ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
N. WAHL
представено на 15 януари 2019 година(1)
Дело C‑52/18
Christian Fülla
срещу
Toolport GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт, Германия)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 1999/44/EО — Продажба на потребителски стоки —Права на потребителя — Липса на съответствие на доставените стоки — Последващо привеждане на стоките в съответствие с договора — Задължения на продавача — Определяне на мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение за ремонт или замяна (място на последващо изпълнение) — Понятие „значително неудобство за потребителя“ — Понятие „да ремонтира безплатно“ — Право да се развали договорът“
1. При потребителски продажби, когато стоките са купени от разстояние и впоследствие се оказва, че не са в съответствие с договора, съдържа ли правото на Съюза изчерпателна правна уредба, която да определя къде потребителят трябва да предостави тези стоки на разположение на продавача, за да бъдат приведени в съответствие с договора?
2. В ерата на електронната търговия този въпрос е от все по-голямо значение особено при тежки или обемисти потребителски стоки. В настоящия случай, представен от Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт, Германия), се твърди, че палатка за празненства с размер 5 на 6 метра е била доставена с недостатъци.
3. За да отговори на запитването, Съдът трябва да реши редица въпроси, уредени от Директива 1999/44/ЕО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (наричана по-нататък „Директивата“)(2).
I. Правна уредба
1. Правото на Съюза
4. Директивата хармонизира до известна степен задължението на продавача да приведе потребителските стоки в съответствие с договора.
5. В съображенията на Директивата се посочва следното:
„(1) като имат предвид, че член 153, параграфи 1 и 3 от Договора предвиждат, че Общността следва да допринася за постигане високо ниво на защита на потребителите чрез мерките, които приема съгласно член 95 от него;
(2) като имат предвид, че вътрешният пазар представлява област без вътрешни граници, в която свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали е гарантирано; като имат предвид, че свободното движение на стоки се отнася не само до сделките на лица, извършвани в рамките на дейността им, но също така и до сделките на частни лица; като имат предвид, че това предполага потребителите — жители на една държава членка, да имат свобода да закупуват стоки на територията на друга държава членка на основата на единен минимален списък от ясни правила, уреждащи продажбата на потребителски стоки;
[…]
(12) като имат предвид, че в случаите, когато липсва съответствие с договора, продавачът винаги може да предложи на потребителя като разрешение на спора всяко възможно обезщетение; като имат предвид, че от потребителя зависи дали да приеме или откаже това предложение;
[…]
(19) като имат предвид, че на държавите членки следва да се позволи да определят период, по време на който потребителят трябва да информира продавача за всяка липса на съответствие; като имат предвид, че държавите членки могат да осигурят по-високо ниво на защита на потребителите, като не приложат това задължение; като имат предвид, че при всички случаи потребителите в цялата Общност следва да имат на разположение не по-малко от два месеца, по време на които да информират продавача за съществуващата липса на съответствие“.
6. Член 2, параграф 2 от Директивата гласи:
„Счита се, че потребителските стоки съответстват на договора, ако те:
а) отговарят на описанието, дадено от продавача и притежават характеристиките, представени от продавача под формата на мостра или образец;
б) са годни за специфична употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача;
в) са годни за обичайн[ата] употреба, за която служат стоките от същия вид;
г) притежават обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните ѝ характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или етикета“.
7. Член 3 от Директивата се отнася до правата на потребителите по отношение на договорите за продажба на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции. В него се посочва:
„1. Продавачът отговаря пред потребителя за всяка липса на съответствие, която съществува в момента на доставка на стоките.
2. В случай на липса на съответствие потребителят има право стоките да бъдат приведени в съответствие безплатно чрез ремонт или замяна, съгласно параграф 3, или да получи подходящо намаление на цената или договорът да бъде [развален] по отношение на тези стоки, в съответствие с параграфи 5 и 6.
3. На първо място потребителят може да поиска от продавача да ремонтира стоките или той може да поиска продавачът да ги замени, и в двата случая безплатно, освен ако това е невъзможно или непропорционално.
Счита се, че даден начин за обезщетяване е непропорционален, ако той налага на продавача разходи, които в сравнение с друга алтернативна форма на обезщетение са неразумни, като се вземе предвид:
– стойността, която стоките биха имали, ако не съществуваше липса на съответствие,
– значимостта на липсата на съответствие, и
– дали алтернативното обезщетяване може да бъде осъществено без значително неудобство за потребителя.
Всеки ремонт или замяна се извършва в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителя[т] изисква стоките.
4. Терминът „безплатно“ в параграфи 2 и 3 се отнася до необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, труд и материали.
5. Потребителят може да поиска подходящо намаление на цената или да [развали] договора:
– ако потребителят няма право на ремонт и замяна, или
– ако продавачът не е предоставил компенсацията в разумен срок, или
– ако продавачът не е предоставил компенсацията без значително неудобство за потребителя.
6. Потребителят няма право да [развали] договора, ако липсата на съответствие е незначителна“.
8. Освен това член 8, параграф 2 предвижда, че „[д]ържавите членки могат да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби в съответствие с Договора, в областта, уредена от настоящата директива, за да гарантират още по-високо ниво на защита на потребителите“.
2. Германското право
9. Директивата е транспонирана в германското право чрез изменения, внесени в Bürgerliche Gesetzbuch (Германски граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“).
10. Член 439 от BGB предвижда относно последващото изпълнение:
„(1) Купувачът може да изисква последващо изпълнение, като избира между отстраняване на недостатъка или доставка на стока без недостатъци.
(2) Продавачът, който осъществява последващо изпълнение, е длъжен да поеме необходимите разходи, и по-специално разходите за транспортни и товарни услуги, труд и материали.
(3) […] продавачът може да откаже избрания от купувача начин на последващо изпълнение, ако той предполага непременно осъществяването на непропорционални разходи. При това трябва да се имат предвид по-специално стойността, която стоката би имала без недостатъци, значението на недостатъка и това дали другият начин на последващо изпълнение би могъл да се използва без съществено неудобство за купувача. В този случай правото на купувача се ограничава до този друг начин на последващо изпълнение; правото на продавача да откаже и този начин на изпълнение при условията, определени в първо изречение, се запазва.
(4) Продавачът, който с оглед осъществяването на последващо изпълнение, доставя стока без недостатъци, може да иска от купувача връщане на неизправната стока съгласно членове 346—348“.
11. Що се отнася до местоизпълнението, член 269 от BGB гласи следното:
„(1) Когато местоизпълнението не е определено, нито може да бъде определено въз основа на обстоятелствата, и по-конкретно от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши по местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
(2) Когато задължението е породено при упражняването на търговска или промишлена дейност от длъжника и мястото на стопанска дейност на последния е различно от неговото местожителство, то мястото на стопанска дейност заменя местожителството му.
(3) Фактът, че длъжникът е поел разходите по изпращане, не е достатъчен, за да се заключи, че мястото на извършване на изпращането трябва да бъде това на изпълнението“.
II. Факти, производство и преюдициални въпроси
12. През 2015 г. ищецът в главното производство купува от ответника по телефона палатка с размер 5 на 6 метра (описана като „Partytent“). Палатката е доставена на адреса на ищеца. Ищецът възразява за недостатъци на палатката. Ответникът отхвърля като неоснователни всички оплаквания за недостатъци.
13. Ищецът иска последващо изпълнение, а именно да бъде предоставен ремонт или замяна на палатката. Ищецът обаче не изпраща въпросната стока на ответника, нито дори предлага да го направи.
14. На този етап страните не са разговаряли за мястото на последващо изпълнение. От сключения между тях договор също не се установява нищо по този въпрос.
15. В хода на главното производство обаче ответникът за първи път се позовава на обстоятелството, че мястото на последващо изпълнение е неговото място на стопанска дейност.
16. Според запитващата юрисдикция определянето на мястото на последващо изпълнение е необходимо, за да се определи дали ищецът е дал на ответника възможност да отстрани недостатъците или разумен срок по смисъла на член 3, параграф 5, второ тире от Директивата, за да има право да развали договора.
17. Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на съответните разпоредби от правото на Съюза, Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока винаги само по местонахождението на вещта, за да се осъществи ремонт или замяна?
2. При отрицателен отговор:
Трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока винаги на мястото на стопанска дейност на търговеца, за да се осъществи ремонт или замяна?
3. При отрицателен отговор:
Какви са критериите, които могат да се установят от член 3, параграф 3, трета алинея от [Директивата], за това как следва да се определи мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се осъществи ремонт или замяна?
4. Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца:
съвместимо ли е с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от [Директивата] потребителят да авансира разходите за изпращане на стоката до мястото и/или обратно, или от задължението „да ремонтира безплатно“ следва, че продавачът е длъжен да направи авансово плащане?
5. Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца и задължението за авансово плащане на потребителя е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от [Директивата]:
трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът?
6. Ако мястото, на което потребителят трябва да предостави на разположение на търговеца купена от разстояние потребителска стока, за да се извърши преглед на вещта или да се осъществи последващо изпълнение, винаги или в конкретния случай, е мястото на стопанска дейност на търговеца, но задължението за авансово плащане на потребителя не е съвместимо с член 3, параграф 3, първа алинея във връзка с член 3, параграф 4 от [Директивата]:
трябва ли член 3, параграф 3, трета алинея във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че няма право да развали договор потребител, който само е възразил пред търговеца за недостатъци, без да предложи да превози потребителската стока до мястото, където се намира търговецът?“.
18. В настоящото производство писмени становища представят германското и френското правителство и Европейската комисия. В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.
III. Анализ
19. С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция по същество иска да се установи как да се определи местоизпълнението за отстраняване на недостатъци в потребителските стоки чрез ремонт или замяна и последиците от това за правото на потребителя да развали договора.
20. Преди обаче да се пристъпи към съществото на преюдициалните въпроси, трябва да се разгледа доводът на германското правителство, че преюдициалното запитване е недопустимо.
1. Допустимост
21. Германското правителство поддържа, че допустимостта на преюдициалното запитване е „най-малкото съмнителна“. То твърди, че както описанието на фактите по делото, така и представянето на съответните разпоредби от националното право са недоразвити. При отговора на преюдициалните въпроси, така както са зададени, Съдът трябва да се основе на редица хипотези и предположения.
22. Макар германското правителство да приема, че въз основа на практиката на Съда съществува презумпция в полза на допустимостта на преюдициалните запитвания, то предлага преюдициалните въпроси поне да бъдат преформулирани.
23. В това отношение следва да се припомни, че в производствата по член 267 ДФЕС, основани на ясното разграничение между функциите на националните юрисдикции и Съда, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за предстоящото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от произнасяне по реда на преюдициалното производство, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе(3).
24. Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(4).
25. Смятам, че в случая тези условия не са налице.
26. Запитващата юрисдикция е описала фактите по главното производство и релевантните разпоредби на националното право кратко, но достатъчно ясно, така че Съдът разполага с всички необходими фактически и правни елементи, за да постанови решение.
27. Видно от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция иска да получи тълкуване на Директивата, за да определи местоизпълнението за отстраняване на недостатъците на въпросната стока и следователно да определи дали ищецът в главното производство има право да развали договора.
28. С оглед на гореизложеното преюдициалните въпроси трябва да се приемат за допустими и да се анализират по същество.
2. По същество
29. При условията на евентуалност спрямо обявяването на преюдициалното запитване за недопустимо германското правителство предлага поставените от Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт) въпроси да бъдат преформулирани. В това отношение предлага поставените въпроси да се тълкуват като въпрос дали правилното тълкуване на Директивата допуска релевантните германски разпоредби.
30. По мое мнение не е необходимо преюдициалните въпроси да се преформулират. Националната юрисдикция, която отправя запитването, изглежда най-добре може да определи съдържанието на въпросите, необходими за решаване на делото, с което е сезирана.
31. Въпреки това считам, че някои от отправените от Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт) въпроси могат да бъдат най-добре разгледани заедно.
32. Три различни питания относно тълкуването на член 3 от Директивата произтичат от поставените въпроси. С първия, втория и третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи мястото, където потребителските стоки трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора (място на последващо изпълнение). След това четвъртият преюдициален въпрос се занимава с това дали от изискването за „безплатно ремонтиране“ следва, че продавачът трябва да предостави авансово плащане за всички разходи по изпращане, които потребителят може да понесе, за да предостави стоките на разположение на продавача. Накрая, петият и шестият въпрос засягат обстоятелствата, при които потребителят може да развали договора в случай на несъответстващи стоки.
33. След няколко предварителни бележки по контекста и целта на Директивата и член 3 от нея тези три въпроса ще бъдат разгледани последователно.
1. Предварителни бележки
34. Директивата е част от усилията на законодателя на Съюза да гарантира еднакво минимално равнище на защита на потребителите в целия Европейски съюз от неточно изпълнение на договор за продажба на стоки. Тази защита е предназначена да насърчи и улесни трансграничните покупки на потребителите(5).
35. Директивата обаче се стреми не само към постигане на високо равнище на защита на потребителите. Текстът също така има за цел поддържането на известно равновесие между задълженията на различните страни. От една страна, Директивата определя задълженията на продавачите в случай на несъответстващи потребителски стоки. От друга страна, Директивата определя задълженията, които потребителите трябва да изпълнят, за да не загубят правата си(6).
36. В този смисъл основната цел на Директивата не е да се добавят повече задължения към вече договорените между страните, а по-скоро да се улесни изпълнението на договорените задължения. Само в случай на лошо изпълнение на договора от страна на продавача се налагат допълнителни задължения, които в някои случаи биха могли да надхвърлят задълженията, предвидени в договора(7).
37. Важно е обаче, че Директивата не цели да постави потребителите в по-изгодно положение от това, за което биха могли да претендират по силата на договора за продажба, а само да възстанови положението, което би било налице, ако първоначално продавачът бе доставил съответстваща с договора стока. В това отношение е важно да се отбележи, че Директивата предвижда минимално равнище на защита. Държавите членки могат да приемат по-строги разпоредби, но те не биха могли да накърняват предвидените от законодателя на Съюза гаранции(8).
38. Накрая, следва също да се подчертае, че Директивата урежда единствено аспекти, които са строго свързани със защитата на потребителите при закупуването на стоки, които не съответстват на договора. Въпроси, свързани със сключването на договора между страните, недостатъци в договора, действието на договора или други форми на непълно изпълнение, не са включени в този инструмент и се подчиняват само на националното право(9).
39. Член 3 от Директивата по-специално определя правата на потребителя, на когото се продадени потребителски стоки, които не съответстват на договора в момента на тяхната доставка. Разпоредбата отразява същите принципи като тези, които ръководят Директивата като цяло.
40. Следователно член 3, параграф 1 предвижда, че продавачът отговаря пред потребителя за всяка липса на съответствие, която съществува в момента на доставка на стоките. В случай че доставената стока не съответства на договора, продавачът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора за продажба, и следователно трябва да понесе последиците от това лошо изпълнение(10).
41. В съответствие с член 3, параграф 2 при тези обстоятелства потребителят има право стоките да бъдат ремонтирани или заменени безплатно, да получи подходящо намаление на цената или договорът да бъде развален по отношение на тези стоки. От член 3, параграф 5 става ясно, че Директивата дава предимство на запазването на задълженията, произтичащи от договора за продажба. Потребителят трябва да предостави на продавача възможност да ремонтира или замени въпросните потребителски стоки. Само ако продавачът не направи това, потребителят има право на намаляване на цената или разваляне на договора(11).
42. Член 3, параграф 3 определя някои условия за привеждането в съответствие на стоката чрез ремонт или замяна. Стоките трябва да бъдат приведени в съответствие с договора безплатно за потребителя, в разумен срок и без значително неудобство за потребителя. Както Съдът вече е отбелязвал, това тройно изискване е израз на явната воля на законодателя на Съюза да осигури ефективна защита на потребителя(12).
43. Същевременно Директивата взема предвид и интересите на продавача. На първо място, Директивата предвижда давностен срок от две години за завеждане на искове(13). На второ място, продавачът може да откаже да ремонтира или да замени стоките ако привеждането в съответствие е невъзможно или непропорционално(14).
44. Както посочва Съдът в решение по дело Gebr. Weber и Putz, с член 3 следователно се цели установяване на справедливо равновесие между интересите на потребителя и на продавача чрез гарантиране в полза на потребителя, в качеството му на слаба страна по договора, на пълна и ефикасна защита срещу лошо изпълнение на договорните задължения от продавача и едновременно с това се допуска вземането предвид на повдигнати от продавача съображения от икономическо естество(15).
45. Подобно на други правни инструменти на Съюза за защита на потребителите, Директивата има за цел да възстанови равновесието в отношенията между потребител и продавач, като по този начин представлява израз на принципа на свобода на договаряне на страните. Директивата обаче не се стреми да постави потребителя в особено благоприятно положение(16).
46. Въпросите, повдигнати с настоящото преюдициално запитване, трябва да се разгледат в светлината на логиката, залегнала в основата на Директивата.
2. Къде трябва да бъдат предоставени потребителските стоки, за да бъдат приведени в съответствие с договора (мястото на последващо изпълнение)?
47. С първия, втория и третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи местоизпълнението при привеждане в съответствие с договора на потребителските стоки (мястото на последващо изпълнение). Отговорът ще определи дали е достатъчно потребителят да предостави въпросните стоки на разположение на мястото, където се намират (обикновено мястото му на пребиваване), или дали потребителят трябва да предостави стоките на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача.
48. Страните, внесли становища, представят различни възгледи по този въпрос, който е в основата на настоящото преюдициално запитване.
49. Въпреки че френското правителство и Комисията подчертават високото равнище на защита на потребителите, което цели Директивата, френското правителство твърди, че изискванията за привеждането в съответствие, установени в член 3 от Директивата, могат да бъдат изпълнени само ако потребителят трябва поне да предостави стоките на разположение на мястото, където се намират. Комисията, от друга страна, защитава по-нюансираната теза, че потребителят може да бъде задължен да предостави стоките на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача освен в случаите, когато това би представлявало значително неудобство за потребителя.
50. Германското правителство поддържа, че изискването стоките да бъдат приведени в съответствие безплатно за потребителя, не е достатъчен признак, че стоките трябва винаги да бъдат на разположение на мястото, където се намират. Освен това то твърди, че от изискването „без значително неудобство за потребителя“ следва, че незначителни неудобства могат да бъдат наложени на потребителя. Тъй като времето и усилията при предоставяне на стоките в мястото на стопанска дейност на продавача могат да варират, мястото, в което стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора, следва да зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
51. Член 3 не определя изрично мястото, където стоките, които не съответстват на договора, трябва да бъдат предоставени на разположение за ремонт или замяна, нито, доколкото ми е известно, този въпрос е бил разглеждан от Съда.
52. Въпреки това, макар да не предвижда изрично мястото, където неизправните потребителски стоки трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие, член 3 поставя определени изисквания в това отношение. Както бе посочено по-горе, ремонтът или замяната на несъответстващите стоки трябва да са безплатни, да бъдат направени в разумен срок и без значително неудобство за потребителя.
1) Изискването стоките да бъдат приведени в съответствие безплатно
53. Изискването стоките да бъдат приведени в съответствие безплатно, е допълнително определено в член 3, параграф 4, в който се конкретизира, че терминът се отнася до „необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, труд и материали“.
54. Съдът отбелязва в решение Gebr. Weber и Putz намерението на законодателя на Съюза да превърне безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от страна на продавача в съществен елемент от защитата, гарантирана на потребителя от тази директива. Това задължение цели да защити потребителя срещу риска от възникване на финансови тежести, който би могъл да го възпре да се позовава на правата си при липса на подобна защита(17).
55. При все това член 3, параграф 3 също предвижда, че продавачът може да откаже да ремонтира или замени стоките безплатно, когато това е невъзможно или непропорционално. Счита се, че даден начин на обезщетяване е непропорционален, ако налага неразумни разходи на продавача(18).
56. В този смисъл Директивата не взема предвид само защитата на потребителите, но и икономическите съображения на продавача. Ако продавачът трябваше да покрива непропорционални разходи за ремонт или замяна на несъответстващите стоки, това в крайна сметка би го задължило да увеличи цените си. Така направените разходи освен това ще бъдат прехвърлени на потребителите като цяло.
57. Не е ясно обаче дали изискването за безвъзмездност означава, че потребителят има право само да му бъдат възстановени разходите, възникващи в контекста на привеждането в съответствие на стоките, или, че има правото да получи обезщетението без какъвто и да било принос (финансов или друг) от негова страна.
58. Според мен отговорът на този въпрос се намира в другите две изисквания, посочени в член 3 от Директивата.
2) Изискването стоките да бъдат приведени в съответствие с договора в разумен срок
59. Член 3, параграф 3 предвижда също в трета алинея, че всеки ремонт или замяна трябва да се извърши в разумен срок. Това изискване е свързано с целта на законодателя на Съюза за разрешаването на всички въпроси между потребител и продавач бързо и по взаимно съгласие(19).
60. Предоставянето на стоките на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача може при определени обстоятелства да гарантира бърз ремонт или замяна. При такива обстоятелства може да е необходимо значително време, докато продавачът би могъл да организира преглед на мястото, където се намират стоките, или да уреди тяхното изпращане в мястото на стопанска дейност на продавача, особено ако мястото на стопанска дейност на продавача е в друга държава.
61. От друга страна, ако продавачът вече разполага с логистична мрежа за доставка на стоките на мястото, където се намират, може да бъде по-бързо и по-рентабилно за продавача или да инспектира стоките на мястото, където те се намират, или да осигури тяхното изпращане.
62. Поради това от гледна точка единствено на целесъобразността, изглежда, че мястото, на което стоките следва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора, зависи от обстоятелствата по конкретния случай.
3) Изискването стоките да бъдат приведени в съответствие с договора без значително неудобство за потребителя
63. Третото изискване в член 3, параграф 3 е, че стоките трябва да бъдат приведени в съответствие без значително неудобство за потребителя. При определянето дали е налице значително неудобство, трябва да се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителят изисква стоките(20).
64. Поради това мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие (мястото на последващо изпълнение), не може да бъде избрано по начин, който ще причини значително неудобство за потребителя. По argumentum a contrario може да се направи извод, че потребителят трябва обаче да приеме незначителни или дребни неудобства при ремонта или замяната на стоките. В съответствие с формулировката на член 3, параграф 3, трета алинея при преценката дали нещо представлява значително неудобство за потребителя, следва да се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителят изисква стоките.
65. В решение Gebr. Weber и Putz Съдът посочва, че предвид високото равнище на защита на потребителите, което се цели с Директивата, изразът „без значително неудобство за потребителя“ не следва да се тълкува ограничително(21).
66. На пръв поглед този извод би могъл донякъде да изглежда противоречив. Като квалифицира неудобството като значително, законодателят на Съюза изглежда е искал да създаде по-скоро висок праг за типа неудобство, което потребителят може да се наложи да понесе. Въпреки това широкото тълкуване на израза ще снижи този праг.
67. Според мен при тълкуването на този израз трябва да се намери равновесие между интереса да се защити потребителя и интереса да не се лишава въведената от законодателя на Съюза квалификация от нейната ефективност. Поради това считам, че дори в светлината на постановеното от Съда в решение Gebr. Weber и Putz този израз във всеки случай не може да доведе до тълкуване, което благоприятства интересите само на потребителите. Това е така, особено в светлината на целта на Директивата за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, интересите на потребителя и от друга страна, икономическите съображения на продавача.
68. Съответно според мен съществува значително неудобство за потребителя, когато тежестта е такава, че да го възпре да се позовава на правата си(22). Както при други инструменти на Съюза за защита на потребителите преценката обаче не може да бъде направена въз основа на това, което може да възпре отделния потребител да се позовава на правата си. По-скоро обективният стандарт на вида на тежестта, която би възпряла средния потребител, трябва да се използва като референтна точка в преценката(23).
69. С цел да се осигури бърз ремонт или замяна средният потребител би бил склонен да осигури изпращането на въпросните стоки до мястото на стопанска дейност на продавача или да ги предостави на разположение в близък сервиз. Това обаче ще зависи от естеството на стоките. Когато въпросните стоки са компактни и могат лесно да бъдат изпратени чрез обикновена поща, може да се предположи, че предоставянето на стоките на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача няма да причини значително неудобство на потребителя. Ако обаче стоките са обемисти или ако изискват специална обработка, потребителят ще бъде по-малко склонен да осигури сам изпращането.
70. Така мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат изпълнени изискванията на член 3, параграф 3, изглежда зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
71. При всички случаи тези съображения са валидни за стоки, купени от разстояние. В случаите, когато потребителят е закупил стоките в мястото на стопанска дейност на продавача, и още повече ако стоките не изискват специфичен монтаж, според мен може да се приеме, че предоставянето на стоките в мястото на стопанска дейност на продавача не представлява значително неудобство за потребителя.
4) Допълнителни бележки
72. Би могло да се твърди, че поставянето на мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение за ремонт или замяна, в зависимост от обстоятелствена преценка не предоставя висока степен на правна сигурност. Може да има случаи, при които не е ясно от самото начало къде стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора.
73. Сигурността обаче може да бъде засилена чрез мерки, предприети от продавачите или от държавите членки.
74. Първо, в интерес на удовлетвореността на потребителите, както и на постигането на разрешаване бързо и по взаимно съгласие на въпросите във връзка със съответствието с договора, продавачите могат доброволно да предоставят определени следпродажбени услуги (например преглед на домакински уреди с недостатък в мястото на пребиваване на потребителя или етикети за връщане по пощата). Всъщност това вече е така в правния ред на някои държави членки.
75. Второ, тъй като Директивата е мярка за минимална хармонизация и оставя известна свобода на действие на държавите членки, последните имат възможност да определят в националните си разпоредби мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие, като имат предвид изискванията, произтичащи от член 3, параграф 3. Освен това в съответствие с член 8, параграф 2 от Директивата държавите членки винаги могат да приемат или да запазят в сила по-строги разпоредби, за да гарантират още по-високо равнище на защита на потребителите. Така в интерес на правната сигурност държавите членки могат да приемат специфични правила за определени категории стоки.
76. В заключение по първия, втория и третия преюдициален въпрос предлагам на Съда да отговори, че член 3, параграф 3, трета алинея от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че мястото, където потребителят трябва да предостави на разположение на търговец купена от разстояние стока, за да се осъществи ремонт или замяна, трябва да се определи от националната юрисдикция с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото, с което е сезирана. В това отношение мястото, където стоката трябва да бъде предоставена на разположение, трябва да е такова, че ремонтът или замяната да се осигуряват безплатно, в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителят изисква стоките.
77. В случай че запитващата юрисдикция стигне до заключението, че в този конкретен случай потребителят трябва да предостави въпросната стока на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача, въпросът за това дали потребителят има право на авансово плащане за всички разходи по изпращане, които би понесъл, ще бъде разгледан по-долу.
3. Дава ли изискването за „безплатно ремонтиране“ право на потребителя да получи авансово плащане за покриване на разходите по изпращане?
78. С четвъртия си преюдициален въпрос националната юрисдикция иска от Съда да се произнесе по въпроса дали от изискването за „безплатно ремонтиране“ следва, че продавачът трябва да предостави авансово плащане за всички разходи по изпращане, които потребителят може да понесе, за да предостави стоките на разположение на продавача.
79. Терминът „безплатно“ е дефиниран в член 3, параграф 4 от Директивата като отнасящ се до „необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, труд и материали“. Както Съдът вече е посочил по дело Quelle, oт използването на наречието „по-специално“ от законодателя на Съюза следва, че това изброяване има примерен, а не изчерпателен характер(24).
80. От член 3, параграф 4 става ясно, че потребителят в никакъв случай не носи отговорност за разходите, направени за изпращането на несъответстващи стоки обратно на продавача. Въпреки това, както беше споменато в точка 57 по-горе, от тази разпоредба не е толкова очевидно дали изискването за безвъзмездност включва правото на потребителя само да му бъдат възстановени всякакви разходи, произтичащи от привеждане на стоката в съответствие с договора, или по-скоро че не може да се изисква никакво, дори временно, финансово участие от потребителя по време на този процес.
81. От решение Gebr. Weber и Putz изглежда, че Съдът имплицитно е приел последното тълкуване(25). Нещо повече, в това решение Съдът е заявил, че от текста на Директивата и от подготвителните работи във връзка с нея произтича намерението на законодателя на Съюза да превърне безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от страна на продавача в съществен елемент от защитата, гарантирана на потребителя от тази директива. Това задължение за безвъзмездност на привеждането в съответствие на стоката от страна на продавача цели да защити потребителя срещу риска от възникване на финансови тежести, който би могъл да го възпре да се позовава на правата си при липса на подобна защита(26).
82. Оттук може да се направи изводът, че потребителите винаги трябва да разполагат с авансово плащане за разходите по изпращане.
83. Директивата обаче не цели само да защити интересите на потребителите. Директивата също така има за цел да балансира тези интереси с икономическите съображения на продавача. Освен това Директивата поощрява бързото намиране на решение на всички въпроси, свързани със съответствието с договора.
84. Авансовото плащане от продавача на разходите по изпращане винаги ще увеличава времето, необходимо за привеждане на стоките в съответствие с договора. Освен това авансовото плащане на разходите по изпращане може да наложи непропорционална административна тежест на продавача. Това би било така по-специално когато при прегледа се окаже, че въпросните стоки в крайна сметка нямат недостатък.
85. Ето защо считам, че е съвместимо с логиката, залегнала в основата на Директивата, потребителите да авансират разходите по изпращане с цел стоките да бъдат прегледани или приведени в съответствие с договора в мястото на стопанска дейност на продавача. Въпреки това, в съответствие с практиката на Съда, разходите по изпращане не трябва да бъдат толкова високи, че да представляват финансова тежест, която да възпира потребителите да се позовават на правата си.
86. Дали този праг е достигнат, според мен трябва да се преценява въз основа на всички обстоятелства по всеки отделен случай, като се вземат предвид фактори като размерът на разходите по изпращане, стойността на стоките или средствата за защита, в случай че продавачът не възстанови авансовите разходи.
87. Поради това предлагам на Съда да отговори на четвъртия преюдициален въпрос в смисъл, че член 3, параграф 3, първа алинея от Директивата във връзка с член 3, параграф 4 допуска потребителят да авансира разходите за изпращане на стоката до мястото на стопанска дейност на търговеца и/или обратно, доколкото това не представлява финансова тежест, която възпира потребителя да се позовава на правата си.
4. Кога потребителят има право да развали договора?
88. Петият и шестият преюдициален въпрос се отнасят до обстоятелствата, при които потребителят може да развали договора, когато стоките не са в съответствие. По-конкретно, следва да се изясни дали потребителят, който само е възразил пред продавача, че стоките не са в съответствие с договора, но не е предоставил стоките на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача и не е предложил да предостави стоките на разположение в мястото на стопанска дейност на продавача, може да се позове на член 3, параграф 5 от Директивата, за да развали договора.
89. Съгласно член 3, параграф 5 от Директивата потребителят има право на намаление на цената или да развали договора, първо, ако ремонтът или замяната са невъзможни или когато това би представлявало непропорционална тежест за продавача; второ, когато продавачът не е извършил ремонт или замяна в разумен срок; или, трето, ако продавачът не е предоставил компенсацията без значително неудобство за потребителя. Освен това правото да се развали договорът, не обхваща случаите, когато има само незначителна липса на съответствие(27).
90. Следователно член 3 създава ясна йерархия на начините за обезщетяване, на които потребителят има право в случай на несъответстваща стока. В рамките на тази йерархия развалянето на договора е крайната мярка. Директивата очевидно дава предимство на изпълнението на договора, в интерес на двете страни по него(28).
91. Ето защо според мен възможността за разваляне на договора трябва да се тълкува стриктно.
92. Тъй като Директивата се стреми да запази определено равновесие между задълженията на различните страни по договора(29), както за потребителя, така и за продавача произтичат определени задължения от член 3 от Директивата, когато стоките не са в съответствие с договора.
93. Потребителят, от една страна, трябва да предостави на продавача достатъчна възможност за привеждане на стоките в съответствие с договора. За тази цел от потребителя се изисква положително действие. На първо място, потребителят трябва да уведоми продавача за липсата на съответствие на въпросните стоки и за избрания начин на обезщетяване по член 3, параграф 3 от Директивата (ремонт или замяна). Освен това потребителят трябва да предостави несъответстващите стоки на разположение на продавача.
94. Продавачът, от друга страна, трябва да извърши всеки ремонт или замяна в разумен срок и без значително неудобство за потребителя. Продавачът може да откаже да го направи само когато това е невъзможно или непропорционално(30).
95. Потребителят може да поиска намаление на цената или разваляне на договора само ако продавачът не е изпълнил задълженията си по член 3. Както бе посочено по-горе, ако липсата на съответствие на въпросните стоки е само незначителна, развалянето изобщо не е възможно.
96. В конкретния случай пред запитващата юрисдикция е поставен въпросът дали потребителят е изпълнил задълженията си по член 3 и следователно може да развали договора, когато не е ясно мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора.
97. Преюдициалното запитване на Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт) не излага ясно всички подробности относно взаимоотношенията между потребителя и продавача. Изглежда обаче, че страните не са обсъждали мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора. От преписката по делото е видно, че потребителят просто е поискал стоката да бъде приведена в съответствие с договора в мястото му на пребиваване. Продавачът, от друга страна, за първи път едва в хода на производството пред запитващата юрисдикция заявява, че стоката е трябвало да бъде предоставена на разположение в неговото място на стопанска дейност.
98. Струва ми се, че с това потребителят е изпълнил задълженията си по член 3. Както Съдът посочва в решение Faber, възложеното на потребителя задължение не може да е по-широко от това да уведоми продавача за наличието на несъответствие. С оглед на по-слабото положение, в което се намира спрямо продавача от гледна точка на информацията за качествата на тази стока и на състоянието, в която същата е била продадена, от потребителя няма как да се изисква и да посочи точната причина за липсата на съответствие(31).
99. От друга страна, въз основа на предоставените от запитващата юрисдикция данни изглежда, че при тези обстоятелства продавачът не е изпълнил задълженията си по член 3. Според мен задължението за предоставяне на компенсацията в разумен срок предполага, че всички стъпки, необходими за предоставяне на компенсацията, също трябва да бъдат извършени в разумен срок, при условие че потребителят ясно е изтъкнал, че е налице несъответствие, включително посочвайки известен брой индикации, които се отнасят до естеството на разглежданата стока, до договорните клаузи в споразумението и до конкретните проявления на твърдяната липса на съответствие(32).
100. При тези обстоятелства, случай, в който продавачът само твърди пред потребителя, че въпросните стоки са в съответствие с договора и не предприема никакви стъпки поне да прегледа стоките, според мен следва да се приравни на пълно бездействие и не може да представлява изпълнение на задълженията по член 3 от Директивата. Продавачът най-малкото е длъжен да информира потребителя в разумен срок за мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора. Доколкото продавачът действа при упражняване на своята професия, по-вероятно е той да знае къде стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора.
101. Следователно в случая по главното производство трябва да се счита, че срокът, в който стоките е трябвало да бъдат приведени в съответствие с договора, е започнал да тече.
102. При все това необходимо условие за упражняване на което и да е от правата по член 3 от Директивата е стоките да не са били в съответствие към момента на доставката им. Тъй като съгласно Директивата съществува презумпция, че стоките са в съответствие(33), преди потребителят да може да развали договора, трябва още да се докаже, че стоките в действителност не са в съответствие с договора(34).
103. Поради това на петия и шестия преюдициален въпрос следва да се отговори, че потребителят има право да развали договор за продажба на потребителски стоки, когато продавачът не е предприел никакви действия, включително не е представил информация относно мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора, посредством един от начините за обезщетяване съгласно член 3, параграф 3 от Директивата, освен ако липсата на съответствие е само незначителна или не е доказана.
IV. Заключение
104. В светлината на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Amtsgericht Norderstedt (Районен съд Нордерщедт, Германия), по следния начин:
„Член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че мястото, където потребителят трябва да предостави на разположение на търговец купена от разстояние стока, за да се осъществи ремонт или замяна, трябва да се определи от националната юрисдикция с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото, с което е сезирана. В това отношение мястото, където стоката трябва да бъде предоставена на разположение, трябва да е такова, че ремонтът или замяната да се осигуряват безплатно, в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителят изисква стоките.
Член 3, параграф 3, първа алинея от Директива 1999/44 във връзка с член 3, параграф 4 допуска потребителят да авансира разходите за изпращане на стоката до мястото на стопанска дейност на търговеца и/или обратно, доколкото това не представлява финансова тежест, която възпира потребителя да се позовава на правата си.
Член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44 във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от същата следва да се тълкува в смисъл, че потребителят, който е възразил пред продавача за недостатъци, има право да развали договора, когато продавачът не е предприел никакви действия, включително не е представил информация относно мястото, където стоките трябва да бъдат предоставени на разположение, за да бъдат приведени в съответствие с договора, посредством един от начините за обезщетяване съгласно член 3, параграф 3 от Директива 1999/44, освен ако липсата на съответствие е само незначителна или не е доказана“.