ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
30 май 2013 година
Дело F‑141/11
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, фигуриращ върху изпратения по пощата оригинал на жалбата — Жалба, подадена извън срока — Явна недопустимост“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска в частност да се отменят решенията, с които Европейската комисия отхвърля заявленията му от 5 октомври 2010 г., 2 ноември 2010 г., 6 декември 2010 г., 3 януари 2011 г. и 3 февруари 2011 г. Преди подаването на оригинала на жалбата по пощата, на 23 декември 2011 г. до секретариата на Съда на публичната служба е изпратен по факс документ, получен в секретариата на същия ден, за който документ се твърди, че е копие от изпратения по пощата оригинал на жалбата.
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Комисията.
Резюме
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, което подлежи на стриктно прилагане — Липса — Недопустимост
(член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване — Саморъчен подпис на адвоката, който се различава от подписа, фигуриращ върху изпратения по пощата оригинал на жалбата — Последица — Ирелевантност на датата на получаване на жалбата по факс за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване
(член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Искане да се установи нищожността на административен акт — Условия за допустимост
(член 288 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. От член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда следва, че всеки ищец или жалбоподател трябва да се представлява от овластено за тази цел лице и следователно само ако исковата молба или жалбата е подписана от такова лице, с нея надлежно се сезират юрисдикциите на Съюза. По силата на член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда тези разпоредби се прилагат и към производствата пред Съда на публичната служба. Същевременно дерогация или изключение от това задължение не се предвижда нито в Статута на Съда, нито в Процедурния правилник на Съда на публичната служба.
Всъщност изискването за саморъчен подпис на представителя на ищеца или жалбоподателя по съображения за правна сигурност гарантира автентичността на исковата молба или жалбата и отстранява риска да се окаже, че тя всъщност не е изготвена от адвоката или съветника, който е овластен за това. Така последният като помощник на правосъдието изпълнява важната задача, която му възлагат Статутът на Съда и Процедурният правилник на Съда на публичната служба, като чрез упражняването на функциите си прави възможен достъпа на ищеца или жалбоподателя до този съд. Ето защо посоченото изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и строго да се прилага, а неспазването му води до недопустимост на иска или жалбата.
(вж. точки 20 и 21)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1996 г., Lopes/Съд, C‑174/96 P, точка 8 и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 50—52
2. В съдебните производства в областта на публичната служба на Съюза, за целите на подаването на оригинала на даден процесуален документ в предвидените за това срокове член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не позволява на представителя на съответната страна да полага два различни, пък било то и автентични саморъчни подписа, единият върху документа, изпратен по факс до секретариата на този съд, а другият — върху оригинала, който ще бъде изпратен по пощата или предаден лично в секретариата.
При тези условия, ако се установи, че оригиналът на документа, който е реално подаден в секретариата в десетдневния срок от изпращането на копие от него по факс до Съда на публичната служба, не съдържа същия подпис като фигуриращия върху изпратения по факс документ, следва да се констатира, че в секретариата на този съд са постъпили два различни процесуални документа, всеки от които носи отделен подпис, макар и двата подписа да са положени от едно и също лице. При положение че изпращането на текста по факс не отговаря на изискванията за правна сигурност, предвидени в член 34 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, датата на изпращането на документа по факс не може да се вземе предвид за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване.
Освен това срокът за обжалване е определен в член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, който Процедурният правилник на Съда на публичната служба не може да дерогира. Следователно е важно оригиналът на жалбата да бъде изготвен най-късно в края на този срок. От тази гледна точка изпращането по факс не просто е начин за предаване на документа, но и позволява да се докаже, че жалбата, постъпила в секретариата на този съд извън срока, е била изготвена в срока за обжалване.
(вж. точки 23—25)
Позоваване на:
Съд — 22 септември 2011 г., Bell & Ross BV/СХВП, C‑426/10 P, точки 37—43
3. За да докажат допустимостта на толкова съществени искания като искането за обявяване на нищожността на административен акт, твърденията на жалбоподателя трябва да са годни да установят prima facie или наличието на съвсем краен случай, или наличието на порок, който е толкова тежък, че не може да бъде допуснат от правния ред на Съюза.
(вж. точка 32)
Позоваване на:
Общ съд на Европейския съюз — 24 ноември 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑9/09 P, точка 37 и сл.