РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
2 юли 2009 година
Дело F-49/08
Massimo Giannini
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Договорно наети служители — Уволнение в края на срока за изпитване — Протичане на срока за изпитване при недопустими условия — Нарушения на процедурата за оценяване — Пътни разноски — Делегация в трета държава“
Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Giannini иска: да се отмени решението на Комисията за неговото уволнение, съобщено на 10 юли 2007 г., и ако е необходимо да се отмени отказът да се уважи административната му жалба срещу това решение; вследствие на това да се осъди Комисията да заплати всички суми, дължими във връзка с продължаването на неговия договор; при всички случаи да се отменят решенията от 27 юли 2007 г. и от 20 септември 2007 г. за удържане на сума в размер на 5 218,22 EUR от възнаграждението на жалбоподателя за август 2007 г. и вследствие на това да се възстанови тази сума заедно с лихвите за забава; във всички случаи да се отмени решението от 28 август 2007 г. за ограничаване на надбавката за настаняване до една трета от получената през ноември 2006 г. сума и за връщане на другите две трети, тоест на 4 278,50 EUR от възнаграждението за февруари 2008 г., и вследствие на това да се разпореди възстановяването на тази сума заедно с лихвите за забава; да се присъди обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, предварително оценени на 200 000 EUR
Решение: Отменя решението на Комисията от 27 юли 2007 г., с което се разпорежда възстановяване на една трета от сумата, предоставена на жалбоподателя за направените пътни разноски за 2007 г. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя неправомерно удържаната сума на основание решението от 27 юли 2007 ., с изключение на пътните разноски на семейството на жалбоподателя; върху тази сума се начисляват лихви за забава, считано от датата на удържането до окончателното изплащане, изчислени въз основа на приложимия за съответния период лихвен процент, определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта. Няма основание за постановяване на съдебно решение по искането за отмяна на решението от 28 август 2007 г., с което Комисията ограничава надбавката за настаняване на жалбоподателя до една трета от получената през ноември 2006 г. сума. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и три четвърти от тези на Комисията. Комисията понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Предмет — Условия за протичане
(член 84 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Класиране — Договорно нает служител от функционална група IV, работещ под ръководството на длъжностно лице от функционална група AST
(член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Условия за протичане — Предупреждение
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
5. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 3 от приложение І към него; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 35, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
6. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка на резултатите
(член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)
7. Длъжностни лица — Равно третиране — Длъжностни лица и длъжностни лица в срок за изпитване
(член 43 от Правилника за длъжностните лица; член 84 от Условията за работа на другите служители)
8. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Обхват и съдържание
(член 25 от Правилника за длъжностните лица; член 11, първа алинея и член 81 от Условията за работа на другите служители)
9. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване
(член 25 от Правилника за длъжностните лица; член 11, първа алинея, член 81 и член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)
10. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Решение за уволнение
(член 25 от Правилника за длъжностните лица; член 11, първа алинея и член 81 от Условията за работа на другите служители)
11. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Срок за изпитване — Негативна оценка на способностите на заинтересованото лице — Удължаване на срока за изпитване
(член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители)
12. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски за календарната година
(член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
13. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Пътни разноски за календарната година
(член 8, параграф 4 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. „Спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника са не само тези по исковете, предявени от служители срещу институция на основание на нейната отговорност, но и тези по всички искове, които целят институция да изплати на служител сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника или на друг акт, който урежда техните служебни правоотношения. Съгласно член 91, параграф 1 от Правилника по тези спорове общностният съд разполага с неограничена компетентност, по силата на която той има за задача да решава изцяло отнесените пред него спорове, с други думи, да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не възложи на въпросната институция изпълнението на такава част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол. При това положение общностният съд е длъжен, ако случаят го изисква, да осъди дадена институция да заплати сумата, на която жалбоподателят има право по силата на Правилника или на друг правен акт.
(вж. точки 39—42)
Позоваване на:
Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, Сборник, стр. I‑12041, точки 65, 67 и 68
2. Решението за уволнение в края на срока за изпитване трябва да бъде отменено, ако по време на този срок на жалбоподателя не са били осигурени нормални условия.
Независимо че срокът за изпитване, през който следва да се преценят уменията и поведението на съответното лице, не може да бъде приравнен на период на обучение, въпреки това през този период на заинтересованото лице задължително трябва да бъде дадена възможност да докаже способностите си. Това условие означава на практика, че на длъжностното лице в срок за изпитване трябва да бъдат давани подходящи указания и съвети, за да бъде в състояние да се приспособи към специфичните изисквания на заеманата от него длъжност.
Въпросът какви следва да бъдат тези указания и съвети трябва да се преценява не абстрактно, а конкретно, като се отчита естеството на изпълняваните функции. В това отношение предходният опит на длъжностното лице в срок за изпитване не следва да се пренебрегва. Всъщност, макар сам по себе си да не може да постави под съмнение необходимостта от срок за изпитване, този опит може да определи в каква степен съответното лице следва да бъде направлявано, за да се постигне целта на срока за изпитване.
(вж. точка 65)
Позоваване на:
Съд — 15 май 1985 г., Patrinos/CES, 3/84, Recueil, стр. 1421, точки 20—24
Първоинстанционен съд — 1 април 1992 г., Kupka-Floridi/CES, T‑26/91, Recueil, стр. II‑1615, точка 44; 30 ноември 1994 г., Correia/Комисия, T‑568/93, Recueil FP, стр. I‑A‑271 и II‑857, точка 34; 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стр. I‑A‑35 и II‑97, точка 95
Съд на публичната служба — 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 48, обжалвано пред Първоинстанционния съд, дело T‑498/07 P; 16 април 2008 г., Doktor/Съвет, F‑73/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 31 и 33—36, обжалвано пред Първоинстанционния съд, дело T‑248/08 P
3. От член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители следва, че договорно наетите служители от функционална група IV могат да изпълняват задачите си под ръководството на длъжностни лица от която и да е категория. Следователно тази разпоредба допуска договорно наетият служител от функционална група IV да изпълнява своите задачи евентуално под ръководството на длъжностно лице от функционална група AST.
(вж. точка 72)
4. Правото на съответното лице да му бъдат осигурени нормални условия по време на срока за изпитване е гарантирано в достатъчна степен чрез отправянето на устно предупреждение, което да му даде възможност да се приспособи към изискванията на службата и съответно да подобри своята работа.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точка 102
5. Макар по конкретни въпроси жалбата до Първоинстанционния съд да може да бъде подкрепена с доводи и да бъде допълнена чрез препращане към откъси от приложени към нея документи, ролята на приложенията е чисто доказателствена и спомагателна и поради това те не могат да служат за подробно изясняване на накратко изложено в жалбата основание чрез изтъкването на оплаквания или доводи, които не се съдържат в нея. Жалбоподателят трябва да посочи в жалбата си точните оплаквания, по които Първоинстанционният съд е призован да се произнесе, както и поне накратко правните и фактически обстоятелства, на които основава тези си оплаквания.
В производството пред Съда на публичната служба приложенията не могат да изясняват накратко изложено в жалбата правно основание чрез изтъкването на оплаквания и доводи, които не се съдържат в нея, и поради това че съгласно член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред посочения съд по принцип обхваща една-единствена размяна на писмени становища, освен ако този съд не реши друго. Тази особеност на производството пред Съда на публичната служба се обяснява с обстоятелството, че за разлика от предвиденото по отношение на производството пред Първоинстанционния съд или Съда съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, съдържащото се в жалбата изложение на правните основания и доводите не следва да бъде кратко. На практика подобна гъвкавост до голяма степен би обезсмислила специалното и последващо правило, съдържащо се в приложение I към Статута на Съда.
(вж. точки 86 и 87)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 януари 2007 г., France Télécom/Комисия, T‑340/03, Recueil, стр. II‑107, точка 167
6. Член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители предоставя на оценяващия и на органа, оправомощен да сключва договори, голяма свобода при преценката на способностите и работата на длъжностното лице в срок за изпитване с оглед на интересите на службата. Ето защо, що се отнася до факторите, които трябва да бъдат взети предвид при оценката в края на срока за изпитване, общностният съд не следва да замества със своя преценката на институциите, а контролът му трябва да се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точка 89)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Rozand-Lambiotte/Комисия, посочено по-горе, точка 112
Съд на публичната служба — Krcova/Съд, посочено по-горе, точка 62
7. Процесуалните гаранции, предоставени на длъжностните лица във връзка с тяхното оценяване, не са приложими по отношение на длъжностните лица в срок за изпитване. Между правното и фактическото положение на длъжностните лица и на длъжностните лица в срок за изпитване има съществени различия. По-конкретно, фактическото положение на длъжностното лице в срок за изпитване не е сравнимо с това на длъжностното лице, изпълняващо служебните си задължения от години. Нещо повече, правилата за оценяване на длъжностните лица не са приложими при оценяването на длъжностните лица в срок за изпитване. Атестационните доклади на длъжностните лица и оценката в края на срока за изпитване на длъжностното лице в срок за изпитване имат различни функции, тъй като основната цел на посочената оценка е да се прецени годността на съответното лице да изпълнява задачите, които се включват в служебните му задължения, докато главната функция на атестационния доклад е да осигури на администрацията периодична и възможно най-пълна информация за условията, при които длъжностното лице изпълнява своите задължения.
(вж. точки 92 и 95)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Doktor/Съвет, посочено по-горе, точки 85 и 86
8. Оценката в края на срока за изпитване на договорно нает служител и последващите тази оценка становища, като например становището на прекия началник или на комитета по атестиране, не са решения с неблагоприятни последици по смисъла на член 25 от Правилника, към който член 11, първа алинея и член 81 от Условията за работа на другите служители препращат. Ето защо, макар оценката в края на срока за изпитване и последващите тази оценка становища да следва да бъдат надлежно мотивирани, за да може органът, оправомощен да сключва договори, да вземе обосновано решение, те не трябва все пак да съдържат подробно описание на всички факти, на които се основават. По-конкретно оценяващият не е длъжен да опише всички дейности на лицето в срок за изпитване, нито изчерпателно и детайлно да посочи възникналите трудности в срока за изпитване. Освен това от оценяващия, от прекия началник или от комитета по атестиране не следва да се изисква да обсъждат всички фактически или правни въпроси, които са били повдигнати от лицето в срок за изпитване в изготвената от него самооценка или в допълнителните бележки.
(вж. точка 93)
Позоваване на:
Съд — 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81, Recueil, стр. 1155, точка 14
9. Макар целта на член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители е да обезпечи на договорно наетите служители правото да изложат пред органа, оправомощен да сключва договори, евентуалните си забележки и да гарантира, че същите ще бъдат взети предвид, член 11, първа алинея от посочените условия и член 25 от Правилника, към които препраща член 81 от същите условия, що се отнася до договорно наетите служители, не се отнасят до становищата, изготвени от консултираните в процедурата за оценяване преки началници. Поради това в своите мотиви последните не са длъжни да вземат изрично отношение по всички доводи на лицето в срок за изпитване.
(вж. точки 103 и 105)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 21 септември 1999 г., Trigari-Venturin/Център за преводи, T‑98/98, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑821, точка 57
10. Решението за уволнение на срочно нает служител в края на срока за изпитване следва да бъде мотивирано. Доколкото член 81 от Условията за работа на другите служители препраща, що се отнася до договорно наетите служители, към член 11, първа алинея от същите условия, който е приложим по отношение на срочно наетите служители, и доколкото съгласно последната разпоредба член 25 от Правилника, предвиждащ задължение за мотивиране на всяко решение с неблагоприятни последици, се прилага и за срочно наетите служители, решението да не се титуляризира договорно нает служител след изтичането на срока му за изпитване, трябва да бъде мотивирано.
Решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който заинтересованото лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка. Такъв е случаят, когато приемането на решението е предшествано от срещи с прекия началник, в които е обсъдено конкретното положение. Освен това решение, което препраща към документ, с който заинтересованото лице вече разполага и който съдържа данните, на които институцията е основала въпросното решение, отговаря на изискването за мотивиране.
(вж. точки 115 и 117)
Позоваване на:
Съд — 7 март 1990 г., Hecq/Комисия, C‑116/88 и C‑149/88, Recueil, стр. I‑599, точки 26 и 27
Първоинстанционен съд — 15 октомври 1997 г., IPK/Комисия, T‑331/94, Recueil, стр. II‑1665, точка 52; Trigari-Venturin/Център за преводи, посочено по-горе, точка 84
11. Администрацията разполага с голяма свобода при преценката на способностите и работата на длъжностното лице в срок за изпитване с оглед на интересите на службата. По-конкретно употребата на израза „при изключителни обстоятелства“ в член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители ясно сочи, че органът, оправомощен да сключва договори, разполага с широко право на преценка, за да определи с оглед на фактите по случая и индивидуалното положение на съответното лице при какви условия е желателно да се удължи срокът за изпитване. Ето защо общностният съд може да проверява направената от институцията оценка в края на срока за изпитване само ако е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
Макар задължението за полагане на грижа, което администрацията има към своите служители, да предполага, че когато се произнася във връзка с положението на служител, съответният орган взема предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му и при това отчита не само интереса на службата, но също и този на съответното длъжностно лице, това задължение не следва да превръща възможността за удължаване на срока за изпитване, предвидена „като изключение“ в член 84, параграф 3 от Условията за работа на другите служители, в правило, тъй като в противен случай би се изопачил смисълът на тази разпоредба, отразяваща равновесието между въведените с тези условия права и задължения в отношенията между администрацията и длъжностните лица в срок за изпитване.
(вж. точки 126, 128 и 129)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 юни 2002 г., Tralli/ЕЦБ, T‑373/00, T‑27/01, T‑56/01 и T‑69/01, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑453, точка 76
Съд на публичната служба — Krcova/Съд, посочено по-горе, точки 62 и 77
12. Член 8, параграф 4, второ изречение от приложение VII към Правилника урежда въпроса с пътните разноски на длъжностните лица, чието място на работа е извън територията на държава членка. Тази разпоредба предвижда в полза на заинтересованото лице и неговото семейство право на възстановяване на пътните разноски за всяка календарна година, като при това възстановяване не се прилага съдържащото се в член 8, параграф 3 правило pro rata temporis, приложимо по отношение на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държава членка. Поради това служител, чието място на работа е в трета държава, има право пътните му разноски да бъдат възстановени в пълен размер, без значение каква е продължителността на активната му служба. Подобна разлика в третирането не е дискриминационна, тъй като положението на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държава членка, и това на длъжностните лица, чието място на работа е извън територията на държава членка, съществено се различават.
(вж. точки 155 и 158—160)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 97
13. Механизмът за възстановяване на пътните разноски, направени от длъжностни лица на работа в трета държава, който е предвиден в член 8, параграф 4 от приложение VII към Правилника и който общностният законодател запазва при реформата на Правилника през 2004 г., изисква пътуването действително да се е състояло и свързаните с него разходи действително да са били направени. Макар в тази разпоредба вече да не се споменава задължението за представяне на оправдателни документи, това задължение е неразривно свързано с условието пътуването действително да се е състояло.
(вж. точки 168 и 169)