РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
21 март 2019 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 1999/31/ЕО — Член 14, букви б) и в) — Депониране на отпадъци — Съществуващи депа — Неизпълнение“
По дело C‑498/17
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, предявен на 17 август 2017 г.,
Европейска комисия, за която се явяват G. Gattinaraу, F. Thiran и E. Sanfrutos Cano, в качеството на представители,
ищец,
срещу
Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato,
ответник,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan (докладчик), председател на състава, C. Lycourgos, E. Juhász, M. Ilešič и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 ноември 2018 г.,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94) депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, или като не е приела необходимите мерки, за да се приведат депата, получили разрешително за продължаване на дейността, в съответствие с предвидените в посочената директива изисквания, без да се засягат условията, установени в точка 1 от приложение I към същата директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви б) и в) от Директива 1999/31 по отношение на депата в Авиляно (н.м. Сере Ле Брече), Ферандина (н.м. Венита), Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела), Латронико (н.м. Торе), Лаурия (н.м. Карпинето), Маратеа (н.м. Монтескуро), Молитерно (н.м. Темпа ла Гуарела), две депа в Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), депа в Рапола (н.м. Алберо ин Пиано), Роканова (н.м. Сере), Сант’Анджело Ле Фрате (н.м. Фаризи), Кампотосто (н.м. Репердузо), Капистрело (н.м. Трасолеро), Франкавила (Вале Анцука), Л’Акуила (н.м. Понте деле Гроте), Андрия (D’Oria G.& C. Snc), Каноза (CO.BE.MA), Бишелие (CO.GE.SER), Андрия (F.lli Acquaviva), Трани (BAT-Igea Srl), Торвискоза (дружество Caffaro), Атела (н.м. Кафаро), Корлето Пертикара (н.м. Темпа Масоне), Марсико Нуово (н.м. Галайно), Матера (н.м. Ла Мартела), Пескопагано (н.м. Домакия), Рионеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло), Саландра (н.м. Пиано дел Говерно), Сан Мауро Форте (н.м. Прияти), Сенизе (н.м. Паломабара), Тито (н.м. Ая деи Моначи), Тито (н.м. Вале дел Форно), Капестрано (н.м. Тирасеньо), Кастелалто (н.м. Коле Коку), Кастелвекио Калвизио (н.м. Термине), Корфинио (н.м. Кануче), Корфинио (н.м. Казе куерчето), Мошано Сантанджело (н.м. Санта Асунта), Сантомеро (н.м. Фикаденти), Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти), Сан Бартоломео ин Галдо (н.м. Сера Пасторе), Тривигано (предишно Кава Дзоф) и Торвискоза (н.м. Ла Валета).
Правна уредба
2 Съгласно член 1 от Директива 1999/31, озаглавен „Общи цели“:
„1. С оглед изпълнението на изискванията на Директива 75/442/ЕИО [на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, 1975 г., стр. 39)], и по-специално членове 3 и 4 от нея, настоящата директива има за цел чрез строги експлоатационни и технически изисквания относно отпадъците и депата да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие върху околната среда, и по-специално замърсяването на повърхностните, на подземните води, почвата, въздуха, общо на околната среда, включително парниковия ефект, както и всеки произтичащ от това риск за здравето на човека, през целия жизнен цикъл на депото.
2. По отношение на техническите характеристики на депата настоящата директива включва необходимите технически изисквания за депата, за които се прилага Директива 96/61/ЕО [на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, 1996 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183)], с цел да изработи в общи параметри изискванията на [тази] директива. Съответните изисквания на Директива 96/61/ЕО ще се считат за изпълнени, ако са съгласувани с изискванията на настоящата директива“.
3 Член 7 от Директива 1999/31, озаглавен „Заявление за разрешително“, предвижда:
„Държавите членки приемат мерки, така че заявлението за разрешително за депа да съдържа данни най-малко за следните елементи:
[…]
ж) предложението за план за закриване и за процедури по полагане на последващи грижи;
[…]“.
4 Член 8 от тази директива, озаглавен „Условия на разрешителните“, гласи:
„Държавите членки приемат мерки:
а) компетентният орган да не издава разрешително, докато не се увери, че:
i) без да се накърнява член 3, параграфи 4 и 5, проектът за изграждане на депо отговаря на всички посочени изисквания на настоящата директива, включително на приложенията;
ii) управлението на депото е възложено на подходящо, технически компетентно физическо лице, осигурени са професионално и техническо развитие и подготовка на операторите на депа и персонала;
iii) експлоатацията на депото включва необходимите мерки, за да се избегнат аварии и да се огранича[т] последиците от тях;
iv) преди започване на операциите по депонирането заявителят е приел или ще приеме подходящите [мерки] под формата на финансово обезпечаване или всякакви други еквиваленти начини съгласно условията и реда за приемане от държавите членки, така, че задълженията (в това число и разпоредбите относно управлението след закриване), договорени съгласно разрешителното, издадено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да се изпълнят и изискваните по член 13 процедури по закриване да се спазят. Тази гаранция или нейният еквивалент ще се поддържа толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и управлението на площадката, в съответствие с член 13, буква г). Държавите членки могат по свой избор да декларират, че разпоредбата на тази буква няма да се прилага за депа за инертни отпадъци;
б) проектът за изграждане на депа да отговаря на съответния план или планове за управление на отпадъците, посочени в член 7 от Директива 75/442/ЕИО;
в) преди началото на операциите по унищожаването компетентният орган инспектира площадката, за да се увери, че тя отговаря на определени с разрешението условия в тази област, което по никакъв начин не намалява отговорността на оператора по разрешителното“.
5 Член 13 от Директива 1999/31, озаглавен „Процедури по закриване и последващи грижи“, гласи:
„Държавите членки по целесъобразност приемат мерки в съответствие с разрешителното, за да може:
а) процедурата по закриване на депо или на част от него да започне:
i) когато са постигнати съответните условия на разрешителното;
или
ii) след разрешението на компетентния орган, в отговор на заявлението на оператора;
или
iii) с мотивирано решение на компетентния орган;
б) депото или част от него да се считат за окончателно закрити само когато компетентният орган извърши окончателна проверка на площадката, оцени всички направени от оператора доклади и даде на оператора своето разрешение за закриване. Това по никакъв начин не намалява отговорността на оператора по разрешителното;
[…]“.
6 Член 14 от тази директива, озаглавен „Съществуващи депа“, гласи следното:
„Държавите членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на настоящата директива да продължат да действат само ако посочените по-долу мерки са приложени възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1:
a) В срок от една година, считано от определената в член 18, параграф 1 дата, операторът на депо подготвя и представя за одобрение от компетентните органи план за подобряване на условията в депото, който включва изброените в член 8 елементи и всякакви корективни мерки, които той смята за необходими, за да спази изискванията на настоящата директива, с изключение на изложените в приложение I, точка 1.
б) След представянето на плана за подобрение компетентният орган взема окончателно решение относно продължаването на експлоатацията на базата на споменатия план за подобрение и на настоящата директива. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8.
в) На основата на представения план за подобрение компетентният орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана. Всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на настоящата директива, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1.
г) i) В срок от една година, считано от датата, определена в член 18, параграф 1, членове 4, 5 и 11 от приложение II да се прилагат за депа за опасни отпадъци;
ii) в рамките на 3 години след датата, установена в член 18, параграф 1, член 6 да се прилага за депа за опасни отпадъци“.
7 Член 18 от посочената директива, озаглавен „Транспониране“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от две години след нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.
[…]“.
8 Съгласно член 19 от Директива 1999/31 тя влиза в сила на 16 юли 1999 г.
Досъдебната процедура
9 След размяна на писма с италианските власти, на 28 февруари 2012 г. Комисията изпраща на Италианската република официално уведомително писмо съгласно член 258 ДФЕС, в което изтъква, че в тази държава членка 102 съществуващи депа функционират в нарушение на член 14 от Директива 1999/31.
10 В писма от 11 май и 8 юни 2012 г. италианските власти посочват 46 съществуващи депа по смисъла на посочения член 14.
11 На 22 ноември 2012 г. Комисията изготвя обосновано становище, на което Италианската република отговаря на 24 януари 2013 г. и на 3 март и 4 юли 2014 г.
12 С оглед на някои неясноти в представените от италианските власти отговори и след решение от 2 декември 2014 г., Комисия/Италия (C‑196/13, EU:C:2014:2407), с което Съдът установява, че Италианската република е нарушила член 260, параграф 1 ДФЕС, що се отнася по-специално до някои съществуващи депа по смисъла на член 14 от Директива 1999/31, Комисията изпраща на 19 юни 2015 г. допълнително мотивирано становище, в което уточнява разликата между разглежданото в настоящото дело производство за установяване на неизпълнение на задължения и това, приключило с посоченото решение. Комисията посочва, че последното производство се отнася до задължението на компетентните органи да приемат решение за всяко от разглежданите депа, с което или да се разреши продължаване на дейността на тези депа, или те да се закрият съгласно член 14 от Директива 1999/31. Уточнява, че разглежданото в настоящото дело производство се отнася обаче до така наречените задължения „за приключване“, а именно задълженията да се изпълнят мерките, които съответната държава членка вече е приела и които в зависимост от съответните депа могат да бъдат както за даване на разрешително за продължаване на дейността на съответното депо, така и за закриването му. Според Комисията тези задължения за приключване се състоят, в зависимост от съответното депо, както в осъществяване на необходимите мерки за закриването им съгласно член 14, буква б), второ изречение от тази директива, така и в приемането на необходимите мерки тези депа да бъдат приведени в съответствие с изискванията на посочената директива, в случай че са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 14, буква в) от същата директива.
13 След допълнителното мотивирано становище Комисията дава на Италианската република срок за отговор до 19 октомври 2015 г., като Италианската република отговаря с писма от 20 октомври 2015 г., 9 септември 2016 г. и 13 януари и 12 април 2017 г.
14 В отговора си от 9 септември 2016 г. Италианската република представя пълен списък на съществуващите депа, групирани по райони, и посочва други четири съществуващи депа, които обаче не са предмет на настоящото производство, тъй като не са взети предвид в официалното уведомително писмо.
15 С оглед на отговорите от 13 януари и 12 април 2017 г., дадени от Италианската република към допълнителното мотивирано становище, Комисията посочва, че шест депа са приведени в съответствие с Директива 1999/31.
16 Тъй като обаче счита, че 44 депа все още не отговарят на изискванията на Директива 1999/31, Комисията решава да предяви настоящия иск.
По иска
Доводи на страните
17 Комисията припомня, че съгласно член 14 от Директива 1999/31 държавите членки трябва да приемат мерки, за да могат съществуващите депа, тоест депата, получили разрешително, или тези, които вече са в експлоатация преди 16 юли 2001 г., да продължат да действат след 16 юли 2009 г. само ако посочените в член 14, букви б) и в) от тази директива са изпълнени във възможно най-кратки срокове. Тази разпоредба следователно въвежда преходен режим с цел да се гарантира, че съществуващите депа ще бъдат приведени бързо в съответствие с изискванията на посочената директива.
18 Комисията уточнява, че настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения се отнася само до задълженията за приключване, чийто предмет е осъществяването най-късно до 16 юли 2009 г. на необходимите мерки за закриването на съществуващите депа съгласно член 14, буква б), второ изречение от Директива 1999/31 или осъществяването на необходимите мерки за привеждането на съществуващите депа, които са получили разрешително за продължаване на дейността, в съответствие с изискванията на тази директива съгласно член 14, буква в) от посочената директива.
19 Що се отнася, първо, до съществуващите депа, които не са получили разрешително за продължаване на дейността, съгласно член 14, буква б), второ изречение от Директива 1999/31, Италианската република е трябвало да приеме необходимите мерки, за да ги закрие в най-кратки срокове и най-късно до 16 юли 2009 г., в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от тази директива.
20 Второ, за съществуващите депа получили разрешително за продължаване на дейността, член 14, буква в) от посочената директива предвижда, че ако планът за подобрение е одобрен и следователно е издадено разрешително за продължаване на дейността, компетентните органи трябва да следят, най-късно до 16 юли 2009 г. всички тези депа да отговарят на изискванията на същата директива.
21 В този контекст Комисията изтъква известно двусмислие в приетите от италианските органи мерки, тъй като понякога първоначално са решили да приемат план за подобрение и следователно са разрешили продължаването на експлоатацията на съответното депо, преди да решат след това да го закрият. Терминът „подобрение“ е използван и в случаите на депа, за които е взето решение за закриване. За 22 от 44 разглеждани в настоящото производство депа е невъзможно да се определи недвусмислено дали става въпрос за закриване или за продължаване на експлоатацията.
22 При всички случаи Комисията посочва, че за разглежданите 44 депа или не са осъществени до 19 октомври 2015 г., определената в допълнителното мотивирано становище дата, необходимите дейности за привеждането на депата, чиято дейност следва да продължи, в съответствие с Директива 1999/31, или не са взети необходимите мерки за закриването на депата, за които не е подновено разрешителното за експлоатация, в противоречие с член 14, букви б) и в) от тази директива.
23 Италианската република оспорва доводите на Комисията. Що се отнася до твърдението за неизпълнение на наложеното с член 14, букви б) и в) от посочената директива задължение за приемане на окончателно решение за привеждане в съответствие с изискванията или за закриване на съществуващите депа и за двусмислието в приетите от италианските органи мерки, Италианската република посочва, от една страна, че компетентните органи са приели окончателно решение за закриване на 18 от 22 депа, докато за други четири депа, находящи се в регион Пулия, са взети окончателни решения, които предвиждат привеждането им в съответствие с разпоредбите на същата директива, а от друга страна, що се отнася до 22 други депа, посочени от Комисията, последната не оспорва валидността на окончателните мерки за закриване, приети от компетентните органи, а единствено неизпълнението на задължението за приключване на действията по закриване преди изтичането на определения срок, 16 юли 2009 г.
24 В редица случаи компетентните органи първоначално предписват подобряване на съответното депо и разрешават дейността му, а след това решават да закрият окончателно депото поради непривеждане в съответствие в определените срокове или поради прекратяване на дейността. Окончателното закриване на съответното депо в този случай е трябвало да се осъществи в изпълнение на разпоредбите в единния правен акт, който одобрява както плана за подобрение, така и плана за закриване, което обяснява твърдяното двусмислие в цитираните от италианските органи решения, двусмислие, което е само формално.
Съображения на Съда
25 Съгласно член 14 от Директива 1999/31 държавите членки трябва да приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата, вече в експлоатация към момента на въвеждане на тази директива, тоест най-късно до 16 юли 2001 г., да продължат да действат само ако всички посочени в този член мерки са приложени възможно най-рано и най-късно до 16 юли 2009 г.
26 От практиката на Съда следва, че посоченият член 14 установява дерогационен преходен режим, за да се приведат тези депа в съответствие с новите изисквания в областта на околната среда (решение от 25 февруари 2016 г., Комисия/Испания, C‑454/14, непубликувано, EU:C:2016:117, т. 36 и цитираната съдебна практика).
27 По-специално член 14, буква б) от Директива 1999/31 изисква, от една страна, компетентният орган да вземе окончателно решение за продължаване на дейността въз основа на план за подобрение и на тази директива, и от друга страна, държавите членки да вземат необходимите мерки за закриване във възможно най-кратък срок на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от тази директива.
28 Член 14, буква в) от Директива 1999/31 по същество предвижда, че на основата на представения план за подобрение компетентният орган разрешава необходимата дейност и определя преходен период за изпълнението на плана, като уточнява, че всяко съществуващо депо трябва да отговаря на изискванията на тази директива преди 16 юли 2009 г.
29 За да се установи неизпълнение на задължения по посочената директива, съгласно постоянната практика на Съда наличието му трябва да се прецени с оглед на положението в държавата членка към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, така че последващите промени не могат да се вземат предвид от Съда (решение от 18 октомври 2018 г., Комисия/Румъния, C‑301/17, непубликувано, EU:C:2018:846, т. 42 и цитираната съдебна практика).
30 В настоящия случай релевантната дата, установена в допълнителното мотивирано становище, е 19 октомври 2015 г.
31 Действително Италианската република е приела мерки във връзка със закриването на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността, или с осъществяването на необходимата дейност съгласно плановете за подобрение на разрешените от компетентните органи депа.
32 Страните обаче не спорят, на първо място, че депата Авиляно (н.м. Сере Ле Брече), Ферандина (н.м. Венита), Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела), Латронико (н.м. Торе), Лаурия (н.м. Карпинето), Маратеа (н.м. Монтескуро), Молитерно (н.м. Темпа Ла Гуарела), Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), Рапола (н.м. Алберо ин Пиано), Сант’Анджело Ле Фрате (н.м. Фаризи), Капистрело (н.м. Трасолеро), Франкавила (Вале Анцука), Л’Акуила (н.м. Понте деле Гроте), Каноза (CO.BE.MA), Торвискоза (дружество Caffaro), Корлето Пертикара (н.м. Темпа Мазоне), Марсико Нуово (н.м. Галайно), Матера (н.м. Ла Мартела), Рионеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло), Саландра (н.м. Пиано дел Говерно), Сенизе (н.м. Паломабара), Тито (н.м. Ая деи Моначи), Капестрано (н.м. Тирасеньо), Кастелалто (н.м. Коле Коку), Кастелвекио Калвизио (н.м. Термине), Корфинио (н.м. Кануче), Корфинио (н.м. Казе куерчето), Мошано Сантанджело (н.м. Санта Асунта), Сантомеро (н.м. Фикаденти), Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти) и Торвискоза (н.м. Ла Валета) не са закрити съгласно Директива 1999/31 към 19 октомври 2015 г. и все още не са в съответствие с Директивата към датата на предявяване на настоящия иск.
33 Що се отнася, на второ място, до депата Андрия (D’Oria G.& C.), Бишелие (CO.GE.SER), Андрия (F.lli Acquaviva), Трани (BAT-Igea), Атела (н.м. Кафаро), Пескопагано (н.м. Домакия) и Тито (н.м. Вале дел Форно), в съдебното заседание се потвърждава от страните, че дейността за привеждането им в съответствие с посочената директива е приключила през 2017 г. и 2018 г., тоест след 19 октомври 2015 г.
34 На трето място, що се отнася до депата Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), Роканова (н.м. Сере), Кампотосто (н.м. Репердузо), Сан Мауро Форте (н.м. Прияти), Сан Бартоломео ин Галдо (н.м. Сера Пасторе) и Тривигано (предишно Кава Дзоф), Италианската република изтъква в съдебното заседание привеждането на тези депа в съответствие с Директива 1999/31. Дори обаче да се приеме, че Комисията е могла да се запознае с представените от Италианската република преди съдебното заседание документи, с които се цели да се докаже, че тези депа действително са приведени в съответствие с Директивата, което тя все пак оспорва, следва да се отбележи за безспорно, че привеждането в съответствие, дори да се допусне за установено, е осъществено след 19 октомври 2015 г.
35 На последно място, що се отнася до изтъкнатите от Италианската република доводи, за да се обясни неизпълнението на задълженията ѝ по Директива 1999/31, следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда държава членка не може да се позове на обстоятелства от своя вътрешен правов ред, за да оправдае неизпълнението на задълженията, произтичащи от правото на Съюза (решение от 18 октомври 2018 г., Комисия/Румъния, C‑301/17, непубликувано, EU:C:2018:846, т. 45 и цитираната съдебна практика).
36 Поради това следва да се приеме, че искът на Комисията е основателен.
37 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31 депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, или като не е приела необходимите мерки, за да се приведат депата, получили разрешително за продължаване на дейността, в съответствие с предвидените в посочената директива изисквания, без да се засягат условията, установени в точка 1 от приложение I към същата директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви б) и в) от Директива 1999/31 по отношение на депата в Авиляно (н.м. Сере Ле Брече), Ферандина (н.м. Венита), Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела), Латронико (н.м. Торе), Лаурия (н.м. Карпинето), Маратеа (н.м. Монтескуро), Молитерно (н.м. Темпа ла Гуарела), две депа в Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), депа в Рапола (н.м. Алберо ин Пиано), Роканова (н.м. Сере), Сант’Анджело Ле Фрате (н.м. Фаризи), Кампотосто (н.м. Репердузо), Капистрело (н.м. Трасолеро), Франкавила (Вале Анцука), Л’Акуила (н.м. Понте деле Гроте), Андрия (D’Oria G.& C.), Каноза (CO.BE.MA), Бишелие (CO.GE.SER), Андрия (F.lli Acquaviva), Трани (BAT-Igea), Торвискоза (дружество Caffaro), Атела (н.м. Кафаро), Корлето Пертикара (н.м. Темпа Мазоне), Марсико Нуово (н.м. Галайно), Матера (н.м. Ла Мартела), Пескопагано (н.м. Домакия), Рионеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло), Саландра (н.м. Пиано дел Говерно), Сан Мауро Форте (н.м. Прияти), Сенизе (н.м. Паломабара), Тито (н.м. Ая деи Моначи), Тито (н.м. Вале дел Форно), Капестрано (н.м. Тирасеньо), Кастелалто (н.м. Коле Коку), Кастелвекио Калвизио (н.м. Термине), Корфинио (н.м. Кануче), Корфинио (н.м. Казе куерчето), Мошано Сантанджело (н.м. Санта Асунта), Сантомеро (н.м. Фикаденти), Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти), Сан Бартоломео ин Галдо (н.м. Сера Пасторе), Тривигано (предишно Кава Дзоф) и Торвискоза (н.м. Ла Валета).
По съдебните разноски
38 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Италианската република и последната е загубила делото, следва Италианската република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, или като не е приела необходимите мерки, за да се приведат депата, получили разрешително за продължаване на дейността, в съответствие с предвидените в посочената директива изисквания, без да се засягат условията, установени в точка 1 от приложение I към същата директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви б) и в) от Директива 1999/31 по отношение на депата в Авиляно (н.м. Сере Ле Брече), Ферандина (н.м. Венита), Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела), Латронико (н.м. Торе), Лаурия (н.м. Карпинето), Маратеа (н.м. Монтескуро), Молитерно (н.м. Темпа ла Гуарела), две депа в Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), депа в Рапола (н.м. Алберо ин Пиано), Роканова (н.м. Сере), Сант’Анджело Ле Фрате (н.м. Фаризи), Кампотосто (н.м. Репердузо), Капистрело (н.м. Трасолеро), Франкавила (Вале Анцука), Л’Акуила (н.м. Понте деле Гроте), Андрия (D’Oria G.& C. Snc), Каноза (CO.BE.MA), Бишелие (CO.GE.SER), Андрия (F.lli Acquaviva), Трани (BAT-Igea Srl), Торвискоза (дружество Caffaro), Атела (н.м. Кафаро), Корлето Пертикара (н.м. Темпа Мазоне), Марсико Нуово (н.м. Галайно), Матера (н.м. Ла Мартела), Пескопагано (н.м. Домакия), Рионеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло), Саландра (н.м. Пиано дел Говерно), Сан Мауро Форте (н.м. Прияти), Сенизе (н.м. Паломабара), Тито (н.м. Ая деи Моначи), Тито (н.м. Вале дел Форно), Капестрано (н.м. Тирасеньо), Кастелалто (н.м. Коле Коку), Кастелвекио Калвизио (н.м. Термине), Корфинио (н.м. Кануче), Корфинио (н.м. Казе куерчето), Мошано Сантанджело (н.м. Санта Асунта), Сантомеро (н.м. Фикаденти), Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти), Сан Бартоломео ин Галдо (н.м. Сера Пасторе), Тривигано (предишно Кава Дзоф) и Торвискоза (н.м. Ла Валета).
2) Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.
Подписи