РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

11 май 2010 година(*)

„Публична служба — Длъжностни лица — Компетентност на Съда на публичната служба — Допустимост — Увреждащ акт — Извъндоговорна отговорност — Изтичане на информация в печата — Принцип на презумпцията за невиновност — Неимуществена вреда — Решение за образуване на дисциплинарно производство — Явна грешка в преценката — Задължение за съдействие — Член 24 от Правилника“

По дело F‑30/08

с предмет иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,

Fotios Nanopoulos, бивше длъжностно лице на Европейската комисия с местожителство в Itzig (Люксембург), за който се явява първоначално адв. V. Christianos, avocat, впоследствие адв. V. Christianos, адв. D. Gouloussis и адв. V. Vlassi, avocats,

ищец,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н J. Currall и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители, впоследствие г‑н J. Currall и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители, подпомагани от адв. E. Bourtzalas и адв. I. Antypas, avocats,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав),

състоящ се от: г‑н S. Gervasoni (докладчик), председател, г‑н H. Kreppel и г‑жа M. I. Rofes i Pujol, съдии,

секретар: г‑н R. Schiano, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 ноември 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С искова молба, внесена в секретариата на Съда на публичната служба на 28 февруари 2008 г., г‑н Nanopoulos иска Комисията на Европейските общности да бъде осъдена да му заплати сумата от 850 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които той счита, че е претърпял поради допуснатите от нея нарушения при разглеждането на неговия случай и управлението на кариерата му.

 Правна уредба

2        Съгласно член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“):

„Общностите оказват съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения.

Те дължат солидарно обезщетение на длъжностното лице за вредите, претърпени от него в такива случаи, доколкото длъжностното лице само не е причинило умишлено или с груба небрежност вреди и не е успяло да получи обезщетение от виновния.“

3        Член 87 от Правилника, в редакцията му в сила към момента на образуване на дисциплинарното производство срещу ищеца, гласи:

„По своя инициатива или по предложение на ръководителя на длъжностното лице органът по назначаване може да наложи наказание предупреждение или забележка, без да се консултира с Дисциплинарния съвет. Преди това трябва да бъде изслушано длъжностното лице.

Останалите наказания се налагат от органа по назначаване след приключване на дисциплинарното производство, предвидено в приложение IX. Това производство се образува по инициатива на органа по назначаване, след като заинтересуваното лице е било изслушано преди това.“ [неофициален превод]

4        Член 1 от приложение IX към Правилника, което се отнася за дисциплинарното производство, предвижда в приложимата към фактите по настоящия спор редакция:

„Органът по назначаване внася в Дисциплинарния съвет доклад, в който ясно се излага деянието, което се приписва, и ако е необходимо, всички обстоятелства, при които то е било извършено.

Докладът се изпраща на председателя на Дисциплинарния съвет, който го свежда до знанието на членовете на Дисциплинарния съвет и на обвиненото длъжностно лице.“ [неофициален превод]

5        По силата на член 4, първа алинея от приложение IX към Правилника, в редакцията, приложима към фактите по настоящия спор:

„Обвиненото длъжностното лице разполага с не по-малко от 15 дни от датата на съобщаването на доклада, по повод на който е образувано производството, за да подготви защитата си.“ [неофициален превод]

6        На 19 февруари 2002 г. Комисията приема решение относно провеждането на административни разследвания и на дисциплинарни производства, (Informations administratives бр. 33‑2002 от 25 април 2002 г., наричано по-нататък „Решението от 19 февруари 2002 г.“).

7        В съображенията на Решението от 19 февруари 2002 г. се уточнява:

„(1)      Следва ефективността и бързината на административните разследвания и на дисциплинарните производства да се увеличат, като се вземат предвид сложността и изискванията във връзка с представянето на фактите, отнасящи се до всеки отделен случай.

(2)      Следва да се учреди Служба за действия по разследване и дисциплинарни производства на Комисията, която да провежда безпристрастни, съгласувани и професионални административни разследвания и да подготвя дисциплинарните производства за органа по назначаването.

(3)      Следва да се въведат процесуални правила относно започването и провеждането на административните разследвания.

[…]

(5)      Необходимо е да се осигури равновесие между административната ефективност и правото на защита на съответното длъжностно лице.

(6)      Следва да се засили предупредително-възпиращото въздействие и прозрачността в областта на дисциплинарните производства.“ [неофициален превод]

8        С член 1 от Решението от 19 февруари 2002 г. се учредява Службата за действия по разследване и дисциплинарни производства (IDOC).

9        Член 2 от същото решение по-специално предвижда, че IDOC извършва административни разследвания по искане на генералния директор на администрацията и персонала, съгласувано с генералния секретар, както и че подготвя дисциплинарните производства за органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“).

10      Член 5 от Решението от 19 февруари 2002 г. се отнася до започването и провеждането на разследванията. Параграф 1 от него предвижда, че генералните директори и ръководителите на служби могат да поискат от генералния директор на администрацията и персонала, съгласувано с генералния секретар, започването на административно разследване. По силата на параграф 5 от този член длъжностното лице, за което може да се отнася административно разследване, се уведомява за неговото започване в най-кратък срок и в края на разследването, преди изготвянето на доклада, има право да изложи становището си по заключенията, доколкото в тях се излагат факти, които го засягат.

11      Съгласно член 6 от Решението от 19 февруари 2002 г. в случаите, изискващи абсолютна поверителност за целите на разследването, генералният секретар със съгласието на генералния директор на администрацията и персонала може да реши, че не следва да се изпълнява задължението за приканване на длъжностното лице да представи гледната си точка.

12      Член 7 от това решение, озаглавен „Права на длъжностното лице“, гласи:

„1. Органът по назначаването уведомява с доклад заинтересуваното длъжностно лице за предварителните твърдения за нарушения, които отправя срещу него в приложение на член 87 от Правилника, и изслушва становището му по доклада.

2. Изслушването, посочено в член 87 от Правилника, има за цел да даде възможност на органа по назначаването да прецени тежестта на деянията, в извършването на които е обвинено заинтересуваното длъжностно лице, въз основа на представените от него по време на изслушването обяснения, да вземе решение дали следва по отношение на него да се постановят дисциплинарни мерки и дали се налага преди постановяването им да бъде сезиран Дисциплинарният съвет.

[…]“

13      На 18 декември 2000 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат Регламент (ЕО) № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142). Съгласно съображение 7 от този регламент лицата, които могат да бъдат обект на защита, са онези, чиито лични данни при каквито и да е обстоятелства се обработват от институции или органи на Общността, по-специално поради това че са служители на тези институции или органи.

14      Член 2 от Регламент № 45/2001, озаглавен „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящия регламент:

а)      „лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или подлежаща на установяване самоличност, оттук нататък наричано „субект на данни“; лице с подлежаща на установяване самоличност е лице, чиято самоличност може пряко или косвено да се установи, по-специално по идентификационен номер или по един или повече специфични фактори за неговата/нейната физическа, [физиологична], психична, икономическа, културна или социална самоличност;

б)      „обработка на лични данни“, оттук нататък наричана „обработка“, означава всяка операция или съвкупност от операции, които се извършват със или без автоматични средства по отношение на личните данни, като събиране, записване, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, справка, използване, разкриване чрез изпращане, разпространение или другояче предоставяне, подреждане или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване;

[…]“

15      Съгласно член 4 от Регламент № 45/2001, озаглавен „Качество на данните“:

„1. Личните данни трябва да бъдат:

а)      безпристрастно и законно обработвани;

[…]

2. Контролиращият орган е длъжен да гарантира спазването на разпоредбите на параграф 1.“

16      В член 5 от Регламент № 45/2001, озаглавен „Законосъобразност на обработката“, се уточнява:

„Лични данни могат да се обработват само ако:

а)      обработката е необходима за изпълнението на задача, която [е] в интерес на обществото въз основа на Договорите за създаване на Европейските общности или други приети въз основа на тях юридически актове или при легитимно упражняване на официални правомощия, предоставени на институцията или органа на Общността или на трет[о лице], пред ко[е]то се разкриват данните, или

[…]

г)      субектът на данните недвусмислено е дал своето съгласие, или

д)      обработката е необходима за защита на жизнените интереси на субекта на данните.“

 Факти в основата на спора

17      Ищецът е назначен като длъжностно лице в Комисията на 1 януари 1983 г. От ноември 1983 г. до януари 2003 г. той е директор в Евростат. От януари 2003 г. той работи в генерална дирекция (ГД) „Администрация и персонал“ в качеството на главен консултант до своето пенсиониране на 1 март 2006 г.

18      На 25 октомври 2002 г. г‑н Tillack, журналист в германското списание „Stern“, изпраща на г‑н B., длъжностно лице в Евростат, написано на немски език електронно писмо, чийто предмет съдържа въпроса „Greek connection?“. В това електронно писмо г‑н Tillack посочва, че длъжностни лица от Евростат, желаещи да запазят анонимност, обвиняват ищеца, че при изпълнение на задълженията си като директор, по-специално в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки, е действал в интерес на гръцки предприятия. В това електронно писмо Евростат се приканва да се произнесе по 18 въпроса във връзка с тези обвинения. По-специално г‑н Tillack иска от Евростат да уточни по какъв начин ще отговори на тези обвинения и поради какви причини има свръхпредставяне на гръцки дружества при възлагането на обществените поръчки в рамките на програма „Supcom“ за 1995, 1996, 1997 и 1998 г.

19      На същия ден г‑н B. препраща електронното писмо на генералния директор на Евростат, на ищеца, както и на друг директор в Евростат, с превод на 18‑те въпроса на английски.

20      С поверителна докладна записка от 30 октомври 2002 г., изпратена до генералния директор на Евростат, ищецът заявява, че отрича всички твърдения, съдържащи се в този въпросник, като подчертава, че те представляват клевета, и иска от Комисията да даде пълни разяснения по поставените въпроси и да разкрие имената на „анонимните обвинители“. Към тази докладна записка са приложени отговорите на ищеца на 18‑те поставени въпроса.

21      На 28 и 29 октомври 2002 г. в Евростат се организират вътрешни заседания, за да се подготви отговорът на Комисията на въпросите на г‑н Tillack. Според Комисията по време на едно от тези заседания генералният директор на Евростат е поискал да се извърши вътрешен одит относно възлагането на обществените поръчки в рамките на ръководената от ищеца дирекция А по програма „Supcom“ през периода 1995—1998 г. От документ с дата 31 октомври 2002 г., приложен към писмената защита, е видно, че към същата дата на екипа за вътрешен одит на Евростат е възложено изготвянето на „минидоклад“.

22      В четвъртък, 7 ноември 2002 г., г‑н Tillack изпраща ново електронно писмо на г‑н B. В него той посочва, че ако Евростат не отговори на отправените от него въпроси до понеделник, 11 ноември, той щял да бъде принуден да посочи в статията си, която трябвало да предаде на последната посочена дата, единствено изпратеното му от ищеца писмо, съдържащо опровержение, и да напише, че Евростат не отрича никое от твърденията, посочени в предходното му електронно писмо. В това електронно писмо от 7 ноември 2002 г. г‑н Tillack представя на вниманието на Евростат още четири въпроса, с които се поставя ударение върху подозренията за действия на ищеца в интерес на предприятие, учредено от неговия кръщелник, г‑н Av.

23      На същия ден, 7 ноември 2002 г., Комисията уведомява ищеца, че в рамките на политиката си по преместване възнамерява да го преназначи на длъжност главен консултант към генералния директор на Евростат.

24      С поверителна докладна записка от 11 ноември 2002 г. ищецът посочва на генералния директор на Евростат, че г‑н Av. действително е негов кръщелник, но неговото предприятие, с което ищецът няма никаква финансова връзка, не е сключило договори нито с дирекцията на ищеца, нито с Евростат като цяло. В докладната записка се уточнява, че г‑н Av. е университетски специалист по изследователски проект, наречен „STAT-Objet“, но ищецът не е оказал никакво влияние в полза на г‑н Av. в рамките на процедурите, свързани с посочения изследователски проект. В края на докладната записка ищецът иска Комисията незабавно да му предостави съдействие в приложение на член 24 от Правилника.

25      С друга поверителна докладна записка от 11 ноември 2002 г., към която са приложени „въпросниците“ на г‑н Tillack от 25 октомври и 7 ноември 2002 г., ищецът иска от генералния директор на ГД „Администрация и персонал“ съдействието на Комисията на основание член 24 от Правилника. В тази докладна записка той подчертава опасността от нанасянето на вреди на професионалния и социалния му живот поради публикуването на статия, възпроизвеждаща насочените срещу него твърдения.

26      На 11 ноември 2002 г. Комисията изпраща на г‑н Tillack отговорите на поставените от него въпроси.

27      Според Комисията посоченият в точка 21 от настоящото решение вътрешен одит е извършен за периода от 31 октомври до 11 декември 2002 г. под ръководството на г‑жа D., началник на отдел „Вътрешен одит“ в Евростат. От материалите по делото е видно, че вътрешният одит продължава след датата, на която Комисията отговаря на въпросите на г‑н Tillack.

28      На 13 ноември 2002 г. на уебсайта на списание „Stern“ е публикувана статия на немски език от г‑н Tillack, озаглавена „Грък търси гърци?“. В нея по-специално се уточнява:

„Европейската статистическа служба Евростат така и не намира покой. След поредица скандали — започнали най-напред с неправилни статистически данни, преминали в упреци за измама и завършили с подозрения за корумпирано длъжностно лице — Евростат отново трябва да отговаря на неудобни въпроси. Става дума за евентуално подсигуряване на договори в полза на гръцки дружества, и то по време на ръководството на гърка [Fotios] Nanopoulos, директор в Евростат.

Не отслабва натискът над ръководството на Евростат, оглавявано от генералния директор Yves Franchet. Както посочва Franz-Hermann Brüner, ръководител на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), OLAF вече разследва „поредица случаи“ в Евростат. В информационен материал Европейската синдикална организация „Action & Defence“ поставя ужасяващия въпрос: възможно ли е Евростат да се ръководи от „корупционна мрежа“?

[…]

„Клевета“

Всъщност някои страни се справят твърде добре с възлагането на обществени поръчки, например гръцките дружества често се уреждат по-добре от своите германски конкуренти. […]“

29      На 14 ноември 2002 г. люксембургският вестник „Le Quotidien“ публикува статия, озаглавена „Нов скандал в Евростат“. В статията се посочва, че ищецът е бил „отстранен от изпълнението на своите задължения“ и назначен като главен консултант на генералния директор на Евростат. В нея се уточнява също:

„Според наши източници длъжностни лица на OLAF, европейската служба, на която е възложена борбата с измамите, са установили, че дирекция А, която по-специално изучава сектора на информационните индустрии, работи по редица договори с гръцки дружества и в далеч по-малка степен установява договорни отношения с дружества от други държави.

В отговор на отправени от германското списание „Stern“ въпроси [Fotios] Nanopoulos енергично отрича, че „съзнателно са извършени действия в интерес“ на гърците.“

30      С писмо от 15 ноември 2002 г. Комисията иска от люксембургския вестник „Le Quotidien“ да се ползва от право на отговор поради погрешната и клеветническа информация, съдържаща се в посочената по-горе статия. В това писмо Комисията уточнява, най-напред, че твърдението, според което г‑н Nanopoulos е бил отстранен от изпълнението на задълженията си, е напълно погрешно и оклеветяващо. Всъщност според Комисията за него се прилага решение за преместване, отнасящо се за 14 директори, заемащи една и съща длъжност повече от пет години, в съответствие с решенията, които са взети по тези въпроси от Комисията през декември 2000 г. и вече са приложени еднократно при преместването на генералните директори. Поради това г‑н Nanopoulos бил назначен като главен консултант в ГД „Администрация и персонал“ при условията на обективност и прозрачност. По-нататък Комисията изтъква, че твърденията на вестника, според които OLAF установила наличието на действия в интерес на гръцки дружества при възлагането на обществени поръчки, били недоказани и поставяли неоснователно под съмнение доброто име на г‑н Nanopoulos. Накрая Комисията напомня, че във връзка с твърденията за действия в интерес на определени дружества поради тяхната националност тя е предоставила някои отговори на г‑н Tillack, журналист от „Stern“. Въз основа на тези отговори обаче не можело да се направи извод, че при възлагането на обществени поръчки в рамките на дирекция А на Евростат по проекта „Supcom“ са извършени действия в интерес на гръцките дружества.

31      На 20 ноември 2002 г. „L’Investigateur“ публикува статия, озаглавена „Съмнителните сделки и нарушенията продължават с пълна сила в ЕС [—] кокошката със златните яйца на Nanopoulos“.

32      В тази статия се посочва:

„От три години насам „L’Investigateur“ привлича вниманието към очевидните злоупотреби, съмнителни сделки и прояви на непотизъм в европейската дирекция по статистика, [Евростат], установена в Kirchberg. След разследване на [OLAF] една от горещите преписки за непотизъм накрая бе предадена на съдилищата, които в случая са териториално компетентни, а именно люксембургските съдилища, а те все още далеч не са разрешили проблемите — лош знак за прозрачността и истината — с огромните злоупотреби, с които бяха сезирани през 1999 г. по делото Perry и Perrylux, което в крайна сметка доведе до падането на Комисията „Сантер“.

Новото дело се отнася до действията на гръцки директор, отстранен от Евростат заради безочливото облагодетелстване на дружества, собственост на негови сънародници. По-рано същият е бил изключван от конкурсни комисии, поради това че съобщил изпитните въпроси на съпругата на гръцко длъжностно лице. И всичко това се прави пред очите и не без знанието на всички, както и [на двама бивши ръководители от Евростат], които са много близки приятели на Robert Goebbels, понастоящем член на Европейския парламент и бивш министър социалист в правителството… Сантер. [Fotios] Nanopoulos очевидно оспорва всички тези отнасящи се до него обвинения, а аферистите от Евростат, верни в това отношение на тактиката „Кресон“, говорят за журналистическа манипулация и тъмни антиевропейски заговори. [А]ко все по-често сме изправени пред случаи с такива ръководители, действително има опасност да започнем да споделяме антиевропейски идеи, още повече че вярната на принципите на предшественика си Комисия „Проди“ урежда цялата ситуация, като оставя неприятен европейски привкус.

Nanopoulos набързо е назначен за „главен консултант“ в друга дирекция […]. Това е обичайната процедура за отстраняване на високопоставено длъжностно лице от съответния му отдел, за да се даде възможност за разследване, като едновременно с това се запази правото на защита. […]

Комисията прикрива скандала с твърдението, че извършената ротация на директори е предвидена отдавна, което на теория и по принцип е вярно, но не и в конкретния случай. […]

Следователно е възможно Nanopoulos да бъде служебно пенсиониран предсрочно и по този начин да избегне преследването […]“

33      По време на заседание, проведено на 11 декември 2002 г., проектодокладът за одита е представен на генералния директор на Евростат, който преценява, че се нуждае от още време, за да премисли възможните мерки (продължаване на одита с прилагане на състезателно производство, евентуално сезиране на OLAF), без на този етап да вземе решение относно по-нататъшните действия във връзка с проектодоклада.

34      С писмо от 20 декември 2002 г. Комисията уведомява ищеца за решението по молбата му за съдействие от 11 ноември 2002 г. Тя уточнява, от една страна, че е изпратила на журналиста г‑н Tillack подробен отговор на споменатите въпросници, които снемат съмненията от ищеца, и от друга страна, че на 18 ноември 2002 г. по своя инициатива е поискала и получила право на отговор от люксембургския вестник „Le Quotidien“ след публикуването на статията, която поставя под съмнение репутацията на ищеца, като възпроизвежда сходни с тези на г‑н Tillack твърдения.

35      Отново на 20 декември 2002 г. Комисията преназначава ищеца в ГД „Администрация и персонал“ в качеството на главен консултант, като решението влиза в сила, считано от 16 януари 2003 г. Ищецът е натоварен със специфични задачи в областта на административната реформа, по-конкретно по „сравнителното оценяване (benchmarking)“ и статистическия анализ във връзка с „наблюдението (monitoring)“ на процеса на реформи при отчитане на последиците от разширяването.

36      На 21 май 2003 г. встъпва в длъжност новият генерален директор на Евростат. На същия ден г‑жа D. изпраща на ищеца копие от проектодоклада за вътрешен одит.

37      С писмо от 12 юни 2003 г. г‑жа D. официално иска от ищеца да ѝ представи евентуалното си становище по проектодоклада.

38      С електронно писмо от 24 юни 2003 г. ищецът запознава администрацията със становището си.

39      Сутринта на 27 юни 2003 г., по време на работно заседание, г‑жа D. и екипът за вътрешен одит, който е работил по проектодоклада, обсъждат релевантността на становището на ищеца и разглеждат проект за отговор във връзка с него. Въпреки това, без да изчака проекта за отговор, подготвен от нейния екип, в 12,01 часа г‑жа D. информира със съобщение генералния директор относно неуместните бележки на ищеца по проектодоклада за вътрешен одит. В 14,23 часа екипът за вътрешен одит изпраща на г‑жа D. с електронно писмо проект за отговор на становището на ищеца. Този проект обаче не става окончателен и не е изпратен на генералния директор на Евростат. Освен това проектът за отговор не е адресиран до ищеца и същият се запознава с него едва при изпращането на писмената защита на Комисията по настоящото дело.

40      С писмо от г‑жа D. от 8 юли 2003 г. докладът за одит, придружен от становището на ищеца, е изпратен на новия генерален директор на Евростат. В писмото г‑жа D. уточнява, че проектодокладът от одита, изпратен на ищеца на 21 май 2003 г., е получил новото заглавие „Анализ на някои аспекти във връзка с програма „Supcom“ (1995—1998 г.) в резултат от въпросите до Евростат, отправени от журналист през ноември 2002 г.“ и че изпратеният анализ отразява положението въз основа на информацията, с която тя е разполагала при анализа на фактите, както и че не е била в състояние да задълбочи този анализ предвид миналата и настоящата си натовареност. Общият извод в доклада е:

„Проведеният анализ се вписва съвсем конкретно в контекста на очертаните от журналиста [г‑н Tillack] аспекти и се основава изключително на бюджетните данни, както и на преписките, представени от съответната [д]ирекция.

Най-общо се налага изводът, че заключенията, които произтичат от нашата работа, не биха могли да подкрепят защитата на г‑н Nanopoulos и Евростат по отношение на тези външни атаки.“

41      С писмо от 8 юли 2003 г., постъпило в ГД „Администрация и персонал“ на 9 юли 2003 г., видно от печата за завеждане на този документ, генералният директор на Евростат предава доклада за одит на г‑н Reichenbach, генерален директор на споменатата ГД, за да може последният да вземе мерките, които счита за подходящи по отношение на ищеца.

42      На същия ден, 9 юли 2003 г., заместник-председателят на Комисията решава да образува дисциплинарно производство срещу ищеца, поради това че от една страна, при възлагането на обществени поръчки същият е допуснал или приел процедурите за оценяване да не бъдат прозрачни, методите за оценяване, представени в докладите на консултативната комисия за снабдяване и поръчки, да не съответстват на действително приложените на практика и от друга страна, че за договор, сключен с предприятието Planistat, е допуснал или приел приближен до него експерт, който не е бил първоначално предложен от оферента, да вземе участие в проекта за изготвяне на проучване без връзка с поръчката, което е „прието за плащане“ още преди междинният доклад по същото проучване да е завършен. При приемането на това решение Комисията се основава, от една страна, на междинния доклад на службата за вътрешен одит на Комисията от 7 юли 2003 г. и от друга страна, на доклада на службата за вътрешен одит на Евростат от 8 юли 2003 г.

43      На 10 юли 2003 г. вестник „Financial Times“ публикува статия на английски, озаглавена „Проди се заема със скандала в Евростат“, в която се описва разкриването на голям финансов скандал в Евростат и се уточняват различните мерки, предприети от Комисията, за да се изясни напълно този скандал. В статията се цитира името на ищеца и се уточнява, че подобно на генералния и на заместник генералния директор на Евростат, срещу него се води дисциплинарно производство.

44      На 11 юли 2003 г. на свой ред вестник „Le Monde“ публикува статия със съдържание, сходно на това във „Financial Times“, посочено по-горе.

45      През юли 2003 г. гръцкият печат също отразява отправените срещу ищеца обвинения.

46      С писмо от 15 юли 2003 г. ищецът иска от генералния директор на ГД „Администрация и персонал“ да му предостави съдействието на Комисията на основание член 24 от Правилника, като твърди, че статията във „Financial Times“ несправедливо накърнява репутацията му. Ищецът по-специално подчертава, че в тази статия неправилно се прави връзка между „финансовия скандал в Евростат“, в който са замесени други двама високопоставени ръководители от тази служба, и засягащото го производство. Според ищеца съдържанието на статията показва освен това наличието на изтичане на информация от службите на Комисията, при положение че тя е задължена да осигури поверителност на висящото дисциплинарно производство. Той по-конкретно иска Комисията да публикува прессъобщение, в което да уточни, че той по никакъв начин не е замесен във „финансовия скандал в Евростат“.

47      С писмо от 21 юли 2003 г. ищецът представя ново искане за съдействие, което по същество е със същия обхват като искането от 15 юли на същия месец, като този път посочва не само статията във „Financial Times“, но и тази в „Le Monde“.

48      На 22 юли 2003 г. Комисията предава доклада за вътрешен одит на OLAF, която на 23 юли 2003 г. решава да започне вътрешно разследване срещу ищеца по подозрение за действия в интерес на определени дружества в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки, с които е била натоварена ръководената от него дирекция.

49      На 9 септември 2003 г. ищецът изпраща на председателя на Комисията писмо, в което по-специално критикува условията на изготвяне на доклада за вътрешен одит, послужил като основание за образуването на дисциплинарно производство срещу него.

50      В отговор на въпрос, поставен от Съда на публичната служба в съдебното заседание, ищецът твърди, без възражения от страна на Комисията, че посоченото по-горе писмо от 9 септември 2003 г. е останало без отговор.

51      На 22 септември 2003 г. Комисията спира дисциплинарното производство до получаване на резултатите от вътрешното разследване на OLAF.

52      С адресирано до ищеца писмо от 1 октомври 2003 г. Комисията решава, от една страна, да не уважи новите искания за съдействие, представени на 15 и 21 юли 2003 г., и от друга страна, да изчака изхода на провежданите в Евростат разследвания, евентуално за да предприеме действия и да се произнесе окончателно по исканията за съдействие.

53      С писмо от 5 октомври 2004 г. OLAF уведомява ищеца за решението да прекрати откритото срещу него вътрешно разследване и да предаде окончателния доклад от разследването на генералния секретар на Комисията. В този окончателен доклад се уточнява, че OLAF е взела решение за прекратяване на преписката, тъй като не е установено нито едно нарушение, за което отговорност да носи ищецът.

54      В писмо от 26 октомври 2004 г., изпратено до ищеца, след като се запознава с резултатите от вътрешното разследване на OLAF, заместник-председателят на Комисията решава, че дисциплинарното производство следва да се прекрати, и уведомява заинтересуваното лице, че по негово искане това решение може да се включи в служебното му досие.

55      На 27 октомври 2004 г. Комисията публикува прессъобщение на английски език на уебсайта „Midday Express“ на ГД „Комуникация“, в което се уточнява:

„Комисията реши да прекрати дисциплинарното производство, открито срещу [ищеца], бивш директор [в] Евростат. Задълбочено разследване, проведено от OLAF, службата на Европейския съюз за борба с измамите, установи липса на всякакво основание за продължаване на дисциплинарното производство, първоначално образувано на 9 юли 2003 г. Комисията държи да подчертае, че прекратяването на преписката оневинява [ищеца] —длъжностно лице на Комисията с дългогодишен опит, който се ползва отдавна с отлична репутация — от разгледаните в рамките на разследването подозрения във връзка с твърдения за нарушения.“

56      С писмо от 12 октомври 2005 г. председателят на Комисията уведомява ищеца, че възнамерява да приеме по отношение на него решение за отстраняване от длъжност в интерес на службата при условията на член 50 от Правилника.

57      Поради липсата на подходяща свободна длъжност за ищеца в службите на Комисията с решение от 17 януари 2006 г. ОН го отстранява от длъжност в интерес на службата, считано от 1 март 2006 г., като му се изплаща обезщетението, предвидено в разпоредбите на член 50 от Правилника.

58      На 1 февруари 2007 г. на основание разпоредбите на член 90, параграф 1 от Правилника ищецът отправя искане за обезщетение в размер на 1 милион евро.

59      С писмо от 7 юни 2007 г. Комисията отхвърля това искане.

60      Освен това ищецът иска да му се изпрати заключителният доклад на OLAF. Комисията уважава това искане на 13 юни 2007 г., като на ищеца лично е връчено копие от споменатия доклад.

61      На 28 август 2007 г. ищецът подава административна жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника.

62      С решение от 19 декември 2007 г. Комисията отхвърля административната жалба.

 Производство и искания на страните

63      Ищецът моли Съда на публичната служба:

–        да осъди Комисията да му заплати сумата от 850 000 EUR като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, включително за увреждане на здравословното му състояние,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

–        да разпита като свидетели г‑н Koopman, г‑н Portal и г‑жа D.,

–        да поиска от Комисията да представи, от една страна, пълния доклад на OLAF и от друга, всички документи, които биха могли да установят, че службата за вътрешен одит на Евростат е извършвала проверки между ноември 2002 г. и май 2003 г.

64      Комисията иска от Съда на публичната служба:

–        да отхвърли иска,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

65      В писмената си реплика ищецът посочва, че оттегля искането за обезщетение поради увреждане на здравословното му състояние.

66      В рамките на процесуално-организационните действия Съдът на публичната служба иска от Комисията да представи прессъобщението, което е публикувала на 9 юли 2003 г. (наричано по-нататък „прессъобщението от 9 юли 2003 г.“). В това съобщение по-специално се посочва, че според Комисията, с оглед на докладите, с които разполага, са допуснати сериозни нарушения на финансовата уредба, че срещу три длъжностни лица от Евростат са образувани дисциплинарни производства и че сключените с предприятието Planistat договори не се изпълняват през периода на провеждащите се разследвания.

67      В съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда на публичната служба Комисията потвърждава, че ищецът е едно от трите длъжностни лица, посочени в прессъобщението от 9 юли 2003 г., срещу които е образувано дисциплинарно производство.

 По естеството на спора и компетентността на Съда на публичната служба

1.     Доводи на страните

68      Ищецът посочва, че на основание разпоредбите на член 288, втора алинея ЕО (понастоящем след изменението член 340, втора алинея ДФЕС) иска Комисията да бъде осъдена, поради това че е нарушила редица норми, които му предоставят права като гражданин и длъжностно лице на Комисията в Евростат.

69      Комисията изтъква, че искът е за извъндоговорна отговорност и след като страни по спора са служител и институцията работодател, същият не може да се предявява на основание разпоредбите на член 288 ЕО (понастоящем след изменението член 340, втора алинея ДФЕС), а само на основание разпоредбите на член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 от ДФЕС) и членове 90 и 91 от Правилника.

2.     Съображения на Съда на публичната служба

70      От разпоредбите на член 225 ЕО (понастоящем след изменението член 256 ДФЕС), член 235 ЕО (понастоящем след изменението член 268 ДФЕС) и член 288, втора алинея ЕО (понастоящем след изменението член 340, втора алинея ДФЕС) следва, че Общият съд на Европейския съюз е компетентен да разглежда като първа инстанция искове за извъндоговорна отговорност на Съюза за вреди, причинени от неговите институции или служители при изпълнение на техните задължения.

71      За сметка на това по силата на член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС) и на член 1 от приложение I към Статута на Съда Съдът на публичната служба е компетентен да разглежда като първа инстанция споровете между Съюза и служителите му. На това основание Съдът на публичната служба се произнася по спорове между длъжностно лице и институцията, на която то е или е било подчинено, за поправяне на вреди, когато последните произтичат от служебното правоотношение между заинтересуваното лице и институцията (вж. по-специално по аналогия Решение на Съда от 22 октомври 1975 г. по дело Meyer-Burckhardt/Комисия, 9/75, Recueil, стр. 1171, точка 7, Решение на Първоинстанционния съд от 12 юни 2002 г. по дело Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точки 74 и 75, Определение на Първоинстанционния съд от 15 юли 2003 г. по дело Barbé/Парламент, T‑371/02, Recueil FP, стр. I‑A‑183 и II‑919, точки 36 и 38, както и Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точки 54 и 57).

72      В случая ищецът се позовава едновременно на качеството си на частноправен субект и на длъжностно лице и търси отговорност от Комисията на основание разпоредбите на член 288 ЕО (понастоящем след изменението член 340 ДФЕС) за нарушенията, които тя е извършила по отношение на него през периода от октомври 2002 г. до януари 2006 г.

73      Все пак, видно от материалите по делото и от представените в съдебното заседание становища на страните, които са в един и същи смисъл, настоящият спор попада в обхвата на член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС) и на членове 90 и 91 от Правилника, тъй като твърдените вреди произтичат изключително от служебното правоотношение между ищеца и Комисията. Впрочем в съдебното заседание ищецът уточнява, че позоваването на член 288 ЕО (понастоящем след изменението член 340 ДФЕС) в исковата му молба има за цел единствено да припомни условията по същество, от които според него зависи дали администрацията носи извъндоговорна отговорност.

74      Следователно има основание служебно да се приеме, че искът всъщност е предявен на основание член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС) и на членове 90 и 91 от Правилника (Решение по дело Mellone/Комисия, посочено по-горе, точки 74 и 75 и Решение по дело Sanders/Комисия, посочено по-горе, точка 42).

 По допустимостта

1.     Доводи на страните

75      Комисията изтъква, на първо място, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е оспорил в срока, предвиден в разпоредбите на член 90, параграф 2 от Правилника, решенията, с които се отхвърлят молбите му за съдействие, подадени на основание член 24 от Правилника.

76      На второ място, Комисията поддържа, че искът за обезщетение е недопустим и доколкото не е предявен в разумен срок. Тя напомня, че общностните юрисдикции постановяват, че макар Правилникът да не предвижда срок за погасяването на извъндоговорната отговорност на институциите към нейните служители, искът за обезщетение все пак трябва да се предяви в разумен срок. При определянето на този разумен срок по аналогия се прилагал член 46 от Статута на Съда, който определя петгодишна погасителна давност. Тъй като обаче в случая фактите, на които се позовава ищецът, за да обоснове искането си за обезщетение, са настъпили преди повече от пет години, искът бил недопустим.

77      На трето място, Комисията поддържа, че не било допустимо ищецът да оспорва законосъобразността на Решението от 9 юли 2003 г., с което се образува дисциплинарно производство, тъй като става дума за подготвителен акт, който не подлежи на обжалване. Освен това ищецът нямал интерес да оспорва законосъобразността на този акт, тъй като производството е прекратено с решение от 26 октомври 2004 г.

78      На четвърто място, Комисията счита, че не било допустимо ищецът да се позовава в подкрепа на искането за обезщетение на незаконосъобразността на решението за преназначаване от 20 декември 2002 г. и на решението за отстраняване от длъжност от 17 януари 2006 г., след като не е подал жалба за отмяната им в сроковете за съдебно обжалване.

79      От своя страна ищецът твърди, че искът му е напълно допустим. Всъщност той не бил насочен срещу решенията за отказ да се предостави съдействие, а представлявал искане за поправяне на вредите, претърпени вследствие на действията на Комисията.

80      В съдебното заседание ищецът посочва, че дори да се допусне, че с неговия иск се оспорват актове на Комисията, които имат характер на решения, същите заедно с действията без характер на решения, за които той упреква администрацията, съставляват неделимо цяло и логична последователност. В такъв случай допустимостта на иск за отговорност не можела да зависи от подаването на административна жалба и жалба по съдебен ред срещу всеки отделен акт.

81      Освен това ищецът поддържа, че погасителната давност, приложима при искове за обезщетения, предявени от длъжностно лице срещу неговата институция, трябва да е петгодишна, както е установено в член 46 от Статута на Съда. В случая този срок не е изтекъл, тъй като е започнал да тече едва на 27 октомври 2004 г., когато било публикувано прессъобщението на Комисията в „Midday Express“. При всички положения срокът не е изтекъл, дори да се вземат предвид първоначалните неправомерни действия на Комисията от октомври 2002 г., след като искът за обезщетение бил предявен на 1 февруари 2007 г.

82      Ищецът счита, че понятието за разумен срок и определянето на погасителна давност от съда, а не от законодателя са в противоречие с принципа на правна сигурност. При всички положения в случая ищецът спазил разумния срок, определен в съдебната практика, тъй като искът за обезщетение бил предявен в рамките на 27 месеца след последното вредоносно събитие.

2.     Съображения на Съда на публичната служба

 По възражението за липса на абсолютна процесуална предпоставка, изведено от неспазването на досъдебната процедура, предвидена в разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника

83      Съгласно постоянната съдебна практика във въведената от членове 90 и 91 от Правилника система на правни средства за защита искът за обезщетение, който представлява самостоятелно средство за съдебна защита по отношение на жалбата за отмяна, е допустим само ако преди него е проведена досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника. Тази процедура е различна в зависимост от това, дали вредата, чието обезщетяване се иска, е настъпила в резултат на увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, или от поведение на администрацията, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице трябва да сезира ОН с административна жалба срещу въпросния акт в предвидения за това срок. За сметка на това във втория случай административната процедура трябва да започне с подаването на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, което цели да бъде получено обезщетение. Единствено изричното или мълчаливо отхвърляне на това искане представлява подлежащо на обжалване увреждащо решение, срещу което може да се подаде административна жалба, и само след изрично или мълчаливо отхвърляне на тази жалба може да бъде предявен иск за обезщетение пред Съда на публичната служба (Решение на Първоинстанционния съд от 25 септември 1991 г. по дело Marcato/Комисия, T‑5/90, Recueil, стр. II‑731, точки 49 и 50 и Решение на Първоинстанционния съд от 28 юни 1996 г. по дело Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стр. I‑A‑335 и II‑977, точка 64).

84      Ищецът приканва Съда на публичната служба, за да прецени допустимостта на иска, да премахне разграничението, което съдебната практика провежда между акт с характера на решение и действие, което няма характера на решение, поради ирелевантността на това разграничение за настоящия спор. Според него различните актове и действия, поради които иска обезщетение, съставляват неделимо цяло и той има право в разумен срок да оспорва всички актове и действия, които съставляват това неделимо цяло, в подкрепа на искането си за обезщетение, считано от приемането на последния акт или осъществяването на последното действие, без да може да му се противопостави определеният в член 90 от Правилника тримесечен срок от датата на съобщаване на актовете с характера на решение, на които той се позовава.

85      Тези доводи обаче не могат да се приемат.

86      Действително в някои случаи съдебната практика приема, че при сложно производство, в рамките на което са приети няколко взаимозависими акта, жалбоподателят не е длъжен да подава толкова жалби, колкото са потенциално увреждащите го актове. Напротив, предвид съгласуваността на различните актове, приети в рамките на това сложно производство, се приема, че жалбоподателят може да се позовава на незаконсъобразността на предходните актове в подкрепа на жалба срещу последния от тях (вж. в този смисъл Решение на Съда от 31 март 1965 г. по дело Ley/Комисия, 12/64 и 29/64, Recueil, стр. 143 и Решение на Съда от 11 август 1995 г. по дело Комисия/Noonan, C‑448/93 P, Recueil, стр. I‑2321, точка 17, Решение на Първоинстанционния съд от 24 септември 1996 г. по дело Marx Esser и Del Almo Martinez/Парламент, T‑182/94, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1197, точка 37).

87      Тази съдебна практика обаче се отнася само за тясно свързани помежду си увреждащи актове. Освен това става въпрос за изключение от принципа, че акт може да се оспори само в срока за съдебно обжалване, и като всяко изключение то трябва да се тълкува стриктно.

88      В случая обаче не може да се счита, че действията и актовете, на които се позовава ищецът, се вписват в рамките на сложно производство предвид огромното им разнообразие и техния обхват (актове, свързани със задължението за съдействие, образуването на дисциплинарно производство, изтичането на лични данни, липсата на възлагане на задачи в съответствие със степента и пр.). Освен това би било в противоречие с изискването за правна сигурност да се приеме, че тези актове могат да се оспорват извън обичайния срок за съдебно обжалване. Ето защо, тъй като всеки от посочените актове трябва да бъде обжалван отделно по съдебен ред, следва, че за всеки от тях трябва да се приложат принципите, припомнени в точка 83, за да се прецени допустимостта на иска за обезщетение, предявен от ищеца.

89      В случая, преди да сезира Съда на публичната служба с настоящия иск, на 1 февруари 2007 г. ищецът отправя искане за обезщетение на основание член 90, параграф 1 от Правилника, а впоследствие, на 28 август 2007 г., подава жалба на основание член 90, параграф 2, първа алинея от Правилника срещу решението от 7 юни 2007 г., с което се отхвърля искането му за обезщетение. Следователно ищецът следва досъдебната процедура, приложима към искане за поправяне на вреди, настъпили в резултат на поведение на администрацията, което няма характера на решение, преди да предяви иск пред Съда на публичната служба.

90      Ето защо, за да се провери дали досъдебната процедура, която ищецът следва, е била редовна, трябва да се разгледа дали вредите, чието поправяне се иска, са настъпили в резултат на поведение на администрацията, което няма характер на решение. За целта ищецът сочи четири категории нарушения: неколкократно неизпълнение на задължението за съдействие от страна на Комисията, незаконосъобразността на решението за преназначаване, незаконосъобразността на решението за образуване на дисциплинарното производство и различни други действия на Комисията.

91      За сметка на това следва да се констатира, че ищецът не прави искания за обезщетение, основани на незаконосъобразността на решението за отстраняване от 17 януари 2006 г. Следователно възражението за липса на абсолютна процесуална предпоставка, повдигнато от Комисията срещу искането в този смисъл и изведено от неспазване на досъдебната процедура, предвидена в разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника, е неотносимо.

 По искането за обезщетение, основано на различни случаи не неизпълнение от Комисията на задължението ѝ за съдействие

92      Ищецът иска поправянето на вредите, настъпили в резултат на случаите на неизпълнение от Комисията на задължението за съдействие, установено в член 24 от Правилника. В подкрепа на искането си ищецът най-напред се позовава на незаконосъобразността на изричните решения на Комисията по неговите искания за съдействие, след това на неправомерното забавяне на Комисията при вземане на отношение по въпроса и накрая на незаконосъобразността на непредоставянето на съдействие по инициатива на Комисията след публикуването на статиите, съдържащи обвинения срещу него.

93      Що се отнася до решенията във връзка със задължението за съдействие, съгласно постоянната практика на юрисдикциите на Съюза те представляват увреждащи актове (вж. по-специално по отношение на изричните решения за отказ да се предостави съдействие Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Combescot/Комисия, T‑249/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑181 и II‑A‑2‑1219, точка 32; що се отнася до мълчаливите откази да се предостави съдействие, вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 ноември 1997 г. по дело Ronchi/Комисия, T‑223/95, Recueil FP, стр. I‑A‑321 и II‑879, точки 25—31; що се отнася до решенията за предоставяне на съдействие, за което е постановено, че е недостатъчно, вж. Решение на Първоинстанционния съд от 26 октомври 1993 г. по дело Caronna/Комисия, T‑59/92, Recueil, стр. II‑1129, точка 100).

94      В настоящия случай през спорния период Комисията приема различни изрични решения, свързани със задължението ѝ да окаже съдействие на ищеца.

95      С писмо от 20 декември 2002 г. Комисията уведомява ищеца за решението си по искането за съдействие, което той отправя на 11 ноември 2002 г., след като г‑н Tillack, журналист в германски седмичник, изпраща на Комисията два въпросника, които поставят под съмнение доброто име и професионалната репутация на ищеца. Тя уточнява, от една страна, че изпраща на журналиста подробен отговор на посочените въпросници, с който снема съмненията от ищеца, и от друга страна, че по собствена инициатива на 18 ноември 2002 г. иска и получава право на отговор от люксембургския вестник „Le Quotidien“ след публикуването на статия, която поставя под съмнение репутацията на ищеца, като възпроизвежда твърдения, сходни с тези на г‑н Tillack.

96      С писмо от 1 октомври 2003 г. Комисията решава, от една страна, да не уважава новите искания за съдействие, представени от ищеца на 15 и 21 юли 2003 г. след публикуването в различни европейски вестници на статии, в които неговото име се цитира и се свързва с финансов скандал в Евростат, а от друга страна, преди да предприеме евентуални действия, да изчака изхода на провеждащото се в Евростат разследване.

97      В прессъобщение, публикувано на 27 октомври 2004 г. в „Midday Express“, в рамките на задължението си за съдействие Комисията оповестява решението си за прекратяване на дисциплинарното производство, образувано срещу ищеца, след получаване на резултатите от разследването на OLAF относно нарушенията, в които същият е обвинен (вж. по аналогия Решение на Съда от 7 октомври 1987 г. по дело d.M./Съвет и ИСК, 108/86, Recueil, стр. 3933, точка 6, Решение по дело Caronna/Комисия, посочено по-горе, точки 93—96).

98      Безспорно е, че ищецът не подава в срока, предвиден в членове 90 и 91 от Правилника, жалба за отмяна на посочените различни решения, било срещу мълчаливия или изричен отказ да се предостави съдействие, или срещу решенията за съдействие, което счита за недостатъчно. Следователно, както бе припомнено по-горе, след като става въпрос за увреждащи актове, не е допустимо ищецът да прави искания за обезщетение на вредите, настъпили в резултат на такива актове (Решение на Съда от 14 февруари 1989 г. по дело Bossi/Комисия, 346/87, Recueil, стр. 303, точка 32, Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 1993 г. по дело Moat/Комисия, T‑20/92, Recueil, стр. II‑799, точка 46).

99      За сметка на това, що се отнася до твърдяното забавяне на Комисията да се произнесе във връзка със задължението си за съдействие и да съобщи своето решение, следва да се припомни, че според общностния съд забавянето по принцип не е увреждащ акт (вж. по-специално във връзка със забавянето да се изготви атестационен доклад Решение на Първоинстанционния съд от 1 декември 1994 г. по дело Ditterich/Комисия, T‑79/92, Recueil FP, стр. I‑A‑289 и II‑907, точка 66 и Решение на Първоинстанционния съд от 13 юли 2006 г. по дело Andrieu/Комисия, T‑285/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑161 и II‑A‑2‑775, точка 135). Следователно е допустимо ищецът да се позовава на посочените случаи на забавяне в подкрепа на исканията си за обезщетение, след като, както в случая, по отношение на тях е било спазено изискването за провеждане на досъдебна процедура в рамките на два етапа съгласно член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника.

100    Освен това, тъй като посочените искания за обезщетение, основаващи се на твърдяно неизпълнение на задължението на Комисията да предприеме действия в най-кратък срок, не са в пряка връзка със съдържанието на изричните решения, приети от нея в приложение на член 24 от Правилника, обстоятелството, че ищецът не оспорва тези решения в срок, не може да направи исканията за обезщетение недопустими (Решение на Съда от 13 юли 1972 г. по дело Heinemann/Комисия, 79/71, Recueil, стр. 579, точки 6 и 7; Решение на Първоинстанционния съд от 24 януари 1991 г. по дело Latham/Комисия, T‑27/90, Recueil, стр. II‑35, точки 36—38 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 февруари 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑21 и II‑A‑2‑131, точки 46—50).

101    Накрая, що се отнася до непредоставянето на съдействие по инициатива на Комисията, следва да се припомни, че според общностните юрисдикции по принцип длъжностното лице, което счита, че може да се позове на член 24 от Правилника, трябва да подаде искане за съдействие до институцията, към която се числи. Само някои изключителни обстоятелства могат да задължат институцията да окаже определено съдействие не по предварително искане от страна на това длъжностно лице, а по своя собствена инициатива. При липса на подобни обстоятелства непредоставянето на съдействие по инициатива на институцията на длъжностните ѝ лица и служители не представлява увреждащ акт (Решение на Съда от 12 юни 1986 г. по дело Sommerlatte/Комисия, 229/84, Recueil, стр. 1805, точка 20, Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2008 г. по дело Белгия и Комисия/Genette, T‑90/07 P и T‑99/07 P, Сборник, стр. II‑3859, точки 100—102, Определение на Съда на публичната служба от 31 май 2006 г. по дело Frankin и др./Комисия, F‑91/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑25 и II‑A‑1‑83, точка 24).

102    В случая нито ищецът, нито ответникът се позовават на някое изключително обстоятелство, което да обосновава необходимостта от действия по инициатива на Комисията в резултат от обвиненията срещу ищеца в различни статии. Поради това непредоставянето на съдействие по инициатива на Комисията след публикуването на статии е акт, който няма характер на решение и може да се оспорва от ищеца в рамките на настоящото производство по иск за обезщетение.

 По искането за обезщетение, основаващо се на незаконосъобразността на решението за преназначаване

103    Ищецът иска обезщетение за неблагоприятната от професионална гледна точка промяна, която е претърпял в резултат от решението за преназначаването му.

104    Съгласно постоянната съдебна практика, макар решението за преназначаване да не засяга материалните интереси или ранга на длъжностното лице, предвид естеството на разглежданата длъжност и обстоятелствата е възможно то да накърни неимуществените интереси и бъдещите перспективи на ищеца, тъй като при еднакво класиране е възможно поради естеството на изпълняваните задължения някои длъжности да водят по-лесно до повишаване от други. То по необходимост засяга служебното положение на заинтересуваното длъжностно лице, доколкото променя мястото и условията на изпълнение на задълженията му, както и тяхното естество. При тези условия не е възможно поначало да се приеме, че подобна мярка не е в състояние да увреди своя адресат (вж. в този смисъл по-специално Решение на Съда от 27 юни 1973 г. по дело Kley/Комисия, 35/72, Recueil, стр. 679, точка 4, Решение на Съда от 28 май 1980 г. по дело Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 13, Решение на Съда от 21 май 1981 г. по дело Kindermann/Комисия, 60/80, Recueil, стр. 1329, точка 8, Решение на Съда от 12 ноември 1996 г. по дело Ojha/Комисия, C‑294/95 P, Recueil, стр. I‑5863, точка 58, Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1995 г. по дело Ojha/Комисия, T‑36/93, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑497, точка 42 и Решение на Първоинстанционния съд от 19 юни 1997 г. по дело Forcat Icardo/Комисия, T‑73/96, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑485, точка 16).

105    С Решение от 20 декември 2002 г. председателят на Комисията преназначава ищеца. До момента той е директор на дирекция А в Евростат, а след това е назначен в ГД „Администрация и персонал“ като главен консултант, натоварен със специални задачи в областта на административната реформа, и по-специално относно административните структури, „сравнителното оценяване (benchmarking)“ и статистическия анализ във връзка с „наблюдението (monitoring)“ на процеса на реформи при отчитане на последиците от разширяването.

106    Предвид произтичащата от това решение промяна в условията на изпълнение и в естеството на задълженията, то засяга правното положение на ищеца и поради това представлява увреждащ акт.

107    След като ищецът не оспорва това решение в срока за обжалване, предвиден в членове 90 и 91 от Правилника, е недопустимо впоследствие той да предяви иск за обезщетение на вредите, настъпили в резултат на този акт, както постоянно напомня общностният съд (вж. по-специално Решение по дело Moat/Комисия, посочено по-горе, точка 46 и Решение на Първоинстанционния съд от 28 май 1998 г. по дело W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 158).

 По искането за обезщетение, основано на незаконосъобразността на решението за образуване на дисциплинарно производство

108    Съгласно постоянната съдебна практика решението на ОН да образува дисциплинарно производство е само подготвителен процесуален етап. То не предопределя окончателното становище на администрацията и при това положение не може да се разглежда като увреждащ акт по смисъла на член 91 от Правилника. Следователно то може да се обжалва само инцидентно в рамките на жалба срещу увреждащо длъжностното лице окончателно решение по дисциплинарно производство (Решение на Първоинстанционния съд от 13 март 2003 г. по дело Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑471, точка 37 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2008 г. по дело Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точка 340).

109    Длъжностно лице, което не е подало в срока, предвиден в членове 90 и 91 от Правилника, жалба за отмяната на увреждащ го акт, не би могло с иск за обезщетение на причинената с този акт вреда да поправи този пропуск и така да си осигури нов срок за обжалване. Това важи и в случая, когато пропускът засяга не самия увреждащ акт, а подготвителен спрямо него акт, който би могъл да бъде надлежно оспорен в рамките на жалба срещу посочения акт (Решение на Първоинстанционния съд от 29 февруари 1996 г. по дело Lopes/Съд, T‑547/93, Recueil FP, стр. I‑A‑63 и II‑185, точки 174 и 175).

110    Освен това съгласно съдебната практика решение, с което ОН прекратява дисциплинарно производство без последици за съответното лице, не съставлява увреждащ акт по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника от гледна точка на длъжностното лице, срещу което е образувано производството, тъй като разпоредителната част на решението не може да промени правното положение на това длъжностно лице (Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 1992 г. по дело Di Rocco/ИСК, T‑8/92, Recueil, стр. II‑2653, публикувано на части, точка 27).

111    От припомнената в предходните три точки съдебна практика следва, че досъдебната процедура, която се прилага за получаване на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на решение за образуване на дисциплинарно производство, зависи от естеството на окончателното решение, прието от администрацията.

112    Когато образуваното дисциплинарно производство се прекратява с увреждащо решение, длъжностното лице може да се позове на незаконосъобразността на решението за образуване на споменатото производство само при обжалването — в сроковете за административно и съдебно обжалване, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника — на приетото в резултат на производството увреждащо решение.

113    Обратно, когато администрацията постановява решение за прекратяване на дисциплинарното производство без последици за съответното лице, тъй като това решение не е увреждащо, ищецът трябва предварително да спази досъдебната процедура в рамките на два етапа, предвидени в разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника, за да получи обезщетение за вредата, настъпила вследствие на решението за образуване на дисциплинарното производство.

114    В настоящия случай от материалите по делото е видно, че с решение от 26 октомври 2004 г. Комисията прекратява дисциплинарното производство, образувано срещу ищеца, без последици за последния. Безспорно е обаче, че това решение не представлява увреждащ акт, който да подлежи на пряко обжалване. Освен това ищецът изпълнява изискванията във връзка с досъдебната процедура на два етапа, както бе припомнено в точка 89. При това положение в рамките на настоящия иск е допустимо ищецът да поиска поправянето на вредата, която твърди, че е претърпял поради незаконосъобразността на решението за образуване на дисциплинарното производство.

 По останалите нарушения, посочени в подкрепа на искането за обезщетение

115    Ищецът иска поправянето на вредите, претърпени, най-напред, вследствие на допуснатите от Комисията нарушения по време на вътрешния одит в Евростат след изпращането от г‑н Tillack на споменатите по-горе въпросници, след това, вследствие на изтичането на поверителна информация, свързана с него, от службите на Комисията и накрая, вследствие на липсата на възлагане на конкретни задачи в съответствие с квалификацията му след неговото преназначаване. При положение че тези действия нямат характер на решение, е допустимо ищецът да се позовава на тях в рамките на иск за обезщетение, тъй като проведената във връзка с тях досъдебна процедура е редовна.

 По възражението за липса на абсолютна процесуална предпоставка, изведено от неподаването в разумен срок на искането за обезщетение

116    Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика длъжностните лица или служителите, които желаят да получат от Съюза обезщетение за вредите, за които той би могъл да носи отговорност, трябва да направят искане в този смисъл в разумен срок от момента, в който са узнали за положението, от което се оплакват, въпреки че член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица не определя никакъв срок за отправянето на искане (Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66, Определение на Съда на публичната служба от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, F‑87/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑351 и II‑A‑1‑1915, точка 27, което е предмет на висящо пред Общия съд на Европейския съюз производство по обжалване, дело T‑16/09 P).

117    Действително спазването на разумен срок се изисква във всички случаи, когато при липса на изрична уредба принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания не допускат институциите на Съюза и физическите или юридически лица да действат без никакво ограничение във времето, като по този начин рискуват по-специално да поставят в опасност стабилността на установените правни положения. При исковете за отговорност, които могат да доведат до финансова тежест за Съюза, спазването на разумен срок при представянето на искане за обезщетение се основава и на съображението за защита на публичните финанси, което при исковете за извъндоговорна отговорност намира конкретен израз в петгодишната погасителна давност, определена в член 46 от Статута на Съда (Решение по дело Sanders и др./Комисия, посочено по-горе, точка 59). Разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересуваното лице, от сложността на делото, както и от поведението на съответните страни (Решение по дело Eagle и др./Комисия, посочено по-горе, точка 66).

118    За изчисляването на този срок общностният съд счита, че длъжностното лице трябва да сезира институцията с искане за обезщетение в разумен срок, считано от момента, в който е узнало за положението, от което се оплаква (Решение по дело Eagle и др./Комисия, посочено по-горе, точки 65 и 66, Решение на Съда на публичната служба от 1 февруари 2007 г. по дело Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑43 и II‑A‑1‑231, точка 69).

119    Както бе посочено в точка 89, на 1 февруари 2007 г. ищецът отправя искане на основание разпоредбите на член 90, параграф 1 от Правилника, а на 28 август 2007 г. той подава административна жалба на основание разпоредбите на член 90, параграф 2 от него. Най-отдавнашните действия на Комисията без характер на решение, на които се позовава ищецът в своя иск, са извършени през ноември 2002 г., а заинтересуваното лице е било запознато с тях през декември 2002 г. От своя страна, останалите действия без характер на решение, от които се оплаква ищецът, са били сведени до знанието му през 2003 г. и 2004 г. В този смисъл при обстоятелствата по настоящото дело, предвид значимостта на спора и сложността на делото, което протича в продължение на няколко години, искането за обезщетение, отправено в срок, по-малък от пет години, трябва като цяло да се счита за представено в разумен срок.

120    От това следва, че възражението на Комисията за липса на абсолютна процесуална предпоставка не може да се приеме.

 По останалите възражения за липса на абсолютни процесуални предпоставки, повдигнати във връзка с решението за образуване на дисциплинарно производство

121    Комисията поддържа, че не е допустимо ищецът да оспорва законосъобразността на Решението от 9 юли 2003 г. за образуване на дисциплинарно производство, при положение че става дума за подготвителен акт, който не подлежи на обжалване. Освен това той нямал интерес да оспорва законосъобразността на този акт, след като споменатото производство е прекратено с решение от 26 октомври 2004 г. без последици за ищеца.

122    Първото повдигнато възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка е неотносимо, тъй като ищецът не подава жалба за отмяна на Решението от 9 юли 2003 г., а иск по-специално за поправяне на вредите, произтичащи от този акт. Освен това в настоящия случай, както бе посочено в точки 107—113, е допустимо в рамките на иск за обезщетение ищецът да се позовава на незаконосъобразността на такъв подготвителен акт.

123    Второто възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка във връзка с решението за образуване на дисциплинарно производство също не може да се приеме. Всъщност прекратяването на дисциплинарното производство през октомври 2004 г. не води до заличаване с обратно действие на накърняването на репутацията, което ищецът е могъл да претърпи по-специално през целия период, през който въпросното производство е останало висящо. Следователно в рамките на настоящия иск ищецът има интерес да се позовава на незаконосъобразността на Решението от 9 юли 2003 г. за образуване на дисциплинарно производство.

 По ангажирането на извъндоговорната отговорност на Комисията

1.     По условията, при които Комисията носи извъндоговорна отговорност

 Доводи на страните

124    Ищецът твърди, че за да носи Комисията извъндоговорна отговорност, трябва да се докажат неправомерността на поведението на институцията, реалното настъпване на претърпяната вреда и наличието на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда.

125    Що се отнася до първото условие, ищецът напомня, че съдебната практика изисква да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Що се отнася до изискването нарушението да е достатъчно съществено, решаващият критерий, въз основа на който се приема, че то е изпълнено, е критерият за явно и сериозно превишаване от съответната институция на пределите на правото ѝ на преценка. Когато съответната институция разполага само със значително ограничена свобода на преценка или дори не разполага с такава, нарушението на действаща правна норма би могло само по себе си да е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение.

126    Комисията също посочва, че за да носи тя извъндоговорна отговорност, ищецът трябва да докаже, че поведението, в което се упреква институцията, е неправомерно, че вредата действително е настъпила и че е налице причинно-следствена връзка между това поведение и твърдяната вреда.

127    Във връзка с първото от трите условия, които позволяват да се прецени основателността на иск за обезщетение, тя уточнява, че съдебната практика изисквала да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Що се отнася до изискването нарушението да е достатъчно съществено, решаващ критерий, за да се приеме, че то е изпълнено, и по-специално когато съответната институция разполага с широко право на преценка, бил критерият за явно и сериозно превишаване от тази институция на пределите на правото ѝ на преценка. Когато тази институция разполага само със значително ограничена свобода на преценка или дори не разполага с такава, нарушението на общностното право би могло само по себе си да е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точки 43 и 44 и Решение на Съда от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Camar и Tico, C‑312/00 P, Recueil, стр. I‑11355, точка 54, Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2001 г. по дело Comafrica и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, T‑198/95, T‑171/96, T‑230/97, T‑174/98 и T‑225/99, Recueil, стр. II‑1975, точки 134—136).

 Съображения на Съда на публичната служба

128    Съгласно постоянната съдебна практика основателността на иск за обезщетение, предявен на основание член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС), предполага наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерността на поведението, в което се упреква институцията, наличието на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда (Решение на Съда от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 42 и Решение на Съда от 21 февруари 2008 г. по дело Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 52). Тези три условия са кумулативни. Липсата на едно от тях е достатъчна, за да се отхвърли искът за обезщетение.

129    Комисията изтъква, че във връзка с първото от тези три условия съдебната практика изисква да се докаже достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти.

130    Следва все пак да се отбележи, че Съдът прилага тези разсъждения изключително по спорове, в които извъндоговорната отговорност на институциите се търси въз основа на разпоредбите на член 288 ЕО (понастоящем след изменението член 340 ДФЕС), а не на член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС).

131    Всъщност съгласно постоянната съдебна практика извъндоговорната отговорност на институциите, когато се търси по реда на член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС), може да се носи само поради незаконосъобразността на увреждащ акт (или действие без характера на решение), без да е необходимо да се проверява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Girardot, посочено по-горе, точки 52 и 53).

132    Тази съдебна практика не изключва разглеждането от съда на обхвата на правото на преценка на администрацията в съответната област; напротив, този критерий е основен параметър при проверката на законосъобразността на разглеждането решение или действие, като упражняваният от съда контрол за законосъобразност и неговият обхват зависят от по-голямата или по-малка свобода на преценка, с която разполага администрацията в зависимост от приложимото право и наложените ѝ изисквания за добро функциониране.

133    Следователно съдебната практика, припомнена в точка 127, на която се позовава Комисията в писмените си изявления, е неприложима за споровете на основание разпоредбите на член 236 ЕО (понастоящем след изменението член 270 ДФЕС). От това следва, че в настоящия случай, за да провери дали първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на администрацията е изпълнено, Съдът на публичната служба трябва да прецени само дали действията, в които е упреквана Комисията, съставляват служебно нарушение предвид свободата на преценка, с която разполага администрацията (вж. по-специално в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2007 г. по дело Clotuche/Комисия, T‑339/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑29 и II‑A‑2‑179, точки 219 и 220 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Combescot/Комисия, T‑250/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑191 и II‑A‑2‑1251, точка 86).

134    При всички положения, дори разсъжденията на Комисията, изложени в точка 127, да трябва да се приемат, следва да се отбележи, че всяко едно от изтъкнатите от ищеца нарушения — ако се докаже, че действително са налице — би представлявало достатъчно съществено нарушение на някоя от следните правни норми, които имат за цел да се предоставят права на длъжностното лице:

–        член 24 от Правилника,

–        Решението от 19 февруари 2002 г.,

–        Регламент № 45/2001,

–        принципа на презумпцията за невиновност,

–        принципа на добра администрация, и по-специално правото на безпристрастно третиране.

2.     По неправомерността на поведението на Комисията

 По липсата на действия по инициатива на Комисията и неправомерното ѝ забавяне във връзка със задължението за съдействие

 Доводи на страните

135    Ищецът поддържа, че в съответствие с разпоредбите на член 24 от Правилника Комисията е задължена да съдейства на длъжностните лица, атакувани в печата. Това задължение налагало на администрацията да предприеме действия в кратък срок, за да се избегне претърпяната от длъжностното лице вреда да стане непоправима. В конкретния случай обаче Комисията предприела действия със закъснение и по този начин допуснала нарушение, за което носела отговорност. На първо място, Комисията трябвало да предприеме действия по своя инициатива незабавно след публикуването на статии, в които се поставят под съмнение доброто име и професионалната репутация на нейно длъжностното лице, без да изчаква да бъде официално сезирана от него. На второ място, Комисията трябвало да предприеме особено бързи действия, тъй като исканията за съдействие, с които е сезирана, се мотивирали от публикуването на клеветнически статии. При първото искане за съдействие Комисията обаче предприела недостатъчни действия, и то със закъснение. Освен това ищецът получил отговора по това искане за съдействие едва няколко години след отправяне на искането. По отношение на отправените други две искания за съдействие, Комисията ги отхвърлила, след като били изтекли три месеца от момента на сезирането ѝ. На трето място, прессъобщението, публикувано на 27 октомври 2004 г., което уточнявало лаконично, че образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство е прекратено, било публикувано със закъснение и не било достатъчно, за да поправи накърняването на доброто име и професионалната репутация на заинтересуваното лице.

136    Комисията изтъква, че е отговорила в срок и по подходящ начин на отправените от ищеца искания за съдействие на основание член 24 от Правилника. На първо място, по своя инициатива тя отговорила бързо на въпросниците на г‑н Tillack, които обвинявали ищеца в това, че при възлагането на поръчки в Евростат е действал в интерес на определени дружества. На второ място, тя реагирала незабавно след публикуването в уебсайта на списание „Stern“ и във вестник „Le Quotidien“ на статии, възпроизвеждащи твърденията за действия в интерес на определени дружества и „дисциплинарно преместване“ на ищеца. Впрочем тя получила право на отговор в последния вестник и по този начин успяла публично да опровергае споменатите твърдения. В допълнение тя напомня, че по силата на съдебната практика не била длъжна да действа след публикуването на каквато и да е статия, съдържаща клеветнически твърдения срещу нейно длъжностно лице или неин служител, а само да му окаже подходящо съдействие. В случая даденото на ищеца разрешение при подобни атаки да използва изразената от Комисията позиция в публикуваното право на отговор във вестник „Le Quotidien“ представлявало достатъчно съдействие. На трето място, Комисията счита, че е отговорила по подходящ начин на исканията за съдействие, отправени от ищеца през юли 2003 г., като ги е отхвърлила. Всъщност прессъобщение, в което се разграничава положението на ищеца от това на останалите двама директори в Евростат, разследвани от OLAF, криело опасността още повече да заклейми двете разследвани длъжностни лица и да навреди на репутацията на Комисията. На четвърто място, на 27 октомври 2004 г. Комисията по собствена инициатива публикувала прессъобщение в „Midday Express“, в което публично оповестявала прекратяването на образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство.

137    В съдебното заседание Комисията допълнително уточнява, че не можело да се приеме, че тя е действала със закъснение, при положение че е отговорила на исканията за съдействие в предвидения в разпоредбите на член 90, параграф 1 от Правилника четиримесечен срок.

 Съображения на Съда на публичната служба

138    Както бе споменато по-горе в точка 98 от настоящото решение, не е допустимо ищецът да критикува съдържанието на решенията, взети от Комисията в отговор на неговите искания за съдействие. Ето защо тук се разглеждат единствено твърденията на ищеца във връзка с поведението на администрацията, което няма характер на решение, и по-специално във връзка със закъснението, с което тя се произнесла по неговите искания.

139    Съгласно постоянната съдебна практика администрацията разполага с широко право на преценка при избора на мерки и средства за преценка по член 24 от Правилника. При наличие на тежки и неоснователни обвинения относно професионалната почтеност на длъжностно лице при изпълнение на неговите задължения тя обаче трябва да отхвърли обвиненията и да вземе всички мерки, за да възстанови накърнената репутация на заинтересуваното лице (вж. по-специално Решение по дело Caronna/Комисия, посочено по-горе, точки 64, 65 и 92, както и цитираната съдебна практика). По-специално администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая (Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 1993 г. по дело Tallarico/Парламент, T‑5/92, Recueil, стр. II‑477, точка 31, Решение на Първоинстанционния съд от 28 февруари 1996 г. по дело Dimitriadis/Сметна палата, T‑294/94, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑151, точки 39 и 45 и Решение на Първоинстанционния съд от 17 март 1998 г. по дело Carraro/Комисия, T‑183/95, Recueil FP, стр. I‑A‑123 и II‑329, точка 33).

140    Исканията за съдействие, отправени от длъжностно лице поради клевета или накърняване на доброто име и професионалната репутация в печата, по принцип изискват особено бърз отговор от страна на администрацията, за да произведат полезно действие и да позволят на длъжностното лице евентуално да избегне опасността от изтичане на кратките срокове за сезиране на някои национални съдилища при нарушения в медиите.

141    Освен това общностният съд постановява, че при липса на особени обстоятелства извършените със закъснение действия на администрацията представляват служебно нарушение, за което тя носи отговорност (относно забавяне при изготвянето на атестационен доклад вж. по-специално Решение на Съда от 6 февруари 1986 г. по дело Castille/Комисия, 173/82, 157/83 и 186/84, Recueil, стр. 497, Решение по дело Latham/Комисия, посочено по-горе, точки 49 и 50; относно забавянето да се поправи погрешна информация вж. Решение по дело Heinemann/Комисия, посочено по-горе, точка 12).

142    Действията на Комисията трябва да се преценят с оглед на тези съображения.

143    В съдебното заседание Комисията като цяло твърди, че не е действала със закъснение, след като се е произнесла по различните искания за съдействие на ищеца и му е съобщила решенията си в предвидения в член 90, параграф 1 от Правилника четиримесечен срок.

144    В това отношение Съдът на публичната служба счита, че при липсата на отговор от администрацията по направено искане с разпоредбите на член 90, параграф 1 от Правилника се цели единствено след изтичането на четиримесечен срок да се установи наличието на мълчалив отказ, който може да се обжалва пред съдилищата, след като е спазена досъдебната процедура, предвидена в разпоредбите на член 90, параграф 2 от същия правилник (вж. по-специално Решение по дело Ronchi/Комисия, посочено по-горе, точка 31). За сметка на това, когато се разглежда дали администрацията носи извъндоговорна отговорност за забавяне, не е възможно да се възприеме тълкуването, че съгласно тези разпоредби администрацията по принцип разполага с четиримесечен срок, за да предприеме действия, независимо какви са обстоятелствата по случая. Подобно тълкуване би било в противоречие със съдебната практика, съгласно която при липсата на предвиден в нормативен текст императивен срок администрацията трябва да се произнася в разумен срок, който трябва да се преценява във всеки отделен случай в зависимост от особените обстоятелства по него (вж. по-специално по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2004 г. по дело François/Комисия, T‑307/01, Recueil, стр. II‑1669, точки 48 и 49, Решение на Съда на публичната служба от 14 февруари 2007 г. по дело Fernández Ortiz/Комисия, F‑1/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑53 и II‑A‑1‑293, точки 41, 42 и 44).

145    При това положение обстоятелството, че Комисията е отговорила на исканията за съдействие в срок от четири месеца, не може само по себе си да установи, че тя е действала с необходимата бързина и грижа. Ето защо във всеки конкретен случай, на който се прави позоваване, следва да се провери дали администрацията е предприела действия в разумен срок.

–       По липсата на действия, предприети по инициатива на Комисията

146    Както бе припомнено в точка 101 от настоящото решение, само някои изключителни обстоятелства могат да задължат администрацията да окаже определено съдействие на свое длъжностно лице по собствена инициатива (Решение по дело Sommerlatte/Комисия, посочено по-горе, точки 21 и 22, Решение по дело Белгия и Комисия/Genette, посочено по-горе, точки 101 и 102, Определение по дело Frankin и др./Комисия, посочено по-горе, точка 24). Следователно в случая, при липсата на доказателства или дори на твърдения за подобни обстоятелства, Комисията не е допуснала служебно нарушение, като не е предприела действия по своя инициатива след отправянето на обвинения срещу ищеца в различни европейски вестници.

147    Освен това следва да се отбележи, че обратно на твърдяното от ищеца, след изпращането на въпросите на г‑н Tillack, с които се поставя под съмнение професионалната репутация на ищеца, Комисията предприема бързи действия по своя инициатива, като опровергава формулираните твърдения за действия в интерес на определени дружества, още преди той да отправи първото си искане за съдействие на 11 ноември 2002 г. Всъщност на 28 и 29 октомври 2002 г. Евростат организира заседания, за да подготви отговорите на Комисията на въпросите на г‑н Tillack, като тези отговори са изпратени на 11 ноември 2002 г.

–       По отговора на Комисията на искането за съдействие от 11 ноември 2002 г.

148    Ищецът отправя искане за съдействие, след като на 25 октомври и 7 ноември 2002 г. г‑н Tillack изпраща на Комисията въпросници, които оставят впечатлението, че той е действал в интерес на гръцки дружества при възлагането на обществени поръчки от Евростат. На 13 ноември 2002 г. г‑н Tillack публикува статия на уебсайта на списание „Stern“, в която възпроизвежда повечето гореспоменати твърдения за действия в интерес на определени дружества и пряко поставя под въпрос доброто име и професионалната репутация на ищеца. На 14 и 20 ноември 2002 г. съответно в „Le Quotidien“ и в „L’Investigateur“ са публикувани статии, които съдържат твърдения от същото естество и в които се уточнява освен това, че ищецът е „отстранен от изпълнението на своите задължения“.

149    Комисията отговаря на въпросите на г‑н Tillack на 11 ноември 2002 г. Освен това с писмо от 15 ноември 2002 г. тя иска право на отговор във вестник „Le Quotidien“, който на 18 ноември 2002 г. удовлетворява искането. Предвид срока от няколко дни, в който Комисията предприема действия, Съдът на публичната служба счита, че в случая администрацията е действала с необходимата бързина.

150    Макар да буди съжаление обстоятелството, че в случая Комисията не взема всички необходими мерки, по-специално като не реагира във връзка със статиите, публикувани на сайта на списание „Stern“ и във вестник „L’Investigateur“, тази липса на реакция, която следва да се разглежда като мълчалив отказ за съдействие (вж. в този смисъл Решение по дело Ronchi/Комисия, посочено по-горе, точки 25—31), вече не може да се обжалва, както бе припомнено в точка [83], в рамките на настоящото производство по иск за обезщетение, след като не е била предмет на жалба за отмяна в сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.

151    За сметка на това, като уведомява ищеца едва с писмо от 20 декември 2002 г. за решението си по искането му за съдействие, администрацията не е положила дължимата грижа. Всъщност при обстоятелствата по случая, като отделя над един месец, за да отговори на отправеното искане за съдействие, Комисията със закъснение посочва на ищеца, че не възнамерява да предприеме допълнителни спрямо вече предприетите мерки, а същевременно тази позиция представлява важен елемент, позволяващ на ищеца, след като е напълно запознат с положението, при необходимост да предприеме действия срещу горепосочените медии.

152    Администрацията носи отговорност за това неправомерно забавяне.

–       По отговора на Комисията на исканията за съдействие от 15 и 21 юли 2003 г.

153    Ищецът отправя искания за съдействие на 15 и 21 юли 2003 г., от една страна, след публикуваните във „Financial Times“ и „Le Monde“ на 10 и 11 юли 2003 г. статии, разкриващи наличието на сериозен финансов скандал в Евростат, и от друга — след образуваното в този контекст дисциплинарно производство срещу него, срещу друг директор и срещу генералния директор на Евростат.

154    Комисията обаче се произнася по тези искания за съдействие едва на 1 октомври 2003 г. Предвид естеството на отправените искания за съдействие, свързани с риска от оклеветяване и накърняване на доброто име и професионалната репутация на длъжностно лице, Съдът на публичната служба счита, че като се е произнесла по тези искания след повече от два месеца, администрацията не е положила дължимата в случая грижа (вж. точка 140 от настоящото решение) и е допуснала нарушение, за което носи отговорност.

–       По прессъобщението от 27 октомври 2004 г.

155    Безспорно е, че Комисията публикува прессъобщение, с което уведомява за прекратяването на дисциплинарното производство по отношение на ищеца, на следващия ден след приемането на съответното решение. В този смисъл при обстоятелствата по настоящия случай посочената мярка за оповестяване, целяща да възстанови доброто име на ищеца, е предприета без забавяне. Макар за съжаление Комисията да е решила, че няма да предприема по-нататъшни мерки по оповестяване, това решение, с което се предоставя недостатъчно съдействие, не може да се обжалва в рамките на настоящото производство, както бе уточнено в точки 93 и 98 от настоящото решение.

156    От изложеното следва, че като е уведомила със закъснение ищеца за решението си по първото му искане за съдействие и като не е отговорила своевременно на отправените през юли 2003 г. искания за съдействие, Комисията е допуснала нарушения, за които носи отговорност (вж. по аналогия Решение по дело Caronna/Комисия, посочено по-горе, точка 99 и Решение по дело Ronchi/Комисия, посочено по-горе, точка 52).

 По изтичането на поверителна информация

 Доводи на страните

157    Ищецът твърди, че два пъти е изтекла поверителна информация, която го засяга. Първата информация относно проекторешението за планираното му преназначаване към директора на Евростат изтекла през ноември 2002 г. В статиите се говорело за назначаването му като главен консултант към генералния директор на Евростат, докато всъщност той бил назначен за главен консултант в ГД „Администрация и персонал“. Втората информация относно решението за образуване на дисциплинарно производство изтекла през юли 2003 г. В статии от международния печат неправилно се внушавало, че ищецът бил замесен във финансовия скандал с предприятието Planistat. Информацията в посочените случаи можела да изтече единствено от службите на Комисията. Освен това предвид естеството на разпространените лични данни с изтичането на информация в тези случаи се нарушавал член 2, буква б) от Регламент № 45/2001.

158    Според Комисията, на първо място, ищецът не доказва, че информацията, съдържаща се в представените от него статии, произхожда от нейните служби. Всъщност споменатите статии изобщо не упоменавали източниците си. На второ място, тя счита, че при всички положения твърдените случаи на изтичане не представляват съществено нарушение на общностното право, за което администрацията носи отговорност. На трето място, във връзка с първия случай на твърдяно изтичане на информация Комисията счита, че разпространената информация не накърнява репутацията на ищеца.

 Съображения на Съда на публичната служба

159    В писмените си изявления и в съдебното заседание ищецът посочва само неправомерното двукратно изтичане на лични данни, допуснато от службите на Комисията през ноември 2002 г. и юли 2003 г. За сметка на това, в подкрепа на искането си за обезщетение, ищецът не се позовава на разпространението на свързана с него лична информация, което е могло да се извърши при публикуването на прессъобщението на Комисията.

160    В самото начало следва да се напомни, че е прието, че неправомерното изтичане на лични данни представлява обработка на лични данни в нарушение на Регламент № 45/2001 (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Nikolaou/Комисия, T‑259/03, непубликувано в Сборника, точка 208).

161    Освен това Съдът на публичната служба напомня, че в рамките на иск за обезщетение именно ищецът трябва да докаже, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на съответната институция са изпълнени. Така, в случая ищецът трябва по принцип да докаже, че свързаната с него информация е публикувана в печата вследствие на изтичане на информация, вина за което носи администрацията (вж. в този смисъл Решение по дело Nikolaou/Комисия, посочено по-горе, точка 141 и Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 182). Съществува все пак смекчаване на тази норма, когато вредоносно деяние е можело да бъде предизвикано от множество различни причини и когато общностната институция, макар да е била в състояние най-лесно да събере доказателства в това отношение, не е привела никакво доказателство, което да установи коя от тези причини е довела до това деяние, така че неяснотата, която остава, трябва да бъде в нейна тежест (Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 183).

162    С оглед на тези принципи следва да се провери наличието на твърдените от ищеца случаи на изтичане.

163    На първо място, ищецът поддържа, че има изтичане на лични данни, а именно неразрешено разпространение на проекторешението, което не се приема окончателно, за неговото преназначаване като специален консултант към директора на Евростат, тъй като тази информация е публикувана на 14 ноември 2002 г. в статия на люксембургския вестник „Le Quotidien“.

164    Следва все пак да се отбележи, че на 13 ноември 2002 г. Комисията публикува прессъобщение относно преназначаването на някои директори в Евростат. В това прессъобщение обаче официално се уточнява, макар и неправилно, че ищецът е бил преназначен в рамките на службите на Евростат. При тези условия, предвид съдържанието на това официално прессъобщение, няма данни, че в основата на информацията, публикувана на 14 ноември 2002 г. в люксембургския вестник „Le Quotidien“, е изтичането на поверителни данни от службите на Комисията.

165    При всички положения, дори да се допусне, че е налице подобно изтичане, ищецът не установява причинно-следствената връзка между това изтичане и изтъкната от него вреда. Всъщност твърдяното накърняване на репутацията произтичало не от самото изтичане, а от съвпадането във времето на взетото решението за преназначаване, на официалното му разгласяване и на публикуването на статия от г‑н Tillack, в която ищецът е обвинен поименно.

166    На второ място, ищецът изтъква, че през юли 2003 г. службите на Комисията били в основата на нови случаи на неправомерно изтичане на лични данни, тъй като в различни статии, и по-специално в публикувана на 10 юли 2003 г. статия във вестник „Financial Times“, се уточнява, че Комисията е образувала дисциплинарно производство срещу ищеца и че той е замесен във финансовия скандал във връзка с предприятието Planistat.

167    На 9 юли 2003 г. Комисията публикува прессъобщение, в което уточнява по-специално, че е образувала дисциплинарно производство срещу три длъжностни лица, че по време на текущите разследвания спира изпълнението на договорите, сключени между Евростат и предприятието Planistat, което предоставя консултантски услуги в областта на икономиката и статистиката, както и че два изготвени от службите ѝ доклада вече дават възможност да се установят сериозни нарушения на финансовата уредба в рамките на Евростат.

168    От прочита на това прессъобщение обаче се установява, че то не съдържа нито името на ищеца, нито други данни, позволяващи идентифицирането му като едно от длъжностните лица, срещу които се води дисциплинарно производство. При тези условия обстоятелството, че името на ищеца се цитира в статия на „Financial Times“, може да е в резултат единствено от неразрешено изтичане на информация. Освен това в основата на изтичането могат да са единствено службите на Комисията, тъй като никой друг административен орган не е бил сезиран с преписката и тъй като ищецът не е имал никакъв интерес от разпространяването на такъв вид информация в печата.

169    Действително според Комисията ищецът не доказва надлежно, че нейните служби са в основата на неправомерното оповестяване на името му. Въпреки това по силата на принципите, припомнени в цитираната в точка 161 от настоящото решение съдебна практика, при положение, в което е налице несигурност, тежестта на доказване се носи не от ищеца, а от институцията ответник.

170    Накрая, въпреки че Комисията поддържа, че след прочитане на прессъобщението от 9 юли 2003 г. журналистите сами биха могли да се досетят за името на ищеца, като направят проста справка в интернет, тези неясни твърдения не позволяват да се приеме, че Комисията не е в основата на неправомерното оповестяване на името на ищеца. Действително следва да се отбележи, че статията във „Financial Times“ е публикувана незабавно след прессъобщението от 9 юли 2003 г. и много убедено се спира на образуването на дисциплинарно производство срещу ищеца. Освен това от материалите по делото не се установява, че „Financial Times“ e сред медиите, които около година по-рано разпространяват подозренията срещу ищеца относно извършването на действия в полза на гръцки предприятия.

171    В този смисъл, като е оповестила неправомерно името на ищеца като едно от длъжностните лица, срещу които се води дисциплинарно производство, Комисията е нарушила разпоредбите на Регламент № 45/2001. Тя носи отговорност за това нарушение.

 По доклада на службата за вътрешен одит на Евростат

 Доводи на страните

172    Ищецът твърди, че службата за вътрешен одит на Евростат е допуснала определени нарушения при изготвянето на доклада си. На първо място, одитът бил извършен в нарушение на правилата за одит. По-специално директорът на Евростат не възложил на службата за вътрешен одит изготвянето на доклад в резултат на отправените от г‑н Tillack въпроси.

173    На второ място, докладът бил опорочен поради пристрастност и нарушавал принципа на презумпцията за невиновност. В този смисъл г‑жа D., която изготвила доклада, била предубедена срещу ищеца и още при започването на вътрешния одит искала да състави неблагоприятен за него доклад. Тази липса на безпристрастност се потвърждавала и от реакцията на г‑жа D. по повод на становището на ищеца по проектодоклада за одита.

174    На трето място, Комисията нарушила принципа на оправданите правни очаквания и на добра администрация, като не предоставила възможност за събеседване с ищеца, преди да подготви окончателната редакция на доклада, и като не взела под внимание писменото становище, което той изпратил по електронната поща на 24 юни 2003 г.

175    В самото начало Комисията напомня, че спорният доклад на службата за вътрешен одит на Евростат представлява доклад за одит, а не доклад, изготвен в резултат на административно разследване. Поради това администрацията не била длъжна да спазва правната уредба в областта на административните разследвания, напр. Решението на Комисията от 19 февруари 2002 г. относно провеждането на административни разследвания и дисциплинарни производства.

176    По-нататък Комисията изтъква, че докладът на службата за вътрешен одит на Евростат е подготвен в съответствие с действащите правила.

177    На първо място, вътрешният одит бил изрично възложен от генералния директор на Евростат, както впрочем се установявало от документа, озаглавен „Хронология на действията/събитията в рамките на одита относно възлагането на поръчки по програма „Supcom“ 1995—1998 г.“, в който се уточнява, че „г‑н Franchet иска вътрешният одит да разгледа по-задълбочено някои въпроси“.

178    На второ място, правото на защита било спазено, тъй като ищецът получил копие от проектодоклада за вътрешен одит в съответствие с разпоредбите на Хартата за одит на службата за вътрешен одит на Евростат от 17 юни 2002 г. (наричана по-нататък „Хартата за одит“) и тъй като му била предоставена възможност да представи становище по този проект. Накрая, службата за вътрешен одит анализирала представените от ищеца коментари. Обстоятелството, че ищецът не е бил изслушан преди окончателното изготвяне на доклада за одит, не можело да докаже, че Комисията е нарушила правото на защита, тъй като нито една законова или подзаконова разпоредба, нито пък основен принцип на общностното право не налагали подобно задължение.

179    На трето място, докладът за вътрешен одит не бил пристрастен и не нарушавал принципа на презумпцията за невиновност. Всъщност от прочита на доклада се установявало, че той бил изготвен напълно неутрално и нямал за цел да изследва дали ищецът е извършил неправомерни действия, а просто да направи обща оценка на рисковете от отправените срещу Евростат и едно от длъжностните му лица обвинения.

 Съображения на Съда на публичната служба

180    На първо място, Съдът на публичната служба счита, че предвид, от една страна, недвусмисленото съдържание на проектодоклада и на доклада на службата за вътрешен одит на Евростат и от друга страна, развилото се производство, в съответствие с изложените от нея твърдения администрацията е извършила вътрешен одит, а не административно разследване. Впрочем IDOC ни най-малко не взема участие в осъществяването на този одит. От това следва, че ищецът не може надлежно да се позовава на нарушение на разпоредбите на Решението от 19 февруари 2002 г., за да ангажира отговорността на Комисията.

181    На второ място, ищецът поддържа, че докладът на службата за вътрешен одит на Евростат бил неправомерен, тъй като генералният директор на Евростат не поискал в писмен вид провеждането на такъв одит от службата за вътрешен одит.

182    Въпреки това нито една разпоредба от правото на Съюза, дори и от Хартата за одит, не налага на генералния директор на Евростат да изиска в писмен вид провеждането на одит от службата за вътрешен одит. Освен това от материалите по делото, и по-специално от документа „Хронология на действията/събитията в рамките на одита относно възлагането на поръчки по програма „Supcom“ 1995—1998 г.“, е видно, че генералният директор на Евростат действително е в основата на първоначално започналия спорен одит. В писмените си свидетелски показания, приложени към репликата, г‑н Franchet, бивш генерален директор на Евростат, впрочем твърди, че си спомня, „че е поискал от г‑жа D. да провери дали има сериозно основание за повдигнатите от г‑н Tillack въпроси“. Действително в съдебното заседание Комисията не е в състояние да изясни по силата на какво решение спреният в продължение на няколко месеца одит е бил възобновен на 21 май 2003 г. с изпращането на ищеца на проектодоклада за одит. Въпреки това приоритетна задача на новия генерален директор, назначен именно на 21 май 2003 г., е да изясни причините за случаите на неправилно функциониране в рамките на Евростат. В този смисъл при обстоятелствата по конкретния случай няма основание да се счита, че възобновяването на одита само по инициатива на г‑жа D. е било неправомерно. Поради това твърдението за нарушение трябва да се отхвърли.

183    На трето място, ищецът изтъква, че принципът на презумпцията за невиновност е бил нарушен в рамките на производството по изготвяне на доклада на службата за вътрешен одит на Евростат.

184    Следва да се напомни, че принципът на презумпцията за невиновност, който произтича по-специално от член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), е част от основните права, които в съответствие с практиката на Съда и член 6, параграф 2 ЕС се признават в правната система на Съюза (вж. по-специално Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150, Решение на Първоинстанционния съд от 4 октомври 2006 г. по дело Tillack/Комисия, T‑193/04, Recueil, стр. II‑3995, точка 121 и Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 209).

185    Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека член 6, параграф 2 от ЕКПЧ се отнася за наказателното производство като цяло, независимо от неговия изход, а не единствено до проверката дали обвинението е основателно. Тази разпоредба дава гаранция на всяко лице, че няма да бъде счетено, нито третирано като виновно в извършването на престъпление, преди вината му да бъде установена от съд. Следователно тя изисква по-специално при изпълнение на своите задължения членовете на съда да не изхождат от предварителната представа, че подсъдимият е извършител на деянието. Презумпцията за невиновност се нарушава от изявления или решения, които отразяват представата, че лицето е виновно, карат обществеността да вярва в неговата вина или предрешават преценката на фактите от компетентния съд (вж. по-специално Решение на ЕСПЧ по дело Allenet de Ribemont с/у Франция от 10 февруари 1995 г., série A № 308, § 38—41, Решение на ЕСПЧ по дело Daktaras с/у Литва от 10 октомври 2000 г., Recueil des arrêts et décisions, 2000‑X, § 44 и Решение на ЕСПЧ по дело Pandy с/у Белгия от 21 септември 2006 г., № 13583/02, § 41 и 42).

186    В случая обаче е безспорно, че срещу ищеца не е образувано наказателно производство.

187    Освен това юрисдикциите на Съюза неотменно приемат, че е невъзможно надлежно позоваване на нарушение на член 6 от ЕКПЧ в рамките на административно или дисциплинарно производство, тъй като институцията, която образува такова производство, не може да се квалифицира като „съд“ по смисъла на споменатия член 6 (вж. по-специално Определение на Съда от 16 юли 1998 г. по дело N/Комисия, C‑252/97 P, Recueil, стр. I‑4871, точка 52, Решение на Първоинстанционния съд от 17 октомври 1991 г. по дело de Compte/Парламент, T‑26/89, Recueil, стр. II‑781, точка 94 и Решение на Първоинстанционния съд от 15 май 1997 г. по дело N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точка 95, Решение на Съда на публичната служба от 8 ноември 2007 г. по дело Andreasen/Комисия, F‑40/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑337 и II‑A‑1‑1859, точки 125—127, предмет на производство по обжалване, висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑17/08 P).

188    При тези условия правното основание, изведено от нарушение в рамките на производството за вътрешен одит на принципа на презумпция за невиновност, произтичащ по-специално от разпоредбите на член 6, параграф 2 от ЕКПЧ, е неприложимо, тъй като службата за вътрешен одит на Евростат не съставлява „съд“ по смисъла на споменатия член 6.

189    Това не променя обстоятелството, че принципът на безпристрастност налага на административния орган, когато провежда одит, да не бъде предубеден по отношение на това, което контролира. Органът може да възприеме друго отношение едва след като установи разглежданите от него случаи на неправилно функциониране (вж. по аналогия относно започването на дисциплинарно производство Решение по дело Pessoa e Costa/Комисия, посочено по-горе, точка 56).

190    В случая ищецът твърди, че от самото начало на одита г‑жа D. била предубедена относно съдържанието на изводите в доклада на службата за вътрешен одит на Евростат.

191    На първо място, Съдът на публичната служба приема, че използването при определяне на обхвата на вътрешния одит единствено на въпросите на германския журналист г‑н Tillack или частичното поставяне под съмнение в доклада за вътрешния одит на изготвените от Комисията отговори на въпросите на г‑н Tillack не са достатъчни, за да установят липсата на безпристрастност на службата за вътрешен одит на Евростат спрямо ищеца. От една страна, както бе уточнено в точка 182 от настоящото решение, одитът се ограничава до отправените от г‑н Tillack въпроси по искане на генералния директор, а не по инициатива на г‑жа D. От друга страна, тъй като дадените от Комисията отговори на въпросите на г‑н Tillack са изготвени на определена дата, съдържащата се в тези отговори информация е могла да бъде променена или смекчена впоследствие, след проведени от службата за вътрешен одит допълнителни действия по разследване.

192    На второ място, действително г‑жа D., от една страна, уведомява новия генерален директор, че според нея коментарите на ищеца относно проектодоклада за одит са неуместни, и от друга страна, спира проекта за отговор на коментарите на ищеца, подготвен от одитния екип. Тези действия обаче, макар да показват субективна лична преценка, не съставляват доказателство за пристрастността на г‑жа D., която не превишава пределите на правото си на преценка в качеството на ръководител на службата за вътрешен одит. Поради това посоченото твърдение за нарушение също трябва да се отхвърли.

193    Във връзка с твърдението за нарушение, изведено от неспазването на принципа за защита на оправданите правни очаквания, следва да се напомни, че той се вписва сред основните принципи на Съюза (Решение на Съда от 5 май 1981 г. по дело Dürbeck, 112/80, Recueil, стр. 1095, точка 48). Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (Решение на Първоинстанционния съд от 21 юли 1998 г. по дело Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, Recueil FP, стр. I‑A‑449 и II‑1305, точки 106 и 107). Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани (Решение на Първоинстанционния съд от 9 февруари 1994 г. по дело Latham/Комисия, T‑3/92, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑83, точка 58, Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 1996 г. по дело Galtieri/Парламент, T‑235/94, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑129, точки 63 и 64, Решение на Първоинстанционния съд от 17 февруари 1998 г. по дело Maccaferri/Комисия, T‑56/96, Recueil FP, стр. I‑A‑57 и II‑133, точка 54). Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (Решение на Съда от 6 февруари 1986 г. по дело Vlachou/Сметна палата, 162/84, Recueil, стр. 481, точка 6, Решение на Първоинстанционния съд от 27 март 1990 г. по дело Chomel/Комисия, T‑123/89, Recueil, стр. II‑131, точка 28).

194    От своя страна, принципът на добра администрация изисква, когато ОН се произнася по положението на длъжностно лице, да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат определящи за решението му, като отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2004 г. по дело Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точка 42, Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2007 г. по дело Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑28/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑431 и II‑A‑1‑2443, точка 150).

195    В случая нито една разпоредба или принцип на правото на Съюза не налагат на администрацията да изслуша длъжностното лице, преди да подготви окончателния доклад за вътрешен одит, отнасящ се до него. Точка 4.2.4 от Хартата за одит предвижда само задължението на службата за вътрешен одит да даде възможност на лицето, чиято дейност е предмет на одита, да представи становище относно проектодоклада. От писмото на г‑жа D. от 12 юни 2003 г. и становището на ищеца от 24 юни 2003 г. е видно, че това задължение е изпълнено. Освен това ищецът не доказва, че администрацията му е дала конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения във връзка с изслушването му преди подготвянето на окончателния доклад за вътрешен одит. В този смисъл, след като едно от изискванията за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания не е изпълнено, правното основание, изведено от нарушение на този принцип, при всички положения не би могло да се приеме.

196    Накрая, обстоятелството, че на ищеца не е била осигурена възможност за официално събеседване преди окончателното изготвяне на доклада на службата за вътрешен одит, не може да докаже нарушаването на принципа на добра администрация. Всъщност администрацията е могла да вземе под внимание интереса на ищеца, след като безспорно му е била осигурена възможност да представи становище по проектодоклада.

 По решението за образуване на дисциплинарно производство

 Доводи на ищеца

197    На първо място, ищецът поддържа, че при образуване на дисциплинарното производство срещу него Комисията не е действала по надлежния ред. Всъщност при образуването на това производство Комисията се основала не на административно разследване, проведено от IDOC в съответствие с Решението от 19 февруари 2002 г., а само на доклад на службата за вътрешен одит на Евростат и на междинен доклад на службата за вътрешен одит на Комисията. Освен това процесуалните гаранции, установени с Решението от 19 февруари 2002 г., например правото на изслушване преди изготвяне на окончателния доклад, не били спазени. В допълнение, администрацията нарушила принципа на зачитане на правото на защита, като не изслушала ищеца преди образуването на дисциплинарно производство срещу него.

198    На второ място, той изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила принципа на добра администрация, като е решила да образува дисциплинарно производство срещу него. От една страна, докладът на службата за вътрешен одит на Евростат и междинният доклад на службата за одит на Комисията, на които последната се основава, не позволявали законосъобразното образуване на такова производство, тъй като тези доклади не били изготвени сериозно, не привеждали доказателства за изложените в тях твърдения, не зачитали правото на защита и съдържали голям брой неверни и неясни сведения. От друга страна, явната грешка в преценката произтичала и от прибързания характер на решението за образуване на дисциплинарно производство, прието в рамките на два дни.

199    Комисията изтъква, че решението за образуване на дисциплинарно производство от 9 юли 2003 г. е взето при строго спазване на приложимите общностни норми.

200    На първо място, тя счита, че нито една законова или подзаконова разпоредба не ѝ налага да проведе административно разследване, преди да образува дисциплинарно производство срещу някое от длъжностните ѝ лица. Тя можела да образува дисциплинарно производство, ако разполага с достатъчно доказателства за наличието на дисциплинарно нарушение. В това отношение тя напомня, че разполага с широко право на преценка по тези въпроси в зависимост от доказателствата, с които разполага. В случая обаче предвид съдържанието на посочените по-горе доклади тя не допуска явна грешка в преценката, когато решава да образува спорното дисциплинарно производство.

201    На второ място, Комисията поддържа, че нито една разпоредба на общностното право не я задължава да изслуша длъжностното лице, преди да вземе решение за образуване на дисциплинарно производство срещу него. Най-напред, член 87 от Правилника предвиждал единствено, че длъжностното лице се изслушва, преди ОН да му наложи наказание писмено предупреждение или забележка, или преди ОН да вземе решение да сезира Дисциплинарния съвет. По-нататък, основният принцип на правото на изслушване задължавал Комисията да изслушва длъжностното лице само когато е възможно срещу него да бъде постановено увреждащо решение. Тъй като обаче решението за образуване на дисциплинарно производство не е увреждащо, този основен принцип в случая не намирал приложение. Накрая, тъй като дисциплинарното производство не е съдебно производство, ищецът не би могъл да се позовава надлежно на изискванията по член 6 от ЕКПЧ в подкрепа на твърдението, че е трябвало да бъде изслушан преди образуването на дисциплинарното производство.

202    На трето място, Комисията изтъква, че не е допуснала явна грешка в преценката, като е образувала спорното дисциплинарно производство, след като докладът за вътрешен одит в Евростат и междинният доклад на службата за вътрешен одит на Комисията, които не нарушавали принципа на презумпцията за невиновност, можело основателно да създадат впечатлението, че ищецът е извършил дисциплинарни нарушения.

 Съображения на Съда на публичната служба

203    На първо място, ищецът твърди, че при приемането на решението за образуване на дисциплинарно производство било допуснато процесуално нарушение, тъй като Комисията не провела предварително административно разследване и не спазила разпоредбите на Решението от 19 февруари 2002 г. относно административните разследвания.

204    Въпреки това нито член 87 от Правилника, нито приложение XI към него налагат провеждането на административно разследване, преди администрацията да вземе решение за образуване на дисциплинарно производство.

205    Действително Решението от 19 февруари 2002 г., с което се създава IDOC, определя някои правила, които да се спазват при провеждане на административно разследване за подготвянето на дисциплинарно производство. Нито една разпоредба от това решение обаче не налага изрично на администрацията да проведе административно разследване, преди да започне дисциплинарно производство. Напротив, от член 5 от това решение е видно, че започването на административно разследване е само възможност, предоставена на генералния директор на администрацията и персонала, чрез която да получи по-голяма яснота относно деянията, в извършването на които може да бъде упрекнато длъжностното лице.

206    Освен това, тъй като решението за образуване на дисциплинарно производство не съставлява увреждащ акт, ищецът не може надлежно да се позовава на принципа на зачитане на правото на защита, за да възрази срещу това, че не е бил изслушан, преди ОН да вземе решение за образуване на дисциплинарно производство срещу него (Решение по дело Pessoa e Costa/Комисия, посочено по-горе, точка 59 и Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 367).

207    При това положение непровеждането на административно разследване преди образуването на дисциплинарно производство не представлява процесуално нарушение или неспазване на принципа на зачитане на правото на защита, за които администрацията носи отговорност.

208    На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от явна грешка в преценката, следва да се напомни, че целта на решението за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице е да се даде възможност на ОН да провери дали действително са извършени деянията, в които се упреква съответното длъжностно лице, и каква е тяхната тежест, както и да го изслуша по този въпрос в съответствие с член 87 от Правилника, за да си състави становище, от една страна, относно целесъобразността на прекратяването на дисциплинарното производство без последици за съответното лице или на налагането на дисциплинарно наказание на длъжностното лице и от друга страна, евентуално относно необходимостта преди налагането на това наказание случаят да се отнесе до Дисциплинарния съвет съгласно производството, предвидено в приложение IX към Правилника (Решение по дело Pessoa e Costa/Комисия, посочено по-горе, точка 36 и Решение на Първоинстанционния съд 5 октомври 2005 г. по дело Rasmussen/Комисия, T‑203/03, Recueil FP, стр. I‑A‑279 и II‑1287, точка 41).

209    По необходимост такова решение е свързано с деликатни преценки от страна на институцията поради сериозните и неотменими последици, които могат да произтекат от него. В това отношение институцията разполага с широко право на преценка и съдебният контрол се ограничава до проверката дали обстоятелствата, взети предвид от администрацията за образуване на производството, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на фактите, за които се упреква лицето, или злоупотреба с власт (вж. по аналогия относно дисциплинарното наказание по-специално Решение на Първоинстанционния съд от 17 май 2000 г. по дело Tzikis/Комисия, T‑203/98, Recueil FP, стр. I‑A‑91 и II‑393, точка 50 и Решение по дело N/Комисия, посочено по-горе, точка 125; относно сезирането на OLAF вж. Решение на Съда на публичната служба от 2 май 2007 г. по дело Giraudy/Комисия, F‑23/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑121 и II‑A‑1‑657, точки 98 и 99).

210    Все пак, за да се защитят правата на съответното длъжностно лице, преди да образува дисциплинарно производство, ОН трябва да разполага с достатъчно точни и релевантни доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 352, Решение на Съда на публичната служба от 13 януари 2010 г. по дело A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 366).

211    В случая от прочита на Решението от 9 юли 2003 г. е видно, че Комисията решава да образува дисциплинарно производство срещу ищеца, поради това че от една страна, при възлагането на обществени поръчки същият е допуснал или приел процедурите за оценяване да не бъдат прозрачни, методите за оценяване, представени в докладите на консултативната комисия за снабдяване и поръчки, да не съответстват на действително приложените на практика и от друга страна, че за договор, сключен с предприятието Planistat, е допуснал или приел приближен до него експерт, който не е бил първоначално предложен от оферента, да вземе участие в проекта за изготвяне на проучване без връзка с поръчката, което е „прието за плащане“ още преди междинният доклад по проучването да е завършен. При приемането на това решение Комисията се основава, от една страна, на междинния доклад на службата за вътрешен одит на Комисията от 7 юли 2003 г. и от друга страна, на доклада на службата за вътрешен одит на Евростат от 8 юли 2003 г.

212    На първо място се поставя въпросът дали докладите за вътрешен одит сами по себе си могат да бъдат достатъчно точни и релевантни доказателства, които администрацията може да вземе предвид, за да образува дисциплинарно производство срещу длъжностно лице.

213    Всъщност в точка 1.3 от Хартата за одит се уточнява по-специално:

„[…] целта на вътрешния одит не е да се открие измама.

Дори да се положат всички необходими усилия, одитът на процедурите не може да гарантира откриването на измама.

Все пак е възможно одиторите да установят определени рискове, които да са в състояние да разкрият някои измами. Ако въведените мерки за контрол не ограничават установените рискове и опасности, одиторите трябва да продължат действията по разследване, за да определят дали е налице измама и при необходимост да уведомят за нея OLAF, който единствено е компетентен да провежда такъв вид разследвания.“

214    От своя страна, Комисията напомня в писмената си защита:

„[Докладът] за вътрешен одит има за цел да подпомогне генералните директори и членовете на висшето ръководство да контролират рисковете, за да гарантират безопасността на имуществото и да проверяват спазването на правилата и точността на информацията […]. Следователно вътрешният одит в Евростат не позволява да се направи извод за наличието на някои измамни практики, нито пък да се установи, че определени твърдения за наличието на измама са основателни. Това може да стане единствено в резултат от административни разследвания и дисциплинарни производства. Следователно целта на вътрешния одит е съвсем различна от тази на административното разследване или на дисциплинарното производство, тъй като тези производства се отнасят или могат да се отнасят до евентуалните задължения на конкретни лица […]“

215    В случая е безспорно, че при образуване на дисциплинарното производство срещу ищеца Комисията се основава изключително на докладите за вътрешен одит. Предвид естеството им и споменатите по-горе характеристики обаче подобни доклади за вътрешен одит по принцип не могат да съставляват достатъчно точни и релевантни доказателства, които да позволяват образуването на дисциплинарно производство.

216    Все пак, въпреки че предназначението му е по-различно, не е изключена възможността доклад за вътрешен одит евентуално да послужи като основа за образуване на дисциплинарно производство. Поради това следва да се проверява във всеки отделен случай, в който администрацията се позовава на такъв доклад, дали съдържащата се в такъв документ информация е достатъчно точна и релевантна, за да обоснове образуването на дисциплинарно производство.

217    В настоящия случай следва да се отбележи, че междинният доклад на службата за вътрешен одит на Комисията не съдържа никаква констатация относно първото твърдение за нарушение, в което се упреква ищецът. По второто твърдение за нарушение в споменатия доклад само се уточнява, че службата за вътрешен одит на Евростат разкрива потенциално положение на непотизъм. В този смисъл докладът не съдържа никакъв анализ, нито конкретна проверка на деянията, в чието извършване се упреква ищецът; в него, от една страна, само се възпроизвеждат непряко и предпазливо констатациите, които службата за вътрешен одит на Евростат е направила в рамките на своя проектодоклад, и от друга страна, се припомнят спекулациите в медиите относно предполагаемите действия в интерес на гръцки предприятия в една от дирекциите на Евростат.

218    При това положение, предвид съдържанието на този доклад, той не може да представлява точно и релевантно доказателство, позволяващо на Комисията да обоснове решението си за образуване на дисциплинарно производство.

219    Във връзка с доклада на службата за вътрешен одит на Евростат от 8 юли 2003 г. следва, на първо място, да се констатира, че той е изготвен в отговор на отправените от журналист въпроси относно условията на възлагане на обществените поръчки от дирекцията, ръководена от ищеца, въз основа на ограничен анализ на фактите, свързани с твърденията на споменатия журналист. В този смисъл във въведението на доклада се уточнява, че направеният анализ „не води до подробен и индивидуализиран одит на договорите, възложени в рамките на програма „Supcom“, а се ограничава до аспектите, критикувани от [журналиста], т.е. разпределянето на бюджета по националност, методите за оценка на офертите или прозрачността на процеса на възлагане“. В критичния анализ на доклада за вътрешен одит, който е направен от ищеца и чието съдържание не се оспорва от Комисията (наричан по-нататък „критичният анализ“), се уточнява в това отношение, че „при вътрешния одит не са приложени международните одитни стандарти, нито стандартите на Хартата за одит“, че „изводите от вътрешния одит изобщо не са съгласувани по множество развити в доклада въпроси“ и че „писмото с коментари [на ищеца] в отговор на проекта дава основание конкретните фактически бележки, засягащи въпроси по същество […], да се вземат предвид в доклада за вътрешен одит“.

220    На второ място, в доклада на службата за вътрешен одит на Евростат се стига по-специално до следните изводи:

–        процедурата за оценка на офертите, представени от предприятия с цел да получат поръчки, свързани с програма „Supcom“, невинаги е прозрачна и в съответствие с вътрешните правила,

–        във връзка с договор № 665100003 с предприятието Planistat са допуснати нарушения, що се отнася по-специално до назначаването на експерт, който е племенник на ищеца.

221    Въпреки че по този начин в доклада на службата за вътрешен одит на Евростат се посочват някои случаи на неправилно функциониране във връзка с процедурата за оценяване на офертите при възлагането на договорите по програма „Supcom“ от ръководената от ищеца дирекция, от този доклад изобщо не личи, че заинтересуваното лице е извършило констатираните нарушения, че е допринесло за извършването им или че отбелязаните случаи на неправилно функциониране се наблюдават единствено в дирекцията на ищеца, както впрочем отбелязва екипът за одит в своя проект за отговор на становището на ищеца.

222    Освен това, що се отнася до факта, че кръщелникът на ищеца е работил по договор между Евростат и предприятието Planistat, от доклада на службата за вътрешен одит изобщо не следва, че ищецът е изиграл някаква роля в този случай.

223    По-нататък следва да се подчертае, че ищецът представя конкретно становище, за да опровергае фактите, за които е упрекнат в проектодоклада на службата за вътрешен одит на Евростат.

224    В този смисъл от материалите по делото е видно, че службата за вътрешен одит на Евростат в крайна сметка изобщо не взема под внимание становището на ищеца. В действителност, въпреки че службата възнамерява първоначално да отговори писмено на становището на ищеца, в крайна сметка този проект е изоставен, без администрацията да разясни промяната в позицията си. Освен това от писмо от 8 юли 2003 г. на г‑жа D. до новия генерален директор на Евростат става ясно, че докладът на службата за вътрешен одит на Евростат от 8 юли 2003 г. представлява точно копие на проектодоклада на службата за вътрешен одит и че в крайна сметка службата за вътрешен одит на Евростат изобщо не провежда задълбочен анализ на представеното от ищеца становище. Всъщност в споменатото по-горе писмо се уточнява:

„[…] на 27 май 2003 г. Ви изпратих проектодоклада за одит относно възлагане[то] на обществените поръчки по програма „Supcom“ през периода 1995—1999 г. […]

Изпращам Ви окончателния анализ, споменат в предмета на настоящото писмо, в съответствие с информацията, с която разполагах при анализа на фактите, и който анализ, предвид работната ми натовареност по-рано и в момента, не съм в състояние да задълбоча.“

225    В критичния анализ се установява и че направените от ищеца коментари относно проектодоклада за одит, предвид съдържанието и точността им, е трябвало да се използват от одиторите и да доведат до промяна в доклада за вътрешен одит. Освен това от доклада на OLAF е видно, че споменатите одитори сами признават по време на разследването на OLAF, че докладът за одит „не е бил изготвен при условията на състезателност“.

226    При тези условия докладът на службата за вътрешен одит на Евростат, подготвен върху частична и непълна основа, не представлява достатъчно релевантна и точна информация, която да позволи на администрацията да образува дисциплинарно производство.

227    Впрочем следва да се отбележи, че самият одитен екип в проекта си за отговор на становището на ищеца признава, че предвид съдържанието му одитният доклад не представлява основа за отправянето на обвинения лично към ищеца. Всъщност в отговор на забележка на ищеца, който посочва, че „дори някои статистически данни [да са верни], […] т[е] не [могат] да съставляват доказателство за какв[ото] и да било нарушение от моя страна“, одиторите предлагат следното: „имате право, поради което [именно] никъде не се споменава „нарушението на определено правило“.

228    Освен това в съдебното заседание Комисията приема, че няма основание за неотложно образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца, като евентуално подобна неотложност би могла да обясни липсата на по-задълбочен доклад за одит. В този смисъл не е изключено образуването на дисциплинарното производство срещу ищеца още на 9 юли 2003 г. частично да е било мотивирано от едновременното образуване на дисциплинарни производства на същата дата срещу други длъжностни лица в Евростат, сред които неговия генерален директор.

229    Предвид сведенията, с които разполага и които произтичат от недостатъчно точните и релевантни доклади за одит, би било най-целесъобразно, преди да образува дисциплинарно производство, администрацията да започне административно разследване, което да повери на IDOC, или да сезира OLAF, което тя така и не е прави, тъй като OLAF е сезирана едва след образуването на дисциплинарното производство.

230    От това следва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила принципа на добра администрация, като на 9 юли 2003 г. е образувала дисциплинарно производство срещу ищеца единствено с оглед на споменатите по-горе доклади за вътрешен одит. Това действие представлява нарушение, за което тя носи отговорност.

 По липсата на възлагане на конкретни задачи в съответствие със степента и компетентността на ищеца

 Доводи на страните

231    Ищецът твърди, че след решението за преназначаване като главен консултант към ГД „Администрация и персонал“ Комисията не му възлага конкретни задачи в съответствие с компетентността му. Той се оплакал без особен успех от това положение на председателя на Комисията. Задачите, които Комисията споменава в отговора си на административната му жалба, нямали реално съдържание и впрочем той нито веднъж не се срещнал със заместник-председателя на Комисията, към който по принцип бил назначен. Бил настанен в малко служебно помещение без средства, нито секретар. От своя страна, обстоятелството, че Комисията дала разрешение на ищеца да упражнява външни дейности, не доказвало, че му било възложено осъществяването на конкретни задачи.

232    На първо място, Комисията изтъква, че решението за преназначаване на ищеца включвало конкретни задачи в съответствие с неговата степен. На второ място, още с встъпването му в длъжност в ГД „Администрация и персонал“ Комисията го натоварила с изпълнението на конкретни задачи. На трето място, ищецът участвал в подготовката за неформалния съвет в Родос (Гърция), получил разрешение за упражняването на външни дейности и след ноември 2003 г. взел участие в работна група във връзка с реформата на пенсионните схеми за държавните служители на държавите членки. Обстоятелството, че ищецът не се е срещал със заместник-председателя на Комисията, не доказвало, че той нямал никаква задача, като се има предвид, че бил главен консултант в ГД „Администрация и персонал“, а не специален консултант на определен комисар.

 Съображения на Съда на публичната служба

233    Следва да се направи разграничение между, от една страна, самото решение за преназначаване и от друга страна, действията на Комисията без характер на решение, които са имали за цел или последица да изпразнят от съдържание задълженията, възложени на ищеца с решението за преназначаване. Всъщност Комисията може да носи отговорност единствено за споменатите по-горе действия, които нямат характер на решение, предвид припомненото в точки 106 и 107 от настоящото решение във връзка с решението за преназначаване.

234    В случая в решението за преназначаване се изброяват определени задачи, възложени на ищеца. От материалите по делото обаче не следва, че Комисията е дала възможност на ищеца действително да изпълнява тези задачи, нито че те са имали съществено съдържание, съответстващо на компетентността и натрупания от него опит.

235    Всъщност по-специално от писмо от 9 септември 2003 г., отправено до председателя на Комисията, е видно, че ищецът се оплаква от липсата на действителни задачи, съответстващи на неговата степен и компетентност, след преназначаването му през ноември 2002 г. С докладна записка от 22 септември 2003 г. на генералния директор на ГД „Администрация и персонал“ е поискано от началника на кабинета на заместник-председателя на Комисията да възложи на ищеца задачи в съответствие с уговореното. В отговор на това писмо с докладна записка от 29 септември 2003 г. началникът на кабинета единствено се обръща на свой ред с искане до директора на ГД „Администрация и персонал“ да направи предложения относно задачите, които могат да се възложат на ищеца. Този обмен на кореспонденция потвърждава тезата на ищеца най-малко за периода от януари до октомври 2003 г. Комисията, която би трябвало да е в състояние да приведе доказателства за обратното, обаче не представя никакви данни, които да установяват, че на ищеца реално са били възлагани задачи, по-специално след тази размяна на кореспонденция. Макар администрацията да твърди, че ищецът е взел участие в неформалния съвет в Родос, тя изобщо не уточнява в какво се е състояла тази задача, нито какво е било естеството на извършената работа. По същия начин, макар Комисията да изтъква, че ищецът е бил определен да участва в работна група във връзка с реформата на пенсионните схеми в публичния сектор след 24 ноември 2003 г., тя не доказва, че на ищеца е била дадена възможност да вземе действително участие в тази група, при положение че това твърдо се оспорва от заинтересуваното лице. Освен това следва да се отбележи, че мнозинството в състава на тази работна група се състои от длъжностни лица, срещу които се води дисциплинарно производство — обстоятелство, което оставя място за съмнение относно очакванията, които Комисията е могла да има за работата на споменатата работна група.

236    По-нататък, обстоятелството, че през спорния период ищецът е получил разрешение да упражнява външна дейност, не може да докаже, че му е била предоставена възможност да упражнява конкретни функции в съответствие със степента му в рамките на Комисията.

237    Така с оглед на различните посочени обстоятелства се оказва, че преднамерено или поради бездействие от нейна страна, Комисията не предоставя на ищеца възможност да упражнява конкретни функции в съответствие с неговата степен от януари 2003 г. до февруари 2006 г. с изключение на периода от шест месеца, през които заинтересуваното лице изпълнява задължения към гръцкото правителство, докато е в отпуск по лични причини. Това отношение на Комисията също представлява неправомерно поведение, за което тя носи отговорност.

238    От изложеното по-горе следва, че Комисията е допуснала няколко нарушения спрямо ищеца, на първо място, като го е уведомила със закъснение за решението си по искането му за съдействие от 11 ноември 2002 г., на второ място, като е отговорила със закъснение на исканията за съдействие, отправени на 15 и 21 юли 2003 г., на трето място, като е решила да образува дисциплинарно производство при липса на достатъчно релевантни и точни доказателства, на четвърто място, като през юли 2003 г. е допуснала разпространяването на лични данни, свързани с него, и на пето място, като в продължение на няколко години не му е поверявала действителни задачи в съответствие с неговата степен.

 По вредата и причинно-следствената връзка

 Доводи на страните

239    Ищецът твърди, че Комисията е допуснала няколко нарушения, които са в пряка връзка с вредите, на които се позовава.

240    В последните си писмени изявления той изтъква, че вследствие на тези нарушения е понесъл особено тежки неимуществени вреди, които оценява на стойност от 850 000 EUR. В рамките на тези вреди ищецът по-специално напомня, че с неправомерните си действия Комисията е накърнила неговото добро име и професионална репутация. В писмената си реплика ищецът заявява, че оттегля искането за поправяне на неимуществените вреди, свързани с влошаването на здравословното му състояние.

241    Комисията изтъква, че ищецът трябва да докаже, че посочените неправомерни действия са в пряка връзка с неимуществените вреди, на които се позовава, и че те са имали реално и сигурно въздействие върху професионалното и личното му положение. В случая обаче това не било направено. По-специално според Комисията ищецът не доказал, че е пропуснал възможността да бъде назначен на длъжността генерален директор на Евростат, тъй като не е доказал, че е било публикувано обявление за свободна длъжност, нито че е представил кандидатурата си. Също така не съществувала връзка между укоримите действия на Комисията и обстоятелствата, че срещу ищеца били отправени обвинения и инсинуации в печата.

 Съображения на Съда на публичната служба

242    В самото начало следва да се напомни, че съгласно последните писмени изявления на ищеца той ограничава исканията си единствено до поправянето на претърпените от него неимуществени вреди в резултат, от една страна, от накърняването на неговото добро име и професионална репутация и от друга страна, от състоянието на несигурност и тревога, в което се намирал, като се изключи влошаването на психическото му състояние.

243    По-нататък следва да се провери дали допуснатите от Комисията служебни нарушения са в пряка връзка с неимуществените вреди, на които се позовава ищецът.

244    На първо място, след като не е обосновано от наличието на особено обстоятелство, закъснението, с което Комисията уведомява длъжностното лице за решението си по искането му за съдействие от 11 ноември 2002 г., представлява служебно нарушение, в резултат на което настъпва конкретна неимуществена вреда предвид състоянието на несигурност и тревога, в което се намира длъжностното лице вследствие на това положение (вж. по аналогия Решение на Съда от 14 юни 1979 г. по дело V./Комисия, 18/78, Recueil, стр. 2093, точки 16 и 19, Решение по дело Caronna/Комисия, посочено по-горе, точка 106). Същото се отнася за закъснението, с което Комисията се произнася по исканията за съдействие, отправени от ищеца на 15 и 21 юли 2003 г. Размерът на тези неимуществени вреди може да се оцени справедливо, като се определи ex aequo et bono на 10 000 EUR (вж. по аналогия относно обезщетяването на неимуществените вреди във връзка със забавянето да се изготви атестационен доклад Решение на Първоинстанционния съд от 8 декември 2005 г. по дело T‑274/04, Rounis/Комисия, Recueil FP, стр. I‑A‑407 и II‑1849, точка 54).

245    На второ място, решението да се образува дисциплинарно производство, при положение че Комисията не разполага с достатъчно точна и релевантна информация, представлява нарушение, което много сериозно накърнява доброто име и професионалната репутация на ищеца. Всъщност това решение е могло да остави у широката общественост, както и в обкръжението и сред колегите на ищеца впечатлението, че е извършил противоправни деяния. От доказателствата по делото, и по-специално от доклада на OLAF, обаче е видно, че отправените срещу него упреци са били напълно неоснователни.

246    На трето място, изтичането на лични данни по вина на Комисията през юли 2003 г. има за пряка последица значителното утежняване на посегателството над доброто име и професионалната репутация на ищеца. Действително оповестяването на неговото име вследствие на изтичането на информация заедно с данните в прессъобщението на Комисията от 9 юли 2003 г. позволяват на широката общественост, както и на международния и на гръцкия печат да посочат ищеца като едно от длъжностните лица, срещу които се води дисциплинарно производство, и да оставят впечатлението, че той е замесен във финансов скандал.

247    Вредите, посочени в предходните две точки, са едва частично поправени с прессъобщението от 27 октомври 2004 г., чието публикуване оказва много по-слабо въздействие от статиите в международния и гръцкия печат (вж. относно мерки, които поправят в недостатъчна степен неоснователно накърняване на репутацията на длъжностно лице, Решение по дело Giraudy/Комисия, посочено по-горе, точка 206). Публикуването на това прессъобщение представлява единствената мярка, предприета от Комисията за възстановяване на доброто име на ищеца. Институцията в нито един момент не представя извинение или не изразява съжаление, каквито са необходими в случай на неоснователни публични обвинения.

248    Поради това, предвид посочените по-горе особени обстоятелства по настоящото дело, включително прессъобщението от 27 октомври 2004 г., следва размерът на неимуществената вреда, причинена от Комисията в резултат от накърняването на доброто име и професионалната репутация на ищеца, да се определи ex aequo et bono на 60 000 EUR (вж. относно случаи на сериозно накърняване на репутацията Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 411, Решение по дело Giraudy/Комисия, посочено по-горе, точка 207).

249    На четвърто място, като в продължение на няколко години не възлага на ищеца действителни задачи в съответствие с неговата степен, Комисията допуска служебно нарушение, от което пряко произтича неимуществена вреда. При обстоятелствата по делото Комисията следва да бъде осъдена да заплати на това основание сумата от 20 000 EUR на ищеца.

250    От изложеното по-горе следва, че Комисията следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 90 000 EUR на основание различните неимуществени вреди, които същият е претърпял.

 По исканията за процесуално-организационни действия и за действия по събиране на доказателства

1.     Доводи на страните

251    На първо място, ищецът иска от Съда на публичната служба да разпита като свидетели в съдебното заседание най-напред г‑н Portal, журналист във всекидневника „La Voix“, след това г‑жа D., която да уточни условията по изготвяне на доклада на службата за вътрешен одит на Евростат от 8 юли 2003 г., и накрая, г‑н Koopman, който да изясни по-подробно постановяването на решението за преназначаване.

252    На второ място, ищецът моли Съда на публичната служба да покани Комисията да представи всички документи, които могат да докажат, че службата за вътрешен одит на Евростат действително е извършила проверки между ноември 2002 г. и май 2003 г. относно деянията, в които той е упрекнат.

253    На трето място, ищецът иска от Съда на публичната служба да прикани Комисията да представи пълния доклад на OLAF, без заличаване на приложенията и на пасажите, за които се твърди, че са поверителни.

2.     Съображения на Съда на публичната служба

254    В писмената си реплика ищецът иска от Съда на публичната служба да разпита трима свидетели и да разпореди на Комисията да представи документи.

255    В съответствие с член 54, параграф 1 от Процедурния правилник целта на процесуално-организационните действия и действията по събиране на доказателства е при възможно най-добри условия да се осигурят подготвянето на делата за разглеждане, развитието на производствата и решаването на споровете. Съгласно членове 57 и 58 от същия правилник действията по събиране на доказателства целят да дадат възможност да се докажат фактически твърдения, направени от страните в подкрепа на правните им основания (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2000 г. по дело Bareyt и др./Комисия, T‑175/97, Recueil FP, стр. I‑A‑229 и II‑1053, точка 89).

256    По силата на член 55, параграф 2, буква г) от Процедурния правилник искането страните да представят документи или всякакви материали във връзка с делото представлява процесуално-организационно действие, докато разпитът на свидетели е мярка по събиране на доказателства съгласно член 57 от споменатия правилник.

257    Във връзка с преценката на исканията за процесуално-организационни действия или за действия по събиране на доказателства, представени от страната по спор, Съдът на публичната служба самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела (вж. по аналогия относно искане за разпит на свидетел Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Sniace/Комисия, C‑260/05 P, Сборник, стр. I‑10005, точки 77 и 78; вж. по аналогия относно искане за представяне на документи Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Salzgitter/Комисия, C‑182/99 P, Recueil, стр. I‑10761, точки 41 и 44).

258    В случая Съдът на публичната служба счита, че делото е достатъчно изяснено с оглед на материалите по него и на устните състезания в съдебното заседание и че поради това не следва да се извършват поисканите процесуално-организационни действия и действия по събиране на доказателства.

 По съдебните разноски

259    По силата на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби в глава осма от дял ІІ от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член Съдът на публичната служба може да реши, когато справедливостта изисква това, дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.

260    От изложените по-горе мотиви следва, че основно Комисията е загубила делото. Освен това в исканията си ищецът изрично упоменава ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата по настоящия случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, следва Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

реши:

1)      Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑н Nanopoulos сумата от 90 000 EUR.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Европейската комисия понася всички съдебни разноски.

Gervasoni Kreppel Rofes i Pujol

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 май 2010 година.

Секретар       Председател

W. Hakenberg       S. Gervasoni

* Език на производството: гръцки.