Language of document : ECLI:EU:F:2009:92

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

9 юли 2009 година

Дело F-91/07

Javier Torijano Montero

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Увреждащ акт — Допустимост — Изисквани квалификации —Степен — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Интерес на службата — Равно третиране“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Torijano Montero иска отмяната на обявление за свободна длъжност 197/06, публикувано относно длъжността администратор (AD 11‑8) в отдел „Външна защита“ на Службата за сигурност към Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Обявяване на свободна длъжност — Условия, които не допускат длъжностни лица с право на преместване или на повишаване в длъжност — Допустимост

(членове 29, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала — Придобито право на запазване на заеманата длъжност — Липса

3.      Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала — Обявяване на свободна длъжност — Условия, които не позволяват да се допусне кандидатурата на длъжностно лице, изпълнявало функциите, които отговарят на посочената в обявлението длъжност —Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Липса

4.      Длъжностни лица — Организация на службите — Определяне на равнището на съответната длъжност — Критерии

(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Организация на службите — Определяне на равнището на съответната длъжност — Право на преценка на администрацията

(член 7 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Доколкото определените в дадено обявление условия за заемане на длъжност не позволяват да се допусне кандидатурата на длъжностни лица, които имат право на преместване или на повишаване в длъжност, посоченото обявление съставлява увреждащ акт за същите длъжностни лица. Този извод не може да бъде поставен под въпрос само поради факта че даден кандидат не притежава изискваната в обявлението за свободна длъжност степен. Всъщност, ако правото да оспорят законосъобразността на дадено обявление за свободна длъжност е запазено единствено за кандидатите, които притежават изискваната в обявлението степен, всички длъжностни лица с различна от посочената степен биха били лишени от възможността да оспорят законосъобразността на поставените в обявлението условия. Това силно би ограничило ефективността на контрола за законосъобразност на обявленията за свободни длъжности, тъй като право да обжалват по съдебен ред биха имали само онези длъжностни лица, които имат минималната степен, изисквана за заемане на съответната свободна длъжност. Тези длъжностни лица обаче нямат правен интерес да оспорят подобно обявление за свободна длъжност, освен ако то не предвижда друго условие, което не позволява да бъде допусната кандидатурата им.

(вж. точки 27, 30 и 31)

Позоваване на:

Съд — 19 юни 1975 г., Küster/Парламент, 79/74, Recueil, стр. 725, точки 5 и 6; 11 май 1978 г., De Roubaix/Комисия, 25/77, Recueil, стр. 1081, точки 7 и 8

Съд на публичната служба — 18 май 2006 г., Corvoisier и др./ЕЦБ, F‑13/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑19 и II‑A‑1‑65, точка 42

2.      Длъжностните лица не придобиват правото да бъдат запазени на заеманата от тях длъжност. Всъщност подобна неизменяемост би ограничила по недопустим начин свободата, с която институциите разполагат при организацията на службите си и при приспособяването към промените в потребностите.

(вж. точка 74)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 януари 2003 г., F/Сметна палата, T‑138/01, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑137, точка 43

3.      Когато администрацията не е дала на длъжностно лице точни, безусловни и недвусмислени уверения, че същото може да кандидатства за заемане на определена длъжност и кандидатурата му да бъде одобрена, обявление за свободна длъжност, поставящо условия, които не позволяват да бъде допусната кандидатурата на същото длъжностно лице, не нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания само поради факта че длъжностното лице е изпълнявало функциите, които отговарят на посочената в обявлението длъжност.

(вж. точка 74)

4.      Понятието за интерес на службата се отнася до доброто функциониране на институцията като цяло, и по-специално до специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност. Макар институцията да разполага с широко право на преценка по отношение на организацията на службите си и оценката на длъжностите, все пак основният критерий за определяне на равнището на дадена длъжност е значимостта на свързаните с нея задачи и отговорности. От този принцип следва, че органът по назначаване е длъжен да определи равнището на съответната длъжност съобразно нейната значимост, независимо от квалификациите на потенциалния кандидат или кандидати, проявили интерес след публикуване на обявлението за свободна длъжност.

(вж. точка 77)

Позоваване на:

Съд — 28 октомври 1980 г., Dautzenberg/Съд, 2/80, Recueil, стр. 3107, точка 9

Първоинстанционен съд — 9 февруари 1994 г., Latham/Комисия, T‑3/92, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑83, точка 45; 19 февруари 1998 г., Campogrande/Комисия, T‑3/97, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑215, точка 41

5.      Решението, с което институцията определя равнището на дадена длъжност, не я лишава от възможността впоследствие да промени класирането на длъжността предвид възприет нов подход. Само наличието на различна по-ранна преценка не представлява доказателство за превишаване на пределите или явна грешка при упражняване на широкото право на преценка, с което институцията разполага при определяне на равнището на съответната длъжност.

(вж. точки 80 и 86)

Позоваване на:

Съд — 4 февруари 1987 г., Bouteiller/Комисия, 324/85, Recueil, стр. 529, точка 6; 12 февруари 1987 г., Bonino/Комисия, 233/85, Recueil, стр. 739, точка 5

Първоинстанционен съд — 16 декември 1999 г., Cendrowicz/Комисия, T‑143/98, Recueil FP, стр. I‑A‑273 и II‑1341, точки 23 и 28