РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
9 септември 2015 година
Дело F‑28/14
Stéphane De Loecker
срещу
Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)
„Публична служба — Персонал на ЕСВД — Срочно нает служител — Ръководител на делегация в трета страна — Прекъсване на връзките на доверие — Прехвърляне в седалището на ЕСВД — Предсрочно прекратяване на договора за назначаване — Предизвестие — Мотивиране на решението — Член 26 от Правилника — Право на защита — Право на изслушване“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Loecker иска да се отмени решението от 20 декември 2013 г. на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-нататък „върховният представител“) да прекрати договора му на срочно нает служител, считано от 31 март 2014 г., да се отменят отказът на върховния представител да го изслуша във връзка с подадената от него жалба, че е подложен на тормоз от генералния административен директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), отказът по искането му за назначаване на външен проверител с висока квалификация, който да разгледа жалбата му за тормоз, и решението въпросната жалба да бъде заведена като молба за съдействие към компетентните служби на Европейската комисия, както и да се разпоредят някои мерки за събиране на доказателства
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н De Loecker да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати всички съдебни разноски, направени от Европейската служба за външна дейност.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Срочно наети служители — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Отказ да се насрочи среща със заинтересованото лице, на която да бъде уведомено за точните причини за преназначаването му — Решение за прехвърляне, което вече е било обжалвано — Изключване
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Решение, засягащо административния статут на длъжностно лице — Съобразяване на факти, които не са отразени в служебното досие на заинтересованото лице, но са му съобщени предварително — Законосъобразност — Условия
(член 26 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 11 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Служебно досие — Документи, които трябва да се съдържат в него — Решение, засягащо административния статут на длъжностно лице — Понятие — Доклад от административна проверка — Изключване — Доклад от мисия за оценка, сочещ тежки нарушения от страна на длъжностно лице — Включване
(член 26, първа алинея, буква а) от Правилника за длъжностните лица и член 2, параграф 2 от приложение IХ към него)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на срочен договор — Задължение за издаване на решението, след като заинтересованото лице е получило възможност да представи становището си — Обхват — Неизпълнение — Последици
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 47, буква б), подточка ii) от Условията за работа на другите служители)
1. Актове с неблагоприятни последици, които съответно подлежат на обжалване, са единствено мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на лицето, като изменят съществено неговото правно положение.
В това отношение отказът на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване, да се срещне със срочно нает служител, който иска тази среща, за да бъде информиран за точните причини за прехвърлянето му от длъжността, на която е започнал работа, на друга длъжност, не е акт с неблагоприятни последици, при положение че решението за прехвърляне вече е било обжалвано пред съда на Съюза.
Всъщност подобен отказ е част от последващите мерки във връзка с решението за преназначаване на заинтересованото лице и се явява просто предохранителна мярка, предназначена да съхрани това решение в контекста на висящото към онзи момент дело по жалбата за отмяната му.
(вж. т. 46—48)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — определение от 13 юли 2004 г., Comunidad Autónoma de Andalucía/Комисия, T‑29/03, EU:T:2004:235, т. 29 и решение от 4 октомври 2006 г., Tillack/Комисия, T‑193/04, EU:T:2006:292, т. 67
Общ съд — решение от 20 май 2010 г., Комисия/Violetti и др., T‑261/09 P, EU:T:2010:215, т. 46
Съд на публичната служба — решение от 26 февруари 2013 г., Labiri/ЕИСК, F‑124/10, EU:F:2013:21, т. 42
2. Член 26 от Правилника, приложим към срочно наетите служители по силата на член 11 от Условията за работа на другите служители, има за цел да гарантира правото на защита на длъжностните лица и другите служители, като не допуска решенията, вземани от оправомощения да сключва договори орган и засягащи положението на служителя и неговата кариера, да се основават на факти относно неговите професионални умения, ефикасност или поведение, които не са отбелязани в служебното му досие. От това следва, че решение, основано на такива факти, противоречи на гаранциите, установени в Правилника, и трябва да бъде отменено поради допуснато процесуално нарушение във връзка с приемането му.
Нарушението на член 26, първа алинея, буква а) от Правилника обаче не влече отмяна на акта, освен ако не е установено, че съответните документи са можели да окажат решаващо въздействие върху този акт. Сам по себе си фактът, че документите не са приложени към служебното досие на длъжностното лице, не е годен да обоснове отмяната на неблагоприятното за това лице решение, ако то в действителност е било запознато с документите. Всъщност от член 26, втора алинея от Правилника следва, че невъзможността на длъжностното лице да бъдат противопоставени данни от документи относно административния му статут се отнася единствено до документите, които не са му били съобщени предварително. Тя не се отнася до документите, с които то е било запознато, но още не са били приложени към служебното му досие. В случай че институцията изобщо не приложи тези документи към служебното досие на длъжностното лице, същото ще може винаги да подаде искане в този смисъл на основание член 90, параграф 1 от Правилника и да обжалва евентуалния отказ по административен ред. В никакъв случай обаче не може да се приеме, че институцията няма право да вземе дадено решение в интерес на службата въз основа на предварително съобщени на заинтересованото лице документи само защото те още не са приложени към служебното му досие.
(вж. т. 74 и 84)
Позоваване на:
Съд — решение от 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C‑294/95 P, EU:C:1996:434, т. 68
Съд на публичната служба — решение от 28 юни 2007 г., Bianchi/ETF, F‑38/06, EU:F:2007:117, т. 45
3. Член 26, първа алинея, буква а) от Правилника сам по себе си не задължава администрацията да прилага към служебното досие всеки възможен документ, свързан с длъжностното лице. Затова тази разпоредба прокарва разграничение между, от една страна, „документите“, които трябва да се съдържат в служебното досие само ако имат отношение към административния статут на съответното длъжностно лице, и „докладите“, които трябва да се включват в досието само ако се отнасят до неговите професионални умения, ефикасност и поведение, и от друга страна, всички останали документи, свързани с това длъжностно лице. С посочването на такива доклади в член 26, първа алинея, буква а) от Правилника се имат предвид официалните документи със служебно значение, отнасящи се до професионалните умения, ефикасност или поведение на длъжностното лице.
Член 26 от Правилника обаче изобщо не забранява на институциите да започват проверки и да водят отделни преписки за тази цел, а единствените документи от тези проверки, които трябва да бъдат приложени към служебното досие на длъжностното лице, са евентуалните санкционни решения, взети въз основа на съответната преписка.
В това отношение от член 26 от Правилника не следва, че администрацията е длъжна да приложи към служебното досие на длъжностното лице доклада от извършената спрямо него административна проверка, след като му го съобщи. По силата на член 2, параграф 2 от приложение IX към Правилника задължението на администрацията в края на проверката се състои в това да уведоми заинтересованото лице за заключенията, съдържащи се в доклада от проверката, а само по негово искане и при зачитане на законните интереси на трети лица администрацията следва да му съобщи и всички документи, които имат пряко отношение към твърденията срещу него.
Всеки документ, който би могъл да окаже решаващо въздействие върху неблагоприятното решение, трябва по принцип да бъде съобщен на заинтересованото длъжностно лице, а след това приложен към служебното му досие. Независимо че не съставлява доклад относно професионалните умения, ефикасност и поведение на съответното длъжностно лице по смисъла на член 26 от Правилника, докладът от мисия за оценка, сочещ тежки нарушения от страна на това длъжностно лице, също трябва да му бъде съобщен и да бъде приложен към служебното му досие, доколкото може да окаже решаващо влияние върху решението дали да бъде уволнено, или не.
(вж. т. 75, 77, 78 и 83)
Позоваване на:
Съд — решение от 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, EU:C:1996:434, т. 67
Първоинстанционен съд — решения от 2 април 1998 г., Apostolidis/Съд, T‑86/97, EU:T:1998:71, т. 36, от 20 септември 2001 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑344/99, EU:T:2001:237, т. 66 и от 5 октомври 2009 г., De Brito Sequeira Carvalho и Комисия/Комисия и De Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, EU:T:2009:382, т. 96
Съд на публичната служба — решения от 13 ноември 2014 г., De Loecker/ЕСВД, F‑78/13, EU:F:2014:246, т. 50 и от 15 април 2015 г., Pipiliagkas/Комисия, F‑96/13, EU:F:2015:29, т. 48
4. Съгласно член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право да бъде изслушан, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Освен това зачитането на правото на изслушване се налага дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова процесуално изискване. Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му.
В това отношение решението да бъде прекратен договорът на срочно нает служител на основание член 47, буква б), подточка ii) от Условията за работа на другите служители е индивидуална мярка, която има неблагоприятни последици за съответния служител. Следователно заинтересованото лице трябва да бъде изслушано, преди да бъде приета такава мярка, макар и въпросната разпоредба да не предвижда изрично подобно право.
Всъщност правилото, че на адресата на неблагоприятното решение трябва да бъде предоставена възможност да изложи своето становище, преди да бъде прието решението, има за цел компетентният орган да бъде в състояние надлежно да вземе предвид всички релевантни факти. С оглед на осигуряването на ефективна защита на адресата това правило има за цел по-конкретно да му даде възможност да поправи грешка или да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които могат да са основания за това решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание.
Въпреки това, за да може нарушаването на правото на изслушване да доведе до отмяна на оспорваното решение, е необходимо и да се прецени дали без допускането на това нарушение изходът от производството би бил различен.
Когато решението за уволнение е взето без изслушване на заинтересованото лице, но обстоятелствата по случая сочат, че и да беше проведено преди вземане на решението, подобно изслушване не би убедило оправомощения да сключва договори орган да не уволнява заинтересования преди изтичането на срока на договора му, решението за уволнение не следва да се отменя. Това важи в частност когато е констатирано, че заинтересованото лице, наето на ръководна длъжност като ръководител на делегация на Европейския съюз, е допуснало тежки нарушения в управлението на тази делегация, вследствие от което оправомощеният да сключва договори орган е изгубил доверие в способностите му да управлява такава делегация, и когато преди вземането на решението за уволнението му заинтересованото лице е било изслушано във връзка с нарушенията му като ръководител на делегация.
При такива обстоятелства задължението за полагане на грижа, което оправомощеният да сключва договори орган носи спрямо заинтересованото лице, не може да включва и задължение за този орган да го остави на заеманата длъжност до изтичането на срока на договора му, при положение че дори да беше изслушал въпросното лице, преди да приеме решението за уволнението му, органът при всички случаи би взел решението да го уволни преди изтичането на срока на договора му.
(вж. т. 122—124, 127, 128 и 133)
Позоваване на:
Съд — решения от 18 декември 2008 г., Sopropé, C‑349/07, EU:C:2008:746, т. 49, от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 83 и от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 39 и 79
Съд на публичната служба — решения от 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 34 и 38, от 14 май 2014 г., Delcroix/ЕСВД, F‑11/13, EU:F:2014:91, т. 42, от 10 септември 2014 г., Tzikas/ERA, F‑120/13, EU:F:2014:197, т. 46 и от 17 септември 2014 г., Wahlström/Frontex, F‑117/13, EU:F:2014:215, т. 28