РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

5 юни 2012 година

Дело F‑14/11

AW

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Тежко заболяване — Поемане на разходите за зъбни протези — Таван на възстановяване — Възражение за незаконосъобразност — Оправдани правни очаквания“

Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която AW иска от Съда на публичната служба, от една страна, да отмени решенията на Комисията, по силата на които възстановяването на разходите за зъбни протези на дъщеря му е ограничено до таван на възстановяване, а от друга страна, да осъди Комисията да му заплати обезщетение

Решение: Отхвърля жалбата на AW. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Медицински разноски — Тежко заболяване — Таван на възстановяване — Допустимост — Условия

(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

Размерът от 100 %, посочен в член 72, параграф 1 от Правилника, определя максималната граница на възстановяване само в случай по-специално на тежко заболяване, без да включва задължението на участниците в схемата и на осигурените разходите да се възстановяват разходите на 100 % във всички случаи. От друга страна, тъй като средствата на общата за институциите на Съюза система за здравно осигуряване са ограничени до вноските на участниците и на институциите, а финансовият ѝ баланс включва задължително равновесие между разходите и вноските, институциите имат право, при липса на установени в Правилника тавани на възстановяване, да определят подобни тавани в разпоредбите за изпълнение на посочения член 72, параграф 1, без обаче да надхвърлят границите на правомощията си, очертани от принципа за социално осигуряване, който е в основата на тази разпоредба на Правилника. Принципът не включва по никакъв начин правото осигуреният да се ползва от възстановяването на медицинските разходи в предварително определено съотношение на тези разходи, при това независимо каква е цената, поискана от доставчика на разглежданите медицински услуги.

(вж. точки 49 и 51)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 юли 1991, Pincherle/Комисия, T‑110/89, точка 25; 25 февруари 1992 г., Barassi/Комисия, T‑41/90, точка 33; 26 октомври 1993, Reinarz/Комисия, T‑6/92 и T‑52/92, точка 74