Language of document : ECLI:EU:F:2009:160

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

30 ноември 2009 година

Дело F-80/08

Fritz Harald Wenig

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице — Удръжка от възнаграждението — Твърдение за тежко нарушение — Право на защита — Компетентност — Липса на публикуване на делегиране на правомощия — Липса на компетентност на автора на обжалвания акт“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г–н Wenig иска отмяна на решението на Комисията от 18 септември 2008 г., прието в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, с което той временно е отстранен от длъжност за неопределен срок и се разпорежда от възнаграждението му да се удържат 1 000 EUR месечно за срок не по-дълъг от шест месеца. Освен това с отделна молба жалбоподателят иска спиране на изпълнението на спорното решение.

Решение: Отменя решението от 18 септември 2008 г., с което в приложение на членове 23 и 24 от приложение IX към Правилника Комисията временно отстранява от длъжност жалбоподателя за неопределен срок и разпорежда от възнаграждението му да се удържат 1 000 EUR месечно за срок не по-дълъг от шест месеца. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски в главното производство. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в обезпечителното производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Пенсионирано длъжностно лице

(член 24, параграф 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство

(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Временно отстраняване от длъжност

4.      Жалба за отмяна — Правни основания — Правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на увреждащ акт — Абсолютна процесуална предпоставка

5.      Длъжностни лица — Орган по назначаването — Решение относно упражняването на правомощията, предоставени на посочения орган

(член 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      При положение че решение, с което жалбоподателят временно е отстранен от длъжност за неопределен срок и се разпорежда извършването на удръжка от възнаграждението му за срок не по-дълъг от шест месеца, е имало последици не само върху имущественото му състояние, но и върху доброто му име, фактът че то мълчаливо, но по необходимост е отменено при пенсионирането на жалбоподателя, както и че дори още преди подаването на жалбата въпросното решение е престанало да действа, тъй като с него се разпорежда извършването на удръжка от възнаграждението, а съгласно член 24, параграф 2 от приложение IX към Правилника тази удръжка е била ограничена за срок от шест месеца, нито е лишил от предмет жалбата, нито е премахнал правния интерес на жалбоподателя да иска отмяната на решението в неговата цялост.

(вж. точки 33—35)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, Сборник, стр. I‑10701, точки 44 и 45

2.      Съгласно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. При все това производството за временно отстраняване от длъжност и удържане от възнаграждението не е съдебно, а административно, поради което Комисията не може да се квалифицира като „съд“ по смисъла на член 6 от посочената конвенция. Ето защо от Комисията не може да се изисква да спазва наложените с този член задължения на „съда“, когато временно отстранява от длъжност дадено длъжностно лице и разпорежда удържане от възнаграждението му.

(вж. точки 57—59)

Позоваване на:

Съд — 16 юли 1998 г., N/Комисия, C‑252/97 P, Recueil, стр. I‑4871, точка 52;

Първоинстанционен съд ― 17 октомври 1991 г., de Compte/Парламент, T‑26/89, Recueil, стр. II‑781, точка 94 ; 21 ноември 2000 г. A/Комисия, T‑23/00, Recueil FP, стр. I‑A‑263 и II‑1211, точка 24

3.      Основателността на мярка за временно отстраняване от длъжност на длъжностно лице може да бъде предмет само на много ограничен контрол от общностния съд предвид временния характер на такава мярка. В този смисъл съдът трябва да се ограничи да провери дали твърденията за тежко нарушение са достатъчно правдоподобни и дали не са явно лишени от каквото и да е основание.

(вж. точка 67)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд ― 10 февруари 1999 г., Willeme/Комисия, T‑211/98 R, Recueil FP, стр. I‑A‑15 и II 57, точка 30

4.      Правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на даден увреждащ акт, е правно основание, свързано с обществения ред, което във всички случаи следва да бъде разгледано служебно от общностния съд.

(вж. точка 83)

Позоваване на:

Съд — 13 юли 2000 г., Salzgitter/Комисия, C‑210/98 P, Recueil, стр. I‑5843, точка 56;

Първоинстанционен съд ― 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точка 30;

Съд на публичната служба — 13 декември 2006 г., de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑17/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑577, точка 51; 18 септември 2007 г. Botos/Комисия, F‑10/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 78

5.      Решенията, с които се определя разпределението на правомощията на органа по назначаването, представляват правила за вътрешна организация на институцията. Нито разпоредбите на Договора, нито тези на Правилника, и в частност член 2 от същия, не предвиждат, че публикуването на такива решения е условие за тяхното влизане в сила и оттам за тяхната противопоставимост.

При все това, макар никаква писмена разпоредба да не предвижда изрично това, спазването на принципа на правната сигурност, който поставя изискването акт, издаден от орган на публична власт, да не може да се противопоставя на правните субекти, преди последните да имат възможност да се запознаят с него, налага решенията, свързани с упражняването на правомощия, които Правилникът предоставя на органа по назначаването, а Условията за работа на другите служители — на органа, оправомощен да сключва договори, да бъдат оповестявани по подходящ начин при определени от администрацията условия и форма.

По принцип самата Комисия се стреми да осигури оповестяването на решенията, свързани с упражняването на правомощия, които Правилникът предоставя на органа по назначаването, а Условията за работа на другите служители — на органа, оправомощен да сключва договори, тъй като те обикновено са публикувани в Informations administratives. Освен това изискването за правна сигурност налага общностната правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, доколкото правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения. Накрая, необходимостта от осигуряване на подходяща публичност на решенията за определяне на разпределението на правомощията, които Правилникът предоставя на органа по назначаването, а Условията за работа на другите служители — на органа, оправомощен да сключва договори, следва и от правилата на добрата администрация в областта на управление на персонала.

Задължението на Комисията да осигури подходяща публичност на решение, с което временно се отстранява от длъжност длъжностно лице, се налага с особена строгост, когато такова правомощие е прехвърлено на едно-единствено лице, а именно члена на Комисията, отговарящ за персонала, докато преди това то е било от компетентността на най-висшия орган на Комисията, в случая Комисията като колегиален орган. Еднолично приетата мярка обаче предоставя на длъжностното лице, неин адресат, по-ниска степен на защита, отколкото тази, гарантирана при произнасянето на мярка от колегиален орган, тъй като благодарение на разискванията на своите членове последният е в състояние да вземе предвид по-голяма по обем относима информация.

(вж. точки 87, 89—91, 93, 94 и 96)

Позоваване на:

Съд ― 30 май 1973 г., De Greef/Комисия, 46/72, Recueil, стр. 543, точка 18; 25 януари 1979 г. Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 15; 25 януари 1979 г. Weingut Decker, 99/78, Recueil, стр. 101, точка 3; 21 юни 2007 г. ROM-projecten, C‑158/06, Сборник, стр. I‑5103, точка 25; 11 декември 2007 г. Skoma-Lux, C‑161/06, Сборник, стр. I‑10841, точки 37 и 38;

Първоинстанционен съд ― 25 март 1999 г., Hamptaux/Комисия, T‑76/98, Recueil FP, стр. I‑A‑59 и II‑303, точка 23;

Съд на публичната служба ― 9 юли 2008 г., Kuchta/ЕЦБ, F‑89/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 62