РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
4 октомври 2007 година
Дело F-32/06
María del Carmen de la Cruz и др.
срещу
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (ЕАБЗР)
„Публична служба — Договорно наети служители — Реформа на Правилника на длъжностните лица — Бивш местен персонал — Определяне на класирането и на възнаграждението при назначаване — Еквивалентност на длъжностите — Консултации с Комитета по персонала“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑жа De la Cruz, г‑жа Estrataetxe и г‑жа Grados, както и г‑н Moral и г‑н Sánchez, всички те договорно наети служители в ЕАБЗР, искат отмяната на решенията на ЕАБЗР, които ги класират във функционална група II, вместо във функционална група ІІI, в договорите им за назначаване като договорно наети служители от 28 и 29 април 2005 г. и в резултат на това искат възстановяване на всичките им права, считано от 1 май 2005 г., както и, по-специално, плащане на обезщетение за вреди и лихви за забава
Решение: Отменя решенията на ЕАБЗР, с които жалбоподателите са класирани във функционална група II в договорите им за назначаване като договорно наети служители, подписани на 28 и 29 април 2005 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда ЕАБЗР да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Идентичност на предмет и основание
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Оценяване на функциите, които могат да бъдат изпълнявани в рамките на различните функционални групи
(член 80, параграф 2 от Условита за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Класиране
(член 4 и член 80, параграф 2 от Условита за работа на другите служители)
1. Съгласието с акт, който нарушава интереси, не може да промени факта, че този акт нарушава интереси. Обратното разрешение би довело до лишаване на засегнатото лице от всякаква възможност да оспорва този акт, дори да е незаконосъобразен, което би било в противоречие с установената от Договора и Правилника система от способи за защита.
(вж. точка 36)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юли 1996 г., Ortega Urretavizcaya/Комисия, T‑587/93, Recueil FP, стp. I‑A‑349 и II‑1027, точка 28
2. Правилото за съответствие на подадената в хода на досъдебна процедура жалба и последващата жалба изисква изтъкнатото пред общностния съд твърдение за нарушение вече да е било повдигнато в досъдебната процедура, така че органът по назначаване да е могъл да се запознае достатъчно точно с критиките, които заинтересованото лице е формулирало срещу оспорваното решение, като в противен случай последващата жалба би била недопустима. Това правило е обосновано от самата цел на досъдебната процедура, чийто предмет е да даде възможност за уреждане по взаимно съгласие на споровете, възникнали между длъжностните лица и административното ръководство. Следователно посоченото ръководство трябва има ясна информация относно повдигнатите от жалбоподателя твърдения за нарушения за да може да му предложи евентуално уреждане на спора по взаимно съгласие.
От това следва, че исканията на длъжностните лица, направени в подадените от тях жалби пред общностния съд, могат да почиват само на същите основания като тези, на които се основават исканията в жалбите по административен ред, като се има предвид, че последните могат да бъдат развити пред общностния съд, като се изтъкнат правни основания и доводи, които не се съдържат непременно в административната жалба, но са тясно свързани с нея. Последното изискване не трябва да води до строго и окончателно обвързване на евентуалната съдебна фаза, при положение че направените на този последен етап искания не променят нито основанието, нито предмета на административната жалба.
(вж. точки 38—42)
Позоваване на:
Съд — 1 юли 1976 г., Sergy/Комисия, 58/75, Recueil, стp. 1139, точка 33; 20 май 1987 г., Geist/Комисия, 242/85, Recueil, стp. 2181, точка 9; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стp. 99, точка 10; 14 март 1989 г., Del Amo Martinez/Парламент, 133/88, Recueil, стp. 689, точки 9 и 10; 19 ноември 1998 г., Парламент/Gaspari, C‑316/97 P, Recueil, стp. I‑7597, точка 17
Първоинстанционен съд — 29 март 1990 г., Alexandrakis/Комисия, T‑57/89, Recueil, стp. II‑143, точка 8; 7 юли 2004 г., Schmitt/AER, T‑175/03, Recueil FP, стp. I‑A‑211 и I‑939, точка 42 и цитираната съдебна практика
3. Предвид широкото право на преценка, с което разполагат институциите или изпълнителните агенции, когато преценяват кои функции могат да спадат към различните функционални групи, посочени в член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители, контролът на Първоинстанционният съд относно това дали е спазено разпределението на тези функции между посочените функционални групи трябва да се сведе до въпроса дали органът, оправомощен да сключва договори, се е придържал към разумните граници и не е упражнил по явно неправилен начин правото си на преценка.
(вж. точка 65)
4. Административното ръководство допуска явна грешка в преценката, като класира във функционална група ІІ договорно наети служители, на които са възложени задачи, чието упражняване изисква специализирани познания на добро равнище, в частност в области като счетоводната и финансовата, в областта на процедурите за обществени поръчки, управлението на документи и на информация или в областта на информатиката. Тези задачи несъмнено включват координационни функции, изготвяне на проекти, управление, ръководство и даже понякога разработване на проекти, което изисква определена самостоятелност. Подобни задачи надхвърлят рамките на „деловодителските и секретарските функции“ или дори на функциите, свързани с „управление на кабинет“, които спадат към функционална група ІІ. Макар да е възможно някои от тях да съответстват на отговорности, присъщи на функционална група ІІ, като цяло те са „изпълнителски функции, изготвяне на проекти“ или „счетоводни“ и „други подобни технически задачи“ по смисъла на член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители, характерни за отговорностите от функционална група ІІІ.
Без значение е обстоятелството, че докладите за оценка на извършваните от тези служители функции се отнасят до период, през който те са назначени като местни служители, при положение че възложените им функции не са претърпели съществени изменения след назначаването им като договорно наети служители. Освен това фактът, че тези функции преди са били изпълнявани от тези служители в качеството им на местни служители съгласно член 4 от Условията за работа на другите служители, в редакцията им, приложима преди 1 май 2004 г., не би могъл да предопредели тълкуването и правилното прилагане на член 80, параграф 2 от тези условия.
Не е релевантен и фактът, че тези служители изпълняват задълженията си под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители, щом това е предвиденото в член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители правило за всички договорно наети служители, независимо от това в коя група попадат.
(вж. точки 72—76)