ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
20 май 2009 година
Дело F-73/08
Luigi Marcuccio
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Отхвърляне на искания за възстановяване на медицински разходи“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio в частност иска, на първо място, отмяна на решенията, с които Комисията е отхвърлила мълчаливо, от една страна, неговите искания от 27 и 30 юни 2007 г. за възстановяване в нормалния размер на различни медицински разходи, и от друга страна, неговите искания от 29 юни и 2 юли 2007 г. за „допълнително“ възстановяване, т.е. в размер на 100 %, на същите медицински разходи, на второ място, отмяна на изричното решение на Комисията от 29 април 2008 г., с което се отхвърлят жалбите му срещу посочените решения, и на трето място, осъждане на Комисията да му изплати, като възстановяване в размер на 100 % на тези разходи, сумата от 4747,29 EUR или друга сума, каквато Съдът счете за справедлива на това основание, ведно с лихвите в размер на 10 % годишно с годишна капитализация, считано от 7 ноември 2007 г.
Решение: Отхвърля жалбата частично като явно лишена от всякакво правно основание и частично като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Искане за възстановяване на медицински разходи
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Потвърждаващ акт
(член 72, параграф 1, членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Решение, с което се отхвърля искане за възстановяване на медицински разходи, е достатъчно мотивирано, когато информира длъжностното лице за начина, по който е разгледано неговото искане, и за фактическите и правните основания, които обосновават възстановяване от здравноосигурителната схема на Европейските общности, дори това длъжностно лице да не е било адресат на всички справки, издадени от бюрото за разплащания. Обстоятелството, че длъжностното лице не е знаело за съществуването на такива справки, преди да получи уведомлението за решението за отхвърляне, не се отразява върху законосъобразността на решението.
Освен това и във всички случаи, дори в хипотезата, при която подобно решение за отхвърляне би било недостатъчно мотивирано, то трябва да се анализира като съдържащо поне начало на мотиви, позволяващо на институцията да предостави допълнителни данни в хода на производството и да изпълни задължението си за мотивиране.
(вж. точки 51, 52 и 54)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 септември 1990 г., Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, стр. II‑463, точки 41 и 44
2. Решение, с което се отхвърля искане за поемане на медицински разходи в размер на 100 %, не съдържа никакъв нов елемент спрямо идентично искане, отхвърлено по-рано и обжалвано пред общностния съд, не променя правното положение на жалбоподателя и следователно не съставлява увреждащ акт по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника.
Дори да се предположи, че такова решение може да се анализира като акт, потвърждаващ първото решение, че то може по този начин да се обърка със същото и следователно в този смисъл би могло да бъде увреждащ акт, сезираният с жалба срещу това решение общностен съд трябва да отбележи служебно факта, че производството по жалбата е между същите страни, със същия предмет и се основава на същите правни основания. При тези обстоятелства жалбата се сблъсква с възражението за висящ процес и следователно е явно недопустима.
(вж. точки 60 и 61)
Позоваване на:
Съд — 17 май 1973 г., Perinciolo/Съвет, 58/72 и 75/72, Recueil, стр. 511, точки 3—5; 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831, точка 9
Първоинстанционен съд — 14 юни 2007 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑68/07, непубликувано в Сборника, точка 16; 9 юли 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑296/05 и T‑408/05, непубликувано в Сборника, точки 47—49; 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑143/08, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точки 39—41; 9 септември 2008 г., Marcuccio/Комисия, T‑144/08, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точки 32—34
Съд на публичната служба — 25 януари 2008 г., Duyster/Комисия, F‑80/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 52