Съединени дела T‑289/11, T‑290/11 и T‑521/11

Deutsche Bahn AG и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Административно производство — Решение за извършване на проверка — Правомощия на Комисията за проверка — Право на защита — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 6 септември 2013 г.

1.      Съдебно производство — Посочени основания — Допустимост и несъстоятелност на правно основание или оплакване — Обособеност — Понятие за недопустимо основание и за несъстоятелно основание

2.      Съдебно производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка на законосъобразността на акт с оглед на съществуващото положение към момента на неговото приемане

3.      Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт от общ характер, на който се основава обжалваното решение — Необходимост от правна връзка между обжалвания акт и оспорения акт от общ характер

(член 277 ДФЕС; член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Засягане на личния живот — Допустимост — Липса на предварително съдебно оправомощаване от естество да доведе до незаконосъобразност на административното вмешателство — Допустимост — Условия — Предоставени от системата на Регламент № 1/2003 подходящи и достатъчни гаранции

(член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6.      Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията за извършване на проверка — Право да се изисква представянето на кореспонденция между адвокат и клиент — Граници — Защита на поверителността на такава кореспонденция — Обхват — Изключение за съобщенията с адвокатите, наети в предприятие

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение, изискващо предоставянето на информация, адресирано до предприятие — Право на отказ за даване на отговор, съдържащ признаване на нарушение

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Действие и предели

(член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Съдебен контрол — Обхват

(член 263 ДФЕС; член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

10.    Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията за извършване на проверка — Използване на информация, събрана в хода на проверка — Граници

(Регламент № 1/2003 на Съвета)

11.    Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Задължения за предприятията, предявяващи оплаквания относно провеждането на проверката

(член 20 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12.    Конкуренция — Разпределение на компетентностите между Комисията и националните органи за защита на конкуренцията — Право на Комисията да вземе решение за извършване на проверка по производство, което е висящо пред национален орган за защита на конкуренцията, както и да разпореди извършването на допълнителни проверки

(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; Регламент № 1/2003 на Съвета)

13.    Жалба за отмяна — Компетентност на съдилищата на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Искане за постановяване на декларативно решение — Недопустимост

(член 263 ДФЕС)

1.      Да се квалифицира дадено правно основание или оплакване като несъстоятелно означава да се вземе предвид, без да е необходимо да се разглежда неговата основателност, че то не би могло да повлияе на разрешаването на спора. Напротив, недопустимо правно основание или оплакване, което при все това би могло да повлияе на разрешаването на спора, не е било повдигано при условия, които да позволят на Съда да прецени неговата основателност. Следователно несъстоятелността на даден довод при всички случаи не е от естество да доведе до неговата недопустимост.

(вж. точки 47 и 107)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 49)

3.      Доколкото целта на член 277 ЕО не е да позволи на страните да оспорват приложимостта на всеки акт с общо приложение, независимо дали това е в полза на предявения иск или подадената жалба, обхватът на възражението за незаконосъобразност трябва да бъде сведен до необходимото за разрешаването на спора. Следователно актът с общо приложение, за който се твърди, че е незаконосъобразен, трябва пряко или непряко да е приложим по отношение на конкретния иск или жалба и трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния акт с общо приложение.

(вж. точки 56—58)

4.      Упражняването на предоставените на Комисията от член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 правомощия за проверка на дадено предприятие представлява очевидно вмешателство в неговото право на зачитане на личния живот, жилището и кореспонденцията му. Въпреки че липсата на предварително съдебно оправомощаване не е от естество сама по себе си да доведе до незаконосъобразност на дадено вмешателство, следва да се разгледа дали въведената с Регламент № 1/2003 система, в частност член 20, параграф 4 от него и начинът, по който той е приложен, предоставя подходящи и достатъчни гаранции, които съответстват на едно достатъчно строго поставяне в рамки на правомощията на Комисията чрез наличието на пет категории гаранции. Те се отнасят, първо, до мотивите за решенията за проверка, второ, до наложените на Комисията граници при осъществяване на проверките, трето, до невъзможността Комисията да осъществи проверките чрез сила, четвърто, до намесата на националните власти, и пето, до съществуването на последващи средства за защита. Съществуването на последващ пълен съдебен контрол е особено важно, тъй като той би могъл да компенсира липсата на предварително съдебно оправомощаване.

(вж. точки 65, 73, 74 и 97)

5.      Член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 определя основните реквизити на решение, с което се разпорежда проверка, като налага на Комисията да посочи предмета и целта на проверката, датата, на която тя ще започне, санкциите, предвидени в членове 23 и 24 от посочения регламент, и правото на обжалване на това решение пред юрисдикцията на Съюза. Изискването Комисията да укаже предмета и целта на проверката всъщност представлява основна гаранция за правото на защита на съответните предприятия, поради което обхватът на задължението за мотивиране на решенията за проверка не може да бъде ограничен по съображения за ефикасност на разследването. Във връзка с това, макар да е вярно, че не е длъжна нито да предостави на адресата на подобно решение цялата информация относно предполагаемите нарушения, с която разполага, нито да отграничи с точност съответния пазар, нито да даде правилна правна квалификация на тези нарушения, нито да посочи периода, през който те са били извършени, Комисията трябва да изложи възможно най-точно предположенията, които възнамерява да провери, тоест какво се издирва и обстоятелствата, които трябва да бъдат проверени.

Комисията също така е длъжна в решението, с което се разпорежда проверка, да опише основните характеристики на подозираното нарушение, като посочи пазара, който се предполага, че е засегнат, и естеството на подозираните ограничения на конкуренцията, и да разясни в какво се е изразило предполаганото участие в нарушението на предприятието, обект на проверката, както и правомощията, предоставени на разследващите органи на Съюза.

За да покаже, че проверката е оправдана, Комисията е длъжна подробно да изложи в решението, с което се разпорежда проверка, че разполага със съществени сведения и улики, които ѝ дават сериозни основания да подозира наличие на нарушението, в извършването на което е заподозряно предприятието, обект на проверката.

(вж. точки 75—78, 87, 168—172 и 174)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 81)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)

8.      В хода на проверка Комисията може да претърсва щателно съдържанието на някои кабинети или класьори, макар да няма ясни индикации, че данните, свързани с предмета на разследването, се намират там. Всъщност да се ограничи влизането в помещения или разглеждането на класьори, които явно имат връзка с предмета на разследването, би означавало да не ѝ се позволи да намери определени важни доказателства. Тези доказателства биха могли например да бъдат скрити или препратките към тях да са неверни. Освен това в самото начало връзката с предмета на разследването не е непременно лесноустановима и затова само щателно разглеждане би позволило нейното откриване.

(вж. точки 86—90, 92—94, 139 и 140)

9.      Член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 предвижда пълен контрол ex ante от съда на Съюза и задължава за него да се указва в решението, с което се разпорежда провеждането на проверка в помещенията на предприятието. Съдът на Съюза, произнасяйки се по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС срещу решение за проверка, упражнява контрол по отношение както на правото, така и на фактите и има право да прецени доказателствата и да отмени обжалваното решение. В рамките на упражнявания от него контрол на решенията за проверки съдът на Съюза може да се окаже принуден да провери съществуването на достатъчно сериозни улики, позволяващи да се подозира нарушение на правилата на конкуренцията от съответните предприятия.

(вж. точки 111 и 112)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 124—128)

11.    Представителите на засегнатите от проверките предприятия следва да впишат формално в протокол всички свои оплаквания още в момента, в който са били извършени твърдените злоупотреби, и да използват всяко средство, с което разполагат, за да запазят веществените доказателства. При отсъствието на формални доказателства наличието на целенасочено издирване извън предмета на дадено решение за проверка се затруднява по необходимост още повече.

(вж. точка 136)

12.    За да изпълни възложената ѝ от Договора роля, Комисията не може да е обвързана от решение, постановено от национална юрисдикция в приложение на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 102 ДФЕС. Следователно във всеки момент Комисията може да взема конкретни решения за прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, дори когато дадено споразумение или практика вече е предмет на решение на национална юрисдикция и планираното от Комисията решение е в противоречие с посоченото юрисдикционно решение. Освен това наличието на секторни правила е без значение за преценката на пропорционалността на решение на Комисията в областта на конкуренцията. Този принцип важи по отношение както на окончателно решение, така и на решение за проверка, а провеждането преди това на срещи между Комисията и жалбоподателите или обстоятелството, че национален орган се е сезирал с делото, не е от естество да засегне правомощието за провеждане на разследване, което Регламент № 1/2003 предоставя на Комисията.

(вж. точки 200—202 и 216)

13.    Вж. текста на решението.

(вж. точка 227)