Language of document : ECLI:EU:F:2010:119

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

30 септември 2010 година

Дело F-20/06

Patrizia De Luca

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Длъжностни лица, преминаващи към по-висока функционална група чрез конкурс на общо основание — Кандидати, включени в списък с резерви преди влизането в сила на новия правилник — Преходни правила за класиране в степен при назначаването — Класиране в степен в приложение на новите, по-неблагоприятни правила — Член 5, параграф 2 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑жа De Luca, издържала успешно конкурс преди 1 май 2004 г., иска отмяната на решението на Комисията от 23 февруари 2005 г., с което е назначена за администратор, тъй като това решение я класира в степен A*9, стъпка 2

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Начален момент

(членове 25, 26, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд — Искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт — Липса на компетентност на общностния съд да установява незаконосъобразност на разпоредба с общо приложение в диспозитивите на своите решения

(член 230 ЕО)

3.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 1, параграф 2 и член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

4.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 3 от Правилника за длъжностните лица; член 12, параграф 3 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

5.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Назначаване в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 29, параграф 1 и член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 2, параграф 1 и член 12, параграф 3 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)

6.      Длъжностно лице — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

7.      Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Назначаване в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен

(член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)

1.      Срокът за подаване на жалба по административен ред, определен в член 90 от Правилника, може да започне да тече от деня, в който заинтересованото лице е узнало за увреждащия го акт. Тази разпоредба, която е с процесуален характер и е предназначена да обхване голям брой хипотези, трябва да бъде тълкувана в светлината на основните норми от Правилника, уреждащи уведомяването на длъжностните лица относно основните елементи на служебно им правоотношение, по-специално що се отнася до това под каква форма трябва да се извърши това уведомяване. От структурата на нормите на Правилника обаче, и в частност от членове 25 и 26 от него, следва, че заинтересованото лице трябва да бъде надлежно уведомено за решенията за класиране, както впрочем и за решенията за назначаване, и че администрацията не може да се ограничи само да информира това лице за тях с документ, който просто извежда последиците от тези решения, нито пък да не се погрижи те действително да стигнат до своя адресат. Всъщност налагането на съответното длъжностно лице на задължението да подаде жалба по административен ред не по-късно от три месеца от получаването на предложение за работа, а не от уведомяването относно решението за назначаване, би лишило от съдържание член 25, втора алинея и член 26, втори и трета алинея от Правилника, чиято цел е именно да дадат възможност на длъжностните лица действително да узнаят за решенията, свързани по-специално с тяхното административно положение и да защитят гарантираните им от Правилника права.

(вж. точки 38—40)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP стp. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точки 49, 52 и 56

2.      Макар в рамките на искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт общностният съд действително да е компетентен да установи инцидентно незаконосъобразността на дадена разпоредба с общо приложение, на която се основава обжалваният акт, той обаче не е компетентен да установи това в диспозитива на решенията си.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑841, точка 38, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑325/09 P; 29 септември 2009 г., Aparicio и др./Комисия, F‑20/08, F‑34/08 и F‑75/08, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑375 и II‑A‑1‑2013, точка 28

3.      От член 1, параграф 2, във връзка с член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника следва, че терминът „наети“, който се съдържа в последната разпоредба, има конкретен смисъл и трябва да се възприема като предвиждащ длъжностните лица, постъпили на служба между 1 май 2004 г., датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, и 30 април 2006 г. на длъжност, която са могли да заемат, тъй като са включени преди 1 май 2006 г. в списък с подходящи кандидати, с който приключил конкурс, обявен при режима на действие на стария правилник, независимо дали тези длъжностни лица вече са имали това качество при постъпването си на служба.

(вж. точка 56)

4.      Принципът на равенство е нарушен, когато спрямо две категории лица, чиито фактически и правни положения не разкриват съществени различия, се прилага различно третиране при тяхното наемане на работа и когато такава разлика в третирането не е обективно обоснована.

Освен това, за да не се осуети всякаква възможност за развитие в законодателната област, принципът на равенство не трябва да възпрепятства свободата на законодателя по всяко време да внася в нормите на Правилника онези промени, които счита, че съответстват на интереса на службата, дори ако тези нови разпоредби се окажат по-неблагоприятни за длъжностните лица от старите разпоредби.

Освен това от член 3 от Правилника следва, че назначаването на длъжностно лице се основава задължително на едностранен акт на администрацията и че едва след като е бил адресат на такова решение, успелият кандидат от конкурс може да се позовава на качеството „длъжностно лице“ и следователно, да отстоява правото си да се ползва от разпоредбите от Правилника.

От гореизложеното следва, че класирането в степен на длъжностните лица, назначени, считано от 1 май 2004 г., датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, би могло да се извърши правомерно само в приложение на новите критерии, които са в сила от тази дата. През преходния период, включващ времето между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., тези критерии са били определени в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника.

Този извод не се оборва от съображения, свързани с датата на влизане в сила на измененията в Правилника. Преди всичко, макар да не може да се изключи възможността датата на влизане в сила на дадена нова правна уредба да се окаже дискриминационна, в случая датата 1 май 2004 г. е била обективно обоснована. Като цяло измененията в Правилника са мотивирани от обществените промени и от начина, по който те се отразяват на правната уредба, приложима за европейската публична служба „за да се отговори на необходимостта от развитие на институциите и на техния персонал“, както следва от самия текст на първо съображение от Регламент № 723/2004. Ето защо е обяснимо, че неговото влизане в сила съвпада с присъединяването на десет нови държави членки. Освен това определената от администрацията дата на наемане на работа представлява обективен елемент, който не зависи от волята на общностния законодател.

(вж. точки 68—71 и 73)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, Сборник, стp. I‑10945, точки 76 и 81

Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стp. II‑3885, точка 100; 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑297 и II‑A‑2‑1527, точка 105; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, Сборник, стp. II‑2523, точки 54, 55, 77, 86 и 113

Съд на публичната служба — 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑165 и II‑A‑1‑911, точка 81

5.      Що се отнася до назначаването в степен на длъжностните лица след въвеждането на новата кариерна структура от Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, определянето на нивото на свободните длъжности, извършено от администрацията в рамките на разпоредбите на стария правилник, когато е изготвяла обявление за конкурс, не е можело да продължи да действа след 1 май 2004 г., датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004.

Следователно правото на успешно издържалите конкурс лица, което следва от член 31, параграф 1 от Правилника, да им бъде присъдена посочената в обявлението за конкурса степен, може да се прилага само към неизменно във времето право, тъй като законосъобразността на едно решение се преценява в съответствие с правните обстоятелства, които са били в сила към момента на неговото приемане, и при това положение посочената разпоредба не може да задължи администрацията да вземе решение, което не съответства на изменения от законодателя правилник и което поради това би било незаконосъобразно.

При това положение, при което в рамките на новата кариерна система, считано от 1 май 2004 г., са заличени степените, посочени в обявленията за конкурси, които са били публикувани преди тази дата, законодателят е имал основание да приеме член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, за да отстрани присъщите на това положение трудности и да определи класирането в степен на успешно издържалите конкурс лица, включени в списъците с резерви, публикувани преди 1 май 2004 г., но назначени за длъжностни лица в срок за изпитване въз основа на тези конкурси след посочената дата.

Вярно е, че класирането в степени, определено в член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, не съответства на степените, обявени в обявленията за конкурси преди 1 май 2004 г., и че тази разпоредба противоречи на правилото, което се съдържа в член 31 от Правилника и възпроизвежда член 31 от стария правилник. При все това обаче, предвид неговия предмет, член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника представлява специална преходна разпоредба, която като такава може да дерогира за определена категория длъжностни лица правилото с общ характер, предвидено в член 31 от Правилника.

Всъщност, що се отнася до кариерата на длъжностните лица, ограниченията, присъщи на прехода от един към друг начин на управление, могат да заставят администрацията временно и в определени граници да се отклони от стриктното прилагане на постоянни правила и принципи, които обикновено се прилагат към разглежданите положения.

Освен това, що се отнася до спазването на член 29 от Правилника, откъдето следва, че обявлението за свободна длъжност представлява правна рамка, която обвързва администрацията, следва да се отбележи, че този член не е с по-голяма задължителна сила, отколкото член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, и няма предимство пред последната разпоредба, която е специална и преходна.

Освен това член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, който въвежда по-благоприятно от установеното в член 12, параграф 3 от същото приложение съотношение между старите степени и онези, които са в сила през преходния период, включващ времето между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., има за цел само да преобразува от 1 май 2004 г. степените, на които са титуляри ималите качеството на длъжностни лица на 30 април 2004 г., за да направи тези степени приложими за новата кариерна структура, предназначена да влезе изцяло в сила на 1 май 2006 г. Както всяка преходна разпоредба, член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника подлежи на стриктно тълкуване и не може да му се признае обхват, който надхвърля така установеното междинно положение.

(вж. точки 84—86, 91 и 92)

Позоваване на:

Съд — Centeno Mediavilla и др../Комисия, посочено по-горе, точки 100 и 101

Първоинстанционен съд — 11 февруари 2003 г., Leonhardt/Парламент, T‑30/02, Recueil FP, стp. I‑A‑41 и II‑265, точка 51; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стp. II‑4137, точка 213; Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 110 и 112—115

6.      Длъжностно лице не може да изтъква принципа за защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на нова нормативна разпоредба, особено в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка. Освен това правото на позоваване на принципа на оправданите правни очаквания по-специално предполага дадените уверения да съответстват на приложимите норми. Органът по назначаването би взел незаконосъобразно поради несъответствие с Правилника решение, ако бе класирал длъжностно лице, назначено след 1 май 2004 г. — датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, — съгласно разпоредбите относно степените и кариерата на стария правилник, които вече не са били в сила.

(вж. точки 99—101)

Позоваване на:

Съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 91 и 100

Първоинстанционен съд — 11 юли 2002 г., Wasmeier/Комисия, T‑381/00, Recueil FP, стp. I‑A‑125 и II‑677, точка 106; 4 май 2005 г., Castets/Комисия, T‑398/03, Recueil FP, стp. I‑A‑109 и II‑507, точка 34; 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, Recueil, стp. II‑319, точка 77; Centeno Mediavilla и др./Комисия, точка 95; 4 февруари 2009 г., Omya/Комисия, T‑145/06, Сборник, стp. II‑145, точка 117

7.      В контекста на изменението на Правилника, въведено с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, довело до промяна в структурата на степените на длъжностните лица, принципът за правото на всяко длъжностно лице на кариерно развитие в рамките на неговата институция сам по себе си не може да обоснове прилагането на стари разпоредби за длъжностно лице и така да осуети постигането на преследваната от законодателя цел. Всъщност по принцип в случай на изменение на разпоредби с общо приложение, и особено на разпоредби на Правилника, една нова норма се прилага незабавно към бъдещите последици от правни отношения, които са възникнали, но не са напълно приключили при действието на предходна норма. Правилникът обаче не предоставя никакво право на достъп до по-висока степен посредством конкурс на общо основание, дори за длъжностните лица, които отговарят на всички условия, за да бъдат назначени в съответната степен, тъй като включването на успешно издържалите конкурс лица в списъците с подходящи кандидати, изготвяни в резултат от дейността по подбор, поражда за заинтересованите лица единствено възможността да бъдат назначени на някоя от длъжностите, за заемането на които е проведен конкурсът, и тъй като тази възможност по необходимост изключва каквито и да било придобити права.

(вж. точки 125 и 126)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 51—53