Жалба, подадена на 4 септември 2019 г. от NRW.Bank срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 26 юни 2019 г. по дело T-466/16, NRW.Bank/Единен съвет за преструктуриране

(Дело C-662/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: NRW.Bank (представители: J. Seitz, J. Witte и D. Flore, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Единен съвет за преструктуриране, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 26 юни 2019 г. по дело T-466/16 и решението на ответника в първоинстанционното производство и в производството по обжалване за годишната вноска на жалбоподателя във фонда за преструктуриране за 2016 г.,

при условията на евентуалност, да отмени посоченото по-горе решение и да върне делото на Общия съд,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания:

На първо място, противно на възприетото от Общия съд, жалбата за отмяна не била просрочена по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС. Решението на ответника за годишната вноска на жалбоподателя във фонда за преструктуриране за 2016 г. се основавало по-специално на две последователни решения на ответника, т.нар. „първо решение на ЕСП“ и т.нар. „второ решение на ЕСП“. И двете решения на ЕСП били изпратени единствено на националния орган за преструктуриране (Bundesanstalt für Finanzmarktstabilität [Федерална служба за стабилизиране на финансовите пазари], „FMSA“), като жалбоподателят нито е бил пряко информиран за това, нито е бил уведомен за тях. Жалбоподателят е разбрал за предполагаемото съществуване (но не и за тяхното съдържание) на решенията на ЕСП единствено посредством съответните решения на FMSA за събиране, т.нар. „първо решение на FMSA“, съответно „второ решение на FMSA“.

Противно на приетото от Общия съд, меродавното събитие за изчисляването на срока за подавана на жалба за отмяна било единствено датата, на която жалбоподателят е получил второто решение на FMSA. Всъщност второто решение на ЕСП замествало първото решение на ЕСП.

Дори да се приеме обаче, че второто решение на ЕСП не замества напълно първото решение на ЕСП, а само го изменя, за начало на срока за обжалване според съдебната практика също следвало да се приеме единствено датата на получаване на второто решение на FMSA.

По-нататък жалбоподателят посочва, че — противно на възприетото от Общия съд — с оглед на особеностите на настоящия случай той не бил длъжен да изиска първото решение на ЕСП и по този начин да се запознае със съдържанието му и с мотивите към него. Всъщност подобно задължение не било налице във всеки случай, когато — както в случая — както засегнатото лице, така и предметът на евентуалното задължение за изискване не са ясни.

Накрая, трябвало да се приеме, че срокът за обжалване е спазен поради причини, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, но във всеки случай и поради извиняема грешка.

На второ място, Общият съд погрешно приел, че по отношение на второто решение на ЕСП жалбоподателят не е изложил доводи и основания. Тази констатация нарушавала правото на жалбоподателя да бъде изслушан от съд, което произтича от член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Общият съд подминал различни становища на жалбоподателя, без да ги вземе предвид в решението си, лишавайки го по този начин от право на справедливо производство.

____________