Language of document : ECLI:EU:C:2018:276

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

24 април 2018 година(*)

„Преюдициално запитване — Политика относно убежището — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Директива 2004/83/CE — Член 2, буква д) — Условия, при които може да се търси субсидиарната закрила — Член 15, буква б) — Опасност от тежко увреждане на психичното здраве на молителя при изпращане обратно в страната му на произход — Лице, което е било подложено на изтезания в страната му на произход“

По дело C‑353/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) с акт от 22 юни 2016 г., постъпил в Съда на 27 юни 2016 г., в рамките на производство по дело

MP

срещу

Secretary of State for Home Department,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, E. Levits и C. Vajda, председатели на състави, E. Juhász, A. Borg Barthet, M. Berger, K. Jürimäe, C. Lycourgos (докладчик) и M. Vilaras, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 септември 2017 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за MP, от A. Mackenzie и T. Tridimas, barristers, A. Gananathan, solicitor, и R. Husain, QC,

–        за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от B. Lask, barrister,

–        за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и M. Wilderspin, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 октомври 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, буква д) и член 15, буква б) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

2        Запитването е отправено във връзка със спор между MP и Secretary of State for the Home Department (министърът на вътрешните работи на Обединено кралство) относно отхвърлянето на молбата на MP за убежище.

 Правна уредба

 Международното право

 ЕКПЧ

3        Член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), гласи:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“.

 Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

4        Според шесто съображение от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета в Ню Йорк на 10 декември 1984 г. (наричана по-нататък „Конвенцията против изтезанията“) нейната цел е „да засил[и] ефективността на борбата срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в целия свят“.

5        Член 2, параграфи 1 и 2 от Конвенцията гласи:

„1.      Всяка държава — страна по конвенцията, предприема ефективни законодателни, административни, съдебни и други мерки за предотвратяване на изтезания на всяка територия под нейна юрисдикция.

2.      Никакви изключителни обстоятелства от какъвто и да е характер, било то състояние на война или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или каквото и да е друго извънредно положение, не могат да служат като оправдание за изтезания“.

6        Член 3 от тази конвенция предвижда:

„1.      Никоя държава — страна по конвенцията, не може да експулсира, връща („rеfоulеr“) или екстрадира лице в друга държава, когато има сериозни основания да се счита, че то би било в опасност да бъде подложено на изтезания.

2.      За да се определи дали има такива основания, компетентните власти вземат под внимание всички отнасящи се до въпроса обстоятелства, включително, в зависимост от случая, съществуването в дадената държава на системно повтарящи се сериозни, груби или масови нарушения на правата на човека“.

7        Член 14, параграф 1 от същата конвенция гласи:

„В своята правна система всяка държава — страна по конвенцията, осигурява правото на жертвата на изтезания да бъде обезщетена и да има предвидено от законодателството право на справедливо и адекватно обезщетение, включително средства за възможно най-пълна реабилитация. В случай на смърт на жертвата, настъпила в резултат на изтезания, правото на обезщетение се предоставя на лицата, които са били на нейна издръжка“.

 Правото на Съюза

 Директива 2004/83

8        Съображения 6 и 25 от Директива 2004/83 гласят:

„(6)      Основната цел на настоящата директива е, от една страна, да гарантира прилагането от всички държави членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантира[…] минимално равнище на предимства за тези лица във всички държави членки.

[…]

(25)      Необходимо е да се определят критериите, на които трябва да отговарят търсещите международна закрила, за да могат да кандидатстват за субсидиарна закрила. Тези критерии следва да бъдат определени на основата на международните задължения, произтичащи от актовете за правата на човека и вече съществуващите практики в държавите членки“.

9        Член 2 от тази директива гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

д)      „лице, което може да търси субсидиарна закрила“ е всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, или в случай на лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15, като по отношение на това лице не се прилага член 17, алинеи 1 и 2, или като се взема под внимание опасността, това лице не може или не желае да получи закрилата на тази страна;

[…]“.

10      Съгласно член 4, параграф 4 от тази директива:

„Фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили“.

11      Член 6 от същата директива предвижда:

„Субектите на преследванията или на тежките посегателства могат да бъдат:

а)      държавата;

б)      партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;

в)      недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в букви а) и б), включително и международните организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследванията или тежките посегателства по смисъла на член 7“.

12      Член 15 от Директива 2004/83 предвижда:

„Тежките посегателства са:

а)      смъртното наказание или екзекуцията, или

б)      изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или

в)      тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт“.

13      Съгласно член 16 от тази директива:

„1.      Гражданин на трета страна или лице без гражданство престава да бъде лице, което може да се ползва със субсидиарна закрила, когато обстоятелствата, оправдали предоставянето на тази закрила, престанат да съществуват или са претърпели развитие до такава степен, че тази закрила вече не е необходима.

2.      За целите на прилагането на параграф 1 държавите членки вземат под внимание промяната в обстоятелствата, като определят дали тя е достатъчно значима и не е временна, така че лицето, което може да се ползва със субсидиарна закрила, вече да не бъде изправено пред реална опасност от тежки посегателства“.

14      Член 18 от посочената директива гласи:

„Държавите членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна или на лице без гражданство, което отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила съгласно глави II и V“.

 Директива 2008/115/ЕО

15      Член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98), предвижда:

„При прилагането на настоящата директива държавите членки надлежно вземат предвид:

а)      висшите интереси на детето;

б)      семейния живот;

в)      здравословното състояние на засегнатия гражданин на трета страна,

и спазват принципа на „забрана за връщане“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

16      MP, гражданин на Шри Ланка, пристига в Обединеното кралство през януари 2005 г. и му е издадено разрешение за пребиваване като студент до 30 септември 2008 г.

17      На 5 януари 2009 г. MP подава молба за убежище, която по същество обосновава с това, че поради членството му в организацията „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ е бил задържан и изтезаван от шриланкските сили за сигурност и че ако се върне в Шри Ланка, има опасност да бъде отново малтретиран по същата причина.

18      С решение от 23 февруари 2009 г. тази молба е отхвърлена от компетентния национален орган, който не приема, че MP продължава да представлява интерес за шриланкските власти или че, ако се върне в страната си, е застрашен отново от малтретиране.

19      MP обжалва това решение пред Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Висш съд (отделение по имиграция и убежище) Обединено кралство). Този съд разполага с медицински документи, доказващи, че жалбоподателят е получил здравни усложнения вследствие на изтезания, страда от посттравматичен стресов синдром и тежка депресия, проявява склонност към самоубийство и изглежда особено решен да сложи край на живота си, ако трябва да се върне в Шри Ланка.

20      Макар да приема, че жалбоподателят в главното производство действително се страхува да се върне в Шри Ланка, както и че му е трудно да се доверява на представители на властта, включително в Обединеното кралство, или да контактува с тях, Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Висш съд (отделение по имиграция и убежище), отхвърля жалбата на MP, доколкото тя се основава на Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, vol. 189, p. 150, n° 2545 (1954) и на Директива 2004/83. Всъщност този съд не приема, че MP все още би могъл да представлява интерес за шриланкските власти.

21      Посоченият съд обаче уважава жалбата на MP, доколкото тя се основава на член 3 от ЕКПЧ. Той по същество отбелязва, че ако трябва да бъде изпратен обратно в Шри Ланка, MP ще бъде поверен на здравните служби на тази страна, че на цялата територия на Шри Ланка практикуват само 25 психиатри и че, макар да съществуват специализирани заведения за психично здраве, от докладна записка на United Kingdom Border Agency (Агенция за граничен контрол на Обединеното кралство) е видно, че средствата, отредени за психичното здраве, всъщност отиват само за намиращите се в най-големите градове големи заведения, които са недостъпни и не предлагат подходящи грижи за лицата, страдащи от психични заболявания. При тези обстоятелства посоченият съд приема, че макар по принцип да би могло MP да бъде изпратен обратно в Шри Ланка, без това само по себе си да е увреждащо за него, при пристигането си там той ще се окаже зависим от шриланксите служби за психично здраве, поради което, предвид сериозността на психичното му заболяване и невъзможността да получи достъп до подходящи за същото грижи, изпращането му там би било несъвместимо с член 3 от ЕКПЧ.

22      Решението на Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Висш съд (отделение по имиграция и убежище) е потвърдено с решение на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) Обединено кралство). Последният приема, че Директива 2004/83 няма за цел да обхване случаите по член 3 от ЕКПЧ, в които опасността се отнася до здравето или извършването на самоубийство, а не до преследването.

23      MP обжалва това решение пред запитващата юрисдикция. Същата отбелязва, че това, което трябва да се установи в производството по обжалване, е дали MP може да се ползва от статута на субсидиарната закрила, предвидена в членове 2 и 15 от Директива 2004/83.

24      MP твърди, че направеното от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Висш съд (отделение по имиграция и убежище) и Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение) тълкуване много стеснява приложното поле на Директива 2004/83. След като психичното му заболяване не може да се счита за настъпило по естествен път, тъй като е следствие от изтезанията, на които е бил подложен от шриланкските власти, той поддържа, че би следвало де се ползва от статута на субсидиарна закрила, като се има предвид, че в миналото е бил малтретиран от тези власти и че съществуващата медицинска инфраструктура не е в състояние да осигури лечение за усложненията вследствие на това малтретиране. За сметка на това не било от особено значение, че вече не съществува опасност отново да бъде подложен на малтретирането, което е причина за сегашното му здравословно състояние.

25      Запитващата юрисдикция счита, че на този въпрос все още не е даден точен отговор нито от Съда, по-специално в решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj (C‑542/13, EU:C:2014:2452), нито от Европейския съд по правата на човека.

26      При тези обстоятелства Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Попада ли под действието на член 2, буква д) във връзка с член 15, буква б) от Директива 2004/83 реалната опасност от тежки посегателства върху физическото и психичното здраве на молителя при евентуалното му изпращане обратно в страната на произход, произтичаща от предходни изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, за които е била отговорна страната на произход?“.

 По преюдициалния въпрос

27      Съгласно член 18 от Директива 2004/83 държавите членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна, който отговаря на условията за лице, което може да получи такава закрила.

28      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 2, буква д) от тази директива гражданин на трета страна може да получи субсидиарна закрила само ако има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в страната му на произход, той ще бъде изложен на реална опасност от посегателство от някой от трите вида тежки посегателства, определени в член 15 от посочената директива (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj, C‑542/13, EU:C:2014:2452, т. 30 и цитираната съдебна практика).

29      Сред тежките посегателства, определени в член 15 от Директива 2004/83, в точка б) фигурират изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход.

30      В този контекст следва да се отбележи на първо място, че обстоятелството, че в миналото съответното лице е било подложено на изтезания от властите в страната му на произход, само по себе си не е достатъчно основание, за да му се предостави субсидиарна закрила в момент, когато вече не съществува реална опасност то да бъде отново изтезавано, ако бъде изпратено обратно в страната му на произход.

31      Всъщност в съответствие с член 2, буква д) от Директива 2004/83 режимът на субсидиарна закрила има за цел да предпази лицето от реална опасност от тежки посегателства при изпращането му обратно в страната му на произход, което предполага наличие на сериозни и потвърдени основания да се смята, че то ще бъде изложено на такава опасност, ако бъде изпратено обратно в тази страна.

32      Това тълкуване се потвърждава от систематичното тълкуване на разпоредбите на Директива 2004/83.

33      Всъщност, макар съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2004/83 тежките посегателства в миналото да са сериозен признак за това, че молителят е изложен на реална опасност отново да понесе тежки посегателства, същата разпоредба уточнява, че те не са такъв признак, ако съществуват основания да се смята, че претърпените в миналото тежки посегателства не биха се повторили или не биха продължили.

34      Освен това съгласно член 16 от тази директива субсидиарната закрила се прекратява, когато обстоятелствата, оправдали предоставянето на тази закрила, престанат да съществуват или са претърпели развитие до такава степен, че тази закрила вече не е необходима.

35      Следва обаче на второ място да се отбележи, че според данните, съдържащи се в предоставената на Съда преписка, преюдициалното запитване се отнася до гражданин на трета страна, който не само е бил подложен в миналото на изтезания от властите в страната му на произход, но освен това, дори да не рискува да бъде отново подложен на изтезания при изпращането му обратно в тази страна, продължава да страда от дължащи се на изтезанията, на които е бил подложен в миналото, тежки психични усложнения, които според надлежно направени медицински констатации биха се задълбочили съществено, със сериозен риск да се самоубие, в случай на изпращането му обратно в страната му на произход.

36      В това отношение следва да се отбележи, че член 15, буква б) от Директива 2004/83 трябва да се тълкува и прилага при спазване на правата, гарантирани от член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който изразява една от основните ценности на Съюза и на неговите държави членки и има абсолютен характер, доколкото тази ценност е тясно свързана със зачитането на човешкото достойнство, посочено в член 1 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 85—87 и от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 59).

37      Освен това е уместно да се припомни, че съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, когато правата, гарантирани от член 4 от Хартата, съответстват на тези, гарантирани от член 3 от ЕКПЧ, смисълът и обхватът на посочените права са същите като дадените им в посочения член 3 от ЕКПЧ.

38      От практика на Европейския съд по правата на човека по член 3 от ЕКЧП обаче следва, че страдания, дължащи се на настъпило по естествен път физическо или психично заболяване, могат да попаднат в обхвата на този член, ако се изострят или има опасност да се изострят вследствие на отношение, за което могат да бъдат държани отговорни властите — независимо дали става въпрос за условия на задържане, за експулсиране или за други мерки — и ако произтичащите от това страдания достигат минималното ниво на тежест, което се изисква от този член (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 13 декември 2016 г., Paposhvili c/у Белгия, CE:ECHR:2016:1213JUD004173810, § 174 и 175, решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 68).

39      Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека трябва да е достигнато същото ниво на тежест, за да може член 3 от ЕКПЧ да е пречка за експулсирането на лице, чието заболяване не е настъпило по естествен път, когато липсата на грижи, с която това лице би се сблъскало след експулсирането му, не би била следствие от умишлени действия или бездействия на държавата, в която е изпратено обратно (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 29 януари 2013 г., S. H. H. с/у Обединено кралство, CE:ECHR:2013:0129JUD006036710, § 89).

40      Що се отнася по-специално до нивото на тежест, което се изисква, за да е налице нарушение на член 3 от ЕКПЧ, от най-новата практика на Европейския съд по правата на човека следва, че тази разпоредба не допуска извеждане на тежко болно лице, когато го грози скорошна смърт или има сериозни основания да се смята, че макар да не го грози такава опасност, поради липсата на подходящо лечение в страната по местоназначение или на достъп до такова лечение то би било изложено на опасност от тежко, бързо и необратимо влошаване на здравословното му състояние, водещо до силни страдания или до значително намаляване на продължителността на живота (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 13 декември 2016 г., Paposhvili с/у Белгия, CE:ECHR:2016:1213JUD004173810, § 178 и 183).

41      Следвайки същата логика, член 4 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че извеждането на гражданин на трета страна, който страда от особено тежко психично или физическо заболяване, представлява нечовешко и унизително отношение по смисъла на този член, ако поражда реална и потвърдена опасност от значително и необратимо влошаване на здравословното му състояние (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 74). Същият извод може да бъде направен за целите на прилагането на член 19, параграф 2 от Хартата, съгласно който никой не може да бъде принудително отведен към държава, в която съществува сериозен риск да бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне.

42      В това отношение Съдът е приел, че по-специално когато става въпрос за тежко психично заболяване, следва не само да се преценят последиците от физическото преместване на съответното лице от държава членка в трета страна, но и да се вземат предвид всички значителни и необратими последици, които биха произтекли от извеждането (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 76). Към това следва да се добави, че предвид основното значение на забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение, предвидена в член 4 от Хартата, трябва да се обърне специално внимание на особената уязвимост на лицата, чиито психични заболявания, които могат да се изострят при извеждане, са причинени от изтезания и от нечовешко или унизително отношение в страната им на произход.

43      Следователно член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, тълкувани в светлината на член 3 от ЕКПЧ, не допускат държава членка да експулсира гражданин на трета страна, когато това експулсиране по същество би довело до значително и необратимо изостряне на психичното разстройство, от което той страда, особено когато това влошаване би застрашило самото му оцеляване, както е в настоящия случай.

44      Освен това Съдът вече е приел, че в много особени случаи извеждането на страдащ от тежко заболяване гражданин на трета страна към страна, в която не съществува подходящо лечение, би нарушило принципа на забрана за връщане и следователно член 5 от Директива 2008/115, разглеждан в светлината на член 19 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., Abdida, C‑562/13, EU:C:2014:2453, т. 48).

45      От акта за преюдициално запитване обаче следва, че националните съдилища са приели, че член 3 от ЕКПЧ не допуска MP да бъде изпратен от Обединеното кралство обратно в Шри Ланка. Следователно настоящото дело се отнася не до защитата срещу извеждане, която по силата на член 3 от ЕКПЧ произтича от забраната за подлагане на лицето на нечовешко или унизително отношение, а до нещо различно, а именно до въпроса дали приемащата държава членка е длъжна да предостави статута на субсидиарна закрила по Директива 2004/83 на гражданин на трета страна, който е бил изтезаван от властите в страната му на произход и чиито тежки психични усложнения биха се задълбочили съществено, със сериозен риск да се самоубие, в случай на изпращането му обратно в посочената страна.

46      Вярно е също така, че както беше посочено в точки 39—41 от настоящото решение, Съдът вече е приел, че обстоятелството, че в някои много особени случаи член 3 от ЕКПЧ не допуска гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, да бъде изведен към страна, в която не съществува подходящо лечение, не означава, че трябва да му бъде разрешено да пребивава в държава членка по силата на субсидиарната закрила по Директива 2004/83 (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj, C‑542/13, EU:C:2014:2452, т. 40).

47      Следва обаче да се отбележи, че за разлика от делото, по което е постановено решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj (C‑542/13, EU:C:2014:2452), и което се отнася до гражданин на трета страна, който е станал жертва на нападение в държавата членка по пребиваване, настоящото дело се отнася до гражданин на трета страна, който е бил изтезаван от властите в страната си на произход и според надлежно направени медицински констатации продължава да страда от предизвикани от тази изтезания посттравматични здравни усложнения, които, ако бъде изпратен обратно в тази страна, могат да се задълбочат значително и непоправимо, до степен дори да застрашат живота му.

48      При тези обстоятелства причината за настоящото здравословно състояние на гражданина на трета страна, намиращ се в положение като разглеждането в главното производство, а именно изтезанията, на които е бил подложен в миналото от властите в страната му на произход, както и същественото задълбочаване на психичното му разстройство в случай на изпращане обратно в тази страна на произход, което би се дължало на психическата травма, от която той продължава да страна поради тези изтезания, са релевантни за целите на тълкуването на член 15, буква б) от Директива 2004/83.

49      Въпреки това такова съществено влошаване само по себе си не би могло да се счита за наложено на посочения гражданин в страната му на произход нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 15, буква б) от посочената директива.

50      В това отношение следва да се прецени, както приканва запитващата юрисдикция, какви може да са последиците от липсата в страната на произход на съответното лице на инфраструктура, предлагаща подходящи грижи за физическите или психичните усложнения, дължащи се на изтезанията от страна на властите в тази страна.

51      В тази връзка следва да се припомни, че Съдът вече е приел, че тежките посегателства по член 15, буква б) от Директива 2004/83 не могат да произтичат само от общите недостатъци на системата за здравеопазване в страната на произход. От това следва, че рискът от влошаване на здравословното състояние на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, който произтича от липсата на подходящо лечение в страната му на произход, без този гражданин умишлено да е бил лишен от грижи, не би бил достатъчен, за да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., M’Bodj, C‑542/13, EU:C:2014:2452, т. 35 и 36).

52      Като се има предвид уточнението, направено в точка 50 от настоящото решение и в съображение 25 от Директива 2004/83, съгласно което критериите за предоставяне на субсидиарната закрила се определят въз основа на международните актове в областта на човешките права, за да се прецени дали за гражданина на трета страна, който в миналото е бил изтезаван от властите в страната му на произход, съществува, ако бъде изпратен обратно в тази страна, реална опасност умишлено да бъде лишен от грижи, подходящи с оглед на физическите или психичните усложнения вследствие на изтезанията, на които е бил подложен от тези власти, следва да се вземе предвид член 14 от Конвенцията против изтезанията.

53      Съгласно тази разпоредба всяка държава — страна по конвенцията, е длъжна да осигури в своята правна система правото на жертвата на изтезания да бъде получи обезщетение, включително средства за възможно най-пълно възстановяване.

54      В това отношение следва обаче да се отбележи, че режимът, въведен с Директива 2004/83, и този по Конвенцията срещу изтезанията преследват различни цели и установяват ясно разграничени механизми на закрила (вж. по аналогия решение от 30 януари 2014 г., Diakité, C‑285/12, EU:C:2014:39, т. 24).

55      Така, както следва от шесто съображение и от член 2 от Конвенцията срещу изтезанията, нейната основна цел е да засили ефективността на борбата срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в целия свят, като ги предотврати. За разлика от това основната цел на Директива 2004/83, посочена в съображение 6 от последната, е от една страна, да гарантира прилагането от всички държави членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантира минимално равнище на предимства за тези лица във всички държави членки. Що се отнася по-специално до лицата, които се ползват от субисидиарна закрила, целта на тази директива е да предостави на територията на държавите членки закрила, аналогична на признатата с Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, vol. 189, p. 150, n° 2545 (1954), на лица, които не могат да бъдат считани за бежанци, но въпреки това са изложени на опасността, ако бъдат изпратени обратно в страната им на произход, да бъдат подложени по-специално на изтезания или на нечовешко или унизително отношение.

56      При това положение не всяко извършено от трета страна нарушение на член 14 от Конвенцията срещу изтезанията може да предостави на неин гражданин, намиращ се в положение като това на MP, възможността да се ползва от режима на субсидиарна закрила, тъй като да се приеме противното би представлявало несъобразяване с приложното поле на всеки от тези два режима.

57      Ето защо запитващата юрисдикция е тази, която следва да провери, в светлината на всички актуални и относими данни, включително докладите на международни организации и на неправителствени организации за защита на човешките права, дали в случая, ако бъде изпратен обратно в страната си на произход, MP може да се окаже изложен на опасност от умишлено лишаване от грижи, подходящи за лечението на физическите или психичните усложнения, дължащи се на изтезанията, на които е бил подложен от властите в посочената страна. Това би било така по-специално ако при обстоятелства като разглежданите в главното производство — когато съществува опасност гражданинът на трета страна да се самоубие заради травмата, която е понесъл вследствие на изтезанията, на които е бил подложен от властите в страната си на произход — е очевидно, че въпреки задължението, произтичащо от член 14 от Конвенцията срещу изтезанията, тези власти не са склонни да осигурят възстановяването му. Такава опасност би била налице и ако се установи, че властите в тази страна имат дискриминационно отношение, когато става въпрос за достъпа до медицински грижи, което затруднява за определени етнически групи или категории лица, към които евентуално спада MP, достъпа до грижи, подходящи за физическите или психичните усложнения, дължащи се на изтезанията, на които е бил подложен от тези власти.

58      От гореизложеното следва, че член 2, буква д) и член 15, буква б) от Директива 2004/83, разглеждани в светлината на член 4 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че гражданинът на трета страна, който в миналото е бил подложен на изтезания от властите в страната си на произход и за когото вече не съществува опасност да бъде положен на изтезания в случай на изпращането му обратно в тази страна, но чието физическо и психично здравословно състояние в този случай биха могли да се влошат сериозно — с риск този гражданин на трета страна да се самоубие — поради травма, дължаща се на изтезанията, на които той е бил подложен, може да се ползва от статута на субсидиарна закрила, ако съществува реална опасност в посочената страна той да бъде умишлено лишен от грижи, подходящи за лечението на физическите или психичните усложнения вследствие на тези изтезания, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

 По съдебните разноски

59      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 2, буква д) и член 15, буква б) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, разглеждани в светлината на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че гражданинът на трета страна, който в миналото е бил подложен на изтезания от властите в страната си на произход и за когото вече не съществува опасност да бъде положен на изтезания в случай на изпращането му обратно в тази страна, но чието физическо и психично здравословно състояние в този случай биха могли да се влошат сериозно — с риск този гражданин на трета страна да се самоубие — поради травма, дължаща се на изтезанията, на които той е бил подложен, може да се ползва от статута на субсидиарна закрила, ако съществува реална опасност в посочената страна той да бъде умишлено лишен от грижи, подходящи за лечението на физическите или психичните усложнения вследствие на тези изтезания, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

Подписи


*      Език на производството: английски.