РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
11 септември 2013 година
Дело F‑126/11
José António de Brito Sequeira Carvalho
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Забележка — Член 25 от приложение IX към Правилника — Член 22а от Правилника“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Brito Sequeira Carvalho иска, от една страна, да се отмени решението на Европейската комисия от 24 март 2011 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание забележка, както и от друга страна, да се осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н De Brito Sequeira Carvalho да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.
Резюме
1. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Задължение в приетото в рамките на производството решение за налагане на наказание да се посочи лицето, което е извършило разследването — Липса
(член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Упражняване — Граници — Престиж на службата — Понятие — Съобщаване, в рамките на предварителна жалба по административен ред, на факти относно друго длъжностно лице, за които се твърди, че представляват правонарушение — Задължения на длъжностното лице
(членове 12 и 90 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, въз основа на които може да се направи предположение за наличие на противоправна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Защита срещу дисциплинарно преследване — Условия
(член 22а от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Упражняване — Граници — Престиж на службата — Действия, които могат да уронят престижа на службата — Понятие — Разпространяване на обвинения за друго длъжностно лице
(член 12, член 22а, член 22б и член 24 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Зачитане на правото на защита — Налагане на наказание, свързано с изпращането от длъжностното лице на електронно писмо — Задължение на администрацията да предостави копие от писмото — Граници
(член 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Права и задължения — Опазване престижа на службата — Обхват — Противоправно поведение на друго длъжностно лице — Липса на последици
(член 12 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно и наказателно производство, провеждани едновременно за едни и същи деяния — Спиране на дисциплинарното производство — Прилагане към наказателното производство, инициирано от длъжностно лице спрямо колега — Липса
(член 25 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Накърняване на достойнството на друго длъжностно лице или служител — Започване на производството, обусловено от подаването на искане за съдействие от засегнатото лице — Липса
(член 24 от Правилника за длъжностните лица; приложение IX към него)
9. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Право на преценка на администрацията — Обхват
(член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
1. Никоя разпоредба не налага администрацията да посочи в решението за налагане на наказание самоличността на лицето, което е извършило административното разследване, предвидено в член 3 от приложение IX към Правилника.
(вж. точка 69)
2. Длъжностно лице не може да използва подаването на искане или на жалба по административен ред като повод, за да разпространява пред трети лица обвинения срещу един от колегите си. Всъщност, дори когато упражнява правата си, предвидени в член 90 от Правилника относно подаването на искане или жалба по административен ред до органа по назначаването, длъжностното лице е длъжно да прояви сдържаността и умереността, която му диктуват задълженията за обективност и безпристрастност, както и опазването на престижа на длъжността, зачитането на достойнството на лицата и спазването на презумпцията за невиновност.
Несъмнено, когато длъжностно лице възнамерява да оспори законосъобразността на акт, то трябва да може да посочи основанията, оплакванията и доводите, които счита за необходими и във връзка с това да изрази евентуално критики спрямо трети лица, но подобни критики могат да бъдат обосновани с необходимостта за заинтересованото лице да защити тезата си само когато те са сведени до необходимото за посочената защита.
(вж. точки 72, 73 и 87)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 13 януари 2011 г., Nijs/Сметна палата, F‑77/09, точки 70 и 73
3. Макар член 22а от Правилника да предоставя защита на длъжностните лица или служителите, които уведомяват институцията, в която работят, за поведението на друго длъжностно лице или друг служител, което може да съставлява сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица, тази защита предполага, че от своя страна тези длъжностни лица или служители също са се съобразили с предвидената в член 22а от Правилника процедура. По-специално, за да се запази професионалната репутация на длъжностното лице или служителя, за когото се отнася съобщената на институцията информация, доколкото дисциплинарният орган не се е произнесъл по въпроса, в член 22а от Правилника се съдържа списък на лицата, на които може да се съобщи тази информация.
(вж. точка 77)
4. Не изпълнява предвиденото в член 12 от Правилника задължение да се въздържа от всяко действие или поведение, което би уронило престижа на заеманата от него длъжност, длъжностно лице, което изразява публично тежки обиди, които могат да засегнат честта на някои лица не само заради обвиненията, които могат да накърнят достойнството на съответните лица, но и поради твърденията, които могат да уронят техния професионален престиж.
Поради това изпращането на лица, които не са сред посочените в членове 22а, 22б и 24 от Правилника, на електронни писма, съдържащи обвинения, представлява само по себе си неизпълнение на задължението по член 12 от Правилника, при това без да не е необходимо да се проверява основателността на изразените обвинения.
Същото се отнася и за разпространяването на обвинения за друго длъжностно лице пред високопоставени служители на Комисията в нарушение на член 12 от Правилника, което представлява едно от специфичните проявления на задължението за лоялност, налагащо на длъжностното лице не само да се въздържа от поведение, което уронва престижа на длъжността и дължимото уважение към институцията и нейните органи, но и да има коректно и уважително поведение, още повече когато това длъжностно лице има висока степен в служебната йерархия.
(вж. точки 85, 86 и 91)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 март 1996 г., Williams/Сметна палата, T‑146/94, точки 66 и 67; 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и, точки 123, 124 и 127—130; 12 септември 2000 г., Teixeira Neves/Съд, T‑259/97, точка 29
Съд на публичната служба — 8 ноември 2007 г., Andreasen/Комисия, F‑40/05, точка 234; Nijs/Сметна палата, посочено по-горе, точка 67; 5 декември 2012 г., Z/Съд, F‑88/09 и F‑48/10, точка 252, обжалвано в производство, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑88/13 P
5. Макар да е вярно, че правото на защита изисква на съответното лице да се връчи копие от всеки документ, с който органът по назначаването възнамерява да се обоснове при налагането на дисциплинарно наказание, липсата на оповестяване на документ може да доведе до отмяната на съответното решение само ако изразените срещу това лице оплаквания могат да бъдат доказани единствено въз основа на тези документи.
Във връзка с това, що се отнася до наказание, наложено въз основа на електронно писмо, когато длъжностното лице, срещу което се провежда дисциплинарното производство, е авторът на писмото и от изпращането му са изтекли по-малко от пет години, институцията има основание да приеме, че това лице е запазило копие от писмото и че не е необходимо да му дава ново копие.
(вж. точки 97, 127 и 131)
Позоваване на:
Съд — 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, точки 68, 71 и 73—75
Първоинстанционен съд — 3 юли 2001 г., E/Комисия, T‑24/98 и T‑241/99, точка 92
6. Длъжностно лице не може да използва поведението на друго длъжностно лице, което счита за противоправно дори за накърняващо достойнството му, като повод, за да не изпълни на свой ред предвиденото в член 12 от Правилника задължение за лоялност и за опазване на престижа на длъжността.
(вж. точка 108)
7. Принципът, че „дисциплинарното производство изчаква наказателното“, съдържащ се по същество в член 25 от приложение IX към Правилника, се отнася до положението на длъжностното лице, срещу което е образувано и наказателно производство относно деянията, разглеждани в дисциплинарното производство, а не до положението на длъжностно лице, инициирало наказателно производство срещу един от своите колеги.
(вж. точка 113)
8. Що се отнася до дисциплинарното производство относно възможно накърняване на достойнството на друго длъжностно лице или служител, никоя разпоредба на Правилника не предвижда, че администрацията би могла да започне дисциплинарно производство на подобно основание само при условие че е сезирана от това лице с искане за съдействие, което да е основателно.
(вж. точка 121)
9. Макар от член 3 от приложение IX към Правилника да следва, че администрацията трябва да се основава на доклад от разследване, за да започне дисциплинарно производство, което предполага разследването да се извърши безпристрастно при условията на състезателност, за да се установи дали действително са извършени твърдените деяния и дали са настъпили свързаните с тях обстоятелства, няма никаква пречка администрацията да извърши подобно разследване под формата на обикновена проверка на доведените до знанието ѝ факти, без да предприема допълнителни мерки.
Освен това, макар принципът на добра администрация да задължава посочения орган да разгледа внимателно и безпристрастно всички обстоятелства, относими към конкретния случай, с който е сезиран, никоя разпоредба не предвижда, че при провеждането на разследването се издирват уличаващи и оневиняващи доказателства. Всъщност администрацията не е длъжна да замести обвиненото длъжностно лице, за да издирва вместо него всяко доказателство, което може да го оневини или да смекчи наказанието, което евентуално ще му бъде наложено.
(вж. точки 123 и 124)
Позоваване на:
Съд — Z/Съд, посочено по-горе, точки 266 и 268