РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
23 януари 2013 година
Дело F‑24/11
Nicolas Katrakasas
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Вътрешни конкурси COM/INT/OLAF/09/AD 8 и COM/INT/OLAF/09/AD 10 — Борба с измамите — Преразглеждане на решението за допускане до устен изпит — Преразглеждане на решението за невписване в списъка с резерви — Възражение за незаконосъобразност на обявлението за конкурс — Изисквания за дипломи и за професионален опит — Правило за анонимност — Нарушаване на член 31 от Правилника — Злоупотреба с власт — Тема от писмения изпит, която поставя в по-благоприятно положение определена категория кандидати — Поведение на член на изпитната комисия по време на устния изпит“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от последния, с която г‑н Katrakasas иска по същество отмяна на решението на комисията по вътрешен конкурс COM/INT/OLAF/09/AD 8 от 11 май 2010 г., с което след преразглеждане се потвърждава решението ѝ от 9 март 2010 г. да не бъде вписан в списъка с резерви
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него и от Комисията съдебни разноски.
Резюме
1. Жалби, подадени от длъжностни лица — Жалба срещу решение за невписване в списъка с резерви по конкурс — Възможност за позоваване на неправомерност на обявлението за конкурса с цел оспорване на невписването — Условия
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Определяне с обявлението за конкурса — Оценка на конкурсната комисия за професионалния опит на кандидатите — Съдебен контрол — Граници
(членове 2 и 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Прилагане на критериите за оценка и на тяхното претегляне — Право на преценка на конкурсната комисия
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. В рамките на процедура за наемане на служители, по повод на жалба срещу последващи актове като решение за невписване в списъка с резерви по конкурс, жалбоподателят може да се позовава на нередовността на предходни, тясно свързани с тях актове. Така с оглед на съгласуваността на различните актове, които образуват процедурата по наемане на служители, Съдът на публичната служба може да разгледа дали подготвителен акт като обявлението за конкурс, тясно свързан с обжалваното решение, евентуално е опорочен поради неправомерност.
По-точно, когато основанието, изведено от неправомерността на обявлението за конкурса, което не е било оспорено в срок, се отнася до мотивите на обжалваното индивидуално решение, жалбата е допустима. Кандидатът по конкурс всъщност не може да бъде лишаван от правото да оспорва всички елементи, включително определени в обявлението за конкурса, определящи основателността на индивидуалното решение, постановено по отношение на него в изпълнение на определените в това обявление условия, доколкото единствено това решение за прилагане индивидуализира правното му положение и му позволява да узнае със сигурност по какъв начин и до каква степен са засегнати личните му интереси.
Обратно, при липса на тясна връзка между самите мотиви на обжалваното решение и основанието, изведено от неправомерността на неоспореното в срок обявление за конкурса, това основание трябва да се обяви за недопустимо съгласно абсолютните процесуални предпоставки относно сроковете за обжалване, които е невъзможно да се изключат в хипотези от този вид, без да се накърни принципът на правна сигурност.
(вж. точки 68, 70 и 71)
Позоваване на:
Съд — 11 март1986 г., Adams и др./Комисия, 294/84, точка 17
Първоинстанционен съд — 15 февруари 2005 г., Pyres/Комисия, T‑256/01, точка 16; 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, точки 39, 41 и 42 и цитираната съдебна практика
2. Конкурсната комисия носи отговорността да направи оценка във всеки отделен случай дали професионалният опит, представен от всеки кандидат, отговаря на изискваното равнище в обявлението за конкурс. В това отношение конкурсната комисия разполага с право на преценка в рамките на разпоредбите от Правилника относно конкурсните процедури, що се отнася до оценката както на естеството и продължителността на предходния професионален опит на кандидатите, така и на по-тясната или по-отдалечената му връзка с изискванията на длъжността за заемане. В този смисъл в рамките на контрола за законосъобразност Съдът на публичната служба трябва да провери само, че упражняването на това право не е било опорочено от явна грешка.
(вж. точка 124)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Časta/Комисия, F‑40/09, точка 58 и цитираната съдебна практика; 23 октомври 2012 г., Eklund/Комисия, F‑57/11, точка 50 и цитираната съдебна практика
3. Конкурсната комисия разполага с широко право на преценка при изпълнението на своите задачи. Следователно, когато в обявлението за конкурса не са предвидени критерии за оценяване, конкурсната комисия има право да определи подобни критерии, а когато в обявлението за конкурса същите са предвидени, но без да е посочена относителната им тежест при претеглянето, комисията може да определи тази относителна тежест.
(вж. точка 136)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, точка 32 и цитираната съдебна практика
4. Оценките на конкурсната комисия относно познанията и способностите на кандидатите са съпоставителни. Тези оценки, както и решенията, с които комисията констатира, че кандидатът не е положил успешно определен изпит, са израз на оценъчно решение относно представянето на кандидата на изпита. Те се вписват в широкото право на преценка, с което разполага комисията, и не подлежат на съдебен контрол освен в случай на нарушение на правилата ѝ за работа. Оттук следва, че в случаите, когато при жалба за отмяна на решение на конкурсната комисия, съгласно което жалбоподателят не е издържал елиминаторните изпити, жалбоподателят не се позовава на нарушение на правилата, които ръководят работата на конкурсната комисия, или не представя доказателства за такова нарушение, основателността на преценката на конкурсната комисия не подлежи на контрол от съда на Съюза.
(вж. точки 148, 161 и 184)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 1 декември 1994 г., Michaël-Chiou/Комисия, T‑46/93, точка 49; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, точка 91 и цитираната съдебна практика; 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, точка 276 и цитираната съдебна практика