Language of document : ECLI:EU:F:2014:245

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

13 ноември 2014 година(*)

„Публична служба — Процедура по подбор и назначаване на изпълнителен директор на регулаторна агенция — Европейска агенция по лекарствата (ЕМА) — Процедура за подбор с две фази — Предварителен подбор в рамките на Комисията — Назначаване от управителния съвет на ЕМА — Задължение на управителния съвет на ЕМА да избере изпълнителния директор измежду подбраните от Комисията кандидати — Жалба за отмяна — Състав на комисията по предварителен подбор — Съвместяване на функциите на член на комисията по предварителен подбор и член на управителния съвет на ЕМА — Кандидати, които са членове на управителния съвет на ЕМА и са включени в списъка с подбраните от Комисията кандидати — Назначаване на кандидат, който е член на управителния съвет на ЕМА — Задължение за безпристрастност — Нарушаване — Отмяна — Иск за обезщетение — Неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, дала основание за отмяната — Доказване — Липса“

По дело F‑2/12

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,

Емил Христов, с местожителство в София (България), за когото се явяват адв. М. Екимджиев, адв. К. Бончева и адв. Г. Черничерска,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално J. Currall и Д. Стефанов, а впоследствие J. Currall и Н. Николова, в качеството на представители,

и

Европейска агенция по лекарствата (ЕМА), за която се явяват първоначално V. Salvatore и T. Jablonski, а впоследствие J. Currall и Н. Николова, в качеството на представители,

ответници,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав),

състоящ се от: M. I. Rofes i Pujol (докладчик), председател, K. Bradley и J. Svenningsen, съдии,

секретар: J. Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 октомври 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 9 януари 2012 г., г‑н Христов иска, от една страна, да се отменят няколко решения, приети от Европейската комисия в процедурата по подбор на изпълнителен директор на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), и решението на управителния съвет на ЕМА от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор, и от друга страна, да му се присъди обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял поради издаването на тези решения.

 Правна уредба

2        Член 64, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83) предвижда следното:

„Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет по предложение на Комисията за срок от пет години въз основа на списък от заявители, предложен от Комисията, след отправяне на покана за заявяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз и други източници. Преди самото назначаване определеният от управителния съвет кандидат се приканва да направи изложение пред Европейския парламент и да отговори на всички въпроси, поставени от членовете на последния. […]“.

3        Член 65 от Регламент № 726/2004 гласи:

„1.      Управителният съвет се състои от по един представител от всяка държава членка, двама представители на Комисията и двама представители на Европейския парламент.

[…]

Членовете на управителния съвет се определят по начин, който гарантира възможно най-високо ниво на експертна квалификация, широк спектър на натрупания в съответната област опит и възможно най-широко географско представителство в Европейския съюз.

2.      Членовете на управителния съвет се назначават въз основа на техния конкретен опит в управленската сфера и ако е приложимо, въз основа на опита им в областта на лекарствените продукти за хуманна или ветеринарна употреба.

3.      Всяка държава членка и Комисията определят своите представители в управителния съвет, както и техните заместници, които ще заместват отсъстващите членове и ще гласуват от тяхно име.

[…]

7.      Управителният съвет приема свой процедурен правилник.

[…]“.

4        Член 66 от Регламент № 726/2004 предвижда, че управителният съвет на ЕМА назначава изпълнителния директор.

5        Член 75 от Регламент № 726/2004 гласи:

„За персонала на [ЕМА] важат правилата и правилниците, прилагани по отношение на […] длъжностни[те] лица и другите служители на Европейските общности. По отношение на своя персонал [ЕМА] упражнява правомощията, делегирани на назначаващия орган.

Управителният съвет, съгласувано с Комисията, приема необходимите разпоредби за прилагане“.

6        На основание член 65, параграф 7 от Регламент № 726/2004 на 13 декември 2007 г. управителният съвет на ЕМА приема процедурен правилник, който впоследствие неколкократно е изменян. В приложимата му към спора редакция от 10 декември 2009 г. член 11, параграф 3 от този процедурен правилник гласи:

„В началото на всяко заседание членовете [на управителния съвет] декларират всеки конкретен интерес, който може да се счита за накърняващ тяхната независимост по въпросите от дневния ред. Декларациите са публични“.

7        Насоки SEC(2009) 27/2 на Комисията от 12 януари 2009 г. относно подбора и назначаването на директорите на регулаторни агенции, изпълнителни агенции и съвместни предприятия (наричани по-нататък „Насоките“) определят различните етапи на процедурата за подбор на директорите на повечето агенции на Европейския съюз. Конкретно по отношение на регулаторните агенции, сред които е и ЕМА, Насоките гласят, че изпълнителният директор се назначава от управителния съвет въз основа на списък с кандидати, предложен от Комисията.

8        Точка 7 от Насоките е озаглавена „Предварителен подбор“ и предвижда:

„В обичайния случай когато Комисията отговаря за съставянето на [„]краткия списък[“] с одобрените кандидати[…], процедурата по предварителен подбор се осъществява от [комисия] по предварителен подбор, която трябва да определи най-квалифицираните кандидати и да предаде проектосписък на консултативния комитет по назначенията […].

Отговарящата за агенцията [генерална дирекция] съставя [комисия] по предварителен подбор по предложение на отдела за човешки ресурси на отговарящата за агенцията [генерална дирекция]. Членовете, работещи в Комисията, се определят от генералния директор.

7.1 [Комисия] по предварителен подбор

–        Членове

[Комисията] по предварителен подбор се състои от три длъжностни лица на висши ръководни длъжности в Комисията, които трябва да имат минимум същата степен и същото ниво на изпълняваните функции като степента и нивото на директора на агенцията.

По принцип [комисията] по предварителен подбор се състои от:

–        генералния директор на отговарящата за агенцията [генерална дирекция] или заместник генералния директор на тази [генерална дирекция], който е председател на [комисията] по предварителен подбор,

–        един директор от отговарящата за агенцията [генерална дирекция],

–        един директор от друга генерална дирекция, за предпочитане от същата група като отговарящата за агенцията [генерална дирекция], и който, ако е възможно, притежава специфични познания в сектора на дейност на агенцията,

[…].

–        Наблюдател

Когато директорът се назначава от управителния съвет или от Съвета [на Европейския съюз], те могат да определят наблюдател, който да ги представлява в [комисията] по предварителен подбор.

[…]

7.2 Разглеждане на кандидатурите

[…]

7.2.1 Проверка на критериите за допустимост и съставяне на скала за оценка от [комисията] по [предварителен] подбор

[Комисията] по предварителен подбор съставя контролен списък и пристъпва към проверка на изпълнението на критериите за допустимост.

[Комисията] по предварителен подбор съставя също скала за оценка въз основа на критериите за подбор, определени в обявата за свободно работно място. Тази скала позволява съпоставянето на профила на кандидата спрямо специалните познания, изисквани за длъжността, както са посочени в обявата за свободно работно място.

[…]

След като приключи с оценката, [комисията] по предварителен подбор съставя списък с преминалите предварителния подбор кандидати, считани като отговарящи в най-голяма степен на търсения профил и имащи квалификациите, посочени в обявата.

[…]

7.2.4 Доклад на [комисията] по предварителен подбор

[Комисията] по предварителен подбор съставя пълен доклад, в който се съдържа подробна информация за всяко събеседване, качествена оценка на всички кандидати и предложение за списък с кандидатите, считани за най-квалифицирани.

Докладът се изготвя от председателя на [комисията] по предварителен подбор. […]

Секретариатът на [комисията] по предварителен подбор предава доклада на генералния секретариат в качеството му на председател на [консултативния комитет по назначенията], на секретариата на [консултативния комитет по назначенията], на [генерална дирекция] „Персонал и администрация“ и на [члена на Комисията] на отговарящата за агенцията [генерална дирекция].

[…]“.

9        Точка 8 от Насоките, озаглавена „Представяне пред консултативния комитет по назначенията […] и събеседване с [члена/членовете на Комисията]“, гласи следното:

„Поради ролята на Комисията в процедурите за назначаване на директори, [консултативният комитет по назначенията] като гарант на качеството на процеса на наемане на лица на висши ръководни длъжности има задачата да представи на Комисията списък с кандидатите, считани за най-квалифицирани за длъжността „директор на агенция“.

[…]

8.1 Състав на [консултативния комитет по назначенията]

За подбора на директори на агенции […] [консултативният комитет по назначенията] се състои от следните членове:

–        генералният директор, отговарящ за персонала и администрацията, който е председател на комитета,

–        началникът на кабинета на [члена на Комисията], отговарящ за персонала и администрацията,

–        постоянният докладчик на [консултативния комитет по назначенията],

–        докладчика, определен за процедурата по подбор,

–        заместник генералния секретар,

–        генералния директор на отговарящата за агенцията [генерална дирекция] […],

[…].

8.2 Становище на [консултативния комитет по назначенията] и център за оценяване […]

8.2.1 Първи етап на процедурата пред [консултативния комитет по назначенията]: предварително становище

a) Процедура

Секретариатът на [консултативния комитет по назначенията] предава доклада и проектосписъка с кандидати, съставен от [комисията] по предварителен подбор, на съответните членове на [консултативния комитет по назначенията], за да могат да изразят своето мнение чрез писмена процедура.

Възможни са три варианта:

–        одобрение от [консултативния комитет по назначенията] на заключенията в доклада, включително на списъка с кандидати, предложен от [комисията] по предварителен подбор,

–        одобрение от [консултативния комитет по назначенията] на заключенията в доклада, но с промени в списъка с кандидати, предложен от [комисията] по предварителен подбор; [консултативният комитет по назначенията] може да си запази правото или да добави към списъка на [комисията] по предварителен подбор кандидати, които са имали събеседване с [тази комисия], но не са били подбрани от [нея], или да извади кандидати от списъка,

–        възражение от страна на [консултативния комитет по назначенията] или на един от неговите членове относно заключенията в доклада по предварителен подбор. В този случай секретариатът на [консултативния комитет по назначенията] може да поиска от председателя на [комисията] по предварителен подбор писмени пояснения и/или допълнителна информация. Ако възражението не бъде оттеглено, [консултативният комитет по назначенията] може да добави точка към дневния ред на някое от седмичните си заседания относно списъка с кандидатите, преминали предварителния подбор. Генералният директор на отговарящата за агенцията [генерална дирекция] и докладчикът се поканват за обсъждане на доклада на [комисията] по предварителен подбор.

След одобряването от [консултативния комитет по назначенията] на доклада и проектосписъка с кандидатите, подбрани от [комисията] по предварителен подбор, той излиза с предварително становище.

б) Информация, предоставяна на кандидатите

Секретариатът на [консултативния комитет по назначенията] поканва подбраните кандидати да се явят на събеседване с [консултативния комитет по назначенията] и да участват в тестове по модела „Център за оценяване“. […]

Успоредно с това секретариатът на [консултативния комитет по назначенията] уведомява за становището на [консултативния комитет по назначенията] кандидата/ите, поканен/и на събеседване с [комисията] по предварителен подбор, но неподбран/и от [консултативния комитет по назначенията].

8.2.2 Център за оценяване

Кандидатите, подбрани да се явят на събеседване с [консултативния комитет по назначенията], се поканват да участват в тестове пред външен консултант по наемане на персонал […].

8.2.3 Втори етап на процедурата пред [консултативния комитет по назначенията]: окончателно становище

[Консултативният комитет по назначенията] провежда събеседвания с кандидатите, включени в съставения от него списък по време на изготвянето на предварителното му становище.

След събеседванията [консултативният комитет по назначенията] излиза с окончателно становище под формата на проектосписък с кандидати, чийто профил се преценява от [консултативния комитет по назначенията] като най-подходящ за длъжността „директор на агенция“, и който съдържа, доколкото е възможно, имената на повече от един кандидат. Становището на [консултативния комитет по назначенията], подписано от неговия председател, се предава на кабинетите на [члена на Комисията], отговарящ за персонала и администрацията, и на [члена на Комисията], отговарящ за агенцията, като документ, служещ за основа за провеждането на техните събеседвания.

[…]

8.3 Събеседване с [члена/членовете на Комисията]

[Членът/членовете на Комисията], отговарящ/и за агенцията, провежда/т събеседване с кандидатите, подбрани от [консултативния комитет по назначенията] в окончателното му становище.

[Членът на Комисията], отговарящ за персонала и администрацията, също може, ако желае, да проведе събеседвания с подбраните кандидати или с всеки друг кандидат, когото счита за подходящ. За тази цел той се води от публикуваните критерии за подбор и от общоприетите принципи, приложими за назначаването на длъжностни лица на висши ръководни длъжности в Комисията.

[…]“.

10      Точка 10 от Насоките, озаглавена „Приемане на краткия списък с одобрени кандидати и назначаване от органа по назначаването“, гласи следното:

„10.1 Приемане на предложението

Когато кандидатите се явяват на събеседване с [члена/членовете на Комисията], отговарящ/и за агенцията, последният/те иска/т от кабинета на [члена на Комисията], отговарящ за персонала и администрацията, да представи на Комисията списъка с подбраните кандидати.

Комисията приема списъка с кандидатите в рамките на […] „Разни административни и бюджетни въпроси“[…], като този списък се предава на органа по назначаването от [члена на Комисията], отговарящ за агенцията […].

[…]

10.3 Събеседване на кандидатите с органа по назначаването

Органът по назначаването, т.е. управителният съвет за повечето агенции, […] провежда събеседвания с кандидатите в списъка на подбраните кандидати. […]

10.4 Изслушване пред Парламента

Когато това се предвижда в регламента за създаване на агенцията, преди назначаването му кандидатът, подбран от управителния съвет, може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната/ите комисия/и на Европейския парламент и да отговори на въпросите, зададени от нейните/техните членове.

Понастоящем директорите на следните седем агенции трябва да се явят на изслушване пред Парламента преди назначаването им: […] [EMA] […].

10.5 Назначаване на кандидатите от органа по назначаването

След тези събеседвания и евентуалното изслушване пред компетентната/ите комисия/и на Европейския парламент органът по назначаването назначава кандидата, избран за длъжността „директор на агенция“.

[…]“.

11      Обявлението за свободно работно място за поста изпълнителен директор на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) (степен AD 15) COM/2010/10286 (ОВ C 296 A, стр. 1, наричано по-нататък „процесното обявление за свободна длъжност“) предвижда:

„[…]

Ние предлагаме

Изпълнителният директор е законният представител на [ЕМА] и нейно лице пред обществеността и се отчита пред управителния съвет.

[…]

Подбор и назначаване

За процеса на подбор ще бъде сформирана комисия за предварителен подбор. Тази комисия ще покани на събеседване кандидатите c най-добър профил за конкретните нужди, подбрани въз основа на техните качества, свързани c длъжността, съгласно изложените по-горе критерии. След това кандидатите, одобрени от комисията за предварителен подбор, ще бъдат поканени на събеседване c Консултативния комитет по назначенията […] към Европейската комисия и ще бъдат оценени по метода „център за [оценяване]“ (assessment centre) от външни консултанти за подбор на кадри. Одобрените от [консултативния комитет по назначенията] кандидати ще се явят на събеседване със съответните [членове на Комисията].

След тези събеседвания Европейската комисия ще състави списък c най-подходящите кандидати, който ще бъде представен на управителния съвет на EMA. Управителният съвет ще проведе събеседване c включените в списъка кандидати и ще определи директора измежду тях. Включването в списъка c одобрени кандидати не е гаранция за назначение.

От кандидатите може да се изиска да преминат други събеседвания и/или тестове в допълнение към горепосочените.

Преди да бъде назначен, номинираният кандидат ще бъде поканен да направи изявление пред Европейския парламент и да отговори на въпроси, зададени от членовете на тази институция.

[…]

Важна информация за кандидатите

На кандидатите се напомня, че работата на различните комисии за подбор е поверителна. На кандидатите се забранява да осъществяват пряк или непряк контакт c техните членове, както и да искат от трети лица да направят това от тяхно име.

[…]“.

 Фактическа обстановка

12      Жалбоподателят е член на управителния съвет на ЕМА от януари 2007 г. до април 2009 г. като представител на държавата членка, на която е гражданин.

13      На 10 декември 2009 г. г‑н A, член на управителния съвет на ЕМА, е определен от този съвет за наблюдател в комисията по предварителен подбор съгласно точка 7.1 от Насоките. По силата на същата разпоредба комисията по предварителен подбор се състои от три длъжностни лица на висши ръководни длъжности в Комисията, които трябва да имат минимум същата степен и същото ниво на изпълняваните функции като степента и нивото на директора на ЕМА.

14      На 15 януари 2010 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за свободна длъжност за изпълнителен директор (степен AD 14) на Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА) (ОВ C 9 A, стр. 1). Предлаганата длъжност се заема по договор за срочно наемане на служител от степен AD 14 и определеният краен срок за подаване на кандидатури е 17 февруари 2010 г. Жалбоподателят подава кандидатура за длъжността на 16 февруари 2010 г.

15      На 31 март 2010 г. комисията по предварителен подбор разглежда получените кандидатури съгласно точка 7.2.1 от Насоките. На този етап въпросната комисия преценява, че обявлението за свободна длъжност не е било достатъчно широко разгласено. Затова Комисията решава отново да публикува обявлението.

16      С електронно писмо от 14 юни 2010 г. заместник-началникът на отдел „Човешки ресурси“ в генерална дирекция (ГД) „Здравеопазване и потребители“ в Комисията (наричана по-нататък „ГД „Здравеопазване“) уведомява жалбоподателя, че процедурата по подбор ще започне повторно, за да бъде разгласена по-широко, и че вероятно към 25 юни 2010 г. ще бъде публикувано ново обявление, с което ще се определи нов четириседмичен срок за подаване на заявления за кандидатстване. В същото електронно писмо се уточнява, че не се налага жалбоподателят да подава повторно документи, тъй като кандидатурата му остава валидна.

17      На 12 септември 2010 г. жалбоподателят изпраща електронно писмо до заместник-началника на отдел „Човешки ресурси“ в ГД „Здравеопазване“, за да поиска информация за хода на процедурата във връзка с неговата кандидатура. На следващия ден заместник-началникът му отговаря, че ще бъде уведомен при ново развитие на процедурата.

18      На 7 октомври 2010 г. управителният съвет на ЕМА провежда заседание. На заседанието, в което участват по-специално г‑н В и г‑н С в качеството им съответно на председател и член на управителния съвет, е взето решение за започване на процедура за подбор на изпълнителен директор на ЕМА, като в решението се уточняват различните етапи на процедурата и се посочва, че съобщение за нея ще бъде публикувано на уебсайта на ЕМА.

19      На 30 октомври 2010 г. Комисията публикува процесното обявление за свободна длъжност. Кандидатите трябва да отговарят на същите критерии за подбор и допустимост като предвидените в предходното обявление за свободна длъжност, с изключение на един от критериите за подбор. Всъщност, докато в първото обявление за свободна длъжност е било посочено, че кандидатите трябва да имат „доказан опит в ръководенето на персонал на висше равнище в мултикултурна среда“, в процесното обявление се изисква „доказан опит в ръководенето на големи екипи на високо равнище[,] [като] опитът, придобит в мултикултурна среда, се счита за предимство“.

20      Жалбоподателят е уведомен за публикуването на процесното обявление за свободна длъжност с електронно писмо от 3 ноември 2010 г. на заместник-началника на отдел „Човешки ресурси“ в ГД „Здравеопазване“. В писмото заместник-началникът препоръчва на жалбоподателя да изпрати отново необходимите документи към вече изпратеното във връзка с първото обявление заявление за кандидатстване, за да може да осъвремени данните за професионалния си опит, което жалбоподателят прави с писмо от 23 ноември 2010 г., получено в Комисията на следващия ден.

21      На 1 ноември 2010 г. г‑н B подава кандидатурата си за длъжността изпълнителен директор. На 23 ноември същата година кандидатура подава и г‑н C.

22      В конкретния случай комисията по предварителен подбор е съставена от един председател и още трима членове. Функциите на председател на комисията по предварителен подбор са възложени на генералния директор на ГД „Здравеопазване“ — генералната дирекция, която отговаря за ЕМА и съответно наблюдава дейността ѝ. От останалите трима членове двама са длъжностни лица от ГД „Здравеопазване“, а третият е длъжностно лице от генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“. Председателят на комисията по предварителен подбор — г‑жа D, и единият от двамата членове, които са длъжностни лица в ГД „Здравеопазване“, са и членове на управителния съвет на ЕМА като представители на Комисията съобразно член 65, параграф 3 от Регламент № 726/2004.

23      На 12 януари 2011 г. комисията по предварителен подбор разглежда 62‑те кандидатури, подадени за длъжността изпълнителен директор на ЕМА. В резултат от разглеждането им комисията по предварителен подбор решава да покани на събеседване деветима кандидати, сред които и жалбоподателя. Комисията по предварителен подбор обаче отстранява единия от деветимата кандидати още преди да се е явил на събеседването.

24      На 8 февруари 2011 г. жалбоподателят и останалите седем подбрани кандидати се явяват на събеседване с комисията по предварителен подбор. За събеседването комисията използва подготвената от нея скàла за оценка.

25      В резултат от събеседванията осемте кандидати получават оценка по точкова скàла с максимален резултат 100 точки и са класирани по възходящ ред на получените точки. Жалбоподателят получава най-ниския резултат, а именно 61 точки от възможни 100. Останалите седем кандидати получават между 69 и 85 точки от 100.

26      На 7 март 2011 г. комисията по предварителен подбор изготвя своя доклад, в който включва информация за всеки изслушан кандидат и препоръчва четиримата кандидати, получили най-висок резултат (от 75 до 85 точки от възможни 100), сред които са г‑н B и г‑н C.

27      След като получава доклада на комисията по предварителен подбор, консултативният комитет по назначенията към Комисията (наричан по-нататък „ККН“) на свой ред преглежда документите на 62-мата кандидати за длъжността изпълнителен директор на ЕМА. Въз основа на този преглед на 14 март 2011 г. ККН издава предварителното становище, предвидено в точка 8.2.1 от Насоките. Според предварителното становище на ККН единствено четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, трябва да бъдат поканени за участие в изпитите по модела „Център за оценяване“ и на събеседване с ККН. С писмо от същата дата изпълняващият длъжността секретар на ККН уведомява жалбоподателя, че ККН е решил да не се отклонява от становището на комисията по предварителен подбор, според което някои други кандидати имат по-добро съчетание от качествата и опита, изисквани в процесното обявление за свободна длъжност, и поради това няма да го покани на събеседване.

28      Четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, преминават тестове за оценяване и след това са поканени на събеседване с ККН, което се провежда на 7 април 2011 г. На същия ден ККН издава становище, в което посочва, че четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, отговарят на условията за заемане на длъжността изпълнителен директор на ЕМА.

29      Членът на Комисията, който отговаря за здравеопазването и защитата на потребителите (наричан по-нататък „отговарящият за агенцията комисар“), провежда събеседване с четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и от ККН. Впоследствие ГД „Човешки ресурси и сигурност“ предлага на членовете на Комисията, след съгласуване с председателя на Комисията и отговарящия за агенцията комисар, да препоръчат тези четирима кандидати на управителния съвет на ЕМА.

30      На 20 април 2011 г. Комисията издава самото решение, с което предлага на управителния съвет на ЕМА списък с четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и от ККН (наричано по-нататък „решението на Комисията от 20 април 2011 г.“).

31      На 5 май 2011 г. управителният съвет на ЕМА провежда извънредно заседание, за да избере новия изпълнителен директор на агенцията. На заседанието са променени приетите на 7 октомври 2010 г. правила за процедурата по подбор на изпълнителен директор и са проведени събеседвания с предложените от Комисията четирима кандидати. Тъй като не се постига съгласие по някоя от кандидатурите, е взето решение през следващия месец да се проведе ново заседание на управителния съвет на ЕМА, на което евентуално да се събере мнозинство в полза на някого от предложените от Комисията четирима кандидати.

32      С писмо от 27 май 2011 г., заведено в Комисията на 9 юни 2011 г., жалбоподателят подава жалба по административен ред „срещу действията по провеждане на конкурса пред Комисията“.

33      На 8 юни 2011 г. управителният съвет на ЕМА избира г‑н C да заеме длъжността изпълнителен директор на ЕМА.

34      На 13 юли 2011 г. г‑н C е изслушан в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Парламента.

35      С писмо от 22 септември 2011 г. председателят на Парламента уведомява ЕМА, че след изслушването на г‑н C в упоменатата комисия Парламентът е съгласен г‑н C да бъде назначен като новия изпълнителен директор на ЕМА.

36      С решение на Комисията от 6 октомври 2011 г. е отхвърлена жалбата, която жалбоподателят подава по административен ред с писмото от 27 май 2011 г.

37      С решение, прието също на 6 октомври 2011 г., управителният съвет на ЕМА назначава г‑н C за изпълнителен директор (наричано по-нататък „решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г.“).

38      С писмо от 6 януари 2012 г., изпратено на същия ден по факс и по пощата, жалбоподателят подава по административен ред жалба срещу решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. до органа, оправомощен да сключва договорите за назначаване в ЕМА.

39      С молба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 9 януари 2012 г., жалбоподателят иска да бъде спряно изпълнението на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. Молбата е отхвърлена с определение от 20 март 2012 г., Христов/Комисия и ЕМА (F‑2/12 R, EU:F:2012:35).

40      С решение от 16 май 2012 г. органът, оправомощен да сключва договорите за назначаване в ЕМА, отхвърля подадената по административен ред жалба от 6 януари 2012 г.

 Исканията на страните и производството

41      С жалбата си жалбоподателят по същество моли Съда на публичната служба:

–        да отмени решението, за което е уведомен с писмо от 14 март 2011 г. и с което комисията по предварителен подбор изготвя списък с четирима кандидати, сред които не фигурира жалбоподателят,

–        да отмени решението на ККН от 14 март 2011 г. да покани на събеседване само четиримата кандидати от списъка на комисията по предварителен подбор,

–        да отмени „решението на [ККН] от 14 март 2011 г.“ за присъединяване към становището на комисията по предварителен подбор,

–        да отмени решението на Комисията от 20 април 2011 г.,

–        да отмени решението на Комисията от 6 октомври 2011 г., с което е отхвърлена жалбата, подадена по административен ред на 27 май 2011 г.,

–        да отмени решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г.,

–        да му присъди обезщетение по справедливост за претърпените неимуществени вреди,

–        да осъди Комисията и ЕМА да заплатят разноските, направени в административната и в съдебната процедура,

–        да се организира нов „конкурс“ при спазване на законовия ред.

42      В писмената си защита Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати всички разноски по производството.

43      В писмената си защита ЕМА моли Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата като явно недопустима,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

44      Допусната е втора размяна на писмени изявления, ограничени до въпроса за повдигнатите от Комисията и ЕМА възражения за недопустимост на жалбата. В дупликата си ЕМА оттегля първото си искане — жалбата да бъде обявена за явно недопустима.

45      С писма на секретариата от 23 юли 2013 г. страните са приканени да дадат определена информация като част от процесуално-организационните действия. Страните изпълняват това искане в определения срок.

46      В отговора си във връзка с процесуално-организационните действия жалбоподателят посочва, че по третото от исканията си за отмяна всъщност иска от Съда на публичната служба да отмени решението на ККН, с което същият се присъединява към препоръките на комисията по предварителен подбор и което е издадено на 7 април 2011 г., а не на 14 март 2011 г., както по погрешка е посочено в жалбата.

47      С отговора си във връзка с процесуално-организационните действия Комисията представя редица документи, които не са съставени на езика на производството и които до онзи момент не са съобщавани на жалбоподателя. Тъй като последният не е имал възможност да се запознае с част от тези документи преди съдебното заседание, по отправено в съдебното заседание искане на жалбоподателя Съдът на публичната служба приканва Комисията да представи не по-късно от 18 ноември 2013 г. превод на български или евентуално на английски език на някои от документите, представени от нея в приложение към отговора ѝ във връзка с процесуално-организационните действия, и по-конкретно на някои части от Насоките.

48      В съдебното заседание жалбоподателят също така представя допълнителни доказателства, които Съдът на публичната служба допуска по делото. В края на съдебното заседание Съдът на публичната служба решава да не закрива устната фаза на производството.

49      С изявление от 18 ноември 2013 г. Комисията изпълнява разпореждането на Съда на публичната служба за представяне на някои преводи.

50      С изявление от 16 декември 2013 г. жалбоподателят представя бележките си по изявлението на Комисията от 18 ноември 2013 г.

51      С писмо на секретариата от 30 януари 2014 г. Комисията и ЕМА са приканени да отговорят на изявлението на жалбоподателя от 16 декември 2013 г., като в изпълнение на тази покана Комисията представя изявление от 13 февруари 2014 г.

52      На 5 март 2014 г. Съдът на публичната служба закрива устната фаза на производството.

 От правна страна

1.     По искането за издаване на разпореждане

53      Що се отнася до деветото искане, а именно Съдът на публичната служба да разпореди организирането на нова процедура за назначаване на изпълнителен директор на ЕМА, следва да се напомни постоянната съдебна практика, съгласно която Съдът на публичната служба не е компетентен да отправя разпореждания до институциите на Съюза извън общото задължение по член 266 ДФЕС на издалата отменения акт институция да вземе всички необходими мерки за изпълнението на отменителното съдебно решение (решение Pleijte/Комисия, F‑91/08, EU:F:2010:13, т. 29 и цитираната съдебна практика).

54      Доколкото съставлява именно искане за издаване на подобно разпореждане, упоменатото по-горе искане на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

2.     По исканията за отмяна

 По допустимостта

 Доводи на страните

55      Комисията смята, че първите три искания са недопустими, доколкото трите обжалвани решения представляват вътрешни подготвителни актове във връзка с решението на Комисията от 20 април 2011 г. и следователно не са актове с неблагоприятни последици, които да подлежат на обжалване. Що се отнася до петото искане, Комисията поддържа, че оспореното решение не е акт, който може да се обжалва отделно. Що се отнася до шестото искане — за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., жалбата била недопустима по отношение на Комисията, тъй като това е акт на ЕМА, а не на Комисията.

56      Жалбоподателят възразява с довода, че съгласно процесното обявление за свободна длъжност Комисията е длъжна да се съобрази с препоръките на комисията по предварителен подбор и на ККН. Затова решенията на комисията по предварителен подбор и на ККН, чиято отмяна той иска с точки 1—3 от петитума на жалбата, били обвързващи за Комисията и не съставлявали подготвителни актове във връзка с решението на Комисията от 20 април 2011 г. Жалбоподателят добавя, че макар наистина Комисията да е имала право да не се съгласи с решенията на комисията по предварителен подбор и на ККН, ако констатира явна грешка в оценяването и изготви мотивирано становище в този смисъл, това не променя факта, че в случая въпреки наличието на явна грешка Комисията не е издала подобно мотивирано становище. Следователно в конкретния случай трябвало да се приеме, че първите три искания за отмяна са допустими.

57      Във връзка с петото си искане — за отмяна на решението на Комисията от 6 октомври 2011 г., с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба от 27 май 2011 г., жалбоподателят поддържа, че това решение съдържа мотивите за решението на комисията по предварителен подбор жалбоподателят да не бъде включен в списъка с одобрените кандидати. Това решение на Комисията съдържало и факти, за които жалбоподателят не е знаел, преди да получи писмото от 14 март 2011 г. на изпълняващия длъжността секретар на ККН, и поради това то допълвало решението на ККН от 14 март 2011 г. да не се отклонява от становището на комисията по предварителен подбор и да се присъедини към препоръките на тази комисия. Затова жалбоподателят смята, че решението на Комисията от 6 октомври 2011 г., с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба, е самостоятелно и подлежи на контрол за законосъобразност от страна на Съда на публичната служба.

 Съображения на Съда на публичната служба

58      На първо място, във връзка с първите три искания следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко фази, по-специално в резултат на вътрешна процедура, на обжалване подлежат само мерките, които определят окончателно становището на институцията по отношение на жалбоподателя, но не и междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение. Макар че могат да повлияят на съдържанието на акта, с който окончателно се определя становището на институцията, тези междинни мерки не подлежат на отделно обжалване и трябва да се оспорват с жалбата срещу самия акт (вж. решения N/Парламент, F‑71/08, EU:F:2009:150, т. 28 и Pleijte/Комисия, EU:F:2010:13, т. 27; определение Possanzini/Frontex, F‑61/11, EU:F:2012:146, т. 42 и 43).

59      В конкретния случай Съдът на публичната служба напомня, от една страна, че съгласно разпоредбата на член 64 от Регламент № 726/2004 изпълнителният директор на ЕМА се назначава от управителния съвет на ЕМА въз основа на списък от кандидати, предложен от Комисията. От друга страна, Съдът на публичната служба намира, че съгласно Насоките процедурата по подбор на изпълнителен директор на ЕМА се провежда в две фази. Първата фаза се провежда пред Комисията и се разделя на няколко етапа. Най-напред се съставя комисия по предварителен подбор, която да изготви проектосписък с кандидатите, считани за най-квалифицирани. След това проектосписъкът се предава на ККН за становище. ККН издава предварително становище за кандидатите, посочени от комисията по предварителен подбор, и на свой ред изготвя списък с кандидати, който може да се различава от съставения от комисията по предварителен подбор. След като подбраните от ККН кандидати преминат тестове за оценяване пред външен консултант по наемане на персонал, ККН провежда събеседвания с тях. След събеседванията ККН издава окончателното си становище със списъка на кандидатите, които счита за най-подходящи. Това окончателно становище на ККН е документът, който служи за основа на събеседванията, провеждани от отговарящия за агенцията комисар и евентуално от члена на Комисията, отговарящ за персонала и администрацията. Накрая, отговарящият за агенцията комисар и евентуално членът на Комисията, отговарящ за персонала и администрацията, провеждат събеседвания с кандидатите, подбрани от ККН в окончателното му становище, а членът на Комисията, отговарящ за персонала и администрацията, може да проведе събеседване и с всеки друг кандидат, когото счита за подходящ. След това отговарящият за агенцията комисар предава на Комисията списъка с подбраните кандидати и тогава Комисията следва да приеме списък с препоръчваните от нея кандидати, а отговарящият за агенцията комисар предава този списък на органа по назначаването, в случая — на управителния съвет на ЕМА.

60      Втората фаза се провежда основно пред управителния съвет на ЕМА. След като проведе събеседвания с кандидатите от изпратения от Комисията списък, управителният съвет на ЕМА избира един от тях. Избраният кандидат получава покана да направи изявление пред компетентната комисия на Парламента. Когато Парламентът даде съгласие за назначаването на избрания от управителния съвет на ЕМА кандидат, управителният съвет на ЕМА назначава този кандидат за изпълнителен директор.

61      Това показва, че съгласно член 64 от Регламент № 726/2004, така както е конкретизиран в Насоките, управителният съвет на ЕМА може да избере изпълнителния директор единствено измежду кандидатите, предложени от Комисията. Следователно решението на Комисията от 20 април 2011 г. за приемане на списък с четирима кандидати, които да бъдат препоръчани на управителния съвет на ЕМА, е актът, който е определил становището на Комисията и е очертал пределите на свободата на избор на управителния съвет на ЕМА, доколкото с него жалбоподателят окончателно е бил изключен от участие в следващите етапи на процедурата по подбор. Ето защо решението на Комисията от 20 април 2011 г. е актът с неблагоприятни последици за жалбоподателя (вж. по аналогия решение Pleijte/Комисия, EU:F:2010:13, т. 28).

62      От Насоките обаче също така следва, че когато изготвя своя списък с кандидати, с които да проведе събеседване, ККН не е обвързан от списъка с кандидатите, посочени от комисията по предварителен подбор, и може да не проведе събеседване с някои от посочените кандидати или, обратно, да проведе събеседване с кандидати, които не са включени в списъка, изготвен от комисията по предварителен подбор. Отново съгласно Насоките членовете на Комисията, които следва да изготвят списък с кандидати, който да предложат на Комисията, също не са обвързани от списъка с кандидатите, подбрани от ККН, тъй като членът на Комисията, отговарящ за персонала и администрацията, може да проведе събеседване с всеки друг кандидат, когото счита за подходящ.

63      Оттук следва, че решението на комисията по предварителен подбор за приемане на списък с четирима препоръчвани кандидати, решението на ККН от 14 март 2011 г. за провеждане на събеседване само с четиримата кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор, както и решението на ККН от 7 април 2011 г. да се присъедини към препоръките на комисията по предварителен подбор изобщо не определят становището на Комисията, а представляват подготвителни актове във връзка с решението на Комисията от 20 април 2011 г. Следователно съгласно съдебната практика, цитирана в точка 58 от настоящото решение, първите три искания, а именно исканията за отмяна на тези решения, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

64      На второ място, що се отнася до петото искане — за отмяна на решението на Комисията от 6 октомври 2011 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба от 27 май 2011 г., постоянната съдебна практика гласи, че административната жалба и нейното отхвърляне — изрично или мълчаливо — са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При тези условия жалбата до съда, дори и формално да е насочена срещу решението за отхвърляне на административната жалба, сезира този съд да се произнесе относно акта с неблагоприятни последици, срещу който е била подадена административната жалба, освен в случаите, в които решението за отхвърляне на административната жалба има различен обхват от акта, срещу който тя е насочена. Многократно е постановявано, че е възможно с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на административната жалба да не е просто потвърждение на оспорения от жалбоподателя акт. Това е така, когато с решението за отхвърляне на административната жалба се преразглежда случаят на жалбоподателя в светлината на нови фактически и правни обстоятелства или когато с него се изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези решението за отхвърляне на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за акт с неблагоприятни последици, който замества последния (решения Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 32 и Arguelles Arias/Съвет, F‑122/12, EU:F:2013:185, т. 38).

65      Като се има предвид, че в системата на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) заинтересованото лице трябва да подаде жалба по административен ред срещу решението, което оспорва, и да обжалва по съдебен ред решението, с което се отхвърля тази административна жалба, Съдът на Европейския съюз приема жалбата пред него за допустима независимо дали е насочена срещу самото обжалвано по административен ред решение, или срещу решението за отхвърляне на административната жалба, или пък едновременно срещу двете, при условие че жалбата по административен и жалбата по съдебен ред са подадени в сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника. Въпреки това съгласно принципа за процесуална икономия съдът може да реши, че няма основание да се произнася отделно по искането за отмяна на решението за отхвърляне на административната жалба, когато констатира, че това искане няма самостоятелен предмет и в действителност се припокрива с искането за отмяна на решението, срещу което е подадена административната жалба (вж. в този смисъл решение Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 7 и 8). Това може да е така по-специално когато съдът установи, че с отхвърлянето на административната жалба, например защото е мълчаливо, просто се потвърждава оспореното с административната жалба решение и че следователно отмяната на решението за отхвърляне на административната жалба не би породила други последици в правната сфера на заинтересованото лице извън последиците, произтичащи от отмяната на първоначалното решение (решения Adjemian и др./Комисия, EU:T:2011:506, т. 33 и Arguelles Arias/Съвет, EU:F:2013:185, т. 39).

66      В случая Съдът на публичната служба констатира, че в административната си жалба от 27 май 2011 г. жалбоподателят не е посочил актовете, които обжалва. От преписката по делото обаче личи, че след писмото от 14 март 2011 г. на изпълняващия длъжността секретар на ККН, с което жалбоподателят е уведомен в частност за това, че не е поканен на събеседване, жалбоподателят не получава екземпляр от решението на ККН от 7 април 2011 г., с което ККН потвърждава проектосписъка с четиримата кандидати, предложени от комисията по предварителен подбор, нито екземпляр от решението на Комисията от 20 април 2011 г. Това означава, че към 27 май 2011 г. единственото, което жалбоподателят е знаел — от гореупоменатото писмо от 14 март 2011 г. — е, че не е сред кандидатите, посочени от комисията по предварителен подбор, че ККН няма да го покани на събеседване и че според ККН кандидатурата му не е одобрена.

67      Следователно трябва да се приеме, че с административната жалба от 27 май 2011 г. жалбоподателят е оспорил решението, с което е бил отстранен от първата фаза на процедурата по подбор, а именно фазата пред Комисията. Като се има предвид, че решението на комисията по предварителен подбор за приемане на проектосписък с четирима подбрани кандидати, решението на ККН от 14 март 2011 г. да покани на събеседване само четиримата кандидати от проектосписъка на комисията по предварителен подбор и решението на ККН от 7 април 2011 г. да не се отклонява от становището на комисията по предварителен подбор и да се присъедини към нейните препоръки са подготвителни актове за целите на решението на Комисията от 20 април 2011 г. (вж. т. 63 от настоящото решение), следва да се приеме, както впрочем признава и Комисията в изявлението си от 2 септември 2013 г. във връзка с процесуално-организационните действия, че с подадената по административен ред жалба жалбоподателят е оспорил решението на Комисията от 20 април 2011 г.

68      В това отношение Съдът на публичната служба констатира, че решението на Комисията от 6 октомври 2011 г., с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба от 27 май 2011 г., съдържа някои най-вече фактически уточнения относно подготвителните актове във връзка с решението на Комисията от 20 април 2011 г., както и мотивите на Комисията за приемането на посоченото решение. При това положение се налага изводът, че Съдът на публичната служба следва да разгледа исканията за отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г., така както то е пояснено с решението от 6 октомври 2011 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба от 27 май 2011 г. (вж. в този смисъл решение Eveillard/Комисия, T‑258/01, EU:T:2004:177, т. 31 и 32).

69      На трето място, що се отнася до шестото искане — за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., то наистина е недопустимо по отношение на Комисията, тъй като въпросното решение не е издадено от нея.

 По съществото на спора

70      Най-напред следва да се разгледа четвъртото искане, а именно за отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г., а след това — шестото искане, за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г.

 По четвъртото искане — за отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г.

71      В подкрепа на това отменително искане жалбоподателят сочи четири основания, които изрично формулира като изведени съответно:

„[–]      от нарушение на член 30 от Правилника, на член 3 от приложение III към Правилника, злоупотреба с власт, злоупотреба с процесуални възможности и нарушение на принципите за прозрачност, за безпристрастност, за липса на конфликт на интереси, за добра администрация, за равенство и за разделение на правомощията;

[–]      от нарушение на [член] 27 от Правилника, неспазване на процедурата по подбор, нарушение на правната уредба, наложена с [процесното] обявление за свободна длъжност, нарушение на принципа на разпределение на правомощията […], нарушение на принципите за безпристрастност, за добра администрация, за обективност при оценяването, за липса на конфликт на интереси, […] за равенство и за недопускане на злоупотреба с власт и правомощия;

[–]      от нарушение на принципите за разпределение на правомощията, за равенство и за недопускане на злоупотреба с власт и с процесуални възможности;

[–]      […] от явна грешка в преценката“.

72      При прочита на доводите по първото основание Съдът на публичната служба констатира, че по това основание жалбоподателят всъщност сочи нарушение на правилата относно състава на комисията по предварителен подбор. Това основание се разделя на две части. По първата се изтъква съображението, че членовете на комисията по предварителен подбор са били четен брой, а по втората — че някои лица са съвместявали функциите на член на управителния съвет на ЕМА и член на комисията по предварителен подбор.

73      Съдът на публичната служба също така констатира, че по второто основание жалбоподателят сочи, от една страна, грешка при прилагане на правото, доколкото комисията по предварителен подбор не е отстранила служебно двамата кандидати, които са били членове на управителния съвет на ЕМА, и от друга страна, несъобразяване с процесното обявление за свободна длъжност, доколкото комисията по предварителен подбор допуснала нередности при определянето на критериите за оценяване, при разглеждането на кандидатурите и при събеседването с жалбоподателя.

74      От писмените изявления на жалбоподателя също така следва, че по третото основание той оспорва твърдението на Комисията, че тя е имала право да не одобри проектосписъка, съставен от комисията по предварителен подбор, и да поиска той да бъде изменен. Следователно това основание трябва да се разбира като твърдение за грешка при прилагането на правото, доколкото Комисията неправилно приела, че има свободата да не се съобрази с решението на комисията по предварителен подбор за съставяне на проектосписък с препоръчвани кандидати.

75      По четвъртото основание жалбоподателят сочи явна грешка в преценката на неговите способности, в резултат от която били предпочетени други кандидати.

76      Съдът на публичната служба ще разгледа най-напред втората част на първото основание, която се отнася до съвместяването на функциите на член на управителния съвет на ЕМА и член на комисията по предварителен подбор.

–       Доводи на страните

77      Жалбоподателят поддържа, че тъй като председателката на комисията по предварителен подбор г‑жа D и още един от членовете на комисията по предварителен подбор — г‑н E, са били и членове на управителния съвет на ЕМА, тези две лица са били в конфликт на интереси и е бил нарушен принципът за безпристрастност на членовете на комисията по предварителен подбор. В конкретния случай това важало с още по-голяма сила, доколкото сред кандидатите били и двама други членове на управителния съвет на ЕМА, а именно г‑н B и г‑н C. Ето защо, като назначила членове на управителния съвет на ЕМА за членове на комисията по предварителен подбор, в нарушение на правилата за добра администрация Комисията допуснала привилегировано отношение към упоменатите кандидатури на г‑н B и г‑н C.

78      Жалбоподателят добавя, че поради назначаването на двама членове на управителния съвет на ЕМА за членове на комисията по предварителен подбор се оказало, че именно някои членове на управителния съвет на ЕМА ще трябва „да отсяват“ различните кандидатури и да събеседват с кандидатите на фазата на предварителния подбор, без да разполагат с подобни правомощия, доколкото тази фаза се провежда пред Комисията, а не пред управителния съвет. Като допуснала преценката на комисията по предварителен подбор да бъде заместена от преценката на двама членове на управителния съвет на ЕМА, Комисията извършила злоупотреба с власт и с процесуални възможности и нарушила принципите за равно третиране, за добра администрация и за разпределение на правомощията между управителния съвет на ЕМА и комисията по предварителен подбор.

79      Комисията възразява с довода, че няма правна разпоредба, която да забранява назначаването на член на управителния съвет на ЕМА за член на комисията по предварителен подбор. Нямало и правило, което да забранява на членовете на управителния съвет на ЕМА да кандидатстват за длъжността изпълнителен директор на ЕМА. Следователно това, че двама членове на управителния съвет на ЕМА са били назначени за членове на комисията по предварителен подбор и са участвали в разглеждането и предварителния подбор на кандидатурите, включително на г‑н B и г‑н C, също членове на управителния съвет на ЕМА, не нарушавало никакво правно изискване.

80      Комисията добавя, че когато става дума за назначаването на изпълнителен директор на агенция във високоспециализирана област, комисията по предварителен подбор трябва да е съставена от заемащи високи длъжности специалисти в тази област. Затова в случая членовете на комисията по предварителен подбор били висши служители от ГД „Здравеопазване“ и от още една научно ориентирана генерална дирекция на Комисията, а именно генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, и отново — тъкмо защото били сред висшите ръководни кадри на Комисията и разполагали с необходимата квалификация и опит, някои членове на комисията по предварителен подбор били и членове на управителния съвет на ЕМА. Специалистите, които биха могли да бъдат назначени за членове на комисията по предварителен подбор, принадлежали към много тесен кръг лица и затова не било необичайно да познават лично или поне да са чували за един или друг от кандидатите. В случая назначаването в комисията по предварителен подбор на г‑жа D и г‑н E, които са съответно генерален директор и длъжностно лице в ГД „Здравеопазване“ и са специалисти в областта, било обективно оправдано и даже необходимо. Според Комисията фактът на назначаването им сам по себе си не е достатъчен, за да се направи извод за липса на безпристрастност, за наличие на конфликт на интереси или на друга нередност. Подобно твърдение можело да се поддържа само на базата на точни доказателства за наличието на съответната нередност и за отражението ѝ върху процедурата по подбор, но жалбоподателят не представил такива доказателства.

–       Съображения на Съда на публичната служба

81      Във връзка с конкурсите е постановено, че широкото правомощие за преценка, с което разполага конкурсната комисия при определянето на правилата за провеждането на устните изпити на кандидатите и подробното им съдържание, трябва да бъде компенсирано със стриктно спазване на нормите, които уреждат организацията на тези изпити (решения Girardot/Комисия, T‑92/01, EU:T:2002:220, т. 24 и Christensen/Комисия, T‑336/02, EU:T:2005:115, т. 38).

82      Съгласно трайната съдебна практика конкурсната комисия е длъжна да гарантира, че на устните изпити ще преценява всички изпитвани кандидати при условията на равенство и обективност (решение Pantoulis/Комисия, T‑290/03, EU:T:2005:316, т. 90).

83      Макар че наистина в случая комисията по предварителен подбор не е конкурсна комисия и становището ѝ не обвързва нито ККН, нито Комисията, все пак тази съдебна практика може да се приложи по настоящото дело, тъй като подобно на конкурсните комисии, комисията по предварителен подбор е имала за цел да избере най-добрите сред кандидатите, подали документи след публикуването на процесното обявление за свободна длъжност, и е разполагала с голяма свобода на действие при организирането на тестовете за предварителен подбор (за комисиите по подбор при вътрешни процедури за назначаване вж. решение CG/ЕИБ, F‑115/11, EU:F:2014:187, т. 60).

84      Следователно по силата на принципите за добра администрация и равно третиране Комисията е била длъжна да следи за добрата организация на първия етап на процедурата по подбор, който е следвало да се проведе пред комисията по предварителен подбор. Това е налагало всички определени от Комисията членове на комисията по предварителен подбор да притежават необходимата независимост, за да няма съмнение в тяхната обективност (вж. решение CG/ЕИБ, EU:F:2014:187, т. 61).

85      Освен това следва да се отбележи, че принципът на добра администрация, един от аспектите на който е задължението на компетентната институция да разглежда грижливо и безпристрастно всички релевантни факти по съответния случай, е закрепен в Хартата на основните права на Европейския съюз, която от влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. има същата юридическа сила като Договорите и която съдържа член 41, „Право на добра администрация“, който гласи, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани безпристрастно от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

86      Следователно Съдът на публичната служба трябва да провери дали комисията по предварителен подбор е конституирана редовно и е функционирала надлежно, при спазване по-конкретно на задължението ѝ за безпристрастност, доколкото това изискване за безпристрастност е едно от правилата, които ръководят работата на конкурсните комисии, а по аналогия и на комисиите по предварителен подбор, и за чието спазване следи съдът на Съюза (за конкурсните комисии вж. определение Meierhofer/Комисия, F‑74/07 RENV, EU:F:2011:63, т. 62).

87      Що се отнася до настоящия случай, от една страна, от точка 7.2 от Насоките следва, че комисията по предварителен подбор започва процедурата по подбор, като с помощта на контролен списък проверява дали кандидатите отговарят на условията за допустимост, а след това въз основа на посочените в обявлението за свободна длъжност критерии за подбор изготвя скала за оценка, която да ѝ позволи да съпостави профила на кандидатите с търсения профил и със специалните познания, изисквани съгласно обявлението. След като приключи с оценката, комисията по предварителен подбор съставя първи списък с преминалите предварителния подбор кандидати, които счита за отговарящи в най-голяма степен на търсения профил, и ги поканва на събеседване. След събеседванията комисията по предварителен подбор предава на ККН пълен доклад, който съдържа информация за всяко събеседване, качествена оценка на всички поканени или непоканени на събеседване кандидати и предложение за списък с кандидатите, считани за най-квалифицирани. От друга страна, както следва от член 64 от Регламент № 726/2004 и точка 10.3 от Насоките, управителният съвет на ЕМА пък е длъжен да избере изпълнителния директор измежду предложените от Комисията кандидати.

88      Следователно комисията по предварителен подбор е компетентна да препоръча няколко кандидати на ККН, докато решението кой да бъде назначен за изпълнителен директор на ЕМА, принадлежи на управителния съвет на ЕМА. Ето защо въпросът е да се установи дали г‑жа D и г‑н E, които са били едновременно членове на предлагащия орган — комисията по предварителен подбор, и на решаващия орган — управителния съвет на ЕМА, са спазили задължението си за безпристрастност предвид съвсем различните правомощия на комисията по предварителен подбор и на управителния съвет на ЕМА.

89      В това отношение Съдът на публичната служба намира, че макар наистина проектосписъкът с препоръчаните от комисията по предварителен подбор кандидати да не обвързва нито ККН, нито Комисията, това не променя факта, че този проектосписък и качествената оценка на всички кандидати, която комисията по предварителен подбор включва в доклада си, имат несъмнено значение за по-нататъшния ход на процедурата по предварителен подбор, доколкото, от една страна, ККН е длъжен да ги вземе предвид, а от друга, съгласно точка 8.3 от Насоките отговарящият за агенцията комисар провежда събеседвания само с кандидатите, подбрани от ККН в окончателното му становище. Следователно не може да се отрече, че комисията по предварителен подбор упражнява определящо влияние върху окончателния списък с кандидатите, които Комисията предлага на управителния съвет на ЕМА.

90      Наред с това Съдът на публичната служба констатира, от една страна, че членовете на комисията по предварителен подбор, които са и членове на управителния съвет на ЕМА, ще могат да гласуват — лично или чрез заместник — на съответното заседание на управителния съвет в полза на някоя от подбраните от Комисията кандидатури. От друга страна, Съдът на публичната служба намира, че независимо дали упражняват правото си на глас, или не, членовете на управителния съвет на ЕМА могат да играят особено важна роля в разискванията на управителния съвет и при всички случаи са в пряк контакт с останалите членове на управителния съвет.

91      Предвид изложените съображения следва да се заключи, че съвместяването на функциите на член на комисията по предварителен подбор с тези на член на управителния съвет на ЕМА може да накърни независимостта и обективността на лицата, които съвместяват тези функции.

92      Следователно, без да се обсъжда съдържанието на разискванията между членовете на комисията по предварителен подбор и без да се обсъждат позициите на различните членове на тази комисия, в това число на г‑жа D и г‑н E, трябва да се заключи, че със самия факт на участието си в работата на комисията по предварителен подбор г‑жа D и г‑н E са нарушили задължението си за безпристрастност. Като последица от това, доколкото всеки от членовете на комисията по предварителен подбор трябва да притежава необходимата независимост, за да не бъде накърнена обективността на цялата комисия по предварителен подбор, следва да се приеме, че е нарушено задължението за безпристрастност на цялата комисия по предварителен подбор.

93      Доводите на Комисията не опровергават този извод.

94      Най-напред, що се отнася до довода, че членовете на управителния съвет на ЕМА, назначени за членове на комисията по предварителен подбор, изобщо не са представители на управителния съвет на ЕМА в комисията по предварителен подбор и не действат от негово име, доколкото управителният съвет на ЕМА всъщност се представлява в комисията по предварителен подбор чрез своя наблюдател, в случая г‑н A, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не възразява срещу участието на г‑н A в работата на комисията по предварителен подбор като наблюдател. Както обаче бе постановено в точка 92 от настоящото решение, самият факт, че г‑жа D и г‑н E, и двамата членове на управителния съвет на ЕМА, са участвали в работата на комисията по предварителен подбор, представлява нарушение на задължението им за безпристрастност. Освен това от преписката по делото личи, че г‑жа D е участвала в заседанията на управителния съвет на ЕМА на 5 май и 8 юни 2011 г., на които е обсъждано назначаването на нов изпълнителен директор на ЕМА, и че следователно тя е участвала в събеседванията с четиримата кандидати, предложени с решението на Комисията от 20 април 2011 г., както и в разискванията, довели до назначаването на г‑н C. Това обстоятелство сочи, че жалбоподателят е имал основание да се съмнява дали г‑жа D безпристрастно е ръководила работата на комисията по предварителен подбор.

95      По-нататък, неубедителен е и доводът на Комисията, че само двама от 35‑те членове на управителния съвет на ЕМА са били и членове на комисията по предварителен подбор, поради което не можело да се приеме, че преценката на комисията по предварителен подбор е била заместена от преценката на някои членове на управителния съвет на ЕМА. Всъщност, дори ако в заседанията на управителния съвет на ЕМА на 5 май и 8 юни 2011 г. не бяха участвали нито г‑жа D, нито г‑н E, това не би променило факта, че и двамата са участвали в заседанията на комисията по предварителен подбор и като членове на тази комисия са имали възможност да упражняват влияние върху преценката на останалите членове на комисията по предварителен подбор по отношение на всеки от кандидатите.

96      Следва да се отхвърли и доводът на Комисията, че назначаването на г‑жа D и г‑н E за членове на комисията по предварителен подбор е било обективно оправдано и дори необходимо, тъй като и двамата са специалисти в областта. Всъщност, както Комисията призна в съдебното заседание, не е било невъзможно в комисията по предварителен подбор да бъдат назначени специалисти, които не са членове на управителния съвет на ЕМА. Освен това Съдът на публичната служба намира, че Насоките дават възможност да се избегне назначаването на членове на управителния съвет на ЕМА за членове на комисията по предварителен подбор. Всъщност точка 7.1 от Насоките, от една страна, оставя възможност на отговарящата за агенцията генерална дирекция да избере членовете на комисията по предварителен подбор сред множество длъжностни лица на висши ръководни длъжности, като предвижда, че комисията по предварителен подбор се състои от генералния директор или заместник генералния директор на отговарящата за агенцията генерална дирекция, един директор от отговарящата за агенцията генерална дирекция и един директор от друга генерална дирекция. От друга страна, тази разпоредба също така предвижда, че членовете на комисията по предварителен подбор се избират „по принцип“ измежду посочените длъжностни лица. Следователно, ако се окаже, както в случая, че изброените в точка 7.1 от Насоките лица, а именно генералният директор, заместник генералният директор и един от директорите на отговарящата за агенцията генерална дирекция, вече са членове на управителния съвет на тази агенция, за членове на комисията по предварителен подбор могат да бъдат назначени други лица.

97      Също така следва да се отхвърли доводът на Комисията, че няма правило, което да забранява на членовете на управителния съвет на ЕМА да бъдат членове на комисията по предварителен подбор. Всъщност, както Съдът на публичната служба констатира по-горе, съвместяването на тези две функции у едно и също лице съставлява нарушение на задължението за безпристрастност на комисията по предварителен подбор и съответно е в противоречие с член 41 от Хартата.

98      Накрая, неоснователен е и доводът на Комисията, че член 11а от Правилника съставлява гаранция за безпристрастност на членовете на комисията по предварителен подбор. Всъщност, макар да е вярно, че съгласно член 11а от Правилника всяко длъжностно лице е длъжно да не се занимава със служебни въпроси, от които има личен интерес, който би накърнил неговата независимост, и макар също така да е вярно, че видно от преписката по делото, г‑н A и един от членовете на комисията по предварителен подбор не са участвали в събеседването с един от кандидатите, това не променя факта, че въпреки член 11а от Правилника г‑жа D и г‑н E не са се противопоставили на назначаването им за членове на комисията по предварителен подбор и са участвали във всички събеседвания с кандидатите, а на заседанията на управителния съвет на ЕМА на 5 май и 8 юни 2011 г. г‑жа D не е сигнализирала съобразно член 11, параграф 3 от процедурния правилник на управителния съвет, че е възможно да има интерес, който би могъл да накърни независимостта ѝ.

99      Предвид изложените по-горе съображения трябва да се приеме, че първото основание е налице във втората си част, изведена от съвместяването на функциите на член на управителния съвет на ЕМА и член на комисията по предварителен подбор.

100    Следователно искането за отмяна на решението на Комисията от 20 април 2011 г. трябва да бъде уважено, без да е необходимо да се разглеждат нито първата част на първото основание, нито останалите посочени основания.

 По шестото искане — за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г.

101    Съгласно член 64 от Регламент № 726/2004, така както е конкретизиран с Насоките, управителният съвет на ЕМА не е можел да назначи за изпълнителен директор на ЕМА лице, което не е сред предварително подбраните кандидати, включени в списъка, приет с решението на Комисията от 20 април 2011 г. И действително, в настоящия случай с решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. е назначен г‑н C, който е бил включен в списъка, приет с решението на Комисията от 20 април 2011 г. Доколкото в предходната точка Съдът на публичната служба приема, че решението на Комисията от 20 април 2011 г. трябва да бъде отменено, следва да се заключи, че решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. също трябва да бъде отменено.

102    Следователно трябва да бъде уважено и искането за отмяна на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г.

3.     По искането за обезщетение

 Доводи на страните

103    Жалбоподателят по същество поддържа, че с решението на Комисията от 20 април 2011 г. и с решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г. са му причинени неимуществени вреди, без обаче да посочва конкретен размер.

104    Комисията и ЕМА молят искането за обезщетение да бъде отхвърлено като неоснователно.

 Съображения на Съда на публичната служба

105    В съдебната практика се приема, че отмяната на незаконосъобразния акт може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт. Това обаче не е така, когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (решение Michail/Комисия, T‑49/08 P, EU:T:2009:456, т. 88).

106    Тъй като отменя решението на Комисията от 20 април 2011 г. и решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., Съдът на публичната служба следва да извърши тази проверка.

107    В случая жалбоподателят не развива съображения за искането си за обезщетение. От писмените му изявления също не се установява наличие на неимуществена вреда, която да е отделна от незаконосъобразността, дала основание за отмяната на решението на Комисията от 20 април 2011 г. и на решението на управителния съвет от 6 октомври 2011 г., и която да не може да бъде напълно поправена с отмяната на тези две решения. Затова Съдът на публичната служба намира, че всяка евентуална неимуществена вреда, която жалбоподателят е претърпял поради незаконосъобразността на посочените решения, ще бъде поправена по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната им.

108    От изложеното по-горе следва, че искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено.

 По съдебните разноски

109    Съгласно член 101 от Процедурния правилник, освен ако други разпоредби в дял втори, глава осма от този правилник не предвиждат нещо различно, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

110    Видно от изложените в настоящото решение съображения, в основната си част жалбата е уважена и следователно Комисията и ЕМА са страните, загубили делото. Освен това в петитума на жалбата си жалбоподателят изрично иска Комисията и ЕМА да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата по делото не дават основание за прилагане на разпоредбите на член 102 от Процедурния правилник, Комисията и ЕМА трябва да понесат направените от тях съдебни разноски, включително тези по обезпечителното производство, и да бъдат осъдени да заплатят поравно съдебните разноски, направени от жалбоподателя, включително тези по обезпечителното производство.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 20 април 2011 г., с което тя предлага на управителния съвет на Европейската агенция по лекарствата списък с четирима кандидати, препоръчани от комисията по предварителен подбор и потвърдени от консултативния комитет по назначенията.

2)      Отменя решението на управителния съвет на Европейската агенция по лекарствата от 6 октомври 2011 г. за назначаване на изпълнителен директор.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Осъжда Европейската комисия и Европейската агенция по лекарствата да понесат направените от тях съдебни разноски и да заплатят поравно съдебните разноски, направени от г‑н Христов.

Rofes i Pujol

Bradley

Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 ноември 2014 година.

Подписи


* Език на производството: български.