Language of document : ECLI:EU:T:2016:497

Дело T‑346/14

Viktor Fedorovych Yanukovych

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване на името на жалбоподателя — Право на защита — Задължение за мотивиране — Правно основание — Право на ефективна съдебна защита — Злоупотреба с власт — Неспазване на критериите за включване в списъка — Явна грешка в преценката — Право на собственост“

Резюме — Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 15 септември 2016 г.

1.      Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Обхват на контрола — Доказване на основателността на мярката — Задължение на компетентния орган на Съюза да докаже при оспорване основателността на съображенията срещу засегнатите лица или образувания

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета; Регламент № 208/2014 на Съвета)

2.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Решение за замразяване на средства — Съдебен контрол за законосъобразност — Обхват — Разпоредба с общо действие, която има отношение към индивидуална ограничителна мярка — Включване чрез възражение за незаконосъобразност

(член 29 ДЕС; член 275, втора алинея ДФЕС; член 1, параграф 1 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решение 2015/143/ОВППС)

3.      Съдебно производство — Актове, с които в хода на производството се отменят и заменят обжалваните актове — Искане за изменение на исканията за отмяна, отправено в хода на производството — Липса на пряко и лично засягане — Недопустимост

(Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламент 2015/138)

4.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение за замразяване на средства — Право на защита — Съобщаване на уличаващите доказателства — Последващо решение, което оставя името на жалбоподателя в списъка на лицата, за които се отнасят тези мерки — Приемане на това решение въз основа на нови доказателства, които не са били посочени в първоначалното решение — Нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита — Липса

(член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решения 2015/143/ОВППС и 2015/364/ОВППС; Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламенти 2015/138 и 2015/357)

5.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средствата на лицата, присвоили държавни средства — Решение, което се вписва в известен на заинтересованото лице контекст, позволяващ му да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка — Допустимост на кратки мотиви — Граници — Мотиви, които не могат да имат обща и шаблонна формулировка

(член 296 ДФЕС; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решения 2015/143/ОВППС и 2015/364/ОВППС; Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламенти 2015/138 и 2015/357)

6.      Право на Европейския съюз — Ценности и цели на Съюза — Ценности — Зачитане на правовата държава — Правова държава — Понятие

(членове 2 ДЕС и 49 ДЕС)

7.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава — Присвояване на държавни средства — Понятие — Присвояване на публични финансови средства или активи, което може да накърни институционалните и правни основи на Украйна и правовата държава в тази страна — Тълкуване в съответствие с целите на Договора за ЕС

(член 1, параграф 1, буква а) от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решение 2015/143/ОВППС)

8.      Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие

9.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети спрямо определени лица и образувания с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средствата на лицата, присвоили държавни средства — Ограничение на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2014/119/ОВППС на Съвета, изменено с Решения 2015/143/ОВППС и 2015/364/ОВППС; Регламент № 208/2014 на Съвета, изменен с Регламенти 2015/138 и 2015/357)

1.      Вж. текста на решението

(вж. т. 40, 48 и 106)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 57 и 58)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 60 и 61)

4.      Правото на защита, което е закрепено в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, на която Договорът за ЕС признава същата юридическа сила като на Договорите, включва правото на изслушване и правото на достъп до преписката, докато правото на ефективна съдебна защита, което е закрепено в член 47 от Хартата, изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение. Оттук следва, че при приемането на решение за оставяне на името на дадено лице, образувание или орган в списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, Съветът трябва да спазва правото на предварително изслушване на това лице, образувание или орган, когато в решението за оставянето на името му в списъка се основава на нови доказателства, тоест на доказателства, които не са били посочени в първоначалното решение за включването му в списъка.

Когато обаче жалбоподателят е получил достъп до информацията и доказателствата, които са дали основание на Съвета да остави в сила ограничителните мерки спрямо него, и е имал възможност своевременно да представи становище, не може да се заключи, че е налице нарушение на правото на жалбоподателя на защита и правото му на ефективна съдебна защита.

(вж. т. 67, 68, 71 и 73)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 77—83)

6.      Зачитането на правовата държава е една от фундаменталните ценности, на които се основава Съюзът, както следва от член 2 ДЕС, а също и от преамбюла на Договора за ЕС и на Хартата на основните права. Зачитането на правовата държава освен това е едно от предварителните условия за присъединяване към Съюза съгласно член 49 ДЕС. Понятието за правова държава е споменато — но с различния термин „върховенство на закона“ — и в преамбюла на Европейската конвенция за правата на човека.

Практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека, както и документите, изготвени в Съвета на Европа посредством Европейската комисия за демокрация чрез право, осигуряват неизчерпателен списък на принципите и нормите, които могат да се включват в понятието за правова държава. Сред тях са принципите на законност, правна сигурност и забрана за произвол на изпълнителната власт, независимост и безпристрастност на съда, ефективен съдебен контрол, в това число за спазване на основните права, и равенство пред закона. Освен това в контекста на външната дейност на Съюза някои правни актове, например Регламент № 1638/2006 за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство, посочват и борбата срещу корупцията като принцип, попадащ в обхвата на понятието за правова държава.

(вж. т. 97 и 98)

7.      Макар че не е изключено някои деяния, свързани с присвояване на публични средства, да са годни да накърнят правовата държава, не може да се приеме, че всяко присвояване на публични средства, извършено в трета страна, оправдава намеса на Съюза с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава в тази страна в рамките на правомощията на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност. За да може да се установи, че присвояването на публични средства е годно да оправдае действия на Съюза в областта на посочената политика въз основа на целта за утвърждаване и подкрепа за правовата държава, трябва най-малкото съответните деяния да са годни да накърнят институционалните и правни основи на съответната страна.

Критерий за вписване като предвидения в член 1, параграф 1, буква а) от Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, изменено с Решение 2015/143/ОВППС, а именно дали за съответните лица е установено, че са отговорни за присвояването на средства на украинската държава, може да се разглежда като съвместим с правния ред на Съюза само доколкото е възможно да се разбира в смисъл, съвместим с изискванията на нормите от по-висок ранг, с които трябва да е съобразен, и по-точно с целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна. Това тълкуване позволява да се зачете широката свобода на преценка, с която разполага Съветът за определянето на общите критерии за вписване, а същевременно гарантира и по принцип пълен контрол за законосъобразност на актовете на Съюза от гледна точка на основните права. Ето защо този критерий трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не абстрактно до всеки акт на присвояване на публични финансови средства, а по-скоро до деянията по присвояване на публични финансови средства или активи, които предвид размера или вида на присвоените средства или активи или предвид контекста на извършването им са най-малкото годни да накърнят институционалните и правни основи на Украйна, по-конкретно принципите на законност, забрана за произвол на изпълнителната власт, ефективен съдебен контрол и равенство пред закона, и в крайна сметка да накърнят правовата държава в тази страна. Така тълкуван, критерият за вписване е съвместим със и пропорционален на релевантните цели на Договора за ЕС.

(вж. т. 99—101)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 122)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 164—169)