РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

21 март 2013 година

Дело F‑112/11

Raffaele Dalmasso

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Възнаграждение — Годишна адаптация на възнагражденията и на пенсиите на длъжностните лица и на другите служители — Членове 64, 65 и 65а от Правилника — Приложение XI от Правилника — Регламент (ЕС) № 1239/2010 — Корекционни коефициенти — Длъжностни лица с място на заетост в Испра“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Dalmasso иска по същество отмяна на решението на Европейската комисия, с което по отношение на него е приложен Регламент (ЕС) № 1239/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година за адаптиране, считано от 1 юли 2010 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях (ОВ L 338, стр. 1), доколкото с това решение се определя на 92,3 % корекционният коефициент, приложим към възнаграждението на персонала, работещ в провинция Варезе (Италия) (наричан по-нататък „корекционният коефициент на Варезе“)

Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Dalmasso понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от Комисията съдебни разноски. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна, понася собствените си съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Регламенти за прилагане на Правилника — Мотивиране — Задължение — Обхват

(членове 64 и 65 от Правилника за длъжностните лица; приложение XI; Регламент № 1239/2010 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Определяне — Съдебен контрол — Граници

(членове 64 и 65 от Правилника за длъжностните лица; приложение XI)

3.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Препращане към уебсайт — Недопустимост

(член 34, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

4.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Съществуване на корекционни коефициенти за някои места на заетост в държава членка, но не и за други в същата държава — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса

(член 9 от приложение XI към Правилника за длъжностните лица)

1.      Мотивите на един регламент за определяне на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на възнагражденията на длъжностните лица, могат да се ограничат до посочване, от една страна, на цялостното положение, довело до приемането му, а от друга страна, на общите цели, които той следва да постигне, и не трябва да се отнасят до техническите аспекти на правилата за изчисляване. В това отношение мотивите на Регламент № 1239/2010 за адаптиране, считано от 1 юли 2010 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Съюза и отнасящи се до членове 64 и 65 от Правилника, както и до приложение XI към него — разпоредби, уточняващи условията, в които корекционните коефициенти се прилагат всяка година, макар и кратки, са достатъчни от гледа точка на тези съображения.

(вж. точки 23 и 24)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 декември 1995 г., Abello и др./Комисия, T‑544/93 и T‑566/93, точка 89; 8 ноември 2000 г., Bareyt и др./Комисия, T‑175/97, точка 75

2.      Във връзка с определянето или преразглеждането на корекционните коефициенти приложение XI към Правилника възлага на Европейската статистическа служба (Евростат) в съгласие със статистическите служби на държавите членки изчисляването на икономическите паритети и проверката на това дали еквивалентността на покупателната способност е установена правилно с оглед съотношението между корекционните коефициенти. Във връзка с това съгласно съдебната практика от текста на разпоредбите на членове 64 и 65 от Правилника и на приложение XI към него и от степента на сложност в тази област произтича широка свобода на преценка по отношение на факторите и критериите, които следва да се вземат предвид при определянето или преразглеждането на корекционните коефициенти.

При това положение преценката от страна на съдилищата на Съюза относно определянето и избора на основните данни и на статистическите методи, използвани от Евростат за изготвянето на предложения за корекционните коефициенти, трябва да се свежда до контрола за спазване на принципите, залегнали в разпоредбите на Правилника, за липсата на явна грешка в преценката на фактите, които са в основата на определяните корекционни коефициенти, и за липсата на злоупотреба с власт.

Освен това страната, която желае да оспори критериите и метода, използвани за определяне на корекционните коефициенти, следва да представи доказателства, годни да установят допускането на явна грешка.

В това отношение в област, в която може да се работи единствено с приближение, констатацията за самото наличие на разлика между, от една страна, диференциала на промяна на цените в Брюксел и в друго място на заетост, и от друга страна, промяната в корекционния коефициент, прилаган за това място на заетост, не би била достатъчна, за да се приеме, че е налице явна грешка в преценката. За да е налице такава грешка, разглежданата разлика трябва да е особено значима.

Във всички случаи, дори да се предположи, че бъде доказано наличието в доклад на Евростат на грешки във връзка с това съотношение между цените на услуга, прилагани за Брюксел, и тези, които са прилагани за друго място на заетост, той трябва да докаже и това, че с оглед на съвкупното значение на последиците от посочените грешки корекционният коефициент за това последно място на заетост е като цяло явно неправилен.

(вж. точки 37—40, 48 и 68)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Abello и др./Комисия, посочено по-горе, точки 53, 55, 56 и 79; 25 септември 2002 г., Ajour и др./Комисия, T‑201/00 и T‑384/00, точки 46—49

3.      Съгласно член 34, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба последният не следва да издирва в интернет документи, които не са приложени към материалите по делото.

(вж.точка 64)

4.      Същевременно наличието на корекционен коефициент в някои места на заетост и отсъствието му в други места на заетост в рамките на една и съща държава само по себе си не представлява проява на дискриминация, ако въвеждането на такъв коефициент се основава на обективни данни относно жизнения стандарт в мястото на заетост. Впрочем разпоредбите на член 9 от приложение XI към Правилника предвиждат възможност за създаване на нови или за спиране на прилагането на по-рано използвани корекционни коефициенти.

(вж. точка 72)