РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
5 май 2009 година
Дело F-27/08
Manuel Simões Dos Santos
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2003 г. — Изпълнение на решение на общностния съд — Неоснователно отнемане на точки за заслуги — Забрана за прилагане на общностните актове с обратна сила — Незачитане на силата на пресъдено нещо — Неограничена компетентност — Служебно осъждане да се заплати обезщетение — Неимуществена вреда“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Simões Dos Santos иска да се отмени Решение PERS‑0l‑07 от 6 юни 2007 г. на председателя на СХВП, с които му се присъждат точки за повишаване в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., Решение ADM‑07‑17 от 6 юни 2007 г., с което се тълкува Решение ADM‑03‑35 относно кариерата и повишаването на длъжностните лица и срочно наетите служители, и писмо от 15 юни 2007 г. на органа по назначаването, с което окончателно се присъждат точки за заслуги за 2007 г.
Решение: Отменя решението PERS‑01‑07 и писмото на СХВП от 15 юни 2007 г., доколкото те предполагат установено заличаване на остатъка от натрупани точки на жалбоподателя, признат с решение PERS‑PROM‑39‑03rev1 за повишаване от 30 март 2004 г. Осъжда СХВП да заплати на жалбоподателя сума в размер на 12 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. СХВП понася наред с направените от нея съдебни разноски и три четвърти от тези на жалбоподателя. Жалбоподателят понася една трета от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Жалба за отмяна на потвърдително решение — Недопустимост — Условие — Потвърдено решение, което е станало окончателно
(член 91 Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Предмет
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Отмяна на общностен акт, приет на неправилно правно основание — Приемане на решение с обратно действие, за да се отстрани допусната незаконосъобразност — Допустимост по изключение — Условия
(член 231, първа алинея ЕО)
4. Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Обхват
(член 233 ЕО)
5. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда
6. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Възможност за служебно осъждане на институцията ответник да заплати обезщетение
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Жалбата за отмяна, подадена от длъжностно лице срещу потвърдително решение, е недопустима само ако потвърденото решение е станало окончателно по отношение на заинтересованото лице, поради това че не е било обжалвано в определения срок. В противен случай заинтересованото лице има право да обжалва било потвърденото решение, било потвърдителното решение, било и едното, и другото.
(вж. точка 73)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 октомври 1994 г., Chavane de Dalmassy и др./Комисия, T‑64/92, Recueil FP, стр. I‑A‑227 и II‑723, точка 25; 25 октомври 2005 г., Salazar Brier/Комисия, T‑83/03, Recueil FP, стр. I‑A‑311 и II‑1407, точка 17
2. В Правилника липсва разпоредба, която да задължава длъжностното лице да подаде по административен ред отделна жалба срещу всяко административно решение, което оспорва. Видно от постоянната практика на институциите, длъжностното лице може с една жалба да оспори по административен ред няколко засягащи го решения, така както може да подаде по административен ред няколко жалби срещу едно и също решение, при условие че направи това в определения с Правилника срок от три месеца.
(вж. точка 76)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 17 май 1995 г., Kratz./Комисия, T‑10/94, Recueil FP, стр. I‑A‑99 и II‑315, точки 19 и 20; 8 ноември 2000 г., Ghignone и др./Съвет, T‑44/97, Recueil FP, стр. I‑A‑223 и II‑1023, точка 39
3. Ако в общия случай принципът на правната сигурност не допуска общностният акт да действа от момент преди публикуването му, по изключение това е възможно, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени. Поради това, при условие че посочените условия са изпълнени, е възможно след отмяна по съдебен ред административният орган да приеме решение с обратно действие.
Ето защо, когато решение, което е прието след отмяната от общностния съд на административно решение поради липса на правно основание, има обратно действие, въпреки че изтъкната от институцията цел не обосновава подобно действие и оправданите правни очаквания на заинтересованите от посочения акт лица не са зачетени, то е незаконосъобразно.
(вж. точки 100, 101, 104—106, 113 и 117)
Позоваване на:
Съд — 11 юли 1991 г., Crispoltoni, C‑368/89, Recueil, стр. I‑3695, точка 17
4. За да спази и изпълни изцяло отменителното решение, институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна съгласно член 233 ЕО да се съобрази не само с диспозитива на решението, но и с мотивите, които са в основата на това решение и съставляват необходимата му обосновка, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Фактически това са съображенията, които, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга — разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт. Освен това член 233 ЕО задължава съответната институция да направи необходимото, така че приетият акт, който е предназначен да замени отменения акт, да не страда от същите пороци като установените в отменителното решение.
Поради това институция, която при изпълнението на отменителното решение тълкува даден акт в смисъл, противоположен на вложения от общностния съдия в посоченото отменително решение, не зачита силата на пресъдено нещо.
(вж. точки 120 и 124)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, Recueil FP, стр. I‑A‑235 и II‑1075, точки 50 и 51
5. Органът по назначаването разполага с широко право на преценка при избора на подлежащите на повишаване длъжностни лица. Следователно, дори когато е установено, че в ущърб на длъжностното лице посоченият орган е допуснал нарушения в процедурата по повишаване, само по себе си това не е достатъчно, за да се приеме, че при липсата на подобни нарушения длъжностното лице действително е щяло да бъде повишено и че поради това имуществената вреда действително е настъпила и продължава да съществува, тъй като обратното би означавало да се отрече широкото право на преценка във връзка с повишаването. Всъщност Правилникът не предоставя право на повишаване дори в полза на длъжностните лица, които отговарят на всички условия за това.
(вж. точка 133)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 февруари 2000 г., Rose/Комисия, T‑22/99, Recueil FP, стр. I‑A‑27 и II‑115, точка 37
6. За да може да осигури полезното действие на отменителното решение, когато изпълнението на последното създава особени затруднения, общностният съд може да използва неограничената компетентност, с която разполага по спорове от финансов характер, и да осъди, ако е необходимо дори служебно, ответника да заплати обезщетение за вредите, причинени с извършеното от него служебно нарушение.
(вж. точки 142 и 144)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑1‑A‑1‑0000, точка 214