РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
30 ноември 2009 година
Дело F-83/07
Brigitte Zangerl-Posselt
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Недопускане до практически и устни изпити — Необходими дипломи — Понятие за висше образование — Дискриминация, основана на възраст“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Zangerl-Posselt иска да бъде отменено решението на конкурсната комисия, с което ѝ е отказан достъп до изпитите от конкурс EPSO/AST/27/06, организиран с оглед на съставянето на списък с резерви за асистенти с немски език
Решение: Отхвърля жалбата. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и две трети от тези на жалбоподателката. Жалбоподателката понася една трета от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Диплома, даваща право на достъп до висше образование
(член 5, параграф 3, буква а), подточка ii) от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Принцип за равно третиране и недопускане на дискриминация
(член 27 от Правилника за длъжностните лица)
1. Използваното в обявление за конкурс понятие „диплома, даваща право на достъп до висше образование“ е взето от член 5, параграф 3, буква а), подточка ii) от Правилника, който въвежда минимално изискване за образование при назначаването като длъжностно лице на длъжност от функционална група AST, а именно най-малко „средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование“.
Макар да не е дефинирано в Правилника, понятието „висше образование“ се отнася до образование, достъп до което имат лица с диплома за завършено средно образование. Всъщност, от една страна, употребата на прилагателното „висше“ в текста на френски език на член 5, параграф 3, буква a), подточка ii) от Правилника ясно и недвусмислено показва, че въпросното образование не следва да се смесва със средното образование и съответства на образование в учебни заведения, достъпът до които е възможен след завършване на средно образование, тоест на първия и втория етап на средното образование. От друга страна, въпреки че в текста на немски и английски език на член 5, параграф 3, буква a), подточка ii) от Правилника понятието е изразено с думите „postsekundäre[r] Bildung“ и „post-secondary education“, тези думи, освен че буквално обозначават образование, което не е средно, не следва да се тълкуват различно от понятието във френския текст на посочената разпоредба, тъй като необходимостта от еднакво прилагане, и поради това еднакво тълкуване, на общностните разпоредби изключва възможността в случай на съмнение текстът на дадена разпоредба да се разглежда отделно на един от езиците, на които е съставен, а напротив, изисква този текст да се тълкува и прилага с оглед на действителната воля и целта на неговия автор, в светлината на текстовете на всички езици на Общността.
При липсата на разпоредба в обратен смисъл, било в регламент или директива относно конкурсите за назначаване, било в обявлението за конкурс, изискването за притежаване на университетска диплома, което обуславя участието в конкурс на общо основание, трябва да се разбира в смисъла на този израз съгласно законодателството на държавата членка, в която кандидатът е получил образованието, на което се позовава.
В Германия понятието „висше образование“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква a), подточка ii) от Правилника се разбира като образование, получавано в учебни заведения като университети, Fachhochschulen, Fachschulen/Fachakademien, Berufsakademien или Verwaltungsfachhochschulen, достъп до които по принцип имат лица с диплома, удостоверяваща завършването на втория етап на средното образование, а именно Allgemeine Hochschulreife, Fachhochschulreife или пък Fachgebundene Hochschulreife, като първата от тези дипломи е известна като „Abitur“, а другите две — като „Fachabitur“.
(вж. точки 48, 49, 51 и 52)
Позоваване на:
Съд — 12 ноември 1969 г., Stauder, 29/69, Recueil, стр. 419, точка 3; 12 юли 1979 г., Koschniske, 9/79, Recueil, стр. 2717, точка 6; 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 15
Първоинстанционен съд — 29 септември 1999 г., Neumann и Neumann-Schölles/Комисия, T‑68/97, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑1005, точка 79; 9 декември 1999 г., Alonso Morales/Комисия, T‑299/97, Recueil FP, стр. I‑A‑249 и II‑1227, точка 60
Съд на публичната служба — 29 ноември 2007 г., Pimlott/Европол, F‑52/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 61
2. Принципът за равно третиране забранява да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране, различно или еднакво според случая, не е обективно обосновано. Това важи и за принципа за недопускане на дискриминация, който е само конкретен израз на общия принцип на равенство и заедно с последния представлява едно от основните права на общностното право, за чието спазване следи Съдът. В областта на общностната публична служба принципът за недопускане на дискриминация намира израз в член 1г, параграф 1 от Правилника, съгласно който „се забранява всяка дискриминация на основата на […] възраст […]“. Накрая, в случаите, в които съответната институция упражнява дискреционна власт, принципът за недопускане на дискриминация е нарушен, когато тази институция е допуснала произволно или явно неподходящо от гледна точка на целта на правната уредба разграничение.
Обявлението за конкурс, съгласно което се изисква определено образование, тоест да се докаже завършено „средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование“, не въвежда дискриминация, пряко основана на възраст. Макар това изискване за притежаване на диплома да може да засегне повече лица на възраст между 45 и 50 години, отколкото лица на възраст между 20 и 25 години, целта на процедурите за назначаване, както изрично се посочва в член 27 от Правилника, е за институцията да работят длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти.
Следователно като изисква от кандидатите да притежават диплома, „даваща достъп до висше образование“ — условие по член 5, параграф 3, буква a), подточка ii) от Правилника, приет от общностния законодател в рамките на широкото му право на преценка — Службата за подбор на персонала на Европейските общности преследва легитимна цел и не допуска произволно или явно неподходящо разграничение.
(вж. точки 71—78)
Позоваване на:
Съд — 19 октомври 1977 г., Ruckdeschel и др., 117/76 и 16/77, Recueil, стр. 1753, точка 7; 12 декември 2002 г., Rodríguez Caballero, C‑442/00, Recueil, стр. I‑11915, точка 32; 14 април 2005 г., Белгия/Комисия, C‑110/03, Recueil, стр. I‑2801, точка 71
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Busacca и др../Сметна палата, T‑164/97, Recueil FP, стр. I‑A‑565 и II‑1699, точка 49; 11 декември 2003 г., Breton/Съд, T‑323/02, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1587, точка 99
Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 62, 19 юни 2007 г., Davis и др./Съвет, F‑54/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 62 и цитираната съдебна практика