РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
14 декември 2010 година
Дело F-25/07
Thomas Bleser
срещу
Съд на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен съгласно нови, по-неблагоприятни правила — Членове 2 и 13 от приложение ХІІІ към Правилника — Принцип на прозрачност — Принцип на съответствие между степен и длъжност — Забрана за дискриминация, основана на възраст — Задължение за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Принципи на правна сигурност и на недопускане на прилагане с обратна сила — Правило за забрана на reformatio in pejus — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Принцип на добросъвестност — Принцип patere legem quam ipse fecisti“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑н Bleser, издържал публикуван преди 1 май 2004 г. конкурс, иска, първо, да се отмени решението за неговото назначаване като длъжностно лице в Съда в частта, в която е класиран в по-ниска степен от посочената в обявлението за конкурс; второ, да се отменят член 32 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и членове 2 и 13 от приложение ХІІІ към същия; трето, неговата кариера да бъде възстановена, и четвърто, да му бъде изплатено обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Начален момент
(членове 25 и 26 и член 90 параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31 от Правилника за длъжностните лица; член 2, параграф 1 и член 13, параграф 1 от приложение XIII)
5. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Принципи — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Граници
(член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Начален момент
(член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
9. Право на Съюза — Общи принципи — Принцип на забрана за reformatio in pejus — Обхват
1. Член 90, параграф 2, първа алинея от Правилника предвижда, че срокът за обжалване по административен ред е три месеца, считано — „когато актът е от индивидуален характер — от датата на съобщаване на решението на засегнатото от него лице, но не по-късно от датата на [узнаване на това решение]“. Писмото, с което заинтересованото лице е информирано, че компетентният орган ще го назначи като длъжностно лице в срок за изпитване от определена дата, и същевременно е поканено да уведоми дали приема назначението, представлява просто предложение за работа, дори ако назначението на въпросното лице вече е обявено, и срокът за обжалване по административен ред не може да започне да тече с получаването на това писмо.
В допълнение, въпреки че член 90, параграф 2 от Правилника предвижда, че срокът за обжалване по административен ред може да започне да тече от датата на узнаване на заинтересованото лице за увреждащия го акт, тази процесуална норма, с която трябва да бъдат обхванати голям брой положения, следва да се тълкува в светлината на основните разпоредби от Правилника, които уреждат уведомяването на длъжностните лица за основните характеристики на служебното им правоотношение, и по-специално формата на това уведомяване.
От системата на разпоредбите на Правилника, и по-специално от членове 25 и 26 от него, обаче следва, че решенията за класиране, както впрочем и решението за назначаване, трябва да бъдат надлежно съобщени на заинтересованото лице и че администрацията не може само да уведоми това лице с документ, в който по подобие на предложението за работа просто са посочени последиците от въпросните решения, както и не може да не следи този вид решение действително да стигне до адресата си.
Всъщност предвиждането на задължение за съответното длъжностно лице да подаде административна жалба в тримесечен срок от получаването на предложението за работа, без да може да изчака да му бъде връчен актът за неговото назначаване, би изпразнило от съдържание член 25, втора алинея и член 26, втора и трета алинея от Правилника, що се отнася до назначаването и класирането в степен, които са основата на кариерата на заинтересованото лице, тъй като целта на споменатите членове е именно длъжностните лица да могат реално да се запознаят с решенията, свързани по-специално с административното им положение, и да упражнят гарантираните им от Правилника права.
(вж. точки 30—35)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точки 49, 52 и 56
2. Принципът на съгласуваност на предварителната административна жалба със съдебната жалба налага изложените пред Съда на публичната служба искания да имат предмет и основание, идентични с посочените в административната жалба.
Щом като в административната си жалба лицето критикува само класирането си в степен, но не и в стъпка, е недопустимо пред посочения съд то да оспорва класирането си в стъпка.
(вж. точки 42—44)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 септември 1998 г., Rasmussen/Комисия, T‑193/96, Recueil FP, стр. I‑A‑495 и II‑1495, точка 47; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑673, точка 97
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Bui Van/Комисия, F‑51/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑289 и II‑A‑1‑1533, точка 24; 1 юли 2010 г., Mandt/Парламент, F‑45/07, точки 110 и 119
3. Единствената цел на член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника е през преходния период от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. да преобразува определените степени на лицата, които към 30 април 2004 г. вече имат качеството на длъжностно лице, за да започне спрямо тях да се прилага новата кариерна структура, която трябва да породи в пълна степен действието си от 1 май 2006 г. Ето защо цитираната норма не следва да се тълкува в друг смисъл, освен че създава междинно положение при преминаването от старото към новото класиране в степен на длъжностните лица, които към 1 май 2004 г. вече са наети на работа.
(вж. точка 57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, Сборник, стр. II‑2523, точки 112—115
4. Член 31 от Правилника, член 2, параграф 1 и член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника имат еднакъв нормативен ранг, поради което първите две норми нямат предимство пред последната.
Напротив, в качеството си на специална преходна разпоредба член 13, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника може да въведе дерогиране на общото правило, което е предвидено в член 31 от Правилника, приложим към определена категория длъжностни лица.
В допълнение, член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника се отнася единствено до лицата, които към 30 април 2004 г. вече имат качеството на длъжностно лице, докато член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника се прилага само към длъжностните лица, назначени след 1 май 2006 г. Ето защо всяка от споменатите две разпоредби има различен персонален обхват.
Следователно изобщо не е налице противоречие, а оттам и несъгласуваност между член 31 от Правилника и член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, от една страна, и член 13, параграф 1 от същото приложение, от друга.
(вж. точки 65—68)
Позоваване на:
Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, Сборник, стр. I‑10945, точка 101
5. С приемането на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, от който произтича различно третиране между длъжностните лица, издържали един и същи конкурс, които са наети на работа съответно преди и след реформата, законодателят не е нарушил общия принцип на равно третиране, тъй като различното третиране засяга длъжностни лица, които не са от една и съща категория.
Доколкото обхватът на член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника е сходен с този на член 12, параграф 3 от същото приложение, наетото на работа след 1 май 2006 г. длъжностно лице няма как да твърди, че принципът на равно третиране е нарушен, тъй като било третирано по различен начин от издържалите същия конкурс лица, наети на работа преди да влезе в сила реформата на Правилника.
В допълнение, принципът на равенство не може да накърнява свободата на законодателя във всеки един момент да внася в разпоредбите на Правилника промените, които счита за необходими в интерес на службата, дори когато изменените разпоредби са по-неблагоприятни за длъжностните лица от предходните, тъй като в противен случай това би възпрепятствало развитието на законодателството.
Освен това при реформата на Правилника законодателят е имал право, от една страна, да предвиди, че издържалите конкурси лица, които преди 6 май 2004 г. са щели да бъдат назначени със степен A 7 или A 6, след тази дата ще бъдат назначавани със степен AD 6, и от друга страна, да намали по този начин полагащите се за тези степени възнаграждения.
Действайки по този начин, законодателят не нарушава принципа на равенство, и по-конкретно забраната за дискриминация, основана на възрастта, тъй като таблицата за съответствие на степените, съдържаща се в член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, и таблицата с основните месечни заплати очевидно не отчитат пряко или непряко възрастта на заинтересованите лица.
Член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника основава класирането в степен на длъжностните лица не на вида на придобития от тях професионален опит, а на обективните изисквания на длъжностите, които трябва да бъдат заети, с оглед на новата структура на степените. Следователно не може да се твърди, че член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника дискриминира длъжностните лица, които са придобили част от професионалния си опит в частния сектор.
(вж. точки 83—85, 95, 96, 99 и 100)
Позоваване на:
Съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 79 и 83
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стр. II‑3885, точки 98 и 104; 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. II‑A‑2‑297 и II‑A‑2‑1527, точка 105; Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 86, 89 и 113
Съд на публичната служба — 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑165 и II‑A‑1‑911, точка 81
6. Принципът на добра администрация не е в по-голяма степен обвързващ от регламент. Същото важи за задължението на администрацията да полага грижа по отношение на своите служители — задължение, което отразява равновесието между насрещните права и задължения, установени в Правилника като съдържание на правоотношенията между публичния орган и неговите служители, и което поради това винаги трябва да се изпълнява в рамките на действащите правни норми.
Ето защо принципът на добра администрация и задължението за полагане на грижа не могат да обосноват възражението за незаконосъобразност на член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника.
(вж. точки 119 и 120)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 март 1990 г., Chomel/Комисия, T‑123/89, Recueil, стр. II‑131, точка 32; 22 юни 1994 г., Rijnoudt и Hocken/Комисия, T‑97/92 и T‑111/92, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑511, точка 149; Campoli/Комисия, посочено по-горе, точка 149
Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑139, точка 111
7. Ако адресатът на решение за отхвърляне на административна жалба не може надлежно да се запознае с него поради езика, на който то е съставено, той трябва с дължимата грижа да поиска от институцията да му предостави писмен превод или на езика на административната жалба, или на родния му език. В този случай използването на различен език означава, че срокът за обжалване по съдебен ред започва да тече едва от датата, на която писменият превод е връчен на заинтересованото лице.
(вж. точка 124)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 февруари 2001 г., Bonaiti Brighina/Комисия, T‑118/99, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑97, точки 18 и 19
Съд на публичната служба — 3 март 2009 г., Patsarika/Cedefop, F‑63/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑39 и II‑A‑1‑159, точка 31
8. Член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника е въведен с Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, влязъл в сила на 1 май 2004 г., т.е. след датата на неговото публикуване, 27 април 2004 г. Ето защо не може да се приеме, че той се прилага с обратна сила. В допълнение, доколкото определя нови критерии за класиране в степен, приложими при наемането на работа на лица, които са издържали публикувани преди 1 май 2004 г. конкурси, вписани са в списъците с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са наети на работа след тази дата, член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника е съобразен с принципа, че в случай на изменение на разпоредби с общо приложение, и особено на разпоредби на Правилника, новата норма се прилага незабавно към бъдещите последици от правни положения, които са възникнали, но не са напълно приключили при действието на предходната норма.
Всъщност едно право се смята за придобито само ако правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна. Що се отнася до класирането в степен на лице, издържало конкурс на общо основание, следва да се напомни, че това класиране може да се счита за окончателно едва когато по отношение на заинтересованото лице е взето решение за назначаване в надлежна форма.
(вж. точки 126—128)
Позоваване на:
Съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 61—64
Първоинстанционен съд — Centeno Mediavilla и др./Комисия, посочено по-горе, точки 51 и 53
9. Дори да се приеме, че в производствата, които нямат наказателноправен характер, може да се прави позоваване на принципа на забрана за reformatio in pejus, във всеки случай тази забрана не може да бъде противопоставена нито на законодателя, когато той изменя разпоредбите на Правилника, нито на администрацията, когато тя определя класирането в степен на длъжностните лица. Всъщност посочената забрана е тясно свързана с принципа на диспозитивното начало, съгласно който страните могат свободно да определят предмета на своя иск или жалба, докато класирането в степен не се определя при използването на правно средство за защита.
(вж. точка 132)