Language of document : ECLI:EU:C:2020:283

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (състав по допускането на обжалване)

21 април 2020 година(*)

„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Допускане на обжалване — Член 170б от Процедурния правилник на Съда — Молба, в която не е доказано същественото значение на въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза — Недопускане на обжалване“

По дело C‑26/20 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 януари 2020 г.,

„Резон“ ООД, установено в София (България), за което се явява M. Йорданова-Харизанова, адвокат,

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO),

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (състав по допускането на обжалване),

състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, M. Safjan и N. Jääskinen (докладчик), съдии,

секретар: A. Calot Escobar,

като взе предвид предложението на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат M. Szpunar,

постанови настоящото

Определение

1        С жалбата си „Резон“ ООД иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 20 ноември 2019 г., Резон/EUIPO (imot.bg) (T‑101/19, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:793), с което е отхвърлена жалбата му за отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 ноември 2018 г. (преписка R 999/2018-2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „imot.bg“ като марка на Европейския съюз.

 По молбата за допускане на обжалване

2        По силата на член 58а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба срещу решение на Общия съд, което се отнася до решение на независим апелативен състав на EUIPO, се разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване.

3        Съгласно член 58а, трета алинея от Статута обжалването, изцяло или частично, се допуска в съответствие с подробните правила, установени в Процедурния правилник на Съда, когато с жалбата се повдига въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

4        Съгласно член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в случаите по член 58а, първа алинея от Статута жалбоподателят прилага към жалбата си молба за допускане на обжалване, в която излага повдигнатия с жалбата въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и която съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по тази молба.

5        В съответствие с член 170б, параграф 3 от този правилник Съдът се произнася по молбата за допускане на обжалване с мотивирано определение.

6        В подкрепа на молбата си за допускане на обжалване жалбоподателят изтъква два довода, с които твърди, че жалбата му повдига въпроси от съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза.

7        С първия си довод жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент 2017/1001“), тъй като неправилно е приел, че заявената марка няма отличителен характер.

8        В това отношение той изтъква, че Общият съд неправилно е възприел заявената марка като словна марка, без да вземе предвид съставните ѝ елементи, които могат да докажат нейния фигуративен характер. В този смисъл той упреква Общия съд, че не е преценил заявения знак като цяло, така както той ще се възприема от неговите ползватели, а в отделните му съставни елементи и че вследствие на това е направил погрешния извод, че съставният елемент „imot“ няма отличителен характер, що се отнася до услугите от клас 36, и че елементът „bg“ няма отличителен характер, що се отнася до услугите от клас 38. Освен това жалбоподателят изтъква, че съгласно съдебната практика проверката на абсолютните основания за отказ трябва да се отнася до всяка една от стоките или услугите, за които е поискана регистрацията на марката, и решението, с което компетентният орган отказва регистрацията на марка трябва по принцип да бъде мотивирано за всяка от посочените стоки или услуги. Поради това, като не извършил конкретна проверка на различните услуги, Общият съд неправилно заключил, че е налице достатъчно пряка и конкретна връзка между разглежданите услуги и спорната марка.

9        С втория си довод жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил член 7, параграф 1, буква в), тъй като неправилно е преценил липсата на доказателствен характер на всички доказателства, които той е представил, за да докаже придобития чрез използване отличителен характер на заявената марка.

10      В началото трябва да се отбележи, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че повдигнатите в жалбата му въпроси са от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определения от 16 септември 2019 г., Kiku/OCVV, C‑444/19 P, непубликувано, EU:C:2019:746, т. 11 и от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 13).

11      Освен това, както следва от член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 170а, параграф 1 и член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда, молбата за допускане на обжалване трябва да съдържа всички данни, необходими за да може Съдът да се произнесе по допускането на обжалването и да уточни, в случай на частично допускане на същото, до кои основания или части на жалбата трябва да се отнася писменият отговор. Наистина, като се вземе предвид, че целта на механизма на предварително допускане на обжалване по член 58а от Статута е да се ограничи контролът на Съда до въпросите от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, само основанията, с които се повдигат такива въпроси и са установени от жалбоподателя, трябва да бъдат разгледани от Съда в производството по обжалване (вж. определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 14 и цитираната съдебна практика).

12      При всяко положение в молбата за допускане на обжалване трябва да са посочени ясно и точно основанията на жалбата, да се посочи със същата точност и яснота правният въпрос, повдигнат с всяко основание, да се уточни дали този въпрос е от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и да се изложат конкретно причините, поради които този въпрос е от съществено значение с оглед на посочения критерий. Що се отнася по-специално до основанията на жалбата, в молбата за допускане на обжалване трябва да се уточни разпоредбата от правото на Съюза или съдебната практика, която се твърди, че е нарушена с обжалваното решение, да се изложи накратко в какво се състои грешката при прилагане на правото, която се твърди, че е допуснал Общият съд, и да се посочи в каква степен тази грешка е повлияла на резултата от обжалваното съдебно решение. Когато сочената грешка при прилагане на правото е следствие от нарушаване на съдебната практика, в молбата за допускане на обжалване трябва да се изложи накратко, но ясно и точно, първо, в какво се състои твърдяното противоречие, като се посочат както точките от обжалваното решение или определение, които жалбоподателят оспорва, така и тези от решението на Съда или на Общия съд, които се твърди, че не са взети предвид, и второ, конкретните причини, поради които такова противоречие поставя въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 15 и цитираната съдебна практика).

13      Всъщност с молба за допускане на обжалване, която не съдържа посочените в предходната точка от настоящото определение данни, не може веднага да се установи, че повдигнатият с жалбата въпрос е от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, което обосновава допускането на обжалването (определение от 24 октомври 2019 г., Porsche/EUIPO, C‑613/19 P, EU:C:2019:905, т. 16 и цитираната съдебна практика).

14      В случая, що се отнася до доводите, посочени в точки 7—9 от настоящото определение, важно е да се отбележи, първо, че макар жалбоподателят да посочва грешките, за които твърди, че са допуснати от Общия съд, той само твърди общо, че тези доводи доказват, че жалбата повдига въпроси от съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза. Така той не представя никакво доказателство, позволяващо да се установят точно и ясно причините, поради които повдигнатите с всеки довод въпроси са от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и обосновават допускането на обжалването.

15      Второ, следва да се отбележи, че в молбата си жалбоподателят не посочва нито основанията, на които се основава жалбата му, нито правните въпроси, до които те се отнасят.

16      Освен това следва да се констатира, че с втория си довод жалбоподателят цели да постави под въпрос направената от Общия съд преценка на доказателствата, представени с цел доказване на отличителния характер на спорната марка. Тези съображения обаче не биха могли да повдигнат въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (вж. в този смисъл определение от 6 февруари 2020 г., NHS/EUIPO, C‑858/19 P, непубликувано, EU:C:2020:83, т. 17).

17      Ето защо следва да се констатира, че жалбоподателят не спазва всички изисквания, посочени в точки 10—12 от настоящото определение.

18      При това положение следва да се приеме, че с представената от жалбоподателя молба не може да се установи, че жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

19      По изложените по-горе съображения не следва да се допуска обжалване.

 По съдебните разноски

20      Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.

21      Тъй като настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на другата страна в първоинстанционното производство и следователно преди тя да е направила съдебни разноски, следва да се постанови, че жалбоподателят ще понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (състав по допускането на обжалване) определи:

1)      Не допуска обжалване по делото.

2)      „Резон“ ООД понася направените от него съдебни разноски.

Съставено в Люксембург на 21 април 2020 година.

Секретар

 

Председател на състава по допускането на обжалване

A. Calot Escobar

 

R. Silva de Lapuerta


*      Език на производството: български.