Дело T-201/04
Microsoft Corp.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Клиентски операционни системи за персонален компютър — Операционни системи за сървъри на работни групи — Мултимедийни плейъри, позволяващи стрийминг — Решение за установяване на нарушения на член 82 ЕО — Отказ на предприятието с господстващо положение да предостави информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ — Предоставяне на клиентската операционна система за персонален компютър от предприятието с господстващо положение, при условие че същевременно се закупи и неговият мултимедиен плейър — Средства за защита — Определяне на независимо лице, натоварено с надзорни функции — Глоба — Определяне на размера — Пропорционалност“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административна процедура — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, което изисква сложна икономическа или техническа преценка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
2. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Писмена реплика — Изисквания за форма
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
3. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Задължения на предприятие с господстващо положение
(член 82 ЕО)
4. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Задължения на предприятие с господстващо положение
(член 82 ЕО)
5. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
6. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
7. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
8. Конкуренция — Господстващо положение — Разглеждан пазар — Разграничаване — Критерии
(член 82 ЕО; Известие 97/C 372/03 на Комисията)
9. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Лостов ефект
(член 82 ЕО)
10. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
11. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
12. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
13. Международни споразумения — Споразумения на Общността — Предимство само спрямо вторичното право — Последица за тълкуването на общностното право — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС)
14. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отказ да се предостави лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост
(член 82 ЕО)
15. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Обвързване
(член 82 ЕО)
16. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Обвързване
(член 82 ЕО)
17. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Обвързване
(член 82 ЕО)
18. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Обвързване
(член 82 ЕО)
19. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Задължения на предприятие с господстващо положение — Конкуренция, основаваща се само на качествата
(член 82 ЕО)
20. Жалба за отмяна — Правни основания — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО с оглед на оспорването на законосъобразността на общностен акт — Изключения
(член 230 ЕО)
21. Конкуренция — Административна процедура — Решение на Комисията, за установяване на нарушение — Средства за защита
(член 82 ЕО; членове 3, 14 и 16 от Регламент № 17 на Съвета)
22. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии
(член 82 ЕО)
1. Макар общностният съд по общо правило да упражнява цялостен контрол относно това дали са изпълнени или не условията за прилагане на правилата за конкуренция, неговият контрол върху направените от Комисията сложни икономически преценки все пак следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт.
Също така, доколкото дадено решение на Комисията е резултат от сложни технически преценки, те по правило подлежат на ограничен съдебен контрол, което означава, че преценката от общностния съд на фактическите обстоятелства не може да замести тази на Комисията.
При все това, макар общностният съд да признава свобода на преценка на Комисията в икономическата или техническата област, това не означава, че той трябва да се въздържа от упражняване на контрол върху тълкуването от Комисията на данни с такъв характер. Всъщност общностният съд по-конкретно трябва не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се направи преценка на дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.
(вж. точки 87—89, 379, 482 и 564)
2. Съгласно член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд исковата молба или жалбата трябва да посочват предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. Според постоянната съдебна практика, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби.
Освен това Първоинстанционният съд не е длъжен да изследва и установява сред приложенията правните основания и доводи, на които биха могли да се основават искът или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция.
Първоинстанционният съд може да вземе предвид само приложенията, които обосновават или допълват изрично посочени от ищеца/жалбоподателя или ответника в съдържанието на тези материали по делото правни или фактически обстоятелства.
Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд важи и по отношение на условията за допустимост на писмената реплика, която според член 47, параграф 1 от същия правилник има за цел да допълни исковата молба или жалбата.
(вж. точки 94—95, 99 и 483)
3. Член 82 ЕО се отнася до поведението на един или няколко икономически оператори, изразяващо се в злоупотреба при използването на състояние на икономическа мощ, което му позволява да препятства поддържането на ефективна конкуренция на съответния пазар, като му дава възможност в значителна степен да възприеме независимо поведение спрямо своите конкуренти, своите клиенти и накрая — спрямо потребителите.
Макар установяването на наличие на господстващо положение да не предполага само по себе си критика към съответното предприятие, то води за последното — независимо от причините за подобно положение — до особено задължение да не засяга с поведението си ефективната и ненарушена конкуренция на общия пазар.
(вж. точка 229)
4. В рамките на производство, образувано на основание на член 82 ЕО, Комисията може да определи понятието за оперативна съвместимост като способността на два софтуерни продукта за обмен на информация и съвместно използване на тази информация, за да се позволи всеки от тези софтуерни продукти да функционира по всички предвидени начини, без да бъде обвързана от определението, дадено на това понятие от Директива 91/250 относно правната защита на компютърните програми, от което тя все пак не се отклонява.
В тези рамки Комисията може да определи „степен[та] на оперативна съвместимост“ между софтуерни продукти в зависимост от това, което според нея е необходимо от гледна точка на член 82 ЕО, за да се позволи на разработчиците на конкурентни на разработчика с господстващо положение операционни системи за сървъри на работни групи да останат жизнеспособни на пазара. Ако се установи, че степента на наличната оперативна съвместимост не позволява на тези разработчици да останат жизнеспособни на пазара на тези операционни системи, от това следва, че поддържането на ефективна конкуренция на последния е нарушено.
Задължавайки, като средство за защита, дадено предприятие с господстващо положение да оповести „информацията, свързана с оперативната съвместимост“, Комисията има предвид подробно техническо описание на някои правила за взаимовръзка и взаимодействие, приложими в мрежите за работни групи на предприятието за предоставяне на услуги, свързани с работни групи. Това описание не се разпростира към начина, по който предприятието изпълнява посочените правила, и следователно няма предвид по-специално вътрешната структура или изходния код на неговите продукти.
Така възприетата от Комисията степен на оперативна съвместимост позволява на конкурентните операционни системи да бъдат оперативно съвместими с архитектурата на домейна на предприятието с господстващо положение в същата степен, така че да могат жизнеспособно да се конкурират с операционните системи на последното. Това не налага продуктите на конкурентите да се направят да функционират точно по същия начин като неговите продукти и не позволява на конкурентите му да клонират или възпроизвеждат неговите продукти или някои техни характеристики.
(вж. точки 192, 206, 225, 227, 228, 230, 234, 236—238, 241, 259, 374 и 375)
5. В рамките на решение за санкциониране на отказа от страна на предприятие с господстващо положение да предостави на конкурентните предприятия информация за оперативната съвместимост на софтуерни продукти, Комисията може да се въздържи да вземе отношение по въпроса дали комуникационните протоколи на предприятието или спецификациите на тези протоколи са обхванати от права на интелектуална собственост, и да предпостави, че предприятието може да изтъкне подобни права. Така Комисията може да изходи от предпоставката, че е възможно отказът да се предостави информацията, свързана с оперативната съвместимост, да представлява не обикновен отказ за предоставяне на продукт или услуга, необходими за упражняването на определена дейност, а отказ за предоставяне на трето лице на лицензия, свързана с права на интелектуална собственост. Така всъщност Комисията избира най-строгото разрешение, дадено от съдебната практика, а оттам и най-благоприятното за разглежданото предприятие с господстващо положение. Ето защо при такова положение трябва да се провери дали са изпълнени условията, които позволяват предприятие с господстващо положение да бъде принудено да предостави лицензия, свързана с права върху интелектуална собственост.
(вж. точки 283—284 и 290)
6. Макар предприятията принципно да са свободни да избират своите търговски партньори, отказ за доставка, изхождащ от предприятие с господстващо положение, може при определени обстоятелства, доколкото не е обективно обоснован, да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО.
Отказът на предприятие с господстващо положение да предостави на трето лице лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост, сам по себе си не може да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО.
Упражняването на изключителното право от носителя на право на интелектуална собственост може да доведе до подобна злоупотреба единствено при изключителни обстоятелства и следователно може да бъде разрешено в обществен интерес за запазване на ефективна конкуренция на пазара да се засегне изключителното право на носителя на право на интелектуална собственост, задължавайки го да предостави лицензии на трети лица, които се опитват да навлязат на този пазар или да останат на него.
Трябва да се разглеждат като изключителни по-конкретно следните обстоятелства: на първо място, отказът се отнася до продукт или услуга, необходими за упражняването на дадена дейност на съседен пазар; на второ място, отказът може да изключи всяка ефективна конкуренция на този съседен пазар; на трето място, отказът възпрепятства появата на нов продукт, за който съществува потенциално търсене от страна на потребителите.
След като бъде установено, че такива обстоятелства са налице, отказът от страна на носителя с господстващо положение да предостави лицензия може да наруши член 82 ЕО, освен ако не е обективно обоснован.
Накрая, за да може отказ за предоставяне на достъп до продукт или услуга, необходим(а) за упражняването на дадена дейност, да се разглежда като злоупотреба, трябва да се отличават два пазара, тоест, от една страна, пазарът, образуван от споменатия продукт или споменатата услуга и на който предприятието, от което изхожда отказът, има господстващо положение, а от друга — съседен пазар, на който разглежданият продукт или разглежданата услуга се използва за производството на друг продукт или за предоставянето на друга услуга. Фактът, че необходимият продукт или необходимата услуга не се търгува отделно, не изключва от самото начало възможността да се отграничи отделен пазар. Достатъчно е да може да се отграничи потенциален, дори хипотетичен пазар. Случаят е такъв, когато продуктите или услугите са необходими за упражняването на дадена дейност и за тях има ефективно търсене от страна на предприятия, които възнамеряват да упражняват тази дейност. Определящо е да могат да бъдат отграничени два различни стадия на производство, свързани доколкото продуктът нагоре по веригата е елемент, необходим за доставката на продукта надолу по веригата.
(вж. точки 319, 331—335, 691, 1336)
7. За целите на прилагането на член 82 ЕО спрямо отказа на предприятие с господстващо положение да предостави лицензия на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, „информацията, свързана с оперативната съвместимост“ трябва да се приеме за „необходима“ по-специално поради факта, че оперативната съвместимост е от съществено значение за конкуренцията на този пазар, дори ако неналичието ѝ води само до постепенно, но не и незабавно премахване на конкуренцията.
(вж. точки 381 и 428)
8. Както е видно от Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция, „[с]ъответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които се считат за взаимозаменяеми или заместващи [да се чете: „заместими“] от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба“. Заместимостта в предлагането може да се вземе предвид и за определяне на съответния пазар в ситуациите, в които тази заместимост има същите последици като заместимостта в търсенето, що се отнася до непосредственост и ефикасност. Затова доставчиците трябва да могат да пренасочат своето производство към съответните продукти и да ги пуснат в кратък срок на пазара, без да понасят допълнителни съществени разходи или рискове в отговор на дребни, но трайни промени в съответните цени.
Що се отнася до операционните системи, Комисията може с основание да направи извод за съществуването на пазар на операционните системи за сървъри на работни групи, различен от клиентските операционни системи за персонален компютър.
(вж. точки 484—485 и 531)
9. Когато в рамките на процедура по прилагане на член 82 ЕО Комисията упреква предприятие, че си е послужило, посредством „лостов ефект“ (leveraging), с квазимонопола си на продуктов пазар, за да повлияе на втори продуктов пазар, представляващото злоупотреба поведение на предприятието, в което то е упреквано, се корени в господстващото му положение на първия пазар. Ето защо дори Комисията погрешно да е преценила, че предприятието има господстващо положение на втория продуктов пазар, този факт не може сам по себе си да доведе до заключението, че Комисията погрешно е заключила за наличието на злоупотреба с господстващо положение.
(вж. точка 559)
10. За целите на прилагането на член 82 ЕО думите „риск от премахване на конкуренцията“ и „от естество да премахне всякаква конкуренция“ се използват от общностния съд, без да се прави разлика между тях за изразяване на една и съща идея, а именно че член 82 ЕО не се прилага единствено ако вече не съществува или вече почти не съществува конкуренция на пазара. Ако преди да може да се намеси по силата на тази разпоредба, Комисията трябваше да чака всички конкуренти да бъдат премахнати от пазара или такова премахване да стане напълно неминуемо, това явно щеше да е в противоречие с нейната цел за запазване на ненарушена конкуренция в общия пазар и за запазване на все още съществуващата конкуренция на съответния пазар.
Що се отнася до отказа от страна на предприятие с господстващо положение да предостави лицензия на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи, Комисията има още по-голямо основание да приложи член 82 ЕО преди премахването на конкуренцията да е станало действително, тъй като този пазар се характеризира със значителни мрежови ефекти и тъй като следователно подобно премахване би било трудно обратимо.
Не е необходимо да се доказва премахването на всякакво конкурентно присъствие на пазара. Всъщност важното за установяването на нарушение на член 82 ЕО е разглежданият отказ да крие риск или да е от естество да премахне всякаква ефективна конкуренция на пазара. В това отношение следва да се поясни, че фактът, че конкурентите на предприятието с господстващо положение остават маргинално присъстващи на пазара в някои пазарни „ниши“, не може да е достатъчен, за да се заключи за наличието на подобна конкуренция.
(вж. точки 561—563, 593)
11. Обстоятелството, че поведението, в което се упреква предприятие с господстващо положение, възпрепятства появата на нов продукт на пазара, трябва да се вземе предвид в контекста на член 82, втора алинея, буква б) ЕО, който забранява злоупотреби, изразяващи се в „ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите“.
Обстоятелството, свързано с появата на нов продукт, не може да представлява единственият параметър, позволяващ да се определи дали отказ за предоставяне на лицензия върху право на интелектуална собственост може да причини вреда на потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО. Както е видно от текста на тази разпоредба, подобна вреда може да настъпи при наличието на ограничение не само на производството или на пазарите, но и на технологичното развитие.
Член 82 ЕО се отнася не само до злоупотребите, които могат да причинят пряка вреда на потребителите, но и до тези, които им причиняват непряка вреда, засягайки структурата на ефективна конкуренция.
(вж. точки 643, 647, 664)
12. Макар тежестта на доказване, що се отнася до наличието на обстоятелства, представляващи нарушение на член 82 ЕО, да тежи върху Комисията, задача на съответното господстващо предприятие, а не на Комисията, е все пак да изтъкне, ако е необходимо, и то преди края на административната процедура, евентуална обективна обосновка и да посочи в това отношение доводи и доказателства. По-нататък, е задача на Комисията, ако възнамерява да заключи, че е налице злоупотреба с господстващо положение, да докаже, че доводите и доказателствата, изтъкнати от споменатото предприятие, не могат да бъдат възприети, и че следователно представената обосновка не може да се приеме.
Фактът, че върху даден продукт съществуват права на интелектуална собственост, сам по себе си не може да представлява обективна обосновка за отказа да се предостави лицензия. Всъщност ако простото притежаване на права на интелектуална собственост може само по себе си да представлява обективна обосновка за подобен отказ, изключението, установено от съдебната практика, не би могло да се приложи никога.
Ето защо предприятието с господстващо положение, което твърди, че даването на достъп на трети лица до технология, върху която има права на интелектуална собственост, има отрицателно въздействие върху стимула му да прави нововъведения, следва да докаже това.
(вж. точки 688—690, 697 и 1144)
13. Предимството на сключените от Общността международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения. Този принцип за конформно тълкуване се прилага само в хипотезата, когато дадено международно споразумение има предимство пред съответния текст на общностното право. Тъй като международно споразумение като Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) няма предимство пред първичното общностно право, този принцип не може по-конкретно да се приложи, когато разпоредбата, предмет на тълкуване, е член 82 ЕО.
Освен това при положение, в което Комисията трябва да приложи член 82 ЕО към фактическите и правни обстоятелства в случая и в което трябва да се презумира, освен при доказване на противното, че заключенията, до които е достигнала в това отношение, са единствените, които е можела валидно да приеме, строго погледнато Комисията не трябва да избира между множество възможни тълкувания на текст на общностното право.
(вж. точки 797—799)
14. Когато Комисията санкционира нарушаването на член 82 ЕО и разпорежда на предприятие с господстващо положение да оповести „информацията, свързана с оперативната съвместимост“ на предприятията, които желаят да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи, и да разреши на същите да ползват тази информация „при условия, които са разумни и недопускащи дискриминация“, това по никакъв начин не е пречка за санкционираното предприятие да предостави достъп до тази информация чрез лицензия, ако поисканата информация се отнася до технология, която е предмет на патент или е защитена с друго право на интелектуална собственост.
Фактът, че се изисква условията, на които са подчинени тези евентуални лицензии, да са разумни и недопускащи дискриминация, не означава по никакъв начин, че предприятието с господстващо положение трябва да наложи идентични условия на всяко предприятие, поискало подобни лицензии. Всъщност не е изключено тези условия да могат да се пригодят към специфичното положение на всяко от тези предприятия и да зависят например от обхвата на информацията, до която желаят да получат достъп, или от вида продукти, в които имат намерение да я имплементират.
(вж. точки 808 и 810—811)
15. За да определи дали поведението на предприятие с господстващо положение представлява обвързване, съставляващо злоупотреба, Комисията може с основание да възприеме следните четири фактора: първо, обвързващият продукт и обвързаният продукт са два обособени продукта; второ, съответното предприятие е с господстващо положение на пазара на обвързващия продукт; трето, споменатото предприятие не дава на потребителите избор да получат обвързващия продукт без обвързания продукт; четвърто, разглежданата практика ограничава конкуренцията. Комисията освен това отчита факта, че обвързването не е било обективно обосновано.
Подобна обосновка не може да се изведе от предимствата, които биха произтекли от факта, че дадено обвързване би гарантирало еднообразното присъствие на определен продукт на пазара. Всъщност е недопустимо този резултат да се налага едностранно от предприятие с господстващо положение посредством обвързване.
Тъй като изброяването на злоупотребите в член 82 ЕО не е изчерпателно, обвързване от страна на предприятие с господстващо положение може да наруши член 82 ЕО дори тогава, когато не съответства на пример, посочен в член 82, втора алинея, буква г) ЕО. Следователно, за да установи дали е налице обвързване, представляващо злоупотреба, Комисията правомерно се основава на член 82 ЕО в неговата цялост, а не изключително на член 82, втора алинея, буква г) ЕО.
(вж. точки 842, 843, 852, 859—861, 1151 и 1152)
16. Въпросът дали продукти са обособени за целите на анализ по член 82 ЕО трябва да се преценява с оглед търсенето от страна на потребителите. При липса на независимо търсене на предполагаемо обвързания продукт нито може да става въпрос за обособени продукти, и оттам — нито за обвързване, представляващо злоупотреба.
Допълнителни продукти могат да представляват обособени продукти за целите на прилагане на член 82 ЕО.
Фактът, че на пазара има независими дружества, специализирани в производството и продажбата на обвързан продукт, е сериозен признак за съществуването на обособен пазар на този продукт.
Фактът, че се осъществява обвързване под формата на техническо внедряване на един продукт в друг не води до последицата, че от гледна точка на преценка на неговото отражение върху пазара това внедряване не може да се квалифицира като обвързване на два обособени продукта.
Освен това, дори когато обвързването на два продукта съответства на търговските обичаи или когато съществува естествена връзка между въпросните два продукта, то все пак може да представлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО, освен ако не е обективно обосновано.
Що се отнася до клиентските операционни системи за персонален компютър, от една страна, и мултимедийните плейъри, позволяващи стрийминг, от друга страна, следва да се приеме, че те представляват два обособени продукта за целите на прилагане на член 82 ЕО предвид на естеството и техническите характеристики на съответните продукти, на фактите, наблюдавани на пазара, на хронологията на развитието на споменатите продукти, както и на търговската практика на предприятието с господстващо положение на пазара на клиентски операционни системи за персонален компютър.
(вж. точки 917, 918, 921, 922, 925, 927, 933, 935, 942 и 1341)
17. В областта на обвързването нито от член 82, втора алинея, буква г) ЕО, нито от съдебната практика е видно, че потребителите трябва задължително да заплатят определена цена за обвързания продукт, за да се счита, че са им наложени допълнителни задължения по смисъла на тази разпоредба.
Освен това нито член 82, втора алинея, буква г) ЕО, нито съдебната практика в областта на обвързването изискват потребителите да бъдат принудени да използват обвързания продукт или да им се попречи да използват същия продукт, предоставен от конкурент на господстващото предприятие, за да се счита, че условието за поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения е изпълнено.
(вж. точки 969—970)
18. Макар и да е вярно, че нито член 82, втора алинея, буква г) ЕО, нито по-общо член 82 ЕО съдържат споменаване на антиконкурентния ефект на визираното обвързване, това не променя обстоятелството, че по принцип едно поведение се приема за злоупотреба само ако може да ограничи конкуренцията.
За целите на прилагане на член 82 ЕО в областта на обвързването Комисията може да разглежда по-скоро вече настъпилите конкретни последици на дадено обвързване върху пазара, както и вероятния начин на развитие на последния, отколкото само да установи — както обикновено прави в случаите на обвързване, представляващо злоупотреба — че посоченото обвързване води до ефект на изтласкване от пазара per se, като това не означава, че тя е възприела нова правна теория.
Фактът, че дадено предприятие с господстващо положение на пазара на клиентски операционни системи за персонален компютър обвързва мултимедиен плейър, позволяващ стрийминг, с клиентската операционна система за персонален компютър, която е преинсталирана на повечето клиентски персонални компютри, продавани в света, без да е възможно първият да се извади от втората, позволява на мултимедийния плейър да се ползва от повсеместното присъствие на споменатата операционна система на клиентски персонални компютри, което другите начини на разпространение на мултимедийни плейъри не могат да компенсират. Така благодарение на обвързването мултимедийният плейър разполага с присъствие на клиентските персонални компютри в света, което няма еквивалент, доколкото позволява на този мултимедиен плейър автоматично да достигне до равнище на проникване на пазара, съответстващо на това на клиентската операционна система за персонален компютър на предприятието с господстващо положение, и то без конкуренция по качества с конкурентните продукти. Подобно обвързване освен това е в състояние да повлияе значително върху доставчиците на съдържание и софтуерните разработчици, тъй като пазарът на мултимедийните плейъри, позволяващи стрийминг, се характеризира със значителни непреки мрежови ефекти.
(вж. точки 867, 1035, 1036, 1038, 1058, 1060 и 1061)
19. Член 82 ЕО има за цел да забрани на господстващо предприятие да засили положението си чрез прибягване до средства, различни от тези, които са от обхвата на конкуренция по качества.
(вж. точка 1070)
20. Предвид характера и структурата на споразуменията на Световната търговска организация (СТО), по принцип те не попадат сред нормите, по отношение на които общностният съд трябва да контролира законосъобразността на актовете на общностните институции. Единствено в случай, че Общността е имала намерение да изпълни особено задължение, поето в рамките на СТО, или в случай че общностен акт препраща изрично към конкретни разпоредби на споразуменията на СТО, общностният съд упражнява контрол върху законосъобразността на разглеждания общностен акт с оглед на разпоредбите на СТО.
При всички положения нито една разпоредба на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) не се противопоставя на привеждането в действие от страна на органите по конкуренция на членовете на СТО на средства за защита, които ограничават или регламентират използването на права на интелектуална собственост, притежавани от предприятие с господстващо положение, когато то ги упражнява по антиконкурентен начин. Така от член 40, параграф 2 от Споразумението ТРИПС изрично е видно, че членовете на СТО имат правото да регламентират злоупотребата с подобни права, за да се избегне неблагоприятно въздействие върху конкуренцията.
(вж. точки 801, 802, 1189, 1190 и 1192)
21. Когато Комисията установява в решение, че предприятие е нарушило член 82 ЕО, последното е длъжно в най-кратък срок да вземе всички необходими мерки за изпълнение на тази разпоредба, и то дори ако в това решение няма предписани от Комисията специални мерки. Когато в споменатото решение са предвидени средства за защита, съответното предприятие е длъжно да ги приведе в действие — и то поемайки всички разходи, свързани с това изпълнение — в противен случай съгласно член 16 от Регламент № 17 могат да му бъдат наложени периодични санкционни плащания.
Комисията не може да делегира на трето лице правомощията по разследване и изпълнение, предоставени ѝ от Регламент № 17. От друга страна, тя има право на надзор върху привеждането в действие от страна на съответното предприятие на средствата за защита, разпоредени в решение за установяване на нарушение, както и право да се увери, че другите необходими мерки за прекратяване на антиконкурентните последици на нарушението се привеждат в действие в пълен обем и своевременно. За тази цел тя има право да използва правомощията по разследване, предвидени в член 14 от Регламент № 17, и при необходимост да прибегне до външен експерт, с оглед да получи по-конкретно пояснения по технически въпроси.
Освен това, ако Комисията реши да привлече в своя помощ външен експерт, тя може да предаде на последния информация и документи, които е получила при упражняване на своите правомощия по разследване, на основание член 14 от Регламент № 17.
Като въвежда механизъм за надзор, включващ определянето на независимо лице, натоварено с надзорни функции, призвано да действа по собствена инициатива и по искане на трети лица, чиято роля не се свежда до задаване на въпроси на съответното предприятие и докладване на отговорите на Комисията, като това лице разполага с достъп до информацията, документите, помещенията и служителите, както и до изходния код на релевантните продукти, без ограничение във времето, Комисията излиза извън границите на положение, в което определя свой външен експерт, който да я съветва в хода на разследване по отношение на привеждането в действие на средствата за защита.
Освен това нито една разпоредба на Регламент № 17 не дава право на Комисията да налага на предприятията понасянето на разходите, които възникват за самата нея, вследствие на надзора върху привеждането в действие на средства за защита.
Всъщност задача на Комисията е, в качеството ѝ на орган, на който е възложено да прилага общностните правила за конкуренция, да проследява независимо, обективно и безпристрастно изпълнението на решенията за установяване на нарушение. Несъвместимо с нейната отговорност в това отношение би било ефективното изпълнение на общностното право да зависи или да бъде повлияно от волята или възможността на предприятието-адресат на решението да понесе подобни разноски.
Освен това Комисията не разполага с неограничена оперативна самостоятелност при формулирането на средства за защита, които да бъдат наложени на предприятията за прекратяване на нарушението. В контекста на приложение на член 3 от Регламент № 17 принципът на пропорционалност налага тежестите, възложени на предприятията, да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на търсената цел, а именно възстановяването на съответствието с нарушените правила.
(вж. точки 1256, 1264—1266, 1268—1270 и 1274—1276)
22. В случай че дадено предприятие е извършило две злоупотреби с господстващо положение, Комисията, за да оцени тежестта на нарушението с оглед на определянето на размера на глобата, може да вземе предвид факта, че тези две злоупотреби се вписват в стратегия с лостов ефект, която има за цел да използва притежаваното господстващо положение на продуктовия пазар с оглед на неговото разпростиране към други съседни пазари.
Освен това в такъв случай Комисията може да възприеме единен основен размер на глобата за двете злоупотреби, без да е длъжна да пояснява как той се разпределя между двете злоупотреби.
В контекста на задължението си за мотивиране Комисията не е длъжна да посочва в решението си цифровите данни, свързани с начина за изчисляване на глобите.
Комисията може да прилага мултипликатор към този основен размер, за да осигури на глобата достатъчно възпиращ характер и предвид значителния икономически капацитет на предприятието с господстващо положение. В това отношение може да се вземе предвид съществуването на опасност предприятието в бъдеще да извърши същия вид нарушение във връзка с други продукти.
(вж. точки 1344, 1352, 1360, 1361 и 1363)