ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

4 ноември 2008 година

Дело F-18/07

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Искане — Изрично отхвърляне, съобщено след мълчаливо отхвърляне — Акт с чисто потвърдителен характер — Просрочена административна жалба — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска по-специално отмяната на решението на Комисията от 25 октомври 2005 г. за отказ да се признае, че той е бил засегнат от тежко заболяване по смисъла на член 72 от Правилника и на Общностния правилник относно покриването на рисковете от заболявания на длъжностните лица на Европейските общности

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и една трета от разноските на жалбоподателя.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Изричен отказ по искане, съобщен след като мълчаливият отказ е станал окончателен — Потвърждаващ акт

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Производство — Съдебни разноски — Прихващане — Изключителни обстоятелства

(член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд [понастоящем Общия съд]; член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Изричен отказ по искане, съобщен на заинтересованото лице след възникването на станалото окончателно решение за мълчалив отказ, представлява единствено акт с чисто потвърдителен характер за последното решение и следователно не би могло да се счита за увреждащ акт, който в приложение на член 91, параграф 1 от Правилника може да бъде обект на жалба за отмяна.

(вж. точка 27)

2.      По силата на член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis към делата, висящи пред Съда на публичната служба преди влизането в сила на 1 ноември 2007 г. на собствения му процедурен правилник, Съдът на публичната служба може да разпредели съдебните разноски поради изключителни обстоятелства.

В това отношение представлява изключително обстоятелство, обосноваващо разпределяне между съответната институция и длъжностното лице жалбоподател на направените от последния разноски във връзка с производството, фактът, че в рамките на жалба, отхвърлена поради закъснение на предварителната административна жалба, администрацията не е информирала заинтересованото лице, че съставляващото обект на административната жалба решение е представлявало само акт с чисто потвърдителен характер и не е можело да се обжалва с цел отмяна, и че администрацията освен това не е упоменала хипотезата за евентуално закъснение на административната жалба, като по този начин — при неспазване на задължението за полагане на грижа — е можела да създаде погрешното впечатление у длъжностното лице, че ако то възнамерява да подаде жалба, тя би била допустима.

(вж. точки 35—39)