейските общности.“
9 Озаглавеният „Обжалване“ дял VII от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника“ или „Правилника за длъжностните лица“) съдържа член 91, който гласи, че „Съдът […] е компетентен да се произнесе по всеки възникнал спор между Общностите и лице, за което се прилага настоящият правилник […]“. [неофициален превод]
10 Член 1 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности, в редакцията им, действаща към момента на сключване на договора на ищеца (наричани по-нататък „старите УРС“ или „УРС“), гласи:
„Настоящите Условия за работа се прилагат по отношение на служителите, наети по договор от Общностите.
Тези служители са:
– срочно наети служители,
– персонал със спомагателни функции,
– местни служители,
– специални консултанти.“ [неофициален превод]
11 Съгласно член 2 от старите УРС:
„По смисъла на Условията за работа „срочно нает служител“ означава:
а) служител, назначен на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция, която бюджетните органи са класифицирали като временна;
б) служител, нает срочно да заема постоянна длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция;
в) служител, различен от длъжностно лице на Общностите, нает да подпомага лице, което изпълнява мандатна длъжност, предвидена в Учредителните договори на Общностите или в Договора за създаване на единен Съвет и на единна Комисия на Европейските Общности, или да подпомага избрания за председател на институция или на орган на Общностите, или политическа група в Европейския парламент;
г) служител, нает срочно да изпълнява постоянна длъжност, финансирана от кредити, отпуснати от бюджета за научни изследвания и инвестиции, и включена в щатното разписание, приложено към бюджета за съответната институция.“ [неофициален превод]
12 По смисъла на член 3 от старите УРС:
„По смисъла на Условията за работа „служител със спомагателни функции“ означава:
а) служител, нает да изпълнява на пълно или непълно работно време, в рамките на ограниченията по член 52, определени функции в институцията, без да заема длъжност, включена в щатното разписание, приложено към бюджета за съответната институция;
б) служител, нает след разглеждане на всички възможности за вътрешно съвместителство в рамките на институцията да замества определени лица, които временно са възпрепятствани да изпълняват задълженията си […]“. [неофициален превод]
13 Съгласно член 4 от старите УРС:
„По смисъла на настоящите условия за работа „местен служител“ означава служител, нает в съответствие с националната практика, за изпълнение на технически или административни задачи, назначен на длъжност, която не е включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за съответната институция, и заплатен от общите бюджетни кредити, предназначени за тази цел в частта на бюджета за съответната институция. По изключение за местен служител може да се приеме и служител, нает с оглед осъществяването на изпълнителни функции в служба „Преса и информация“ на Комисията на Европейските общности.
За местни служители се считат и наетите лица, чието място на работа се намира извън Европейския съюз, за изпълнение на различни от гореспоменатите функции, които в интерес на службата не могат да бъдат поверени на длъжностно лице или друг служител по смисъла на член 1“. [неофициален превод]
14 Според член 5 от старите УРС:
По смисъла на настоящите Условия за работа „специален консултант“ означава лице, което поради специалната си квалификация и независимо дали упражнява платена професионална дейност в някакво друго качество, е наето да подпомага една от институциите на Общностите постоянно или за определен период от време и чиято заплата се плаща от общите бюджетни кредити, предназначени за тази цел в частта от бюджета на институцията“. [неофициален превод]
15 Член 79 от старите УРС гласи:
„Без да се засяга действието на разпоредбите на настоящия дял, условията за наемане на местни служители, и по-специално:
a) начинът за сключване и прекратяване на техните договори;
б) отпускът им; и
в) заплатата им;
се определят от всяка институция в съответствие с действащите правила и практика на мястото, където те изпълняват служебните си задължения“. [неофициален превод]
16 Член 81 от старите УРС гласи следното:
„1. Всеки спор между институцията и местния служител в държава членка се решава от компетентната юрисдикция по силата на действащото законодателство в мястото, където служителят изпълнява служебните си задължения.
2. Всеки спор между институцията и местния служител в трета страна се решава от арбитраж при условията, определени в арбитражната клауза, включена в договора на съответния служител“. [неофициален превод]
17 По силата на член 122 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности в редакцията им в сила след 1 май 2004 г. (наричани по-нататък „новите УРС“ или „УРС“) всеки спор между институцията и местния персонал в трета страна се решава от арбитраж при условията, определени в арбитражната клауза, включена в договора на съответния служител.
18 По силата на разпоредбите на членове 46, 73 и 83 от старите УРС, разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника се прилагат по аналогия за срочно наетите служители, служителите със спомагателни функции и специалните консултанти. От членове 46, 73, 117 и 124 от новите УРС следва, че разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника се прилагат по аналогия за срочно наетите служители, служителите със спомагателни функции, договорно наетите служители и специалните консултанти.
19 Член 3 от общите разпоредби, приложими за срочните трудови договори на техническите сътрудници за дейностите на сътрудничество в полза на трети страни и в рамките на хуманитарната или хранителната помощ на Европейската общност (наричани по-нататък „общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници“), пояснява по-специално следното:
„Лицето се наема със срочен трудов договор в съответствие с клаузите на същия.
[…]
Предвид контекста, в който се вписва мисията за техническа помощ, множеството участници при нейното осъществяване и финансиране, както и крайната ѝ цел — да бъде заместена след определен срок със собствените ресурси и потенциал на страната бенефициер, начинът на протичане и продължителността на работата на техническия сътрудник поради нейното естество са конкретно определени и несигурни — аспект, който не зависи нито от работодателя, нито от наетото лице. Ето защо работата на техническия сътрудник не се вписва в обичайния контекст на полагане на труд и може да бъде основание за сключване само на срочни договори, които не подлежат на мълчаливо продължаване, като описаните по-горе обстоятелства могат, ако е необходимо, да обосноват сключването на последователни срочни договори.
В случай че промените на нуждите на държава бенефициер от техническа помощ и на ресурсите за помощ на Общността позволяват сключването на редица договори за различни мисии, независимо от честотата и/или особеностите при последователното им сключване и продължителността на евентуалните прекъсвания, очевидната непрекъснатост на функциите на наетото лице няма да доведе до преобразуването на договора в договор за неопределено време. Страните се съгласяват, че особеното естество на мисията за техническа помощ и несигурният ѝ характер ги обвързват по един и същ начин, и приемат изрично техните последици върху естеството на договорните им задължения.
Лицето се съгласява по-конкретно, че при тези условия Комисията като работодател не може да му осигури постоянна длъжност и че това обстоятелство е отчетено при определянето на размера на възнагражденията.
Това съгласие е съществено условие на договора.
[…]“
20 Член 8 от общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници, е формулиран по следния начин:
„Лицето е длъжно да се подложи на всички медицински прегледи и ваксинации, определени от Комисията и извършени от одобрени от нея лекари. […]
Настоящият договор може да бъде прекратен от Комисията, ако наетото лице бъде обявено за негодно да изпълнява функциите [на технически сътрудник].“
Обстоятелства в основата на спора
21 На 30 юни 1999 г. ищецът сключва „трудов договор“ с Европейската общност, представлявана от Комисията, за изпълнение на длъжността „технически сътрудник“ в Република Конго и Демократична република Конго, в рамките на осъществяваната от Службата за хуманитарна помощ на Европейската общност (ECHO) хуманитарна помощ.
22 От 1 юли 1998 г. до 30 юни 1999 г. ищецът работи в Колумбия със същия статут на технически сътрудник.
23 Сключеният на 30 юни 1999 г. трудов договор на ищеца има три приложения. Приложение І съдържа общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници, които се прилагат по силата на член 3 от трудовия договор на ищеца. Приложение ІІ определя свързаните с трудовия договор финансови условия, докато приложение ІІІ уточнява обхвата на възложената на заинтересованото лице мисия.
24 Член 5, първа алинея от трудовия договор на ищеца е формулиран по следния начин:
„По отношение на настоящия договор се прилага белгийското право, и по-специално Законът от 3 юли 1978 г. относно трудовите договори, в това число и разпоредбите за прекратяване на договора от всяка от двете страни“.
25 Член 6 от трудовия договор на ищеца съдържа следната клауза:
„Всички спорове между договарящите страни и всички претенции на едната страна спрямо другата, които се основават на настоящия договор и не са могли да бъдат уредени по взаимно съгласие между страните по договора, са подсъдни на съдилищата в Брюксел.“
26 Член 7 от трудовия договор на ищеца предвижда по-специално, че член 8 от общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници, се изменя по следния начин:
„Медицински преглед: Ако резултатът от медицинския преглед при лекарите, одобрени от Комисията, се окаже отрицателен, договорът се прекратява незабавно.“
27 Приложение III към трудовия договор на ищеца определя обхвата на възложената му мисия. Съгласно точка 2.1 от посоченото приложение поверените на ищеца общи функции се състоят в оценка на общото хуманитарно положение в Република Конго и в западната част на Демократична република Конго, оценка на нуждите на населението, съветване на ECHO относно планирането на нейното съдействие и осигуряване на подходящ контрол върху изпълнението на финансираните от Комисията програми. Специфичните задачи на ищеца включват изготвяне на анализи, оценка на нуждите, както и планиране (точка 2.2.1 от приложение ІІІ), подбор, наблюдение и съгласуване (точка 2.2.2 от приложение III), както и съгласуване с дейностите за развитие (точка 2.2.3 от приложение III).
28 На 1 юли 1999 г. ищецът преминава медицинския преглед при наемане при доктор G., лекар в „Medical Centre of Brussels“.
29 На 9 юли 1999 г. доктор G. предава доклад, в който ясно изразява съмнения относно възможността ищецът да осъществява предвидената мисия в Република Конго и в Демократична република Конго, като счита последния „за негоден с оглед на естеството, продължителността и местоположението“ на мисията.
30 Ищецът пристига в Киншаса (Демократична република Конго) на 15 юли 1999 г.
31 На 16 юли 1999 г. ищецът получава телефонно обаждане от Комисията, с което е уведомен, без повече обяснения, че трябва да се върне спешно в Брюксел.
32 Ищецът се връща в Брюксел на 20 юли 1999 г. В същия ден Комисията го уведомява за прекратяването с незабавно действие на трудовия му договор в приложение на член 7 от същия и на член 8 от общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници.
33 На 5 август 1999 г. ищецът изпраща писмо до директора на „съвместната служба Relex за управление на помощта за трети страни“, в което посочва, че по погрешка е предал на доктор G. не последната си електрокардиограма, която е от февруари 1999 г. и е съвсем нормална, а електрокардиограма от януари 1999 г., направена малко след като през декември 1998 г. развива тромбоза. Предвид тази грешка ищецът моли да се яви на нов медицински преглед, като поема задължение да представи всички изследвания и резултати, за които се прецени, че са подходящи.
34 С писмо от 18 август 1999 г. ищецът подава жалба до Европейския омбудсман. Последният обменя кореспонденция с Комисията.
35 С решение от 14 юни 2001 г., с което се произнася по жалбата на ищеца, омбудсманът заключава, че фактът, че заинтересованото лице не е преминало медицински преглед преди сключването на трудовия му договор е случай на лоша администрация. Той посочва също, че след като Комисията отказва да изплати каквото и да било обезщетение на ищеца и да преговаря за уреждане на спора по взаимно съгласие, единственият възможен начин e да се сезира компетентният съд. Според омбудсмана единствено съдът би могъл „да вземе предвид изявленията на страните, да изслуша техните доводи, да ги разгледа с оглед на приложимото национално право и да прецени различните съображения относно спорните фактически обстоятелства“.
36 На 3 юли 2001 г. ищецът се съветва с белгийски адвокат, г‑н N. Последният му отговаря, че иск на основание „трудовия договор“ е трябвало да се предяви през годината, следваща прекратяването на договорните отношения. В случая, според адвокат N., искът е трябвало да бъде предявен най-късно на 19 юли 2000 г.
37 На 29 юли 2002 г. ищецът се обръща към комисията по петиции на Европейския парламент.
38 На 9 октомври 2003 г. председателят на комисията по петиции на Парламента изпраща писмо до омбудсмана, в което се посочва, че членовете на комисията по петиции са изразили учудването си, че макар омбудсманът да е заключил, че става въпрос за лоша администрация, Комисията не се е съобразила с препоръката на омбудсмана за уреждане на спора по взаимно съгласие, а дирекция ECHO впоследствие не е предложила никаква работа на молителя.
39 На 20 май 2005 г. ищецът се обръща към Европейския съд по правата на човека.
40 На 8 юни 2005 г. секретариатът на Европейския съд по правата на човека указва на ищеца, че той е компетентен да разглежда само искове срещу държавите, които са членки на Съвета на Европа, а не искове, насочени срещу общностните институции. Ето защо секретариатът на Европейския съд по правата на човека съветва ищеца да се обърне към Съда.
41 След изпратено от ищеца писмо до секретариата на Съда с неустановена дата последният с писмо от 21 декември 2005 г. уведомява заинтересованото лице, че специализираната в областта на общностната публична служба юрисдикция е Съдът на публичната служба.
Производство и искания на страните
42 С подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 28 януари 2008 г. отделна молба Комисията прави възражение за неподсъдност и за недопустимост на иска в приложение на член 78 от Процедурния правилник.
43 Ищецът представя становището си относно възражението за неподсъдност и за недопустимост на 22 февруари 2008 г. по факс (оригиналът е получен на 25 февруари).
44 По силата на член 78 от Процедурния правилник, когато някоя от страните моли Съда на публичната служба да се произнесе по неподсъдността или недопустимостта, които не засягат съществото на спора, тя представя отделна молба. Непосредствено след подаването на този акт председателят определя срок, в който насрещната страна да представи писмено своите искания и приведените за тях правни и фактически аргументи. Производството продължава в устна форма, освен ако Съдът на публичната служба не реши друго.
45 В случая Съдът на публичната служба преценява, че има основание да се проведе съдебно заседание за разглеждане на представената от Комисията молба на основание член 78 от Процедурния правилник.
46 Ищецът моли Съда на публичната служба:
– да осъди Комисията да му заплати сумата от 20 310,68 EUR като обезщетение за вредите, причинени от прекратяването на трудовия му договор,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
47 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли иска като недопустим,
– да осъди ищеца да понесе направените от него съдебни разноски.
От правна страна
Доводи на страните
48 Комисията смята, на първо място, че Съдът на публичната служба не е компетентен да разгледа иска. Всъщност трудовото правоотношение между институцията и ищеца се урежда от белгийското право и спрямо него са компетентни съдилищата в Брюксел. В съдебното заседание Комисията представя решение от 23 април 2008 г. по дело M./Комисия, произнесено от 18‑то отделение на Tribunal du travail de Bruxelles (Съд по трудови спорове в Брюксел), в което ищцата, наета в качеството на технически сътрудник в рамките на осъществяваната от ECHO хуманитарна помощ, иска преобразуване на договора си като технически сътрудник от договор за определен срок в договор за неопределено време. Tribunal du travail de Bruxelles разглежда спора по същество, така както вече е правил по други дела, заведени от технически сътрудници, което показва, че той се обявява за компетентен по този вид спорове.
49 Комисията смята, на второ място, че искът е явно недопустим поради просрочие, тъй като трудовият договор на ищеца е прекратен на 20 юли 1999 г., а настоящият иск е предявен на 29 август 2007 г.
50 Ищецът посочва, на първо място, че трябва да се приема за служител по смисъла на УРС. Смята, че клаузата, която подчинява договора му на белгийското право, е „неравноправна клауза“. Счита, че искът му трябва да се разглежда като иск за извъндоговорна отговорност, доколкото с него се цели получаването на обезщетение за причинените от общностна институция вреди. Ето защо Съдът на публичната служба е компетентен, независимо от компетентността на съдилищата в Брюксел, предвидена в неговия трудов договор, подписан на 30 юни 1999 г.
51 На второ място, ищецът оспорва довода на Комисията, според който искът е просрочен. Всъщност той посочва, че предприетите от него действия пред омбудсмана, Комисията по петициите на Парламента, както и пред Европейския Съд по правата на човека са прекъснали давностния срок за правото на иск. При това положение неговият иск за извъндоговорна отговорност бил предявен в рамките на предвидения в член 46 от Статута на Съда петгодишен срок.
Съображения на Съда на публичната служба
52 Макар в случая да съществуват сериозни съмнения относно допустимостта на иска, Съдът на публичната служба не може да разгледа този въпрос без да прецени на първо място дали е компетентен.
53 В случая, от членове 5 и 6 от сключения между ищеца и Комисията трудов договор за наемане на технически сътрудник следва, че по отношение на същия договор се прилага белгийското право и спрямо него са компетентни съдилищата в Брюксел.
54 При все това доколкото компетентността на Съда на публичната служба е задължителна процесуална предпоставка (Решение на Първоинстанционния съд от 17 юни 1998 г. по дело Svenska Journalistförbundet/Съвет, T‑174/95, Recueil, стр. II‑2289, точка 80, Определение на Първоинстанционния съд от 10 юли 2002 г. по дело Comitato organizzatore del convegno internazionale/Комисия, T‑387/00, Recueil, стр. II‑3031, точка 36), този въпрос не може да бъде решен единствено въз основа на разпоредбите на разглеждания трудов договор.
55 От друга страна, компетентността на Съда на публичната служба трябва да се преценява с оглед на действащите разпоредби в момента, в който той се произнася.
56 Компетентността на Съда на публичната служба е уредена и определена в член 236 ЕО, член 152 ЕА, член 1 от приложението към Статута на Съда и член 91 от Правилника за длъжностните лица, както и в членове 46, 73, 117 и 124 от новите УРС.
57 Член 236 ЕО предвижда, че Съдът е компетентен да се произнася по всеки спор между Общността и нейни служители, в границите и при условията, определени от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа.
58 Според член 91 от Правилника, намиращ се в дял VII от същия правилник, Съдът е компетентен да се произнесе по всеки възникнал спор между Общностите и лице, за което се прилага настоящият правилник.
59 По силата на разпоредбите на членове 46, 73 и 83 от старите УРС, както и на членове 46, 73 и 124 от новите УРС, разпоредбите на дял VII от Правилника, свързани с обжалването, се прилагат по аналогия за всички служители освен местните.
60 От член 81, параграф 2 от старите УРС и от член 122 от новите УРС следва, че споровете между институцията и местния служител в трета страна се решават от арбитраж при условията, определени в арбитражната клауза, включена в договора на съответния служител.
61 Безспорно е обаче, че ищецът няма качеството на длъжностно лице или на друго лице, за което се прилага Правилникът, и че не е сключил с Комисията договор за наемане на служител.
62 При все това в съдебното заседание ищецът посочва, че клаузата, която подчинява договора му на белгийското законодателство, представлява „неравноправна клауза“ и че въпреки нея, той трябва да се разглежда като служител по смисъла на старите УРС.
63 Въпреки зададения на ищеца въпрос в предварителния доклад за заседанието, той не уточнява в коя категория служители, според него, е трябвало да бъде нает. Трябва обаче да се отбележи, че искането на ищеца може да се основава само на качеството на служител, различен от местен служител, доколкото качеството на местен служител не позволява да се обоснове компетентността на Съда на публичната служба и да се иска прилагането на общностното право поради член 81, параграф 2 от старите УРС и член 122 от новите УРС.
64 Според постоянната съдебна практика не само лицата, които имат качеството на длъжностни лица или на служители, различни от местните служители, но и тези, които твърдят, че имат това качество, могат да обжалват пред общностната юрисдикция решение с неблагоприятни за тях последици (Решение на Съда от 11 март 1975 г. по дело Porrini и др., 65/74, Recueil, стр. 319, точка 13, Решение на Съда от 5 април 1979 г. по дело Bellintani и др./Комисия, 116/78, Recueil, стр. 1585, точка 6 и Решение на Съда от 20 юни 1985 г. по дело Klein/Комисия, 123/84, Recueil, стр. 1907, точка 10; Решение на Първоинстанционния съд от 19 юли 1999 г. по дело Mammarella/Комисия, T‑74/98, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑797, точка 16).
65 Тази съдебна практика е от значение, защото пояснява, че общностната юрисдикция е най-малкото компетентна да провери, на първо място, дали действително е компетентна да се произнесе по допустимостта или основателността на иска.
66 Ето защо, за да се изследва тази компетентност, следва да се провери дали ищецът действително може да се разглежда като лице, за което се прилага Правилникът, или като служител, различен от местен служител.
67 Както вече бе посочено, ищецът се позовава на качеството на служител, различен от местен служител, макар да не оспорва, че не е сключил с Комисията договор за наемане на служител.
68 Доколкото поради едновременното прилагане на разпоредбите на член 236 ЕО, член 1 от приложението към Статута на Съда, член 91 от Правилника за длъжностните лица, членове 46, 73 и 83 от старите УРС, както и на членове 46, 73 и 124 от новите УРС евентуално нарушение от институцията ответник на приложното поле на членове 1, 2, 3 и 5 от старите УРС би довело до изключването на спора от компетентността на общностната юрисдикция, а както вече бе напомнено, правилата относно компетентността са свързани с обществения ред, следва, дори служебно, да се провери дали в случая Комисията се е съобразила с приложното поле на тези членове.
69 По този повод следва да се припомни най-напред, че освен в много специфични и надлежно обосновани случаи, трудовите правоотношения на Европейските общности с членовете на техния персонал попадат в рамките на Правилника и на УРС. Всъщност Съдът ограничава с обременителни условия възможността да се наема персонал по силата на договор, за който не се прилагат УРС (вж. в този смисъл Решение по дело Klein/Комисия, посочено по-горе, и Решение на Съда от 11 юли 1985 г. по дело Maag/Комисия, 43/84, Recueil, стр. 2581).
70 Всъщност в съдебната практика се пояснява, че Правилникът и УРС не представляват изчерпателна уредба, по силата на която да се забрани наемането на лица извън рамките на така установената уредба. Обратно, признатата в членове 282 и 238 ЕО способност на Общността да създава договорни отношения, подчинени на правото на определена държава членка, обхваща сключването на трудови договори или на договори за предоставяне на услуги. При това положение наемането на лице по силата на договор, който изрично препраща към национално право, не би могло да се приеме за незаконосъобразно, освен когато институцията ответник е определила условията на наемане на заинтересованото лице не с оглед на нуждите на службата, а за да избегне прилагането на разпоредбите на Правилника или на УРС, извършвайки по този начин злоупотреба при прилагането на процедурата (вж. Решение по дело Mammarella/Комисия, посочено по-горе, точки 39 и 40 и цитираната съдебна практика).
71 Ето защо следва да се определи, на първо място, дали трудовото правоотношение между ищеца и Комисията не е могло да попадне към датата на подписване на договора в една от трите категории договори, които са подчинени на общностното право и по отношение на които УРС предоставя компетентност на общностната юрисдикция (вж. в този смисъл Решение по дело Maag/Комисия, посочено по-горе), а именно първо категорията на срочно наетите служители, второ, тази на служителите със спомагателни функции, и трето, тази на специалните консултанти.
72 В това отношение следва да се държи сметка за факта, че разпоредбите на Правилника съдържат точна терминология, чието прилагане по аналогия по отношение на непредвидени изрично случаи е изключено, и че това се отнася и до разпоредбите на УРС (Решение по дело Klein/Комисия, посочено по-горе, точка 23 и цитираната съдебна практика).
73 На първо място, за качеството срочно нает служител е характерно по-специално, че последният заема постоянна длъжност в общностната администрация (Решение по дело Maag/Комисия, посочено по-горе, точка 17 и цитираната съдебна практика).
74 Както обаче изрично се уточнява в член 3 от общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници, начинът на протичане и продължителността на мисиите за хуманитарна помощ в трети страни са конкретно определени и несигурни.
75 Следователно Комисията е имала основание да приеме, че договорът на срочно нает служител не представлява подходяща правна форма за наемане на сътрудници, на които поверява конкретно определени и несигурни мисии за хуманитарна помощ.
76 На второ място, по силата на член 52 от старите УРС действителната продължителност на служебното правоотношение на служителите със спомагателни функции, включително продължителността на евентуалното подновяване на договора им, не може да надвишава продължителността на заместването, което служителят трябва да осигури, ако е бил нает, за да замества длъжностно лице или срочно нает служител, който временно не е бил в състояние да изпълнява задълженията си, или една година във всички останали случаи.
77 В съдебната практика се уточнява, че характеристиката, която отличава договора на служител със спомагателни функции, е нетрайността на назначаването му във времето, като се има предвид, че този договор може да се използва само за да се осигури краткотрайно заместване или за да се извършат административни задачи, които са с временен характер, отговарят на неотложна необходимост или не са точно определени. Тъй като крайната цел на този режим е на нает за случая персонал да се възлагат задачи, които се изпълняват временно било поради своя характер, било поради отсъствието на титуляра, посоченият режим не може да бъде използван неправомерно, за да се възлагат на лицата постоянни задачи за дълги периоди от време (Решение по дело Maag/Комисия, посочено по-горе, точки 18 и 19, както и цитираната съдебна практика).
78 От една страна, обаче ищецът не е осигурявал заместване на длъжностно лице или на срочно нает служител, който временно не е бил в състояние да изпълнява задълженията си, а от друга страна, макар че някои мисии за оказване на техническа помощ на трети страни може да имат временен характер или да отговарят на неотложна необходимост, не е изключена възможността при други да са необходими действия, чиято продължителност надхвърля една година.
79 Следователно Комисията е имала основание да приеме, че договорът на служител със спомагателни функции не представлява подходяща правна форма за наемане на сътрудници, на които поверява някои мисии за хуманитарна помощ.
80 На трето място, дял V от старите УРС предвижда възможността да се наемат специални консултанти.
81 От самото наименование „специален консултант“ следва, че престацията на заинтересованото лице се изразява в предоставяне на съвети.
82 От описанието на длъжността на ищеца, което се намира в приложение ІІІ към неговия трудов договор, е видно обаче, че възложените му задачи са от по-общ характер и надхвърлят предоставянето на съвети. Всъщност част от поетите от него задачи се състоят в наблюдение, съгласуване и планиране.
83 От друга страна, член 5 от старите УРС предвижда, че специалният консултант се наема „поради специалната си квалификация и независимо дали упражнява платена професионална дейност в някакво друго качество“.
84 От преписката обаче не следва, че ищецът притежава специална квалификация.
85 Ето защо Комисията не може да бъде упреквана заради преценката ѝ, че правната форма, приложима за специалните консултанти, не е подходяща за наемането на ищеца във връзка с мисия за хуманитарна помощ.
86 В този смисъл старите УРС не предлагат измежду трите вида договори за служители, различни от местните служители, никаква възможност, която да е достатъчно гъвкава, за да удовлетвори нуждите на Комисията от персонал за осъществяване на някои мисии в рамките на хуманитарната помощ за трети страни.
87 За да се провери обаче дали Комисията не допуска злоупотреба при прилагането на процедурата, не е достатъчно да се установи, че тя е имала основание да приеме, че предвидените в УРС различни видове договори, подчинени на компетентността на общностната юрисдикция, не са приспособени към положението на сътрудниците, на които е искала да възложи някои мисии за хуманитарна помощ, а следва да се провери, на второ място, и дали предложените на ищеца условия за наемане са отговаряли на съществуващите във всяка правова държава минимални социални изисквания.
88 В това отношение от приложимите към трудовия договор финансови условия следва по-специално, че размерът на възнаграждението на ищеца може да се разглежда като относително висок, тъй като ако договорът бе изпълнен, той е щял да получава основно месечно възнаграждение от 5 442,98 EUR. В член 3 от общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници, впрочем, изрично се пояснява, че предвид характерните особености на мисията за техническа помощ Комисията не може да осигури на наетото лице постоянна работа и че този аспект е отчетен при определянето на размера на възнагражденията. Ако договорът на ищеца бе изпълнен, последният е щял да получава и надбавка за глава на семейство, надбавка за дете на издръжка, надбавка за условия на живот, както и предварително определена дневна надбавка за временно настаняване. Той е щял да се ползва от осигуряване при болест, както и от пенсионно осигуряване. Могъл е да се позове на правата си пред национална юрисдикция, тъй като договорът му е съдържал клауза, с която се предвижда, че споровете са подсъдни на съдилищата в Брюксел. По този повод следва да се посочи, че както изтъква Комисията в съдебното заседание, при наличието на такава клауза Tribunal du travail de Bruxelles действително се обявява за компетентен да се произнася по спорове, с които е сезиран от технически сътрудници и които са свързани с изпълнението на трудовия им договор. Накрая, трудовият договор на ищеца, както и общите разпоредби, приложими за трудовите договори на техническите сътрудници, го задължават да премине медицински преглед при наемането, като това изискване се явява още по-наложително, поради факта че заинтересованото лице е трябвало да изпълнява мисията си в трета страна.
89 При това положение подчиненият на белгийското право и предоставящ компетентност на съдилищата в Брюксел трудов договор на ищеца не може да се разглежда като сключен не в зависимост от нуждите на службата, а за да се избегне прилагането на разпоредбите на Правилника или на УРС. Следователно наемането на ищеца въз основа на трудов договор, чието действие е подчинено на белгийското право, не може да се възприеме като злоупотреба при прилагането на процедурата, което би имало за последица нарушение на правилата относно компетентността.
90 Поради това от гореизложеното следва, че предвид разпоредбите на член 236 ЕО, член 1 от приложението към Статута на Съда, член 91 от Правилника за длъжностните лица, членове 46, 73 и 83 от старите УРС, както и на членове 46, 73 и 124 от новите УРС Съдът на публичната служба не е компетентен да разгледа иска.
По съдебните разноски
91 Съгласно член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял II от същия относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на настоящия правилник, а именно от 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.
92 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 88 от същия правилник обаче в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи.
93 Доколкото в съдебната практика се уточнява, че не само лицата, които имат качеството на длъжностни лица или на служители, различни от местните служители, но и тези, които се позовават на това качество, могат да обжалват пред общностната юрисдикция решение с неблагоприятни за тях последици, следва да се заключи, че член 88 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд трябва да се прилага и спрямо последните.
94 След като ищецът е загубил делото, всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
определи:
1) Съдът на публичната служба не е компетентен да разгледа иска.
2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 12 ноември 2008 година.
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu