РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
15 декември 2010 година
Дело F-67/09
Nicolás Angulo Sánchez
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Специален отпуск — Тежко заболяване на възходящ — Начин на изчисление на броя на дните за отпуск в случай на няколко тежко болни възходящи“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Angulo Sánchez иска да се отменят решенията на Съвета от 8 октомври 2008 г. и от 8 декември 2008 г. за отказ на специален отпуск поради тежко заболяване на възходящ
Решение: Отменя решенията на Съвета от 8 октомври 2008 г. и от 8 декември 2008 г., с които се отхвърлят подадените от жалбоподателя молби за специален отпуск. Съветът понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Отпуски — Специален отпуск
(член 6 от приложение V към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Отпуски — Специален отпуск поради тежко заболяване на възходящ
(член 6 от приложение V към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Решение за отказ — Заместване на мотивите на оспорвания акт
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Правни основания — Неотносимо правно основание — Правно основание, изведено от неправилността на единственото съображение, което е изложено в обжалваното решение — Решение, което може да бъде обосновано от правна гледна точка с друго съображение
1. Наред с тежкото заболяване на възходящ, член 6 от приложение V към Правилника предвижда различни други случаи, в които на длъжностното лице може да бъде предоставен специален отпуск; става въпрос за събития от най-различно естество. Някои от тези събития е възможно в рамките на една и съща календарна година да са свързани с няколко деца или възходящи на длъжностното лице. Що се отнася по-специално до случаите на раждане или смърт на дете или на смърт на възходящ, с оглед на изключителния характер на тези събития трудно може да се приеме, че определеният в текста на член 6 от приложение V към Правилника максимален брой дни се прилага за всички случаи на раждане или на смърт на деца или възходящи, настъпили през календарната година. В тези случаи правото на специален отпуск задължително е налице за всяко раждане на дете или за всяка смърт на дете или на възходящ. Доколкото обаче член 6 от приложение V към Правилника явно не третира по различен начин изброените в него събития, следва да се направи извод, че законодателят е желал да третира всички посочени събития по сходен начин и че следователно в случай на тежко заболяване на възходящ длъжностното лице може да ползва годишен отпуск от по два дни за всеки възходящ.
(вж. точки 38—42 и 45)
2. Ако дадена институция приеме вътрешно указание, което се позовава на член 6, пето тире от приложение V към Правилника и предвижда възможността длъжностното лице да ползва нов специален отпуск поради тежко заболяване на възходящ, като, за да се даде такава възможност, трябва да са изпълнени допълнителни изисквания, а именно, от една страна, да е налице много особено семейно положение, и от друга — въпросният възходящ да страда от хронична болест, е налице случай на предоставяне на право на специален отпуск, който не се свежда до този при тежко заболяване на възходящ, предвидено в член 6 от приложение V към Правилника.
Подобно указание, което следва да се прилага само в по-щекотливи от изложените в член 6, пето тире от приложение V към Правилника случаи, не противоречи на разпоредбите на цитирания член.
(вж. точки 48 и 49)
3. Въпреки че в рамките на системата от правни средства за защита, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника, администрацията може да реши, когато изрично отхвърля административната жалба, да измени съображенията, въз основа на които е приела оспорвания акт, такова изменение не е допустимо, ако изричното решение за отхвърляне на административната жалба е прието, след като пред Съда на публичната служба е подадена жалба срещу оспорвания акт.
Всъщност пълната липса на мотиви не може да бъде заместена с обяснения, дадени от администрацията след подаването на жалба по съдебен ред, тъй като предоставянето на администрацията на възможност да отстрани пълната липса на мотиви след момента на подаване на такава жалба би нарушило принципа на равенство на страните пред съда, понеже в подобна хипотеза жалбоподателят би могъл да изложи възраженията си срещу мотивите, за които е узнал едва след като е подал жалбата, единствено в писмената си реплика. По аналогия и по същите причини, когато не само допълва изложено по-рано съображение, но иска и да обоснове оспорвания акт с ново съображение, администрацията задължително трябва да направи това, преди да е подадена жалбата по съдебен ред.
(вж. точки 70 и 71)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точка 41
Общ съд на Европейския съюз — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑133 и II‑Б‑1‑807, точки 55—60; 12 май 2010 г., Комисия/Meierhofer, T‑560/08 P, Сборник, стр. II‑1739, точка 59
4. Обстоятелството, че дадено решение, което е основано на едно-единствено съображение, чиято неправилност е констатирана от съда на Съюза, би могло да бъде обосновано от правна гледна точка с друго съображение, е пречка да се отмени въпросното решение само доколкото администрацията няма никаква свобода на преценка и може единствено да приеме ново решение, което по съществото си е идентично с отмененото решение.
В това отношение институцията ответник не може да се позовава — за да направи извод, че длъжностното лице няма оправдан интерес от отмяната на отказа ѝ да уважи подадените от това лице молби за специален отпуск поради тежко заболяване на възходящ — на неизпълнението на предвидено от вътрешно указание на институцията изискване за предоставянето на такъв отпуск, а именно липсата на „много особено семейно положение“, когато по отношение на това положение институцията, видно от самата формулировка на посоченото изискване, има много широка свобода на преценка.
(вж. точки 75, 76 и 78)