РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
9 октомври 2007 година
Дело F-85/06
Gerardo Bellantone
срещу
Сметна палата на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Срочно нает служител, назначен като длъжностно лице — Предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение — Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение — Дневна надбавка — Имуществени вреди“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Bellantone, бивш срочно нает служител, назначен на 1 април 2005 г. като длъжностно лице със срок на изпитване, иска по-специално, от една страна, да се отмени решението на генералния секретар на Сметната палата от 30 март 2006 г., с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба с цел получаване, първо, на обезщетение, заместващо предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение като срочно нает служител, второ, на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, и трето, на обезщетение, заместващо дневна надбавка, както и, от друга страна, да му се платят сумите, които счита, че му се дължат, ведно с лихвите
Решение: Отхвърля жалбата и искането за плащане на обезщетение. Жалбоподателят понася три четвърти от направените от нето съдебни разноски. Сметната палата понася, освен направените от нея съдебни разноски, и една четвърт от съдебните разноски на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Служител, назначен като длъжностно лице със срок на изпитване — Назначение, което води до прекратяване по право на служебното правоотношение, уредено от Условията за работа на другите служители
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Служител, назначен като длъжностно лице със срок на изпитване — Прекратяване на договора като срочно нает служител, без институцията да спази срока на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение — Условия за предоставяне
(член 12 от приложение VIII на Правилника за длъжностните лица; членове 39 и 40, първа алинея от Условията за работа на другите служители)
1. За срочно нает служител, който приеме назначение като длъжностно лице със срок на изпитване, се прилага само Правилникът, като това прекратява по право предходното правоотношение, за което са се прилагали Условията за работа на другите служители, без да е необходимо администрацията изрично да прекрати установеното съгласно тях служебно правоотношение.
Ако обаче общностната институция избере да прекрати формално договора на срочно наетия служител, преди да приеме акта за назначаването му като длъжностно лице със срок на изпитване, тя действа законосъобразно, стига прекратяването да е извършено в необходимата форма и при спазване на действащите правила.
(вж. точки 51—53)
Позоваване на:
Съд — 25 юни 1981 г., Desmedt, 105/80, Recueil, стр. 1701, точки 14 и 15
2. За договорно нает служител, който е назначен като длъжностно лице със срок на изпитване, не възниква право на обезщетение поради обстоятелството, че органът по назначаването не е спазил срока на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, предвиден в член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители.
Всъщност, на първо място, общностните институции разполагат с широко право на преценка при определяне на организацията на техните служби в зависимост от възложените им задачи и при назначаването на персонала, с който разполагат, с оглед на тези задачи. На това право на определяне на организацията съответства промяната в правното положение на договорно нает служител, който е назначен като длъжностно лице със срок на изпитване, свързана с по-общо действие по съкращаване на определена категория длъжности в рамките на дадена институция. Нещо повече, при това институцията е длъжна, за да съвмести интереса на службата и спазването на принципа на равно третиране, да назначи длъжностните лица на възможно най-близки дати. В това отношение не може да се иска от органа по назначаването да предостави на съответния договорно нает служител възможност да изчерпи максималния шестгодишен срок, предвиден от Правилника за договорите на срочно наетите служители, след като заемането на всяка длъжност трябва да се основава на първо място на интереса на службата. Преминаването от положение на договорно нает служител към това на длъжностно лице впрочем отговаря на изискването за стабилност на персонала, която е в интерес на службата. От друга страна, институцията не може да бъде упреквана за това, че е взела предвид ползата от посоченото преминаване за нейния бюджет, тъй като бюджетните възможности са сред факторите, които администрацията отчита в политиката, свързана с персонала.
На второ място, актът, с който органът по назначаването едностранно назначава срочно наетия служител като длъжностно лице, няма задължителен характер и лицето може да откаже назначението, което е подобно на предложение за работа.
На трето място, изплащането на обезщетение на дадено лице за неспазен срок на предизвестие, при положение че през този срок обезщетеното лице е предоставяло услугите си на същата институция при прилагане на Правилника, би било равностойно на неоснователно обогатяване, чиято забрана е сред общите принципи на общностното право. По аналогия с правилото, което не допуска натрупване на пенсия и на заплата, необходимостта от запазване на ресурсите на Общностите забранява натрупване на заплатата, получавана от длъжностно лице със срок на изпитване, и на обезщетението във връзка с предизвестието за прекратяване на договор на срочно нает служител, когато непосредствено след прекратяването лицето е назначено като длъжностно лице със срок на изпитване, доколкото обезщетението се изплаща от бюджетните кредити, вписани в разходната част на някоя от институциите, посочени в общия бюджет на Европейските общности.
(вж. точки 60—64, 66 и 67)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1981 г., Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, Recueil, стр. 3187, точка 19; 10 юли 1990 г., Гърция/Комисия, C‑259/87, Recueil, стр. I‑2845, точка 26
Първоинстанционен съд — 12 юли 1990 г., Scheiber/Съвет, T‑111/89, Recueil, стр. II‑429, точка 28; 10 октомври 2001 г., Corus UK/Комисия, T‑171/99, Recueil, стр. II‑2967, точка 55; 11 юли 2002 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑137/99 и T‑18/00, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑639, точка 95 и цитираната съдебна практика; 3 април 2003 г., Vieira и др./Комисия, T‑44/01, T‑119/01 и T‑126/01, Recueil, стр. II‑1209, точка 86; 14 ноември 2006 г., Neirinck/Комисия, T‑494/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑259 и II‑A‑2‑1345, точки 162—167, обжалвано пред Съда, C‑17/07 P
3. Срочно нает служител би имал право на обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение само ако окончателно престане да изпълнява функциите си, т.е. при приключване на договора му като срочно нает служител поради прекратяване или изтичане на срока, без това да е последвано от назначаване като длъжностно лице в рамките на период от поне два месеца след края на договора му като срочно нает служител. Искането за едновременно получаване на обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение и назначаване като длъжностно лице е равносилно на това лицето да иска от своята институция сама или съгласувано с друга общностна институция да заобиколи член 40, първа алинея от Условията за работа на другите служители.
(вж. точка 73)