ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
20 юли 2016 година
Дело F‑67/11 DEP
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“
Относно: Искане за определяне на съдебните разноски, подадено от Европейската комисия след определение на Съда на публичната служба от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия (F‑67/11, EU:F:2013:65), и определение на председателя на Съда на публичната служба от 16 ноември 2011 г., Marcuccio/Комисия (F‑67/11 R, EU:F:2011:184)
Диспозитив: Определя съдебните разноски, които г‑н Luigi Marcuccio трябва да заплати на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑67/11 и които включват съдебните разноски по обезпечителното производство, дело F‑67/11 R, общо на 6 500 EUR. Посочената сума ще бъде олихвена при забава, считано от датата на връчване на настоящото определение до датата на плащането, при лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции на рефинансиране, който е в сила на първо число от месеца на падежа, увеличен с 3,5 пункта.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Хонорар, платен от институция на нейния адвокат — Включване
(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 105, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Определяне въз основа на представена от молителя конкретна информация или, при липса на такава, по справедливост от съда на Съюза — Фиксирано адвокатско възнаграждение — Липса на въздействие върху правото на преценка на съда
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. От член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба следва, че на възстановяване подлежат само тези съдебни разноски, които, от една страна, са направени за целите на производството пред Съда на публичната служба и от друга страна, са били необходими за тези цели.
При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Съдът на публичната служба взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски.
В това отношение съгласно член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут — институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да е длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована. Ето защо, макар обстоятелството, че Комисията е ползвала услугите на двама представители и един външен адвокат, да е без значение за това дали тези съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване — като нищо не позволява те по принцип да се изключат — то може да има значение при определянето на размера на направените за целите на производството съдебни разноски, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени.
(вж. т. 25, 28 и 29)
Позоваване на:
Общ съд — определения от 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P‑DEP, EU:T:2012:147, т. 15 и 20 и от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 14
Съд на публичната служба — определение от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 23
2. Съдът на Съюза е оправомощен да определя не какви възнаграждения страните дължат на собствените си адвокати, а до какъв размер тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от страната, осъдена да заплати съдебните разноски. При произнасяне по искането за определяне на съдебните разноски съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.
Освен това, при липса на тарифни разпоредби в правото на Съюза, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са участвали в производството, и материалния интерес на спора за страните.
За да се прецени въз основа на посочените критерии дали действително направените за целите на производството разходи са били необходими, страната, поискала определяне на съдебните разноски, трябва да предостави конкретна информация. В този смисъл обстоятелството, че възнаграждението е фиксирано, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че не е пречка за определяне по справедливост от Съда на публичната служба на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, липсата на такава информация го задължава да подходи стриктно при разглеждане на исканията на страната, поискала възстановяване на съдебните разноски.
(вж. т. 26, 27, 32 и 37)
Позоваване на:
Съд — определение от 17 февруари 2004 г., DAI/ARAP и др., C‑321/99 P‑DEP, EU:C:2004:103, т. 23
Общ съд — определения от 31 март 2011 г., Tetra Laval/Комисия, T‑5/02 DEP и T‑80/02 DEP, EU:T:2011:129, т. 68 и от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 16
Съд на публичната служба — определения от 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, EU:F:2009:149, т. 22, от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 24 и от 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, EU:F:2011:155, т. 40 и 41