Language of document : ECLI:EU:C:2010:91

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

25 февруари 2010 година(*)

„Споразумение за асоцииране ЕО—Израел — Териториален обхват — Споразумение за асоцииране ЕО—ООП — Отказ преференциалният тарифен режим, предоставен в полза на продуктите с произход от Израел, да се прилага за продуктите с произход от Западния бряг на река Йордан — Съмнения относно произхода на продуктите — Одобрен износител — Последваща проверка на декларации върху фактури от митническите органи на държавата вносител — Виенска конвенция за правото на договорите — Принцип на относително действие на договорите“

По дело C‑386/08

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Finanzgericht Hamburg (Германия) с акт от 30 юли 2008 г., постъпил в Съда на 1 септември 2008 г., в рамките на производство по дело

Firma Brita GmbH

срещу

Hauptzollamt Hamburg-Hafen,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на трети състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász, г‑н J. Malenovský (докладчик) и г‑н T. von Danwitz, съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 септември 2009 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Firma Brita GmbH, от адв. D. Ehle, Rechtsanwalt,

–        за Европейската комисия, от г‑жа C. Tufvesson, г‑н F. Hoffmeister и г‑жа L. Bouyon, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 октомври 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, подписано в Брюксел на 20 ноември 1995 година (ОВ L 147, стp. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 73, стр. 206, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране ЕО—Израел“), като се има предвид Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга, подписано в Брюксел на 24 февруари 1997 година (ОВ L 187, стp. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 19, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране ЕО—ООП“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор по митнически въпроси между Firma Brita GmbH, дружество, учредено по германското право и Hauptzollamt Hamburg-Hafen (митническа администрация на пристанище Хамбург) във връзка с решението на последната да откаже да предостави на жалбоподателя по главното производство преференциално третиране при вноса на произведени на Западния бряг на река Йордан стоки.

 Правна уредба

 Виенската конвенция

3        Съгласно член 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 година (Сборник договори на Организацията на обединените нации, том 1155, стp. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“), озаглавен „Обсег на действие на тази конвенция“, тя се прилага към договорите между държави.

4        Член 3 от Виенската конвенция, озаглавен „Международни споразумения извън обсега на действие на тази конвенция“, гласи:

„Фактът, че тази конвенция не се прилага нито по отношение на международни споразумения, сключени между държави и други субекти на международното право или между такива други субекти на международното право, нито по отношение на международни споразумения, които не са сключени в писмена форма, не засяга:

[…]

b)      прилагането към тях на нормите, съдържащи се в тази конвенция, под чието действие те биха попаднали по силата на международното право независимо от тази конвенция;

[…]“

5        Съгласно член 31 от Виенската конвенция, озаглавен „Общо правило на тълкуването“:

„1.      Договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.

2.      За целите на тълкуването на договора […]

3.      Наред с контекста се вземат под внимание:

[…]

c)      всички съответни норми на международното право, прилагани в отношенията между страните.

[…]“

6        Член 34 от тази конвенция, озаглавен „Общо правило, отнасящо се до трети държави“, гласи:

„Договорът не създава задължения или права за трета държава без нейното съгласие за това.“

 Споразумението за асоцииране ЕО—Израел

7        Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, одобрено с Решение 2000/384/ЕО, ЕОВС на Съвета и на Комисията от 19 април 2000 година (ОВ L 147, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 21, стр. 17), влиза в сила на 1 юни 2000 г.

8        Включен в дял II от това споразумение, отнасящ се до свободното движение на стоки, член 6, параграф 1 от последното гласи:

„Общността и Израел укрепват зоната на свободна търговия според условията, установени в настоящото споразумение и в съответствие с разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. и другите многостранни споразумения за търговия със стоки, приложени към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) […]“

9        Съгласно член 8 от горното споразумение, що се отнася до промишлените продукти по смисъла на това споразумение и при съблюдаване на предвидените в него дерогации „[м]итата за внос и износ, както и таксите с равностоен ефект, са забранени между Общността и Израел. […]“.

10      Член 75, параграф 1 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел гласи:

„Всяка от страните може да отнася до Съвета за асоцииране всеки спор, отнасящ се до прилагането или тълкуването на настоящото споразумение.“

11      Териториалният обхват на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел е определен в член 83 от последното, както следва:

„Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите, на които се прилагат договорите за създаване на Европейската общност и на Европейската общност за въглища и стомана, и при условията, установени в посочените договори, и от друга страна — на територията на Държавата Израел.“

12      Протокол 4, приложен към Споразумението за асоцииране ЕО—Израел (наричан по-нататък „Протоколът ЕО—Израел“) установява правила относно определянето на понятието „продукти с произход“ и относно методите на административно сътрудничество.

13      Съгласно член 2, параграф 2 от този протокол за продукти с произход от Израел се считат продуктите, изцяло получени в Израел по смисъла на член 4 от този протокол, както и тези, които са получени там и съдържат материали, които не са изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели в Израел достатъчна обработка или преработка.

14      Съгласно член 17, параграф 1 от този протокол:

„1.      При внос в една от [държавите] продуктите с произход по смисъла на настоящия протокол се ползват от разпоредбите на споразумението при представяне:

a)      на сертификат за движение [на стоки] EUR.1 […];

б)      в случаите, посочени в член 22, параграф 1 на декларация […], направена от износителя върху фактура, талон за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ съответните продукти по достатъчно подробен начин, за да могат те да бъдат идентифицирани (наричана по-долу „декларация върху фактура“).“

15      Според параграф 1, буква a) от член 22 от посочения протокол, озаглавен „Условия за изготвяне на декларация върху фактура“, декларацията върху фактура, посочена в член 17, параграф 1, буква б), може да бъде изготвена от одобрен износител по смисъла на член 23 от същия протокол.

16      По силата на посочения член 23 митническите органи на държавата износител могат да разрешат всеки износител, наричан „одобрен износител“, който извършва често превоз на продукти по споразумението за асоцииране ЕО—Израел и който предоставя по искане на митническите органи всякакви гаранции, необходими за да се провери статутът на продуктите по отношение на произхода им, както и спазването на всички други условия на настоящия протокол, да изготви декларации върху фактура. Такава декларация удостоверява статута на разглежданите продукти като такива с произход и така позволява на вносителя да се ползва от предвидения в Споразумението за асоцииране ЕО—Израел преференциален режим.

17      Член 32 от Протокола ЕО—Израел регламентира процедурата по проверка на доказателството за произход по следния начин:

„1.      Последващите проверки на сертификатите EUR.1 и на декларациите върху фактури се извършват на случаен принцип или всеки път, когато митническите органи на държавата вносител имат основателни съмнения в автентичността на такива документи, в статута на съответните продукти като продукти с произход или в спазването на другите условия, предвидени от настоящия протокол.

2.      За да бъдат приложени разпоредбите на параграф 1, митническите органи [на държавата] вносител връщат сертификата EUR.1 и фактурата, ако тя е представена, или декларацията върху фактура, или копие от тези документи на митническите органи на държавата износител, посочвайки при необходимост мотивите по съдържанието или по формата, които налагат запитването.

В подкрепа на искането си за последваща проверка те предоставят всички получени документи и сведения, от които следва, че информацията, дадена в сертификата за движение EUR.1 или декларацията върху фактура, са неправилни.

3.      Проверката се осъществява от митническите органи [на държавата] износител. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат проверка на сметките на износителя или всякаква друга проверка, която те счетат за необходима.

4.      […]

5.      Митническите органи, изискващи проверката, следва да бъдат информирани за резултатите от нея най-късно в срок от десет месеца. Резултатите трябва ясно да посочват дали документите са автентични, дали съответните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход и дали са изпълнени другите условия, предвидени в настоящия протокол.

[…]

6.      В случай на основателни съмнения и при липса на отговор при изтичането на срока от десет месеца или ако отговорът не съдържа достатъчно данни, за да се определи автентичността на поставения под съмнение документ или реалният произход на продуктите, митническите органи, поискали проверката, отказват предоставянето на преференциално третиране, освен в случай на форсмажорни или изключителни обстоятелства.“

18      По отношение на уреждането на спорове член 33 от Протокола ЕО—Израел гласи:

„Когато възникнат спорове по повод процедурите по проверка, посочени в член 32, които не могат да бъдат решени между митническите органи, поискали проверката, и митническите органи, отговорни за нейното осъществяване, или възникнат проблеми при тълкуването на настоящия протокол, тези спорове се решават от Комитета за митническо сътрудничество.

[…]“

19      Съгласно член 39 от този протокол, озаглавен „Комитет за митническо сътрудничество“:

„1.      Създава се Комитет за митническо сътрудничество, който е натоварен с осъществяването на административно сътрудничество с цел правилното и еднакво прилагане на настоящия протокол и да изпълнява всякаква друга задача в митническата област, която би могла да му бъде поверена.

2.      Комитетът се състои, от една страна, от експерти на държавите членки и от длъжностни лица на отделите на Комисията на Европейските общности, които отговарят за митническите въпроси, и от друга страна, от експерти, посочени от Израел.“

 Споразумението за асоцииране ЕО—ООП

20      Споразумението за асоцииране ЕО—ООП, одобрено с Решение 97/430/ЕО на Съвета от 2 юни 1997 година (ОВ L 187, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 17), влиза в сила на 1 юли 1997 г.

21      Член 3 от това споразумение гласи:

„Общността и палестинската администрация постепенно създават зона за свободна търговия […] в съответствие с разпоредбите на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. и на другите многостранни споразумения за търговия със стоки, приложени към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) […]“

22      Членове 5 и 6 от това споразумение гласят:

„Член 5

Не се въвеждат нови мита за внос или каквито и да било други такси с равностоен ефект в търговията между Общността и Западния бряг и Ивицата Газа.

Член 6

Вносът в Общността на продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа е освободен от мита и всякакви други такси с равностоен ефект, както и от количествени ограничения и от всякакви други мерки с равностоен ефект.“

23      По отношение на териториалния обхват на същото споразумение член 73 предвижда:

„Настоящото споразумение има действие, от една страна, за териториите, в които се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, при условия, посочени в този Договор, и от друга, за територията на Западния бряг и Ивицата Газа.“

24      Протокол 3, приложен към Споразумението за асоцииране ЕО—ООП (наричан по-нататък „Протоколът ЕО—ООП“), установява правила за определянето на понятието „продукти с произход“ и за методи за административно сътрудничество.

25      Съгласно член 2, параграф 2 от този протокол за продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа се считат продуктите, произведени изцяло на Западния бряг и Ивицата Газа, както и тези, произведени и съдържащи материали, които не са били изцяло изработени там, при положение че тези материали са били подложени на тези територии на достатъчна доработка или обработка.

26      Член 15, параграф 1 от Протокола ЕО—ООП гласи, че продуктите с произход от Западния бряг и Ивицата Газа при внос в Общността се ползват от уредбата на Споразумението за асоцииране ЕО—ООП при представяне на сертификат за движение EUR.1, или в случаите, посочени в член 20, параграф 1 от този протокол, на декларация, представяна от износителя с фактурата, съобщението за доставка или някакъв друг търговски документ, който описва достатъчно подробно въпросните продукти, за да могат да бъдат идентифицирани. Тази декларация е наричана „декларация върху фактура“.

27      Член 16, параграф 1 от Протокола ЕО—ООП гласи, че сертификатът за движение EUR.1 се издава от митническите органи [на държавата] износител. Съгласно параграф 4 от същия член такъв сертификат се издава от митническите органи на Западния бряг и Ивицата Газа, ако въпросните продукти могат да се приемат за продукти с произход от Общността, Западния бряг и Ивицата Газа и отговарят на другите изисквания на настоящия протокол.

28      Съгласно член 20, параграф 1, буква а) от Протокола ЕО—ООП относно условията за съставяне на декларация върху фактура, такава декларация може да се състави от одобрен износител по смисъла на член 21 от този протокол. Съгласно параграф 2 от посочения член 20 декларацията върху фактура може да се състави, ако въпросните продукти могат да се приемат като продукти с произход от Общността, Западния бряг и Ивицата Газа и ако те отговарят на другите изисквания, предвидени в посочения протокол.

29      Член 21 от Протокола ЕО—ООП относно одобрените износители гласи в параграф 1, че митническите власти на държавата износител могат да разрешат да съставя декларации върху фактури на всеки износител, който често изпраща продукти съгласно споразумението за асоцииране ЕО—ООП и предлага на митническите власти всички необходими гаранции за потвърждаване на статута за произход на продуктите, както и за изпълнение на другите изисквания на този протокол.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

30      Жалбоподателят по главното производство, Firma Brita GmbH, е установено в Германия дружество. То внася апарати за газиране на вода, както и аксесоари и сиропи, произведени от израелски доставчик, Soda-Club Ltd, чиято производствена база е разположена в Mishor Adumin на Западния бряг на река Йордан, източно от Йерусалим. Soda-Club Ltd е одобрен износител по смисъла на член 23 от Протокола ЕО—Израел.

31      През първото шестмесечие на 2002 г. жалбоподателят по главното производство моли за пускането в свободно обращение на внесените стоки, като представя общо над шестдесет митнически декларации. Той обозначава „Израел“ като държава на произход на тези стоки и иска прилагането на предвидената в Споразумението за асоцииране ЕО—Израел тарифна преференция въз основа на декларации върху фактури, изготвени от доставчика и потвърждаващи, че се касае за продукти с произход от Израел.

32      Германската митническа администрация предоставя временно поисканата тарифна преференция, но започва процедура по последваща проверка. По искане на германските митнически органи израелската митническа администрация дава следния отговор: „Видно от направената [от нея] проверка, разглежданите стоки произхождат от зона, за която отговарят израелските митници. Като такива тези стоки са продукти с произход по Споразумението за асоцииране ЕО—Израел и се ползват от преференциално третиране по силата на това споразумение“.

33      С писмо от 6 февруари 2003 г. германските митнически органи отправят допълнително запитване до израелската митническа администрация дали разглежданите стоки са произведени в израелските селища на Западния бряг на река Йордан, в Ивицата Газа, в Източен Йерусалим или на Голанските възвишения. Отговор на това писмо не е получен.

34      Затова с решение от 25 септември 2003 г. германските митнически органи отказват предоставеното по-рано преференциално третиране на основание, че не можело да се установи със сигурност, че внесените стоки попадат в приложното поле на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел. В резултат на това е взето решение за последващо събиране на мита в общ размер от 19 155,46 EUR.

35      След като подадената от жалбоподателя по главното производство жалба е отхвърлена, той отправя до Finanzgericht Hamburg (финансовия съд на Хамбург) жалба за отмяна на това решение. Запитващата юрисдикция счита, че решаването на спора зависи от тълкуването на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, на Протокола ЕО—Израел и на Споразумението за асоцииране ЕО—ООП.

36      При тези условия Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли на вносителя на стока с произход от Западния бряг на река Йордан да се предостави исканото преференциално третиране при всички случаи, дори ако е представен само формален сертификат за произход от Израел, като се има предвид фактът, че съгласно две релевантни споразумения — а именно [Споразумението за асоцииране ЕО—Израел и Споразумението за асоцииране ЕО—ООП] — е предвидено преференциално третиране за стоките с произход от територията на Държавата Израел и съответно от Западния бряг на река Йордан?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)      Обвързани ли са митническите органи на държава членка по силата на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел по отношение на вносител, който иска да ползва преференциално третиране за внесена в Общността стока, от издаден от израелските власти сертификат за произход — и процедурата по проверка на доказателството за произход по член 32 от Протокола [ЕО—Израел] не е започнала — при условие че митническите органи на тази държава членка нямат друго съмнение относно произхода на стоката освен съмнението, че стоката произхожда от територия, която само се намира под израелски контрол, по-конкретно съгласно Израелско-палестинското временно споразумение от 1995 г. — и доколкото не е проведена някоя от процедурите по член 33 от Протокола [ЕО—Израел]?

При отрицателен отговор на втория въпрос:

3)      Оправомощени ли са митническите органи на държавата вносител — когато въз основа на искането за проверка на доказателството за произход по член 32, параграф 2 от Протокола [ЕО—Израел] израелските власти потвърждават (единствено), че съответните продукти са произведени на територия, намираща се под израелска митническа юрисдикция и следователно са с произход от Израел, и когато последвалата потвърждението покана от митническите органи в държавата вносител за предоставяне на по-подробни разяснения остава без отговор от израелските власти — да откажат преференциално третиране само и изключително на това основание, по-конкретно без допълнително да вземат предвид какъв е действителният произход на стоките?

При отрицателен отговор на третия въпрос:

4)      Оправомощени ли са митническите органи [на държавата членка вносител] да откажат преференциално третиране по силата на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел на основание, че — както междувременно е установено — стоките са с произход от Западния бряг на река Йордан, или преференциалното третиране трябва да се предостави и за стоки с такъв произход, най-малкото докато не е проведена процедура за уреждане на спорове по член 33 от Протокола [ЕО—Израел] във връзка с тълкуването на използваното в споразумението понятие „територия на Държавата Израел“?“

 По преюдициалните въпроси

 По първия и четвъртия въпрос

37      С първия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали митническите органи на държавата членка вносител могат да отказват предоставянето на преференциалното третиране, въведено със Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, при положение че разглежданите стоки са с произход от Западния бряг на река Йордан.

38      От самото начало следва да се установи, че отговорът на тези въпроси зависи в голяма степен от тълкуването, което следва да се даде на член 83 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, с който се определя териториалният обхват на последното.

39      В това отношение следва да се припомни, че споразумение с трета държава, сключено от Съвета на Европейския съюз в съответствие с членове 217 и 218 ДФЕС, представлява, що се отнася до Европейския съюз, акт на институция на Съюза по смисъла на член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС, че считано от влизането в сила на такова споразумение, неговите разпоредби са неразделна част от правния ред на Съюза и че в рамките на този правен ред Съдът може да се произнася по преюдициално запитване относно тълкуването на това споразумение (вж. в този смисъл Решение от 30 септември 1987 г. по дело Demirel, 12/86, Recueil, стp. 3719, точка 7 и Решение от 16 юни 1998 г. по дело Racke, C‑162/96, Recueil, стp. I‑3655, точка 41). Освен това, доколкото е сключено между два субекта на международното публично право, Споразумението за асоцииране ЕО—Израел се урежда от международното право, и по-конкретно по отношение на тълкуването му — от международното договорно право.

40      По същество международното договорно право е кодифицирано във Виенската конвенция. Съгласно член 1 от тази конвенция тя се прилага към договорите между държави. Все пак съгласно член 3, буква б) от Конвенцията фактът, че тя не се прилага по отношение на международни споразумения, сключени между държави и други субекти на международното право, не засяга прилагането към тях на нормите, съдържащи се в посочената конвенция, под чието действие те биха попаднали по силата на международното право независимо от същата тази конвенция.

41      От това следва, че правилата, съдържащи се във Виенската конвенция, се прилагат за споразумение, сключено между държава и международна организация, каквото е Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, доколкото тези правила са израз на общото международно обичайно право. Следователно Споразумението за асоцииране ЕО—Израел трябва да се тълкува съгласно тези правила.

42      Освен това Съдът вече е постановил, че въпреки че не са обвързващи нито за Общността, нито за всички държави членки, редица разпоредби от Виенската конвенция възпроизвеждат правила от международното обичайно право, като в качеството си на такива те обвързват институциите на Общността и са част от общностния правен ред (вж. в този смисъл Решение по дело Racke, посочено по-горе, точки 24, 45 и 46, вж. също по отношение на позоваването на Виенската конвенция в рамките на тълкуването на споразуменията за асоцииране, сключени от Европейските общности, Решение от 2 март 1999 г. по дело El-Yassini, C‑416/96, Recueil, стp. I‑1209, точка 47, както и Решение от 20 ноември 2001 г. по дело Jany и др., C‑268/99, Recueil, стp. I‑8615, точка 35 и цитираната съдебна практика).

43      Съгласно член 31 от Виенската конвенция договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора. Във връзка с това наред с контекста се вземат под внимание всички съответни норми на международното право, прилагани в отношенията между страните.

44      Сред тези релевантни правила, на които може да се прави позоваване в рамките на отношенията между страните по Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, се съдържа принципът на общото международно право за относителното действие на договорите, според който договорите не трябва нито да увреждат, нито да облагодетелстват третите страни („pacta tertiis nec nocent nec prosunt“). Този принцип на общото международно право намира конкретен израз в член 34 от Виенската конвенция, по силата на който договорът не създава нито задължения, нито права за трета държава без нейното съгласие за това.

45      От тези предварителни съображения следва, че член 83 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, с който се определя териториалният обхват на това споразумение, трябва да се тълкува в смисъл, че той съответства на принципа „pacta tertiis nec nocent nec prosunt“.

46      В това отношение е безспорно, че Европейските общности са сключили последователно две евро-средиземноморски споразумения за асоцииране, първото с Държавата Израел, а второто с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа.

47      Всяко от тези две споразумения за асоцииране има собствен териториален обхват: член 83 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел гласи, че то се прилага на „територията на Държавата Израел“; член 73 от Споразумението за асоцииране ЕО—ООП предвижда, че то се прилага на „територията на Западния бряг и Ивицата Газа“.

48      Предвид гореизложеното тези две споразумения за асоцииране преследват еднаква цел, посочена съответно в член 6, параграф 1 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел и в член 3 от Споразумението за асоцииране ЕО—ООП, а именно създаването и/или укрепването на зона за свободна търговия между държавите и имат еднакъв предмет, определен за промишлените продукти, съответно в член 8 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел и в членове 5 и 6 от Споразумението за асоцииране ЕО—ООП, а именно премахването на мита, количествени ограничения и други такси с равностоен ефект в търговията между държавите по всяко едно от тези споразумения.

49      По отношение на „методите за административно сътрудничество“, що се отнася, от една страна, до Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, от разпоредбите на член 22, параграф 1, буква a) и на член 23, параграф 1 от Протокола ЕО—Израел е видно, че „декларацията върху фактура“, необходима за износа при условията на преференциално третиране, се съставя от износител, който е одобрен от „митническите органи [на държавата] износител“.

50      От друга страна, по отношение на Споразумението за асоцииране ЕО—ООП от разпоредбите на член 20, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 1 от Протокола ЕО—ООП следва, че „[декларацията върху фактура]“, необходима за износа при условията на преференциално третиране, се съставя от одобрен от „митническите власти на държавата износител“ износител. Освен това в член 16, параграф 4 от Протокола ЕО—ООП се посочва, че само „митническите власти на Западния бряг и Ивицата Газа“ са оправомощени да издават сертификат за движение EUR.1, ако въпросните продукти могат да се приемат за продукти с произход от Западния бряг и Ивицата Газа.

51      От горното следва, че „митническите органи на държавата износител“ по смисъла на двата посочени по-горе протокола разполагат, всеки в рамките на съответната си територия на дейност, с изключителна компетентност за издаване на сертификати за движение EUR.1 или за одобряване на износителите, намиращи се на територията под тяхно управление.

52      Ето защо да се тълкува член 83 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел в смисъл, че израелските власти разполагат с митническа компетентност по отношение на продуктите с произход от Западния бряг на река Йордан, би означавало на палестинските митнически органи да се наложи задължението да не упражняват правомощията, които все пак са им възложени по силата на посочените по-горе разпоредби на Протокола ЕО—ООП. По този начин тълкуване, което има за последица създаването на задължение за трето лице без негово съгласие, би нарушило принципа на общото международно право „pacta tertiis nec nocent nec prosunt“, залегнал в член 34 от Виенската конвенция.

53      От това следва, че член 83 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел трябва да се тълкува в смисъл, че продуктите с произход от Западния бряг на река Йордан не попадат в териториалния обхват на това споразумение и следователно не могат да се ползват от въведения с него преференциален режим.

54      При тези условия германските митнически органи са можели да откажат предоставяне на преференциалното третиране, предвидено в Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, за разглежданите стоки на основание, че те са били с произход от Западния бряг на река Йордан.

55      Също във връзка с първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали митническите органи на държавата вносител могат да предоставят преференциално третиране, когато такова третиране е предвидено в двете разглеждани споразумения, а именно Споразумението за асоцииране ЕО—Израел и Споразумението за асоцииране ЕО—ООП, когато е безспорно, че въпросните стоки са с произход от Западния бряг на река Йордан и когато е представен само формален сертификат за произход. Тя по-конкретно иска да се установи в каква степен може да се допусне повече от една квалификация, като се остави открит въпросът кое от двете споразумения следва да се приложи в настоящия случай и дали доказателството за произход трябва да бъде издадено от израелските или от палестинските власти.

56      Да се допусне такава възможност за повече от една квалификация, основана единствено на заключението, че и двете разглеждани споразумения предвиждат преференциално третиране и че мястото на произход на стоките е установено с доказателствени средства, различни от предвидените в реално приложимото споразумение за асоцииране, би означавало да се отрече като цяло необходимостта от предоставяне на валидно доказателство за произход, издадено от компетентния орган на държавата износител, за целите на преференциалното третиране.

57      Както от член 17 от Протокола ЕО—Израел, така и от член 15 от Протокола ЕО—ООП обаче следва, че е необходимо доказателство за произхода на продуктите от договарящите се страни, за да могат те да се ползват от преференциалното третиране. Това изискване за валидно доказателство за произход, издадено от компетентния орган, не може да се счита за обикновена формалност, която може да бъде пренебрегната предвид това че мястото на произход се установява с други доказателствени средства. В това отношение съдът вече се е произнесъл, че не може да се приеме валидността на сертификати, издадени от органи, различни от изрично посочените в Споразумението за асоцииране (Решение от 5 юли 1994 г. по дело Anastasiou и др., C‑432/92, Recueil, стp. I‑3087, точки 37—41).

58      Предвид изложените по-горе съображения на първия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че митническите органи на държавата членка вносител могат да откажат предоставянето на преференциалното третиране, въведено със Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, когато разглежданите стоки са с произход от Западния бряг на река Йордан. Освен това митническите органи на държавата членка вносител не могат да дадат повече от една квалификация, като оставят открит въпроса кое от разглежданите споразумения, а именно Споразумението за асоцииране ЕО—Израел или Споразумението за асоцииране ЕО—ООП, се прилага в конкретния случай и дали доказателството за произход трябва да бъде издадено от израелските или от палестинските власти.

 По втория и третия въпрос

59      С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали в рамките на процедурата, предвидена в член 32 от Протокола ЕО—Израел, митническите органи на държавата вносител са обвързани от предоставеното доказателство за произход и от отговора на митническите органи на държавата износител. Тя иска също да се установи с цел решаване на спора, възникнал във връзка с проверките на разглежданите декларации върху фактури, дали съгласно член 33 от този протокол митническите органи на държавата вносител трябва да отнесат този спор пред Комитета за митническо сътрудничество, преди да предприемат едностранно мерки.

 По въпроса дали митническите органи на държавата вносител са обвързани от отговора на митническите органи на държавата износител

60      От член 32 от Протокола ЕО—Израел произтича, че последващата проверка на декларациите върху фактури се извършва всеки път, когато митническите органи на държавата вносител имат основателни съмнения относно автентичността на тези декларации или относно статута на съответните продукти като продукти с произход. Проверката се осъществява от митническите органи на държавата износител. Митническите органи, които отправят искането за проверката, следва да бъдат информирани за резултатите от нея най-късно в срок от десет месеца. Тези резултати трябва ясно да посочват дали декларациите са автентични и дали съответните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход. В случай на основателни съмнения и при липса на отговор при изтичането на срока от десет месеца или ако отговорът не съдържа достатъчно данни, за да се определи автентичността на разглежданата декларация или реалният произход на продуктите, митническите органи на държавата вносител отказват предоставянето на преференциално третиране.

61      В подобен правен контекст Съдът вече се е произнесъл, че от тези разпоредби следва, че определянето на произхода на стоките се основава на разпределянето на правомощията между митническите органи на страните по разглежданото споразумение за свободна търговия, в смисъл че произходът се установява от властите на държавата износител. Тази система намира подкрепа в обстоятелството, че последните са в най-добра позиция да проверяват пряко фактите, обуславящи произхода (вж. в този смисъл Решение от 12 юли 1984 г. по дело Les Rapides Savoyards и др., 218/83, Recueil, стp. 3105, точка 26).

62      Такъв механизъм може обаче да функционира само ако митническата администрация на държавата вносител признае законосъобразно направените от органите на държавата износител преценки (вж. в този смисъл Решение по дело Les Rapides Savoyards и др., посочено по-горе, точка 27 и Решение от 9 февруари 2006 г. по дело Sfakianakis, C‑23/04—C‑25/04, Recueil, стp. I‑1265, точка 23).

63      От това следва, че в рамките на системата за взаимно признаване митническите органи на държавата вносител не могат едностранно да обявяват за недействителна декларация върху фактура, съставена от износител, който е надлежно одобрен от митническите органи на държавата износител. Нещо повече, при последваща проверка митническите органи на държавата вносител по принцип са обвързани от резултатите от такава проверка (вж. в този смисъл Решение по дело Sfakianakis, посочено по-горе, точка 49).

64      В делото по главното производство обаче последващата проверка по член 32 от Протокола ЕО—Израел не се е отнасяла до въпроса дали внасяните продукти са изцяло произведени в определено място, или са претърпели достатъчна обработка или преработка, за да може да се приеме, че те са с произход от това място съгласно разпоредбите на Протокола ЕО—Израел. Предметът на последващата проверка е бил свързан със самото място на производството на внасяните продукти с цел да се прецени дали тези продукти попадат в териториалния обхват на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел. Всъщност Съюзът счита, че продуктите, получени на места, намиращи се под израелско управление, считано от 1967 г. не се ползват от предвиденото в това споразумение преференциално третиране.

65      Съгласно член 32, параграф 6 от Протокола ЕО—Израел, ако отговорът на митническите органи на държавата износител не съдържа достатъчно данни, за да се определи реалният произход на продуктите, митническите органи, поискали проверката, трябва да откажат предоставянето на преференциално третиране за посочените продукти.

66      От разглежданите в главното производство данни обаче следва, че в рамките на последващата проверка израелските митнически органи не са дали никакъв конкретен отговор на писмата на германските митнически органи, чиято цел е била да се провери дали разглежданите продукти са произведени в израелските селища на Западния бряг на река Йордан, в Ивицата Газа, в Източен Йерусалим или на Голанските възвишения. Не е получен отговор и на писмото на германските митнически органи от 6 февруари 2003 г.

67      При тези условия следва да се приеме, че отговор като този на митническите органи на държавата на износа не съдържа достатъчно данни по смисъла на член 32, параграф 6 от Протокола ЕО—Израел, за да се определи реалният произход на продуктите, така че в подобен контекст твърдението на тези органи, съгласно което разглежданите продукти се ползват от преференциалното третиране по Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, не обвързва митническите органи на държавата членка вносител.

 По задължението за сезиране на Комитета за митническо сътрудничество

68      Член 33, първа алинея от Протокола ЕО—Израел предвижда, че когато възникнат спорове по повод процедурите по проверка, посочени в член 32 от този протокол или възникнат проблеми при тълкуването на последния, тези спорове се решават от Комитета за митническо сътрудничество.

69      Съгласно член 39 от Протокола ЕО—Израел Комитетът за митническо сътрудничество е административен орган, който се състои от експерти, които отговарят за митническите въпроси и от длъжностни лица на отделите на Комисията, на държавите членки и от Държавата Израел. Съгласно разпоредбите на този протокол той е натоварен с осъществяването на всякакви технически задачи в митническата област. Следователно той не може да се счита за компетентен за решаването на спорове по правни въпроси като тези относно тълкуването на самото Споразумение за асоцииране ЕО—Израел. Съгласно член 75, параграф 1 от Споразумението за асоцииране ЕО—Израел такива спорове напротив могат да бъдат отнасяни до Съвета за асоцииране.

70      В случай като този по главното производство не може да се приеме, че отговорът, даден от израелските митнически органи в рамките на процедурата по предвидената в член 32 от Протокола ЕО—Израел последваща проверка, стои в основата на спора между договарящите се страни относно тълкуването на този протокол. Всъщност, от една страна, с отговора не се предоставя исканата информация. От друга страна, доколкото спорът по главното производство е възникнал в хода на последващата проверка, поискана от митническите органи на държавата вносител, той не се отнася до тълкуването на посочения протокол, а до определянето на териториалния обхват на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел.

71      От това следва, че при обстоятелства като тези по главното производство всяка от договарящите се страни разполага с възможност да отправи до Съвета за асоцииране въпрос относно тълкуването на териториалния обхват на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел. От друга страна, не съществува задължение за сезиране на Комитета за митническо сътрудничество, когато въпросът за тълкуването не е от неговата компетентност.

72      При всички положения, макар и да е можело да бъде предвидено сезиране на Съвета за асоцииране, след като става дума за спор относно тълкуването на Споразумението за асоцииране като такова, следва да се припомни, че както Съдът вече се е произнесъл, обстоятелството, че не е бил сезиран Комитетът за асоцииране, орган на Съвета за асоцииране, не може да се използва като оправдание за дерогиране от системата на сътрудничество и за незачитане на произтичащите от Споразумението за асоцииране правомощия (вж. в този смисъл Решение по дело Sfakianakis, посочено по-горе, точка 52).

73      С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория и третия въпрос трябва да се отговори, че в рамките на предвидената в член 32 от Протокола ЕО—Израел процедура митническите органи на държавата вносител не са обвързани от представеното доказателство за произход и от отговора на митническите органи на държавата износител, когато посоченият отговор не съдържа достатъчно данни по смисъла на член 32, параграф 6 от този протокол, за да се определи реалният произход на продуктите. Освен това митническите органи на държавата вносител не са задължени да отнесат до Комитета за митническо сътрудничество, създаден по силата на член 39 от този протокол, спор относно тълкуването на териториалния обхват на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел.

 По съдебните разноски

74      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)      Митническите органи на държавата членка вносител могат да откажат предоставянето на преференциалното третиране, въведено с Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, подписано в Брюксел на 20 ноември 1995 г., когато разглежданите стоки са с произход от Западния бряг на река Йордан. Освен това митническите органи на държавата членка вносител не могат да дават повече от една квалификация, като оставят открит въпроса кое от разглежданите споразумения, а именно Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, и Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Европейската общност, от една страна, и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), действаща в полза на палестинската администрация на Западния бряг и Ивицата Газа, от друга, подписано в Брюксел на 24 февруари 1997 г., се прилага в конкретния случай и дали доказателството за произход трябва да бъде издадено от израелските или от палестинските власти.

2)      В рамките на предвидената в член 32 от Протокол 4, приложен към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, процедура, митническите органи на държавата вносител не са обвързани от представеното доказателство за произход и от отговора на митническите органи на държавата износител, когато посоченият отговор не съдържа достатъчно данни по смисъла на член 32, параграф 6 от този протокол, за да се определи реалният произход на продуктите. Освен това митническите органи на държавата вносител не са задължени да отнесат до Комитета за митническо сътрудничество, създаден по силата на член 39 от този протокол, спор относно тълкуването на териториалния обхват на това споразумение.

Подписи


* Език на производството: немски.