Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Германия), постъпило на 27 май 2020 г. — OC/Федерална република Германия
(Дело C-222/20)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Wiesbaden
Страни в главното производство
Жалбоподател: OC
Ответник: Федерална република Германия
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 21 и член 67, параграф 2 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая член 2, параграф 3 от Gesetz über die Verarbeitung von Fluggastdaten zur Umsetzung der Richtlinie (EU) 2016/681 (Закон за обработването на данни на пътниците, за транспониране на Директива (ЕС) 2016/681) от 6 юни 2017 г., BGBl. I, стр. 1484, изменен с член 2 от Закона от 6 юни 2017 г., BGBl. I, стр. 1484, наричан по-нататък „FlugDaG“), която в приложение на отворената клауза по член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/6811 (наричана по-нататък „Директивата за PNR данните“) предвижда и по отношение на вътрешните за ЕС полети въздушните превозвачи да предават на създадените в съответните държави членки звена за данни за пътниците (ЗДП) голям обем записи на данни за всички пътници без изключение и тези данни да бъдат — освен при резервация на полет — съхранявани без основание в тези ЗДП с цел съпоставяне с бази данни и модели и използвани, и впоследствие съхранявани?
Следва ли от членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че националните разпоредби за транспониране (в случая член 4, параграф 1 от FlugDaG) на член 3, точка 9 във връзка с приложение II към Директивата за PNR данните, трябва изчерпателно и конкретно да изброяват релевантните национални наказателноправни норми, до които се отнасят изброените в Директивата за PNR данните престъпления?
Трябва ли членове 7 и 8 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка (в случая член 6, параграф 4 от FlugDaG), която дава възможност на органите на съответната държава членка, доколкото изпълняват функции по наказателно преследване, да обработват предадените резервационни данни на пътниците и за цели, различни от предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на терористични престъпления и тежки престъпления, ако констатации, през призмата и на допълнителни сведения, дават основание за подозрение за конкретно друго престъпление?
Отворената клауза по член 2, параграф 1 от Директивата за PNR данните, която допуска национална правна уредба (в случая член 2, параграф 3 от FlugDaG), съгласно която Директивата за PNR данните следва да се прилага и по отношение на вътрешните за ЕС полети и която води до двукратно събиране на вътрешноевропейско равнище на резервационните данни на пътниците (страната на излитане и страната на местоназначение събират резервационни данни на пътниците), съвместима ли е с членове 7 и 8 от Хартата, предвид на принципа на свеждане на данните до минимум?
Ако Директивата за PNR данните не нарушава норма от по-висок ранг (вж. Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия), определение от 13 май 2020 г., 6 K 805/19.WI) и следователно е приложима:
а) трябва ли член 7, параграфи 4 и 5 от Директивата за PNR данните да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка (в случая член 6, параграф 4 от FlugDaG), която дава възможност на органите на съответната държава членка, доколкото изпълняват функции по наказателно преследване, да обработват предадените резервационни данни на пътниците и за цели, различни от предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на терористични престъпления и тежки престъпления, ако констатации, през призмата и на допълнителни сведения, дават основание за подозрение за конкретно друго престъпление (т. нар. „страничен улов“)?
б) съвместима ли е с член 7, параграф 2 от Директивата за PNR данните практиката на държава членка да включи в списъка на компетентните органи по член 7, параграф 1 от Директивата за PNR данните орган (в случая Bundesamt für Verfassungsschutz (Федерална служба за защита на Конституцията), който съгласно националното право (в случая член 5, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1 от Gesetz über die Zusammenarbeit des Bundes und der Länder in Angelegenheiten des Verfassungsschutzes und über das Bundesamt für Verfassungsschutz (Закон за сътрудничеството между федералното правителство и федералните провинции по въпроси, свързани със защитата на Конституцията, и за Федералната служба за защита на Конституцията) няма полицейски правомощия поради национално изискване за разделяне на правомощията?
____________
1 Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (ОВ L 119, 2016 г., стр. 132).