Language of document : ECLI:EU:C:2018:999

Дело C621/18

Andy Wightman и др.

срещу

Secretary of State for Exiting the European Union

(Преюдициално запитване,
отправено от Court of Session, Inner House, First Division (Scotland)

„Преюдициално запитване — Член 50 ДЕС — Нотификация от държава членка за намерението ѝ да се оттегли от Европейския съюз — Последици от нотификацията — Право на едностранно оттегляне на нотификацията — Условия“

Резюме — Решение на Съда (пленум) от 10 декември 2018 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Преценка на допустимостта на искането в главното производство и на съвместимостта на акта за преюдициално запитване с националното право — Проверка от Съда — Изключване — Установителен характер на иска в главното производство — Обстоятелство, което не е достатъчно, за да се изключи компетентността на Съда

(член 267 ДФЕС)

2.        Държави членки — Оттегляне от Европейския съюз — Решение на държава членка да започне процедурата по оттегляне — Нотификация до Европейския съвет — Възможност за едностранно оттегляне на нотификацията — Условия — Последици

(членове 49 ДЕС и 50 ДЕС)

1.      Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 32). Същевременно Съдът не следва нито да поставя под съмнение преценката на запитващата юрисдикция за допустимостта на предявеното в главното производство искане, която в рамките на преюдициалното производство е от компетентността на националния съд, нито да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен съобразно националните правила за съдебната организация и съдопроизводството (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 26 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 34). В настоящия случай запитващата юрисдикция отхвърля възраженията за недопустимост, които правителството на Обединеното кралство повдига пред нея по съображението, че предявеното в главното производство искане е хипотетично или академично. Оттук следва, че доколкото с тях се оспорва допустимостта на искането в главното производство, доводите на правителството на Обединеното кралство и на Комисията са ирелевантни за преценката на допустимостта на преюдициалното запитване (вж. в този смисъл решение от 13 март 2007 г., Unibet, C‑432/05, EU:C:2007:163, т. 33).

Освен това обстоятелството, че искът в главното производство е установителен, не е пречка Съдът да се произнесе по преюдициалния въпрос, при положение че националното право допуска такива искове, а въпросът отговаря на обективна необходимост за решаването на спора, с който надлежно е сезирана запитващата юрисдикция (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman, C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 65 и от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 28). Ето защо пред запитващата юрисдикция определено е налице висящ спор, въпреки че ответникът в главното производство е предпочел да не взема становище по съществото на въпроса, повдигнат от жалбоподателите в главното производство, а само поддържа, че предявеното от тях искане е недопустимо (вж. в този смисъл решение от 8 юли 2010 г., Afton Chemical, C‑343/09, EU:C:2010:419, т. 11 и 15).

(вж. т. 27 и 30—32)

2.      Член 50 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е нотифицирала Европейския съвет по реда на този член за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, посоченият член допуска, докато не влезе в сила споразумение за оттегляне между нея и Европейския съюз, а при липса на такова споразумение — докато не изтече двугодишният срок по член 50, параграф 3 ДЕС, както евентуално е продължен съгласно този параграф, посочената държава членка по еднозначен и безусловен начин да оттегли едностранно тази нотификация с писмено изявление до Европейския съвет, след като е взела решението за оттегляне на нотификацията в съответствие с конституционните си изисквания. С такова оттегляне на нотификацията се потвърждава принадлежността на тази държава членка към Европейския съюз при непроменени условия по отношение на статута ѝ на държава членка, като оттеглянето на нотификацията слага край на процедурата по оттегляне от Съюза.

Що се отнася до контекста на член 50 ДЕС, следва да се вземат предвид тринадесето съображение от преамбюла на Договора за ЕС, първо съображение от преамбюла на Договора за функционирането на ЕС и член 1 ДЕС, от които следва, че с Договорите се създава все по-тесен съюз между народите на Европа, а също и второ съображение от преамбюла на Договора за функционирането на ЕС, от което следва, че Съюзът цели да премахне бариерите, които разделят Европа. Следва също така да се подчертае значението на ценностите на свободата и демокрацията, прогласени във второ и четвърто съображение от преамбюла на Договора за ЕС, които са сред общите ценности, посочени в член 2 от този договор, както и в преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз, и които в този смисъл са част от самите основи на правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 303 и 304). Както следва от член 49 ДЕС, който предвижда възможността на всяка европейска държава да поиска да членува в Съюза и чието насрещно съответствие е уреждащият правото на оттегляне от Съюза член 50 ДЕС, Съюзът обединява държави, които свободно и доброволно са възприели тези ценности, а правото на Съюза в този смисъл почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя тези ценности с всички останали държави членки и признава, че те споделят тези ценности с нея (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 35).

При тези условия, след като нито една държава не може да бъде задължена да се присъедини към Съюза против волята си, не може да бъде задължена и да се оттегли от Съюза против волята си. Ако обаче се приеме, че нотификацията за намерението за оттегляне от Съюза неизбежно води до оттегляне на съответната държава членка от Съюза след изтичането на срока по член 50, параграф 3 ДЕС, тази държава членка би могла да се окаже задължена да напусне Съюза въпреки волята ѝ — формирана чрез демократичен процес в съответствие с нейните конституционни изисквания — да се откаже от решението си за оттегляне от Съюза и съответно да остане негов член. Налага се изводът, че подобен резултат би бил в противоречие с целите и с ценностите, припомнени в точки 61 и 62 от настоящото решение. По-конкретно, би било в противоречие с целта на Договорите за създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа да се налага задължение за оттегляне от Съюза върху държава членка, която в съответствие с конституционните си изисквания и вследствие от демократичен процес нотифицира намерението си за оттегляне от Съюза, но после чрез също демократичен процес реши да оттегли тази нотификация.

Този извод намира потвърждение в разпоредбите на Виенската конвенция за правото на договорите, която е взета предвид при подготвителните работи по договора за създаване на Конституция за Европа. Всъщност в хипотезата на договор, който допуска възможност за излизане от него в съответствие с неговите разпоредби, член 68 от Конвенцията с ясен и безусловен текст определя, че в частност съобщението за излизане от договора, предвидено от членове 65 и 67 от тази конвенция, може да бъде оттеглено по всяко време преди влизането му в сила.

(вж. т. 61—63, 65—67, 70, 71 и 75 и диспозитива)